Ти се събуждаш посред нощ, сърцето ти тупти. Отнема ти момент, за да осъзнаеш, не, просто не се втурна на интервю за работа, носейки само халат.

В зависимост от това с кой речник или съновник се консултирате, може да откриете, че сънят ви разкрива безпокойство за работа, чувство за срам или смущение или може би дори дълбоко репресиран вътрешен ексхибиционизъм.


Сънищата могат да дадат полезна представа за нашия живот, но въпреки това, в което Холивуд или любимият ви роман може да ви накара да повярвате, няма проучвания, показващи, че сънищата оголват вътрешната ни работа.

"Наистина няма изследвания, които да подкрепят тази гледна точка", казва Дейдър Барет, психолог и изследовател на сънища от Медицинското училище в Харвард. "Сънищата не съдържат символи. Никой речник или съновник не може да ти каже какво всъщност означава един сън ", каза тя.

Хората отдавна търсят смисъл в сънищата. Древните месопотами и египтяните ги виждали като послания от боговете. Гърците и римляните ги използвали, за да предскажат бъдещето. Но вярата, че символите в сънищата носят тайни истини за нас самите, произхожда от психолога от 19 век Зигмунд Фройд. Той е предполагал, че сънищата функционират като вид изпълнение на желанието, разкривайки нашите дълбоко потиснати желания.

От времето на Фройд науката за сънуването продължи - и предполага една реалност, която е малко по-светска от предложената от Фройд. Сънищата не са загадъчни или фантастични. Всъщност сънуването е много повече като дневното ви мислене, отколкото може би осъзнавате.

Но това не означава, че сънищата са безсмислени. Изследванията сочат, че докато сънуваме, ние наистина просто обработваме същите интереси, спомени и притеснения, които обикновено ни разсейват през деня.

„Имаме широко въображение, мислим за заплахи и страхове, мислим за социалния си живот и близките си“, каза Барет пред Live Science.

Следователно сънищата имат психологическо значение като разширение на нашите будни мисли и тревоги, обясни Г. Уилям Домхоф, изследовател на сънища в Калифорнийския университет, Санта Крус, в документ, публикуван в „Научен преглед на практиката в областта на психичното здраве“. Проучванията сочат, че сънищата са по-често правдоподобни разкази от ежедневния ни живот, отколкото триединните екшън филми. С изключение на случаите, когато се случи нещо наистина странно, като например: майка ти се превръща в Опра без обяснение.

Въпреки че сънищата са по-подобни на будните мисли, отколкото можем да предположим, мозъкът ни функционира много по-различно, докато спим.

„Нашият ум просто работи в много различно биохимично химично състояние“, каза Барет. Това означава, че по време на сън, коктейлът от химикали в мозъка ни се променя. Някои части от нашия мозък стават далеч по-малко активни; други стават далеч по-активни. Например, вторичният зрителен кортекс - частта от нашия мозък, която формира образи - става далеч по-активна, помагайки ни да произвеждаме ярките изображения, които „виждаме“ по време на сън. Междувременно префронталната кора, която обикновено филтрира мислите ни, се подправя.

Някои психолози виждат това като ценен инструмент. Докато психологът и психоаналитикът Карл Стюкенберг от университета Ксавиер в Синсинати е скептичен, че сънищата съдържат присъщо значими символи или канали, потиснати желания, той използва интерпретация на сънищата както със своите студенти, така и с пациентите си.

„Възниква диалог между частите на ума, които функционират в по-символичен смисъл, и частите на ума, които функционират в логичен смисъл“, каза той на Live Science.

Няма формула за тълкуване на сънища, каза Барет. Сънищата не са кеш памет от великденски яйца, чакащи да бъдат открити. Но те предлагат представа за това как обработваме света през третото или така или нашия живот, който прекарваме заспали.

И поне за това Фройд имаше право, каза Барет. "Той представи идеята, че сънищата са смислени. Че те могат да ни кажат за нас самите", каза тя.

Източник