НАРОДНИ И БУДИТЕЛИ (Основни статути)

1. Народни Будители е братство от человеци, без оглед на пол и народност, които, като признават Върховната Правда, чрез безкористен живот прилагат Истината, която е достъпна като най-висш идеал, за да помогнат на своя народ да добие повече светлина в ума, мир в душата, изгодни условия за труд и живот в страната си.

2. Където и да бъде, в каквото и да е общество, предприятие, партия, учреждение, в каквото и дело да участвува Народният Будител, той винаги помни своето предназначение: да помогне за реализиране Върховната Правда между хората - и се старае да бъде неин, макар и най-малък, служител.

3. Народен Будител може да бъде всеки, който разбира горната цел; намира в себе си достатъчно сили, за да я прояви, макар и в най-малка форма, и има безкористно желание да помогне на своя народ с всички средства, които му дават условията и законите на страната и неговата собствена, любов към Братята человеци.

4. Приемането на всеки нов член-брат става под моралната гаранция и препоръка на двама по-стари членове и след даване пред всички братя следното обещание:

«Обещавам се пред себе си, моите Братя и висшата Правда, в крайното тържество на която вярвам, от днес нататък да вложа всички свои сили в безкористна работа за моя народ, като го будя за всичко добро и му помагам както и с каквото мога.»

5. Вътрешният ред и методи на работа се определят в духа на горните статути от групите и техните ръководители.

Общото направление се ръководи от Събора на Народните Будители и от старшите братя.

Времето на добрите хора иде - будни бъдете!

Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост!

Източник:  Изгревът - Том 20

- Върви и знай: отсега нататък в света ще бъдеш, но няма да си от света!

Гостенин на земята ще бъдеш - всякъде приет, никъде у дома си.

Много ще те своят, но свои няма да имаш!

Обърна се безпомощно ученикът да попита нещо, но вратата след него се хлопна и той остана в мрак... И обгърна го тъмнината, и студът го прониза досами сърцето.

И тръгна той с неумели крачки по широкия свят, който разтваряше пред него своите полета.

Без да съзнава, той се намери пред своето родно огнище - къщата, в която бе минал младините си.

- Кой си ти, който влизаш така свободно тук? - запитаха го тия, които бяха го забравили и които той неволно сети като чужди сега.

- Един... гостенин, който търси.

- Тогава иди другаде.

- Но нима вий не бихте ме приели? Ако вий отидехте някъде, ако ваш някой брат отидеше по света да търси, тъй както аз...

- Наш брат ний имаме... но ако той остави нас за своите химери, нека си живее с тях.

- Но ако той страда?

- Това ще е справедлив дял за неговите глупави мечти - да бъде нещо повече от нас.

- Но ако наистина той е нещо повече от Вас?

- Тогава нека си седи с това, което е намерил! Ний не искаме неговото големство.

- Но ако той иска да сподели добрините, които е придобил, и светлината, с която са го облагодетелствували?

- Нека ги задържи за себе си, ние сме обикновени хора и такива искаме да останем.

- Но ако вашият брат чуеше тия думи, той би се много натъжил.

- Той и по-рано тъгуваше за такива празни работи.

Излезе си момъкът мълчаливо.

И спомни си думите, които някога бе чел: «Между своите си дойде и своите му го не приеха.»

И тогава чу глас край себе си, гласа на Тоя, Който го бе водил в миналото:

- Тия, които слушат Словото ми и изпълняват думите ми, те са мои братя и мои сестри.

И възрадва се душата му, защото в света вече имаше тъй много, които бяха чули думите Му.

Гледаше ги Учителят със своя тих поглед, от който лъхаше доброта. А те учениците, прилепили глава до глава, бяха станали само очи, които дебнеха, и уши, които жадуваха.

- Искате? Но онзи, който иска - няма! И който търси - не е намерил.

А който не е намерил, не може и да дава.

Не се лъжете - желающият още е в тоя свят.

- Но, Учителю - запита ученикът, на когото душата гореше от стремеж, като връх снежен, огрян от изгряващото слънце, - не трябва ли ний да желаем поне да бъдем добри?

Учителят се усмихна леко. Облаци отбулиха планините и сенки затичаха по полетата далеч пред тях, където се стелеше многохиляден град.

- Ако лошият човек прави малкото добро, което може - той е добър човек. И ако добрият не прави доброто, което може, той е лош човек!

- Та нищо ли да не желаем тогава? - запитаха изведнъж неколцина и учудване и скръб отвориха очите им широко.

- Ако желаеш нещо - било капка щастие, парче хляб или да управляваш вселени - безразлично, еднакво не ти достига - далеч си от мъдростта и не си познал Истината.

Но ако кажеш: «Направи ме, Господи, достоен да изпълня волята Ти!» - и се чувствуваш като малка прашинка, която е готова под най-малкия подтик да изпълни Неговия закон, та каквато и да бъде - тогава син Негов си!

- Да бъде! - в хор се обадиха всички. И слънцето като че ли пална други слънца в тях вътре - и очите им заблестяха.

Много бяха насядали, а говореше Един. И всички слушаха.

- Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се поддал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него - ти си се освободил спрямо него.

Ти си освободен.

Но онзи, който те хвали, той много ще иска - пази се! Всяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще; сметка, която ще ти поднесат да платиш.

И не е важно, че ще платиш или даваш - защото изворът е, за да извира, - а начинът, по който ти искат и взимат: ти не си свободният - защото, ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, а недоволният човек никога не може да познае Истината. Той си живее в своя собствена градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите.

А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и ще смущава душата ти, че повече си заслужил. И ще изгубиш мира си.

- Тогава?

- Тогава, бъди винаги свободен, защото само свободният може да познава Истината; само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образ на слънцето.

- Тогава как да надраснем себе си?

- Всичко понякога се свежда за някого само към това: да бъде буден, когато другите спят, и да работи за реализиране на една Божествена идея.

Помнете: смели трябва да бъдете! А смел е този, който, като е изгубил всичко, нищо не иска.

- Но, татко мой, знаеш ли, че откак дойдох при тебе и ми се отвориха очите да видя тия, които не бях съзирал досега, аз видях противоречията навсякъде...

Не е ли противоречие, като се казва, че Бог е Любов, а смъртта шествува в света?

Не е ли противоречие, когато се казва, че Бог е Любов, и при това злото съществува в света?

Мъдрецът се усмихна.

- В Бога, в природата, противоречие няма. Всичко, което Той върши, е добро. И доброто, и злото съществуват в света, гдето имат своето дълбоко предназначение.

Обаче Бог и природата използват злото за добро.

Но ний с противоречията не се занимаваме. Оставяме ги сами да се разрешават. Не си губи времето за тях.

- Защо?

- Понеже хората на земята не разполагат с достатъчно време, за да ги разрешават...

По-важно е да минеш един ден, изживян естествено, съобразно със законите на природата, отколкото да спориш и разрешаваш противоречия, които са само резултат на твоето тясно схващане. Природата е разумно построила всичко. Изопаченията в схващанията - това са наслойки в човешкия ум, който е пожертвувал истината за удоволствието.

Седнал до нозете му, свит, със скръб на лицето, го гледаше младият момък.

- О, татко мой, кажи ми... Откак те намерих, душата ми пламти от жажда да зная. Пия - и не се насищам. Зная, а като че ли съм забравил всичко. Когато дойдох при теб - всичко разбирах. Изучил бях външните науки, аз исках за всичко да говоря - и знаех... А откак дойдох при тебе и слушах твоите слова - всичко изчезна. Светът ли се тъй много разрасте, или аз се съвсем смалих?

Тъй малък съм, татко, сега, че се губя - като че ли сам себе си трудно намирам...

Усмихна се мъдрецът, поглади своята бяла брада и каза:

- Когато дойде при мене, ти беше голяма ледена планина. Слънцето я пече и тя се стопи. Но вместо нея остана водата. Тя носи живота.

И пластична е, запознава се с всичко, прониква навсякъде, стопява много, необходима е всекиму. А снежната планина беше само опасна...

Кое е по-добро, мислиш?

- О, татко, разбирам... И наистина, сега аз чувствувам всички хора по-добре - а по-рано нито исках да зная, че съществуват...

Благословени здравите, защото са наследници на живота.

Благословени любящите, защото те са познали смисъла на живота.

Благословени тия, които ги чакат при вратата, когато идат.

Благословени силните и знающите, че могат да помагат и прилагат.

Благословени живите, защото имат ключа на всички небеса!

Благословени разумните, защото сеят, раждат и отглеждат.

Благословени жадните, защото ще пият - и на други вода ще отнесат.

Благословени сиромасите, защото ще раздават богатства.

Благословени вървящите, защото ще стигнат.

Благословени свободните, защото са познали Истината.

Благословени невежите, защото ще прогледнат и ще видят Слънцето.

Благословени, които вървят със Светлината - и се не спъват по Пътя.

И на всички вас казвам: които не сте с Новото, което е дошло - със смъртта сте, 

която си отива!

Но не бойте се: Животът и от пещта ще ви извади, накичи пак с всичко, което имате - и ще ви изпрати да служите отново!