Л-я: Окултната библия.
ИР: Скритият език.
Л-я: Юда.
ИР: Юда.
Л-я: Юда.
ИР: Юда.


Само дълбоката окултна наука разкрива и разкъсва завесата, защото тя е едновременно окултен гносис. Тайният смисъл на скрития език е голяма заплаха на видимия свят, сътворения свят. Например, змията е скритият действащ Бог, скритият древен действащ Бог. От тази змия ще дойде истинският, просветлен покой. Чрез нея Бог ръководи съществата към Себе Си: от там идват изпитанията, а от Бог идва израстването.
Дали имаш страх от Бога, според тайната библия, окултната, това означава, че това е процес древен и благословен, защото страх от Бога в древността е означавало оздравяване, а това означава освобождение от сътвореността.
Змията е скрита част от Бога за събуждане на несътвореността, така казва окултната библия. Чрез змията Бог събужда Себе Си в човека и в човечеството и така истинският човек започва да се заражда в Бога, а другите, обикновените хора, те ще се раждат от зодиака, т.е. от зависимостта.
Сатана или змията, пак казвам, е част от Бога, Негова тайнствена действена част, която ни предизвиква и която ни изпитва, а самият Бог ни възраства. Къде? – В Себе Си. Змията е скъпоценен замисъл за нашето израстване, затова тези, които я осъждат, ще изостанат в своето развитие.
Сатана знае, че е само служител на една могъща и Всевелика Воля, иначе той е недействащ без Бога. Т.е. когато действа, Бог действа в него; когато не действа, Бог не му е позволил.
Според „Аргума“ или арамейската библия, човекът е книгата на Бога, библията на Бога. Самият човек е библията на Бога и човекът е Боговдъхновената книга, но когато съумее да влезе в единство с Бога.
За да познаеш Бога, трябва да срещнеш човек с вечен живот и тогава ще бъдеш спасен. Трябва да срещнеш Син на Бога. „Зохар“ казва: Няма дял в бъдещето у тези, които всеки ден не превръщат тъмнината в светлина и не чувстват горчивото като сладко. Исайя казва: Няма различие между учените и неграмотните, защото запечатана е не книгата, а съзнанието. Сен Мартен казва: Когато получим Духът Божий в себе си, ние се освобождаваме от духа на Сатана, което е и замисълът Божий.
Целта не е да разбереш библията, ти трябва да разбереш себе си, а след това трябва да разбереш Бога. Библията е на заден план: ти трябва да разбереш себе си, след това и Бога. Но за да стигнеш до това е необходима една много тънка енергия, иначе егото може да си чете библията колкото си иска, но то ще бъде потопено в тъмнина.
Гностичната библия не е логична, нито е буквална, нито е научна, нито е религиозна, нито е философска. Казвам: научната истина, в сравнение с Божията Истина нищо не струва, тя е пепел и прах. Същото важи и за другите изредени – религиозна, философска истина и т.н. Същото важи и за общественото мнение – и то е прах.
Имаш ли Любов, т.е. Бог в себе си, тогава и самият Бог ще те види, защото Любовта е Негова, защото Любовта вижда себе си. Той е реалността, а библията е само малък откъс, отломък, пътечка.
Пътят към Него не е да знаеш библията, нито да си религиозен, а да си истинен. Значи не религиозен, а истинен! Истинността е път, която открива Неговата реалност. Истината не е знание, а дълбока, скрита реалност.
Без себепознание, без неизменна любов към Бога библията се обезсмисля и без тази любов човекът не може да осъществи реално самовглъбяване. Да имаш библията и да имаш истинска любов към Бога, това са много различни неща.
Когато казваме, че Бог е любов, трябва да осъзнаваме, че ние всякога сме благословени. Дори и когато потъваме при корабокрушение, ние сме пак е благословени, защото Той грешка не прави.
Истинският човек открива Бог в себе си, а не в писания, защото човекът е истинското писание. Библията е последствие, а Бог е причина. Ако не познаеш Причината, последствията се обезсмислят.
Без живот в Бога библията нищо не струва, т.е. трябва да влезеш вътре, в системата на Бога. Без живот в Бога библията се обезсмисля, а свободата става наказание, свободата се превръща в наказание.
Не е важно дали си учен, свещеник, албанец или китаец, важно е дали си любов. Много лесно е да кажеш „Бог е любов“. Въпросът е: ти любов ли си или не си? Ако ти си любов, ще влезеш в Бога.


В змията Бог е скрил Себе Си, за да ни направи богоподобни. Бог е станал змия, казва гносисът, за да се родим в Неговото вдъхновение, което не е нито земно, нито небесно, а Безпределно. Да имаш духовно вдъхновение е хубаво нещо, то е път, но да имаш етерно, безпределно вдъхновение, това е нещо друго. Това е съвсем друг замисъл на Бога и ето защо Той е станал змия, скрил се е в змията.
Змията според гносиса е древен ключ за избраните, да могат да влязат в себе си и в Тайната на Бога, защото Бог наистина е Велика Любов.
За да се разбере скрития език, не е важно никакво положително мислене, защото то също е илюзия. То може да е подготовка, обаче, но то все пак е илюзия, докато дойде дълбоката Истина, дълбокото, истинско познание. То е в трето измерение, а за дълбокия живот се иска пето и шесто измерение, т.е. не духовно, а по-дълбоко нещо – съкровено (това е пето измерение) и Божествено (това е шесто измерение).
И така, змията е качество на Бога, но не същност на Бога. Забележете: качество на Бога, с което изпитва, повдига хората, възраства ги, но това не е Неговата същност; след време ще дойде Неговата същност.
Всичко положително се нуждае от много дълго пречистване, защото положителното все още не е съкровено. То даже не е духовно, но то може да стане и духовно, и съкровено, затова то има свое местенце. Но някога то може да стане и нещо много дълбоко, ако устои на големите изпитания.
Когато скритият език се разкрие на човека, тогава той вече може да вижда Великата Безкрайност в нещата. Защо Ал Халладж позна Бога? – Защото на своята голгота той успя да види своето собствено извисяване. За него не дяволът го мъчи на голгота, а Бог го изпраща, за да израсне той в себе си и в Бога. Той знае, че има само Един действащ Бог и Го видя на голгота. Това не се дава на всеки човек, а само на подготвените.
Според скритият език лахма, за който сме говорили, хлябът или манната, небесният хляб, това е, което вкарва същността в човека. Значи, да се храниш с този хляб, означава да увеличаваш същността си. Както ще говорим и декември за медитацията, макар и общи неща, но там ще кажем нещо много важно: какво е означавало в древността думата медитация. Макар, че тогава е била друга думата, както и да е, означава: да създаваш все повече Бог в себе си. Не разни упражненийца за радост или еди какво си – да увеличаваш и да създаваш все повече Бог в себе си – това е истниският път на медитацията. Значи, небесният хляб вкарва същността в тялото и тази същност е Любовта. Но в изначалното Любовта не е била разядена от мисълта, от ума.
Скритият език има древни очи, Очите на Бога. Тези очи са по-стари от планините, от океаните, от световете. Според скрития език изкушенията са много висше благо, защото този, който ги преодолява, влиза в системата на Мъдростта. Той се спасява от знанията: ако побеждава изкушенията и ги преодолява, той се спасява от знанията и влиза в системата на Мъдростта. Спасяване от знанията означава спасяване от заблужденията. Тука влизат (в заблужденията): информация, мнения и всякакви човешки умувания. Умувания означава и бълнувания.
Христос стана безсмъртен, защото успя да проникне в голгота, а щом проникнеш в нещо, ти можеш да го владееш; ако не можеш да го проникнеш, то те владее, но ако ти можеш да го проникеш, ти го овладяваш, ти го обхващаш. „Светлината проникна в тъмнината, но тъмнината не я обвзе“. Що се отнася до Бога, Той е абсолютно непознаваем, но ако реши, може да стане достъпен и Той често го прави със своите избрани.
Христос не е същество на желанията. Ще обясня: който има желания, вярва в бъдещето, а който има любов, вярва в Бога, той вярва в същността.
Желанието създава бъдеще, а Любовта е създател на Бога.


Това странно и неразбрано същество, както съм ви казвал, велик посветен и Велик учител, отново ще говорим за него.
Юда е бил едно с Бога и едно с Христос от хиляди години. От хиляди години Юда държи на това единство и му остава верен докрай. Това е стар посветен от древността, както ви казах преди още от школите на Атлантида и Египет. Той отдавна е приключил със света. Посвещението само по себе си при него, още в миналото означава, въобще посвещението означава края на света – това е краят на света.
Да осъждаш Юда, това означава да осъждаш замисъла на Бога. Капитална грешка! Не обикновена, а капитална грешка! Всеки осъдител (Бог е предупредил в библията – „не съдете!“), всеки осъдител ще получи своя застой, своето връщане назад. Човек, който осъжда нещата, той умъртвява нещо в себе си.
Юда излезе от миналото и се върна в древността, която е наречена в Писанието „Аз Съм Съществуващият“. Юда се е отделил от Висшето си Аз и е влязъл във Великото Аз – в Аза на Бога. Но Юда е бил приет; той е бил подготвен и е бил приет. Той е бил призован да влезе в Тайната на Бога, защото в миналите си животи много пъти е умирал за Бога, но не е бил приет. Бил е посветен, влязъл е в духовното Царство, но не в Божието Царство.
На Юда е била оказана огромна чест, но Юда е гностик, а не евангелист, а това означава, че Христос има с Юда съвсем други отношения, за разлика от неговите ученици – съвсем други разговори, насаме. И библията потвърждава, че те често са се виждали насаме. Съвсем други разговори означава съвсем други разкрития, много по-дълбоки от бедните евангелия.
И така, Юда:
Предателството е една скрита истина от земното мислене, от света и от цялото човечество. Тука само ще добавя, че дори и ясната Истина е нещо скрито за земното бедно мислене. Това предателство е мистерия, то е мистично, то е скрито от хората, скрито от света. То не е за хора, то не е за религиозни – то е за посветени, то е за мистици и затова хората не разбират този въпрос, както не разбират и кладите като велика привилегия за завръщане в Единствения Бог, понеже не им е дадено.
Мисията на Юда е тайна, тя не е за християни и не е за хора – това е окултна мисия. Предателството на Юда е акт на велика, страшна тайна и абсолютна вяра, такава, която имаше на кладите. А Юда е любимият ученик и същевременно гностик. Гностик означава притежател на чистото несмесено знание, защото там духът е влязъл; умът е напълно отстранен – духът е влязъл.
Юда каза на Христос (в Писанието): Аз знам кой си и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртната обител, а аз съм недостоен да произнеса Името на Този, Който те е изпратил. Голямо познание и голямо смирение! Отговорът на Христос: Отдели се от останалите, аз ще ти открия тайни на моето царство. Ти ще можеш да ги постигнеш. (Няма такива разговори с другите ученици). Ти ще можеш да ги постигнеш, но заради това много трябва да претърпиш, много трябва да понесеш.
Христос наистина е обичал Юда, защото знаел, че Юда го разбира и го познава. Земните хора не могат да разберат връзката между Юда и Христос, а тя е просто древна връзка, а не току-що създадена. Това е древно доверие, то никога не се създава за едно, за две или за пет прераждания. Това е древно доверие. Казвал съм ви: някой път живеете с хора по 20-30 години и нямате доверие; срещате на улицата човек и в първия миг му имате доверие за цял живот, защото това е старо доверие, то е изработено от миналото. На много свои познати може да нямате доверие, но на този човек да му имате винаги, защото това е нещо старо.
Защо Юда и Христос се разделят с целувка и прегръдка, а е можело просто да си обърнат гръб? Нали Юда е уж предател? Ще обясня: изпълнено е великото дело на Бога – и двамата насаме знаят това. И те се прегръщат със старото си приятелство, с древното си доверие, с братска целувка между велики посветени. Тази прегръдка символизира тяхната вечна и същевременно скрита близост, скрита от погледа на земните хора. Това е среща на Велик Учител и избран Ученик от древността.
В света има много съвършени Учители, но истинските ученици са рядкост. Юда е бил истински ученик. Ще ви кажа какво казва Учителят за сегашните ученици в най-различни школи: Изпратени са многобройни ученици, които не са си завършили развитието във всякакви школи – и йога-центрове, окултни центрове и каквито се сетите. Те имат да си довършват много неща тука и затова хората се чудят какво е това братство, какъв е тоз Йога-център и т.н., щото просто те са стигнали до това ниво и имат още много да работят и да довършват.
Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

И казано е в Матея: „И приближи се Юда до Иисуса и рече: - Радвай се, Рави! - и го целуна“. Защо Юда каза точно тези думи в библията? – Много просто, тук той изразява това, което Христос е искал. Тук Юда изразява Неговата повеля, един вид казано: - Рави (Учителю), изпълнено е според както е твоята воля и Тайната воля на нашия Бог. И разбира се – радвай се, защото това е Неговата воля, волята на Бог Отец. Няма по-голяма радост, да изпълниш тази тайна задача. Това са чудни думи, точни думи. Така могат да общуват и да се разделят само древни приятели.
Христос много внимателно е планирал своята кръстна смърт, защото Той я знае предварително: съвместно с Юда и съвместно с волята на своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил също много необходим за Божия план. Тази целувка за учениците на Христос е някак си неудобна, несъвместима. Те нямат гносис, нямат откровение от Бога и за тях тя е някак си неразбираема. Така е, за тях е така – дори и Йоан я изключва от своето описание в евангелието си, той я избягва. Но тази целувка е жива легенда и тя е останала до днес, защото тя открива Божията воля, а важно е как мисли Божията воля, а не някакъв си Йоан, някакъв беден ученик. А в сравнение с Бога, какво значение може да има мнението на един човек, който няма гносис, откровение?
И така, трагичната фигура на Юда е лицето му пред света. Така трябва да изглежда и в известен смисъл, така е. Но зад тази фигура е скрита изключителна любов, изключително голямо благородство. Това е лицето му пред Бога – не пред света – това е тайното му лице пред Бога. Така трябва да бъде: светът трябва да вижда едно, а насаме пред Бога е друго.
Разпятието на кръста е друг велик Божи замисъл, защото то е чисто завръщане в Отец. Това е методът на завръщането. Кладите също са били измислени и допуснати от Бога, Негов велик замисъл. Разпятието е завръщане в сърцето на Бога. Нима Бог трябва да сложи на кръста Пилат, папата или Хитлер, или някой вярващ, или някой свещеник? Не! Бог не прави грешка, защото голгота е само за Синове, които са възлюбени, избрани от Бога.
Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой на човека, включително и на човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.
На въпросът на Юда: Рави (обръща се към Христос), кажи ми за тайната на голгота! (в апокриф) Христос му казва: В страданието на голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на битието. А голгота – това е позволението да го видиш. Това е голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и Самия Бог.


Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен, а сега той е само нещо лошо, просто нещо лошо. Но Бог, както винаги, никога не греши. Той даде на човека и човечеството възраждането. И сам Юда казва: Аз тръгнах натам, където е тъмнината, за да осветя Бог в себе си.
Юда е старо същество на Истината и Любовта. Разбира се, както казах, неразбран от хората, но това е без значение. Но пък нито един посветен, никога, по всяко време, не е държал да бъде разбран от хората, той въобще няма такава идея, всеки посветен – да бъде разбран от хората или от обществото. Той държи единствено на Бога и живее за Бога; какво казват хората е без значение.
Никога не е лесно да разбереш посветен като Юда, такова дълбоко, древно същество. Същество с такава огромна любов не можеш да разбереш лесно; даже ако ти е позволено, не може да разбереш лесно този въпрос. Сам Христос е споделил с Юда много свои съкровени тайни – не духовни, съкровени тайни, а това е мярка за велико доверие. Такова доверие, както казах, не се изработва само за няколко прераждания. Ще обясня: да имаш хора, които са ти много близки и да споделяш с тях някои дълбоки неща, това са много различни неща (става въпрос да споделяш съкровени неща). Да са ти близки е едно, а да споделяш съкровени неща е друго. А в евангелието на Юда се казва, че Христос и Юда често се отделяли на уединени разговори.
Юда е тайно свързан с Христос и Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик, безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящето и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе.
Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството и тука и Юда, и Христос правят огромна, изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат по своему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични същества, между които стои Самият Бог. И освен това и Бог в тях Се Прегръща, но това остава съвсем скрито. Тука двама велики посветени се жертват за великия замисъл на Бога и за Неговата истина, защото тази Истина за тях е всичко; не нещо донякъде – за тях тя е всичко.
Тези две велики и древни същества, действащи пред лицето на своя Отец, на Когото служат с цялата си любов, разбират, че това е грандиозен момент в окултната история. И тази мистична целувка, която е древното братство между тях, която още един път запечатва древното доверие завинаги и в други светове. Защото любовта им към живия Отец е безусловна, пък и затова те са избрани. Колко велико, колко ясно и колко е неразбрано това събитие и това евангелие, гностично евангелие. Но както казах, това е тайно евангелие, това е гносис.
Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в библията: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат откровение и поради това не знаят дълбокият замисъл на Бога.
Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време тайната вечеря, в един момент посочва кой ще го предаде. Разбира се че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.



Учениците на Христос разбрали кой е предателят и просто се съгласили. Ще обясня: те нямат избор, избора им е отнет, защото тук действа мощният невидим свят на Самия Бог, Самият Отец. Казвам: когато действа Отец, никой нищо не може да измени, защото тези дълбоки, окултни знания са били скрити в апокрифите. Те не са били за народа. Този въпрос дори и сега не е за народа и за света, хората все още не са подготвени. Освен това Христос е нямал нужда от дълъг живот, за да проповядва, защото реалното обучение на хората е винаги отвътре, но когато се пречистят. Реалното обучение е отвътре! Христос обучава отвътре, а пък ако ти не си годен за развитие, все едно е дали Христос стои до тебе – може да се блъскаш в Него и да изоставаш. Подобно, както Учителят казва за своите ученици на Рила: 30-40 години вървят след мене, нищо не са разбрали. Питат го, блъскат се в Него, какви ли не въпроси и т.н. Не е мярка да си до физическия Учител: има благословение, но не е мярка, това е разликата.
Да отиде Христос на кръста, това не е никакъв проблем. Христос е Дух, а това е пълна осъзнатост, че тялото е илюзия. Тялото е дреха, която се изоставя лесно. Това лесно го правят даже и делфините. Тялото се изоставя лесно, тука няма мрачно събитие, няма никакво зло, а замисъл на Отец, замисъл на свободата. А Юда само е съдействал на чистата същност на Христос да излезе, да се отдели и да се освободи. От Божествена гледна точка тука няма никакво зло, а чисто освобождение, без примеси.
И така, животът си има свои дълбоки окултни гледни точки, които никога не зависят от мнението на хората и света. Юда беше избран да влезе в тайнството на Самия Бог, това е изключителен преход от чистота и духовност в Божественост. Забележете – преход! Може дълго време да си чист и да не си избран за духовността; дълго време може да си останеш чист – не иска Бог, има дълбоки причини, ако трябва друг път ще ги обясня. Може дълго време да си чист, да влезеш в духовността, но да не влезеш в Божествеността – всичко това си има много дълбоки причини.
Юда имаше голяма чистота, а тя означаваше едно: възприемчивост. Но тази чистота все още не познаваше неведомостта на окултната дълбина. Но тази чистота беше извикана, беше призована, защото без тази окултна дълбина, тази чистота щеше да си остане несъвършена. Както е например при ангелите: има чистота, но има много голямо несъвършенство.
За Юда е била разнесена идеята за самоубийство от висшия свят и това е било специално за народа, за земните хора, за обществото, за смъртните, за човечеството, защото те просто трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. На тях това им стига, няма нужда да знаят истината – истината не е за тях. Те нито са подготвени, нито са избрани – те трябва да знаят, че предателството се наказва. А другото предателство, тайната му, мистичното, то въобще не е за тях.
Всяко предателство е свързано с разрушителни сили, но тука при Юда случаят е съвсем друг. Юда е бил подготвен, защото при любов към Бога и Неговия замисъл, в него тайно се е вляла Божията енергия. Юда е бил възкресен и се освобождава от човечеството, и се завръща в Царството Божие; не в духовното царство – в Царството Божие, защото тази енергия, Божията енергия, която му е била дадена насаме, тя отстранява разрушението. Тя отстранява всичко разрушително, както е било и на самите клади – дава се допълнителна енергия, която е отстранител на разрушението.
За земните хора то си остава предателство – така трябва да е, те мислят дотук. За посветените това е друго – това е любов към Бога. Ако Юда беше извършил предателството по свое желание, той нямаше да издържи на тази разяждаща енергия, тя щеше да го съкруши. Той нямаше да издържи на това енергийно разрушение и нямаше да може да черпи сила и увереност отвътре. Но той не беше земен човек, а както казах, беше избран.
Минало е много време оттогава и Христос е влязъл в историята като Син на Бога, давайки на хората ново мислене и нова мъдрост за една още по-голяма любов към Бога. И тука Христос е възхваляван, а за Юда е останало презрението, поради бедното и влачещо се земно мислене.
Юда е наистина едно велико същество, неразбрано и от света, и от човечеството, и дори от учениците на Христос. Защо? – Защото Бог го е скрил в своята Тайна, както и много други неща.

1 л-я: Халил Джубран
1 ид. Халил Джубран
2 л-я: Руми
2 ид. Руми
3 л-я: Великият Ал Халладж
3 ид. Ал Халладж


Първо, някои неща за него: Халил е същество-душа. Той е научен от душата си, а не от ума си. В него свети печат, той има белега на истинския търсач. Много поети са заявили, че не го признават, но той е докоснат от безвремието, докоснат от Бога, а това непризнание, то е просто еликсир.
Той е самобитен суфи. Той е човек с вродена мъдрост и голяма волност, голяма широта – широта отвъд земното мислене. Казва: Аз не съдя, нито заклеймявам, но желая да се търси по-нататък.
Той е същество, което разглежда нещата с вътрешен поглед, погледа на душата, умът е отстранен. В него блика душа и сърце.
И така, Халил Джубран, какво казва:
Намерих безкрая в Любовта.
Любовта е по-ефирна от диханието на цветята.
Колко ни е мил живота и колко сме далече от него.
Странни са тези от света, които чрез пороци се стремят да оправят света.
Отвъд всичко има една сила, и тя е цялата справедливост, цялата любов.
Каквото е в твоето сърце, такова е твоето познание.
Всред страшни беди и бедствия, аз видях божествеността на човека. Божествеността се надсмива над стихиите на природата, над гнева, на тяхния гняв. Тя пее всякога химна на безсмъртието. Сетих се, скоро в Русе казах една поговорка, българска, казва: И дяволът е дар Божий. Ще повторя: И дяволът е дар Божий. Много красиво нещо. Малко ще обясня: ако не беше дяволът, щеше да има много по-страшно зло в света. Дяволът е друг вид спасител, той гони човека винаги, когато в човека има дупчици, слабости, своеволия, докато го направи истинен, духовен, пълнокръвен, истински човек. Според мене после човек много трябва да се моли, да намери дявола и да го черпи, и то много сериозно, защото то не е така лесна работа – и дяволът се мъчи, и човекът се мъчи, но като изкара нещо от него, става нещо прекрасно.
Казва Халил: Бедността е много скъпа, защото тя разкрива благородството на душата.
Видях как сълзите на страдащия са по-сладки от смеха на лицемера, защото тези сълзи очистват сърцето, умиват сърцето и го правят милостиво.
Много неща преживях, но не съм узнал загадката на Мрака.
Ако мъката проговореше, тя щеше да е по-сладка от самото блаженство.
Моето дихание отдавна ми напява вечност.
В дълбините на душата ми има песен от Безкрая.
Аз направих душата си свой приятел.
Който сам не си е приятел, той е враг на хората.
Видях хората да се избиват и наричаха това патриотизъм.
Цялата земя е мое отечество и всички хора са ми съотечественици.
Ще ме приемеш ли като приятел, който не поробва и който не иска да бъде поробен?
Казва: Вие, земните, не ни виждате, защото сме скрити в просветляваща тъмнина.
Нямат воля синовете на маймуните, но разумните прегърнаха устрема. Сетих се за още една поговорка, която казах и в Русе, мисля и в Бургас, българска пак: Що е цивилизация? – Това е пътя на човека от пещерата до атомното скривалище. Много красива! Голям прогрес, голяма цивилизация, но – така е със земните хора.
И видях, че в църквите танцуват дяволите. Много е смешно наистина, когато искат да изпъдят дявола с тамян, това е толкова жалка история. Дяволът можеш да го изпъдиш с праведен живот, нищо друго не помага, никакви талисмани, никакъв тамян, това е толкова ясно.
Земните умират, защото не обичат враговете си.
Поповете са стари приятели на молитвата и на дявола.
Дяволът казал на попа: - Аз не съм по-голям враг на тебе, отколкото си ти на своята собствена душа.
Дяволът казал: - Аз съм грехът, за да има борба с греха. Аз съм решимостта, която поражда решимост у хората.
Ако ти си чиста мисъл, можеш да изучаваш живота – казва Халил Джубран.
Вдъхновението пее, то не обяснява нещата – то пее.
Когато няма знание, стремежът е сляп.
Вярата е знание вътре в сърцето, отвъд обсега на доказателствата.
Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ в неговата религия, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.


Христос не строи църкви, Христос строи сърца.
Любовта извисява духа така, че природните закони и човешките закони не променят пътя й.
Истинското знание е твоят знак за благородство.
Ако не разбираш своя приятел при всички условия, при всички обстоятелства, никога няма да го разбереш. Значи, при всички условия, без изключение.
Реките вървят към дълбините на морето, където замлъкват.
Покоят разкрива вашата сила.
Ако си честен човек, без значение е дали те хвалят или те критикуват.
Един истинен човек причинява на дяволите повече неприятности, отколкото милион сляпо вярващи.
Когато има любов, тогава трудностите стават някак си по-добри. Спомням си, скоро една сестра дойде при мен и каза: - Много ми е трудно, много ми е тежко! Казах й: - Много ми е приятно. Като чуя такива неща много ми е приятно, защото там нещо ще се ражда. Като чуя някой да ми каже - щастлив, много съм щастлив или щастлива, изпитвам голямо съжаление, огромно. Тя разбра, че й се радвам и й олекна, но както и да е, такъв е моят подход.
Когато ние плачем, животът се усмихва.
Можеш ли да превърнеш гласа на урагана в песен?
Добри сте, когато сте съвършено будни в речта си.
Всичко, което става в света е Любов и се движи от Любовта, но това го вижда само мъдрецът, защото той знае Кой управлява всичко.
Не е ли религията всяко дело и всяка правилна мисъл?
Кой може да отдели своята вяра от своите действия?
Човечността е река от светлина, потекла от предвечността и към вечността.
Ако пееш за красивото, ще имаш слушател дори в самата пустиня.
Доста учения са като стъкло на прозорец: виждаме чрез него, но то ни отделя от истината.
Може би сте чували за Блажената планина, тя е най-високата в света. Изкачиш ли се на нея, на върха й, имаш само едно желание – да слезеш при хората, в най-дълбоката долина. Затова й казват Блажената планина.
Всички ние сме затворници, но килиите на някои са с прозорци, а на други са без прозорци.
Орфей е докосвал сърцето на цветята.
Казва: Аз съм доволен от своя живот, защото сам си го направих такъв.
Смисълът на една дума може да те разбуди завинаги.
Дори да носиш светлината, не ти си светлината.
Любовта е облечена в смирение.


Можех да ви говоря и за съвсем неизвестни суфи, но реших засега да следвам тези, след време ще ви говоря и за други.
Руми:
Аз постигнах историята на душата, аз като душа съм изчезнал вид. Аз се потопих във водата на Безкрая.
Срещата с Бога, казва Руми, е унищожение на човека. Много хубаво нещо! Това унищожение е най-красивото, защото вече няма кой да пречи на Бога – останал е истинският човек, Истината.
Който върви по пътя на Любовта, трябва да премине през нейната тъмна нощ.
Състоянието на отсъствие е солта на живота.
Руми предлага откровение за хората, а не утешение – утешението е остаряло.
Поради истинската си любов, Руми е вкусил вдъхновението. Казва: - Вкусилият Бога бива отведен до дълбоко място в себе си, в своята същност, в собствената си духовност... Тука само ще ви загатна нещо: чистата духовност няма нищо общо с религията и със земните неща, но тя е само началото. Над нея има пет степени, чистата духовност е най-ниското ниво. После следват много дълбоки степени, сега няма да ви ги казвам, ако реша в други лекции ще ви ги кажа, но благословение голямо е да стигнете до тази степен на чистата духовност. ... в собствената си духовност и тука главната храна на Руми е Любовта, истинската манна, чистата духовна храна.
За Руми дълбокото виждане е също хранене. Ако ти дълбоко виждаш и разбираш нещата, ти се храниш с нещо по-дълбоко от въздуха. Така Руми се е освободил от земното мислене. А какво означава земното мислене? – Това е грабителят, земното мислене е големият грабител на човека.
Руми е мистичен съзерцател и много тънък мъдрец. Казва:
Все още в пелените си беше този свят, а аз вече бях влюбен.
Любовта е онова, което унищожава различията.
О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.
Изследвай своя вътрешен отвъден свят.
Единствено Любовта разяснява любовта.
Нищо не е сигурно, казва Руми, докато не изгориш. Ето защо богомилите са изгорели на кладата, там е голямата сигурност, голямата мъдрост.
Ти си водата и ти си чашата.
Любовта е огън, който изпепелява всичко, освен Аллах.
Храмът на сляпата духовност е от тухли и хоросан; храмът на любящите е в тяхното сърце. Имаше в Бургас един християни, нещо се опитваше да задава въпроси, от време навреме се провикваше Христос възкресе, сетих се. Казвам: - Виж какво, приятел, и мравките знаят, че Христос възкръсна, но ти къде си? И още 5-6 такива неща му казах и после на едно събиране напусна, извини се, не можа да издържи. Има една Божия логика, срещу която ако почнеш да се бориш, съвсем ще оглупееш. Наистина и мравките знаят, че Христос е възкръснал, но ние трябва да си отговорим: ние възкръснали ли сме в тази любов, за която говорим, в тази мъдрост и в тази истина? Ако обичаме много удоволствията, ползите и нещата, все още сме далече. И такива хора ми е много интересно, които имат земни желания, пък говорят за медитация – нека да забравят тази дума, защото ще има последствия.
Казва: Ако търсиш единение с Него, тогава отдели себе си от света и от религията. Значи, почвай да забравяш света и религията, ако искаш да си близко до Него.
Наистина има много и различни лампи-религии, но само една е Божествената светлина.
Знание, което повтаряш като папагал отлита, когато имаш най-голяма нужда от него.
Дано в куп сено, приятелю, видиш и намериш чудната игла.
Чистото сърце си има своя собствена мъдрост, която надминава всички науки на света.
Погледът на просветления човек пречиства всичко, откъдето мине.
Кармата – това е животът без Бога. Кармата, това е самостоятелно изграденият живот. Много хора са се излъгали, казват „ще си устроя живота“ и все го устройват, и хиляди години го устройват. И Учителят казва, че гробищата от хиляди години са пълни с осигурени хора. И продължават да устройват сами и мислят, че без Бога ще го устроят по много хубав начин, даже по разумен.
Едно и също слово може да мъчи един човек и да изцелява друг.
Ако нямаш любов в сърцето си, всичките ти знания са безполезни.
Който умее да живее правилно в настоящето, той е работил правилно в миналото.
Участта на слепия са измислиците, които увеличават скърбите.
Целият човешки свят търси щастие и заради това лъжливо щастие гори в огън.
Способността да търпиш и да чакаш създава друго око.
Заради завистта колко много хора са станали не-хора!
Ако твоите очи чуват, те стават Очи.
Има ли нещо, което да освети гроба ти?
За да видиш скритите причини, трябва да имаш Око от чиста, духовна светлина.
По пътя към Любовта, първото условие е да станеш смирен като пепел.
Каквото търсиш, и то те търси.
Мнозина знаят кой е Пътят, но малцина действително вървят по него.


Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.
Подозира ли някой, че уханието на розата е стаено в нейните тръни?
Не би Го търсил, ако Той вече не бе те намерил.
Прегърнеш ли болката, тя се превръща в радост.
Раната е мястото, откъдето светлината прониква в теб.
Действието не е нещо външно.
Когато има невежество и липса на духовност, тогава вярата е свещ. Но когато Любовта изгрее като огън, като слънце, понятията и вяра, и безверие се превръщат в смет, тогава свещта е ненужна.
Духът в нас не вижда нищо за осъждане.
Любовта е безусловна доброжелателност.
Всяка ситуация е възможност за освобождение.
Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.
Аллах е поставил печат върху вашите уши, за да не бързате към Неговия глас.
Истинският търсач се познава по две неща: голямо усърдие и голяма топлота.
Искреността се превръща в пробуждане.
Искреното чувство е райска градина.
Всеки, който е видял лицето на Аллах, принадлежи на Аллах.
Разногласията са в имената. В смисъла всичко се успокоява.
Нещастен е този ученик, който със своя учител започва да си съперничи.
Светът е явно очевиден, но Той е невидим.
За истинската храна не е нужна уста, тя се пие от душата.
За земните има стена, за почитателите има врата.
Философският камък, това е мъдрецът.
Какво го касае духа арабския или турския език?
Който е забравил своята основна храна, Любовта, той се е разболял.
Конят без ездача откъде ще разбере пътя?
Този свят на тялото вкарва в заблуда всички, с изключение на този, който се е освободил от нисшите желания.
Този, който вижда със светлината на Аллах, той вижда всичко същностно.
Всички религии имат начало, а Любовта – нито начало, нито край.

Малко за него: вдъхновението на Ал Халладж е отпреди сътворението на света. Още от дете той се отделя от земните работи. Той търси аскетизма и суфи-учители.
Това е човек, напълно опиянен от Бога. Неговото дръзновение било величествено. То е плашело мюсюлманите, властта и чак суфите.
Ал Халладж се отказал от своето Аз, както и Юда, и казва: - О, Аллах, Ти взе моята същност, за да Се изразиш чрез нея. Това е дълбинно, мистично единение.
Той много често се е спускал дълбоко в своето сърце и най-накрая, на дъното на сърцето си, открил Аллах. Той е криел своя суфи-опит от другите суфи. Казва: - О, Аллах, аз Те приветствам в моето съзнание, макар, че Ти дълго се скриваше от моя взор. Моето съзнание Те възприе в дълбините на моето сърце.
И така, Ал Халладж, най-великият суфи. Много големи суфи има, много редки, говорихме за Баязид. За една специална суфи-мистичка, египетска, не съм ви говорил, тя е подобна на Ал Рабия, казва се Золайра, още по-опасна от Ал Рабия. Но такова нещо като Ал Халладж няма! Просто, ясно, премъдро. Казва:
Вярата е опасна, ако не си в Любовта.
Знанието е поражение, а Любовта е водител.
Мислещото християнство е болно християнство. Вярващото християнство е неразумно християнство. Само любящото християнство е мъдро. Само Любовта е мъдра.
Любовта създава живот отвъд живота.
Здравето е враг на човека и много хора са го използвали, да се отдалечат от Аллах. Веднага се сещам за една българска поговорка, прекрасна: Дай му на човека здраве и той няма проблем как да си го съсипе. Толкова много начини има, безброй начини и той така и прави.
Ал Халладж:
Единственият храм за поклонение на Аллах е сърцето.
Може много добре да познавате писанията и да изгоните Аллах от себе си, защото Аллах не е писание, Аллах е любов.
Христос не е религия, Христос е чиста Божественост, без примеси, никакво зло няма в него, и най-малко зло.
Когато Аллах е с тебе, тъмнината свети, а мъката блести. Забележете какъв суфи, каква мъдрост и колко простота.
Ако срещу тебе задуха свиреп вятър и проливен дъжд, не виждаш ли приятеля? Той търси хармонията си с тебе. И Учителят е казал подобно нещо: - Не можеш ли да направиш бурята, студа и вятъра свои приятели? Те са приятели, поначало те са приятели.
За злия човек и адът, и раят са все ад.
Когато си в Аллах, притежанието не е собственост. Каквото и да имаш, три двореца да имаш, осъзнаваш, че те са на Бога, ти не си привързан.
Ние разбираме Аллах, когато Той ни позволява да Го преживеем. Много специално преживяване на когото е позволил, той се променя завинаги и за вечни времена. Тогава вече всички видове обществени мнения изгарят, те поначало са изгорели, ненужни, но тогава напълно изгарят.
На голгота Аллах ми даде това, което го нямаше на земята, в света и в отвъдния свят. Аллах ми даде Себе Си.
Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.
Има само една блага вест за всички времена – това е Аллах в мен. Вижте каква простота – Аллах в мен – каква друга вест? Няма друга блага вест.
О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм. Забележете каква красота, още един път ще повторя: - О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм.
Отключих мрака и видях светилище, и казах: - О, Аллах, защо не разкажеш на хората за това? Но Аллах замълча.
Без голгота хората си остават бедни, много бедни, те си остават в себе си. Живеят някак си, но без Аллах. Но чрез голгота те могат да Го придобият, а това е великото, вечно съкровище. Това е друг превод на голгота – великото, вечно съкровище, затова богомилите са горяли. Няма нищо общо с инквизиция и наказание – велика привилегия.
В този свят доброто се върши много зле.
Болката дълбае място за радостта, страданието копае място за възкресението, но само голгота е пълен дарител на Аллах. Значи, те са малка подготовка, но не са достатъчни, красиви са, но не са достатъчни – голгота е достатъчна, тя дарява Бог и пълнота завинаги.
На голгота разбрах, че съм имал по-голяма любов, отколкото сърцето ми може да понесе.
Много трудности ми даде Аллах, но видях в тях прелест и благодарих на Аллах, че ме е избрал.
Горделивецът не е човек, не го осъждайте, той е скелет. Такива и Учителят ги нарича движещи гробове. Ще го обичаш, може да е гроб, но движи се някак си – ще го приемеш, какъвто е – прекрасен, движещ се гроб.
Суетният ще проучва глупостта си, щастливият ще проучва заблудата си, горделивият ще проучва смъртта.
Голгота ми дари спокойна яснота, после ме прегърна и ме прие. Така започна моята безкрайност.
Ако Аллах ме учи, тогава коранът за какво ми е? Тука мюсюлманите са настръхнали. Ако Аллах ме учи, за какво ми е коран, за какво ми е библия?
Наистина е така, но не всеки може да го разбере. Значи, коранът не ми е нужен, а джамията е просто гроб. Така говори Ал Халладж.



От време навреме ще ви говоря за него, защото това е много рядко, много специално явление в суфизма – суфи сред суфите, суфи над суфите, нещо изключително, нещо много рядко.
Глупавият вярва в джамията, разумният вярва в Аллах. И глупавият, и разумният са на погрешен път – само мъдрецът живее в Аллах. Той не вярва, той живее вътре в Аллах.
Аз уважавам всички религии и учения, но не ги обожавам. Аз обожавам само Аллах.
За да чуваш гласа на Аллах, Аллах трябва да ти е позволил.
Кръстът не е кръст, кръстът е чуден венец.
Не вярвай в доброто, вярвай в Аллах.
Който не е разбрал Аллах, е станал дявол.
Раят е създаден за дяволи, а ада – за техните братя по съдба. Сещам се пак за една поговорка, мисля, че българска беше, прекрасна: Дяволите са от два вида – паднали ангели и издигнали се хора. Прекрасно казано, но август ще говорим за тези поговорки.
Да даваш съвети, когато не си познал себе си, е голямо лицемерие. Ще повторя – голямо лицемерие. Разбира се, такива хора завършват много зле – съветници.
Религията е поражение, духовността е спасение, божествеността е освобождение.
Религиозният човек е собственост на дявола, духовният човек е собственост на висшите същества, божественият човек е собственост на Аллах.
Бедността е нищожно препятствие, ако ти си честен.
Нечистотата в човека е неговият мъчител, а човекът си мисли, че някакъв дявол го мъчи.
Ела, моя голгота, защото светът е смъртна песен. Светът се сътои от умрели същества.
Голгота ни отделя от смъртта завинаги, голгота ни отделя от развалините на света.
Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде винаги повърхностна. Ще повторя: Ако скръбта не те радва, говоря и за дълбоката скръб, ако не те радва, твоята радост ще бъде винаги повърхностна, елементарна.
Адът е много по-красив от невежеството.
Не срещнах Аллах в джамията, срещнах Го в любовта си към Него.
Не прави добро, което ще бъде наказано.
Ако нямам любов към Аллах, за какво ми е джамията, вярата и корана?! Говорим за велика, неизменна Любов, а не някаква любов.
Следвай Аллах дори когато те води към пропаст. Забележете! Следвай Аллах дори когато те води към пропаст; не следвай Сатана, дори когато те води на приятна разходка в розова градина.
Истинският приятел ти помага не когато си в нужда, а когато е волята Божия. Защото истинският приятел може да различава и ако ти помогне, това може да е голяма вреда. Но той вижда последствията и знае кога е волята Божия.
Най-трудното нещо в света е да срещнеш вярващ човек, който да е истинен човек.
Казва: Унищожи ме, о Аллах, за да останеш само Ти! Не искам себе си, искам само Тебе.
Някога Ал Халладж имаше съдба. Сега Ал Халладж няма съдба, сега Ал Халладж има само Аллах в себе си.
Сърцето на суфи е неговата единствена джамия. Наистина, това е нещо несътворено, става въпрос за духовното сърце. За какво ви са църкви и джамии от камъни, говорим за несътворено духовно сърце.
Суфи, казва Ал Халладж, е хищник. Суфи е голям ограбител. Той е ограбил невежеството и тъмнината, своята собствена тъмнина, поради голямата си любов към Бога. Ето защо суфи е прекрасен хищник. Това няма нищо общо с крокодила. Крокодилът, казва една африканска поговорка, от милиони години е тук, защото е изгубил благородството си. И никога не сте виждали нахранен крокодил, няма такъв. Има такива алчни хора – и милиарди да имат, те са ненахранен крокодил.
Който гори за Аллах, той води сам себе си в правия път.
Глупакът няма дом в собственото си сърце, той го търси в джамията, но там няма сърце. Сърцето е скрито в теб – там, дълбоко в Аллах.
Много хора са избрали да бъдат заблудени, избрали са света. Щом са избрали света, те са избрали заблужденията. О, човеко, погледни! Има ли убежище в света? - Само Аллах е убежището.
Странни са хората: построили си джамия, а са изгубили Аллах, изгубили са Аллах в себе си.
Аллах познава заблудените, защото самият Той ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Забележете, Аллах ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Някой казва: това е предопределение. – Да, Аллах те предопределя, но чрез твоето мислене. Ако ти имаше друго мислене или ако решиш да го промениш, ще видиш, че няма предопределение, въпросът е в подхода.
Всяка истина е ерес за този свят, но аз най-много обичам ереста. Така говори Ал Халладж.
Аз съм голям еретик, защото Аллах ме е благословил.

Л-я: Валентин (гносис)
Ид.: Валентин
Л-я: Мани (гносис)
Ид.: Мани
Л-я: Василид (гносис)
Ид.: Василид


Дълбок, проникновен мистик, проникнал в най-древните тайни на живота. Роден в Египет, в гръцко семейство. Малко за него: живял в Египет и Рим, изключително отдаден на Бога, което означава, че не е християнин. Казано по друг начин, не е християнин, просто гностик.
По това време, началото на втори век, той и неговите последователи били голяма угроза за християнската църква, не е случайно. Иначе Валентин, пак казвам, е чисто християнски гностик, чист посветен, неприет от непосветените, т.е. от външните християни, нещо естествено. Въобще, всичко истинско е всякога угроза за външното. Валентин е близо до църквата, много близко е бил в началото, после я напуска. Той видял и проумял нейната безнадеждност, нейния огромен застой.
Той казва: Аз съм дух, който никога не търси религия. Аз търся само Отец и единството си с Него. От религията трябва да се спасим. Които са в религията, умират; които са в Отеца, оживяват; които са в гносиса, са в Отеца, те оживяват, защото само чистото единство е живот.
Казва: Аз търсих Истината, докато тя ме преобрази. Значи, не онова половинчатото, донякъде, - аз я търсих, докато тя ме преобрази.
Отдавна узнах, че само чистотата е с право на развитие и чистият всякога узнава своя път. Той никога не пита за пътя, той го узнава. Ако не си чист, не си духовен, а само питащ и търсещ.
Чистотата се ражда от усилията на душата, а вдъхновението идва по-късно, то е слизане от Духа. Тогава и Словото ме повика, казва, и ми даде гносис, т.е. откровение или по друг начин казано, освобождение. И познах Словото като Божие богатство. Словото ме научи на дълбоко виждане и това виждане се превърна в моя вечна храна.
Който има ухо за Словото, за Древната Мъдрост, ще ме чуе, защото всеки може да събуди древната си сила, но ако узнае Словото и ако умее да го пази.
И така, Валентин:
Грехопадението се е случило поради това, че определени богове са поискали да узнаят върховната тайна на Бог Отец, а дълбината на Бога е абсолютно неизказуема, непознаваема. Боговете искали да проникнат там, в тази Същност и тогава умрели.
Когато боговете тръгнали към Прасъщноста, те се сблъскали с предел, който по-късно бил наречен „грехопадението“. Древният Бог не е пожелал да разкрие тайната Си и тези любящи богове пропаднали, и от любов станали желания. Сблъсквайки се с този предел, в боговете се случило първо изумление, после тревога и отчаяние, и накрая взрив и космическа драма.
Посланието било само едно: че който е посегнал на Бога и е поискал да мине отвъд Предела, той се взривява и пропада като в дълбока пропаст. Поради това падение Бог и Тайната в Него създали друго проявление, известно по-късно като Христос, Възстановителят, което означава, че първо трябва да станеш Син, после имаш право да влезеш в Тайната на Бога.
Поради грешката на боговете е трябвало да се яви Христос и да укаже правия път към Отеца, който е път на синовство. Това няма нищо общо с християнство или със знания – първо трябва да станеш Син, синовство, което няма нищо общо и с любопитство. Защото в боговете се явила криза, (затова е дошъл Христос) нещо вътре в тях било пропаднало, ограбено и затова се явил Христос, който поставил кръст между кенома и плерома, т.е. между външния и вътрешния космос. Този кръст е споменатият вътрешен предел. Кръстът има в себе си две функции: първо, охранителна и второ, спасителна.
Главната цел на живота е гносисът, т.е. да бъдеш приет от Отец, да бъдеш приет и тогава ти се дава висшето познание, т.н. гносис. Дава ти се позволяването и освобождаване от вторичното знание, което винаги води в задънена улица. Т.е. гносисът те спасява от всяко вторично знание, всичкото излишно знание, всичкото второстепенно знание.


Вторичното знание е погибелно знание. Спасението се състои във възстановяването на Божието единство, което се случва в гносиса, а не във вярата. Пак ще повторя: в гносиса, т.е. Бог ти дава откровение за Себе Си, когато Му спечелиш доверието, а не вяра.
Вярващите ги очаква, казва Валентин, огромно разочарование, което те няма да могат да понесат. Казвал съм, не пречи да си вярващ и глупав. Много такива познавам, пак ги обичам, но вярата не решава въпроса, няма да могат да понесат. Обитателите на Плерома, Великата пълнота, са заинтересовани от това, човекът да придобие истинско знание, за да отстрани от себе си световната и мировата илюзия.
Гносисът е много важна част от Божествения план, защото той дава придобиването на цялостта, а тази цялост става част от великата Плерома, т.е. Великата пълнота на Бога.
Църквите не работят за гносиса, те забавят гносиса, великото възстановяване. Те работят за друга воля, за да удължат властта си над света и затова върху тях ще падне страшния съд. Валентин го нарича още „Божият чук“ и казва: Узнах, за тях милост няма да има. Разбира се, някога в бъдещето ще има, понеже Бог е Любов, но за дълъг период няма да има. Казва: Падналата мъдрост е станала знание и страст, защото е изпуснала Любовта и от тук е цялата трагедия, изпускането на истинската Любов.
В света на космоса има нещо изначално изгубено и затова се е явило сътворението, защото се е случило разминаване с Божията Същност, която е била скрита вътрешно в човешката душа. Но в този вътрешен живот се е случила пропаст и в тази пропаст са влезли тъмни сили. Нещо мрачно е влязло в човека и сега цялата борба на сътворения свят е да се освободи от това мрачно в себе си. И това никога не се случва с вяра и религия, а само с истинско пречистване. Иначе трагедията ще продължава хиляди години и този свят ще си остане всякога един катастрофичен свят, с катастрофически съзнания, които все ще очакват края на света, защото са създали пропастта вътре в себе си.
Истинското Битие е невъзникващо битие и поради това неунищожимо. Но душите имат един могъщ помощник. Те трябва да открият Сина в себе си чрез гносис, трябва да заслужат гносис. Що е Синът? – Най-чистото слово, скрито в човека. Това Слово има власт да изгони всичко нечисто, вторично от човека. То може да изгони всяка църква, религия, вяра, умувания и да даде на човека единственото реално нещо – гносис, т.е. откровение за самия Бог.


Един от най-дълбоките гностични учители. Живял във Вавилон и Персия, син на персийски родители. Учител, пророк, мистик. Учението му е гностична световна мъдрост, основана около трети век, за която много се е говорело около хилядолетие.
На 12 години получава първия си гносис и посланието му е: когато Бог му се явява, му казва: Отдели се от хората, ти не принадлежиш към тях, ти си предопределен за съвсем друг път. На 24 години получава втори гносис, напуска всички религии и навлиза в Мъдростта, получава право за Мъдрост. Второто послание е: Времето настъпи, разгласи своето учение. И това разгласяване започва в Индия, Египет, Китай и на много други места.
Мани отрича напълно църквата и казва: Аз съм апостол на Христос, а не служител на някаква бедна църква, не служител на паднала църква – служител на Христос. Аз узнах Бога и разбрах, че Той е моята същност, а не църквата; църквата никога не може да бъде моята същност. Аз съм свързан с Бог, а не с църква. Чрез Бога виждам, а не чрез църква.
Книгите му са главно на арамейски език и голяма част от тях са горени, защото Истината е всякога опасност за света. Макар, че преди време се чудех на една страхотна книга богомилска, много рядка, от която имам малки откъси, казва се „ Зелейник“. Книга, която може много да помогне на хората, цялата е с богомилски рецепти, тя също е горена. Представете си докъде стига страха от истината и от тези неща. Богомилските магове са дали истински рецепти, много рядка книга, както и да е.
Мани е получил великото си откровение от „ал таум“, на арамейски – велик приятел от най-дълбоките висши светове, ал таум. И тогава Мани е казал: Откровението ме откъсна от света на хората. Учението на Мани е смятано за велика ерес, както ви казах, Истината е била наречена „ерес“. Смятано за велика ерес и за голям противник на християнството, т.е. там, където не иска да се чуе и друго мнение, което не само че може да обогати някой път, но и може да те спаси.
„Мани“ на персийски означава реч, слово, изливане, проводник или „изливащият манна“. На сирийски името му има значение на скритост. Има и други имена Мани, например Сураик, а също и на древносирийски – Мани хайя, т.е Мани-животът или Живият.
Казва: Аз избрах пътя на светлата субстанция и преумножиха се моите врагове. Това е задължително: избереш ли твърдо Истината и много твои близки хора, приятели, и братство и откъде ли не могат да ти станат врагове – това е мярка, че си в правия път. Преумножиха се враговете ми, но Истината ми откри тайнство, скрито от света и от човешкия род. Бог благоволи над мен и ме освоби от заблужденията на църквата и света.
Великият Бог ми оказа голяма милост. Отец ми откри Великото тайнство на Своето величие. Неизреченото е скрито от всички религии, то се дава само чрез гносис, истинско знание. Само в истинското знание е спасението, то никога не идва от вторично знание, а само чрез гносис.
Мъдростта на Мани:
Спасителното знание се нарича гносис, а също и себепознание.
Гносисът е събуждане на първочовека, Сина Божий.
Когато Бог спаси Себе Си, тогава и всички души ще бъдат спасени. Бог се спасява в човека, когато стане Син, и когато Бог стане Син, тогава ще дойде краят на света.
Мани казва: В дълбините на тъмнината видях тайна и там изгрях.
Чистотата заменя всяко кръщение. Забележете, чистота заменя кръщението, но кръщението никога не може да замени чистотата.
Чистотата е трапеза за светлината. И казва: Там, където любовта не достига, всички дела са несъвършени. Значи, там където в човека не достига любов, всички дела са несъвършени.
Мани казва: Трябва да вярваш, но чрез дълбоко, истинско разбиране.
В правилното действие няма зло, тук съществува само Бог. Но в неправилното действие злото се създава, навлиза в човека и той става сътворен. Когато доброто не се прави правилно, то също става зло, казва Мани. Когато доброто не се прави правилно, например когато се натрапва и т.н. или когато не се различава, то също става зло.
Който действа правилно, ще възстанови откраднатата си светлина. Дал съм една формула много важна: Господи, само ти господствай в мен, за да ти служа. Простичка дума, когато Бог стане господар в тебе, Той ще те научи ти самият как да станеш правилно господар в себе си – една от най-важните формули. Тази формула ще започне да управлява и паразитите в тебе, и трудностите и т.н.; много простичка, но много важна.
Правилното действие звучи като глас от светлина. Правилното действие отстранява човешката природа. Правилното действие, казва Мани, създава душа.
Мъдрото действие, това е нещо по-друго, то е от по-висш порядък. Когато събереш много правилни действия, ще отключиш в себе си пътя към Мъдростта и тогава ще постигнеш и мъдрото действие.
Правилното действие е универсален език. Това е и, според Мани, Древната култура. Нечистите действия, това е замърсеният език.
Правилното действие е свещено, но понякога е непознаваемо.
Всеки човек е оформен от своите действия. Те са го образували и те го водят в строго определен път. Тези действия го водят в строго определен път.


Нашият свят е поставен в неблагоприятната част на космоса.
Тези, които ядат нечиста храна си подготвят в бъдеще зачатие, смесено от светлина и тъмнина. Т.е., подготвят си заблуждения.
Само човекът на Истината може да тълкува Истината, защото самата Истина му дава това право, право на яснота.
Мани нарича Христос „Слепият“, защото не се е поддал на нито една частица мрак.
Казва: Данъците в тоз свят са дългове към стария бог на злото, Пленителят. Значи, всички хора, които са служили в миналото на злото, тежките данъци сега ги смачкват, а не че икономика, държава или т.н., това няма нищо общо, съвсем други са причините. Знам всеки такъв човек как може да излезе, но ако ми се довери напълно и ме пита искрено. Най-малката неискреност – и разговорът е съвсем друг.
Мани: Само чистите са задължени да водят правилен живот. На тях това вече става дълг, те просто нямат избор. Те биват задължени да водят правилен живот, аскетичен и мистичен. Те са призовани за това, имат право поради борбата за чистота, стигнали са някаква степен и вече са призовани.
Змия е всичко това, което е изгубило Божествената Любов и се е превърнало в желания. Желанията са бедствия. Желанията са змия, а Любовта е Божие дело. Желанията са влизане в системата на света и в системата на смъртта. Те са влизане в лабиринта на змията, т.е. вътре в сътворението.
Частичната истина е винаги обременяваща, а цялата Истина е смущаваща, казва Мани. Разбира се тука уточнява – за неподготвените. Цялата Истина за неподготвените си остава смущаваща.
Само частица от Божествената светлина е заключена в мрака. Тази полусветлина се нуждае от много чист опит, за да се върне в чистата, пълната светлина. От тук идва и началото на космическата смесица, наречена Дървото за познанието на доброто и злото.
Всеки който допуска лъжата в себе си, ще бъде поразен във всички свои важни очаквания. Така казва Мани: Ще бъде поразен във всички свои важни очаквания.
Христос е учил хората как да се спасят от смесената светлина и да се върнат в цялата светлина, наречена Царството Божие.
Злото не е в неправилната организация на света, а в извращението на собствената човешка природа. Пак ще повторя: Злото не е в неправилната организация на света, а в извращението на собствената човешка природа. Този, който извращава себе си, все едно е в какъв строй живее и дали живее в общество от мъдреци – на него не може да се помогне. Той е подвластен на тъмните, разрушителни сили.
Нечистата храна запечатва злото в човека, докато чистата храна го пречиства постепенно от тъмните сили и от скритите в нея фалшиви наставници, казва Мани. Значи, в нечистата храна има много фалшиви наставници, оттам идват и заблужденията.
Чистата храна е път към яснота, тя може да се превърне в обяснител на многобройни трудности. Не казвам, че това може да стане непременно за един живот, това е дълъг процес, но може да стане и за един живот, но това е нейният път. Значи, чистата храна е път към яснота и тя може да се превърне в обяснител на много трудности.
Ако един търсач на Истината е искрен, той ще придобие правилния опит и ще се освободи от човешкия бавен дълъг, дълъг опит.


Това е същество от дълбините Божии. Както ви казах и преди, мистичен сирийски монах, познавач на това, което е по-дълбоко от вечността, той с времето много не се занимава. Книгите му, почти всички горени, без три книги и половина, голяма част от тях са наука за Бездната, за Безкрая. Него вечността много-много не го интересува, тя е ограничение на Безкрая.
Василид казва: Моето учение е за един на хиляда.
Василид е живял в Египет и тези дълбинни неща ги е научил там. Според него, Първото Същество или Бог е в състояние на едно постоянно откровение на Любовта. А що се отнася до благата вест за човека, това е единствено гносиса; не е евангелията, гносисът, откровение пряко от Бога, което трябва да заслужиш. Това, което гносисът дава на човека, не могат да го дадат милиони евангелия и църкви. Пак ще повторя: Не могат да го дадат милиони евангелия и църкви, милони свещеници. Откровението на Бога към човека е единствената блага вест, а не ограничените бедни евангелия. Досещате се, че е отлъчен от църквата, пък за него това е радост, както и Боян казва, такива неща са белег на огромна радост, трябва да празнуваш.
Казва: Аз нося в себе си само една библия – това е Бог. Това е Бог в моя живот и плеромата, пълнотата, която Той ми даде, това е моята библия. Аз нося неизразимата пълнота от Безкрая. Гориха книгите ми, защото смятаха, че учението за Безкрая е страшно, но и аз така мисля – Безкраят не е намясто за нечистите съзнания.
Написал е най-опасното евангелие, но поради голямата му премъдрост, то смутило т.н. светци, и те са го нарекли „прекален светец“. Той ги е смутил, те го нарекли „опасно“. И понеже Василид бил безупречен аскет, това му го признавали, но се страхували от него – безупречен, отдаден аскет. И понеже те не могли да го унижат, го нарекли и така си го водят - „прекаленият светец“, т.е. един вид някакъв странен човек.
Живял в Сирия, Персия и Египет около втори век. Той е странник в този свят и сам го казва: Аз съм странник от Безкрая. Аз не съм от вселената, аз съм от Безкрая.
Прекалено дълбок и оригинален мистик и учител. Не само светци се плашели от него, но даже и гностици, и дори една част от тях го изоставили и минали на своите мъдрувания.
Василид е древноизбран дух и както ви казах, той казва: Моят дух е по-дълбок от цялата история на света. В моя дух няма нито свят, нито падение, нито грехопадение. Аз съм дух от Бездната, а не от вселената. Животът на земята не е реален; отвъдният живот не е реален. Във вечността животът е полуистина. Тоталният и Велик живот е в Плерома на Безкрая, Великата пълнота на Безкрая. Вечността е само подготовка за Безкрая.
Той е призовавал към себепознание, което е себезавръщане. Това става чрез гносис.
И така, Василид:
Няма смисъл да се отричаш от църквата и от света, защото те не са реални. Трябва да се отречеш от всичко нереално в себе си.
Истината никога не е искала от човека да бъде религиозен. Истината иска да бъдеш чист дух. Тука той не говори даже за душа. Душата също е зависима и тя, ако не познае духа, не може да влезе в Безкрая, тя ще остане във вечността. Както и да е, друг път ще говорим специално какво казва той за душата.
Човек трябва да бъде чист дух, достоен за Бездната, достоен за Великата Безкрайност.
Праотецът е Бездна. Той Самият никога не се ражда.
Всяка душа, която е получила тази тайна, гносиса, се превръща в поток от светлина и тя може да се завърне в чистия Дух, който е Синът и спасителят.
По природа Отец е без корени, без място, Той е чиста, древна Мистерия. Той създава корените, но Той е без корен. Той живее в тях, Той им дава силата да растат, но Той е без корен. Сещам се, както казва Ал Халладж: Той създава водата, но не пие вода.
Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез гносис.
Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.
Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са страра, паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни с тези слабост, с тези нисши сили и за тях е определен страшния съд.



Всеки търсач на Бога всъщност търси само едно – Плерома, своята цялост, която е била изгубена в старите светове и най-вече в Атлантида. Тук една част от съзнанието е била ограбена и човекът е оголял. Това важи и досега. Сега ще ви кажа за нещо опасно, което се е случило в Атлантида. Освен сексуалните отношения с животни, това едно на ръка, нещо много по-лошо: една армия от пратуранци унищожава друга армия и хора от друг град. Унищожава хората от целия град и не позволява на душите да отидат в другия свят, завръща ги обратно в телата и ги превръща в армия-полупризраци, чрез много мощни и древни заклинания да воюват на тяхна страна и т.н. подобни неща, но много такива неща са се случвали в Атлантида.
Така човекът е оголял и е изгубил част от съзнанието си. Хората със слабости са пленени от неведението за Бога и затова те смятат, че Бог е жесток – напълно погрешно мнение. Понеже им е отнето, те нямат истинска любов към Бога и те смятат, че Бог е жесток. Но жестоки, казва Василид, са слабостите и сродяването с нисшите сили.
Бездната не е за вярващи, Бездната не е за религиозни хора – Бездната е за Синове.
Гносисът се отличава от вярата, както духът се отличава от материята и света.
Древността е била съставена от Божественост. Преди време ви казах, че има разлика между древност и минало. Древността е била съставена от Божественост, чиста Божественост; миналото е съставено от духовност, а сегашното време от религиозност и блуждаене. Точно там се намира, в тази религиозност голямото блуждаене.
Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена „Златния век“, тя е Златният век.
Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам по дългия път към Абсолюта и Безкрая.
Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение и чрез Себе Си Той се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.
Предателството на Юда, казва Василид, е таен Божий промисъл. То спасява нещо скрито във вселената. В един от следващите месеци ще говорим пак за това изключително същество и неговата голяма тайна; странно същество, останало неразбрано.
Казва: Ако църквите и света биха разбрали еретиците, те щяха да възходят над ангелското естество, щяха да надминат ангелите. Но понеже не разбраха еретиците, те паднаха още по-ниско дори от човешкото естество. А планът на Бога беше църквите да разберат еретиците и тяхната дълбочина. Но те не поискаха да я чуят и затова сега получиха огромния застой. Църквата не можа да понесе (някои от църквите понеже са знаели, някои светци) голямата мъдрост на еретиците, тяхната велика чистота и тяхната огромна устойчивост. Ето защо църквата се разруши отвътре, в реалността, вътрешната реалност. Така дяволът я завладя, казва Василид, защото тя не разбра замисъла на Бога и трябваше да го заплати със застой от хиляди години.
Църквата погуби еретиците и умря, а еретиците бидоха възкресени в живия Бог. Както ще видим по-нататък и за Юда: няма никакво самоубийство, но Бог и висшите същества пускат слух и разпространяват, че това е предателство и самоубийство. Това е специално за земните хора, те трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. А насаме във вътрешния свят - съвсем друго: Христос го възкресява и го завръща в Безкрая и в расата на боговете, съвсем друго нещо се случва. Ще говорим след време за Юда.
Да се върна на Василид: Поради своето неразбиране, църквата се потопи в двойна смърт – и тукашна, и вътрешна. Защо? – Който убива враговете си, винаги увеличава своите заблуждения. Това е древен закон. Който убива враговете си; не който ги преодолява, който тайно ги обича – който ги убива. Те са тайни съюзници, те всъщност не са врагове.
Казва Василид: Ако църквата беше възлюбила враговете си, еретиците, тя щеше да се срещне с тяхната скрита мъдрост. Бог щеше да позволи и тя щеше да се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на застоя и тогава Отец щеше да благоволи и да я благослови, такъв беше Неговия замисъл.
Само който е преодолял враговете си с любов, само той може да тържестува.
Второто същество Луцифер е било родено само като светлина, а не като абсолютно реално същество, т.е. светлина, без да е реално същество. И сега, казва Василид, това същество-светлина трябва много да се учи от това падение, което му е подарено, за да върви по пътя към скритата Божия реалност, докато Бог го приеме.

1 л-я: Метхилд
1 ид. Метхилд
2 л-я: Ал Рабия
2 ид. Ал Рабия
3 л-я: Баязид Бистами
3 ид. Баязид Бистами


Преди да започна: понеже много хора ме питаха за събитията, които се случват – не са моята област тези събития, понеже те са много земни, а мен ме интересуват само Божествени неща. Но някои хора настояваха, искаха да ви кажа нещо като посока, така че, някои общи неща за посока ще ви кажа.
Питат ме: „За кого ще гласуваш?“ Преди хиляди години съм гласувал за Бог и за Истината. Всеки, който гласува за нещо друго, за хора, за народи, той изменя на Бога, няма прошка. Може да си мисли, че е нещо дребно, но щом гласува за някакви си други неща,... затуй реших да ви кажа, макар и общи приказки. Ако лодката е пробита в морето, можеш ли да кажеш „БСП или ГЕРБ, елате и ми помогнете!“? Как ще искаш помощ от потънали същества? Това могат да го разберат и деца, и животни вече, това е толкова елементарно! Например, ако тока и водата станат напълно безплатни, нищо не е решено, ама нищо! Невежеството, кармата остават.
Ако пенсиите станат големи, още по-лошо ще стане. Ако един човек на 150 лева яде свинско месо, пие и пуши, на 1000 лв, 2000 лв ще стане десет пъти по-зле, плюс може би ще си вземе за утеха и малко оръжие. Т.е. нищо не се решава нито с бедност, нито с богатство. Затова после ще говорим в лекциите за три истински същества, които знаят на кого са отдадени. Не признават народи, партии, семейство, деца, професии, оцеляване; признават само Бог и се отдават на Него.
Хората нямат брахмачария, някой път ще ви говоря, контрол, контрол над себе си. Тези, които не са разрешили себе си, никога няма да разрешат въпросите на другите, никога! Тези, които не могат да се променят, никога не могат да променят другите. Такива хора никога нищо не решават. Хора, които са изкушаеми, никога не могат да ръководят другите, никога, при никакви условия. Те имат временна власт, която после ще им бъде отнета. Те всъщност и сега я нямат истински.
Мани казва (следващият път ще говорим за него): Тези, които са смазани и притискани от данъци, това е защото в минали животи тези хора са служили на злия Бог. Както искат да вярват и да разбират. Ясно е казано от един Велик Учител, за който ще говорим другия път.
Казва: Ако правителството се състои само от мъдри и святи хора, нищо не е решено, ако човек има изопачена човешка природа. Нищо не е решено, той е в ръцете на тъмните сили. Той трябва да решава себе си.
Този, който яде месо, няма значение как изглежда, дали живее дълго и дали е здрав, това е закон: той си посява тъмнина в следващите животи. Той сее тъмнина.
Днешният човек не е готов нито за бедност, нито за изобилие – и двете не може да ги управлява, не е готов. Не говоря за хората-изключение. Говоря масово, това са хора, които не могат да понесат изобилието, не могат да ръководят, защото нямат контрол.
Никита, за който ще ви говоря ноември, един от великите богомили, Никита Мистик, казва: Човек страда и в изобилие и в бедност, и в порядък и в безпорядък. Човекът страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското. Съдбата прави поклони само на този, който се е справил със себе си.
Стачката означава, че ти не си доволен от съдбата, която си посял. Това си ти! Само искам да ви кажа: представете си Христос, Учителят и брат Михаил на стачка! Има ли такава възможност? Въобще съществува ли...? Колко е смешно, нали, и аз се смея на тези неща.
Исках да ви кажа някои общи неща, тъй като искам в тази област да навлизаме.
Ще говорим за три изключителни същества,


Метхилд е средновековна монахиня, мистичка. Още на 12 години тя е била поздравена от Духа по особен начин и става тотална промяна. С много усилия тя е събудила в себе си непоколебимия устрем. Тя повела упорита битка за придобиване на Божията воля в себе си. Тя уловила в себе си тихата жива Древност и я нарекла „Струящата Светлина“.
Тя осъзнала, че Любовта е самата Древност на Бога. Тя узнала, че само Любовта се движи свободно в ефира и навсякъде в световете.
Метхилд се интересувала само от едно: как да увеличава Бог в себе си. Тя узнала, че постоянната мисъл за Бога образува Бога и Божията сила в човека. Както ще видим после и при Баязид: той не помни от молитви и преданост дали е ден, дали е нощ и т.н. Тя разбрала, че земното мислене е самоумъртвяване, самообреченост – това е Грабителят. Тя разбрала, че само чистотата създава вечност. В страданията тя видяла дара, Милостта на Бога.
Тя решила да бъде послушна само на Бога и това послушание се оказало непобедимо, то отстранило света. Така тя излекувала себе си от най-тежката и коварна болест, наречена „светът“.
И така, какво казва Метхилд:
Колкото повече се обогатявам от света, толкова повече тъна в бедност.
Колкото по-мизерен е животът ми, толкова по-широка става душата ми.
Колкото повече се смирявам, толкова по-чисто и истинско знание се влива в мен.
От що си направена, Душа, че тъй високо стоиш над всичко? Казва: – Цялата съм изградена от Любов и никоя твар не може да ме удовлетвори, нито да ме избави. Това може единствено Любовта, единствено Бог.
Когато Бог ме обича, ставам все по-пречистена; когато Бог ме обича, ставам все по-красива. Когато Бог ме люби дълго време, тогава вече ставам свята.
Усърдието не очаква дарове, защото с него е Самият Бог.
Веднъж Метхилд помолила Бога да й подари нещо тайно, което да й напомня за Него. Бог й казал: - Ето, давам ти Очите Си, за да виждаш с тях всички неща. И тя започнала да вижда по един Божествен начин.
Злото никога не се примирява с молитвата.
Лъжата в утешението не е нужна на никого.
Днешният наш грях е бъдещо падение.
На мен нищо не ми е по вкус, освен Единният Бог.
Мъката казала на Господа: Господи, макар аз самата да не съм свята, много хора подготвих за святост, много хора поведох в Твоето Царство, но самата аз в него и с крак не съм стъпила.
В мъката Бог укрепява моята воля и аз все повече към Него се придвижвам.
Ако ти дариш себе си на Бога, и Бог ще дари Себе Си на тебе.
Истинската Любов владее четири неща, ще ги изредя:
Първо, растящото напрежение. Случва ви се голямо напрежение, от какъвто и род да е, независимо дали има причини или няма, малко го обяснявам: ако ти си ученик, да не говорим за Син, ти трябва да царуваш. Нищо друго! Питаш ли „какво да правя?“... Следващата лекция е за Синове, тя не е за народи, не е за вярващи, тя е за Синове. Значи – владее растящото напрежение.
Второ, владее струящата болка, каквато и да е – тържествуваш.
Трето, владее горещото преживяване – от какъвто и род да е, владее го.
И четвърто: постоянното единение, съединено с велико бдение.
Когато има голямо смирение, мъката, на която е подхвърлена душата, бива ограбена. Мъката се смалява пред смирението, смирението е покорител.
Страданията ни защитават от бъдни, много по-големи падения.
Когато човек има своеволие, никаква молитва не помага.
Ние приемаме дяволското чрез собственото си своеволие.


Бог е верен залог за освобождението на света.
Една от най-хубавите добродетели е готовността да помагаш потайно.
Любовта умее да облекчава тежкото бреме.
Вечната Любов към Бога обитава в душата, а старата любов към земните неща обитава в тялото.
Гневът на Бога е абсолютно съвършен и свещен.
Мъдрост без Бога накрая става гордост. Мир без Бога накрая става вмешателство.
Мъдрият вижда вълчата природа на този, който е облечен в овча кожа.
Голямо търпение без чисто, сърдечно отношение към Бога е прегрешение.
Истинският човек може да ме завоюва, казва Бог, но чрез най-сурови изпитания.
Всеки трябва да изясни, казва Метхилд, своята жажда.
На низките души Бог не им говори в дълбините и те вървят към дългата нощ.
Който не може да се насити на преходното, ще се насити на вечен глад.
Богатството никога не е надежден свят. Богатството никога не е надежден приятел, брат. А святата бедност е по-скъпа пред Бога. Разбира се, тука говоря за богати духовно хора, както ще видим за Ал Рабия. Тя няма възглавница, спи на тухла, но тя царува.
От любов към Бога изнемогвам, казва Метхилд. Ето го Пътя при всички условия – от любов към Бога изнемогва.
Тялото ми е в мъка велика, душата моя е в блаженство високо.
Който люби Бога, преодолява дявола.
Бог е Освободител от всички възли.
Любов без истинско познание е наказание за мъдрата душа.
Колкото повече душата приема Бога, толкова повече Го постига.
Душата е сътворена в самото място на Любовта, в мястото на Бога. Той е създал душата, за да узрее тя за пълнотата на великата духовна и съвършена Любов.
Своеволието е прокълнато и то отделя много души от истинската Любов.
Мъдростта е в мен вътре и с нея извършвам аз своя избор.
Мъдростта е облечена в благосклонност.
Казва: Бог е неизразима Яснота.
С радост претърпявам унижения.
Никой не трябва да дава помощ, която не е по Божията воля, която е против Божията воля.
Душа, която люби Бога, в жестоката битка със злото е въоръжена с тайна, неизмерима сила.


Говорили сме и пак ще говорим. Нарекъл съм я „най-рядкото персийско цвете“. Атар (един велик суфи) казва за нея: Онази, изгорялата, изгорялата от любов и копнеж по Аллах.
Родена е в Басра, през 717 година, живяла около 84 години. Наричана „неопетнената горяща факла“. Чудна монахиня-суфи, мистичка, живяла в голямо уединение и е живяла и в пустинята, а после в Басра. Приятелка на Аллах, висша съхранена душа.
Тя зависела само от Бога, била аскет до крайност. За нея казвали: Тя живее в затворничеството на своята святост. Легендарна суфи, нейната голяма любов към Аллах й донесла великата свобода.
Това е същество с пламтящо вдъхновение. Тя казала: О, Аллах, Ти даже не можеш да ме изпъдиш, защото голяма и непреходна е любовта ми към Тебе.
Тя била пеперуда, летящо цвете. В страданието си тя видяла само едно – Божия аромат, защото нямало какво друго да се види, това е нейният поглед. Така Ал Рабия разрушила завесата, наречена „свят“.
Живяла в голяма мизерия. Вместо възглавница имала тухла, но мизерията не я докоснала, защото носела в себе си велико духовно богатство. Била духовно богата, осъзната душа. Тя можела да бъде богата във всяка бедност. Тя била мистично независима от света.
Роднините й видяли бедността и предложили роднинска помощ, а тя само се усмихнала и казала: Защо ми е помощ, на вас нищо не ви принадлежи – всичко е на Бога.
И така, Ал Рабия:
Живея тука, но сърцето ми съществува в тайния свят на Аллах.
О, Аллах, направих Те събеседник на сърцето си.
Казва за Бога: Много се мъчих с моя Бог, но успях да Го внедря в себе си и накрая Той ми се покори. Ето я великата връзка.
Понеже много се моля и мисля за Теб, Твоята Любов стана моя любов.
Любовта към Бога е само една и тя трябва да е безусловна.
Отишъл един човек при Рабия и казал, че не бил грешил 20 години. Тя му казала: Сине мой, ти си толкова греховен, че нищо не може да се сравни с дълбините на твоите грехове. Въобще чистият човек вижда всичко. Там такива изказвания, въобще... Ще обясня: чистотата вижда в дълбините, никой не може да излъже чистотата, то е като да искаш да излъжеш Истината.
Да живееш в чистото настояще, според Ал Рабия, означава да живееш в Бога, а не в настоящето. Значи, да живееш в Бога, дълбоко в Бога, а не в настоящето.
Ал Рабия имала всепоглъщащо чувство за Бога и това не оставяло място за никаква друга любов. За малко ще се отклоня, преди ви бях казвал, но искам да ви го припомня: когато Мохамед я питал, „Ти Рабия, обичаш ли ме?“, тя казала: Извинявай, Мохамед, нямам време за тебе, толкова съм отдадена на Бога, че нямам време за тебе. Така говорят чистите. Мохамед се усмихнал и се оттеглил. Има и други случаи такива с Мохамед в хадисите (преданията), но това е друг въпрос, Рабия му отговаря конкретно. Един християнин не може да каже „нямам време за Христос“, нали, но суфите могат да кажат всякакви неща. Те са пияни по Бога.
Ал Рабия никога не търсела навън, а навътре, все навътре, докато открила Бога. Той я докоснал с откровение, а оттук нататък вече няма човешка природа. В момента, в който получиш посвещение, гносис, самадхи, вече нямаш човешка природа. Изглеждаш като другите, говориш почти подобно, но нищо подобно.
И тя казва: О, Аллах, Възлюбений на сърцето ми! Аз в никого не намирам това, което е в Тебе.
Когато един голям суфи, предано отдаден на Аллах й предложил брак, (той много обичал Ал Рабия и често разговаряли, въобще Рабия била красавица и певица, много красива жена, душа), тя му казала: О, Хасане, няма за кого да се ожениш, защото аз съм изчезнала, аз съм в Бога. И казва: Аз служа само на Тебе, Аллах, и никаква друга награда не искам. Стига ми чувството за безпределно обожание.
Приятелите на Ал Рабия я попитали: Защо си винаги така радостна? Рабия казала: Защото ме радва това, което никога не изчезва.


Който те залюби, о, Аллах, си създава свободата.
Има само един истински живот – насаме с Аллах.
Обичам само Тебе, Аллах, а не твоите блага. Наистина, те са второстепенни. Сещам се две малки случки, все пак мога да ви ги кажа, те са от дребните, от моите изпитания в гората. Пътувам до съседното село, понеже почти нямах какво да ям, да си купя хляб, имах някакви дребни там. Не ми дадоха хляб, понеже не ме познавали. Благодарих на Бога, защото Той решава. Тука няма никакви хора, нищо човешко – Бог решава. Връщам се, наистина имах много малко храна и нямах какво да ям, но и не мислех много по този въпрос. В тясното фургонче, долу в една торбичка бях скрил малко лешници и една катеричка ги спипала. И сега се гледаме: тя ме гледа, аз я гледам и казвам, какво да я направя? Мисля, мисля и казвам: Как би постъпил Учителят или Христос? Много просто, веднага ще я благословя. Това са елементарни неща, те спадат към дребните, които могат да се споделят.
Ал Рабия горяла само от един огън, от едно желание – да стане близка с Бога и да се разтвори в Него. Тя била дева, безгрешна душа от дълбините. В сравнение с Бога, за нея всичко друго било нищожно, даже любовта към децата, даже любовта към пророка, даже любовта към близките – изцяло и само Бог.
Това е велика отдаденост, която не може лесно да бъде разбрана, особено за неузрелите души, външните души. Това не е лесно за разбиране, защото пробуденото сърце е изчезнало сърце. Не само чисто, чистотата е подготовка – това е изчезнало сърце. И казва: Когато узнах Бога, аз обърнах гръб на цялото човечество. И казва: О, Аллах, Ти ми отне смъртта приживе и дори не ме попита, и тя вече не е между нас.
Търси чудото на живота, казва Ал Рабия, в смирението и покорността.
Попитали Рабия: Ти виждаш ли Бога, на когото се покланяш? Тя казала: Ако аз не Го виждах, нямаше да се моля. На Бог може да се служи само по Неговата Милост. Аз виждам Бога, а не Неговото творение.
О, Аллах, направи така, че да бъда заета само с Тебе!
Само единението с Бога може да те излекува.
Който има Любов, има Бог в себе си, а не религия.
Молих се усърдно и постоянно, и Бог не ми устоя.
Истинският стремеж е чудо, а вдъхновението е тайна.
Само Любовта пие вечност, другите пият вода.
Аз не знам своя живот, казала Ал Рабия, аз познавам Неговия живот.
Любовта реализира Бога, а който не Го е реализирал, има света в себе си; имал е себе си в себе си, а не Бог в себе си.


Разновидност на Ал Халадж. Велик, пиян суфи по Бога. Роден около 8 век, отново персиец, въобще голямото ядро от най-големите суфи са персийци.
Велик персийски суфи-мистик, великоотдаден и опиянен от Бога. Религии, вярвания, джамии, ритуали – захвърлил ги като стари обувки.
Той практикувал единствената практика – Бог, постоянно мислене за Бога. По това време за хората ислямът бил много важен, говорим за 8-9 век, но Баязид не си губел времето въобще за него. За него важен бил само Аллах. Той не бъркал нещата, той знаел кое е важно: важен е само Аллах.
Хората живеели с правила и ритуали, а Баязид избрал да живее с Аллах. За Баязид религиозният живот бил много външен, много лицемерен и повърхностен. За него това било опетняване на Истината и на Бога, защото по такъв начин се движи нафса, егото, а това е против Аллах. Външната лицемерна религия, показната е против Аллах и самият Ал Халладж казва: Това е богохулство.
Баязид не обичал да гледа себе си, а да се вглежда в Бога, защото знаел, че като гледа много себе си, ще стане опасно правоверен (нещо като православен). Ще стане религиозен, а той искал да стане истинен. Накратко казано: Бъди истинен, а не религиозен. Много е просто – бъди истинен.
Баязид много дълго съжалявал и се е разкайвал, дето виждал себе си, а не Бог в себе си. И така, след много усилия, много разкаяния, най-после той видял Аллах в себе си. Така Баязид започнал да съзира разликата между себе си (говорим за висшето Аз също) и истинския Бог. И понеже много обичал Бога, той най-накрая открил тънкото заблуждение в себе си. Той узнал, че въображението е пречка. То създавало само външни проекции, а не Истината, защото Истинският Бог не можеш да Го създадеш с проекция, със свои нужди, със свои мисления.
И така, Баязид махнал всички проекции, въображения и осъзнал, че не ти създаваш Бога, а Бог създава Себе Си в тебе. Ти можеш да Го видиш, само когато отстраниш всичко, всички проекции, включително и напълно себе си – не трябва да има никаква пречка. Той осъзнал, че това е Пътят, по който Бог създава Себе Си в нас.
И така, Баязид:
Който не е луд по Бога, той е празен мъртвец, завит с одеалото на света, булото на света, т.е. илюзиите.
Казва: Правоверните живеят в света, а еретикът живее в Бога. Еретикът е страшно отдаден, църквата не може да го понесе. Ще видите какво казва Василид следващия път, голямата грешка, която са направили църквите: ако бяха чули мнението на еретиците, както искаше Бог, те щяха да тръгнат на промяна и да получат нещо от Бога, но те не разбраха. Другият път ще говорим.
Който навлезе в истинската си същност, той се преселва в Бога.
Еретикът, пияният суфи няма родина. Той е изтрезнял от родината и от света, той се е завърнал в Аллах, в Единствения Източник, защото и Бог няма родина.
Когото Аллах люби, му дарява пиянство, лудост по Него.
Когато отговориш на агресията с доброта, ти тръгваш срещу себе си, казва Баязид, и започваш да разрушаваш своето его. И казва Баязид: Всичко, което ти е дадено от Аллах, всички добродетели, не трябва да им се радваш. Те също образуват завеса, стена между тебе и Бога. Търси Бог в Неговото единство.
Еретикът е луд суфи, защото е успял да влезе в самото Единство.
О, правоверни, които сте се завряли в света, като рибите в морето – последвайте пияния суфи и излезте на въздух!
Ако светът познаваше еретиците, нямаше да е в това окаяно състояние, състояние на робство.
Един човек попитал Баязид: С какво се занимаваш сутрин? Баязид казал: Аз съм толкова погълнат от зикр (постоянно помнене на Бога), че не знам сутрин ли е, вечер ли е.
О, Аллах, кажи ми, кое е това чудното, което съществува между нас? – казва Баязид. Бог му отговорил: О, Баязид, между нас съществува бездна от доверие. – Но, Аллах, аз даже не се познавам! – Да, Баязид, и няма нужда да се познаваш, защото Аз те познавам и Аз те избрах.
Един ходжа попитал Баязид: Какъв е моят дълг, според тебе? Баязид му казал: Твоят дълг е да станеш дете. Но ти си станал много правоверен и няма да успееш.
Обществото на хората заставя човека да забрави Бога. Аз пък ви казвам: Забравете обществото!



Още като бил малко дете, (доколкото си спомням, мисля че беше на 5 години), Баязид отишъл при майка си и й казал: Майко, освободи ме от служене на тебе, за да служа на Аллах. Майка му казала: Освобождавам те от мене и те поверявам на Аллах. И той посветил живота си на Бога. И общувал с много святи суфи, за да стигне до изключително ниво; 117 суфи, да срещнеш по пътя си такива същества, това е повече от знамение.
Когато по-късно попитали Баязид, ти откъде си дошъл, той казал: Аз съм от древен род, аз съм изчезнала птица.
Казва: Колко е красиво да живееш в почетна бедност.
Който е почел бедността, е станал духовно богат. Който е търсил само богатството, е получил в дар едно разкошно робство.
Еретикът е скрит като непознат за хората и познат за Бога.
Еретикът, това е чисто отричане на света и на правилата, без примеси – чисто отричане.
Не можеш да разбереш аромата на еретика, но той надминава аромата на 100 джамии.
Еретикът казва: Ако няма страстна любов към Бога, за какво са ти правила, разсъждения, методи, ритуали, за какво ти е правоверност? Правоверният е превърнал живота си в смърт, а еретикът е превърнал смъртта в живот.
Уповавай се не на своите сили, а на Неговата милост.
Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги. Ще го повторя, понеже е толкова важно: Когато Бог те погледне само веднъж, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги.
Другите говорят „Аз и Бог едно сме“, Баязид казва: Аз казвам – Само ти си!
Истинският извършител на всичко е Бог, независимо дали говорим за ниски нива, средни или високи. И казва Баязид: Е, тогава Юда ли е направил предателството или Бог? След време ще говорим пак за Юда.
Суфи не се подчинява на знанието, суфи съблюдава Истината.
Аллах ми прати скръб, а аз видях покой, казва Баязид. И казах Му: О, Аллах, какво си ми изпратил? Аллах ми каза: Каквото видя. И той му казал: Слава на Аллах, видях покой.
И узнах скръбта че е покой за безумните, за отдадените на Бога, но за умните тя е бреме и падение (скръбта). Когато скръбта влезе в суфи, тя се опиянява, успокоява се, но в умния, в знаещия човек тя се обременява и отегчава. Скоро разни хора ми говореха за учените и за голямата наука. Казах: Ще ви кажа едно – всички учени са плява, с чиста съвест говоря. Всички учени, всяка научна истина е прах пред Божията Истина, ама нищо не струва. Ще уважаваме трудолюбието на хората, защото някога може да се домогнат до по-нагоре.
Казва Баязид: Скръбта плаче в знаещия, защото е разочарована от него.
Суфи е майстор на заблудата: когато скръбта и обидата го посетят, скръбта се чуди, що за човек е суфи, а обидата мисли, че е объркала пътя си.
Аллах те чака вътре в тебе самия, а ти търчиш в джамията, невернико!
Нито една джамия не може да се сравни с чистото сърце. Забележете, колко просто говори Мъдростта. На какво трябва да наблегнете? Чисто сърце! Не може да се сравни с чистото сърце.
Аллах първо е създал човека, а после е създал пияния суфи и като видял красотата му, слял се с него.