Самосъзнание.com | Любов - Мъдрост - Истина

  • Съзнание
  • Самосъзнание
  • Свръхсъзнание
  • Учителя
  • Любов
Космично Съзнание

Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие. 48-48.

Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието. 91-51.

Подсъзнанието и свръхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият - човешкият дух. Съзнанието и самосъзнанието представят другите два полюса - единият означава човешкото сърце, а другият - човешкият ум. 34-203.

Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта... Някой хора са влезли вече в космическото съзнание. 48-43.

Материализмът има отношение към обикновеното, т. е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. 64-139.

Ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии. (Подсъзнание, съзнание и самосъзнание). През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото другите му заповядват... Обаче влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора, и той сам за себе си, става ясновидец... Когато някой човек живее в четвърта степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозите на болните и да им препоръчва начини на лекуване. 48-51.

Човек трябва да се пробуди за едно съзнание, по-високо от самосъзнанието. Без това съзнание той ни би могъл да разбере духовния свят не би могъл да влезе във връзка със съществата от този свят. 103-276.

От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега иде времето на космическото съзнание... Светлината на това Съзнание е голяма, тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората. 48-48.

Христос извади човека от самосъзнанието и го насочи към Божественото Съзнание дето е радостта. 67-276.

Свръхсъзнанието е единичен процес, в които се разглежда какво мисли Бог. 0-28.3.89.

Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. 12-27.

Пожелавам на Всички да поживеете момента на съприкосновение с Бога, който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живот на Божественото, космично съзнание. 12-29.

Силата на Човека се крие в неговото висше съзнание. 84-139.

Събуди ли се веднъж Божественото, космичното Съзнание в човека, той води възвишен съзнателен живот. 80-173.

Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по велик момент в живота на човека от това, да почувствува Божественото присъствие в себе си. 59-76.

Всички религии водят до вратата на космичното съзнание. Всички вярвания, с които сте били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието; „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Това подразбира, че като влезем в космичното съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите набирания, новите вярвания, в които нашето сърце нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облекат с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл на думата и ще се познаем. 12-26.

Човек трябва да има идея, да знае какво му е нужно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание в него. Когато това съзнание се прояви, човек се отличава с постоянство... Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат. 84-12.

Истинският живот започва с проявяването на висшето съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То стимулира човека, подтиква го към живот, работа и учение... В неговият живот няма застой. 84-12.

Когато човек влезе в космичното съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот... С влизането на човека в космическото съзнание, започва развитието на ред мозъчни центрове и способности, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуковете. 48-43.

Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. 48-73.

Щом влезем в космичното съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещото положение или за Синовете, Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии. 12-25.

Човечеството до сега е живяло в колективното подсъзнание, както и животните, а сега цялото човечество минава в колективното съзнание, т. е. хората започват да съзнават, че те се нуждаят един от друг. До сега всеки човек е живял само за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега, в цялото човечество, има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, всичките общества, класи да подобрят положени[…].119-5.

Сега трябва да се яви Учител на човечеството, който да прекара самосъзнанието през космическото съзнание. Запалка трябва, потик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. 48-50.

Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски, не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин. 119-7.

Какво представя Божественото съзнание? - височина, т. е. висок планински връх. - Какво представлява обикновеното съзнание? - долина. За да се ползва долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. 84-142.

Стремете се да запазите връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. 84-139.

Често учениците се оплакват, че нямат успех в училище. Те учат много, а малко придобиват... Защо? - Няма връзка между обикновеното Съзнание и свръх съзнанието. 84-137.

Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му Съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето низше, обикновено съзнание с Божественото, т. е. с възвишеното, благородното начало в себе си. 84-137.

Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание: Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. - Невежа съм. - Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. - Грешен съм.

- Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка, и ще станеш праведен. - Беден съм... - Възстанови скъсаната връзка, и богатството, само по себе си ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почетен човек. 84-140.

Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. 84-140.

Като ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работа си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. 84-141.

Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила. 84-141.

Човек трябва да пази единство на съзнанието си, т. е. да не допуща в съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда в човека две равни противодействащи сили, които взаимно се неутрализират. За пример, явява се у вас желание да направите едно добро, което е свързано с някаква материална жертва. В този момент се явява страхът, че ще се ощетите; той веднага се противопоставя на желанието ви да направите добро, и тези две сили се взаимно унищожават или неутрализират... Щом се натъкнете на тези две противодействащи сили, вие казвате: Ще отложа това добро за по-благоприятни условия. 73-153.

Влизате в някое духовно общество, искате да работите за своето духовно развитие... Но ако дойде в ума ви мисълта, че не е време за духовен живот, вие напущате това общество. Днес пренебрегвате едно добро желание, утре потискате известен стремеж в себе си, докато най-после съзнанието се раздвои. Не за да развиете своите духовни сили, вие никога не трябва да се отказвате от добрите желания и стремежи, никога не трябва да се подпушват, за да не раздвоите съзнанието си. Духовните сили в човек се развиват само при единство на съзнанието. Вие трябва да знаете, че всичките сте изложени на влиянието на странични същества, които имат желание да ви отклонят от пътя. Като имате всичко предвид, трябва да вземете предохранителни мерки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си. 73-153.

Ако човек се намира под влияние на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото съзнание. Щом дойде Божественото съзнание в помощ на човека, с него заедно идат и трите елемента: любов, мъдрост и истина... Той ще почувства светлина в ума си, топлина в сърцето с и свобода в действията си... Това значи, човек да попадне под влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което някога не е разбирал, днес го разбира; онова, което някога не е могъл да направи, днес може да го направи; онези хора, които някога не е обичал, днес ги обича. Като знаете това, правете връзка с Божественото съзнание, което просвещава и освобождава човека. 62-22.

Единственото нещо, което може да се направи при дадените условия, е да се събуди съзнанието. 34-39.

Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човека; Там дето съзнанието е будно никакво спъване не става. 83-250.

Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. 80-85.

Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. 83-250.

Физическият човек умира, т. е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава. 60-226.

Съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. 57-231.

Източник



Прочети още:

  Съзнание и Самосъзнание

САМОСЪЗНАНИЕ

  • 0 Comments
Каква е разликата между Съзнание и Самосъзнание

Отче наш.
Тема имате ли? – /Нямаме/. – /Изпяхме „Мога да кажа“./

Да вземем думата „възможност“. Кое е възможно? Кое е невъзможно? Някои навици в живота са произлезли от нещо необходимо. Вземете навика на постоянство. Произходът на постоянството на какво се дължи? Ако се даде една тема „Произхода на пиянството“. Ако човек не пиеше вода не щеше да бъде пияница. Необходимостта да пие вода, дава възможност да стане човек пияница. Едно отклонение от естественото положение. После яденето в човека е станало причина често за големи отклонения. Има един навик в хората да хапят със зъби. Ако човек не яде, никога не щеше да хапе. Или месоядството е резултат на яденето, в епохата на много неблагоприятни условия, когато се явило в света месоядството. Казвам: Ако природата не е създала естественото положение храненето, нямаше да се явят и анормалности. От хигиенично гледище, човек няма едно правилно отношение към храната и в него ще се родят известни нездравословни състояния. Запример, ако на човека се разстрои неговият стомах, то става от преумора. Хората ядат мъчносмилаеми храни или пък когато хората пресилят стомаха си повече. Вземете малките деца постоянно все ядат, гледаш целия ден това дете току дъвчи. То е от доброто желание, че хората мислят като ядат ще напълнеят, ще бъдат по-добри. За храната има определено време. Не всякога може човек да яде. Щом стомахът се намира в едно почивателно състояние няма да давате храна. Ако поставиш тази храна в стомаха, може би ще мине няколко часа, докато стомахът вземе да изработи храната. Или никога не приемай една храна, която не обичаш.

Казвам: На първо място в съвременната хигиена човек трябва да се научи да се храни. Малко да се храни. От малкото, много хранителни вещества да изкара. Има опит, който човек прави, че една обикновена храна всякога допринася нещо на организма. Първото нещо при храненето е човек да знае кога да пие вода и как да я пие. Много нездравословни състояния произтичат от лошото пиене на вода. Даже вие, които сте слушали толкоз беседи, вземете една чаша вода от 150, 200, 300 грама вода, изпиете я, казвате: „Много хубаво ми стана на гърлото“. Но туй охлаждане се отразява на капилярните съдове и вследствие на нарушението на този закон хармонията на капилярните съдове, храносмилането става мъчно. Имайте като правило: Винаги пийте водата на глътки. Най-добре пие вода кокошката. Тя като вземе една глътка, дигне си главата нагоре. Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде. Тя каквото намери, нагълта го. Казвам: Оправдателно е за кокошката да не спазва хигиеничните правила на човека. Тя не е следвала в никой университет. Каквото придобила по закона на наследствеността, кокошката не знае какви са последните правила на природата. Ако съвременните кокошки страдат, туй не ги учила природата. Учила ги в миналото, но какво сега ги учи, не знаят. Тепърва кокошките ще се приспособят. Третото нещо е, че мнозина дишат въздуха през устата, не през носа. Вследствие на това някои се оплакват от засъхване на гърлото. Дишайте дълбоко през носа, не през устата. Сега трябва да се изучава. Говорят някои за етера, не говорят за въздуха. Въздухът е посланик на дишането. Водата е един посланик. Във водата се крият хранителни вещества, както и да ги наричат, наричат се жизнена енергия, която поддържа организма. Вземете съвременните научни данни: за някои храни, трябват половин, за някои един, за други два, три, има храни, които вземат четири часа, за да стане храносмилането. Теоретически е това. Значи според тази теория след 4 часа, след като си се нахранил, ще имаш енергия да ходиш. В практическия живот, човек, който е отслабнал, след като се наяде, след половин час, той е в състояние да ходи. Питам сега, откъде се взема тази енергия? Затуй храната трябва да дъвче дълго време, понеже по-голямата част от енергията се приема чрез езика. Тази финна енергия, която се взима за съграждане на тялото, се взема чрез езика. Останалата част отпосле влиза в стомаха, икономия. Казвам: За това дълго време трябва да дъвчете храната, за да може хранителната част да мине през езика. Тази част, която минава през езика ще пречисти много по-добре, отколкото онази, която минава през стомаха. Мнозина от вас имат навик да превърдалят храната два–три пъти в устата. Старите хора, които не дъвчат, после се оплакват от стомах, разстройство имат, усещат киселини, неразположение. То е от недъвкането на храната, че потребната енергия не се приема чрез езика. Същото нещо е и за водата. Водата трябва да се задържи в устата, за да може онази енергия наречена прана, да може да се възприеме от езика и тогава влиза в организма. Така е и с дишането. Когато искате да дишате трябва да имате разположение. Колко пъти са давани правила за дишането, някои считат мъчно е да се диша. Мнозина от вас, които са малко нетърпеливи, започва човек да се дразни, не може да търпи. Малко само го бутнат, кипва. Причината за това дразнене зависи от плиткото дишане. Някои дишате бързо, плитко. Това дишане най-после трябва да дойде. Вие така като дишате пълните само горната част на дробовете, долната част остава празна. Според закона, като поемате въздуха, долната част трябва да се напълни, дъното да се напълни, после да се напълни горната част. Вие пълните горната част на дробовете, долната остава празна. Вследствие на това, в бронхите, в тия малки тръбици, когато не дишате пълно, остават малки нечистотии. След време тия погрешки мъчно се поправят. След като поемете въздуха, имайте желание всичко онова благо, което е скрито във въздуха, една вътрешна интелигентност има. Вие мислите, че въздухът е много прост. Много прост е в едно отношение, в друго отношение е много учен. Има едно съзнание във въздуха, човек ако влезе във връзка с него, дишането става правилно.

Едно малко изяснение. Засега съзнателната част на човека се намира в неговата глава. Краката не са съзнателни. Краката само усещат, не мислят, ръцете не мислят. Всичката разумност е съсредоточена в човешкия мозък. Тя се предава посредством особени нерви. Разумната енергия се предава по цялото тяло. Запример, в даден случай, когато вие възприемете известно количество въздух, той е наситен с доста енергия, има доста голямо количество електричество и магнетизъм. Има и достатъчно прана във въздуха. Ако вие възприемете това количество от въздуха, дръжте съзнанието си будно. Аз считам съзнание онова, което дава отражение на нещата, което ги представя ясно. Сега за да дишате правилно, във вас трябва едновременно да функционират вашето съзнание и вашето самосъзнание. Каква е разликата между съзнание и самосъзнание? Съзнанието схваща само вътрешните неприятности, които имаме. Ние страдаме, съзнаваш, че тия страдания идат отвън. Каквото и да е страдание иде отвън. Горещината иде отвън. Болестите, несгодите идват отвън, всичко туй иде отвън. Според съзнанието всичките причини идват отвън. Ако ние разсъждаваме според закона на съзнанието, всичките отвън са криви само ние сме прави. Никой не иска да страда. Никой не иска да си счупи крака, но причината на счупването е отвън. В съзнанието не може да схванем, че той има нещо, което е пропуснал. Значи мъчнотиите вие си схващате. Всеки съзнава, че е крив, но въздухът е студен, не е достатъчно топъл, нечист е. Искаш въздухът сам по себе си, търсиш чист въздух. Откъде ще се пречисти въздухът? Чистият въздух откъде ще дойде? Кой в природата ще се заеме да чисти вашия въздух? Природата ли покваря въздуха? Хората покварят въздуха.

И тъй ние търсим причината в първия човек за нарушението на Божия закон в ябълката. Но то е според закона на съзнанието. Ябълката беше една причина. Ако тази ябълка я нямаше, нямаше първия човек да направи погрешка. Ако няма някой трап, някой окоп някъде, няма да паднеш. Сега в закона на самосъзнанието, там човек съзнава своите погрешки. Чрез самосъзнанието схващаме погрешки направени от наша страна, кои страдания са привлечени от наша страна. Следователно, в съзнанието схващаме външните причини, които стават в съзнанието, а в самосъзнанието, виждаме по кой начин може да отстраниш тия страдания. Допуснете, някой ви дава, уговорва ви нещо, или иска да изучи и вие казвате: „Това не е ваша работа“. Някой иска да ви даде някое наставление, казвате: „Аз го зная“. Често вие правите онази погрешка, която направил един турчин. Дошъл при един българин и му казва: „Да не говорите български, защото аз всичко разбирам“. Седнал той, угощават го и той с лулата си запалил чалмата. Казва му българинът: „Агачо чалмата гори“. – „И това зная“. Българинът пак му казва: „Агачо, ако не изгасиш чалмата, цялата ще изгори“. Той пак казва: „И това зная“. Българинът се чуди как така да знае, че чалмата му гори и я оставя да гори, ни пет пари не дава. Най-после му казва на турски, че чалмата му гори и той тогава казва: „Така кажи“.

Често и вие така разбирате научните теории, както този турчин разбирал български. Казват, че трябва да се яде добре, казвате, че и това знаете. – Трябва да се пие вода. – И това знаете. – Трябва да се диша добре. – И това знаете, но чалмата гори. Как ще определиш ония неприятности, че уж настинал, че прозорецът бил отворен. Човек дето се простудява, причината не е прозорецът. Донякъде е вярно. Има хора, които като е счупен прозорецът някъде, той ще простива. Има някои хора, прозорецът цял отворен и пак не се простудяват. Друг пък, една малка дупка има, той ще простине. Когато някой от вас някъде се простуди, където бил отворен прозорецът, може прозорецът да е играл някаква роля, но причината не е в прозореца. Вие може да направите един опит. Ако съзнанието ти е било будно, зависи как си гледал на този въпрос. Ти може да гледаш на един прозорец, че е отворен и чрез този закон на съзнанието, или чрез закона на самосъзнанието, ще имате два резултата. Действително става изстиване. Ако вие влезете в една атмосфера, в която температурата е по-долу от температурата на вашето тяло, веднага тази външната атмосфера ще погълне част от температурата на вашето тяло и след това ще се свият капилярните съдове, след това ще се наруши кръвообращението. Вие несъзнателно ще почувствувате, че една промяна станала в организма. Може да направите опит. Когато прозорецът е отворен, искате да духа, да влиза студено течение, ако има изпийте топла вода и вижте дали ще се простудите или не. Направете някой път един опит. Изпийте една, две, три чаши вода и поставете се на същото място и вижте какъв ще бъде резултатът. Ще видите дали теорията е права или не. Или да допуснем атмосферата ви влияе, усещате на краката си известно изстиване. В дадения случай концентрирайте ума си върху краката и вижте за колко минути след като сте се концентрирали, краката ще се стоплят. Това е закон за здравословното състояние. Там дето участвува умът, във всичките ония упражнения в съзнанието или в самосъзнанието, ние вече имаме добри резултати. Ако ти ядеш и умът ти присъствува в яденето, намираш, че яденето е работа. Ако участвуваш с всичкия си ум ще видиш, че тази работа тебе ти е приятна, ти от тази храна ще почерпиш голям запас енергия. Ако ти пиеш вода и умът ти присъствува /и/ в дишането, непременно ще имаш добри резултати.

Та казвам: Човек без самосъзнание не може да изправи своите погрешки. Със съзнанието ти ще усещаш страданието си, в самосъзнанието си ти ще изправиш погрешките си. В самосъзнанието ти, той няма да се самобичува. Не да се самобичува човек, но всяка погрешка трябва да се изправи. Да допуснем, че в дадения случай вие носите една стомна и вие я ударите някъде. Наскоро, когато пътувахме за Рила, гледам един от нашите приятели, с един от учениците носи един термус с нарамки, но нарамките са по-широки отколкото термуса. На три–четири пъти термосът излиза пада и той го спасява. Най-после като дойдохме близо до последното място, когато минава моста, излезе термосът и се блъсна в една канара и се счупи. Казва: „Счупи ми се термосът“. Казвам: Този термус 4–5 пъти излиза, ти защо не взе да го носиш този термус? Излезе из нарамките, ти пак го туриш. Най-после казва, отиде термусът. Тури термусът в нарамки, които да държат термуса, нарамките да имат обич, като го стиснат да го не пущат. Нарамките нямат никаква обич. Най-после се счупи термусът. Всичките работи, които не обичате, вашите термуси, ще се счупят. Мнозина от вас вярвате в церовете. Не вярвате в дишането, не вярвате в пиенето на вода, не вярвате в яденето. Казвате: „Заболя ме коремът“. Какъв цяр употребявате? – Липов цвят. Какъв друг цяр може да употребиш? – Листа от ягоди. Стомахът ми е разстроен. Какво употребявате? – Боровинки сушени. В боровинките силата седи в онзи, черният цвят, понеже растат на високо място и съдържат доста прана, ако се вземат действуват добре на стомаха. Но казвам: Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Казвам: Природата е предвидила за всичките погрешки, които човек може да направи, има изправление. Казвам: Вие може да си дадете помощ на себе си. През тази година направете един малък опит, поне един месец да се храните добре, храната добре да я сдъвчете, не да я ядете бързо. Помислете си по закона на вашето съзнание и на вашето самосъзнание да ядете, че съзнанието ви и самосъзнанието ви да бъдат съгласни с тази храна. Някой път може да бъдете раздвоени. Някой казва, яж, друг казва, не яж. Щом се раздвоите, не яжте. Щом сърцето мисли едно, умът мисли друго, не яжте. Ако умът и сърцето са раздвоени, не пий. Ако искаш да вземеш една вдишка, а умът ти е раздвоен, не дишай. Опитвали ли сте се за колко време може да не дишате, да спрете дишането? Спри се някой път, изпразни въздухът. Чакай, не приемай. Тъй като изпразниш дробовете си, колко време може да чакаш? Може като напълниш дробовете да чакаш, то е положителната страна и като ги изпразниш, колко може да чакаш? Правили ли сте опити? Не се пресиляйте, вижте за колко секунди след като издишате, след като изпразните въздуха, за колко секунди може да задържите туй състояние вътре в себе си. Тогава съзнателното дишане. След като си дишал, в тебе се заражда едно дълбоко желание да дишаш. Тогава започни дишането и да не става бързо. Мнозина се простудяват в дишането, понеже поемат бързо въздуха. Много медлено приеми въздуха. Научете се да дишате, че да не се простудявате. Вие вземате на много малко време. Аз мога половин минута и цяла минута да поемам въздуха.

Ще се научите на онова вътрешно самообладание. Ще видите, че няма да бъдете тъй нервни. Имате едно раздразнително състояние. Аз имам един уред, с който виждам някои хора, които дойдат при мене, колко са нервни – стрелката се дига на 180 градуса. Някой като дойде при мене стрелката три пъти обикаля. На някой обикаля само веднъж, на някой само два пъти, на някой – три пъти. Ако имаше и четири пъти да обикаля, и четири пъти щеше да обикаля. Каква грамадна енергия се харчи. То е едно напрежение. Някой човек иде при мене обиден, че му казали една дума. Каква дума? – Калапсъз. В какво седи калапсъз? Калъп, значи мярка. Един турчин казва на един българин, че кракът му е без калъп, калапсъз. Той като излязъл на 4 километра от турчина, се обръща и му казва, разгневил се на турчина и му казва: „Сен калапсъз“ /ти си калъпсъз/.

Но ти имаш едно желание, което е ненаситно. Допуснете, че аз съм певец. Казват: „Ти си отличен певец, като тебе няма“. Ти се нахохориш, гениален, много даровит човек. Аз разглеждам нещата много обективно. Казва: „Много силен човек си“. Най-първо ще опиташ. Казва: „Цяла канара може да дигнеш“. Канара дигам по едно кило, по две. Над 30 кила нагоре не може да дигам. Сега как се заблуждавате. Той едва може да носи 30 кила, казвате канари носи. Казва: „Ти един чувал от 100 килограма може да го носиш“. Това е много казано. Привеждал съм онзи пример, на онзи американски проповедник, който обичал много да преувеличава. Той привеждал примера за лисици, който в стария Завет един еврейски пророк Гедеон, който хванал 300 лисици. Но казва, братя християни, опашките на тия лисици били по три метра и половина дълги. Имал той един свой приятел, който му казвал: „Понеже, всичките неща преувеличаваш, ако преувеличиш, ще ти дам знак да намалиш“. Като казал, че опашките на лисиците били три и половина метра дълги, неговият приятел му дал знак, че много преувеличил. Казва: „Предполагам да са много дълги, но те са били три метра“. Онзи пак му дал знак, той ги намалил на два метра и половина, онзи пак му дал знак, намалил ги на два метра, и така ги намалявал, докато дошъл до половин метър и казал: „Не, не, не намалявам повече“. Няма вече какво да намалява, понеже, като намалил до половин метър, толкова е дълга опашката на лисицата. Това е естественото положение. Ако кажеше един метър, такава опашка няма. Половин метър опашка ще намериш.

Казвам: Винаги констатирайте един факт тъй както е. Нещата в природата предавайте верно. Казваш, че един предмет е два метра. Вземи метъра, примери, да видиш толкова ли е дълъг, както го виждаш. Виж доколко окото ти е приспособено да схващаш верно отношенията. Та казвам: Често вие преувеличавате страданията си. Казвате: „Много големи страдания имам“. – Колко са големи? Казва: „Те са непоносими тия страдания“. Природата е предвидила. Когато някое страдание е непоносимо, човек изгубва своето съзнание. Ако болката е непоносима, веднага ще изгубиш съзнание. Тогава болката ще се прекрати. Дотогава, докато ти усещаш болка, тази болка в природата се дава, чрез страданието. Човешкият ум започва да работи. Когато човек страда, тогава той учи.

Седя един ден, мен ми донесоха топла баница, нещо точено със сирене. Имам една котка, тя мечи. Казвам: Топло е. Тя не знае, че е топло. Рекох да си направя една смешка, не е много топло. Отварям, тя веднага тича. Дадох ѝ едно парче. Изведнъж го бутна с крака, избяга, после пак се приближи, пак го побутна. След като се минаха 15–20 минути, приближи се. Казвам: В нейното съзнание има, че не се нагодило яденето за нея. Казвам: В нея чувството на топло е по-друго. Запример, тя изяде една топла мишка, но тази топлина на баницата беше много гореща, отколкото обикновената топлина.

Казвам: Трябва всякога да присъствува съзнанието и самосъзнанието. Човек трябва да вижда своите погрешки и веднага да ги изправя. Запример, в даден случай вие имат един страх, плашите се от змия. Кое ви плаши? – Отровата на змията, че може да ви ухапе. Вашият организъм не може да се справи с отровата на змията, плашите се. Плашите се от огъня, понеже има известни енергии, с които не може да се справите. Или плашите се от едно студено време, понеже и то отнема нещо от вас. Плашите се от голяма вода, понеже не знаете да плавате, може да се удавите. Плашите се от голяма канара, понеже, може да падне да ви причини пакост.

Съзнаваме само за нас. В съзнанието може да се роди страх. Съзнанието няма да ни даде методи как да се освободим. Самосъзнанието ни кара да предвиждаме бъдещето. Нещата може да дойдат. В човека има наблюдателен ум, виждаш какво ще се случи. Може да предскажеш кога ще се развали времето. Интуитивно можеш да кажеш след 24 часа, какво ще бъде времето, хубаво или не. По закона на интуицията може да предскажеш, за няколко месеца какво ще бъде. То е закон на самосъзнанието. В съзнанието седиш, ако впрегнеш съзнанието на работа да мислиш, много неща може да разбираш. По закона на съзнанието, тръгнеш по един път може да знаеш само колко мъчнотии ще имаш. По закона на самосъзнанието, може да знаеш, може ли добре да /ги преминеш или не/. Тогава самосъзнанието казва: „Не ходи по този път“. Много пъти вие тръгвате някъде, нещо във вас ви казва: „Не отивай!“, или във вас съзнанието ви казва: „Вие ще спечелите“. Едновременно трябва да функционира съзнанието и самосъзнанието или трябва да функционира вашият наблюдателен ум. Да функционира едновременно и вашата интуицията.

Та винаги приемайте храната с любов. Вземеш една ябълка, някои от вас много бързате. Вземи тази ябълка, погледни я, разгледай цвета, намери хубавата страна на ябълката. То са тънкости. Запример, ако вие ядете, има известни ябълки, във вас ще развият въображението, валчестите ябълки. Ако човек яде валчести ябълки всякога преувеличава работите. Ако видял нещо малко, той ще го преувеличи, ще каже, че е голямо. Някой видял една малка змия, казва: „Видях ей такава голяма змия“. Сега, ако човек се движи, ако човек върви по права линия, може ли човек да върви по права линия? Ако вие стъпите върху левия крак тежестта ви минава после на десния, ще се образува едно движение. Следователно, щом поставите на левия си крак, тежестта минава по права линия. В правата линия, човек трябва да пази тежестта си. В едно правилно ходене, тия прави линии трябва да бъдат еднакви. Някои хора не ходят равномерно, някои ходят наклонени на дясната страна. Или някои от вас, като ходите иждивявате повече енергия на петите си, отколкото на пръстите. Правилното ходене е, колкото енергия се изразходва на пръстите толкоз и на петите. Някои хора тръскат тялото си и вследствие на това от сътресението става по-дебела главата. Та казвам: Човек в ходенето трябва да бъде равномерен. Забелязвали ли сте коя крачка е по-голяма, лявата или дясната? Мерили ли сте вашите крачки? Някой път крачката с левия крак е по-голяма, някой път с десния е по-голяма. Някой път с левия правите по-малка крачка, така стъпвате, като че накуцвате. Ако по този начин вървите, веднага ще се отрази върху вашето лице, ще се отрази върху целия облик на лицето. Природата всякога обича равномерните движения. Този човек, който с левия крак взема по-малко, има известни съображения. Или по закона на наследствеността, или някаква боязън има, или чувствата му не работят. Равномерни трябва да бъдат движенията. В мисълта си човек не трябва да преувеличава, нещата не трябва да ги намалява. Всичко в природата е точно определено, разумно определено. Имаме възможности да изправим всичките погрешки. Природата правила толкоз опити. Когато изпрати някой човек на земята, тя е предвидила всичките възможности и го оставя свободен да работи. Пък по кой начин той трябва да изправи погрешките си? Човек не трябва да съжалява за погрешките, които ги е правил. Има погрешки, които ако не ги направиш, не може да направиш и някои добродетели.

Представете си от съвременното схващане, има бащи след като издържат синовете си, ще издържат някои бедни деца. Неговите синове и дъщери намират, че бащата прави погрешка, че той харчи своите пари по чуждите деца. От тяхно гледище прави погрешка. Но, ако той не прави тази погрешка, не може да направи едно добро. Ако мисли само за своите деца и не мисли за чуждите, той не може да направи и едно добро. Трябва ли да мислите, че да мисли за своите е право, а да мисли за чуждите, е погрешка. Тогава, ако всичките хора мислеха само за себе си, какво би станало? Когато ябълката направи своя плод, за себе си ли го прави, да го яде? Не е туй, като услужва на другите, като прави услуга на хората. Те правят услуга на хората, не знаят, че като правят тази услуга, мислят за себе си. Хората ще отвърнат с добро, ще посеят тяхната костилка. Казва: „Аз съм правил много погрешки. Правих много добрини, оставиха аз да страдам“. Не си правил добрините както трябва. Не мислете, че като направите едно добро, то няма да се върне към вас. Такъв закон не съществува в света. Всяко добро дело, което е направено, то ще се повърне към онзи, който го е направил.

Та всяка една погрешка, която направите, каквато и да е /че сте я направили/, направили сте тази погрешка. Но всяка погрешка, като е направена, ако я изправите, вие вече на себе си правите едно добро. Кривото в лошото ядене е, че се запознавате с болките. В лошото пиене на водата се запознавате с други болки. С лошото дишане се запознавате с лошите вътрешни състояния.

Та казвам: Всичките окултни ученици в старо време досега, трябва да бъдат много умерени в яденето, в пиенето на вода, в дишането и в ходенето. Като вървите да има нещо. Някой си турил ръцете в джобовете, свил раменете. Кое е естественото положение запример? Някой върви с разперени пръсти на ръцете. /Учителят изнася лявата ръка напред/ – Вземам. /Учителят изнася дясната ръка напред/ – С тази давам. Едната казва: „Вземам“, другата казва: „Давам“. В природата това е закон. Какво трябва да правите? Може да даваш с дясната ръка, може да вземаш с лявата. Ще даваш с лявата, ще вземаш с дясната. Всякога, когато проточиш ръката в съзнанието ще вземеш нещо. Като туриш другата ръка назад, ще изпълниш закона. Не да туриш ръката в джоба. Защото някои турят ръката в джоба. Природата не търпи такива работи. Когато махаш ръцете, правилно да ги махаш. Гледам, някои упражнения правите много отсечено. Пластичност трябва. Има известни криви линии, които трябва да ги вземете. Правите линии са за много умните хора. Правите линии са за гениалните хора, кривите линии са за талантливите хора.

Та казвам: Всяко движение, всичко онова, което прави човек, трябва да подобри някои линии. Разбира се има погрешки на миналите поколения, които миналите поколения не са ги изправили. Ако съвременните хора се подложат на една школа на самовъзпитание, ще се роди ново поколение. Даже хората несъзнателно се възпитават по правилен път.

Казвам: Турете мисълта си, всичко онова, което вие вършите, да се върши по закона на хармонията.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

Съзнавате страданията. Не съзнавате начина, по който тия страдания да се премахнат.

ХVII година
38 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 2. IХ. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.

След Рила и събора.

Източник



Прочети още:

САМОСЪЗНАНИЕ

СВРЪХСЪЗНАНИЕ (КОСМИЧНО СЪЗНАНИЕ)

  • 0 Comments
Самосъзнанието е живот на личността

Самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли всеки човек. 0-28.3.89

Самосъзнанието е живот на личността. 59-42

Самосъзнанието решава въпросите на прехраната. 12-26

Самосъзнанието включва специално човешкия живот. То съставлява епоха в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче, в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършен сам. 12-99

Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното самолюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, то му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно, ще се яви някаква реакция против него. Защо? - Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: защо не съм аз, а да е този? 12-99

Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление. 12-99

Всякога бъдете будни, за да не огорчавате Божия дух в себе си. Кажете ли една дума не на място, веднага се коригирайте. Направите ли една погрешка, веднага я изправете. Ако в сърцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение да ви сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите с противоречията и изкушенията в света, сърцето, умът, душата и духът ви трябва да бъдат будни. 142-150

Ако ти станеш самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш законите да минеш в свръхсъзнанието. 6-264

Източник

Необикновеният живот на учителя Петър Дънов

В природата има две същности: външна – обусловена от съзнанието и самосъзнанието; и вътрешна, скрита – определена от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнанието и самосъзнанието са полюси в обикновения живот на съвременния човек, а подсъзнанието и свръхсъзнанието са присъщи на Божествения живот. Учителят свързваше съзнанието със сърцето, а самосъзнанието – с ума; подсъзнанието – с душата, а свръхсъзнанието – с духа. Всяко едно съзнание е във връзка с известни сили или е техен източник. Свръхсъзнанието е космично и взаимодейства с мощни сили. За човека на самосъзнанието връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в човека с космично съзнание.

Космичното съзнание е стъпката след развитието на самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват животните, и самосъзнанието, в което живее човекът, такава е и отликата между самосъзнанието, в което съществува съвременният човек и свръхсъзнанието. Каквито са възможностите на животните в сравнение с човека, такива са възможностите на човека по отношение на едно същество с космично съзнание. Онова, което е възможно за космичното съзнание, а е недостъпно за самосъзнанието, съставлява областта на окултните явления. Когато Учителят проявяваше сили, произтичащи от свръхсъзнанието, за него бяха възможни неща, които ние смятаме за чудеса. А за силата на космичното съзнание те всъщност са обективни, реални и естествени явления.

Учителят казваше: „Когато съм с хората, аз се проявявам като тях. Но когато съм сам сред природата, само като направя едно движение и произнеса няколко особени думи, пред мен се явява каквото пожелая, каквото ми е потребно. Аз искам да отдъхна и пред мен се явява палатка с легло и маса, на която е сервиран пресен пшеничен хляб и хубави плодове, каквито пожелая. Като се нахраня и си почина, пак направя определени движения и кажа известни думи – палатката изчезва с всичко в нея.”

Това са естествени действия за космичното съзнание, защото всичко в нашия свят е само сянка на онова, което съществува в четириизмерния свят, където се проявяват космичните възможности. Човекът на космичното съзнание може да се пренася на далечно разстояние, да се явява едновременно на много места в най-различни области на Земята. Той може да е тук и в същото време да е в Америка, Русия, Индия и пр. Учителят казваше: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само една катедра, от която говоря.” Учителят казваше още: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство.” Има много такива примери от неговия живот. Учителят припомняше, че и Христос владееше това изкуство: „Когато положиха Христос в гроба, той разчлени тялото си и изчезна, а после, когато се яви на учениците си, пак го сглобяваше.”

Човек, който може да става видим и невидим, е господар на смъртта. И ако все пак минава през нейната врата, прави го, за да не съблазни хората около себе си и да не злепостави окръжаващите го близки пред властта и обществото. Най-после, минавайки през вратата на смъртта, той облекчава пътя на обикновените хора, понеже възпитава и самата смърт. Защото и смъртта е живо същество. Нали Христос, като мина през дверите на смъртта, слезе в ада, отвори вратата му и извади оттам всички грешници. Така казва писанието. С това той даде урок на смъртта, като и показа, че е по-силен от пея. Учителят твърдеше още, че един светия и един Учител не стоят в гроба. Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират тялото си, което не е като на обикновения човек. Тялото им само изглежда обикновено, а всъщност е една кондензирана сила на духа. Учителят казваше следното: „Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време, ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. Ако аз пък ви положа в гроба и след време ви намеря там – и вие не сте никакви ученици.” Той беше господар и на живота, и на смъртта.

Учителят повтаряше: „Моето учение е без форма и без догма. Моето учение е наука и религия.” Фактите сочат, че той не беше „книжен” философ, а личност на реалния живот, който функционира в целия Космос, твори и вечно обновява. За Учителя може да се каже: „Да знаеш, значи да можеш.” Сведенията, които ви предлагам в тази книга, ясно говорят, че той не само знаеше, което доказа чрез словото си, но и можеше. А може онзи, който притежава преживяното, живото знание.

Всички факти, случки и явления в следващите страници са ми разказани от онези, които са ги наблюдавали и преживели. Всичко е реално и действително, няма нищо измислено. Явленията и случките от живота на Учителя ни показват, че стоим пред възвишено духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на Земята. Учителят нямаше личен живот, животът му сред нас беше израз на космичното битие. Той твърдеше: „Зад мене стои цялото Небе. И словото, което ви говоря не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, които прониква цялото Битие.”
Много са случаите и фактите от живота на Учителя, които говорят за неговите възможности на велик просветен, на човек, за когото няма невъзможни неща. Окото на Учителя беше будно за всички нещастия и радости, за всички човешки действия. Той проникваше целия човешки живот и го носеше, така да се каже, в себе си, преживяваше го и с това помагаше на онези, които страдат. Учителят предупреждаваше и помагаше там, където кармичният закон позволяваше това. Защото има случаи, когато е нужно човек да преживее определено страдание, да премине през някакъв изпит. Тогава той не се намесваше, дори ако някой можеше да плати с живота си, понеже това е опит, от който човек трябва да научи нещо, да придобие известно знание. А за Учителя и за ученика в неговата школа опитът беше основа на знанието.

Както за слънцето е естествено да свети и да топли, така и за Учителя беше естествено да помага, когато трябва – например, да лекува по най-различен начин. За него не беше необходимо да види болния, за да определи диагнозата, защото космичното му съзнание проникваше и владееше цялото пространство. Ето защо той само с една дума, с един поглед, с един жест можеше да лекува болести, за които лекарите са се произнесли, че са неизлечими.

Учителят можеше да заповядва на стихиите, да променя природните явления и да ги насочва в друга посока, влизайки във връзка със същества, които стоят зад тях. Природните явления като дъжд, буря, град, сняг, суша, земетресения, вулканична дейност и пр. не са механични процеси, а са резултат от работата на известни разумни същества и онзи, който може да се свързва с тях, умее да отменя или отлага някои събития. Но той учеше, че и всеки човек със своята мисъл, със своя живот въздейства на природните стихии. Учителят беше маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на природата за изпълнение на Божията воля и за благото както на отделни хора, така и на цялото човечество. Той беше ясновидец от най-висока степен и виждаше всичко не само около себе си, но и всичко, което става по цялата Земя и в целия Космос, виждаше в миналото и в бъдещето.

Когато събирах тези спомени за явления и случки, се натъкнах на факта, че всички хора, които са били в контакт с Учителя, са изпитали по най-различен начин неговата сила, неговото знание, неговата любов, неговата връзка с небето, неговото ясновидство, неговата магична мощ. Болните са ги изпитали, като им е помогнал да се излекуват; объркалите пътя в живота са ги изпитали, като са намерили вярната посока; хората със съмнение по отношение реалността на духовния свят са ги изпитали чрез някакъв духовен опит; изпадналите в опасност за физическия си живот са ги изпитали чрез светкавична помощ, след като са отправяли мисълта си към него. И ако можеха да бъдат събрани всички свидетелства, явления и случки от окултния живот на Учителя, бих казал като апостол Йоана: „И още много чудеса направи Исус, които ако се съберяха всички, не биха стигнали книгите на целия свят.”

ВЛАД ПАШОВ: "Необикновеният живот на учителя Петър Дънов"



Прочети още:

  Съзнание и Самосъзнание

СВРЪХСЪЗНАНИЕ (КОСМИЧНО СЪЗНАНИЕ)

  • 0 Comments
Минерали, растения, животни и хора

Продължение на През Тъмната Зона

През юли 1924 г. един брат посети Учителя, когато Той още живееше на ул. „Опълченска“ 66. Времето беше топло, слънчево. Разговорът се проведе на двора. Стана въпрос за инволюция и еволюция.

Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.

Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.

Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, повратът от инволюционен процес в еволюционен.

Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е. продължава слизането си във все по-гъста материя, а друга част е почнала своя възход, своя еволюционен път. Това са тези, които са приели новата форма на Любовта – Любовта като принцип. Тези хора са над-раснали личния живот, служат на човечеството, на Цялото, на всички. А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни.

И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.

Продължение -> БОЖИЯТА ВОЛЯ


  • 0 Comments
Самосъзнание, Самоосъзнаване

Енергията, от която се състои Вселената е или съзнателна или несъзнателна. Несъзнателната енергия няма самосъзнание / самоосъзнаване, а Съзнателната енергия е наясно със себе си. Нашите тела съдържат едновременно съзнателна и несъзнателна енергия.

Нивото на съзнателната енергия се определя от това, колко наясно сме с нашето битие в настоящия момент, и калко наясно сме с нашето тяло, мисли, емоции и каквото и да се случва около нас.

Съзнанието съществува в неподвижния център на всичко, което се движи. При хората, съзнанието е будно, а при животни, дървета и скали е спящо.

Хората са наясно с тяхното съществуване, докато животните, дърветата и скалите не са наясно със съществуването си. С други думи, животните живеят в тяхното съществуване, но те не са запознати с него, хората също живеят в тяхното съществуване, но за разлика от животните, те имат способността да се запознаят с него.

Съзнанието произтича от самостоятелното наблюдение на това, което е, независимо дали това е мисъл, емоция, или физическо усещане.

Съзнанието включва всичко, което правим с намерение. Безсъзнанието включва всички неща, които правим, без да се замислим - като дишане, ходене, и говорене.


  • 0 Comments
По-стари публикации Начална страница

Последвайте ни:

  • facebook
  • twitter
  • youtube

Популярни през последните 30 дни

  • Колко Цвята Има Дъгата?
    Обикновено се казва, че дъгата има само седем цвята, но за едно толкова чудотворно явление този брой е наистина недостатъчен. Дъгата е...
  • Аз Съм
    Аз Съм Светлина, Аз Съм Безкраен, Аз Съм Канал, Аз Съм Еуфория, Аз Съм Вибрация, Аз Съм Вечен, Аз Съм Единен, Аз Съм Резонанс, Аз Съм Г...
  • Мисъл за Деня - 3 януари 2013 г.
    Мисъл за деня - 03.01.2012 г. Земята, като се върти около Слънцето, му пее една песен. Светът само чрез музика ще се оправи. Музика...
  • СВЕТЪТ СЛЕД КВАНТОВИЯ ПРЕХОД
    Все още помним очакванията за 2012 година – страх, неизвестност, очаквания за катаклизми, които ни плашеха… Прехода се състоя, но не там, к...
  • 5 начина за Ликвидиране на Кармата - Петър Дънов
    Според метафизиката много от нещата, които ни се случват в този живот са продукт на лоша или добра карма, натрупана в това или минало пр...
  • Скала на Съзнанието
    СКАЛА НА СЪЗНАНИЕТО: Д-р Дейвид Хоукинс създава йерархия на нивата на човешкото съзнание. Това е интересен образец, който ни показва...
  • Отправете призив за помощ и ще го получите!
    Отправете призив за помощ и ще го получите! 7 октомври 2012, от Джон Смолман В духовните измерения с възхищение наблюдават невероятния н...
  • Послание на Галактическата федерация на Светлината и на Духовната Йерархия чрез Шелдън Найдъл - 9 октомври 2012
    Послание на Галактическата федерация на Светлината и на Духовната Йерархия чрез Шелдън Найдъл  - 9 октомври 2012  6 Manik, 15 Tzotz, 9 Eb ...
  • Историята на Света - Накратко
    Накратко историята е такава: преди милиарди години от Слънцето се отделя материя, която ражда планетите. Постепенно те застават в своите...
  • АТИЛА - най-великият БЪЛГАРСКИ ИМПЕРАТОР
    „Вероломните получовеци“ и техния вожд Атила "За древните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били истинск...

instagram

Етикети

Беинса Дуно Петър Дънов Светлина Възнесение Мисли за Всеки Ден Енергия Седемте Свещени Седмици Вибрации ДНК Елеазар Хараш Медитация ВЕЛИКИЯТ ПРЕХОД – 2012 Трансформация България Висш Аз Мъдрост Безусловна Любов Свобода Благодарност Новата Епоха Квантов Преход Намерение Състрадание Дух Бог Карма Божествена Любов 21.12.2012 Дишането Приказка за Любовта и Светлината Уроците на Творението Космология Просветление Трансмутация Христово Съзнание Атлантида Кундалини Портали Прана Висша Реалност Епифизната Жлеза Интуиция Аура Сродни Души Айкидо Вътрешната Земя Житен Режим Сакрална Геометрия Суфизъм Акаша Самосъзнание 11:11 Божествено Съзнание Веганство Вегетарианство Богомилите Божествен План Богоявление Божествена Енергия Буда
♥ МЪДРИЯ ще последва САМОСЪЗНАНИЕТО - за да се СЕБЕПОЗНАЕ ♥

Любов и Светлина ThemeXpose | COPYRIGHT © 2022 Самосъзнание.com

Back to top