Пет века преди Христос се появява Римската империя. Сто години преди нея, Персите са в апогея си. Създават теорията за небесните сфери. Век преди тях, във Вавилон се ражда астрологията, в резултат от развитието на астрономията. Триста години преди това се появяват Гърците. По същото време, според историците, се появява и еврейската писменост. Ако е вярно, това е времето на Давид и Соломон. Триста години преди тях, евреите би трябвало да са напуснали Египет. Пет века по-рано е съществувала Микена, с нейната впечатляваща култура. Според историците още пет века преди Микена е открито желязото. Според други историци, българите са го добивали и ползвали хиляда години по-рано. Преди да се появи Микена, се появяват Авраам, Исаак и Яков. Преди тях на сцената се появяват Асирия, Вавилон, Китай и Индия. По същото време е сътворен и Стоунхендж.

След Големият потоп се появили домашните животни. Да създадеш от дивите животни домашни е цяла наука и изисква много знания и умения. Вече не е необходимо да ходиш на лов. Седиш си в къщи и месото, от което имаш нужда, винаги ти е под ръка. Това променя завинаги твоя бит. Ставаш член на уседнало общество, което започва да мисли за своята организация. Появяват се и единствените опитомени животни - кучето и коня. Те ти служат и те разбират, само дето не могат да говорят. С останалите не е така, те се дресират, но не се опитомяват. Както и да е.... След потопа хората изведнъж са станали интелигентни, сигурно от еволюцията, която по някаква необяснима причина, изведнъж се ускорила до краен предел. Това не ги задоволява, ами сядат и изобретяват календара. За да изобретиш календара е необходимо да знаеш какво представлява Земята, къде се намира тя, в слънчевата система, и какво представлява самата система, като част от галактиката и т.н. Понеже това става в каменната епоха, предполага се, че някой си, облечен в нещавени животински кожи е седял на припек, дялкайки с подострен кремък дървена пръчка и през това време си е мислел за строежа на Космоса. Е така, идело му отвътре, заради безкрайната скука и природната му интелигентност...

- Все пак, нали има еволюция, която Дарвин е описал.

- Заблудите на съвременното човечество не са случайни и наивни. Не всичко започва от Дарвин, но той създава теорията за перманентното развитие, в противовес на Библията. При Библията развитието е насилствено. Колкото и да тълкуваме нейните текстове, тя като цяло, е истинската история. Откакто Дарвин е създал теорията си, никой не е в състояние да я защити и да я докаже. Дарвинизмът се приема със същото сляпо доверие както Библията, защото не служи на знанието, а на политиката. Генетиците доказаха обратното на неговите твърдения. Мутантите не са развитие, а обикновени грешки в ДНК. В повечето случаи, или са неутрални, или негативни. Маймуната няма, а няма и как да има нещо общо с човека, особено с човека, създал цивилизация след последния ледников период. Самите ледникови периоди не са факт, а предположение. Факт е потопа. Платон го отнася в зората на цивилизацията, около 10 000 години преди Христа. Тогава според него е загинала Атлантида.

- “Някъде в зората на човешката цивилизация, в Тибет се появили Боговете. Те управлявали много човешки поколения. Хората дори не помнели кога са дошли. Един ден изчезнали в небето без да познаят смъртта. Оставили на земните жители своите храмове - каменните пирамиди. Стените им били украсени с .... очи. Такива очи нямат нито хората, нито животните населяващи Земята. Очите гледали човеците и им напомняли за Бога.”

Не само в Тибет, но и в Индия и Китай, преданията разказват, че от небето са слизали Боговете и че хората са резултат едва на четвъртия им експеримент. Едни са били твърде високи и едри за земните условия. Други са били мутанти между човек и животно. След това се
появяват и такива, които не могат да се възпроизвеждат. Адам и Ева са първите и единствените
същества, успешен резултат на тези усилия.

Двете цивилизации:

Едната е Лемурийската, намирала се е на остров между Азия и Африка. Другата е Атлантида. Намирала се е на остров, между Европа и Америка.

- Всички велики цивилизации са на острови, които никой, никога няма да открие. Ако ти си космически пришълец, защо ще се заселиш на остров, който има ограничени ресурси и територия, а не на огромната суша, която може поне да те изхранва. От острова мъчно ще се спасиш. На сушата винаги можеш да намериш спасение.

- Така пише в преданията.

Фаетон, синът на Слънцето, взел колесницата на баща си и препуснал с нея по небесния път. Понеже не успял да овладее конете, предизвикал катастрофа, която унищожила и двете цивилизации. От катастрофата оживели само хората на Фороней.

- Фороней, в точен превод е “Човекът Ной”, нали?
- Да. Името е същото както в Библията. Един от оживелите се нарича Пелазг. Той става баща на народа на Пелазгите. Това е и името на древните българи.

- Пелазг води със себе си целия си народ. Те достигат Балканския полуостров и се заселват покрай сладководното езеро, което тогава нито е море, нито е Черно. Останалите се спасяват на атлантическия бряг на Африка. Оттам, част от тях стигат до долното течение на Нил.

Първата известна на човечеството и доказана от археолозите култура, която има писменост от символични знаци, се появява на Балканския полуостров, който тогава не е бил полуостров, 5 000 години преди Христа, а Египет се проявява 1 800 години по-късно. Пирамидите, почти по същото време. Може ли това да бъдат едни и същи хора?

Египет се появява изведнъж и то като организирано царство. Другите народи преживяват векове на консолидация, преди да сътворят царството си, но с Египет не е така. Официалната наука не може да се справи с фактите и ги игнорира. Египет се появява като две царства. Северно и Южно, или както е прието да се наричат, Горен и Долен Египет.

- Нали в официалната справка пише, че е било само едно.
- Става едно, когато Менес завладява Долен Египет. Преди това не са имали нищо общо помежду си. Едните са били високи руси хора със сини очи. Другите дребни, смугли, с черни къдрави коси.

Менес изгражда и първата столица Мемфис. Бащата на първите фараони е богът Пта. “Пта избра Египет, за да засели там първите хора” По тази причина те са богоизбрани и живеят в страната, посочена им от Бога.

- И евреите твърдят същото. Не може да няма някаква връзка.


Първото царство, “Ранното” е просъществувало от 3 200 до 2 778 година преди Христа. След това, египтяните тръгват по течението на Нил и на стотици километри на север създават “Старото царство”. То е просъществувало от 2 778 до 2 260 година преди Христа. После всичко се разпада. Всеки взима своето и не се интересува от останалите. Страната се разделя на области наречени “Номи”. В 2 160 година преди Христа се появява “Средното царство” и обединява цялата територия. То е просъществувало до 1 785 година преди Христа. Някъде около 1 770 година преди Христа се появяват Хиксосите, странен и неизвестен народ, който покорява Великата империя.

- Как странен и неизвестен народ ще се справи с Египет? Нали трябва някъде да има собствена територия, на която да е изградил някакъв обществен строй и да е създал армия, да премине през други територии, да покори други народи и армията му по това време да превъзхожда или по численост, или по въоръжение египетската?

Хиксосите са неизвестни, защото идват отвъд пределите на тогавашния Свят. Странни са, защото не се държат като поробители. Египет не се противопоставя на тяхното господство. Те не посягат на религията. Запазват и жреците и храмовете. Стават фараони и много бързо се превръщат в египтяни. Научават местните хора как да използват коня. Превъоръжават армията с бойни колесници. Заменят дървените копия и стрелите с оръжия от бронз. Въпреки това, Яхмос І ги прогонва.

- Кога ги прогонва и те къде отиват?

Не е ясно къде отиват Хиксосите. Вероятно там, откъдето са дошли. Това е бяло петно в историята, с което никой не се занимава. Яхмос е датиран от 1 580 до 1 559 години преди Христа. С началото на своето царуване, той създава “Новото царство”. То е просъществувало до 1 085 година преди Христа. Когато на престола се качва Тутмос І, той има изцяло реформирана държава и мощна армия. Завладява всички територии чак до Ефрат. Бил е много себичен и прибавя към титлата си – “Величие, Власт, Сила и Красота”. Негов внук е Аменхотеп ІІІ.

Следва продължение...

Накратко историята е такава:
преди милиарди години от Слънцето се отделя материя, която ражда планетите. Постепенно те застават в своите орбити. Тогава между Марс и Юпитер е била орбитата на планетата Тиамат - гигантска планета. Земята в тези времена изобщо не е съществувала. Тиамат е имала в орбитата си много луни. Движела се е в посока, обратна на часовниковата стрелка, също както Марс и Юпитер. Тогава в организираната вече слънчева система връхлита планетата Мардук. Мардук се движи по елипсовидна орбита. В двата центъра на елипсата има две слънца. Едното от тях е нашето слънце. Другото е в далечна галактика. Има такива планети, които странстват из космоса. С първото си появяване, след като Слънцето е създало вече своята система, орбитата на Мардук съвпада с тази на Тиамат. Само че Мардук се движи в обратната посока, тази по посока на часовниковата стрелка и сблъсъкът е ужасяващ.

Представи си какво става, когато две цистерни с бензин се ударят челно със скорост да речем от 200 километра в час. 

Тиамат се разцепва. Половината „отхвърча” към Слънцето, другата половина, раздробена на малки парчета е привлечена от Юпитер. Те образуват астероидния пояс разделящ планетите на външни и вътрешни. Тиамат престава да съществува, но от оцелялата му част се ражда Земята. От спътниците на Тиамат оцелява само един, и това е Луната, която заедно с останките на Тиамат преживява космическия катаклизъм. Постепенно Земята се стабилизира в сегашната си орбита. С това, всичко щеше да завърши, като една космическа катастрофа, защото слънчевата система е изградена от тежки метали, които изключват синтеза при каквито и да било обстоятелства. Земята има друга съдба, само защото при катастрофата буквално е заразена от Мардук.

Мардук явно е много мощна планета, защото „преживява” катастрофата и продължава по орбитата към второто си слънце. На всеки 3 600 години навлиза обратно в слънчевата система и се провира между Марс и астероидния пояс.

Две отправни точки:
- според египтяните сътворението на света е около 11 800 години преди Христа,
- според Библията – около 3760 год.

Ако Мардук циклично се появява на всеки 3 600 години, това не става за един ден, а за период от почти 100 земни години или повече. Това означава, че между двете начала на Света, според египтяните и евреите Мардук три пъти е влязъл в орбита около слънцето и съответно три пъти космическите му кораби са посетили Земята. Имали са на разположение достатъчно време, за да си свършат работата и да отпътуват. Ако разделим известните ни четири и половина милиарда години на дялове по 3 600 години се получава много ясна картина. Най-далечната интервенция след появата на планетата е когато се появява живот на Земята – някъде преди 350 000 000 години. След това, когато изчезват динозаврите – преди 65 000 000 години. След това, вероятно преди 443 000 години, когато създават първата си наземна станция и започват да добиват злато. Златото им е осигурявало живот, или е било основа на тяхното съществуване. Във всички древни митове златото е металът на боговете. За нас то придобива реално значение едва при появата на електрониката. В древността, обаче няма съкровище, което да не е златно. Всички царе, за да приличат на боговете, притежават златни съкровища. Някъде около 300 000 години преди Христа, се появява изненадващо „хомо сапиенс”, явно генетично променен „хомо еректус”. Само, че „сапиансът” се изражда и от него се появява “неандерталеца”. Следва нова намеса около 100 000 години преди Христа. Разработват се златните мини в сегашна Южна Африка, Зимбабве и Свазиленд. Около 35 000 години преди Христа се появява кроманьонецът. В тази епоха се появяват и първите примитивни жилища. След тях първите примитивни селища. Някъде около 11 000 години преди Христа, ледниковият период завършва с масов потоп. Той не е предизвикан по волята на боговете, а от навлизането на Мардук в орбита в Слънчевата система. От това време египтяните говорят за сътворението на Света. След това се появяват сечивата, култивираните растения и скотовъдството. Следващото влизане в орбита е около 7 500 години преди Христа. Дотогава се появява опитоменото куче, календара, тъкачният стан и домашните животни. След това керамиката, кованите метали, медните сечива, леярството, земеделието, колелото, писмеността ...

Когато Мардук за пореден път се появява в слънчевата система, се появяват изкуствата и училищата. Хората започват да строят кораби. Ражда се медицината. Това е времето, което Библията определя като създаване на света – 3 760 години преди Христа.

- От тази епоха са и фигурите на космонавти. Тогава се създават другите велики империи след Египет – Китай, Индия и Асировавилония. Сътворен е Стоунхендж, когато би трябвало да се появят Авраам, Исак и Яков – някъде около 2 000 години преди Христа. Приблизително тогава се появяват и първите железни творения, не само ралото, а и оръжията. Хиляда години преди Христа е датирано еврейското писмо. Всичко преди това са устни предания. Хиляда години по късно се появява елинизмът. Персия е в апогея си около 600 години преди Христа. Тогава се развива астрономията и се поражда теорията за небесните сфери. Някъде около раждането на Христос, Мардук за последен път е пресякъл слънчевата система. Сега би трябвало да се намира от другата страна на другото си слънце. Ще се появи отново след 1 600 години. Какво ще стане тогава, не знам. Може да се окаже, че на една от двете планети няма вече живот......, или и на двете. Има и нещо друго, което не е свързано с историята.

Спомни си за кентаврите, за сфинксовете, за гигантите и за още какво ли не, описано в древните хроники. Едва сега, генното инженерство и телевизията могат да създадат такива чудовища. Те явно са го правили, но са изключвали гена на размножаването, за да проверят екземпляра, преди да го оставят да се разпространи. 

Спомни си за Адам, който се нуждае от Ева, за да създаде поколение. Докато тя не се появи, създадена от неговата плът, той живее в инкубатор. 

Помисли за Ева, която също е човек, обаче е притурка към мъжа, за да се създаде и се съхрани поколението. 

Сега една клетка може да създаде нов организъм. Това ли е кодът заложен от нашите създатели - Мардукците, за да подготвят следващото си пристигане тук? Аз не знам. 

Помисли, доколко физиологията на жената се отличава от тази на мъжа. 

Помисли и за това, че ние знаем много малко за функциите на нашето тяло, за функциите на отделните органи и връзката между тях. 

Да не говорим за мозъка и огромните му резерви. И още нещо: синовете на боговете си взимат жени от земята и се забавляват с тях до насита. Никъде, в нито една хроника , не се споменава, че дъщерите на Бога се забавляват със земните мъже.... 

И това не е всичко. Във всички древни митове, героите живеят стотици години. Ной, например, умира когато навършва 600 години. Да смятаме това за грешка, при цялата пунктуалност на повествованието, направо е наивно. Най-лесно е да се предположи, че герои са били или самите Мардукци, или техни творения с променен ген. Според писанията, много от тях отиват на небето, някои се връщат, някои не. Тези, които могат, разказват неща които едва сега можем да си обясним.


Боговете заповядват на хората да строят храмове, т.е. жилища на боговете. Всички те си приличат като братя близнаци. Всичките са кули, които се стесняват към върха. Строят ги народи, които дори не подозират за съществуването на останалите – в Китай, в Азия, в Африка и в Америка. Дори на дъното на океана изследователите твърдят, че те съществуват. Отвори на компютъра си космическа снимка на Черно море. Ще видиш очертанията на сладководното езеро и на бреговете му ще видиш ясно очертани пирамиди. Сега всичко е под водата. До тях имат достъп само руските подводнци. Всички пирамиди са строени от най-здравият материал, който тогава е можело да се намери на земята - камъка. За какво са им служели е друг въпрос, по-интересно е как са им служели. Явно “Те” са живеели там, там са били и жреците, които са разбирали заповедите им и са ги предавали на хората. Там са пренасяни дарове и .... храна! Когато Богът е отсъствал, приношенията са били или символични, или жреците са ги присвоявали за себе си, защото са избягвали да съобщят, че началникът е в отпуска.

Източник: Очите на Бога - Людмил Леонидов

В подземните хранилища на рицарите йоанити на остров Малта се съхраняват древни ръкописи. От векове тези архиви са държани далеч от любопитни погледи. През 1933 г. благодарение на широките си международни контакти и влияние проф. Николай Райнов получава разрешение от Ордена на хоспиталиерите да влезе в библиотеката. Това, което го е отвело в Малта, е неистовият му интерес към едно друго, но много по-старо братство - това на богомилите.


Според една градска легенда проф. Райнов донесъл подробни записки от тази командировка, които след смъртта му останали у сина му Богомил заедно с още документи, текстове и бележки – всичко това заключено в един мистериозен железен сандък. И за да звучи наистина като легенда, по подобие на ред други писателски архиви, смята се, че и съдбата на пазеното в този сандък е загадка.


Официално е прието, че богомилството се появява първо в България по времето на цар Петър I през X век и че основател на движението е поп Богомил, оттам и наименованието на учението, но за самия поп Богомил не се знае почти нищо. Други теории разсъждават, че поп Богомил въобще не е съществувал, а наименованието богомили идва от “мили на Бога”. Трети напомнят, че по време на разцвета на учението то не е било наричано богомилство, а неговите последователи били известни просто като “добри хора”. Самите богомили наричали себе си само християни.

За истинския основател на богомилското учение - Боян Мага, син на цар Симеон и брат на Петър I, официалната наука почти не говори. Това пише в книгата си “За богомилите от уста на ухо” проф. Дамян Попхристов, който в продължение на 17 години се занимава с изучаване на езотеричните школи. Той черпи сведения от богат доказателствен материал от български и чужди източници - апокрифни писания и евангелия, богомилски легенди, хроники, документи на инквизицията и на Ватикана, включително неиздадения ръкопис на Епископ Симеон “Богомилство и богомили”.

Единствените известни автентични източници са едно копие на “Тайната книга” на богомилите в превод на латински и “Каркасонският требник”. Двете книги оцелели благодарение на инквизицията, защото били използвани като веществено доказателство в процесите против богомилите. Оцеляла по чудо е и настолната книга на богомилите - “Тайната книга на Йоан”. Останалото са няколко богомилски легенди и това изчерпва почти всичко автентично, написано от самите богомили, пише проф. Попхристов.

Благодарение на онова пътуване в Малта отлъчения по-рано от Православната църква Николай Райнов продължава темата, на която са посветени известните “Богомилски легенди”.

Появява се и тезата, че проф. Райнов е истинският автор на ръкописа, назован “Богомилство и богомили”, подписан с псевдонима Епископ Симеон. Предполага се, че в този текст Райнов е направил опит за синтез на всичко онова, което е успял да види и прочете в библиотеката на малтийските рицари.

Съществуват десетки спорове дали никому неизвестният ръкопис “Богомилство и богомили” е достоверен източник, дали наистина е написан от Николай Райнов и дали професорът въобще се е добрал до богомилски източници, ако изобщо такива се пазят в Малта. Според проф. Дамян Попхристов съвсем естествено е да има съмнения относно научната стойност на ръкописа, след като Николай Райнов не е публикувал всичко това официално.

Неотдавна в публичното пространство се появи текст, озаглавен “Богомилство и богомили”, с подзаглавие: “Тази книга е назначена за всички вътрешни. Секретно!”, както и уточнението “От Полярната Звезда - през Южния Кръст - към слънцето!” Там богомилството е разглеждано от съвсем ново окултно гледище. Авторът твърди, че основател на богомилството е Боян Мага, както казва и Учителя Дънов, и разглежда доста подробно неговия живот и дейност, а поп Богомил и другите са само разпространители на идеите на Боян. Книгата е разделена на две части - историческото развитие на богомилството и доктрината на богомилството.


Епископ Симеон разглежда богомилското като типично езотерично учение, което, както посочва проф. Дамян Попхристов, представлява възраждане на раннохристиянското, така нареченото апостолско християнство, едно своеобразно връщане към изконните му корени и дълбока същност.

Ранното християнство доста се отличава от официалния църковен канон, и то в съществени въпроси като прераждането и кармата, които присъстват в оригиналното учение на Исус Христос, както и в богомилското.

Разликата с популярните Му проповеди сред хората е съществена - на хората Той говори с притчи, а на учениците си разкрива окултната същност на учението си. Това е и учението, което след Христос проповядват и неговите апостоли по време на мисиите си. Тази практика се следва и от богомилите, които проповядват с притчи сред народа и непросветените, а само на най-висшите членове се разкриват ключовите тайни.


В богомилското общество има четири степени - Оглашени, Верни, Избрани и Съвършени. Оглашените са тези, които само слушат учението, Верните са приели вече учението и отговарят за наставляването на оглашените; всеки верен трябва да доведе поне трима оглашени и да ги подготви за влизане в общността. Това са двете степени за обикновените хора. Следващите две степени са вече само за посветените.

Неразбирането, подценяването и отричането на богомилското учение започва от самата му поява. То е смесвано и обърквано с много други подобни “еретични” учения, които са битували по същото време и са предизвиквали гнева на официалната църква - манихейството, павликянството, адамитството, масалианството и други. Характерно за богомилското учение е това, че в началото се е предавало на принципа на тайните общества - “от уста на ухо”, за да не се изопачи, опошли и профанира съдържанието и същността му, а и за да не попада на неподготвени хора. Ето защо много от него е останало нечуто и неразбрано от враговете му, пише Попхристов.


Година преди официалното създаване на богомилството, през 927 г. при “неизяснени обстоятелства” умира цар Симеон. Той има 4-ма синове и една дъщеря. На престола обаче не се възкачва най-големият Михаил, а Петър, който е първият син на Симеон от втория му брак с Мария - майка също на Боян Мага, на Йоан и на сестра им Зоя. Проф. Попхристов пише за предположенията, че Йоан е бъдещият св. Иван Рилски, за когото пък също има твърдения за сходство с богомилите.



Момчето е изпратено да учи в Магнаурската школа, където тогава се преподават и изучават т.нар. магически науки – чисто езотерично окултно познание за трансмутацията на материята, базирано на Седемте принципа на Хермес Трисмегист, заимствано от египетските мистериални школи и обогатено от всичко най-добро, което е достигнало до Византия от най-дълбоката древност през Мала Азия и Далечния изток.

Под “маг” се разбира “мъдрец”, а не както често битува днес - “магьосник” или шарлатанин. Следователно Боян Мага е равносилно на Боян Мъдреца. Той дружи с двама сирийци и често пътува на изток. При завръщането си от едно от тези пътувания Боян носел на ръката си много особен пръстен от изумруд, какъвто се е давал само на висш посветен като отличителен знак.

По онова време точно в Сирия съществува голям окултен център, който направлява Западната традиция. В него са получили своето посвещение редица от най-видните учители като апостол Павел например, а доста по-късно и Кристиян Розенкройц. По това време този окултен център се ръководи от Великия посветен - Вотан.

Точно в този център и Боян получава своето посвещение лично от Вотан и заменя рожденото си име Вениамин с Боян. За него вече няма тайни, животът тук на земята е само момент от вечното съществуване във Вселената по законите на Божествения Разум. А този Разум е един и същ, непознаваем, вечен, неизменен, непресекващ, всеобхватен. Ето защо всички посветени, независимо в кои времена живеят, при какви условия, в каква среда, сред какви народи, имат едно и също Познание, абсолютно еднакво по своята същност, но в зависимост от различните условия предавано с различни думи.


Промяната не е само в пръстена на ръката му. Способностите му бързо стават достояние на много хора. В различни византийски източници се говори за пронизващия му и смразяващ поглед, за преобразяванията му и способността му само за един миг да “се пренася от единия край на царството в другия”.

След смъртта на баща му Симеон, Боян е извикан обратно в Преслав, за да бъде съветник на по-големия си брат Петър, който току-що е коронясан. Боян е само на 17 г. От този момент той става непосредствен свидетел на всички заговори и интриги в българския двор. Идва момент, когато предлагат на самия Боян да вземе престола и той решително отказва, като според историята, написана от един от първите апостоли на богомилството Симеон Антипа, Боян казал, че “е цар на друга държава и земна корона не може да носи”. Тогавашният патриарх Стефан, който впоследствие става един от първите ученици на Боян, му отстъпва за усамотение манастира “Св. Параскева” в столицата Велики Преслав.


На 12 април 928 г. Боян Мага вика при себе си поп Богомил, съобщава му за пристигането на двамата сирийци със специална мисия и му разкрива намерението си за следващия ден. На 13 април в подземната зала, точно под олтара на църквата “Св. Параскева”, се събират при Боян Мага 21 човека. Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, боляринът Светомир Македонец. Поп Богомил довежда и една жена - Макрина - която ще остане в историята под името Михаил Унгарец.


Тази среща е началото на богомилското движение – това е моментът, в който Боян Мага посвещава присъстващите в основните моменти на своето учение, това са бъдещи апостоли на движението.

Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, негова дясна ръка, най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието “богомили”.

Фактът, че началото е поставено именно от хора на властта, и то не някъде из полето и горите, а в столицата, е очевиден показател за целта на движението. То не е властолюбиво и антихуманно, но същевременно не е никак безобидно по отношение на официалната власт и църква, а благодарение на високия си морал се оказва и доста силно и всеобхватно сред народа.

Жените при богомилите имали право на висше посвещение и можели да достигат до най-високите степени в йерархията. Това разбиране е постижение, ненадминато и до ден днешен, защото дори в наши дни не може да се каже, че жените са напълно равнопоставени с мъжете, особено в религиозен план. И при католиците, и при източноправославните християни жените не могат да заемат висши духовни постове.


В Средновековието недъгавите обикновено били гонени и изолирани, изхвърляни, забравяни, а дори и съзнателно избивани, за да не пречат и да не “подяждат” здравите.


Учението на богомилите се движи около властта не само в България, а и във Византия, където влиянието им достига чак до императора. След серия от заговори и интриги на престола в Константинопол застава законният император Константин VII Багренородни (945-959). Управлението му е време на относително спокойствие и мир, пише проф. Попхристов.




Константин става не просто редови богомил, а презвитер. В лицето на Константин VII богомилите намират мощен защитник във Византия срещу атаките на църквата и получават сигурна подкрепа за дейността си. Постепенно представители на учението, по данни на проф. Попхристов, се издигат значително - Никита Странник (виден богомил и сподвижник на Боян) е назначен от Константин VII за главен магистър и управител на византийските колонии на изток, Василий Византиец (един от първите апостоли) е назначен за главен управител на императорския двор, Светомир Македонец (също виден богомил) става началник на наемните войски.

Някои теории може да се различават по отношение на произхода на богомилството, разпространението му, влиянието му и т.н., но общо взето, от екзотерична гледна точка мнението е единодушно - богомилското учение е дуалистично и това е главното, което го отличава от официалната християнска догма.

По определение дуализъм означава изповядване на две божества, които еднакво се почитат, или просто казано - двубожие. Двете божества са независими едно от друго - това са двете начала - материя и дух, добро и зло и т.н. Самата дума е от латински - dualis - и означава двойствен. Според богомилите съществува един върховен Бог, но след него са две същества - първородният Сатанаил, творецът и владетелят на материалния свят, и Христос - на духовния свят. Богомилите почитат само единия бог - добродетелния.

Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях и видимия свят.

Луцифер създал много неща и решил да създаде и човек – взел глина и направил едно човешко тяло, но то не мърдало. Луцифер нямал силата да го оживи и помолил Господ да му помогне. Тогава Господ дал душа на човека и човекът оживял. Така се появило на земята делението между смъртното тяло, създадено от Луцифер, и безсмъртната душа, дарена на човека от Господ.

Учителя Петър Дънов неведнъж говори, че “човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.”

Друго разминаване с официалната догма е възприятието за кръста. Според богомилите той няма никакво значение, свързано с християнската вяра, защото в този контекст той е само един уред за мъчение, на него не се е извършила никаква мистика. Според тях да почиташ кръста е все едно “да почиташ въжето на обесилия се”.

Богомилите признават само една молитва - “Отче наш”, защото тя е единствената молитва, излязла директно от устата на Исус Христос и директно завещана от Него. Наричат я “Свята Молитва”. Тя е “универсалната” молитва, защото с нея се молят дори и ангелите. Всички други молитви според богомилите са “празно многоглаголстване”.

Освен че не признават част от твърденията на официалния църковен канон, богомилите директно се обявяват срещу църквата с нейната поквара и лицемерие, както и срещу държавата като апарат, който узаконява неравенството, потъпква свободата и правата на хората. Затова богомилското учение е подложено на преследване и в крайна сметка богомилите са изгонени от България.

Независимо от цялата им “тайнственост” хората винаги ги разпознавали, тръгвали веднага след тях и ги молели да им дадат благословията си. Никой не може да даде логично обяснение на какво се дължи това неналожено уважение, но хората безпрекословно и доброволно им го давали, защото знаели от опит, че точно тези странни хора, които се появяват изневиделица сред тях и също така “магически” изчезват, умеят добре да лекуват.

Богомилите церили хората не само с билки и отвари, но и с ръцете си, понякога дори без да ги докосват, или като гледат много съсредоточено право в очите им; лекуват и най-тежките болести, дори “връщат” мъртвите, те умеят да успокояват с благи думи, а мъдрите им съвети по всякакви въпроси са направо незаменими. Те са грамотни и начетени, посочва проф. Попхристов, не се смущават от нищо и от никого, могат да говорят на всякакви теми, красноречието им е завладяващо, езикът достъпен, познанията впечатляващи.

Те наставляват, без да насилват, привличат последователи, без да изискват, в спорове се намесват по най-справедливия начин, без да се натрапват, в беда помагат с каквото могат. След разговор с тях човек се чувства и успокоен, и заинтригуван, и ободрен до щастие. Те събуждат любопитството на околните, но никой не може да каже и една лоша дума за тях, никой не се е оплакал, че са му откраднали нещо или са го излъгали, никой не ги е виждал пияни, никой не ги е чул да крещят и ругаят, никой не е бил обиден от тях, никой не ги е видял да се бият или да се замесват в скандали, но около тях все пак витае нещо загадъчно и необяснимо – те привличат като магнит, имат особена сила.

Източник

"За древните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били истинска катастрофа. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните жители са ги наричали „вероломни получовеци“, а техния вожд Атила е имал прозвището „бич Божи за Земята“. Наричали са ги още „нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни“. Дълго време след края на войните с хуните, те са били обвинявани за разпадането на Римската империя и за тъмните времена които са последвали разпада. Според Сузане Хакенбек, археолог от Кеймбридж този поглед към хуните е едностранен, прекален и по-скоро се е превърнал в клише. Хакенбек е анализирала останките на близо 200 души живели през пети век в днешна Панония, Унгария. Като изследват намерените кости и съдържащите се в тях елементи, Хакенбек и нейните колеги правят изводи за това, че в този район всъщност хуните са живели заедно с местното население. Откритията им са изненадващи. Въпреки че хуните са воювали с Рим, обикновените хора по границата между двете империи са съществували относително мирно заедно и дори са се кооперирали в много дейности. В различните кости, намерени при древни погребения в Панония са открити различни елементи, доказващи различен начин на живот – при едни, че са били земеделци, при други, че са номади."

Четейки тези редове, се изумявам, как мозъците не само на цялото човечество, но и на т.н. учени от престижния Кеймбриджски университет, са промити с недомислици и фалшификации, напълно изчистили от общочовешката история името българи и тяхната огромна многохилядолетна държава Велика България.

Така наречените кембриджски учени изглеждат жалки папагали на постулатите, насаждани 1500 години в историята на Западна Европа и света. Историята за хуните е фактически история на българите-хуни. Тази история е изцяло заличена от определени ретроградни глобалистки сили, защото е в пълен разрез с техните цели за световно господство. В противен случай не би било възможно „разумното“ човечество да приеме, че „Великият културен Запад“ е бил тотално подчинен на Велика България. И така човечеството е напълно зомбирано през тези 1500 години, българските и други извори за българите са изгорени, историята фалшифицирана и днес няма и помен от истината за древните българи и най-великият неин император Туки Атилле, Атила. Прозвището му „Бич Божий“, идва от прякора му на трек-български език „Урус Баг“ (Бичът на Господаря, Бич Божий). Но смисълът му съвсем не е пейоративен, какъвто ни го предава преиначената история и тези нескопосани „учени“. Българският владетел е носил като атрибут за царствена власт царски бич. А в случаят съществителното е придобило образ на метафора заради величието на Господаря. Някой трябва да им каже да четат българските летописи, които излизат вече на бял свят, като светата истина. И нека престанат да ни унижават, да ни смятат за никакъв дребен народ, че сме били малка и незначителна държава, каквато сме сега. Историята на Велика България е величествена, както ничия друга история на никоя друга държава и народ по земята!

Своят най-голям разцвет Велика България е достигнала при император Туки Атилле (433-453 г.) от българския царски род Дуло. Синът на Монджук, внукът на Алъп-бий, с над десет имена – Атилле Туки Къй Ардар (Артур) Айбат Аудан-Дуло Тай-Мадук Колъйн Кобландъй и др. се е родил в Годината на Коня (406 г.) в крепостта Ашла (днешен гр. Казан, Волжска България, Русия) и станал единственият управник на Земята, на когото се подчинил целят тогавашен свят (Европа, Азия, Африка). На Атила му се отдало да създаде най-съвършената и справедлива държава в историята на човечеството, режима на военната демокрация, поради което станал герой в приказките и легендите на всички народи по света. Във всички страни на света се утвърдил българският култ на духа на бурята и воинската слава Баръйн-Кубар-Джамгъйр-Самъйр, защото той по заповед на Тангра (Бог), дарил Атила с меча на победата (описан и в гръцки идзвори). Поради това на запад членовете на военните съсловия получили названието „баръйни“ („барони“), а на изток „самъйри“ („самураи“).

За Атила е категорично ясно, че е от българския царски род Дуло. Хон-Българската империя, която той, синът на Монджук Ищяк Мермер, онаследява от чичо си Руджа Джураш Масгут (Руа), като продължител на Втората Хон-Българската династия, основана от прадядо му Булюмар, е най-голямата и велика държава в цялата човешка история за всички времена. Данък на Атила са плащали от Андалус („Къзъл Ибер“ – Испания), Тулус – Франция, Алтънбаш – Италия, Кермек – Германия, Цяла Средна (Среден Дунав, Панония, Баил, Авар-суба) и Източна Европа (Русия, Украйна, Беларус, Прибалтика, Скандинавия), Мала Азия, Близкият изток, Сибир и Средна Азия, до Индия-Пакистан-Белуджистан (Българ-истан), Китай, Камчатка и Аласкай (Аляска). Така нареченият Списък на българските ханове, открит от Попов и започващ с неизвестния митичен Авитохол, не е коректно интерпретиран. Митичното и тайнствено име „Авитохол“ е името на Атила. Родното име на Атила е Туки, в Алтайските диалекти, откъдето идва рода Дуло, е наричан Тукал, „-Тохол“. А „Ави-“ е промененото Абий, Абай, което означава на трек-български „Голям“, „Велик“, „Старши“, „Бате“, „Байно“ оттам и днешното ни обръщение „бай“ – еди кой си… Т.е. „Авитохол“ означава „Великият Туки“, „Великият Атила“. Това име е разпространено чрез древни българкски преселения и сред северно-американските индианци. Да си спомним романтичният образ на сина на Великата Мечка – Токай Ихто, запечатан от Майн Рид.

Хан Аспарух (Аспаръйк на български тюрки) е далечен потомък на рода на Атила, получил прякор Атилкьосе (Безбрадия Атила), наречен на своя велик предшественик Атила. Той нямал брада, очевидно има генетични остатъци от хонското му (слабо окосмено) начало (на Булюмар).

Атила получил блестящо българско, римско и гръцко образование. В младостта си е учил в Рим и Константинопол. Знаел съвършено родния си трек-български език (български тюрки), старонемски, лантински, гръцки, новоагилски (праславянски), персийски, знаел отделни фрази по арабски, китайски, индийски, берберски, етиопски, унгарски. Той заповядал на всички източни воини да говорят на трек-български, а на всички воини в Баил (Централна Европа) – на новоагилски, поради което тези езици се разпространили в техните региони и до днес.

Атила не се месил във вътрешния живот на покорилите му се страни, държави, народи, но метежниците и изменниците унищожавал бързо и безмилостно. Никога хуно-българската войска не е закачала мирното население, ако не й създават проблеми. Най-спокойните райони на Българската империя били Китай, където управлявала българската династия Сянби-Тоба (Държавата Северен Вей, 386-534 г.), Африка, където български наместник бил кралят на готите-вандали и алани Гензерих, също Индия и Персия. Но в Средна Азия и Западна Европа подържането на българските порядки изисквало значителни усилия. С цел, подчинените на Велика България две Римски империи да не помислят за отделяне, Атила им отнел всичките погранични области със силни крепости, военните кораби и главните пътища. За съжаление, българският наместник в Западната Римска Империя Аеций (Хайджи Яучи), вуйчо на Атила , бил подкупен от лабъйтския (юдеите талмудисти) Дом Надан и започнал тайно да действа срещу „императора на целия свят“. Под техен диктат и инструктаж Аеций действал кооварно с подставени лица, които тласкал към метежи срещу хуно-българската власт. Опитвайки се да развали женитбата на Атила за сестрата на западно-римския император Валентиниан ІІІ Гюннария (Хонория), поради опасението, че във вид на зестра на Атила, можело да бъде дадена част от империята, Аеций тласнал към метеж военноначалника Будар и краля на вестготите Теодорих. Метежниците разчитали да разбият Атила при град Орлеан. Но разузнаването на Атила било превъзходно. Предварително узнал за намеренията на метежниците императорът в 451 г. се отправил с огромна 700-хилядна армия.

Хон-българите на Атила удържали славна победа в двудневната Каталунска битка на 22 и 23 юни 451 г. Когато погребали своите другари, съгласно френските легенди, български оркестър от 1000 кубъйзисти изсвирил в чест на загиналите прощален химн. След погребението в лагера на Атилле пристигнал Сонгебан и докладвал, че е пленил 200 хиляди римляни. Всички пленени били присъединени към войската на Атилле. Той бил толкова доволен от победата над метежниците, че опростил обикновените римски войници. По-късно този корпус от пленени римляни се сражавал за император Джангиз (Дингезих), сина на Атилле.

Западните историци свели битките на 22 и 23 юни 451 г. в една битка и съчинили приказката за поражение на Атила. А последвалите събития по никакъв начин не доказват, че Атила е бил победен на Каталунското поле. През 452 г. Атила след като успял да си върне задържаната в Рим Гюннария и наказал няколко хиляди италиански дезертьора, превзел най-мощната европейска крепост Акавъйл (Аквилея) и окупирал цяла Италия от Милано до Калабрия. Император Валентиниан ІІІ и Папа римски Лъв му отворили портите на Рим паднали на колене, целувайки ботушите му. Когато Атила влязал в столицата, срещу него излязла невестата му Гюннария. В своята походна юрта, вдигната около портите на Рим, Атилле извършил българския обряд на бракосъчетанието. Засипвайки булката със златни и сребърни монети, императорът на целия свят се уединил с нея в юртата. За тези събития в песен за Атилле разказва съчинение на чичо му Баръйс скоро след смъртта му през 453 г…

След войната разбитият Хайджи Яучи се покорил на волята на своя кансюбиги и Атилле заповядал, баръс-българите или булгите („белгите”, „белгерите”, „българите“) да заемат северната част на Кермек (Западна Европа, Белгия), марангите (франките) – Тулуш (Франция, Тулуза), худците, аланите и кандалите (готите, аланите и вандалите) – Къзъйл Ибер (Иберийския полустров, Испания) и Кимет (Северна Африка, тук), тулунглите (тюрингите) – брега на Бесер (Везер), бурджантайците (бургундите) – Алъйп Бурджан („Алпийска България”, Швейцария), саксините („саксите”) – южната част на Кара Сувар (междуречието на Елба и Одер), алан-кубарите („лонгобардите”) – северната част на Алтънбаш (Италия)… Всички народи на света живеят и сега, където им указал или разрешил да живеят Атилле Урусбаг („Бич Божий”). И не е имало както преди него, така и след него, по-велик властелин от него. Всичките царствени династии на Кермек са основани от неговите деца…

Атила не е бил обикновен управник на света, той е създал съвременния свят и неговите най-велики страни. Със своя указ франките да заемат територията на Галия, който бил изпълнен по-късно в началото на VІ век, Атила създал съвременна Франция. Като преселил анатъйшските (ютландските) англи и българите-саксини (сакси) в Ег (Улуг)-Бурджан (Великобритания), Атила създал Англия. Като съкратил през 451 г. територията на Западната Римска империя до размерите на Апенинския полуостров, Атила създал Италия. С указа от 451 г. „За границите на Кермекската провинция на Велика България“, Атила създал Германия в съвременните й граници. За своя чичо Баръйс Атила създал провинцията Байлак – съвременна Полша; за своята майка Бинаджи – провинция Керен – съвременна Австрия; за своя шурей Бел Бургундски – провинция Бари – съвремена Швейцария; за своя брат Абраш – провинция Халан – съвременна Холандия; за своя шурей Бали – провинция Чек-Българ – съвременна Чехия; за своя тъст Марджан Искем, любител на медовата напитка – провинция Суджак – съвременна Хърватия и др. Атила дал имената на Сибир, Китай, Афганистан, Балистан (Палестина), Индия, Иран, Мароко и много други страни и държави. Занимавайки се със създаването на съвременния свят Атила писал стихове на трек-български (български тюрки, тюркски), гръцки и латински език. Негова настолна книга била „Илиадата“ на Омир, преведена от чичо му Баръйс на трек-български език.



Източник

Практика

Практиката е упражнение на съзнателно дишане и мислене. Започвате с това:

• Вдишване и издишване 3 последователни пъти като на всяко вдишване и издишване повтаряте - на вдишване Чистота на издишване Изобилие.
• Следователно на четвъртия път на издишване назовавате ненужна за вас мисъл или навик който просто не работи по подходящ за вас начин и искате да се освобдите от него.
• На петото вдишване назовавате качество или позитивна мисъл с която бихте заменили навика и на издишване повтаряте - Изобилие.

След това отново повтаряте 3 последователни пъти чистота и изобилие, като сте фокусирани върху дишането и новите идващи мисли за трансформиране.

Това е основата, с която можете да медитирате по подходящ за всеки начин, можете да комбинирате както почувствате за добре стъпките на упражнението, но винаги бъдете съзнателни за дишането и мислите, които идват. мислите не са наши или ваши, те са такива каквито са. Във всеки от нас е проникнала първичната мисъл, Тя е Божествената мисъл, Божията воля и основа за Живота.

Примери:

Пример 1

1. На вдишване - чистота, на издишване - изобилие.
2. На вдишване: -чистота, на издишване - изобилие.
3. На вдишване: -чистота, на издишване - изобилие.
4. На вдишване - чистота, на издишване - освобождавам се от съмнението.
5. На вдишване - прилагам смирение, на издишване - изобилие.
6. Отново се повтарят чистота и изобилие съзнателно с дишането три последователни пъти.

Пример 2

1. На вдишване - чистота, на издишване - освобождавам се от (навик 1)
2. На вдишване - чистота, на издишване - освобождавам се от (навик 2)
3. На вдишване - чистота, на издишване - освобождавам се от (навик 3)
4. т.н.
5. На вдишване - прилагам (качество 1), на издишване - изобилие.
6. На вдишване - прилагам (качество 2), на издишване - изобилие.
7. На вдишване - прилагам (качество 3), на издишване - изобилие.
8. т.н.

Николай Райнов
Богомилски легенди