Л-я: Суфи
Идея: Суфи
Л-я: Руми
Идея: Грехът
Л-я: Ал Халладж
Идея: Ал Халладж

Има много спорове, откъде е произлязла тази дума – „суфи”. Много е просто – от думата „сафа” – чист. Но какво означава чист, чистота? Сафа означава – Той действа, но не извършва; както е при даосите – действа, но не извършва.
Много хора търсят пътя си. Суфи не търси пътя, суфи търси Истината – не път, а Истината. Суфи търси Аллах. Суфи не е богат с богатство, суфи е богат с Аллах.
Суфи, това е превъзходство над човека и човечеството. Суфи никога не строи отношения с хората, суфи строи само отношения с Аллах. Суфи, това не са хора сред хората – това са духове, свободни духове сред хората.
Суфи няма диплома, защото има чисто духовно образование.
Суфите не осъждат хората за нечистите им действия, те само казват: Слава на Аллах! Ще обясня: те знаят, че нечистите действия ще докарат поуки, а тези поуки ще си свършат работата.
Суфи казва: Слава на страданието! - а не на щастието, защото те знаят: страданието изработва меко сърце. Меко сърце, като коприна.
Суфи обича тревичката, но не защото е тревичка, а защото тя е поклонение.
Ислямът е печатът на покорството и това става чрез сърцето, а суфизмът е печатът на Любовта. Това става чрез душата и духа, това е едно по-високо отдаване.
Докато ислямистът все още обича себе си, то суфи не прави тази грешка: суфи първо обича Бога, а после себе си. Ето защо суфи става неизменен в себе си. Суфи знае, че ако първо обичаше себе си, а после Бога, той щеше да стане изменчив на себе си и Бог щеше да го оставя да се занимава със себе си.
Суфи се е спасил от знанието. Той знае, че от знанието се оглупява. |И затова суфи има любов към Аллах, а Аллах му се отплаща за тази любов с мъдрост.
Суфи не се занимава с религия. Той знае, че религията се управлява от невежество. Суфи има Любов. Той знае, че Аллах управлява Любовта. Суфи е влязъл в Аллаха и точно поради това е излязъл от религията. Суфи е изпуснал религията, но той е уловил себепознанието, уловил е и Аллах.
Суфи е подобен на даоса: той не е жив, но е безкраен.
Суфи не диша религията, нито диша света – суфи диша Любовта.
Когато суфи попадне в лошо настроение, той го ограбва; горко му на лошото настроение. Тука бих добавил: ако лошото настроение попадне в обикновения човек, пак е горко му – той ще го направи още по-лошо.
Суфи не е умствен, той знае, че умът е учтиво чудовище, той няма духовност, освен когато е тотално овладян, т.е. когато го няма. Суфи казва: професията е правилна, когато тя е твоята същност. И казва: Който е истинен, всички храмове са в душата му.
Суфи говорят с Аллах, а не с хората и с народа. Те не общуват с хора, навсякъде виждат само Аллах и например, не гледат кой как говори за тях и как действа – те действат чисто, защото навсякъде виждат Аллах.
Суфи знае, че Аллах не се интересува от твоята религия, а от твоята чистота.
Суфи не се нуждае от светлината на слънцето или светлината на луната, защото той е осветен от Божественото Сияние, а то е по-ярко от всички светила.
Суфи е риба, която може да живее и без вода. Ако има вода – пак живее, пак благодари; ако няма вода – пак живее и пак благодари.


Ансáри казва: Всеки има нужда да поиска нещо от Тебе, Аллах! Но аз съм дошъл да Те помоля да Ти дам себе си.
Без среща с Аллах не може да възникне Божествена Любов – дотогава тя е въображение. В момента на реалната среща, тя вече е истина.
Този, който има Божествена Любов, желае щастие и на врага си.
Суфи казват: Не се привързвай към нищо и ще намериш това, което търсиш.
Суфи е изпъдил света и второстепенните неща, и затова се е слял с Бога.
Суфи са тези, у които са изчезнали човешките качества. Веднъж на едно суфи-събрание, както ви казах и преди, имало и суфи-деца. Един суфи-мъдрец им казал: Сега ще ви говоря за края на света. Но не можал да им говори, лекцията се провалила, защото децата започнали да се радват и да викат: - Ураааа! И да тържествуват. Както ви казах, не можеш на нетленните, на безсмъртните, няма условия при тях да говориш за края на света, защото те не живеят в никакъв край. По начало думата „край” е илюзорна, тя не съществува; няма край, има само безкрай.
Суфи, това означава свобода от сътвореността. Самият суфи е едно чудо, чудо на великата отдаденост. За суфи пролет, есен, цветя, ручеи, цъфтящи дървета – всичко това са странични неща, те само закриват лицето на Аллах. За някои суфи даже те са пречка, т.е. те са толкова съсредоточени в Бога, че не можеш да ги излъжеш с някаква си глупава вяра в природата. Те не държат на природата, защото това е второстепенно, природата е само отражение. Суфи държи на центъра, на ядрото, изключително съсредоточен в Аллах, не може да му говориш за цветя, както и преди говорихме, или за някаква си пролет. За тях дърветата скриват лицето на Бога, а течащите води заглушават Неговото Дихание.
Суфи търсят такова уединение, където нищо не скрива Бога и нищо не Го заглушава. Попитали един суфи: Що е доброто? Той казал: - Непроходимост! Бурени. Тъмен и пуст път. Само Любовта към Аллах ни осветява и освобождава от доброто. Вижте за каква съсредоточеност става въпрос. Ще обясня: Суфи не е в доброто. Суфи е познал тайната на живота, а тя е изключителна съсредоточеност в Бога.
Суфи казва: Всеки, който търси нещо друго, освен Бога, на практика е неверник. Той служи на два Бога и заслужава два Бога.
Шибли казва: Има два вятъра: вятърът на Божията Милост и вятърът на Божия Гняв. Тези, които са под влияние на втория вятър, са обречени, а тези, които са под влияние на първия вятър, достигат целта.
Суфи казва: Където е Любовта, там доброто изчезва, там и злото изчезва.


Сетих се за една случка за Сократ, ще ви я разкажа: Сократ отишъл със свои приятели в гората и поискали от овчаря да им даде мляко и сирене. Той казал твърдо: - Нищо няма да ви дам! Те го завързали, взели си мляко и сирене и си похапвали. Завързан, овчарят казал: - Тебе те познавам, Сократе, заклевам се, че ще ти отмъстя! Сократ го погледнал и казал: - Заклевам се, че ще те направя приятел! Ето го подхода: при всички условия да имаш подход, да имаш идея.

Руми казва: Продай си разума и си купи изумление.
Божият човек е по-висш от всяка религия, произходът му е духовен. Истинското си знание той получава от мистичната си интуиция.
Ако ти не познаваш себе си, за какво ти е всичкото знание. Познанието на себе си не може да се постигне посредством щастливи догадки или случайни размишления. Познаването на себе си се случва от Бога и чрез внушение от Бога. Бог го внушава на достойните.
Ако Бог закрие пред тебе всички пътища и проходи, Той ще ти покаже тайна пътечка към Себе Си, за която никой нищо не знае.
Това, което за обикновения човек е камък, за знаещия човек е перла.
Бог е този, Който позволява на очите ясно да виждат. И казва: Любовта ми причини толкова много страдания и именно по този начин моят живот стана блажен.
Който е видял Бога е получил особено наслаждение в своите дни. И казва: Ти Си моята градина, пълна с благодеяния! Ти Си моят сияещ храст от рози! Никой никога не е видял пролет, подобна на Тебе!
Ако познаеш Бога, ще виждаш всичко, а тебе никой няма да те вижда. (Тука отново става въпрос за тайната на смирението, септември ще имаме една лекция на толтеките, тайна лекция, досега не е изнасяна, казва се „Гласът на птицата”, т.е. за тайната на смирението според толтеките. Защото наистина, който живее в смирението, той живее във вечността и има съвсем друг обхват, светът не може да го докосне, толкова е важно това качество, но тогава ще изнесем тяхното учение за „Гласът на птицата”).
Религият се опитва да спре еретика в пътя му към Бога, но еретикът е безумен, защото Сам Бог го е призовал към Себе Си. Неговото безумие е скрита преданост, тя превъзхожда всички религии. Ако ти не станеш еретик, няма да познаеш Аллах и Истината.
Твоите несгоди ще си останат при тебе, докато ти не станеш пиян по Бога.
Религиозният има граница, но еретикът е безумен – той няма граница и затова изчезва в Безграничното.
Слава на безумието! – казва Руми, подобно на Ал Халладж, т.е преведено – Слава на истинската Любов, която не признава правила, а само Любов към Аллах!
Пламъкът на ада е само частица от Божия гняв. Злото служи само като камшик, за да заплашва нисшата природа, подлото и лукавото в човека. Ето защо Божият гняв е силен и велик. Гневът Божий превъзхожда всичко, но осъзнай, че Неговото милосърдие превъзхожда Неговия гняв. Този Велик Божий Гняв ще смекчи всичко и всеки, той е насочен главно срещу заблудените. В сърцевината на Божия Гняв е стаена милост.
Който е съединен с Бога, за какво са му знамения, за какво са му послания, за какво са му съвети?! Всяко твое искрено чувство може да стане пророк в твоя таен път.
Всички зрънца са народи от една чепка грозде и когато те узреят, ще станат единен сок, единен народ. Но зеленото зърно, което не узрява, не става единен народ, то е за друго време. Зеленото е неверник.
Който е господар на себе си е скромен. Само за един миг Аллах може да превърне праведника в грешник. Този свят на несъществуването е станал подобен на съществуващото; а онзи свят на съществуването е останал много скрит.
И казва Руми: Любовта е най-великата и бързо действаща билка.
Стани прах, за да станеш венец.
Понякога злото е укрепнало в човека, а силата за отстраняването е изтекла. Забележете колко важен закон: злото, паразитът укрепва в човека, а човек е изгубил тайната си сила. Затова аз говоря много за контрол, за смирение, за разумно говорене, за малко говорене. Ще обясня нещо: Това е трупане на запас. Всички тези формули, всички тези правилни постъпки, правилни тайни желания, благородни желания, това е трупане на огромен запас и когато дойдат съдбоносни часове от кармата, имаш запас, с който да преодолееш. Но има хора, които трупат и такива неща, но правят и погрешни постъпки. Какво ще се случи, има ли полза от формулите? Ще отговоря: има! Само че много формули ще се сбъднат в другия живот, запасът остава и тогава тези формули ще помогнат, ще освободят нещо лошо от човека, но не в това прераждане, защото има злоупотреби.
Суфи си има тетрадка, където си записва нещата. Това е сърцето му – това е тетрадката; това е сърцето му, което е бяло като сняг.
И казва Руми: Славеят пее, защото е уловил смисъла. В случая смисълът е вдъхновението.


Грехът не желае Бога. Грехът е в това, да желаеш личен живот.
Грехопадението се е явило в резултат на Божия гняв, защото падналите духове, наречени по-късно хора, са нарушили равновесието в живота и в съществата. Но има и друга причина – причината е Божията Милост и Всепрощението.
Самото грехопадение не е истинско зло, когато то се намира и съдържа в намеренията и мотивите на човека.
Най-големият човешки грях е забравата на Бога, а не падението. Значи, забравата на Бога е истинският грях, а не това, че има падение.
За суфи изкушенията само показват кой търси своите духовните сили и кой търси духовната си същност, защото без нея няма дружба с Бога. Защото за суфи да бъдеш без Бога, това е грях.
Суфи казва: Пазете се от искрените съвети на Сатана. Сатана също може да дава, да имитира много искрени съвети.
Грехопадението е забравяне и отделяне от Бога и когато човек е забравил Бога и се е отделил от Него, тогава Бог позволява на Иблис, т.е. на Сатана, да вземе контрол над човека. А Сатана може да приема и човешки облик и да разговаря с хората, и такива хора не знаят с кого разговарят и от кого получават съвети.
Сатана работи с всички неразумни желания в човека и много умело ги използва срещу самия човек, използва неговите желания срещу самия човек. Когато например някой път забравииш част от своята молитва, това е защото Сатана или паразитите ти крадат част от думите. Ти казваш: Аз ги забравих! Това не е просто така. В случая, понеже не си съсредоточен, не си отдаден, не си искрен, не си буден, в момента те ти крадат не само част от думите, част от енергията, част от тебе, защото нарушават ритъма и цялостта на формулата. Защо крадат? За да намалят силата на формулата и защото Сатана знае, че усърдните молитви ще го ограничават все повече и все повече, и той там няма да има власт.
Когато едно сърце се е отказало от истината и е избрало греха, тогава тук Сатана си строи свой дом, свои планове. Човек мисли, че желанията са негови. Не! Сатана почва да строи свой дом, свои планове и свои желания, докато в чистото сърце никакъв дявол не може да се промъкне, защото чистото сърце е крепост на Бога и то е под Божия закрила.
В Корана е казано, Аллах казва: Аз Съм в сърцето на верния, който е оставил всичко друго, освен Мене.
Сатана обожава нечистото сърце и там той си строи своята църква.
В Сатана има мъдрост, която може да се разбере само и единствено чрез Бога, защото Сам Бог е Мъдростта и в Сатана, и в Мъдростта, която е над него.
Поради съществуването на Сатана хората се страхуват от своите грехове, и така трябва да бъде.


Най-великият суфи! Говорили сме за него и след време пак ще говорим.
Ал Халладж казва: Пътят е дело на Бога, а усъвършенстването е дело на дявола.
Аллах не е джамия, Аллах е Любов.
Няма нищо по-лошо в света от вярващото невежество. Става въпрос за умствената вяра: не духовната, не чистата, а умствената вяра.
Казва Ал Халладж: Когато изпитваш мъка по един починал човек, ти умъртвяваш двама. Ето го погрешния подход – твоята мъка се прелива, това е също невежество.
Великата Любов може да се роди само в сурови изпитания.
И казва Ал Халладж: Изчезването в Аллах е откриването на убежището. Когато изгориш в Бога, Бог ти става явен отвътре, Бог ти се разкрива.
Еретикът е смело същество. Той не следва правила, той следва Аллах.
Еретикът не е от тази земя. Той е унищожител на света и унищожител на страданието. За него страданието и кладата са забавления. Безумните (става въпрос пак за еретиците) не се интересуват от настоящето, а само от Аллах. И казва: Щастие, което те води до щастие, е опасна болест. Но това щастие, което те води до нещастие, то е приятел, то е изцелител.
Нещастията винаги са били благоприятните условия на живота, но те не винаги биват разбирани.
Щастието е сформирано от илюзорна енергия, но човекът трябва да мине през него заради своя опит, за да не бъде ограничен той в своето бъдеще. За да може след време да не търси щастие, а да търси единствено и изключително Бог.
Светостта е опасност, казва Ал Халладж, тя също е съблазън, но мъдрият е свободен. Той е освободен от тази съблазън. Той няма стремеж никога към святост (става въпрос за истинския мъдрец). Той има стремеж само към Аллах. Мъдрият никога не се отклонява чрез святост. Той знае, че Един Единствен Аллах е свят.
Казва: Аллах е моят Баща, а религията е чучело, призрак.
Който обича Аллах, казва великият Ал Халладж, изпада в многобожие. Прекрасна мисъл! Многобожие – той обиква всички религии и учения, и всички хора, дори обиква и заблудените и ако може да им помогне, той им помага, защото е многобожник, защото е с широк обхват. Защото и те са според суфи от Аллах, и суфи знае, че Аллах обича и заблудените.
И казва Ал Халладж: Слава на Аллах, защото Истината ме спаси от щастието и доброто.
Щом си отдаден на света, ще имаш за приятел всякога безпокойството.
Който не приема истината, заблуждението го прегръща.
Някои търсят, казва Ал Халладж, мъдростта на изток. Но Ал Халладж никога не търси мъдростта на изток. Ал Халладж разбра, че когато ти си чист, ти си при Аллах. О, заблудений! Не знаеш ли, че Аллах е изток, защото какво струва изтокът без Аллах?!
Който е избрал Аллах, той не е религиозен, нито светски. Той е подобен на Син на Аллах.
И каза ми веднъж Аллах: - О, Халладж, не ме вкарвай в религия, за да не ме изгубиш! И аз вкарах Аллах в себе си.
Когато Аллах измъчва едно същество, Той проявява Своята милост, но тя остава скрита.
Дяволът е създаден като част от Божията Милост и в това Аллах е Велик.
Човек трябва да се справи със собствената си хитрост, за да не стане самият той дявол. Твоето неразбиране, казва Ал Халладж, това е твоят дявол. Твоята хитрост означава, че ти си дявол и не изкарвай Сатана виновен, защото грешката става двойна: ти си дявол, а той идва само да те поучи.
Злото е тайно изкуство на великия Божи замисъл. Злото в света е по-добро от доброто. Злото е по-събуждащо. Чрез злото проглеждаме за Бога; чрез доброто заспиваме и дори понякога си мислим, че ние сме добри. Чрез злото Аллах иска да се спасим от себе си, защото човекът е най-големият враг на себе си.
Видях много, казва Ал Халладж, които постеха, бдяха и богослужеха на Аллах. И те изгубиха Аллаха. Аллах се отдели от тях и Аллах ми показа, че те не познаваха чистотата; правеха много неща, но те не познаваха чистотата. Те не познаваха истинското, тайното вътрешно служене, затова служеха външно.
Който има Аллах, няма джамия в себе си: в себе си има безкрайна Любов. В себе си има безкрайно многобожие, което обхваща и най-малкото същество.
Докога, лицемери, ще строите джамии, а ще живеете без Аллах? Прости думи и ясни. Докога ще строите джамии? Както се подразбира, много ислямисти и мохамедани са намразили Ал Халладж. Но Ал Халладж е безпощадна истина, излизаща от Самия Бог, която иска да събуди съществата за по-висока отдаденост на Бога.
Аллах е Истината, а джамията е заблуждението. И Ал Халладж казва: Издигни Аллах в себе си, а не джамия. Отново просто изказване: издигни Бог в себе си, а не джамия, не църква и т.н.



Когато нечистият говори разумно, той ще получи своето наказание.
Лошият навик е създаден дух-разрушител. Т.е. всеки човек, който си е създал лош навик, той си е създал дух-разрушител.
Аллах ми даде инквизицията, за да се сдобия с Любовта.
Голгота ни изважда, казва Ал Халладж, от смъртта. Въобще той е говорил много за голгота и за Христос. В случая казва: Голгота ни изважда от смъртта. Това е великата Божия милост. Аллах направи от инквизицията ми Свой празник, а аз му се поклоних. По време на инквизицията те гледат Очите на Милостта, о, човеко! Голгота е вход към древна тайна, но ти трябва да си станал достоен за голгота. И видях на голгота, че чистотата е палач. Чистотата е най-големият палач на злото. Голгота е най-могъщият палач срещу злото. Чистотата връща злото в собствения му мрак и затова мрачното никога не обича чистото и никога не обича голгота.
Аллах ме дари с инквизицията, за да ме опази от света и да ме вземе при Себе Си. Чрез голгота Аллах ме изтръгна от света и аз видях великата милост, великата Любов на Аллах.
В мъчение и скръб узнах тайната Божия, и Аллах ме узна. Аллах ми даде голямо мъчение, за да ми дари най-скъпото в световете – Себе Си; Аллах ми подари Себе Си. Слава на Божията Милост, слава на голгота и Божия замисъл!
Инквизицията е велика скрита милост на Аллах, защото чрез инквизицията и голгота, Аллах взима своите при Себе Си, защото ги обича по древен начин. А другите, които Аллах не ги призовавава на голгота, те умряха в света, защото бяха неузрели за Него.
Голгота е действие на Бога, за да се роди Той завинаги. Не донякъде, а за да се роди Той завинаги, завинаги вътре в нас.
На голгота се случва тайна: човекът се отделя от сътворението и става дух, става древен и избран.
Аз видях в инквизицията Божият аромат. Ето я Любовта – Божият аромат.
Любовта има велика воля, тя поглъща голгота без остатък. Любовта има тайна воля.
Има само един народ, а не народи и който вижда много народи, той никога не познава Аллах.

Следващата лекция е на 7.08. Ще говорим за три изключителни същества. За двете малко съм ви говорил, за третото, велик древен толтек, прероден в Япония като самурай, разкриващ тайни стратегии за живота.
На седми август ще продължим.

Л-я: Ислямът.
Идея: Посланията на един ислямски учен.
Л-я: Ислямът – продължение.
Идея: Непорочното зачатие (според Мохамед и исляма)
Л-я: Суфи.
Идея: Мъдростта на суфи.


Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.
Всички клони са от едно дърво; всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение, там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога - само един човек или едно учение, тъй като всички са заедно.



Ислямските мъдреци казват:
Този, който е създал Слънцето, той е създал и окото на комара.
Всяка тревичка, която казва: „Аз вървя с Името на Аллах”, тя пробива твърдите скали.
Казва един ислямски учен: Не знам какво да кажа за човек, който оставя градината си на плевелите, а после казва „Ех, че съдба!”?
Има един слънчев и сякаш чист път, със зеленина и цветя, който води до убийствени пустини. А има един тежък, трънясал път, който води до Аллах. Тука само ще вмъкна: Ислямът няма нищо общо с тероризма, това е последствие. Много хора не можаха да разберат това. Но когато убият на един ислямист дъщеричката му и майка му, той казва: „Господи, научи ме да отмъстя!” И минава такива граници, където никаква техника и никой не може да го спре. И двата пътя са погрешни: и тези, които му посягат, и той, обаче това е път на съзнания по-ниски, които трябва да се изстрадат, трябва да се извървят. Накрая и него го убиват; и едните и другите се учат, и това е дългия път, докато се постигне истинската Мъдрост.
Ако искаш приятел, Аллах е достатъчен; ако искаш другар, Коранът е достатъчен.
Вижда Духът, а окото е средство; проумява Духът, а разумът е средство.
Има действия умни, казва ислямът, има действия духовни.
Някои наричат великата вяра фанатичност, но фанатизмът е проява на нервност и сляпо упорство в заблудата.
Логиката, казва ислямът, е пътят на света, а Мъдростта е Божествен дар. В сравнение с Мъдростта философията е куца и заблуждаваща. Мъдростта е чист източник на светлина, която спасява мисълта от неяснотата.
Науките се въртят в кръга на ума, духовността – в кръга на душата, а Мъдростта – в кръга на Духа и Аллах.
Какъвто е невежият пред учения, такъв е ученият пред мъдреца. Ученият работи със сферата на доказателствата и с предметите, а мъдрецът изследва отвъдното и неведомото.
Мъдрецът подхожда към всяко нещо с оглед на невидимото му състояние. Тука иначе не ви обяснявам, друг път ще се спра подробно на изключителната религия, наречена ислям, т.е. покорност на Единствения Бог, като дисциплина - изключително голяма дисциплина. И там много се държи на морала. Който посегне на тяхния морал и на тяхните разбирания, не знае с кого си има работа. А всъщност, това са много верни и предани същества, но когато ги проучиш правилно и когато ги разбереш.
Научният разум, казват ислямистите, е само път към мъдрия разум. Мъдростта е извисена над разума. Тя е много тънка и деликатна. Науката е бавна, а Мъдростта е светкавица в ръцете на Духа.
Мъдрецът стига до недостижими точки и места, а умствените хора не виждат и една стотна от това.
Човек, който не е познавач на Истината, не може да стане мъдрец.
Неразбирането на деликатните думи и деликатните истини се дължи на незнанието и отделянето от Духа.
Ако живота се води невнимателно, той става голям товар. Истинският живот е този, който се води в душата.
Човек, който не е помирен с молитвата, не може да постигне истинско съзнание за служение на Аллах.
Всеки трябва да изясни истината за своето поведение и за своята вътрешна същност.
Обожаващият природата е отрицател на Бога. Обожаващият Бога е пробуден човек. Той не си губи времето с природата, той е насочен изцяло към Бога. Природата е вторична, Аллах, Бог, е първичен.
При единство с Аллах има лекота; при единство със заблудата има трудности и много проблеми.
Той държи юздите на битието - от прашинките до галактиките. Всяко дърво, което изрича: „С името на Аллах”, неговите ръце, т. е. неговите клони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божията милост.
Животът на неверниците е всобщ траур. Няма значение какъв се водиш, животът на неверниците навсякъде е един - всеобщ траур.
Няма такива катаклизми и заметресения, които да са играчки в ръцете на случайността, казва исляма.
Здравето, на което се радват обикновените хора, е болест. Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве, но трябва да ги разберем.


Тука само ще кажа, че той имал някаква склонност към суфизма. Има ислямисти, които нямат такава склонност, т.е. още не са приети. Други признават суфизма, трети само го уважават и т.н., това са различни степени. Този ислямски учен казва:
Познай търпението и знай, че никое цвете не цъфти преждевременно.
Ако Аллах те обича, ще се грееш в Неговата светлина. Тука той говори към своя син, обръща се към него и тези думи са към него.
Нека търпението да е твоята храна. Изключително важно нещо. Сещам се, Мохамед казва: Търпението е половината религия. На друго мяасто казва: Чистотата е половината религия.
С търпение зеленото грозде узрява.
Казва: Крийте тайните си дори от косите си.
Ако не следваш Бога, сине мой, и двата свята ще ти се утъмнят.
Ако загубиш вярата си на тоя свят, от зелена ливада можеш да се превърнеш в сива пустиня.
Бъди благосклонен с невежите, но не спори с тях, за да не хвърляш златото в калта.
В приятелството и в любовта бъди умерен.
Сред невежите мъдрите се чувстват като в пустиня.
Сине мой, най-голямото богатство е душевното богатство!
Не забравяй, че във върховния съд ще се държи сметка дори за един чорап.
Всички нечисти ще се пропукат от страстите и гордостта си.
Сине мой, хората на Духа не губят напразно никога живота си - те са целенасочени към Аллах.
Човек е враг на самия себе си, а приятел му е самопознанието.
Тъй като неговия син щял да става голям император и владетел на голяма област, той му казва: Мъдрият не воюва с оръжия, а със сърцето си.
Любовта трябва да бъде сърцевината на твоето дело.
Не забравяй откъде идваш и на къде си се запътил. И аз съм казвал, и днес в един разговор казах: Ако някъде на триста метра или на хиляда метра една мравка завие надясно, Бог знае защо точно завива надясно. И как може при такова Око да се скриеш въобще и да мислиш, че никой не те вижда?!
И помни сине мой: Има изпитания, които ни отдалечават от злините. И помни: Мъдрият е човек, който улеснява твоите трудности.
Мъдрият е бистър райски извор.


Ако Аллах ви е заблудил, това е част от Неговата Мъдрост. Нищо не може да Го затрудни. И наистина щом реши нещо, казва му само „Бъди!” - и то става.
Никой не може да Го обхване със знания. Ние знаем, че нищо не се случва без Неговата Воля. И каквото Той пожелае - става. А каквото Той не пожелае, не се случва.
Всемогъщият Аллах е далече от произвол и несправедливост.
Злото е Божието предписание. То не е чисто зло, а то е добро. В един случай е добро, и в друг случай е лошо, но то е все за добро.
Тайната на вярващия се крие в намерението. Намерението е врата, казва ислямът, тайнствен прозорец.
Мохамед казва: Намерението на вярващия е по-ценно от неговите постъпки.
Много са добрите страни, казва исляма, свързани със създаването на дявола. Заради дявола, човек уповава все повече на Аллах. И така той става все по-бдителен, докато познае
напълно Аллах.
Този, който не се моли искренно, ще получи петнадесет притеснения в живота и в лицето му не можеш да намериш оная, другата красота; който не е искрен в молитвите си, Аллах ще го срещне със Своя ядосан вид, а сметките му в живота ще са много объркани.
Който следва Аллаха, има светлина навсякъде - и в гроба, и отвъд гроба. В момента правим една книга по Учителя за задгробния живот, казва се „Да осмислим смъртта”, след около две седмици трябва да излезе. В момента се сещам за едно изречение, Учителят казва: Вие искате да виждате в другия свят! Че вие не виждате физическите неща - най-явните, тогава как ще виждате оттатък?! Ето защо човек трябва да изработи много тънко внимание, етерно внимание - то се дължи на Любовта.
Чистотата е безкраен океан от сигурност. Тя е светлина и в този, и в другия свят.
Мохамед казва: Чистотата е половината от вярата. Пречистването, казва, е голям дар. Чрез него Аллах предпазва Своите Си избрани. Той им позволява да се пречистват, Той им дава и Той ги предпазва; Той е Предпазващият. Пречистването осигурява явна и скрита сила. Т.е. два вида сила - явна и скрита.
Казва един ислямист: О, Аллах, Ти Си Ускоряващият, Ти Си Забавящият!
По Негова воля умираме, по Негова воля живеем. Сещам се и в София за един разговор: - Можех да помогна на баща си! (един приятел от лекциите). – Да, но става това, което Бог иска. – И все пак, можех да помогна... – Ако можеше, и Бог щеше да участва и щеше да помогнеш. Има много скрито значение в тези неща.
Той има Извечен Слух. Имам Али, един от най-верните на Мохамед, казва: Хората са врагове на онова, което е неведомо за тях. И още е казал: Търпението е два вида: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от обичното. Ще повторя, понеже е важно. Два вида търпение: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от това, което обичаш, обичното.
Умението да се задоволяваш с това което имаш, е едно неизчерпаемо богатство. Имам Али е казал още: Мнението на Стареца, (има предвид Мохамед), ми е по-скъпо от героичната гибел на младежа.
Няма могъщество като благоразумието!
Комуто е дадена молитва, не ще остане тази молитва нечута. Дори много време да мине, неговата молитва, понеже му е дадена, тя ще бъде чута. Комуто е дадено покаяние, не ще остане неприето. Комуто е дадено да моли за прошка, той не ще остане непростен.
Търпеливият няма да пропусне успеха, даже и той да се забави. И още е казал Имам Али: Който разчита само на своето мнение, погива.
Който пази своята тайна, държи избора си в свои ръце.
Който е праведен в своя вътрешен мир, Бог прави праведна изявата му.
Който поддържа добре връзката си с Бога, нему Бог подобрява връзката с хората.
Любовта е тайното добро на Аллах, Безкрайният. Любовта е райски кът. Звукът й е чист, а диханието й е леко. Любовта има най-лекото дихание.
Коранът казва: Който е дарен с Мъдростта, е дарен с голямо добро.
Не времето е опасно за хората, а невежеството.
Тези, които постигат целта си, те постигат две неща... (При мен често идва заместник на един ходжа и иска съвети от мене, както и да е, и той много се радва на тези неща, които му казвам, и в случая става въпрос за тази цел): Тези, които постигат целта си, постигат две неща: първо – вдъхновение, второ – Мъдрост. Тези две неща вървят заедно, те са мярка, висша мярка. Едното е вдъхновение – не стремеж, нищо общо с амбиции – вдъхновение, а другото е Мъдрост.


Адам не е имал нито баща, нито майка. Бог го е създал от Себе Си с тайната на Словото. Бог е казал само: „Бъди”!
Христос се ражда чрез Мария, но не от Мария. Коранът казва: И рече Мария, (Мариам) - Господи мой! Как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал? И рече й Аллах: - Така Аллах сътворява! Каквото пожелае, щом реши, казва му само: „Бъди!”. Това е слово на Самия Бог – и то става. Това е независимо раждане от земните сили, от земния живот. Тука няма нужда от никакъв земен баща, защото има само един Баща и той е Аллах. И Той казва: „Бъди!” - и нещата стават.
И Мария, самата Мария е Божие Слово. Но Христовото раждане е друго. То е неизвестно на хората, както им е неизвестен Самият Аллах. Това е Божие дело, тайна на Божието Слово, раждане без баща, защото всичко е в Него. Това е Божия власт, абсолютна Божия власт, Божия сила, Божия възможност, а не човешка възможност. Значи, Божия възможност, а не човешка възможност, нито пък ангелска възможност. Преди време, когато говорехме за русалките ви казах, че дори русалката е научена да ражда от себе си; няма мъжки русалки - просто русалка. Тя ражда от себе си другите русалки. Щом една русалка може, не може ли Този, Великият Бог да ражда както иска, след като Самия Той е Универсалното Слово.
Кой е баща на първия човек? Аллах. И Христос е Божие Слово, родено Божие Слово, родено от Божията възможност, която човекът не разбира. И Сам Аллах е определил Неговото име, и то още преди да се роди навън, понеже Той е Слово от тайната на Аллах. И тука сам Бог Му дава име, а не родителите. Тука земните сили въобще нямат власт. Той дава всичко. И името Му е Христос: Месия, много уважаван и от ислямисти, и от Мохамед, и от суфите, защото Той е Слово, сътворен от Мистерията на Словото.
Древният Тот, древният египетски Бог казва: Словото е знамение на скритите светове.
Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, а от Бога. Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, както изглежда, а от самия Бог, от Неговата скрита енергия. И ако Бог не си даде Словото, зачатие няма. Значи, ако Бог не си даде Словото, зачатие няма. Ако изрече „Бъди!” - зачатие има.
Бог работи в Свой таен свят, казва Мохамед, в Свой таен скрит свят. Там произвежда всички неща, там ражда нещата от Себе Си. Защото, както казах, дори и русалката знае нещо, което и човекът не знае, а колко повече Бог! Щото всичко е родено от Него, само Той не е роден.
Това раждане и досега си остава неразбрано, и досега има подозрения. Но, засега нещо ви казах, след време ще продължа.


За суфи най-голямото невежество е потопът на материалността.
Суфите казват: Добросърдечният грешник е нещо по-добро от праведника, който се ожесточава в своята набожност.
Да бъдеш суфи, означава да престанеш да се безпокоиш. Ще допълня: няма значение дали има причини, дали има логика: щом се безпокоиш, ти си далече от центъра и от Бога. Може ли Бог в теб да се безпокои? Дай му право да не се безпокои!
Баязид казва: Когато познае Аллах, суфи постига (забележете!) пълно неразбиране на реалността. Не разбиране, а пълно неразбиране на реалността, защото заживява в Бога, а това не е нещо за разбиране, това е нещо за живеене. Ще ви кажа една случка с Настрадин: веднъж рано сутринта, в 4 часа, той напуснал дома си и бродел по улиците, скитал, странствал. Спира го един стражар и го попитал: - Ти защо бродиш по улиците вечер? Настрадин му казал: - Ако имах отговор на този въпрос, аз отдавна щях да съм си у дома. Златно послание! Ако човек разбере, че има само един-единствен дом, Източникът – Аллах, той никога не би бродил по тези мрачни, сътворени светове. Той щеше да живее в Аллах на всяка крачка. И самият Настрадин живее в Аллах.
Същността на суфизма е самото духовно изживяване на алхак, т.е. на истината. Тя не може да се познае, но може да се преживее. И това е същността на суфизма.
Суфи казват: Виждането не е нито със затворени очи, нито с отворени очи. То е чрез просветлението в Духа. Значи, ако не си просветлен, колкото искаш ги отваряй и затваряй.
И в абсолютна бедност суфи е свободен и богат. Забележете, в абсолютна бедност! Много случаи има – той е свободен и богат. Защо? Аллах е в него, той не изпуска Аллах. Той е на три степени по-концентриран от исляма, това е суфи. Толкова концентриран и той има в себе си Аллах, а който има в себе си Аллах, може ли в бедността да е беден? Той е свободен и богат, защото той е пиян с Аллаха. Когато дълго време си пиян с Аллах, ставаш суфи.
Суфи казва: когато изгориш в огъня, т.е. в Любовта, ти ставаш храм на огъня. И според суфи няма нужда хората да чакат потопа, защото те са вътре в него. Ще повторя: Няма нужда хората да чакат потопа, те са вътре в него и той се нарича материализъм. Какъв по-голям потоп?!
Суфи-мистикът е извън завесата на вселената-сянка. Той свидетелства самия Божието присъствие.
Бог е безкрайно близък до човека, но човекът е безкрайно отдалечен от Бога.
Мистикът е душа, опиянена от виното, т.е. състоянието на Божественост.
Човекът е мистик, когато душата му е открита само за Бога. Значи, човекът е мистик, човекът е суфи, когато душата му е открита само за Бога.
Мистикът дава странен живот на знанието, на светлината – той ги обогатява, не те него. Той им дава нещо чрез Бог в себе си.
Душата на мистика сама по себе си е благодат.
Суфи-мистиците са тези, които чрез любов са потънали в морето на единството. Те са вкусили тайната на Бога и затова те не познават превратностите в този свят. Превратностите не ги интересуват; никакви въпроси за бъдеще, за потопи, катаклизми – те живеят непрестанно в Аллах. Само Бог ги интересува и нищо друго няма какво да се случи, защото най-важното се е случило. Следващата майска лекция ще бъде една от най-важните, където ще разгледаме най-важния въпрос в света – познаването и тайната на Бога.
Суфи казва: Хората са желания, а желанията умножават завесите; завесите умножават слепотата.
Смирението е преди всичко отношение към Бога и към живота. То не е постъпки, то е осъзнаване за това, че ти не съществуваш, че съществува само Бог. Т.е. смирението е високо осъзнаване, че ти не съществуваш. Как може да съществува нещо, което днес го има, утре го няма, няма значение – човек, град, животно и т.н. Т.е. суфи се е изместил, за да живее Бог в него. Тогава животът става наистина тотален, пълен с благодат: няма бедност, няма богатство – има нещо, което е по-дълбоко от двете заедно.
Смирението показва още, че ти от всичко можеш да се учиш. Ще обясня: който се е облякъл в смирението, над него егото няма власт.
В суфи няма чувство за обида, защото това чувство означава, че в тебе има неверие. Значи, ако нещо те обижда, няма значение какво е – това означава, че в тебе има неверие. Но ако ти беше смирен, нямаше да го има това, щеше да имаш чувство, все едно че нещо те гали, някакъв вятър те полъхва, някакъв приятен ветрец – такова нещо са обидите.
Източникът на обидата е в двойнствеността на човека. Ако той беше единен с Бога, кой може да обиди Бог в човека? Никой не може да го докосне с обида, с каквото и да е. Така суфите стигат до извода, че егото, което се обижда (то се обижда и без обида, тука няма да ви обяснявам, то няма значение; няма нужда да го обиждаш, той самият живот го обижда). Егото, казват суфите, това е идолопоклонството, най-опасното идолопоклонство. Ако един суфи чувства обида, тогава той не е суфи, защото суфи е пустота, суфи е нищо. А кой може да обиди нищото?
Когато наставникът наранява ученика (има и такива случаи и те са много тънки и точни), тогава истинският ученик съхранява преданост, а обикновеният ученик се засяга. Истинският ученик съхранява преданост, а това говори за неговата истинска вяра и смирение. Но който не е истински ученик, той ще следва своето въображение и своите фантазии. Наставникът ще го остави за известно време да се учи от тях - ако може, да го разбере.



Суфи е Син на настоящата пълнота и затова той не произнася думата „утре”.
Колкото по-добре човек вижда материалния свят, толкова по-лошо той вижда Духа.
Мечът на реалността – това е защитата на суфи, защитата на чистия човек. По друг начин казано: В сферата на Духа няма разделение.
Ако този свят изглежда бездънен и огромен, помни: за Всемогъщия той е по-малък от атом.
Бог в Своята доброта ви плаши, за да отидете на безопасно място. Тука суфизма иска да каже, че понякога Бог изпраща строгото Си лице, за да може да те предпази от нещо по-лошо. Затова Той те заплашва да се върнеш назад, защото ако влезеш неподготвен, ще отидеш на опасно място и затова Той в Своята доброта, в Своята милост, Той те предпазва.
Разсъдъчното търсене не е истинското духовно търсене. Духовното търсене е друг вид; духовното вино има друг състав.
Там, където няма виждащи хора, всички слепи ще загинат.
В бедността, казва суфизмът, можеш да намериш несметни съкровища.
Всичко, без изключение, е сътворено красиво, прекрасно и мило, но е предназначено само за този, който вижда. А жената, тя е величествен лъч от Аллах. Тя не е просто земна възлюбена. Жената е духовна, никога не е била земна. Жената е духовна, а не сътворена, както изглежда. Тя само изглежда сътворена, но не е. Тя е съзидателна, а не сътворена.
Той всякога вижда ясно твоето желание и мнение – така ясно, както ти виждаш косъма в чистото мляко.
Правоверните се боят да не се отделят от своята вяра, казва един суфи, а аз се боя да не се разделя с Тебе, да не се разделя с Аллах. До такава степен не ги интересува вярата, до такава степен са погълнати от Бога, че вярата просто става без значение, защото Бог действа.
Новата мъдрост не попада в старо ухо.
Еретикът не обича религията, казва Ал Халладж, той обича Бога. Той знае, че религията изчезва, а Бог остава. И казва: Аз станах неверник към себе си и верник към Аллах. Аз съм ви казвал този глупав съвет, който много хора си дават: „трябва да вярваш в себе си” – напълно погрешно! Пак ще го повторя: Вярвай на Бог в себе си и после Той ще те научи как да вярваш в себе си. Но когато поставиш Бог на второ място и вярваш първо на себе си, ще бъдеш разочарован от себе си. Така че винаги на първо място е Бог, ако искаш да разбереш и себе си, и другите, но най-вече трябва да разбереш Бога, за което ще говорим другия път.
Всичко е послания, казва суфи, от Аллах. Дори и глупакът е посланик на Аллах! Трябва да разбереш какво иска да ти каже Бог.
Каквото и да правят хората в света, Аллах никога няма да бъде заблуден. Каквото и да правят, каквото и да мислят, както и да хитруват и мъдруват – Аллах никога няма да бъде заблуден.
Понякога Аллах ни изпраща силен враг, за да ни привлече към Себе Си. Ще повторя: Понякога Аллах ни изпраща силен враг, за да ни привлече към Себе Си и с това да отстрани врага от нас. Когато станем единни с Бога, врагът изчезва.
Суфи е този, който така е уловил Аллах, че Аллах не може да се измъкне от него. Пак ще повторя: Суфи е този, който така е уловил Аллах, че Аллах не може да се измъкне от него. Сещам се за Учителя, когато говори за октоподите: Когато те хване октопод, казва Учителят, ти пускаш, той не пуска. Ето ви един съвет – казва Учителят – така хвани Бог, че Той да те пуска, а ти да не Го пуснеш.
Следващата лекция – на 1.05.2012.


Източник


Учителят за Бога - Мъдростта на Учителя - В храма на Учителя ~ Елеазар Хараш

Л-я: Суфи
ИР: Мистика
Л-я: Ал Халладж
Ид.: Мистичната мъдрост на Ал Халладж
Л-я: Чудният Настрадин Ходжа
Ид.: Чистият смях


Ислямът търси знание, а суфизмът търси самоотреченост.
Суфизмът постига същественото, вътрешната истина.
Когато суфи постигне истината, той постига скритост. Казано по друг начин, суфи постига такова знание, което превишава Божия закон.
Истинската религия на суфи, това е океанът на Истината.
За суфи Бог е отговорът на всеки въпрос. Суфи не желае злато, а благия поглед на Всевишния. И сещам се, според Учителя, достатъчно е през целия живот само един път да видиш този поглед, не два пъти; два пъти вече е много – един път и промяната, белегът за това е тотална коренна промяна.
За усещащия реалността не са нужни никакви доказателства. Той не ги търси, нито ги доказва. Удоволствията, казват суфи, затварят канала на вдъхновението, а страданието идва и ги отваря, отваря тези врати.
Истинският суфи не очаква добри времена, той просто живее в тях. Няма други времена, постоянно е Божието време. Няма бъдеще, няма и минало – няма други времена, суфи живее в Бога.
Властта в себе си, казват суфи, можеш да я победиш със смирение. Това е методът – смирение.
Отказалият се да върне дълга си към друг човек, става длъжник към Бога.
Ако искаш в твоите думи да има сила, не ги прахосвай напразно. Или както даосите казват – пестеливост, голяма пестеливост, не ги раздавай така лесно.
Няма нищо случайно, всички житейски ситуации водят към определена цел. За просветлената душа самият живот става свещено писание. И казват суфите: Бог посредством човека строи Своите планове и ги реализира.
Който е видял Истината, не се нуждае вече от никакво учение. На последната лекция в София стана въпрос за богомилите, само искам да кажа: това са същества със страшна воля, истинска воля, разумна и затова те са видели пътя си в жертвата. Там само споделих, че ако тези хора бяха избрали злото, нито църква, нито инквизиция – всичко щеше да избледнее. Но поп Богомил го е казал: - Ние не въздаваме на злото със зло, защото ще го въздигнем. Те са избрали съвсем друг път, истинския път. Но това е страшна воля, която наистина постига по-дълбоки неща.
Казват: - Пъпко на розата, какво прави цяла нощ? Розата отговорила: - Събирах длани, молих Небето да ми разтвори сърцето.
Най-здраво се явява това сърце, според суфите, което боледува и тъгува за Бога. Това е най-здравото сърце, което постоянно боледува, скърби, и въобще боледува в най-дълбокия смисъл на думата. Това е и оздравяването на това сърце.
Суфи - това е несътвореният човек. Суфи не вижда света, той вижда същността. Да виждаш света, значи да не виждаш същността. Да мислиш, че тук стават някакви събития, някакви неща, означава да не виждаш дълбоко вътрешните неща.
Ал Фарид казва: - В сравнение с моя Източник, безграничният океан е подобен на капка. Наистина този, който е постигнал Бог в себе си, този безграничен океан е само капка. – Вътре в мен - казва - има далечно разпростираща се светлина, при която светлината на слънцето е като слабо блещукане.
Със всички бъди, казват суфи, но избягвай общуване. Избягвай общуване и близост.
Любовта няма цел, Тя самата е цялата цел, цялата Същност. За малко ще се отклоня: В София казах и пожелах: От ученика се иска, въобще през следващото време, през новата година, пък и от днес: ежесекундна практика, не ежедневна, вече е късно, ежедневната е разтеглена – ежесекундна практика! Казвам това, защото искам да ви кажа какво означава думата практика: думата „практика“ означава в нито един миг да не се отделяш от Същността, от Любовта. И казва чан-будизмът: В момента, в който допуснеш най-малката лоша мисъл, това е неправилна практика. И означава: всичко друго, което вече практикуваш – дишане, медитацийки, каквото можеш да се сетиш – ти вече не си в практиката, не си вътре в Същността. Простичко казано, ясно и важно.
Смирението е пътят за израстването на мъдреците. Съдбата, казват суфи, е противоположност на чистотата. Съдбата, това означава затъмненост. Съдбата е едно от качествата на човека, а чистотата е качеството на суфи.
Чистотата не влиза в качествата на човека, на човешките качества. Чистотата няма отношение към действията; чистотата е принадлежност на любящите Бога. Може да правиш всякакви действия, това още не е чистота, но когато си вътре в Бога, когато си вътре в Любовта, това вече е чистота и с действия и без действия. Казано по друг начин: Чистотата е качество на Любовта, а не на действието. В тежък критичен момент мъдрецът може да не ти помогне и това е за твое дълбоко благо. Така че приятелят не се познава в нужда, а в тайната на Любовта.
Чистотата е нещо, което е скрито от ума, тя пребивава в Бога и умът не може да я разбере. За чистия злато и прах са едно и също нещо.
В суфизма чистото сърце е духовна реалност, а нечистото сърце, това е земната реалност, така наречено „калп“ или сърце. Сърцето е субстанция, чрез която можеш да станеш истински човек. Вътре в сърцето има нещо, което е мярка и чрез което можеш да станеш истински човек. В чистото сърце е цялата религия. Суфи казва: Сърцето е розовият храст на душата. Това чисто духовно сърце е място за тайните на Бога.
За суфи емоцията е деградация. Тя е падение от нещо много висше, тя е падение от Любовта в нейния най-чист вид. В истинското сърце няма да намериш нищо друго, освен Бог.
Суфи казват: Когато имаш истинска любов към един човек, ти откриваш Бог в себе си.


За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.
За мистика постоянното молитвено настроение, т.е. постоянното помнене на Бога е самата опора, която съгражда Тесния, мистичния път.
Мистиците пият ежедневно Бога. Тука се сещам за нещо и пак за малко ще се отклоня: тъй като много хора пият, ядат добавки, чисти храни – хубаво е, всичко това не е мярка. И това влиза в плана, но не е мярка. Това, което искам да кажа и на което наблегнах за малко и в София, важно е: Начинът, по който говориш, думите, да съблюдаваш, да бдиш над всяка дума, понеже думите, когато ги изпуснеш, те ще те гонят! Става въпрос за изкривените, неточните думи и т.н. Когато ползваш много точно думите, от там произлизат такива витамини, такива добавки, такива енергии, че с нищо не могат да се сравнят. От там се започва, после и другите неща вече са на място.
Мистиците пият ежедневно Бога. Мистикът казва: Пристигнах в мястото, където съм свободен от всичко чуждо и родно.
Мистиката е велико познание за единството и целостта на живота. Мистикът открива Бог и в богатството, и в бедността, навсякъде, защото той е станал правилния човек. Мистикът няма родина, той има в себе си само Бог – единственото реално съкровище на световете.
Мистикът е същество, което е извън себе си, той влиза и излиза от себе си, той е свободен. Знае как да влиза, знае как да излиза от себе си, както обикновеният човек влиза в къщата си и излиза от апартамента си. Мистикът излиза от тялото си и влиза свободно.
Мистикът се е спасил от най-коварния и опасен потоп – потопът на повърхностните думи.
За мистика розата не се разцъфтява в света, розата се разцъфтява в Бога. Розата е обградена от тъмната нощ на тръните, но тя ги е преодоляла. Те не й пречат.
Този, който е влязъл и пристигнал в духовните и мистичните тайни, той не говори дълбоко за тях, защото ще изкриви Истината и той не прави посегателство.
Голямата преданост в суфизма се смята за мистичен огън който води човека в Бога. За суфи монашеството е скрито не в манастира, а в сърцето на човека.
За истинския суфи богохулството и религията са едно и също нещо. Запомнете, ще го повторя нарочно отново: За истинския суфи богохулството и религията са едно и също нещо. Това означава, че суфи живее в състоянието на Бога. Той напълно е умрял и за богохулството, и за религията. Той е оживял в самия Бог и е над тези неща, те не го докосват. Както когато някой критикува Учителя – няма нужда да защитаваш Учителя, Учителят е такова високо поле, че нищо не го докосва.
Суфи е над религията, защото казва: Каква религия има в Бога? В Бога няма религия, в Бога има Любов и Истина, велика пълнота. Но това не е религия, това е друго нещо. В Бога има постоянна пълнота и безкрайност. И суфи казват: Аз живея сега в Бога. Защо ми е да вярвам в утрешния ден. Утре вече е късно да искаш да живееш в Бога – сега, а Бог е всякога и постоянно тук.


Най-великият суфи. Вдъхновеният на вдъхновените. Вдъхновеният от Самия Аллах. Страшен суфи! Няма друг суфи, толкова преследван като магьосник, революционер и като опасност и голяма заплаха. И няма друг толкова почитан, като най-чистия мистик на Божията Любов.
Той проповядва страстна и несекваща любов към Бога. Речта му е била екстаз. За него непрекъснатата любов била мистерията на всичко. И суфи, и ислямисти често настръхвали от него, забележете, даже и мъдреци.
Той казва: Ал Халладж не държи на Корана, Ал Халладж държи на Аллах. Само това чакали мюсюлманите и някои суфи, които настръхнали. Казва: Как може Корана да ми е по-скъп от Бога? Наистина е така, просто казано и много ясно.
Казва: Който има великата истинска любов към Аллаха, той не се занимава с религии и с джамии. Погребва всички религии и джамии, такъв е Ал Халладж. Той не се занимава с религии и с джамии, и с жалкото благочестие. Тука няма да се спирам да обяснявам защо наистина е жалко, той го казва – със жалкото благочестие. А суфите настръхнали, защото той изнесъл мистично знание пред хора, а то било определено само за избраните, въобще така говорел Ал Халладж. За капак на всичко, Ал Халладж казал: „Аз съм Бог!“ Това е крайната цел на всички учения, самата истина, самият Бог в него се произнася и това е крайната цел на всички видове учения, религии и преданости! И той го е постигнал, но тези, които не са го постигнали, за тях било богохулство.
Това е наистина краят, това е осъщественото учение, но това е страшна любов. Тази е любовта на Ал Халладж, не на всеки човек, защото малцина я имат. Ще обясня: за земните тази любов е страшна и опасна, а влизането в този огън е забранено, защото самият Бог, самият Аллах не е призовал тези хора.
Казва: „Аз съм Бог“ означава изцяло да си се предал в ръцете на Бога, да си станал небитие, нищо, защото То е Нищото и Всичкото. И това е великото спасение – да станеш нищо. Това е великото спасение, великото възкресение и преображение, това е най-великото самоунищожение, което може да направи истинският човек, за да заживее Бог отвътре цялостно, да няма кой да му пречи, нито с отрицателни мисли, нито с положителни, защото и положителните мисли са много далече от Истината.
Тука в това откровение, както казах, е бил и участвал Самият Бог, но не го разбрали не само в исляма, една голяма част от суфите не го разбрали. Тези думи костват живота на Ал Халладж, но това е само привидно. Но той получава тайната на Нищото, тайната на Мистерията на Бога, в която се вкоренява, защото Самият Аллах го е призовал. И тази тайна е наистина само за избраните, както беше и при богомилите.
Тогавашните хора споделят за Ал Халладж: Приближавайки се до мястото на екзекуцията, с 16 вериги окован, той танцуваше като побеснял жребец, кършел ръце, въпреки че бил окован. Хората наоколо говореха за него и казваха: - Та що за походка е това? А той казваше: - Не се ли приближавам аз до своя жертвеник, до своя олтар? Ето я тайната друга гледна точка, истинската. Въобще Ал Халладж е изключително същество, унищоженият тотално в Божията Любов, без примеси, не смесен с нищо човешко, даже по-дълбоко – с нищо духовно. Навлязъл е във Великата Божественост – по-високо измерение.
Казва: Аллах ме води тук на екзекуцията и в Него няма никаква жестокост. Той е вечен Приятел. Той Сам ми предложи питието на екзекуцията и тук аз идвам като безумец. Сещам се за Рамакришна, казва: Блажен този, който е безумен по Бога. Безумен, трябва да остане без ум; докато има ум... Блажен е безумният. – И тука идвам като безумец, да споделя питието си с дракона (едно от древните имена на Бога – Драконът, Върховният Дракон, Върховният Огън).
И Ал Халладж казал: - Моят затвор и моята екзекуция, това е моята участ, която моят възлюбен Бог ми наложи и затова аз съм тук. И после Ал Халладж казва: - Ако ти имаш истинска Любов, то тази твоя Любов трябва да изгори включително и рая, и да остане само Бог. Раят е нещо много излишно, и раят, и адът – трябва да остане само и единствено Бог.
Що е голготата на Ал Халладж? Дълбоко вкореняване в Мистерията на Бога, това означава „голгота“, един от преводите. Дълбоко вкореняване в Мистерията на Бога, разбира се трябва да си заслужил. Ал Халладж казва: - Голяма радост имах на своята голгота! Защо мъката ми беше радост? Той, Аллах, я направи радост.
Както казах, изключително същество, изключително дръзновен суфи, както го наричам „персийският Христос“ – изключително дръзновен суфи. Това е кулминацията на мистичната мисъл в суфизма. Няма друг такъв връх! Има няколко подобни, след време ще ви говоря и за тях. Един от тях е неговият учител, Ал Джунаид, другият е Баязид ал Бистами – изключителни същества, но такова нещо като Ал Халладж няма.
Ал Халладж е мистичната същност на суфизма, изначалната същност на суфизма. Суфизмът въобще е мистичен и Ал Халладж е стигнал до тази тайна, до там, да бъде убит тотално от Бога. Това е искал той: да бъде убит тотално от Бога, за да живее само Бог, а не той. И той е бил убит поради изключително голямата си преданост и жертва, поради неистовото търсене на Истината и то много смело, много безстрашно и много искрено.
И накрая той беше погълнат от Морето на Бога.


Щастието е тъмнина, а красотата е разбойник. Щастливият човек е част от тъмнината, защото е заблуден от своето щастие. А красотата е разбойник, защото тя е завлякла много хора. Тя е изкусила всички, които не са достойни за Бога. Да избереш красотата пред Бога е велико падение.
Красотата е увлякла душите на много хора, така както красотата на Луцифер е увлякла милиарди ангели. Когато красотата на Луцифер засия, тя повлече много ангели и ги ограби. И тя после се скри, а те станаха хора, т.е. падения. Красотата умее да прониква в човека и да го ограбва като разбойник. Но Ал Халладж ограби красотата!
Който е щастлив, това е човек, който е изгубил пътя си. Щастието е унищожител на човека, без той да разбира това. Докато човек е щастлив, той е заблуден. Кое е злото в щастието? Злото в щастието е в това, че на щастливия човек не му е дадено преданост към Бога. Най-важното нещо не му е дадено и затова той е заблуден. В щастието има скрито зло и само когато човек преодолее злото в себе си, само тогава ще отключи своя път.
Който мисли, че щастието е избавление, той е неверник, той е невежа. Щастието е заслепител. Страданието е онази скрита милосърдна любов, която слиза върху щастливия човек, за да го спаси, но не винаги щастливият човек разбира своя спасител – страданието.
Страданието е диханието на Бога, тайната на Божия замисъл. А когато то те просветли (страданието), остава само свободата, вечността и безкрая.
Само мъртвите говорят за религия, но Аллах ми каза: Не добавяй на чистотата религия, за да не я оцапаш.
Питат ме, казва Ал Халладж: - Ти защо не четеш Корана? Казах им: - Ако живееш по законите на Бога, по законите на Любовта, тогава Коранът е ненужен.
Казва: Бог решава доколко да се приближиш до Него. Ето защо така трябва да практикуваме (това което ви казах одеве), че да печелим все повече доверието на Бога. Не на приятели, не на глупавото обществено мнение, не на хора, нито на ангели – да печелим все повече доверието на истинския Бог, на Учителя.
Бог в нас извървява пътя си към Самия Себе Си, но ние трябва да Му дадем условия. И казва: - Аз не познавам религията, аз познавам само Бога.
Щастието е сформирано от илюзорна енергия и затова ти не можеш да растеш в него. Можеш да растеш само в страданието. И наистина е така – можеш да растеш само в страданието. Щастието нищо не сее, само страданието е сеятел. Казва: Камъните са леки, щастието е тежко. Изключителен мистик, тука няма да го коментирам.
Казва: Страданието е райска градина. И после: - Не е страшно страданието, а страшно е да си щастлив. Щастливият човек е птица без крила. Без страданието нямаше да имаме крила, нямаше да имаме свобода. Щастливият човек е лишен от преданост към Бога.


Говорили сме за него и пак ще говорим, чудният суфи! Първо няколко неща за него:
В Настрадиновите анекдоти е скрит много дълбок мироглед, мироглед на суфи, мироглед на велик посветен. Дори има суфи, които са го наричали „наставник на наставниците“. Не просто учител, наставник на наставниците, т.е. школата, която той е бил в суфи, е много висока. Но той я напуснал, за да стане близък, достъпен на хората и да предаде тайните си прости послания, които много от тях и досега неразбрани.
Хуморът му никога не е разрушителен, а съграждащ, тъй като в него няма его.
На едно място Настрадин Ходжа казва: Всеки трябва да е богат със себе си.
Шегите му е трудно да се преброят. Стотици книги са излизали за него и ще продължават да излизат.
Казва следното: - Заповядай, да ядеш кожено палто. - Жено, не закачай гаргата, тя е по-мръсна от нас. Т.е. не се цапай с определени неща, тъй като в тях има нещо мръсно.
Когато човек има малко, казва Настрадин Ходжа, вземи му и малкото, което има и ще го направиш щастлив. Много красива мисъл! Какво иска да каже: като вземеш и малкото на човека, той може да почне и да го цени; няма гаранция, но има и такава възможност, може пък и да започне да цени туй малкото.
Когато го попитали къде е Аллах, Настрадин Ходжа казва много простичко: - Нима има място, където да не е Аллах?!
Настрадин Ходжа от векове живее в сърцата на хората и ги вдъхновява. Той е приятел със себе си, постигнал е голямата тайна да бъде истински приятел със себе си. А това не се постига лесно и затова той е като еликсир.
И така, анекдотите, седем анекдота:
Първият: Настрадин разговарял с малката си дъщеря, говорили за смелостта и тя му казва: - Тате, нима ти не се боиш от тигри и лъвове? Настрадин казва: - Разбира се, че не се страхувам, не се боя. – А нима не се боиш от пчели и мълнии? Настрадин казва: - Разбира се, че не се боя. После дъщеричката му казва: - Значи от всичко на света се страхуваш само от мама?! Настрадин й казва: - Ти не знаеш какви тигри и лъвове има в нея! Ти не знаеш какви змии и гущери, пчели и мълнии има в нея! Такива неща наоколо няма. Посланието е много простичко: в човека живеят много видове сили и животни неовладяни. Човекът трябва да се опази от тях и да ги овладее, но както виждате, колко простичко казано.
Вторият случай: Настрадине, коя е най-голямата ти радост в живота? Настрадин казва: - Най-голямата ми радост е, когато жена им не знае колко пари имам. Защото ако знае, вече ги нямам. Тук въобще не става въпрос за пари. Посланието е чисто суфи-система на мислене и означава: има хора, които никога не трябва да знаят твоите тайни.
Третият случай: Направили Настрадин Ходжа полицай и когато един ден се случило голямо престъпление, го викат да си каже авторитетното мнение. Настрадин гледал, гледал трупа, той лежал по корем и в гърба му имало забити три големи ножа. Освен това, три куршума, изстреляни в гърба му. Настрадин гледал, много мислил и накрая казал: - Ама че рядко самоубийство! Иска да каже, системата на човека какви неща вижда, как изменя справедливостта и т.н.
Четвъртият случай: - Настрадине, ти одобряваш ли прогреса? Настрадин казал: - Че как, прогресът е важен! Отиваш напред, а се оказваш отзад.
Петият случай: Веднъж психиатърът попитал Настрадин: - Вие страдате ли от натрапчиви идеи за собствената си изключителна значимост и важност? Настрадин казал: - Не, не страдам, напротив – аз постоянно приемам своето величие. Посланието: иска да каже как гордостта разрушава хората, защото те са я приели в себе си, докато Настрадин иска да каже, че само смирението е убиец на егото. Но много хора държат на своето величие, на своето его и така потъват – щом държиш, ще потънеш.
Шестият случай: - Настрадине, ти палиш ли свещи? Настрадин казал: - А-а-а, аз не паля свещи, на мене дяволът ми пали свещи! Посланието: всеки трябва да покори дявола в себе си, а не да робува на свещи и на дявола. Трябва дяволът да дойде и да те признае – това е чистотата, това е суфизмът.
Седмият случай: Настрадин отишъл при доктор и започнал много да го умолява: - Докторе, много те моля, направи ме шизофреник, искам да сме двама, две личности! Докторът се чуди и го пита: - Как така да те разделя на две части, аз лекувам, аз помагам на хората?! – Не - продължавал Настрадин – много те моля! Докторът му казал: - Обясни ми, защо е тази молба? – Защото така ми е много самотно – заплакал Настрадин. – Сам съм, няма с кого да си говоря! Прекрасно послание, чудно! Как в древността хората са се отделили от Бога, пожелали са свобода, пожелали са някакъв свой живот, уж разумен, но без Бога. Ето ги сега последствията – прекрасни послания, прекрасен начин на изразяване.
Ще завърша с



Девет случки, девет явни и тайни поучения:
Първо: В магазина влиза един мъж и иска комплект игли. Продавачката го пита: - Господине, със шиене ли се занимавате? – Не, госпожо, аз съм гълтач на саби, но в момента съм на диета. Има и много хора, които правят такива диети.
Втори случай: Слонът в зоологическата градина се разболял. Дошъл лекарят да го прегледа и казал: - Слонът има настинка, ще трябват около 10 капки за нос на ден. Значи, има много хора, които имат огромни нужди, трябват им много лекарства, но дали ще се излекуват, дали ще помогнат лекарствата? Казвам: няма да помогнат, ако в лекарствата не действа любовта, не действа вярата, т.е. вечните целители.
Третият случай: Габровец изпращ на роднини телеграма и писал в катичката: „... и ви желая всичко най-хубаво за периода от 1996 до 2000 година!“ Но не е изчислил, че трябва да праща и след 2000-та година. Значи, има една пестеливост, която не може да предвижда.
Четвърти случай, при очния лекар: Очният лекар пита: - Господине, коя е тази буква? – Коя буква? – Тази, която показвам с показалката. – С коя показалка? – Показалката, която държа в дясната си ръка. – Къде ви е дясната ръка?... И накрая: - Господине, вие не сте за очила, вие сте за бинокъл!
Следващият случай: Гробар се прибира в къщи, капнал от умора. Жена му го пита: - Много погребения ли имаше днес, защото си много изморен? – Не, жено, само едно. – А защо си толкова изморен? – Защото погребваха на някакъв човек тъщата и се наложи седем пъти да я вдигаме, да явадим и да я пускаме – на бис, голямо ръкопляскане имаше, за да се увери човекът... Тука само ще добавя: че възможно е тази тъща да му пляска в другия свят.
Следващият случай: Двама борци си говорят, единият пита другия: - Абе брато, кой ден сме днес? Другият му казал: - Ами де да знам, те постоянно ги сменят.
Следващият случай: Двама приятели разговарят за Киркор и Гарабед (това е в стил на Настрадин Ходжа): - Абе ти разбра ли, че Киркор е спечелил луксозна кола от лотарията? Другият казал: - Разбрах само, че не е Киркор, а Гарабед и не е спечелил кола, а колело и не го е спечелил, а са му го откраднали. Така в този свят много хора печелят, трупат и накрая смъртта, изтребителят, големият крадец ограбва всичко.
Осми случай: Една мравка носела две трохи под мишницата си. Отишла при своя приятел слона (били приятели) и му казала: Абе приятелю, направи ми една услуга: сложи едната троха на гърба си, другата под краката си. Слонът се чудил каква е тази услуга, изпълнил. След малко мравката отишла леко настрани, погледнала го и казала: - Браво, идеално! Чуден сандвич стана! Има хора, които имат такива големи амбиции, искат да изядат голям сандвич, искат голяма власт, но те не са постигнали себе си и като тази мравка... Тъй като Учителят казва, че мравката е символ на егото, след време правим окултна книга за животните – мравката е голям егоизъм и тези неща не са за нея.
И последниятслучай: Мравката и слонът били в затвора, но не им харесало и по някакъв начин си устроили бягство. Хукнали да бягат от затвора, обаче стражарите ги усетили и почнали да ги гонят. След малко мравката се обръща назад и казва: - Слоне, бягай, мене ме видяха!


Източник

Л-я: Ал Халладж.
ИР: Любовта.
Л-я: Иблис или Сатана.
ИР: Злото.
Л-я: Иблис.
ИР: Голготата на Ал Халладж.


Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах! Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. Това е жажда за велико разтваряне в Бога.
Когато Ал Халладж казва: Аз съм Истината, за което е и осъден, той е бил обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек – да се самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов към Бога.
Ал Халладж е същество с много дълбок възторг, с голяма висота на духа. Не го вълнуват нито вяра, нито безверие, а само Бог. Той е изключително концентриран. Той бил, казват суфите, рядко лъчезарен човек. Казва: Аз приемам с цялото свое същество Твоята Любов. Аз изхвърлям всичко от своето сърце, което не си Ти. Аз виждам само сродство между Тебе и мене.
Ал Халладж, това е човек, който е наставляван от самия Бог, поради специалната преданост; не голяма преданост, а нещо изключително. Ал Халладж, това е човек, който казва следното: В страданието открих най-ясно своя път; в страданието.
Казва: О, Аллах, благодаря Ти, че ми помогна да Те видя вътре в най-голямото си страдание. И сега узнах, че когато разбиеш сърцето ми на парчета, ще Те позная. Той бил единственият от суфите, който така открито проповядвал тази дълбинна истина, но това за онези времена било много трудно поносимо, както ще видим после какви неща казва, които и сега са трудно поносими. Казва: Щастието ми е чуждо, защото аз дойдох от страната на Бога. В моето сърце всичките ми мисли се въртят около Тебе; езикът ми не говори нищо друго, освен за любовта ми към Тебе. О, Аллах, Твоят Дух се е смесил с моя дух, както вода се смесва с чиста вода.
За него се казва, че е опасен суфи. Туй е суфи, туй е християнин. Понеже обича много Христос и го величае, мюсюлманите не могли да понесат това, а той е видял в него сроден брат и сродна участ. Ту го наричат богохулник, ту шарлатанин, ту мюсюлманин, ту поет, ту свят мъченик. Но мнозина са го наричали „вдъхновеният от Аллах”. На 12 години той е изучил изцяло Корана, после изведнъж се отдал на тотално изучаване само на скрития смисъл. Тук искам само да напомня, едно нещо се сещам, Поп Богомил казва: Който обича буквалния смисъл на Библията, който разбира буквално Библията, това е мярка, че той е изопачил истината. Ето защо и Ал Халладж се е отдал тотално и изключително на скрития смисъл. Той много напрегнато и много усърдно бил отдаден и се домогнал до дълбок гносис, пряко откровение от Бога.
Бог му се открил поради голямата и изключителна, необикновена преданост, и той получил истински мистичен опит, който споделил с много суфи, но те му казали да не го споделя с хората, защото това е дълбок и съкровен опит. Но той решил да сподели голяма част от този опит и поради това негови бивши наставници-суфи се отрекли от него. Но Ал Халладж следвал себе си.
Той много обичал както казах, Христос, чувствал голямо сродство с него и виждал в него брат. И затова е обявен от мюсюлманите за враг и християнин, понеже отделял много място за Христос в своята мистична теология. Той казва: Христос е велик печат на святостта; Мохамед е печат на пророците. И казва още: Христос е съвършен представител на Аллах, съвършен свидетел. Той е напълно обожествен човек. Неговото битие е в Бога. И още още много неща е казал, които те не са понесли. Той казва: Да обичаш Бога, значи да си само с Него и с никой друг.
И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление, защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността, имало е сключен завет между тях.
Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога.
Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското познание се състои във видението на гибелта на всички неща и то в пълния, в истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.


Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.
Какво е пълнотата? Това е вечната Любов, вечната религия.
Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз, за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог напълно не може да влезе.
Същественото е в Любовта, а не в религията. Любовта е самият пътеводител към Бога. Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог.
Само Любовта може да прониже пълния мрак на невежеството; големият проблем – невежеството.
Любовта към Бог, казва Ал Халладж, убеждава всяко зло и всяка тъмна сила да изчезнат. И наистина, ако ти имаш такава любов, злото ще бъде убедено.
Любовта е меч, който отсича силата на времето и силата на света, защото в Любовта няма време и свят; в Любовта има само Бог.
Само в Любовта можеш да намериш съвършенството на Бога.
Най-голямото разрушение идва от Любовта. И обяснява: Когато Бог задвижи тази сила, нищо не остава от злото, всичко се пречиства.
Суфи е заменил знанието с Любов, защото Любовта е знаеща, а не знанието.
Любовта вижда Бога в невидимото.
Любовта дава на човека мъдрост, а не знания, т.е. заблуждения.
Който не може да страда с любов, ще се разочарова от собственото си неразбиране. А разочарованият човек не може да се развива правилно.
Само Любовта може да разбере величието на Бога и затова Любовта е моят Коран. Отново мюсюлманите не могат да понесат такова ясно и елементарно нещо: Любовта е моят Коран. Толкова ясно, но отново срещу него бунт, това е около 9-ти век – слово, което важи и сега, и занапред.
Казва: Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане, чрез разтваряне.
Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се задоволява от светлината на свеща, нито от топлината; на нея й трябва вътрешната тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се хвърля в огъня и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в огъня, и го намира.
В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.
Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото. Разбира се, оттук нататък не питаш има ли духове, а вече си дух. Разбира се, няма да тръгнаш да разправяш... Сещам се, предния път ви казах нещо за поп Богомил, за кръщението. Скоро дойде един приятел свещеник. Казвам: Виж какво казва поп Богомил: Кръщението е съюз с дявола, със застоя. Кажи ми честно, стари приятели сме (имам много приятели свещеници, пастори), неговите думи: „кръщението е пълна простотия” (свещеник, който сега кръщава хората). В църквата, казва, казанът е толкова мръсен, не е мит от толкова време... Казвам: Не, не ми говори, кажи ми нещо друго, кажи за твоя казан! – Не го мия. – Какво правиш като дойдат хората? – Дай двадесет долара и давай да правим там, каквото ще правим... и т.н. Обаче каза и нещо хубаво: Има деветдесетгодишни свещеници, четат тайно лекциите на Учителя и са изумени, познавам ги лично. Ето, разибра се, ако не разберат... Може да са малко... Разбира се ние след време ще говорим за истинското християнство: Дионисий Ареопагит, Майстер Екхарт, Свети Максим Изповедник, това е тълкувателят и коментаторът на Дионисий и т.н., ще видим, че християнството има своя вътрешна дълбока мъдрост, ще я изнесем. Разбира се, при светците тя е така по-... клони към мъдрост, докато при посветените, гностиците вече говорим за истинска мъдрост и премъдрост, но тя я има и там. Навсякъде, всяко учение е истинско, ако стремежът и отдадеността са пълни. Иначе всичко става друго и всяко учение може да бъде развалено. Говорихме и много други неща, но не искам да ви занимавам, но се радвам, че той е искрен, отдавна се познаваме и така споделяше смело.


И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог. Бог позволява на Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до сърцевината на Бога, и до истинско различаване на добро и грях.
Сатана, това е злото, което е в самия Бог и чрез което Бог ръководи нещата и хората. Към кого? Към Себе Си. Това е така, защото Бог използва злото правилно. Всичко в Неговите ръце е правилно. Почнеш ли да питаш, ама защо е така, вече става нещо друго. Не питай, а преодолявай, моли се, разбирай, осъзнавай и т.н.
Сатана е знаел, че неотдадените хора на Бога са тъмнина, и че те са тъмнината на света. А Сатана знае, че е светлина, но скрита; скрита светлина, а хората си мислят, че Сатана е злото.
Сатана знае, че Бог е много по-важен от всичко и затова той никога не се е борил със злото. Казвал съм ви: Няма враг срещу Бога, няма как да има враг. Той знае, че не е възможно да се воюва срещу Бога. С кои сили ще воюваш, с какви възможности?
Сатана е таен служител на Бога и чрез Сатана Бог показва на човека неговата безпътица. Тя е твоята собствена безпътица, а не на Сатана, защото той знае своя път, но целта е ти лично да осъзнаеш себе си и своя път.
После Ал Халладж казва: Сатана трябва да спаси човека от собственото му зло, забележете, от собственото му зло, но ако човекът се осъзнае.
Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода – как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода. Това е съдбата – злоупотреба със свободата, лошо използваната свобода.
Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал Халладж – АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Това е тайната на всяка религия, на всяка любов, на всяко учение, да стигнеш дотам. Ал Халладж толкова се е молил, толкова се е разтворил, освен това има завет отпреди и както ще видите на Голгота, величае Бога, на самата Голгота. Това може да бъде казано само от съвършено същество, разтворено същество, което е станало тайна на самия Бог и което се е изгубило в Бога. И тогава всичко, което вижда това същество, става чрез очите на Бога, и всичко, което говори, става чрез устата на Бога.
Скритите действия на злото и Сатана се извършват от единствения Извършител – Бог. Той е и самата Голгота. Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога. Пак ще повторя: Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога и с това осъжда и себе си.
Ал Халладж казва: Сатана е нашата надежда. Това било по него време нещо изключително, просто смутително, не са могли да понесат една голяма част даже и от суфите, а да не говорим за мюсюлманите и другите. Нашата надежда е в Сатана, защото той съществува, за да се издигнем в Бога, в изначалното положение, но трябва да осъзнаем собственото си зло.
Защо Сатана не съществува в Христос и в Бога? Казва: Защото там тече Любовта, Бездната, изворът на живота; там не може да има зло.
Сатана е създаден, за да ни отведе до дълбоката Мъдрост на Бога. След това сам Бог го отстранява и не Се саморазкрива. Това означава, че Сатана е създаден в името на Любовта. Разбира се, обявен е за еретик. Истината е в еретиците, апокрифните книги, гностиците – там е великата Истина, там е скрита, както ще разберем и догодина. Сам Той се разкрива като любов.
Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие, и не мисли, че то е на Сатана. То си е твое.
Сатана е с ограничено съвършенство, макар че предаността му е древна и постоянна към Бога. Сатана е знаел, че тъмнината ще му отнеме нещо важно, но любовта му към Бога била велика. Въобще Ал Халладж по него време много величаел Луцифер – Иблис. Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано, но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо, което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна близост с Бога. Значи, всяко изключително същество какво ли не прави за по-голяма близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината. И това ще бъде тяхна си тайна, между Бог и Луцифер. И тогава той вече няма да е херувим, той ще се върне при боговете и ще учи достойните херувими на тайния път. Но това в бъдеще.
Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за Земята. Въобще Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща; определен за Земята. Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.


Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали независимост, независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, Бог е, казва Ал Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог. Значи за тези, които не Го разбират, за тях Бог е Сатана или Бог е зло, даже Го наричат жесток и т.н., а за тези които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.
Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването в Бога не може да се осъществи. Има причина силите на злото да растат в света, защото без тях извисяването в Бога не може да се осъществи.
Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за развитие, които са отлагали и т.н., и по най-различни причини; умът обича да отлага. И затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото – Любовта, която е пътеводител. Знам хора, които за да могат през деня да оцелеят, най-малко един-два конфликта трябва да направят: дай ми еди какво си от пазара... Не, не искам! Пак го връща... И почва един конфликт и тя се зарежда, и който не знае, това са елементарни духчета, но който не може да тълкува... И други такива няколко човека знам: денят им е много тежък, ако няма поне няколко конфликта; стигнали са дотам. Но там развитието не може, засега е спряно. Разбира се и в такива души има красота, аз съм я видял, имал съм разговори с тях, но това е друг момент.
Злото за праведните се превръща в тяхното добро, а доброто за неверниците се превръща в тяхното зло, което пък ще бъде бъдещо добро. Значи, както виждате всичко си е на мястото; ще бъде бъдещо добро, т.е. ще има поуки, ще има страдания, ще има мъчения и т.н.
Бог управлява злото чрез Себе Си, чрез строгостта Си и с това Той винаги гони едно по-дълбоко добро. И казва Ал Халладж: На кой господар служи злото? На строгия господар, на Този, Който винаги знае какво прави.
Злото е дълбоко скрито и вкоренено в човека и затова човекът трябва много търпеливо да се изучава, докато го преодолее. Много търпеливо трябва да изучава себе си, докато го преодолее. Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва, защото Сатана както казах е създаден по един таен закон на Любовта, и разбира се на Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или някога, ще бъде възстановен.
Казва: Да сме лишени от катастрофи (става въпрос за всякакъв вид бедствия, земетресения, наводнения), Ал Халладж казва, значи да сме лишени от милост, лишени от развитие, от реално вътрешно развитие. А ние не сме лишени, защото Бог е велика Любов. Злото е собен дар на Бога за рзвитието ни и за бъдещото ни сливане с Бога. Затова ще има бедствия и те ще продължават, защото това е милостта на Бога.
Злото осъществява мистичното пътешествие в Бога, а доброто е само един бавен път към светлината. Злото е проникнало в този свят, защото този свят е изгубил развитието. Това означава, че злото събужда развитието. Само ще допълня: някъде и не успява да го събуди. И катастрофи не помагат на някои хора да го събудят.


Кой е събудил злото в Луцифер? Това е висша тайна на Бога. Но така или иначе Луцифер е станал Сатана и е приел пътя на своята т.н. трагичнна участ, защото се е отказал да се покланя на който и да е, освен на Бога. Забележете, отново го величае и наистина става въпрос за велика преданост, изключителна.
Иблис е отказал да се поклони на Адам. Бог е поискал, но той е отказал. Той казва: Покланям се само на Тебе. И докато много хора обсъждат това като някаква гордост, Ал Халладж го въздига в голяма преданост и със страстната привързаност той говори в защита на Луцифер. Тъй като Луцифер държи само на великото Божие единство, на единство с Него и с никой друг. И после
Ал Хлладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник, като Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва: Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново: На никой друг!
Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е велик пример за изключителна преданост. Поради това изказване много суфи и мюсюлмани се смутили, и много учени. За тях Ал Халладж бил голям смут, голяма ерес и така тези слова за велика преданост и единобожие били обявени за нечувана ерес. Защото всички други смятали Сатана за голям грешник и същество с голяма гордост, но Ал Халладж продължавал да говори смело и да проповядва своята ерес. А тя била опасна и парадоксална не само за мюсюлманите и техните учени, но и за една част от суфите. Затова ви казах, че Ал Халладж е велик суфи, а не голям суфи.
Обаче в тази ерес имало велика Истина. Хиляди ученици тръгнали по пътя на Ал Халладж и на мъченическото страдание в името на Бога, хиляди ученици. Имало велика Истина и тя разклащала устоите не само на мюсюлманството, но и на цялото старо човечество, защото Ал Халладж не е просто явление – Божие явление, от висок порядък. Той не е човешко явление, в него работел самият Бог, така действа Бог скрито, както и при богомилите. При богомилите ще видите – стотици свещеници, презвитери на църквите са напуснали и са станали богомили, и са били горени. Има подобен на Ал Халладж – Симон Антипа; Никита Странник, Михаил Унгарец, което е Микрена – жена, рязана на седем части и т.н. Но ще видим, когато говорим за тях, за величието на Огъня: как те тихо, дълбоко се сливат завинаги с Бога и образуват Дървото на живота и бъдещото истинско човечество. Посяли са Истината на кладите. Там Бог ги е извикал при Себе Си. Догодина ще говорим и особено за Боян, и за величието на Богомил, Симеон Антипа, подобен на Ал Халладж.
И така, Луцифер е бил Божие явление, а не човешко, и работел Бог. И сам Бог чрез него откривал дълбоки истини. Те не принадлежат на Ал Халладж. Той казва: Мене ме няма: вие виждате мене, а аз и Бог сме едно. Значи дълбоки истини, но хората отново не били готови.
И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на Бога. Според Ал Халладж, само такава велика любов може да заслужи велико проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да разбере дълбоко своята мисия – трябвало е да бъде херувим. Защото, когато изтече проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрастне както казах херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над звездите”, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото проклятие ще стане величествено благословение.
И така Бог е направил велик опит с Луцифер. И в началото той е бил Негова воля, но в последствие Той му е дал свободна воля, условна, но Бог също ръководи и свободната воля, но тайно. Тя никога не е била напълно свободна, казва Ал Халладж. После Ал Халладж казва, че Сатана служи дълбоко на Бога и е по-близко до Бога, от който и да е правоверен, православен мюсюлманин, защото Луцифер се отказал от правото си да остане във висшите светове и да остане сред ангелите, сред иерархиите, в името на истинското служене на Бога.
Според Ал Халладж, избирайки това истинско служение на Бога пред висшите светове, той схванал, че е придобил особеното, божествено избраничество. И понеже Бог толкова много го е обичал, го е избрал и го подхвърлил на сурови и жестоки изпитания, желаейки чрез тези големи страдания да му открие тайни за Себе Си; много вътрешни тайни за Себе Си, но тайни от Своите дълбини, които ангели и правоверни нямат представа, включително и суфите, (както ще видим, затова Ал Халладж е особено явление, след време пак ще ви говоря за него), от които ангелите са много далеч, както и правоверните, просто защото те още не са достойни за такива високи откровения.
И така, Сатана, това велико същество, доброволно, осъзнато, по повеля на Бога приема всички последствия от адските светове, за да се доближи до тайните от дълбините на своя Бог. Ал Халладж е бил единственият суфи, в големия тогавашен мюсюлмански свят, който открито обявявал тези дълбоко скрити истини. А това за своето време било нечувано и така над него започнала да виси угроза. Мюсюлманският свят не бил готов за такива дълбоки истини, но Ал Халладж бил много дързък служител, защото знаел, че има таен завет с Бога. Защото и той като Сатана щял да влезе в скритостта на Бога, където и ангелите и светците не могат да се доближат; нямат условия да се доближат.
Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на всеослушание.



Тя е много по-дълга. Една част ще я изнеса тука, след време ще я продължим.
Голготата.
Преданието казва: Утро е над Багдат. Разнася се призив от минаретата за молитва. В това време стражите водят осъдения Ал Халладж към мястото на екзекуцията. Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал Халладж е във вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг. Защото Голгота е приета тотално, той е жадувал за нея. Той я чака, защото знае, че ще влезе в такава дълбока тайна на Бога, за която някои суфи мечтаят, но не им е дадено. И когато приемеш и най-тежкото изпитание, ти го побеждаваш; говорим за пълно приемане, ти го преодоляваш.
Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.
Един търговец от тълпата му извикал: - Колко е странно, че ти така весело отиваш към своята участ. Ал Халладж се спрял, погледнал го и му казал: - Аз съм на пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати вино, т.е. такава любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: любовта отива при Любовта.
Хората малко не разбирали какво говори Ал Халладж, без значение; той казва истината и не го интересува. Ал Халладж искал да им каже нещо дълбоко с тези думи. После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал всяко стъпало, и казал: - Ти ми даде всичко, Аллах! Един от стражите му викнал: - Да видим тука, горе, каква песен ще запееш, страннико! После Ал Халладж се обърнал към Бога и казал: - Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!
После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди Ал Халладж, тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога; но бил и донякъде малко луд и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота. Това означава, че и Бог не го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните Божии. Приближил се близко до Ал Халладж и го попитал: - О, приятелю, (и преди това се познавали), ти как стигна до края на пътя? Кажи ми какво е суфизъм? Ал Халладж му казал: - Сега ще видиш най-малката степен на суфизма. Тогава суфи го пита: - Кое тогава се явява най-висшата степен? Ал Халладж му отговаря: - Тя за тебе е недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна, докато за тебе тя остава скрита.
После отрязват ръцете на Ал Халладж и той казал: - Аз очаквам всичко с трепет, защото се завръщам все повече в Бога. После бил рязан, обезглавен, тялото му било изгорено, а пепелта хвърлена на вятъра. През тази благословена нощ за Ал Халладж, той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го попитал: - Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш? Ал Халладж му казва: - Той им прости на всички, и на тези които изразяваха ненавист, и на тези, които изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко. Разбира се, по-нататък ще говорим как е станал невидим и стражите се чудят; на втория ден пак неведим, няма го в килията, пък тя се пази зорко. Стражите се чудят, питат го: - Нямаше те? Много ясно: първият път бях тотално в Бога, вторият път Той беше при мене. Третият ден бях аз и затуй ме виждате. Така, и въобще много неща има свързани с тази величествена Голгота на Ал Халладж. На палача си Ал Халладж казва: - Много е лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога.
Дори умирайки, Ал Халладж не е изоставил, казват суфите, своя екстаз. Той го е прехвърлил в мистиката на смъртта. Смъртта за него е била радостна свобода, но тя му се разкрива насаме. По време на своята жестока Голгота Ал Халладж казва на окръжаващите и то с поклон: - Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: - Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: - Няма друг деятел, освен Бог.
Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.
По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: - Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави - само в човека.
И казва още Ал Халладж: - Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката Ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост. Той ми я направи радост.


Източник