Предишна лекция: Учителят за Бога - Мъдростта на Учителя - В храма на Учителя ~ Елеазар Хараш
05.06.2012.
Л-я: Учението за паразитите
Ид.: Възприятието
Л-я: Учението за паразитите
Ид.: Безупречността
Л-я: Поговорки и пословици на Атлантида
Ид.: Жрецът Атлант
1 л-я:
УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ
Паразитите си имат своя тайна история извън развитието на организмите. Главната врата за паразитите си остава егото, защото всяка неадекватна постъпка е участие на тези паразити. Тази постъпка е вход.
Едно нечисто изразено съзнание се сраства с паразитите и вече не може да живее без тях. Те взаимно се хранят. Веднага давам два примера: единият случай с една позната, отива на пазара и казва - Това, това, това ми отделете... – Не искам нищо! И заминава. Зарежда се, само че това ще й струва скъпо. Друг случай: влиза един в малка книжарничка, говорят две жени, едната държи малко кученце. Той казва: - Какъв е този пес! Той ме плаши! – излиза и те почват да говорят, и го хранят, а не знаят, че така той си тегли енергия. Но това са хора, които нямат източник, изгубили са нещо и търсят такива неща. Затова трябва да сте будни, да знаете как да им помагате тайно и как да не се привързвате към думите.
Паразитите са проникващи. Те могат да влизат отвътре и да формират желания, интереси, настроения и най-различни планове за твоя живот. Най-лошото е, когато паразитите проникнат в съзнанието и започнат да ръководят неговото поведение.
Според толтеките човечеството не може да разбере, че е станало храна за една прастара паднала цивилизация на паразити, която тръгва от втората подраса на Атлантида – тлаватли, преди време малко говорихме за тях, след време ще говорим повече. Това е втората подраса, в която са влезли марсианците – те са в единство с марсианците. После тази раса се усилва още повече от четвъртата и най-опасна раса – пратуранците и че борбата с тази паразитна цивилизация още се води. Тя продължава от Атлантида и продължава и сега да се води. И тя е известна днес не като тлаватли, а като Дървото за познанието на доброто и злото – просто името е друго.
Изцелението от тази паразитна цивилизация е само едно – чрез безупречност – тука говорим от гледна точка на толтеките. Разбира се, при нас е формули, пречистване, благородство, особено чисти постъпки при всякакви условия, но при толтеките е бил този метод – безупречност. Според толтеките човекът, поради своето неразбиране, сам позволява на паразитите да го отклоняват от правия път. И така, чрез много позволения те стават все по-силни, завладяват волята и намеренията на човека, и го препрограмират.
Когато един човек вземе много твърдо решение да върви в пътя на Истината, той вече има ключът за постепенно парализиране на всички паразити.
Щом си паднал в думите и в словото, ти малко или много си обсебен и завладян.
Мисълта е непроизнесено слово и щом го произнесеш, то вече влияе и на мисленето, и на твоите действия, и затова трябва да внимаваш, да бдиш за всяка мисъл, за всяка дума – не която идва към тебе, там няма значение – какво излиза от тебе! Както ще говорим после за възприятието: не е важно какво се случва отвън, какви събития, а какво възприемаш. Защото нечистото слово, когато го допускаш, то ще те видоизменя, вече нямаш избор. То ще ти влияе и ще те видоизменя в мисленето, докато те доведе до упадък.
Има паразити, които използват енергията на твоите думи и дават съвсем друга посока на тази енергия. Те я променят. Ти си искал да кажеш едно, а станало друго положение, т.е. хората са попаднали в паразитите, в хитростта на тези изостанали духовни същества. Тези паразити са способни да развалят енергията на думите и да дадат съвсем друга посока.
Критиката – това е друг разрушител-паразит. Скоро чух: „Много дъжд, много неща...“ Това е толкова елементарно! Не се ли радваш, че няма земетресения, а само вали, примерно?! Много неща могат да се кажат, но както и да е, прости неща! Освен това каквото и да стане, важно е дали си центриран в Бога, там възприятието е друго. Значи, критиката е опасен разрушител, който бавно обезобразява живота. Затова в Библията е казано: Не съдете! Т.е. съхранявайте съзнанието си чисто. Толтеките казват, че този паразит, критиката, той пише зао човека постепенно книгата на ада.
Този паразит произвежда много думи, думи-паразити. Това са думи, от които човек трябва да се пази, защото те ограбват неговия път, ограбват развитието му, изместват го. Критичният човек се саморуши, той лесно се препрограмира на неуспех и упадък. Той пътешества и навън и навътре в „митоте“, т.е. в хаоса. Когато човек използва нечисти и порочни думи, паразитите са навлезли в него, те говорят, разбира се с неговия глас и той е заразен. Така паразитите работят усърдно за неговото падение.
Паразитите обичат да карат хората да отделят много време за малоценни неща – друга тяхна стратегия – много време за малоценни неща, второстепенни, третостепенни, а също и да купуваш много неща непотребни. Всичко това е за тези, които не се владеят.
Паразитите са носители също на недоволство, алчност, неодобрение, тревожност, тъй като самите те са изгубили своята същност. Те имат ум, но нямат същност, нямат душа и затова търсят жертви.
Това, което отстранява паразитите най-много е Любовта. Казват толтеките: Любовта оставя чисти бели следи в другите хора и в другите същества въобще – животни и т.н.
1 идея:
ВЪЗПРИЯТИЕТО
Емоцията произлиза от нисшата душа, възприятието произлиза от висшата душа, а интуицията – тя е поток от духа.
Емоциите и чувствата не могат да дадат успокоение никога, те нямат обхват. Възприятието е друго нещо. Възприятието се успокоява от интуицията. То има голям обхват.
Възприятието е духовно умение, а не психическо и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.
Чистото възприятие е висш израз на душата, то е звукът на душата, докато намерението е още по-дълбоко, то има дълбоки корени в духа.
Емоцията и чувствата пропадат. Защо? Защото те имат някакви ограничени цели. Говорим за толтеките, които са големи наблюдатели, които говорят конкретно от опит. Те имат ограничени цели, докато възприятието е всеобхватно, то може да улови даже и необяснимото и да го всели дори в себе си.
Възприятието изисква да имаш осъзнаване, душа. Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата душа.
Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания, а чрез възприятието човек осъзнава своята душа. Това е наречено при толтеките „ил намики“ – означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си.
При емоциите и чувствата ти нямаш нито истинско знание, нито чиста енергия и дори когато уж разбираш нещата и даже когато ги говориш, ти нямаш чисто знание и нямаш чиста енергия – няма го възприятието, т.е. душата. И затова ти не можеш да се преобразяваш; говориш много, но няма трансформация.
Паразитите са неспособни за възприемане на чисти и висши потоци от идеи, мисли и влияния, защото те са се отказали и са се отделили от същността и от себепознанието. Според толтеките, щом си избрал „тескат липока“, т.е. фалшивото, илюзията в живота си, ти ще бъдеш убеден от паразитите да възприемаш илюзията. Те ще те убедят, паразитите, да възприемаш илюзията в света и няма да имаш възприятия за реалността.
За толтеките чистото възприятие е усилване на чистото съзнание в човека. А чистото съзнание е имунната система на човека – истинската, първична имунна система.
Това, което възприемаш, казват толтеките, това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско или нещо друго – това, което не възприемаш, ти се отделяш от него и то умира.
Възприятието решава кое да живее и кое да умре. Да умееш какво да възприемаш е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на себепознание и безупречност. И както казах, няма значение какви събития се случват – тежки, леки или много леки – същественото е какво възприемаш. Ако ти си безупречен, ти ще възприемаш само Божествени неща. Така, както е случаят с Ал Халладж, казва: Има само един народ! Който вярва, че има много народи, той не познава Аллах, и т.н. и т.н.
За малко ще се отклоня, преди да продължа с втората лекция „Паразитите“. Ал Халладж казва, другият път ще говорим за него, но тука искам нещо да ви загатна: Голгота и инквизицията – видях в тях Божия аромат. Забележете, няма да се впускам, тъй като другия път ще ви говоря повече за това, само ще ви загатна: Голгота, според Ал Халладж, това е другото име на Бога. Това е изключителна чест – да ти се изпрати Голгота! Това е специална любов на Бога към тебе. Той те избира за Себе Си, отделя те от света, отделя те от смъртта, отделя те от преходното и тленното, и поради великата Си Любов, тъй като Голгота е страшна милост, милост на много високо ниво, което нямаме и понятие, Той те избира и те взима при Себе Си. Така възприема Ал Халладж, но другият път ще говорим за него, тъй като става въпрос за най-великия суфи.
2 л-я:
ПАРАЗИТИТЕ
(продължение)
Паразитите работят много тънко и незабележимо. Независимо дали човек нарича себе си „преуспял“, те работят тайно в него и го копаят.
Друг опасен паразит е гордостта, защото той превръща и здравето, и щастието, и успеха в наказание. Пак ще направя едно малко отклонение, тъй като се сещам за Ал Халладж. Казва: Гордият човек, това е малко по-добре от щастливия човек. И обяснява майсторски, тъй като има истинско познание. Казва: И гордият човек и щастливият човек живеят съвместно със змия, но гордият човек по-бързо пострадва. При него страданието идва по-бързо, докато при щастливия човек змията спи много дълго време.
Този паразит, гордостта е особено опасен, особено когато е облечен и имитира смирение. Представя се за смирен, но това е коварство. Само който е постигнал истинско смирение, може да го различи много лесно, за другите малко или много ще е трудно.
Заради паразитите животът на много хора е построен на лъжливи понятия. Пък и сам Учителят казва: Всичко, което го мечтаете, нищо няма да се сбъдне. Бог има много по-хубав план за хората и много е хубаво, че е така. Друг път ще говорим за Учителя в тази връзка.
Казват толтеките: Всеки, който не е обикнал твърдо и напълно истината, той е изгубил правилното си разбиране за нещата. Така той е затворил пътя си и в него са навлезли паразитите.
Илюзията задоволява само млади и неузрели съзнания, неопитни търсачи на истината.
Някои са избрали знанието и информацията за цел на живота. Това е друг опасен паразит, защото знанието и информацията никога не могат, казват толтеките, да заместят Любовта и безупречността, никога не могат да ги заместят. И този паразит е станал много хитър. Той се е внедрил в информацията, за да се угажда с нея, не да расте, а да се угажда с нея. Това е пътят, по който се създава вечно безпокойния ум.
Най-широката врата за многобройните паразити, както казах, си остава егото. Това е широко отворена врата. Егото е непрогледно царство, казват толтеките. Егото е непрогледно царство, мътна вода. То се интересува и от лъжата, и от заблужденията, дори и когато много говори за култура.
Толтеките узнали чрез опит, че егото никога не се посява в истината. То няма и такава цел и затова то никога не преодолява илюзията. Напротив, то се утвърждава все по-твърдо в илюзията. Скоро срещнах стар приятел и той ми каза: Всичко, което говориш, нищо не ти вярвам. – Браво, няма никакви проблеми! Просто усмивка и радост, разбира се; знам причините, но нищо не му казвам. Имам всякакви приятели, от всякакъв род и всичките ги обичам.
Егото всякога тържествува в илюзията и това е неговото падение. Егото всякога трупа нисша енергия, чрез която се проваля. Няма значение какво постига, то всякога се проваля.
Паразитите са, както казах, остатък от древни светове, зло от миналото, което трябва да се преработва. Зло, което трябва да преработим вътре в себе си. Паразитите обичат човека да е умствен, а не духовен – да умува, да мъдрува и т.н., но не и да е духовен. Те знаят, че умственият човек не може да срещне реалността, каквото и да му се случи, не може да срещне реалността. Знам такива случаи: дори когато реалността му се появи, той сметна, че това е халюцинация. Разбира се, той няма възприятие.
Паразитите гледат с насмешка идеята за Бога, за смисъла, за себепознанието, но тази насмешка е белег на едно дълго и много тежко заболяване, заболяване на съзнанието. Едно от най-лошите неща е, че тези паразити са съумели да ограбят, според толтеките, и дълбока част от съзнанието на човека. Значи, не само от тялото, от ума и сърцето му, те са стигнали и до съзнанието и голяма част от съзнанието са успели да ограбят. А чистото място в съзнанието е място за висшите идеи. Така човек почва да губи равновесието си, вярата си и започва да строи повърхностни планове за живота. Днес човечеството като цяло е едно излъгано човечество и това са успели да сторят паразитите, идващи от Атлантида и действащи и сега.
Който служи на злото, казват толтеките, той не може да се лекува. Той е двойно болен, него само паразитите ще го лекуват.
Целта на паразитите е да внушат, че целта на живота е материална, а не духовна. Разбира се и затова има хора, които имат по седем апартамента, имат апартаменти със 144 стаи, но там нахлува самотата и паразитите, и т.н.
Изгубвайки духовното, човек се опитва да го замести с материалното. На това винаги се усмихвам, защото то е все едно като нямаш здраве, да искаш да го заместиш с болест – просто няма никаква логика – да искаш да си заместиш здравето с болест.
Големите епидемии са взаимоотношения с паразитите и хората. Това е съвместен живот между хора и паразити. Това е наречено „големите епидемии“. Големите епидемии са особен род среща на две различни цивилизации, които имат допирна точка.
За толтеките всички събития, които се случват, са енергийни събития. Ще ви кажа, даже и разговорите между хората, това е обмяна на енергия, на думи, на същества. Затова при някой човек се чувстваш натоварен, а при други не – зависи с какво съзнание, с какви същесва разговаряш, каква обмяна има. Значи, енергийни събития, енергийни обстоятелства.
Борбата между религиите и ученията е също дело на паразитите. Всъщност няма никаква борба, но хората се борят на ниските нива, които не са разбрали ученията си. Защото във всяко учение, в чистата му част е Бог и има единство. Навсякъде има истински учения, всички са от един корен. И затова християните не обичат Мохамед, не обичат Лао Дзъ и т.н.; други пък не обичат други, защото нямат отворено възприятие, нямат широта на съзнанието. А вътре в самото християнство също има борба, защото паразитите са навсякъде. Обаче, пак трябва да напомня – има истинско православие и християнство, изнасял съм нещо от него, по-нататък ще изнеса по-дълбока част. Но това не са християните, това е Христос и учениците, това са гностиците, това е Мелхиседек, това е Майстер Екхарт, Якоб Бьоме – първично, истинско, изчистено, дълбоко съзнание. Това е съвсем друг род и то е първично, разбира се донякъде, както казах и преди, участват донякъде, само че донякъде и светци. Някой път ще ви обясня защо те още не са истински в християнството.
Това, което трябва да се разбере, според толтеките, е не свещените книги, в случая да кажем Библията, а безупречността и чистия живот. Значи има нещо по-важно, Библията оставяш настрани, тя е наистина нещо второстепенно.
Чистият живот е нещо първостепенно. Когато се очистиш, ще имаш позволение правилно да изучаваш Библията и всички свещени книги на народите. И ще ги изучаваш, но по правилния начин.
2 идея:
БЕЗУПРЕЧНОСТТА
Благодарение на постоянството в безупречността толтеките натрупват постепенно могъща висша енергия, чиста енергия. И когато Орелът т.е. Бог, при тях наречен Орелът, им даде условието, т.е. тежко събитие, те скачат над света и над вселената. Получават процеп между световете и излизат от ограниченията. Те преодоволяват така с това натрупване всички видове паразити – и външни, и вътрешни, и сътворени и несътворени. И стават част от тайната на Орела, защото те са избрали Орела и Орелът ги е избрал. Ще обясня: Ако човек няма осъзнато и чисто намерение, той няма нужда от трупане на енергия. Защо? Защото тогава тя ще го разруши. То е все едно един алкохолик да трупа много пари, голяма каса или нещо подобно. Той няма какво да прави, той не владее себе си и съвсем други същества-паразити ще харчат. Даже Учителят казва: Други пият, не алкохоликът – съвсем други същества пият в човека, а той плаща сметките.
Безупречният няма възприятие за смъртта и затова тя не съществува. Ако я възприемеше, тя щеше да съществува, но той няма възприятие. Орелът му отстранява това възприятие. И пак ще го кажа: съществува това, което възприемаш; това, което не възприемаш, то е отстранено. Тук ще поясня нещо, за малко ще прекъсна: една позната преди време имаше болест – рак. Тя казва „не вярвам“! Иска да не го възприеме, да излъже себе си. Не! Ракът го имаш, трябва да вземеш сериозни вътрешни мерки, не да се правиш на безразлична. Трябва да изработиш стратегия и т.н. Някой път може да се направиш на безразличен и да отстраниш, но това е до едно време. Но ако вземеш сериозни вътрешни мерки, ракът много лесно може да си замине. Много хора са го отстранявали, но това е въпрос на чисто намерение и друга посока на развитието.
Безупречността е част от Орела и затова в нея няма възприятие за смъртта. Тука паразитът на смъртта е отстранен, защото чрез безупречността ти си съзнателен за световете на Орела, а не за падналите светове. Този път няма нищо общо със застоя. Пак ще се отклоня за малко, макар че това е в другата лекция и другия път ще ви го повторя: един суфи-мъдрец искал да изнесе една лекция пред деца-суфи. Не говоря за деца-индиго, те са далече от истината – говоря за деца-суфи. Казал: Днес ще ви говоря за края на света и за страшния съд. Децата се развикали много силно: - Урааа! Много високо, голяма радост – лекцията пропаднала. Как ще говориш на нетленни същества? Можеш да заплашваш земните, без да ги заплашваш те са уплашени, но как ще говориш на нетленни духовни същества, каква лекция за край на света? Те живеят в суфи-мястото, т.е. в чистото място, там такива неща не действат. На света може да се говорят много глупости, без значение.
Умственият застой в човека, това е сбор от паразити със своите мнения. Те си имат изработени мнения в човека. Така че някой път ако мислите, че говорите с човека – не, разговаряте с други същества.
Този, който се посвещава на безупречността, според толтеките, той става мрак за паразитите. Те почват да го изгубват, почват да не го виждат както трябва и все повече го изгубват, защото светлината, чистотата са мрак за тези паразити.
Според толтеките, извън безупречността науките, религиите и ученията са илюзорни. Значи, без тази чистота, без тази безупречност, с каквато и наука да се занимаваш, с каквато и религия да се занимаваш, с каквато и медицина да се занимаваш... След време ще ви говоря за Парацелз, изключително същество – небесен лекар, той обаче е едновременно и учен, и мъдрец, и мистик, и розенкройцер; той е искал Бог да го направи истински лекар и знае такива неща за тайните на медицината, които ако се съберат всички лекари в света, като изключим Великите Учители, не се знае дали знаят и една десета от него или една стотна. Тъй като това е същество, което е знаело точно на какво да се посвети! Но той е нещо много повече от лекар и затова има и тайни, и явни успехи, и Бог наистина го е издигнал нависоко, защото си е знаел намеренията. Освен това той знае тайни на етера, които учените не ги знаят. Знае тайни за гномите, ундините, саламандрите, въобще за духовете и знае кога да вкарва слово в едно лекарство и кога да не вкарва, и т.н. След време ще ви запозная с това изключително същество, много рядък мъдрец и мистик. Според толтеките, извън безупречността, с каквото и да се занимаваш друго, това е илюзия.
Толтекът винаги много зорко бди и изследва всяка своя постъпка, защото само така възприятието го въвежда навътре в тайната на Орела, в тайната на Истината. И Учителят е казал на едно място: Една погрешна постъпка и цялата ти философия свършва. – Ама аз съм дъновист, ама аз съм еди какъв си... Никакво значение няма – една погрешна постъпка... Затова човек трябва да тренира там. Защо постъпка? Защото постъпката е плод на мислите и на чувствата, тя е нещо узряло в мислите и в чувствата, и се явява като постъпка. И когато е погрешна, тя показва какви са мислите ти, какви са чувствата ти, какво е ... – цяла верига от неща. Именно тука (става въпрос за безупречността) се постига това древно възприятие, наречено при толтеките „третият пръстен на силата“. Това означава (този пръстен) тотално разрушение и отстраняване на всяко зло. Тотално разрушение в смисъл на отстраняване. Само този, който е достигнал до това възприятие – третият пръстен, - той е постигнал мярка за думата „култура“. Думата „култура“ в езика на атлантите означава нетленност, изначалност. От тук почва културата, всичко друго е общи приказки за култура.
Когато Конфуцийъ видял очите на Лао Дзъ, той видял тази култура и се е уплашил. Това били очите на Бездната, очите на Дао, той не могъл да ги понесе. Имал умствена култура, държал на хуманност, държал на човечност, но нямал Истината в себе си, което означава, че е бил много далече от истинската култура, макар че в известен смисъл той е мъдрец. След време ще ви обясня: той е мъдрец, но още не е в правия път. Има много видове мъдреци и много степени.
Езиците са над 6700, но те не могат да обяснят третия пръстен на силата, защото този пръстен и тайна от Бездната, ключ от Бездната, сиреч той идва от тайния произход. При толтеките това е наречено „седемнадесетото небе“.
3 л-я:
ПОГОВОРКИ И ПОСЛОВИЦИ НА АТЛАНТИДА
Мъдрият поразява злото без да го унищожава.
Мъдрият е неопределена яснота.
Човекът е от висши светове, но когато не познава себе си е от този свят.
Мъдрият е търсач на Неопределеността, т.е. Безпределността.
Човекът е роден, казват толтеките, за да стане разгадател на себе си. Не да разгадава загадки – разгадател на себе си.
Мъдър е този, който в мрачни дни свети и сияе. В мрачни дни, не в радостни дни – в мрачни дни свети и сияе. Това е мярка за мъдрост.
Който допуска злото в себе си е неспособен да живее. Т.е. тази способност вече се изгубва. Ще допълня: става въпрос според Учителя и за най-малкото зло – има ли и най-малко зло, вече има смърт и паразити.
Насилието оковава човека във веригите на гроба. Значи, всеки който е допуснал насилие, той е закован в тялото си, тежка е неговата участ.
Казват толтеките: Търсиш ли Истината, тряба да отидеш докрая. Не да я търсиш донякъде и да кажеш „няма истина“; трябва да отидеш до края.
Мъдрият не се интересува от слънцето, а от мрака, в който той може да изгрее. В слънцето не можеш да изгрееш, но в мрака, Голгота и т.н. – това е твоят благороден момент.
Няма по-важно нещо в живота от това, да срещнеш в пътя си древен човек.
Мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало. Значи не това, което е изучавал, мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало.
Много хора говорят, но мъдростта е рядкост.
Когато Истината е заживяла в тебе, ти вече си безкрайност.
Мъдрият превъзхожда всяко падение и всеки възход. Той не зависи от тях. И затова одобрявам много Лао Дзъ, когато казва: Не съществуват герои! Той отрича напълно героизма и е напълно прав. Много от героите, почти всички герои и подвизи на висока степен те не са постигнали себепознание. Те са воювали срещу нещо друго, но не срещу себе си и своите паразити, срещу своите слабости, особено скритите слабости.
За да правиш добро, трябва да си от Безкрая.
Ако искаш да опазиш една тайна, никога не я узнавай напълно.
Въздухът е мед за рибата, ако й е позволено да го узнае. Значи, въздухът е една по-висока среда, но ако е позволено; ако рибата е имала любов, за нея въздухът е еликсир, иначе въздухът е смърт.
Когато нечистият стане знаещ, той се проваля. Тука само за малко ще се отклоня, Ал Халладж казва: Когато нечистият говори разумно, той ще бъде наказан. Няма прошка, защото той говори нещо друго, нещо, което не е неговата същност. Когато нечистият стане знаещ, той проваля собствения си път.
Добре скритата лъжа всякога получава нож в сърцето.
Без Истината човекът е лодка без дъно.
Който е в древния път, няма в себе си „митоте“, т.е. няма в себе си свят, няма в себе си хаос.
Който съумее да проникне в страха, изважда от там смелост. Значи, ако съумееш да проникнеш в дъното на страха, разбира се съвместно с Бога, с чистотата, изважда от там смелост.
Страхът е робуване на старата духовност, тази, която е пропаднала.
Точно говорещият човек не е човек, той е дух. Точно говорещият е дух, казано по друг начин, а не човек.
Словото е древен войн, скрит войн потайно в човека.
Който иска да узнае тайната на живота, трябва да е слязъл в падението и от там да израстне.
Няма време в света, ако ти си дух.
Коренът отвън е цвете, а отвътре е тайна. Цветето е само част от корена, част, която е излязла навън, но тайната не е излязла.
Който не успее да разбере Бога, той ще Го изгуби.
Когато си създадеш враг, ти ще зависиш от него. Т.е. правиш се зависим.
Мракът не може да понесе вдъхновението.
Страшен е, казват толтеките, единствено страхът, но и той самият се страхува от нещо.
Само работа, която те поглъща е изцяло твой водач и избавител.
Бедствията са създадени за безумните, те са тяхната участ.
Хората са в падение не от злото, а от своето неразбиране.
Глупакът е създаден, за да се самообърква. Вярно е, че понякога той обърква и други, но това е друга тема, но той е създаден, за да изживее всички тези неща на самообъркване.
Нито злият човек живее правилно, нито добрият.
Всички явни подвизи не струват колкото едно паднало листо. Наистина, истинският подвиг е нещо дълбоко вътрешно, свързан е със себепознанието и е скрит, както е скрит мъдрецът – в смирение и е облечен в голяма скромност. Просто не можеш да го познаеш – скрит е!
Ако можеш да изгориш тъмнината си, собствената си тъмнина, ти си мъдрец.
Гневът произлиза от своя стар извор – застоя.
Глупавият цени щастието; мъдрият цени страданието.
Когато водата стигне над главата ти – горе ръцете! Много красиво нещо, просто горе ръцете, не питай защо – просто горе ръцете!
Всичко вредно е полезно за неразумните хора. Има някои поговорки, които са на туранците, странни поговорки.
Добрият човек също твори зло около себе си. Забележете, странна поговорка, туранска. На едно друго място туранците казват: Ние сме дошли да бъдем изпитания за добрите хора, но не всеки заслужава, казват туранците, черната туранска мъдрост, не всеки заслужава и не всеки е достоен да му станем враг. Трябва достоен човек, който ще ни оцени, който е благороден и извисен, и тогава той заслужава да му бъдем врагове. Но не си струва да бъдеш враг на нисшите паднали. Ще обясня: добрият не е мъдър. Всички добри хора, които не познават себе си са всъщност прикрито тъмни хора. Изглеждат добри, но не са такива. Даже има много хора, Парацелз обяснява, които правят много добрини – няма да получат спасение, защото нямат душа, изгубили са душата си. Те са подобни на много същества, които нямат душа, но просто правят добро.
Има хора, които и в доброто оглупяват; има хора, които и в мрака се възраждат.
Нещастието е неосветена мъка. Така че, ако някой от вас има мъка, нека да се постарае да я освети, а не да казва „защо Бог ми изпрати това нещо“?
Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание, това е причината да остане в глупостта. Пак ще повторя: Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание – все страда, но няма осмисляне, няма плод.
В трудността е скрит устрем, който ти трябва да извадиш. Значи каквато и трудност да ти дойде, тя идва, за да изтръгнеш устрем.
И безумният, и щастливият човек са заблудени.
И от статуя на котка мишките се страхуват. Значи самият двойник на котката, самото излъчване, колкото и много да са мишките, колкото и да са едри, страхът от котката, вроден изначално, всякога остава.
Глупавият е убеден, че и мъдростта е глупава. Така той си вярва.
Този, който внушава тъмнина на другите, е уловен от тъмнината.
И омразата тече, но не е вода.
Когато си отидеш от този свят, вземи със себе си Безкрая.
ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ
Царят на Атлантида, ще се докоснем до неговата мъдрост тука, макар и по-накратко. Както ви казах, в последствие той се преражда като Мелхиседек. А що се отнася до древния Тот – Техути, той е негов близък брат и негов внук.
Казва: Има тайно място, откъдето изхожда Гласът на световете.
Завърни се в себе си и тайната ще те прегърне.
Никога не извършва зло този, който следва бездънната Истина.
Две мощни оръжия има човекът – чистота и мекота. Чистотата отстранява, мекотата отсича.
Никога не нарушавай Безкрая в себе си. Една малка погрешна стъпка е нарушение.
Мъдрият не се взира в доброто, а в Истината. Доброто не го интересува, то и не заслужава да бъде в интереса му. Мъдрият се взира в Истината.
Няма дар, равен на Бездната, равен на Безкрая.
Прекрасен е пресъхналият извор – той се е върнал в свободата си.
Бездната не знае нищо за смъртта. Т.е. Безкраят, Безпределността, там няма такова понятие.
Безпределният човек е рядка красота на Земята.
Същността на всички свещени писания е в едно изречение: Бъди подобие на Бездната. Бъди подобие на Безкрая.
Който е вещ в проявата, той проявява незримото.
Словото е жрец. Така казва жрецът: когато се изчисти, словото е жрец.
Словото е покорителят на мрачните светове.
Да познаеш себе си означава да се справиш със себе си. Но това изисква тайно знание, което трябва да се спусне върху тебе, но ти трябва да съумееш да го привлечеш.
Пази се да не знаеш много, защото може да не приложиш. Пази се да не знаеш много, защото нещо от това, което знаеш, можеш да не приложиш.
Словото доставя нещата, то е преносителят на нещата, то може да пренася всякакви същества и светове. Но има и опасност, за малко само ще се отклоня: Елифаст Леви искал да разбере по-дълбоки тайни на магията, след като напуснал църквата и станал херметик. И четиридесет дена се пречиства, пости, подготвя се и призовава Аполоний Тиански да му разкрие нещо дълбоко. И Аполоний идва, обаче Елифаст припада, не може да понесе такава висока честота и не е знаел какво иска. Не е знаел какви са намеренията му.
Постоянство и устременост – това са страшните сили на мъдреца. Нещо, което никой не може да му отнеме – постоянство и устременост.
Орелът е Слово без глас. Т.е. Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, това е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.
Орелът в човека се излъчва като мощна, чиста, устремена воля. Хем мощна, хем чиста. На чистотата е позволено да стане мощна воля.
Словото извайва Безкрая в човека.
Следващият път ще говорим за суфи.
АУМЪ
