Според Стария Учител Морихей Уешиба, "АЙКИДО е божествена истина, която описва сложната реализация на ТАКЕМУСУ АЙКИ." Това означава, че "АЙКИДО е нищо без ТАКЕМУСУ АЙКИ". Следователно "ТАКЕМУСУ АЙКИ" трябва да бъде от първостепенно значение за обучаващите се в АЙКИДО.

Основателят на АЙКИДО определя ТАКЕМУСУ АЙКИ, по следния начин: "ТАКЕМУСУ, както е посочено в шинтоистката литература, е ненадминатото бойно изкуство на Япония. Следователно изкуството пролиферира множество техники свободно, както Божествената воля счита за подходящо." Такъв е случаят, че само ако съсредоточим вниманието си върху корена на калейдоскопичните техники, ще можем да получим някакъв бегъл поглед върху неизмеримата дълбочина на АЙКИДО.

"Неограничените разклонения на принципа на уменията с меч,", който получи голямо внимание в том 3, е обяснен по-подробно в тази книга. Процесът на техническите вариации става очевиден, тъй като са възпроизведени многобройните техники (разнообразни техники), създадени от Основателя. Ето защо основният акцент е поставен върху различни техники при дискутирането на Тайджутцу. В редакционното оформление са взети и мерки, които да позволят на читателите да сравнят разнообразните техники с основните.

За да обобщим, разнообразните техники се раждат от съчетаването с вашия партньор. Основателят обаче категорично предупреди, че "техниката ще загуби своята ефективност, ако не бъде изпълнена с перфектна точност." ТАКЕМУСУ АЙКИ, в истинската същност на думата, може да бъде овладяно само чрез спазване на принципа на Основателя в това отношение, съобразявайки се с основните правила и смесвайки се с партньора си като предпоставка за изпълнението на множество разнообразни техники.

"Започнете първи своя ход, ако искате да водите партньора си", един урок, който в термините на АЙКИДО означава да стъпите встрани от партньора си в началния етап на изпълнение на определена техника. Има обаче и по-дълбок смисъл от това. Урокът също така посочва психическото отношение, което трябва да се приеме при практикуването на ТАКЕМУСУ АЙКИ. Принципът на този урок се отразява постепенно в редица техники под формата на съвършено Ирими или Шихо-наге. Самият аз си създавам правило да приема този урок в моята практика на АЙКИДО. Това е така, защото ако урокът пропусне ума ми, моите техники ще станат несъвършени. Тогава няма да има възможност за извършване на моето калейдоскопично Тайджутцу. Нито пък ще бъде възможно да се осъществи неограниченото разгръщане на принципа на владеенето на меч.

ТАКЕМУСУ АЙКИ пролиферира безброй вариации на техники свободно в "Божествена" команда. Ключът се състои във воденето и смесването с партньора ви. Трябва ясно да се помни, че ТАКЕМУСУ АЙКИ е чуждo на дисхармоничните умствени и случайни техники, които не познават хармонията.

Това, което е най-впечатляващо за Каеши-ваза, са фините промени, които биха могли да се случат в Тайджутцу. При изучаването на подходящите техники, показани в тази книга, вниманието ви се приканва към това, как функционира силата на вашия партньор и в каква посока се противодейства на тази сила.

Теоретичната класификация няма отношение към вариациите. Ако например вашият партньор се опита да ви задържи надолу, изпроводете задържащото действието надолу и започнете противодействие. Ако ви държи-води нагоре, нека възходящото движение продължи до точка, от която можете да започнете вашето противодействие. Ако сте изтласкани отдясно, отклонете силата наляво за противодействие. Ако тласъкът идва отляво, диверсионният импулс е в дясна посока. Ако ви натиснат отпред, насочете инерцията назад. Изтласкването отзад трябва да се обработи, като му се даде инерция напред. И в двата случая противодействията са насочени по посока на инерцията на партньора ви.

Тези прости движения, когато са комбинирани в сложен модел, ще начертаят спирални криви, понякога по часовниковата стрелка, а друг път обратно на часовниковата стрелка. В зависимост от обстоятелствата, спиралните криви са центростремителни или центробежни. С други думи, вариациите могат да продължат безкрайно чрез комбинация от трите измерения - ляво и дясно, горе и долу, отпред и отзад.


Може да имате предвид триъгълника △, кръга ◯ и квадрата ▢, които са символичните знаци на АЙКИДО, когато четете тази книга с особено внимание към стабилизиращите движения на тялото, основани на т. нар. триъгълна форма и случай на завъртане на тялото ви под наклон, за да притиснете партньора си в кръгово движение. Съществуват три традиционни метода на обучението в АЙКИДО - СОЛИДЕН, ГЪВКАВ и ПЛАВЕН (КИ).

Източник: Aikido - Vol. 4 Vital Techniques by Morihiro Saito * 8th dan

Превод: Димитър Кирилов

Повечето практикуващи Айкидо (айкидока), които са чували за айкидо в стил Ивама (сега наричан такемусу айкидо), знаят, че този специален стил или форма на айкидо подчертава използването на оръжия (Буки), както и практикуването на невъоръжени техники (тайджуцу).

Оръжията използвани в нашата практика са boken (дървен меч), Jo (пръчка) и tanto (нож).

О'Сенсей казваше "taijustsu jo ken, bukiwaza onaji desu", което означава, че използването на техниките без оръжие, техниките с меч и техниките с пръчка са едно и също нещо и това може да се види чрез практикуването с тези оръжия.

"Take" е същият писмен знак като Бу в Бушидо (Bu - Bushido), което означава боен, войствен (martial art - бойно изкуство).

"Мусу" означава да се даде живот или да се създаде.

О Сенсей използвал термина Такемусу Айкидо като средство да обясни най-високото ниво на Айкидо - възможността спонтанно да използва и създава ефективни техники на Айкидо във всяка дадена ситуация.

Друг термин, използван за този тип Айкидо, е Традиционно Айкидо.

Чувствам, че не мога да обясня по-добре от моите учители какво е такемусу айкидо. Затова поисках разрешение да включа в тази статия техните определения.

"Такемусу Айкидо се нарича традиционното Айкидо на О-Сенсей, което той преподаваше всеки ден в Ивама, и което Морихиро Сайто Шихан ни предаде вярно и точно. За да разберем по-добре защо Ивама Такемусу Айкидо се различава от другите стилове, практикувани по целия свят, трябва да имаме предвид, че Айкидо не е започнало своето международно разпространение до края на Втората световна война. Изкуството, което се практикува днес, произтича повече от интерпретациите на водещи учители и други ученици на Уешиба, отколкото от Айкидото на самия Основател.

Започвайки през 1950г., тези известни инструктори внесоха свои собствени модификации в изкуството. Причината за това може да се обясни със събитията, свързани с Втората световна война, дългия период на уединението на основателя в Ивама и нарастващото участие и отговорност на сина му в организационната и административната дейност на централата на Айкикай в Токио (Хонбу Доджо - Honbu Dojo). Почти всички старши ученици трябваше да напуснат обучението си в Ивама - много по време на войната, други веднага след това.
В онези дни животът в Ивама беше наистина тежък. Широко разпространената бедност и липсата на храна принуждаваха хората да работят усилено, за да си изкарват прехраната, така че всички ученици на Уешиба вече не можеха да отидат в доджото. През този труден период Сайто Сенсей винаги стоеше при Основателя, служеше му дори в най-скромните работи.

Въпреки, че това беше много тежък живот, Сайто Сенсей имаше чудесната възможност да прекара повече време близо до Основателя от всеки друг човек (24 години).

О-Сенсей дълбоко се доверяваше на отдадения си ученик и го научи на всичко - теоретично и практически. Сайто Сенсей никога не се осмеляваше да тълкува или променя това, което е получил от Основателя; той се ограничаваше в това да запомни, изучи и да помогне на Сенсей. Морихиро Сайто Сенсей прекарва целия си живот в запазване на оригиналното Айкидо на О-Сенсей.

Подходът на Сайто Сенсей е уникален от този на други водещи инструктори, като подчертава същото значение на taijutsu (техники с празни ръце) и buki waza (техники с оръжия), включващи изучаването на ken (меч) и jo (пръчка). О-Сенсей разгледа тази неизбежна връзка между тайджуцу, кен и джо практикатa като определящ фактор за изучаване на Айкидо и тренировъчния метод на Сайто Сенсей е основан на точното прилагане на тези принципи."

Автор: Паоло Коралини / Paolo N. Corallini

Превод от италиански на английски: Роберта Монтичели / Roberta Monticelli


"Когато обясняваше такемусу айкидо, Сайто Сенсей казваше: Като цяло Айкидо е известно с техниките на тайджуцу ( техники с тяло или невъоръжени техники). Въпреки това, движенията на таиджуцу се основават на движенията на кен-а (меч).
Трудно е да се разделят онези движения, които се основават на кен от тези на тайджуцу. По-скоро хармоничното смесване на двете е това, което създава Айкидо. С други думи, и двете системи се съгласяват помежду си.
Ако смесим сегашните форми на Кендо и Джудо и очакваме резултатът да бъде подобен на Айкидо, то човек би направил грешка. Дори когато използват един и същ кен, Кендо и Айкидо са много различни, въпреки че изглеждат подобни.

Също така би било много трудно да се обясни Кендо от гледна точка на Джудо и обратно ...

……… .. Днешното Будо търси истински мир и доказва духа на всеобщата (универсална) любов, тежък процес за постигане на целите. Това е думата Будо.
Трудностите в напредъка по пътя (До), водят до вечна радост и ценни човешки взаимоотношения.

Това са специални права, дадени на учениците, и е задължение на ученика да приеме трудностите на практиките с Кен, Джо и Тайджуцу, за да продължи активно по пътя си …………… ..

Системите на ken, jo и taijutsu имат общи черти, които могат да се видят чрез внимателно изследване. Това доказва адаптивността на Айкидо към всяка ситуация.

Истинското разбиране идва ЕДИНСТВЕНО чрез практика.
Желанието на всички практикуващи айкидо трябва да бъде такова, че да развиват ки, тяло и ум, без да пренебрегват ежедневната практика. По този начин човек може да развие истинския Дух на Айкидо."

~ Морихиро Сайто Шихан / Morihiro Saito Shihan

Морихей Уешиба e една от най-забележителните личности в историята на бойните изкуства на XX век. Учениците му го помнят като мастър по бойни изкуства, чиято практика наречена Айкидо го извежда на едно ново ниво. От мастър, притежаващ съвършена техника, към моралното и философско познание Айкидо, път към световната хармония пред лицето на заобикалящата агресия. Много от учениците, които обучил се превърнали в учители, създавайки свои собствени школи по Айкидо.

Уроци за живота, които създателят на Айкидо ни оставя:

1. Не ти трябват къщи, пари, власт или положение, за да практикуваш световното изкуство. Небето е там, където се намираш сега, и това е мястото, където можеш да се обучаваш.

2. Животът е миг след миг, а мярката на вашия живот е това, как духът ви процъфтява във всеки един миг.

3. Смисълът на победата е отсъствието на конфликт. Смисълът на отсъствието на конфликт е в отсъствието на изолация.

4. Да не разбереш какво е поражение, значи никога да не си бил на война.

5. В света има зло и безпорядък, защото хората са забравили за това, че всички неща се случват от едно място. Върни се към онова място и остави всички егоистични мисли, напразни желания и гняв. Този, който не владее нищо, владее всичко.

6. Движи се като лъч светлина, лети като мълния, удряй като гръм, върти се около устойчивия център.

7. Техниките изискват четири качества, в които се отразява природата на нашия свят. В зависимост от обстоятелствата, ти трябва да си: твърд като диамант, гъвкав като върба, плавен като течението на реката или празен като небето.

8. Началото на всички методи – хармонично сътрудничество на дясно и ляво. Лявата ръка държи живота и смъртта. Дясната ръка ги управлява. Четирите края са като четири подпори в небето. Те се проявяват в осем направления, Ин и Ян, външно и вътрешно.

9. Когато противника върви напред, излез и го приветствай. Ако иска да се отдръпне, изпрати го.

10. Всеки има дух, който трябва да усъвършенства, тяло, което трябва да тренира и път, който да измине.

11. Ролята на човечеството е да постига целите си с чисто сърце, намиращо се в хармония с Вселената и обичащо всичко.

12. Наблюдавай създаването на този свят, слушай думите на мъдрите и приемай всичко добро като свое. Въз основа на това, отвори своята собствена врата към истината. Не подминавай истината, която стои пред теб. Изучавай течението на водата в ручея, плавно и свободно обгръщащо камъните. Учи се от свещените книги и мъдрите хора. Всичко наоколо – дори горите, реките, тревите и дърветата – трябва да станат твои учители.

13. Съхранявай разума си светъл и чист, като необятното небе, великия океан и най-високия връх, пуст от всички мисли. Винаги съхранявай тялото си пълно със светлина и топлина. Изпълни го с мъдрост и просветление.

14. Прогресът идва към онези, които тренират ден след ден. Следващите тайни техники, няма да постигнат нищо.

15. Всички закони на небето и земята живеят в теб. Животът сам по себе си е истина и това няма да се промени. Всичко живо на небето и земята диша. Диханието е нишка, свързваща всичко живо в едно.

16. Не гледай на този свят със страх и отвращение. Смело гледай в лицето онова, което ти предлагат боговете.

17. В момента, в който започваш да търсиш “доброто” и “лошото” в своите близки в твоето сърце се отваря дупка, през която влизат лошите мисли. Ако изпитваш другите, състезаваш се с тях и ги критикуваш – това довежда до отслабване и поражение.

18. Целта на тренировките е отслабналото тяло да заякне и да шлифоваш духа.

19. В света на изкуството няма състезания. Истинският войн е непобедим, защото не се сражава с никой. Да нанесеш поражение означава да поразиш собствения си противоречив ум.

20. И не забравяй: всеки има дух, който може да усъвършенства; тяло, което да тренира; и път, който да извърви…


Създателят на айкидо Морихей Уешиба е роден в края на миналия век в Япония в старинен самурайски род от префектурата Вакаяма.

Уешиба се насочил към бойните изкуства още като малък. Казват, че е научил множество бойни изкуства, в това число и карате До. На 13 годишна възраст започнал да се занимава с джу джицу, като отделял особено внимание на силовите тренировки, лицевите опори и ходенето на ръце. Паралелно с това достигал и тайните на кен джуцу и со джуцу.

За 20 години Морихей научил толкова, колкото другите не могат да научат за цял живот. Можел да победи всеки, който се изправи пред него, а той не можел да бъде победен от никого. Но душата му така и не получила покой.

Уешиба постигнал безброй много победи и бил способен за секунди да премахне от пътя огромно количество невъоръжени и въоръжени съперници. Изведнъж осъзнал, че целта, която бил поставил пред себе си и към която се стремял през всичките тези години – да стане най-силният и да побеждава всичко и всички не е нищо друго, освен грешка.

Един ден ще се появи онзи, който ще е по-силен от него. И с възрастта непременно ще дойдат и пораженията и по-младият ще го лиши от смисъла на живота му, отнемайки му онова, заради което е живял. Разбрал, че победата не носи ползи и щастие нито на него нито на останалите. А значи всяка победа е относителна и дори безсмислена.

Губейки предишните си убеждения и начин на мислене, започнал сериозно да изучава будизъм, конфуцианство, даоизъм и шинтоизъм.

Накрая открил това, което искал. След мъчителни размишления и съмнения прозрял истината: трябва да върви по пътя на природата и любовта.

Съединявайки определени елементи от различни изкуства с нова философия, той създал ново изкуство, открояващо се сред другите изкуства и смятано за най-трудното сред тях. Нарекъл го Айкидо, което може да бъде преведено като “път на хармоничната сила”.


Морихей Уешиба искренно вярвал в огромните възможности на айкидо, като казвал, че то е предназначено не за група хора, не за цял народ, а за цялото човечество.

Източник

Името е онова, което дава първата представа за същността на даден обект (предмет, явление и т .н.). Айкидо се изписва с три йероглифа, които дават следното значение на думата: път (до) на хармонизиране (ай) на енергията (ки). От трите йероглифа може би ки е най-важният и иманентно свързан с духовната пътека, по която е тръгнал практикуващият бойното изкуство.

Понятието ки (кит. ци/чи) представлява източната визия за космична енергия, пронизваща всичко съществуващо. Още в древни времена терминът ки е означавал нещо, което засяга дори най-обикновените аспекти на всекидневието. Тя е активността на живота, същността на духа. Ки е вибрацията, подобна на светлината и звука. Слънчевата светлина е ки, гръмотевицата е ки, вятърът е ки. Тя е жизнената същност на Вселената. Древните китайци са си представяли тази енергия като въртоп от витална енергия, която е навсякъде. Те са си я представяли като парата, която се получава от издишване в студено време. Може да се говори за Вселенска и за индивидуална ки, които са в непрестанен обмен. Главната цел е те да бъдат в хармония една с друга. Оригиналната идея за ки се развива като метафизичен принцип в редица китайски мисловни школи. "Ки е, например, основният принцип на хармонията и е източник на съзидателна способност, изразен под формата на Ин и Ян според Лао Дзъ, виталната пълнота на живота според Хуайнан Дзъ, смелостта, която се поражда от високата нравственост според Мън Дзъ, божествената сила, която просмуква всичко според Кун Дзъ."

Древните са смятали, че както вселенската ки циркулира из света, проявявайки се чрез всички обекти в него, така индивидуалната ки циркулира из тялото посредством накали. Когато тези канали, които образуват два кръга - един малък и един голям- са чисти и свободни, те позволяват безпрепятственото циркулиране на ки, тогава тялото е здраво и силно, изпълнено с енергия. От друга страна, когато каналите са запушени под влиянието на стрес, деструктивни мисли, неправилно хранене, нездравословен начин на живот, то ки не може да се движи и захранва и по този начин да поддържа човешкото тяло и човешкия дух здрави и силни. По-съществено е, че идеята за ки се обединява с местните възгледи за природата и ки се възприема като сила, отговорна за цикличния процес на растенията, напъпване, цъфтеж и повяхване. Ки се идентифицира също и с мощна, демонично въздействаща сила, която контролира любовта и омразата в междуличностните отношения и е била въплъщение на магико-религиозното използване на Ин и Ян, както и на идеята за петте първоелемента.

Древните текстове свидетелстват, че по време на медитация, концентрирането на енергията ки чрез мисълта в долния дантиен може да се визуализира като един жълто-оранжев въртоп или спирала. Така изглеждащата енергия постепенно започва да обгръща цялото тяло, като носи спокойствие и виталност. Така индивидуалната ки започва малко по малко да се обменя с вселенската ки и макро- и микрокосмоса стават едно хармонично цяло.

Създателят на Айкидо О'сенсей Морихей Уешиба развива идеята за ки и сливането на индивидуалност и природност: "Който овладее тайната на Айкидо във Вселената и в себе си, той може да каже за себе си: "Вселената - това съм аз". Ето защо, когато противникът се опита да ме атакува, той се сблъсква със самата Вселена, чиято хармония трябва да се наруши. Но в този момент, когато е взел решение да си премери силите с мен, той вече е победен".

Ки е навсякъде, тя поддържа всичко, тя е неразрушимата хармония, която следва да бъде поддържана. Когато, както Учителя казва, някой се опита да нападне, т.е. да се намеси в реда, да всее хаос, той се сблъсква не само с противник в човешки вид, а със самата Вселена, която става част от човека, съумял да постигне хармония с нея. Затова Айкидо е създадено да уравновесява и поддържа природната хармония чрез естествеността на самата нея. О'Сенсей споделя, че чрез Будо е тренирал до съвършенство тялото си и овладял напълно тайните му, но е разбрал и една още по-голяма истина: "Когато схванах истината за природата на Вселената чрез Будо, ясно видях, че всички същества трябва да обединят дух, разум и тяло и ки, което свързва трите 0 и тогава да постигнат хармония... Чрез добродетелта на неуловимата работа на ки ние хармонизираме дух-разум и тяло и отношението между индивида и Вселената. Когато неуловимата работа на ки е нездрава, светът изпада в объркване, а Вселената в хаос."

Това дава отговор на въпроса "защо в Айкидо няма състезания?". Състезанието има за цел да излъчи победител в съответната дисциплина. Той или тя да бъдат наградени за своите технически постижения, постигнати с много труд, което е достойно само по себе си. Но въпреки че няма това за цел, състезанието, в процеса на своето търсене, поражда и деструктивни настроения у провалилите се участници. Подобни усещания предизвикват дисхармония на микрокосмическо, а оттам и на макрокосмическо равнище.

Истинското бойно изкуство не трябва да има нищо общо нито с грубата физическа сила, нито с каквото и да е смъртоносно оръжие, защото те водят света към разрушение. Истинското бойно изкуство избягва жестокостта, то регулира всеобщото ки, запазва мира и хармонията, позволявайки на всичко да се развива по силата на своето естество, на своята природа. По тази причина практикуването на каквото и да било бойно изкуство не трябва да бъде самоцелно към унищожение и победа, а да култивира чувство на любов и уважение към себе си и към околните.

Източник

Морихей Уешиба (1883–1963) е най-великият в света майстор на бойните изкуства. Дори когато е бил на осемдесет години, Морихей е можел да обезоръжи всеки враг, да повали всякакъв брой нападатели и да отблъсне с един-единствен пръст противника си. Макар да е бил непобедим като воин, Морихей е бил освен това мъж на мира, който е ненавиждал боя, войната и всеки вид насилие. Неговият път е бил Айкидо, което може да се преведе като „Изкуството на Мира“. За разлика от авторите на такива класически произведения на бойното изкуство, като „Пътят на войната“ и „Ръкопис на Петте стъпала“, които приемат неизбежността на войната и наблягат на стратегията на коварството като средство за победата, Морихей е разбирал, че непрестанната борба – с другите, със самите нас и с околната среда – ще съсипе земята. „Светът ще продължи да се променя драматично, но борбата и войната могат напълно да ни унищожат. Онова, от което се нуждаем сега, са техниките на хармонията, а не тези на раздора. Нуждаем се от изкуството на мира, а не от изкуството на войната“. Морихей обучава в Изкуството на Мира като творческа дисциплина, тренираща тялото и духа, като практическо средство за справяне с агресията и като начин на живот  в личните ни отношения, в начина, по който общуваме с обществото, в отношенията ни на работното място и в бизнеса, както и в отношенията ни с природата. Морихей Уешиба нарича своето велико прозрение Такемусу Айки, или „смел и творчески начин на живот“.

Цитатите са подбрани от събраните беседи, поеми и калиграфия на Морихей, както и от устната традиция за него. За разлика от тези дока, дидактични „поеми за Пътя“, самият Морихей е писал малко. Това е типично за наистина великите майстори, които се въздържат да фиксират ученията си върху камък, а предпочитат да говорят на момента. Техните ученици е трябвало да слушат внимателно, да разберат какво им казва учителят и после да го предадат. Устната традиция включва магнетофонни записи на словата на Морихей, транскрипти от неговите беседи и интервюта, както и негови изказвания, такива каквито са запомнени и събрани от многобройните му ученици, привърженици и почитатели.

Божествената красота

на небето и земята!

Всички твари

са от едно семейство

 

Дай (окий), йероглифът за „едър, голям, велик“

Източник: THE ART of PEACE

Превод от английски: Жана Ценова

Айкидо е японско бойно изкуство развито в първите десетилетия на 20 век от Морихей Уешиба (1883-1969), наричан още О`Сенсей или Велик Сенсей. Думата „Айкидо” е съставена от три йероглифа, които буквално означават: „Ай” – хармония, „Ки” –енергия, дух, „До” – път. По-свободно можем да я преведем като „Път за хармонизиране, усъвършенстване на духа, енергията”. Раждането на Айкидо е следствие от дългогодишното обучение на създателя му Морихей Уешиба в различни бойни изкуства, от които в последните си години той подбира най-доброто. Всъщност – това, което е останало ефективно дори на тази му възраст.

Морихей Уешиба още от малък бил решен да стане най-силния, най-бърз и непобедим човек на света. Чрез множество физически тренировки, чрез изучаването на голям брой бойни изкуства при различни велики учители, той действително станал голям майстор, издръжлив, жилав, бърз, мощен, независимо от това, че бил доста нисък. С напредването на годините обаче физическата му сила намалявала, а с това се променял и стилът му. Той все повече осъзнавал, че всъщност никога не може да стане най-силния човек на света, защото винаги ще се намери някой по-висок, по-мускулест, по-бърз и най-вече по-млад – как би могъл да блокира мощните му и светкавични атаки? Така стигнал до основния принцип в Айкидо, от който се ръководят и днес всички практикуващи - това е принципът на несъпротивлението. В Айкидо няма блокове, няма дърпане, прилагане на физическа сила. Тук атаките се приемат чрез пренасочване. Така те попадат под контрола на практикуващия, който от своя страна използва инерцията на атакуващия, за да го пренасочи в различна траектория, да го изведе от равновесие чрез собствената му сила и енергия и да приключи техниката чрез повалянето му на земята. Именно поради тази причина движенията в Айкидо са кръгови, спираловидни, и затова много хора го оприличават на танц, било с насмешка или възхита.

Друг основен принцип е не–атакатуването. Айкидо не напада, защото никой няма право да нарушава душевния мир на другия, да го атакува физически или вербално, да го критикува, да насочва живота му, да се намесва в делата му. Всеки трябва да бъде отговорен за собствените си действия, помисли, емоции. Затова Айкидо е и отговорност. Чрез практикуването му ние поемаме отговорността да градим душевния и телесния си свят, да се научим да контролираме действията, думите, емоциите си. В този смисъл обаче ние сме отговорни и за безопасността на околните. В залата, т.нар. доджо, те са тези, които ни помагат да вървим по пътя, да учим. Затова трябва да ги запазим. Това е друг основен принцип в Айкидо – да не нараняваме онези, които ни атакуват. В Айкидо няма ритници, удари, чупене на кости. Според начина, по който завършват, техниките са два вида: „наге” – завършващи с хвърляне на атакуващия надалеч от нас; и „осае” – завършващи с повалянето му близо до нас и ключ на някоя става, за да предотвратим последващо нападение. Ключът в крайна сметка трябва да бъде мек и плавен, като лек масаж, не рязък и болезнен.

Айкидо е японско бойно изкуство, а не спорт. В Айкидо няма състезания, защото няма опоненти. Ние не се стремим да станем по-добри от този или онзи. Ние се стремим да станем просто добри, но не само технически. Всъщност нашата основна цел е да бъдем добри в изконния смисъл на тази дума, а именно – да бъдем в хармония: да бъдем в хармония със себе си, да бъдем в хармония с хората, които ни заобикалят, да бъдем в хармония с природата, въобще – с вселената. Затова в Айкидо няма съпротивление, няма атакуване, нараняване, съревнование. Всъщност, в това се състои и основното послание в Айкидо, закодирано още в името му – то е път за постигане на хармония с вселенската енергия.

Затова Айкидо е бойно изкуство, което може да бъде полезно не на тези, които искат да станат най-силните и най-бързите, за да печелят турнири, а на тези, които са готови да поемат отговорност за собственото си физическо, душевно и емоционално развитие и да тръгнат по един път за сливане с космическите сили, или казано на западен език – по един път за изграждането им като пълноценни личности, изпълнени с доброта.

Източник