Епохата на Любовта и Светлината!

НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО

ПОЗНАЙ СЕ

ПРОЦЪФТЯВАЙ

петък, 10 юни 2016 г.

петте пръста на Божествената си ръка

" Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда и
Истината за светило.
Как да разбираме това предписание на Учителя Петър Дънов?

Доброто е свързано с физическото ниво,
Правдата – с етерното ниво,
Любовта – с астралното ниво (на чувствата),
Мъдростта – с умствения план,
а Истината – с причинния план.

Палецът на ръката (свързан с Венера) представлява Любовта; 
Показалецът (свързан с Юпитер) представлява Доброто;
Средният пръст (свързан със Сатурн) представлява Правдата; 
Безименният (свързан със Слънцето) представлява Истината;
а Малкият пръст (свързан с Меркурий) представлява Мъдростта.

Ако развиете тези пет добродетели,
ще работите с петте пръста на Божествената си ръка и тогава пред вас се откриват
огромни
възможности за действие. "

Омраам Михаил Айванов

Източник



Blogger Tricks

сряда, 8 юни 2016 г.

най-точния календар в света.

НАЙ-СТАРИЯТ КАЛЕНДАР В СВЕТА Е БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

ПРЕДИ КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ, ПРЕДИ КИТАЙСКИЯ КАЛЕНДАР, ПРЕДИ ЮЛИАНСКИЯ, ПРЕДИ ГРИГОРИАНСКИЯ Е БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР.

2016 година е 7524 година по Българския календар

Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.

Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно "преобръщал колата" дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.

С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време - историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев.
Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от прабългарската седмица.

Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).
Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче за разлика от китайския календар първата година в цикъла не е мишка, а свиня:

1. свиня (докс, док, прасе)
2. мишка (сомор, шъши)
3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)
4. тигър (барс, паръс, баръс)
5. заек (дванш)
6. змей (вер, драгун, кала, слав)
7. змия (дилом, делян, аттила)
8. кон (тек, таг, тих, алаша)
9. маймуна (песин, писин)
10. коч (суръх, север, расате)
11. петел (тох, тах)
12. куче (етх)



Шестдесетгодишния цикъл Вълчев нарича звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.

Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден - Енинак (най-късия ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар - с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие - небесен предводител на годината.

Освен византийското летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска” (И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност.

Според академик Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206 )

Начало на календара:
1. Началото на древно българския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).
2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 3.Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 4.Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221)

Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи.

Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф.Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман, допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.

Заключение
Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)). Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания. Това изследване е представено на семинар в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски" на 17 Април 2013 г:

Доц., д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история.- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 г.

Източник



понеделник, 6 юни 2016 г.

Желая да въплътя Бог в моето същество

Възлюбени,

Напоследък животът е в период на получаване на вливания, отработване на вливания, интегриране на вливанията и асимилиране и балансиране на енергиите. Дните ви са изпълнени с това. Времето минава бързо или бавно в зависимост от нуждите на мига. Много неща се представят пред наблюдаващото ваше съзнание. Нещата, които са били скрити в човешките астрални тела, излизат на повърхността и се изчистват, именно заради това се случва великото почистване. Повечето хора са готови да продължат напред, те направиха този избор. Сега става въпрос да се свърши работата, да сте упорити и постоянни, да се направи всичко необходимо, за да се завършат нещата.

Понякога животът изглежда като сън. Всичко, което става около вас, притежава нереална част и това е, защото изпитвате по-голяма яснота, когато изчиствате от съществото си всички концепции и възприятия, с които вашето общество ви е обвързало. Реалността – истински дух, работи върху много прости, но вечни принципи и основни положения. Във физическия свят умът е строителят или разрушителят. Решението, което вземате с ума си или ви катапултира в голям скок напред, или ви намира заседнали в тресавището на повтарящи се и зациклящи мисъл форми, които се опитват да ви помогнат какво все пак остава да бъде обичано като цяло.

Като цяло всичко е наред. Бъдете търпеливи с всичко, което се случва. За всеки на планетата това е трудно време и е лесно да се обезсърчите. Когато се случи това, просто си починете от битката, така да се каже, дайте си време за обновление и възвръщане на силата, баланса и оптимизма ви. След това може да се върнете освежени и напълно способни да отстоявате на всички по-нисши мисъл форми, които идват във вашата сфера на дейност. Животът без радост и смях прави житейските уроци трудно разбираеми. Когато умът е пълен със смях и забавни мисли, всяка пречка става много по-лесно преодолима.

Търсете най-висшата си визия – заявете: „Желая да въплътя Бог в моето същество” и казвайте това 10 пъти преди сън всяка нощ. Божествената ви Същност търси това потвърждение от вас, това признание, че искате по-голяма връзка. Ще започнете да получавате ежедневни напътствия за следващата стъпка, която да предприемете по пътя си и винаги ще бъдете защитени. Когато това намерение стане ваша втора природа, тогава вече винаги ще сте в синхрон с изборите, които са за ваше най-висше добро. Божествената ви Същност иска вие да изпитате най-доброто, което този свят предлага.

Понякога, именно през период на мрак и загуба на пътя в полето на вашето съзнание идва най-великата Светлина. Важно е да търсите урока във всяка случка, която наблюдавате или от която сте част. „ Какво е това, което трябва да науча от този опит?” „Защо се чувствам по този начин, кое провокира това?” Тези въпроси ще ви водят да прозрете това, което може би сте пропуснали преди и вероятно дори ще ви дадат напълно различна гледна точка, което ще ви помогне. Вашата Божествена Същност насочва живота и събитията му като огледало към душата ви, показвайки ви по-добра и усилваща посока. Не се страхувайте да погледнете в него. Имате всичко необходимо, за да преодолеете всяко препятствие, което може да блокира временно придвижването ви напред.

До следващата седмица...

АЗ СЪМ Хиларион

Превод: Tauno

http://elvenjewels.blogspot.bg/2016/06/5-12-2016.html



четвъртък, 12 май 2016 г.

връзка между съсредоточаване и правилното дишане


Правилното, дълбоко, ритмично дишане усилва паметта и то по следните причини:

1. Правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психичните процеси.

2. Чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойствия, смущения, дразнения и пр.; у него настава мир, спокойствие, а това е важно условие за усилване на паметта, понеже тревогите, безпокойствата и пр. са една от причините за отслабване на паметта.

3. Има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. По този въпрос Учителя казва (5): "Съсредоточаването на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава". "А знае се въз основа на един психичен закон, че ние запомняме тия неща по-добре, които сме възприели с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото човек повече умее да се съсредоточава при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта".

4. По този въпрос Учителя казва още така (10): "Има връзка между слабата памет и дишането. При слабото дишане по-малко прана прониква в мозъка". При дълбокото, правилно дишане в мозъка прониква повече прана и тя засилва между другите центрове и тия, от които зависи паметта.

Следва продължение...



четвъртък, 28 април 2016 г.

Добре е да правите упражнението на чист въздух


Човек трябва да проучва опитно методите за дишането. Понеже науката за дишането е една обширна област, която има всестранно приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване. Учителя говори така по този въпрос (14): "Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение. Изучавайте разните методи за дишане, за да видите кои методи можете да приложите като най-добри".

Учителя дава, между другото, и интересни опити със светлината. (14): "Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тия енергии се намират във въздуха, отгдето трябва да ги извличате. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят (12): "Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният - на Любовта и на Живота, зеленият - на растежа. Зад всеки цвят има една разумна сила в Природата. Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете.

Продължение - Дишането и Паметта



вторник, 26 април 2016 г.

има връзка между дишането и животоразбирането на човека


Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителя по този въпрос дава следните разяснения (21): "Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях; то се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчните системи, неразположението веднага изчезва. Забелязано е хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие".

Дишането усилва волята. Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употреби силна воля, постоянство; така той я калява. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля.

Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно и от друга страна, те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителя по този въпрос казва така (19): "Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите".

Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувства след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителя дава следните упътвания по този въпрос (8): "Някой се гневи, сърди се на този, на онзи, и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не дишат правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. "Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си".

Човек иска да вземе някое решение; нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да пристъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо; нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото. Така все ще му дойдат някои ценни мисли. Иска да свири, да пее, да рисува, да пише поезия или научно произведение, иска да започне едно предприятие; нека направи предварително няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към работа.

От горното е ясно, че има връзка между дишането и животоразбирането на човека. Учителя казва по това: "У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за Живота" (11). "Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането" (10). "Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи" (9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов. Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителя обяснява така: "Обич има не само в човешкото сърце, но и в Природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите от там" (18). "Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него. И тая Любов е възходяща и разширява човека". "Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: "Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря". Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и Любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на Любовта, на Божественото да проговори в човека".

Продължение - Опити свързани с Дишането



петък, 22 април 2016 г.

Човек трябва да диша с любов!

Продължение на Движения при Дишането

За да може дишането да изпълни своята задача, т. е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват - жизнената сила или праната и разумните сили, трябва да спазваме някои условия. Преди всичко, човек трябва да е освободен от всякакви възбуди и смущения. Учителя дава следните разяснения по това (24): "Когато диша въздух, човек трябва да е спокоен. Считайте през това време, че земята е уредена. Ти казваш: "Външните условия са много лоши, вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: "Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най- хубавото разположение. Ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха! Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си - нездравословно чувство и в тялото си - нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. Човек трябва да диша с любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения".

При дишането трябва да имаме най-хубави мисли, чувства и желание да постъпваме добре. Някои искат много лесно да постигнат нещата, като са ги механизирали. Механичното дишане не е достатъчно. Трябва да се съобразяваме със законите на Природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка - един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. В допълнение на казаното по-горе за психичните условия на дишането, Учителя дава още следните разяснения (24): "Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор; задръж го в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара; запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли".

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен".

Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ще имаме най- големи постижения. По този въпрос Учителя дава следните осветления (14): "Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането, като психичен процес, е пречистване на мисълта. Кое е най- доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане? За пълното дишане помага главно Любовта! Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо. Тогава въздухът прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им изпраща своята прана - жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с Любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а с това и дишането не става правилно".



Кой е новият начин на дишане? Разумни сили стоят зад всички природни процеси. И тия сили изтичат от Любовта на Световното сърце. Ние сме потопени в тая Любов. Цялата Природа е изложба на Разумността и Любовта. Също и въздухът е израз на Любовта на тези Космични сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов!

При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов. Тогава дишането става свещенодействие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа!

Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на Новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек - човека на състраданието, милостта и жертвата - братът на всички същества.

Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмяна, интимна връзка с Великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): "Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги дава, те не могат да ги използват". "Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш в връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с Великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера". "Три пъти на ден - сутрин, на обед и вечер - по 10- 15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание!"

Някои от въпросите, които могат да ви занимават, Учителя излага със следните думи (18): "Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление - да си отговори на въпроса защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на Живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствайте ден, два, три, четири и т. н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат."

И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогава тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.

При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на Новия живот на земята. Учителя казва по това (8): "Като приемеш въздух и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: "Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре". И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности."

Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата природа, в общение с Разумното начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.

Продължение - Дишането и възходът на човешкия душевен живот



Популярни Публикации