Богомилите показаха Пътя към чисто духовната Свобода. Те са напълно съзнателни духовни Същества. Бяха абсолютно верни на Бога и го доказаха на кладата. 

Всеки, който се е посветил на Истината, е жив богомил, а да се посветиш на някаква си Църква или религия - това е падение. Казвам: бъди истинен, а не религиозен. Истината ще ти донесе Свобода, а религията - робство. 

Картина на Лили Димкова: Духът Христов

Учителят казва: "Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпнъха на кръста". И казва още: "Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство за цели 500 години". Това са думите на Учителя. Такава е заплатата за изпъждането на Божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и оттогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.

Богомилите са една чудна струя в Тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека - това е Божествената природа. 

Богомилството не е външно учение, то е Тайно Учение и когато го разбереш, просто умираш за Бога: и буквално, и преносно, и всякак - умираш за Бога! Богомилството е просто истинското християнство, неприетото истинско християнство. А външното, показното, то си остана болно и несъвършено и така ще продължава. Външното винаги е лицемерно. Когато си видял Тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре.

Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята Тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали, и те заслужили Неговото вечно благословение. Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. 

Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във Вярата и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в Свободата, в духовния свят, а Църквата се вкорени в застоя и в земното и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.

Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове. 

Картина на Лили Димкова: Боян Магът

Боян казва: "Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога". Изключителни думи на Боян Мага! 

Богомилите бяха призовани да свидетелстват за Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и Църквата, и народът живееха в безсмислие. Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно Пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят - от Витлеем до Голгота, т.е. Пътят на Христос. 

Кладата изтръгва света от човека, защото тя е Свобода на Духа, а не свобода на ума. Умът е привързан към света, той е вързана енергия. На кладата Бог постави богомилите в Собственото Си Сърце. 

Картина на Лили Димкова: Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов

Учителя казва: 

"Който избере Пътят на Истината, възстановява Свободата си. Свободата се придобива, когато работим за Бога".

Л-я: Богомилите.
Ид. За злото.
Л-я: Поп Богомил
Ид: За Сатана.
Л-я: Боян Магът.
Ид. За кладата.



Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават, остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света.
Богомилите, както и толтеките са постигнали правилното пътешествие в неведомото, правилното завръщане. Тайната за завръщането в неведомото е чисто проникване, нарича се чисто проникване в смъртта и тя вече не може да улавя човека и да го заключва.
Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.
Смъртта се пронизва само с чиста духовна любов, която отваря прохода към Бога и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.
Богомилите осъзнали, че с чиста духовна любов те преминават от смърт в живот и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.
Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.
Богомилството учи човека на постижението на Бога, постижението на Бога в смисъл постижението на духовния свят. Разбира се, има още много степени. Богомилството е една велика преданост, а преданността е правилният път на енергията да се движи. Духовността не е религия, тя е истински път на любовта към Бога.
Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората, но тази Любов се срещна със стария и голям застой, и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог като Велика Любов искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, Самия Бог не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.
Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание, и видях и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници, и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.
Богомилското християнство е било едно чисто учение, чисто учение за Бога, но падналото християнство не го прие. То е здраво свързано с Дървото за познаване на доброто и злото, здрава връзка със смъртта и с преражданията, здрава връзка със застоя. Ще обясня: когато си духовен и си отидеш от този свят, ти взимаш със себе си духовността и тя става твоята вечност. Но когато си умствен, това е падение, ти отиваш в астралната змия. Това означава, че те очакват нескончаеми страдания и прераждания, очакват те участи, съдби и заблуди. Те продължават и там, и после отново на земята.


Симеон Антипа, един от най-великите богомили, казва:
Злото е създадено от Любовта, от Великата Милост Божия. Злото е създадено, за да се вкореним в Любовта, такава е идеята на Бога – за да се вкореним в Любовта. Определено е всяка душа да бъде пленена от злото и след време да се изплъзне от злото.
Злото е сила, която излиза открито от Бога, за да учи хората. Злото произлиза от една Велика и скрита справедливост. То е поучаващата ръка на Бога. Когато злото (в случая важи и за тероризма, ако трябва после ще ви кажа нещо, това, което казах и в Бургас) е започнало да действа, то е защото Бог му е дал Своето съгласие, тогава то действа и разибра се, никой не може да го предвиди, всички закъсняват.
Бог и злото са два противопоставени извора, две ръце на Самия скрит Бог, две сили за развитието на душите. Една от главните задачи на богомилите е била вътрешно преодоляване на злото в себе си. Бог не може да включи в своето творение същества, които правят и най-малкото зло и затова всички тези същества са изпратени на Земята да се научат.
Това тайнствено зло не е едно и също със Сатана. Сатана само черпи силите си от него. В миналото на това зло е била дадена власт и то е покварило, според богомилите, четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. И затова сега в този свят няма обетована земя, чиста земя, няма жива вода, няма пречист въздух и няма свещен огън – те идват от друго място, трябва да ги открием отвътре.
Тези, които обичат това зло са тези, които обичат изкушенията, защото изкушенията ги вкарват в особен сън и успокоение, и така те стават смесени в себе си, и затова те обичат и доброто, и злото. Но с това те не обичат истински себе си и затова те се погубват.
Злото умее да обича удоволствията, които се превръщат в негови собствени страдания. То първо обича удоволствията, а после се чуди защо страда. Злото може само да се подновява, но то не може да се усъвършенства. По своя си път злото не може да стане любов и затова то ще се самоунищожи.
Злото е възникнало в резултат на разкол, който е бил допуснат вътре в самото Божество и тогава Бог му казал: - Добре тогава, съществувай – казва Боян, – но нереално. И то съществува, но няма цялата реалност в себе си – нереално.


Казва: Вярвай в Безкрайния Бог, а не в мъртвата църква. Църквата е падение от духовния свят в религиозния. Падението на църквата е в това, че тя не се е подчинила на Бога и затова е влязла в ръцете на дявола.
Бог е позволил на дявола да завладее църквата, за да може тя някога да изстрада отделянето си от Бога, така казва поп Богомил. И казва: Целият този свещен строй (става въпрос за йерархиите в църквата) е една голяма измислица. Човекът трябва да наблегне на прякото си и чисто отношение към Бога. Всеки човек е длъжен да устрои сам своите отношения с Бога. Ние не се нуждаем от църкви, идоли, статуи, икони и позлатени свещници, нито от сребро и жалки дълги одеяния. Ние се нуждаем от неизменна любов към Бога.
Отношенията с Бога са лично и свободно дело. Никой не може да устрои на друг човек отношенията му с Бога. И казва поп Богомил: Не е ли странно, когато свещеният дявол кади с тамян и аромати, и иска да изпъди дявола?! А ако свещеникът беше ангел, щеше ли да му трябва тамян?
Религията не е любов, религията е една упорита, огромна суета. Религията е лицемерна, а Любовта е съкровена. Любовта е изпълнителката на Божието дело. Нито свещеникът, нито християнинът говорят езика на Бога, защото този светъл език не е съставен от думи, а от Божието присъствие. И видях, че в църквата израства дявола, а не нашия Бог и разбрах, че който вярва в църквата, вярва в слепотата. В църквата и олтарът е заблуждение, защото не олтарът е олтар, а чистото сърце е олтар. А който няма това сърце, къде е тогава олтарът му? Той няма олтар!
Защо църквата е слязла в религията? Отговаря: Защото не се чувства добре в Бога. Дяволът прави само това зло, което му е позволено – казва поп Богомил. Но църквата прави и това зло, което е непозволено. Значи, както виждате, дяволът се съобразява с Бога и каквото му каже Бог; оттатък няма съобразяване.
Щом търсиш спасението, знай: когато Бог се всели в тебе, ти ще бъдеш спасен. Да те ръководи църквата, това означава Бог да те е изоставил. Няма тайнство в църквата, тайнството е в Любовта и в истинското развитие.
Що е кръст? – Душа, разпъната върху тялото, това е кръстът. Щом тук си с Бога, и в отвъдния свят ще бъдеш с Бога.
Истинският човек си създава път извън църквата и света. Той сам си е направление към Бога. Ти можеш само да споделяш вярата си с другите, но да налагаш вярата си на другите, това означава да убиваш вярата. Вярата само можеш да я споделиш, но не можеш да я налагаш.
Никакви ритуали не могат да заменят любовта към Бога. Тука само се сещам и ще ви кажа, че много хора смятат, че с добротата могат да угодят на Бога. Само ще кажа: добротата никога не може да замени Любовта, никога!
Туй причастие е другата измислица и църковна заблуда. Та нима този външен хляб и това безумно вино са части от пречистото, несътворено тяло на Христос? И казва: О, колко е невежа църквата! Църквата се храни и досега с външния мъртъв хляб, с външното мъртво разбиране за нещата.
Всеки, който вярва, че има само един Бог, той всякога е неспособен и на най-малкото зло.
Поп Богомил беше същество на Любовта и настойчивостта. Чрез него, чрез Боян и богомилите Бог искаше да подаде ръка на църквата, която не разбра подадената ръка.
Църквата изпита най-големия си страх от устремените богомили в Истината. За да не се изобличи тяхното мъртво лъжеучение, от там беше големият страх и голямото горене на всичко богомилско.


На Сатанаил му е било отнето „ил“ – Божествената частица и той станал Сатана. След отнемането на „ил“ той вече нямал същност, значи, отпаднал от кръга на тайните Божествени служители. Тези отмахнати букви са оттеглили тайните си сили и той бил видоизменен. Без „ил“ Сатана нямал вече начало, нямал основа и станал участник в един друг и особен замисъл.
След видоизменението Сатана започнал да обича и да увековечава губителното и отрицателното в живота, такава станала и неговата странна мисия. Това било мисия срещу всички тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Велика Любов.
Сатана не е началото на злото, той само му е станал инструмент. Началото на злото е дълбоко скрито в Небитието. Това сатанинско зло не е Абсолютно Зло, това е зло, което самият Сатана не познава и понеже не го познава, не можел да му се противопостави, защото той идва, според Симеон Антипа, от много скрито, дълбоко място.
Спасението е отдръпване от илюзиите на сатанинския свят. Според симеон Антипа „Сатана“ означава преобърната сила, противодействаща сила, проверяваща сила. Това означава неговото име – Проверяваща сила – а не враг. Той е само преграда, но този, който съумее да съживи истинската си любов към Бога, той преодолява преградата и става несътворен, става духовен, става нетленен.
Поп Богомил казва: Църквата е жертва на тленността, на мъртвостта и само любовта към Бога може да ни направи нетленни. Ако останеш тленен, останал си заблуден.
Църквата е религия на смъртта, а свободата, която се дава в църквата, тя е свобода на неверието. Тази свобода в църквата е също тленна свобода.
Сатана прониква навсякъде, където има нечиста духовност. Това е умствената духовност. Тя е лицемерна, изменчива. Защо? Казва поп Богомил: Защото няма душа.
Според богомилските мъдреци, змията е успяла да проникне дори и в Моисей, и когато тя се промъкнала, той допуснал гняв, който се превърнал в престъпление, и което Моисей трябвало много дълго време да изкупва. Както знаете случая, той прави едно убийство и после се самонаказва 40 години и изкупва.
Гневът, според богомилите, е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението.


Да се жертваш за църквата е ужасно падение. Истинската жертва е пряка жертва за Бога. Бог оживява в тебе само когато си се пожертвал единствено за Него.
Казва: Демоничният мрак съсича човека, тъмнината го пие, но който е познал Словото, пали огньове и тайни.
Любовта е висшия Божествен лъч в Истината, в истинската история на човека.
Любовта дарява на човека Истината за неговото развитие. Тя му позволява развитие.
Всеки, който се е отрекъл от Истината, той в миналото е презирал истинското знание и така е станал една странна, черна душа. И винаги има кой да ръководи чернодушието.
И казва: Истинското свято Слово принадлежи на древния народ и то всякога ще бъде опазено, и всякога ще се възражда от пепелта. И Боян казва: Открий в страданието си своята чистота.
Истинският човек никога не угасва. На кладата светът беше победен от Любовта.
Не Сатана е враг на Бога, но човекът и неговото неразбиране. Онзи, който преодолява кладата, е най-чист! Боян казва: Той е избрано семе.
Само Бог е истинският хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие. Ще обясня: хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата, без примеси – чисто духовният. Вярно е, че това е скрит смисъл, но това е чисто духовният смисъл на нещата, това означава тайната на думата „хляб“. И който е разбрал духовния смисъл, той ще бъде наситен с пълнота, наситен от Бога. Обикновеният хляб означава да вървиш по пътя на заблужденията и смъртта. Това е външното разбиране, земното разбиране за нещата. То винаги се плаща много скъпо и прекалено скъпо.
Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб, духовния хляб, духовния смисъл. Този хляб е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат външните неща, заблужденията и илюзиите.
Боян казва: Ако ти не си в Бога, коя църква ще те спаси? Когато Петър предлага престола на Боян, Боян му казва: Не ме е грижа за земно царство. Земното царство е една катастрофа.
На богомилските събирания Боян е казвал: А вие ще можете ли да понесете това, което ви очаква, за славата на Онзи, Който ви очаква в мъчението и над него?
Всички тайнства на църквата са заблуди, само любовта към Бога е истинското тайнство.
Когато Бог заживее във вас, светът ще умре.
Въобще Боян е далече от човешката природа. Той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога-Отец. И Боян казва: Тези, които рекоха, че сме заблудени в ерес, не знаеха, че сме твърди в Божията Истина и те не ни познаха. Те не узнаха, че нашата ерес ни водеше в Царството Божие, а тяхното царство е земята на падението.
Ето и някои от съветите на Боян:
1. Вглеждай се в незменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!
2. Вглеждай се в незабелязаните неща.
3. Открий скалата в себе си, т.е. несъкрушимостта.
4. Трупай сила не в себе си, а в Бога.
5. Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила). Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно, и тя да не разбере за какво става въпрос, това същество.
6. Тайната на живота се познава чрез трудния път.
7. Постоянното търсене е печат. В случая думата „печат“ означава избраност.
8. Дай на хората любовта си, а не помощ. Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко, ако трябва друг път ще се спра.

Без кладата хората си остават жертви на смъртта, остават земни.
Богомилите бяха изгорени, но не бяха победени, не бяха преодолени. Те преодоляха огъня и станаха Синове на Бога.
Кладата е място, където Любовта одухотворява смъртта и я превръща в тайна на истинския живот. Кладата, казва поп Богомил, е светилище, освобождение, но само за духовността. За умствеността тя е ужас и падение. Тук на кладата може да царува само Любовта. Кладата е велико духовно освобождение от съдбата на света, от ограниченията на света.
Кладата е завръщане у Бога, завръщане у дома. Тук на кладата се утвърждава себепознанието, защото само когато изчезнеш в Бога, можеш да познаеш себе си, иначе няма позволение да се познаваш. Когато станеш духовен, имаш право да отидеш на кладата и да видиш тайно насаме Истината, която ще ти даде себепознанието, свободата и безсмъртието. А що е себепознанието? – Разрушение на старите светове. В случая думата „светове“ означава заблуждения.
На кладата, пред лицето на смъртта, богомилите са знаели, че ги очаква тайната на живота, защото им е бил даден гносис, откровение. Да отидеш на кладата е означавало да имаш реална любов, но която все пак е трябвало да бъде изпитана до дъно.
Богомилите отидоха на кладата, за да се върнат в своя Бог. Кладата само потвърди чистота им и те станаха, казва Боян, орли (в случая означава „висини“). Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя дух и вътре в Бога. И те често казвали: Господи, колко е хубава смъртта! И Боян казва: Ако любиш Бога докрай, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си. Значи, ако Го обичаш, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си.


И накрая ще ви кажа това, което казах в Бургас. Обикновено такива по-дълбоки истини ги премълчавам, но наложи се там да направя компромис. Разбира се, не казах най-дълбоката истина, но това, което ще ви кажа, е да ви предпази след време от опасното заблуждение да критикувате тероризма. Тъй като това е Бог в действие, ще ви обясня няколко неща. Разбира се, в Бургас някои хора настръхнаха, но накрая разбраха за какво става въпрос. Няма да отивам докрай, защото е опасно, но все пак ще ви кажа някои опасни истини.
Първо: тероризмът, ислямът атакуват всичко нечисто. Те никога не атакуват чисти и святи хора. Атакуват древния материализъм, всичко нечисто. Защо? Кое е опасното в древния материализъм? Не е най-опасното алчността. Алчността е само път към наистина опасното нещо, наречено „демонизиране“. Алчността е само подготовка и понеже Бог знае, че хората ще загубят своя образ и подобие, човешкият и духовен образ, и Бог е въоръжил тероризма с воини, които са Негови воини. Абсолютно предани, изоставят майка, сестричка, любима, за да станат на парчета за Бога. Те никога не умират за партия, за народ и за семейство – умират единствено за Бога. Наричат ги дяволи, фанатици, но те изтребват дяволите в света, материалистите.
Който осъжда тероризма, в следващо прераждане го очаква двойно невежество, двойна смърт и падение в злото, защото това е страшен и велик Божи замисъл, замисъл на Великата Божия Любов. Ще обясня: понеже изглежда, че терористите разрушават, и някои казват, даже и деца... Сега ще ви обясня как действа Божията Любов и красотата на Бога, Великата Божия Любов, замисъла Му: Той прави на парчета деца, тези деца са препълнени с пресъпления. Той е единственият, който може да ги унищожи и Бог го прави в Своя Велик Замисъл, защото Той може да даде нещо много повече от разрушението, от тяхното унищожение и Той им дава. Те изкупват много голяма част от кармата си и тези многобройни престъпления, и после Бог им дава, в следващо прераждане, шанс да тръгнат към Него. Само Той може да даде нещо по-дълбоко от разрушението.
Такава е скритата истина и по много други въпроси, която не мога да изнасям напълно, но тука си позволявам, за да не осъждате. Защото след време, ако хората навлязат в демонизирането, могат да се изгубят за хиляди и милиони години в тъмната страна на злото. Направих един компромис и в Бургас, и тука, за да ви кажа как изглежда скритата истина, защото това са страшни, предани воини на Бога и затова никой не може да ги победи. Нито руснаци, нито американци – имат камикадзета, но те нямат тази воля и тази... Това са избрани древни духове, рядко предани на Бога, готови на всичко за Него, за да почистят света от нечистотата и неморалието, т.е. липсата на морал, липсата на чистота. И Той чрез тях атакува, защото иначе падението ще бъде огромно, както казах – от алчност към демонизиране. А това може да означава хиляди и милиони години падение.
Не искам да отивам по-нататък, смятам, че и това е нещо, за да знаете нещо от скритото.
Другият път ще продължим – на 4-ти декември, с две особени лекции, чудни – Шри Ауробиндо, Шри Сатия сай Баба. И Ауробиндо, прекрасните му думи, казва: Господи, ако ти не ме поразиш, значи не ме обичаш. И накрая ще има голям смях, чистият смях, над 40 неща и т.н. На 4-ти декември ще бъде последната лекция и после, както знаете, правим почивка и вече чак през април. Това беше за днес.

Л-я: Богомилството
Ид: Богомилите
Л-я: Опасният свещеник - Поп Богомил
Ид.: Поп Богомил - продължение
Л-я: Боян Магът
Ид.: Боян Магът


Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие.
Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек малко или много е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат.
В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите – тези, които знаят за кого са умрели – не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: но душата става храм на Истината.
И така, великият подвиг на богомилите се нарича „самоотречение“, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот и в последствие – истинската държава, това е правилния път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: Гласуваш ли? – Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другият път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа.
Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовния живот. Тука не говорим за религиозен живот – чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло.
Богомилството – това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там, егото умира тотално на кладата. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, реално което се случва, е в жертвата. Реалността и истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.
Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан – китайският Дзен – там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност – само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до Любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици.
Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото.
Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ, за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.
Истинският рай, казва богомилството, не е в религията, а в духовността.
Богомилството си остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или пък църковно дело. Това е Божие дело, няма как някой да е успял срещу такива същества. Това е дело на безсмъртието, няма нищо общо с човешките неща.
Богомилството – това е вътрешната страна на българския народ, това е Духът на българския народ. Това не е църква, а високо място в духовния и в Божествения свят.
Богомилското учение е предтеча и посев за бъдещото българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призвани всички достойни и пречистени същества.
Богомилството е необикновено общочовешко учение, учение за безсмъртие. Богомилите не държат на светското общество, а на Бога и на духовното общество, затова са приели кладите.
Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили и затова те са солта на Земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.


Това са еретиците или по друг начин казано, съществата на Истината. Спомням си, Ал Халладж казва: Едно от най-хубавите неща в живота е да станеш еретик, т.е. независимо мислене, но трябва много да си узрял и трябва най-малко хиляда човека да те обявят за еретик, за опасен, щото Истината е опасна. Това е огромна чест, според не кой да е, а най-великият суфи – Ал Халладж, другият път ще говорим за него.
Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла, т.е. проповядва се е истинско християнство и църквата почва гонение срещу него. Какво означава това? Църквата тръгва срещу Бога, срещу пратениците на Бога. Най-лошото нещо, което може да се случи – казва поп Богомил – на една църква е, когато църквата и дяволите в нея искат да подчинят Бог на себе си. Най-страшното нещо и най-страшната карма.
Богомилите не парадират с религия.
Те проявяват истинската си любов към Бога, те са преки. Богомилите са намерили ключа, който отключва вратата към Бога. Този ключ е богомилската вяра – не църковната, не религиозната, подчертавам – богомилската вяра, но тя е била скрита от църквите. Накратко ще обясня: Богомилската вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите, но пак остана скрита и нерзабрана. Това е вяра, пазена още от древността от мистериите на Египет и Атлантида. Апостолите, учениците на Христос, също я имаха и също я криеха. Тези, които нямат тази вяра, са избягали от Истинския Бог – т.е. тяхната вяра е от ума, а не от Духа, не от душата, не от Любовта.
Тази вяра, богомилската, е метод, който преодолява смъртта и човешкото, човешката природа, защото вяра, която не преодолява човешкото и смъртта, не е истинска вяра.
Който овладее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са отвън. Това се отнася до тези хора, които са минали през тази вяра, защото вътрешната сила е всякога по-мощна от всякаква външна сила.
Богомилската вяра е забравяне на църквата и на света, въобще на човешките и религиозните пътеки – пълно забравяне и пълно отдаване на Бога.
Богомилската вяра е създаване на Бог в себе си, а не на храмове отвън и затова Учителят казва: Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безмислени.
Много отдавна богомилите бяха заявили любовта си към Бога, още преди слизането си на Земята. А на Земята Бог допусна кладата, но за съвършените, а за грешните и земните кладата е неуместна и неприложима.

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.
Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. Кратко, просто, чисто.
Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог Си строи единствено храм в сърцето на човека. Забележете, отново просто казано – никакви църкви, Бог Си строи храм в сърцето на човека.
Смешно е, казва поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: волю-неволю, Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.
Казва Поп Богомил: - О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата е Божия благодат – казва поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил поп Богомил и затова са горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога правят нещо? Не, освен карма.
Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.
Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.
Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.
Любовта е насъщният хляб, казва поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – той яде сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб” е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб” е светилището отвътре – казва поп Богомил. Това е истинският хляб, светилището отвътре. Там, от съкровеното, от там тече хляба и чистата енергия.
Що е църквата? – Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! Забележете докъде е стигнал – да паднеш в пропаст е много по-добре, отколкото в църква. От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнаш, особено ако си привързан.
Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина, всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, но те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.
Когато си в църквата, казва поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.
Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Дадено им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.
Църквата е убиец на истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал, и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.
Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Забележете, колко просто казано: По-голяма глупост от тази, да възкръснат костите на глупака, няма. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.
Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста и това е любовта.
Монасите в манастира що са? – казва поп Богомил - Те са скрити лисици. Много от тях са избягали, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.
Истинската църква, това е малката стаичка на душата на всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.
Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение, и ако в основата му е неизменност към Бога, той вече е в закона, висшият закон на Бога.
Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на Земята.
Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.


Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра. Той е искал да покаже на България истинската духовност. Той казва:
Пътят на църквата е безплоден. Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.
Истината не се страхува от църквата – тя ще разруши църквата.
Земното устройство на живота не е Божия воля. Бог иска духовна устроеност.
Поп Богомил е рушител на човешките илюзии. Той издига духовното начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е духовен. Свещениците, казва, това са дяволите в скъпи дрехи. В църквата усърдно работи змията и поробва своите си.
Поп Богомил изнасял истината, а го водели другомислещ. Той казва: И змия ехидна е това изкривено християнство. Той искал развитие, а не застой, но църквата избрала застоя, злото. А за злото благословението е пусто като празен кладенец – така казва поп Богомил.
Човекът е произлязъл от историята на Бога.
Официалната църква е изродено християнство.
Вярата на богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях, още преди сътворението. На Земята тези неща само се проявяват. Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават през смъртта, защото вяра, която не може да мине през смъртта, никога не е знак на истинска вяра.
Много хора в света са били смели, но само вяра, изпълнена с любов към Бога и към Истината, само те са истински благословени. Само тази вяра работи за истинския бъдещ свят.
Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода. Защото, казва поп Богомил, ако тя се кръсти с огън, тя ще умре.
Турците наричали гроба на поп Богомил „голямо светилище”. Забележете – голямо светилище; не кой да е – турците!
По пътя на църквата, казва поп Богомил, никой не се спасява, а най-неспасени са свещениците. Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците, казва поп Богомил, потъват до дъното. Не донякъде, а до дъното. Разбира се, Бог е Любов и след време в бъдеще ще работи и за тях, но това е вече друг въпрос.
Поп Богомил им казал: Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога! И после казва: Ние не действаме със зло, защото щяхме да въздигнем злото. Църковното християнство е измама, разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. За църквата не е определено възраждане.


Ако човекът разбере, че му е нужен само Бог, църквата ще опустее. Значи, ако човекът разбере съзнателно, дълбоко, че му е нужен само Бог... Скоро ме питаха в градовете пак за партии, стана въпрос за гласуване, викам: ето ти един прост пример - давиш се в морето, кой политик, коя партия ще ти помогне? Елементарен пример, и мухата може да го разбере. Ако си в пустинята, коя партия ще ти помогне? Толкова ли не разбираш елементарното!? Разбраха.
Казва Боян: Аз съм опустошил своята църква.
Боян е истински маг, но чрез живот в Бога, а не чрез живот в себе си. В него няма чувство за вреда. Той осъзнава напълно своята неземност. Той броди отвъд света, отвъд доброто и злото. Неговото величие се намира навътре, той не е от света и нито живее за света. Това същество живее от Бога и за народа си от души, които Бог му е дал.
За Боян Учителят казва: Той язди в себе си колесницата на собственото си древно вдъхновение. И е искал да предаде това на своите богомили.
Боян е съкровеномъдър, народолюбив и много тих, затворен в себе си човек. Той казва: На България не й трябват нови земи и владения, а любов към Бога. Забележете колко просто! Нито нови земи, нито владения, а любов към Бога.
Боян не е искал победа над други народи, а победа над сляпата съдба, която е злото начало в самия човек.
Близките до Боян казвали, че душата на Боян е била зашеметена и омагьосана единствено от Бога и че той наистина е знаел накъде води своя народ.
Нещо от мъдростта на Боян:
Космосът е създаден, когато Великият Отец е убил Луцифер. Т.е. нещо в Себе Си. Сам бог е убил нещо в Себе Си, част от Своята светлина. Но това убийство, казва Боян, е скрито и тайно творчество на Бога. И после казва: Светът е старото тяло на древното убито Божество.
Имай любов в себе си, а не църква и змия.
Ако в твоето страдание сияе слънце, ти си видял лицето на Бога.
Заветът на живота е един: живей постоянно със Бога.
Истинският мъдрец не те учи на знание, а на незнание, т.е. той те очиства.
Бог не иска твоето знание, казва Боян, а твоята любов.
Който познае Бога, престава да съществува. Но знаещият, това е най-трудно възприемащия човек. Незнаещият е отворен за Бога, той е отворен за новото. Той се смирява.
Знанието е слабост. Незнанието е мъдрост, смирение и отвореност.
Кладата е съкровището на Бога.
Ако любовта ти е силна, казва Боян, кладата ще изгуби своята сила. По-нататък, когато ще ви говоря за нестинарите, ще видите как църквата отрича и нестинарството. А там работят също древни същества, същества на духа – стари богомили, стари траки, стари посветени от Египет и Атлантида, които самият Дух е призовал. Но, както и да е, по-нататък ще говорим и за тях.
Любовта е по-висша от кладата. Кладата може да угасне, но любовта не угасва.
В църквите има много злато, но липсва едно – златото на Духа.
Само на кладата можеш да излееш любовта си, цялата си любов, там е мястото, и Бог да я види ясно, така както вижда Себе Си. Защото на кладата Бог наистина вижда Себе Си, това иска Той, и Собствения Си подвиг. Забележете, изключителна мъдрост на Боян. Там Бог вижда Собствения Си подвиг, това което иска да види – любов докрай, любов до дъно.
Боян е познаващият тайни истини, тъй като той е умирал много пъти в мистериите на Египет и Атлантида за тези истини. Той казва: Аз съм скрит в тъмните дълбини на своето минало и затова не ме узнаха българите. Но в тези тъмни дълбини е моето съкровище. И тази тъмна дълбина е мой дом и от там виждам ясно пътищата на душите. Само там, в тъмната дълбина, където си лишен от всичко, можеш да видиш любовта си към Бога. Когато си преживял най-тъмната дълбина, тогава бурята на всяко събитие е духовен празник и така празнуваш вековете си и вечността си.


Ева дълго скърбеше за Сатанил (една от неговите легенди), защото в началото на тяхната любов, когато е бил още светещ, той я харесал много и сам я гледаше, казва Боян, дълбоко. И тогава тя виждаше цялата си душа. Той я гледаше с огромна любов, а тя виждаше в себе си цялата си душа.
Но къде отиде после, казва Ева, този поглед, тези очи? И казва Боян: Ева плачеше, но напразно и накрая намери утеха при Адам.
Когато Луцифер беше Син Божий, погледът му беше слънце и Ева дълго плачеше за неговата любов. Но той имаше древен спомен, друго го движеше към неговия Отец. Защото бидейки паднал, той отново искаше да стане Син Божий.
Ева без Сатанаил сякаш нямаше вътрешна реалност. Но Сатанаил също търсеше нещо изгубено. Но той го търсеше във Всемогъщия, в Древния свой Баща. Но сега трябваше да изучава нещо в себе си, което приличаше на странна пустиня, която Всемогъщият му даде – странна тъмнина.
Когато Луцифер беше преобразен, той нямаше вече слънцето в себе си. Той вече беше изтъкан от нещо друго: от мрак, казва Боян, и от зъл помисъл. Но нещо му нашепваше, че ще се върне във Всемогъщия и затова възприемаше мрака като тайнствен Божий дар.
И странно стана сърцето му – мрачна същност, и взе да ходи по мрачни места, там където не е мислел, защото друг беше вече пътят му, начертан от Всемогъщия. И странни неща се случваха вътре в него. Той мъчеше съществата, но видя, че избраните имат силен дар, вяра страшна. И поради това той видя, че страданията едни вкаменяват, а други разширяват. И знаеше вече в себе си, че Всемогъщият е допуснал много изпитания в световете.
И Боян казва още: Любовта е най-старата твърдина в света и ако не сме в Любовта – в света сме.
Отец, казва Боян, е Велик Видоизменител. В началото Луцифер изглеждаше като велика реалност, защото беше дихание от Отец. Тогава Отец го държеше в Своята система, в Своята мисъл. По-късно, за Своите вездесъщи цели, Отец погуби Луцифер.
Има нещо, което човекът трябва да познае, казва Боян, и това е Истината. Само в Истината човек може да заживее независимо от всички човешки склонности. Само вътре в Истината човек може да живее независимо от всички тези човешки склонности и слабости.
Казва Боян: В Истината е скрито нещо, което оставя злото извън границите на разбирането, но за човека тук се достига ново разбиране. Отдавайки се на Истината и влизайки вътре в нея, човекът постепенно може да създаде Бог в себе си, за своето самостоятелно Божествено съществуване, защото Истината е коренът на Бога.
Поради голямата си отдаденост на Бога, Боян е бил абсолютно недостъпен за земното мислене и като цяло за своя народ.

Източник

Зад величавата история на династичния род, от който произлиза Мага Боян, изплуваха потулени драми и компромиси, отворили пътя на Българското ПОзнание върху древни учения и тайнства по нашите земи с практика и завети, изпреварили със столетия Христовите. Като изтъквам още в началото, че до Х век, когато изгрява богомилството, християнският свят е познавал поредица от ереси, но те предимно са били свързани с определена личност (монтанизъм, манихейство, арианство, несторианство), или с отношението на група адепти към богословска теза (монофизити, докетисти, монотелити, гностици, иконоборци), с много подминавани исторически факти и свидетелства от древните мистерийни практики на посветените по нашите земи, показвам защо единствено проповядваното от нашите езотерици учение е било наречено от Доминикански орден в Тулуза с името на цял народ: Bulgarorum haeresis, сиреч: „българската ерес”. Събираният в продължение на 32 години документален материал ми позволи да обясня колко сериозни са основанията на папските „божии кучета” и инквизицията, че наистина не става дума за проникновение на една личност, а за изконно Българско учение. Подминавани факти ми откриха истината, че съвършените проповедници на Българското учение не поемат на Запад само защото са прогонени от нашите земи, но и като следват историческото движение на духовни идеи от поне шест столетия с неговите традиции и приемственост.

Все по-натрапчиво виждам, че – с поне осем хилядолетния обозрим духовен живот на предците ни зад гърба си – сега много профани се чувстват богоизбрани. На посветените обаче е отредено да са угрижени как да надградят извисеното знание на съвършените, като осмислят техните дирения и – според наставащото Време за Духа – ги покажат във вид, разбираем за съвремените търсачи на ПОзнанието.

Не съм сигурен, че на посветения му е по-лесно да живее. Но се възползва смислено от възможността да е човек.

Писмото, с което се предава познанието, е свещено, затова в началото и така са наричали знаците му: йероглифи.



Посветените са можели да четат записаното по идолите, глинените плочки, златните пластини, папирусите, стелите, пергаментите, а като наследявали мъдростта на великите преди тях, са я развивали и преумножавали.

След хилядолетия ПО-знанията, които те споделили, изпълвали цели томове.

Упоритите, които грижовно развивали своите заложби, като всеотдайно извличали посаденото в книгите им, придобивали тяхното съвършенство.

Любознателните, които искали да научат повече, отколкото им било нужно да преживяват, но нямали волята или умението да прочетат написаното, им ставали слушатели.

Някои от редовните слушатели съумявали да навлязат в духовното знание дотам, че хората ги приемали за оглашени.

Останалият народ предпочитал да види нещо по панаирите, където дори уроди се показват за артисти и могат да се научат клюки.

Мързеливите се залъгват, че Бог избира кой от кои да бъде.

А Земята навива на пръста си тънката нишка на нашия живот, докато нежно обхожда Слънцето да отвърне на топлината му с хубост.

За нея няма нощ, а постоянство.

Затова мъдрите я приемат за училище, а вятърничавите – за въртележка.

Тази книга не преповтаря писаното и казаното за богомилите. Известни факти и знаменателни цитати се споменават при крайна нужда – за ключ към онова, което още се таи в Светая Светих на недостъпния „еретически” олтар. Едва ли само аз провиждам ясните податки към потуленото и пропусканото, но не искам да стана поредният „гроб” на укритото знание. Преди десет века за нашите предци изконна „българска работа” е била Учението да стигне до зрелите души.

И за мене това е завет.

Никой не обещава, че всеки, който има търпението, дръзновението и се докаже в мъдростта, ще получи благоволението. В евангелие на Тома, което Църквата е забранила, защото е гностическо (на знаещ!), пише: „Нека този, който търси, не се спре в своето търсене, докато не намери! – Но предупреждава: – Когато намери, той ще се смути. И когато се смути, той ще се изуми от възхита, и ще царства над Всичко. Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете. Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец. Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност” (2,3).

Съвършеният идва, когато и ти си готов за крачките до съвършенството.

Сигурен съм, че ще постигнем щастието и ще спасим България когато си върнем духовната тежест в Европа и станем пак Приятели на Бога с наследството, което предците са ни оставили за черни и светли дни.

А ще съумеем ли отново да изградим духовност и за износ?

Източник