Халил Джубран - Руми - Великият Ал Халладж ~ Елеазар Хараш

Поезията на Руми, Ал Халладж и Халил Джубран


04.06.2013г.
1 л-я: Халил Джубран
1 ид. Халил Джубран
2 л-я: Руми
2 ид. Руми
3 л-я: Великият Ал Халладж
3 ид. Ал Халладж

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Първо, някои неща за него: Халил е същество-душа. Той е научен от душата си, а не от ума си. В него свети печат, той има белега на истинския търсач. Много поети са заявили, че не го признават, но той е докоснат от безвремието, докоснат от Бога, а това непризнание, то е просто еликсир.
Той е самобитен суфи. Той е човек с вродена мъдрост и голяма волност, голяма широта – широта отвъд земното мислене. Казва: Аз не съдя, нито заклеймявам, но желая да се търси по-нататък.
Той е същество, което разглежда нещата с вътрешен поглед, погледа на душата, умът е отстранен. В него блика душа и сърце.
И така, Халил Джубран, какво казва:
Намерих безкрая в Любовта.
Любовта е по-ефирна от диханието на цветята.
Колко ни е мил живота и колко сме далече от него.
Странни са тези от света, които чрез пороци се стремят да оправят света.
Отвъд всичко има една сила, и тя е цялата справедливост, цялата любов.
Каквото е в твоето сърце, такова е твоето познание.
Всред страшни беди и бедствия, аз видях божествеността на човека. Божествеността се надсмива над стихиите на природата, над гнева, на тяхния гняв. Тя пее всякога химна на безсмъртието. Сетих се, скоро в Русе казах една поговорка, българска, казва: И дяволът е дар Божий. Ще повторя: И дяволът е дар Божий. Много красиво нещо. Малко ще обясня: ако не беше дяволът, щеше да има много по-страшно зло в света. Дяволът е друг вид спасител, той гони човека винаги, когато в човека има дупчици, слабости, своеволия, докато го направи истинен, духовен, пълнокръвен, истински човек. Според мене после човек много трябва да се моли, да намери дявола и да го черпи, и то много сериозно, защото то не е така лесна работа – и дяволът се мъчи, и човекът се мъчи, но като изкара нещо от него, става нещо прекрасно.
Казва Халил: Бедността е много скъпа, защото тя разкрива благородството на душата.
Видях как сълзите на страдащия са по-сладки от смеха на лицемера, защото тези сълзи очистват сърцето, умиват сърцето и го правят милостиво.
Много неща преживях, но не съм узнал загадката на Мрака.
Ако мъката проговореше, тя щеше да е по-сладка от самото блаженство.
Моето дихание отдавна ми напява вечност.
В дълбините на душата ми има песен от Безкрая.
Аз направих душата си свой приятел.
Който сам не си е приятел, той е враг на хората.
Видях хората да се избиват и наричаха това патриотизъм.
Цялата земя е мое отечество и всички хора са ми съотечественици.
Ще ме приемеш ли като приятел, който не поробва и който не иска да бъде поробен?
Казва: Вие, земните, не ни виждате, защото сме скрити в просветляваща тъмнина.
Нямат воля синовете на маймуните, но разумните прегърнаха устрема. Сетих се за още една поговорка, която казах и в Русе, мисля и в Бургас, българска пак: Що е цивилизация? – Това е пътя на човека от пещерата до атомното скривалище. Много красива! Голям прогрес, голяма цивилизация, но – така е със земните хора.
И видях, че в църквите танцуват дяволите. Много е смешно наистина, когато искат да изпъдят дявола с тамян, това е толкова жалка история. Дяволът можеш да го изпъдиш с праведен живот, нищо друго не помага, никакви талисмани, никакъв тамян, това е толкова ясно.
Земните умират, защото не обичат враговете си.
Поповете са стари приятели на молитвата и на дявола.
Дяволът казал на попа: - Аз не съм по-голям враг на тебе, отколкото си ти на своята собствена душа.
Дяволът казал: - Аз съм грехът, за да има борба с греха. Аз съм решимостта, която поражда решимост у хората.
Ако ти си чиста мисъл, можеш да изучаваш живота – казва Халил Джубран.
Вдъхновението пее, то не обяснява нещата – то пее.
Когато няма знание, стремежът е сляп.
Вярата е знание вътре в сърцето, отвъд обсега на доказателствата.
Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ в неговата религия, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.

1 идея:
ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Христос не строи църкви, Христос строи сърца.
Любовта извисява духа така, че природните закони и човешките закони не променят пътя й.
Истинското знание е твоят знак за благородство.
Ако не разбираш своя приятел при всички условия, при всички обстоятелства, никога няма да го разбереш. Значи, при всички условия, без изключение.
Реките вървят към дълбините на морето, където замлъкват.
Покоят разкрива вашата сила.
Ако си честен човек, без значение е дали те хвалят или те критикуват.
Един истинен човек причинява на дяволите повече неприятности, отколкото милион сляпо вярващи.
Когато има любов, тогава трудностите стават някак си по-добри. Спомням си, скоро една сестра дойде при мен и каза: - Много ми е трудно, много ми е тежко! Казах й: - Много ми е приятно. Като чуя такива неща много ми е приятно, защото там нещо ще се ражда. Като чуя някой да ми каже - щастлив, много съм щастлив или щастлива, изпитвам голямо съжаление, огромно. Тя разбра, че й се радвам и й олекна, но както и да е, такъв е моят подход.
Когато ние плачем, животът се усмихва.
Можеш ли да превърнеш гласа на урагана в песен?
Добри сте, когато сте съвършено будни в речта си.
Всичко, което става в света е Любов и се движи от Любовта, но това го вижда само мъдрецът, защото той знае Кой управлява всичко.
Не е ли религията всяко дело и всяка правилна мисъл?
Кой може да отдели своята вяра от своите действия?
Човечността е река от светлина, потекла от предвечността и към вечността.
Ако пееш за красивото, ще имаш слушател дори в самата пустиня.
Доста учения са като стъкло на прозорец: виждаме чрез него, но то ни отделя от истината.
Може би сте чували за Блажената планина, тя е най-високата в света. Изкачиш ли се на нея, на върха й, имаш само едно желание – да слезеш при хората, в най-дълбоката долина. Затова й казват Блажената планина.
Всички ние сме затворници, но килиите на някои са с прозорци, а на други са без прозорци.
Орфей е докосвал сърцето на цветята.
Казва: Аз съм доволен от своя живот, защото сам си го направих такъв.
Смисълът на една дума може да те разбуди завинаги.
Дори да носиш светлината, не ти си светлината.
Любовта е облечена в смирение.

2 л-я:
РУМИ

Можех да ви говоря и за съвсем неизвестни суфи, но реших засега да следвам тези, след време ще ви говоря и за други.
Руми:
Аз постигнах историята на душата, аз като душа съм изчезнал вид. Аз се потопих във водата на Безкрая.
Срещата с Бога, казва Руми, е унищожение на човека. Много хубаво нещо! Това унищожение е най-красивото, защото вече няма кой да пречи на Бога – останал е истинският човек, Истината.
Който върви по пътя на Любовта, трябва да премине през нейната тъмна нощ.
Състоянието на отсъствие е солта на живота.
Руми предлага откровение за хората, а не утешение – утешението е остаряло.
Поради истинската си любов, Руми е вкусил вдъхновението. Казва: - Вкусилият Бога бива отведен до дълбоко място в себе си, в своята същност, в собствената си духовност... Тука само ще ви загатна нещо: чистата духовност няма нищо общо с религията и със земните неща, но тя е само началото. Над нея има пет степени, чистата духовност е най-ниското ниво. После следват много дълбоки степени, сега няма да ви ги казвам, ако реша в други лекции ще ви ги кажа, но благословение голямо е да стигнете до тази степен на чистата духовност. ... в собствената си духовност и тука главната храна на Руми е Любовта, истинската манна, чистата духовна храна.
За Руми дълбокото виждане е също хранене. Ако ти дълбоко виждаш и разбираш нещата, ти се храниш с нещо по-дълбоко от въздуха. Така Руми се е освободил от земното мислене. А какво означава земното мислене? – Това е грабителят, земното мислене е големият грабител на човека.
Руми е мистичен съзерцател и много тънък мъдрец. Казва:
Все още в пелените си беше този свят, а аз вече бях влюбен.
Любовта е онова, което унищожава различията.
О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.
Изследвай своя вътрешен отвъден свят.
Единствено Любовта разяснява любовта.
Нищо не е сигурно, казва Руми, докато не изгориш. Ето защо богомилите са изгорели на кладата, там е голямата сигурност, голямата мъдрост.
Ти си водата и ти си чашата.
Любовта е огън, който изпепелява всичко, освен Аллах.
Храмът на сляпата духовност е от тухли и хоросан; храмът на любящите е в тяхното сърце. Имаше в Бургас един християни, нещо се опитваше да задава въпроси, от време навреме се провикваше Христос възкресе, сетих се. Казвам: - Виж какво, приятел, и мравките знаят, че Христос възкръсна, но ти къде си? И още 5-6 такива неща му казах и после на едно събиране напусна, извини се, не можа да издържи. Има една Божия логика, срещу която ако почнеш да се бориш, съвсем ще оглупееш. Наистина и мравките знаят, че Христос е възкръснал, но ние трябва да си отговорим: ние възкръснали ли сме в тази любов, за която говорим, в тази мъдрост и в тази истина? Ако обичаме много удоволствията, ползите и нещата, все още сме далече. И такива хора ми е много интересно, които имат земни желания, пък говорят за медитация – нека да забравят тази дума, защото ще има последствия.
Казва: Ако търсиш единение с Него, тогава отдели себе си от света и от религията. Значи, почвай да забравяш света и религията, ако искаш да си близко до Него.
Наистина има много и различни лампи-религии, но само една е Божествената светлина.
Знание, което повтаряш като папагал отлита, когато имаш най-голяма нужда от него.
Дано в куп сено, приятелю, видиш и намериш чудната игла.
Чистото сърце си има своя собствена мъдрост, която надминава всички науки на света.
Погледът на просветления човек пречиства всичко, откъдето мине.
Кармата – това е животът без Бога. Кармата, това е самостоятелно изграденият живот. Много хора са се излъгали, казват „ще си устроя живота“ и все го устройват, и хиляди години го устройват. И Учителят казва, че гробищата от хиляди години са пълни с осигурени хора. И продължават да устройват сами и мислят, че без Бога ще го устроят по много хубав начин, даже по разумен.
Едно и също слово може да мъчи един човек и да изцелява друг.
Ако нямаш любов в сърцето си, всичките ти знания са безполезни.
Който умее да живее правилно в настоящето, той е работил правилно в миналото.
Участта на слепия са измислиците, които увеличават скърбите.
Целият човешки свят търси щастие и заради това лъжливо щастие гори в огън.
Способността да търпиш и да чакаш създава друго око.
Заради завистта колко много хора са станали не-хора!
Ако твоите очи чуват, те стават Очи.
Има ли нещо, което да освети гроба ти?
За да видиш скритите причини, трябва да имаш Око от чиста, духовна светлина.
По пътя към Любовта, първото условие е да станеш смирен като пепел.
Каквото търсиш, и то те търси.
Мнозина знаят кой е Пътят, но малцина действително вървят по него.

2 идея:
РУМИ
(продължение)

Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.
Подозира ли някой, че уханието на розата е стаено в нейните тръни?
Не би Го търсил, ако Той вече не бе те намерил.
Прегърнеш ли болката, тя се превръща в радост.
Раната е мястото, откъдето светлината прониква в теб.
Действието не е нещо външно.
Когато има невежество и липса на духовност, тогава вярата е свещ. Но когато Любовта изгрее като огън, като слънце, понятията и вяра, и безверие се превръщат в смет, тогава свещта е ненужна.
Духът в нас не вижда нищо за осъждане.
Любовта е безусловна доброжелателност.
Всяка ситуация е възможност за освобождение.
Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.
Аллах е поставил печат върху вашите уши, за да не бързате към Неговия глас.
Истинският търсач се познава по две неща: голямо усърдие и голяма топлота.
Искреността се превръща в пробуждане.
Искреното чувство е райска градина.
Всеки, който е видял лицето на Аллах, принадлежи на Аллах.
Разногласията са в имената. В смисъла всичко се успокоява.
Нещастен е този ученик, който със своя учител започва да си съперничи.
Светът е явно очевиден, но Той е невидим.
За истинската храна не е нужна уста, тя се пие от душата.
За земните има стена, за почитателите има врата.
Философският камък, това е мъдрецът.
Какво го касае духа арабския или турския език?
Който е забравил своята основна храна, Любовта, той се е разболял.
Конят без ездача откъде ще разбере пътя?
Този свят на тялото вкарва в заблуда всички, с изключение на този, който се е освободил от нисшите желания.
Този, който вижда със светлината на Аллах, той вижда всичко същностно.
Всички религии имат начало, а Любовта – нито начало, нито край.

3 лекция
АЛ ХАЛЛАДЖ

Малко за него: вдъхновението на Ал Халладж е отпреди сътворението на света. Още от дете той се отделя от земните работи. Той търси аскетизма и суфи-учители.
Това е човек, напълно опиянен от Бога. Неговото дръзновение било величествено. То е плашело мюсюлманите, властта и чак суфите.
Ал Халладж се отказал от своето Аз, както и Юда, и казва: - О, Аллах, Ти взе моята същност, за да Се изразиш чрез нея. Това е дълбинно, мистично единение.
Той много често се е спускал дълбоко в своето сърце и най-накрая, на дъното на сърцето си, открил Аллах. Той е криел своя суфи-опит от другите суфи. Казва: - О, Аллах, аз Те приветствам в моето съзнание, макар, че Ти дълго се скриваше от моя взор. Моето съзнание Те възприе в дълбините на моето сърце.
И така, Ал Халладж, най-великият суфи. Много големи суфи има, много редки, говорихме за Баязид. За една специална суфи-мистичка, египетска, не съм ви говорил, тя е подобна на Ал Рабия, казва се Золайра, още по-опасна от Ал Рабия. Но такова нещо като Ал Халладж няма! Просто, ясно, премъдро. Казва:
Вярата е опасна, ако не си в Любовта.
Знанието е поражение, а Любовта е водител.
Мислещото християнство е болно християнство. Вярващото християнство е неразумно християнство. Само любящото християнство е мъдро. Само Любовта е мъдра.
Любовта създава живот отвъд живота.
Здравето е враг на човека и много хора са го използвали, да се отдалечат от Аллах. Веднага се сещам за една българска поговорка, прекрасна: Дай му на човека здраве и той няма проблем как да си го съсипе. Толкова много начини има, безброй начини и той така и прави.
Ал Халладж:
Единственият храм за поклонение на Аллах е сърцето.
Може много добре да познавате писанията и да изгоните Аллах от себе си, защото Аллах не е писание, Аллах е любов.
Христос не е религия, Христос е чиста Божественост, без примеси, никакво зло няма в него, и най-малко зло.
Когато Аллах е с тебе, тъмнината свети, а мъката блести. Забележете какъв суфи, каква мъдрост и колко простота.
Ако срещу тебе задуха свиреп вятър и проливен дъжд, не виждаш ли приятеля? Той търси хармонията си с тебе. И Учителят е казал подобно нещо: - Не можеш ли да направиш бурята, студа и вятъра свои приятели? Те са приятели, поначало те са приятели.
За злия човек и адът, и раят са все ад.
Когато си в Аллах, притежанието не е собственост. Каквото и да имаш, три двореца да имаш, осъзнаваш, че те са на Бога, ти не си привързан.
Ние разбираме Аллах, когато Той ни позволява да Го преживеем. Много специално преживяване на когото е позволил, той се променя завинаги и за вечни времена. Тогава вече всички видове обществени мнения изгарят, те поначало са изгорели, ненужни, но тогава напълно изгарят.
На голгота Аллах ми даде това, което го нямаше на земята, в света и в отвъдния свят. Аллах ми даде Себе Си.
Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.
Има само една блага вест за всички времена – това е Аллах в мен. Вижте каква простота – Аллах в мен – каква друга вест? Няма друга блага вест.
О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм. Забележете каква красота, още един път ще повторя: - О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм.
Отключих мрака и видях светилище, и казах: - О, Аллах, защо не разкажеш на хората за това? Но Аллах замълча.
Без голгота хората си остават бедни, много бедни, те си остават в себе си. Живеят някак си, но без Аллах. Но чрез голгота те могат да Го придобият, а това е великото, вечно съкровище. Това е друг превод на голгота – великото, вечно съкровище, затова богомилите са горяли. Няма нищо общо с инквизиция и наказание – велика привилегия.
В този свят доброто се върши много зле.
Болката дълбае място за радостта, страданието копае място за възкресението, но само голгота е пълен дарител на Аллах. Значи, те са малка подготовка, но не са достатъчни, красиви са, но не са достатъчни – голгота е достатъчна, тя дарява Бог и пълнота завинаги.
На голгота разбрах, че съм имал по-голяма любов, отколкото сърцето ми може да понесе.
Много трудности ми даде Аллах, но видях в тях прелест и благодарих на Аллах, че ме е избрал.
Горделивецът не е човек, не го осъждайте, той е скелет. Такива и Учителят ги нарича движещи гробове. Ще го обичаш, може да е гроб, но движи се някак си – ще го приемеш, какъвто е – прекрасен, движещ се гроб.
Суетният ще проучва глупостта си, щастливият ще проучва заблудата си, горделивият ще проучва смъртта.
Голгота ми дари спокойна яснота, после ме прегърна и ме прие. Така започна моята безкрайност.
Ако Аллах ме учи, тогава коранът за какво ми е? Тука мюсюлманите са настръхнали. Ако Аллах ме учи, за какво ми е коран, за какво ми е библия?
Наистина е така, но не всеки може да го разбере. Значи, коранът не ми е нужен, а джамията е просто гроб. Така говори Ал Халладж.


3 идея
АЛ ХАЛЛАДЖ
(продължение)

От време навреме ще ви говоря за него, защото това е много рядко, много специално явление в суфизма – суфи сред суфите, суфи над суфите, нещо изключително, нещо много рядко.
Глупавият вярва в джамията, разумният вярва в Аллах. И глупавият, и разумният са на погрешен път – само мъдрецът живее в Аллах. Той не вярва, той живее вътре в Аллах.
Аз уважавам всички религии и учения, но не ги обожавам. Аз обожавам само Аллах.
За да чуваш гласа на Аллах, Аллах трябва да ти е позволил.
Кръстът не е кръст, кръстът е чуден венец.
Не вярвай в доброто, вярвай в Аллах.
Който не е разбрал Аллах, е станал дявол.
Раят е създаден за дяволи, а ада – за техните братя по съдба. Сещам се пак за една поговорка, мисля, че българска беше, прекрасна: Дяволите са от два вида – паднали ангели и издигнали се хора. Прекрасно казано, но август ще говорим за тези поговорки.
Да даваш съвети, когато не си познал себе си, е голямо лицемерие. Ще повторя – голямо лицемерие. Разбира се, такива хора завършват много зле – съветници.
Религията е поражение, духовността е спасение, божествеността е освобождение.
Религиозният човек е собственост на дявола, духовният човек е собственост на висшите същества, божественият човек е собственост на Аллах.
Бедността е нищожно препятствие, ако ти си честен.
Нечистотата в човека е неговият мъчител, а човекът си мисли, че някакъв дявол го мъчи.
Ела, моя голгота, защото светът е смъртна песен. Светът се сътои от умрели същества.
Голгота ни отделя от смъртта завинаги, голгота ни отделя от развалините на света.
Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде винаги повърхностна. Ще повторя: Ако скръбта не те радва, говоря и за дълбоката скръб, ако не те радва, твоята радост ще бъде винаги повърхностна, елементарна.
Адът е много по-красив от невежеството.
Не срещнах Аллах в джамията, срещнах Го в любовта си към Него.
Не прави добро, което ще бъде наказано.
Ако нямам любов към Аллах, за какво ми е джамията, вярата и корана?! Говорим за велика, неизменна Любов, а не някаква любов.
Следвай Аллах дори когато те води към пропаст. Забележете! Следвай Аллах дори когато те води към пропаст; не следвай Сатана, дори когато те води на приятна разходка в розова градина.
Истинският приятел ти помага не когато си в нужда, а когато е волята Божия. Защото истинският приятел може да различава и ако ти помогне, това може да е голяма вреда. Но той вижда последствията и знае кога е волята Божия.
Най-трудното нещо в света е да срещнеш вярващ човек, който да е истинен човек.
Казва: Унищожи ме, о Аллах, за да останеш само Ти! Не искам себе си, искам само Тебе.
Някога Ал Халладж имаше съдба. Сега Ал Халладж няма съдба, сега Ал Халладж има само Аллах в себе си.
Сърцето на суфи е неговата единствена джамия. Наистина, това е нещо несътворено, става въпрос за духовното сърце. За какво ви са църкви и джамии от камъни, говорим за несътворено духовно сърце.
Суфи, казва Ал Халладж, е хищник. Суфи е голям ограбител. Той е ограбил невежеството и тъмнината, своята собствена тъмнина, поради голямата си любов към Бога. Ето защо суфи е прекрасен хищник. Това няма нищо общо с крокодила. Крокодилът, казва една африканска поговорка, от милиони години е тук, защото е изгубил благородството си. И никога не сте виждали нахранен крокодил, няма такъв. Има такива алчни хора – и милиарди да имат, те са ненахранен крокодил.
Който гори за Аллах, той води сам себе си в правия път.
Глупакът няма дом в собственото си сърце, той го търси в джамията, но там няма сърце. Сърцето е скрито в теб – там, дълбоко в Аллах.
Много хора са избрали да бъдат заблудени, избрали са света. Щом са избрали света, те са избрали заблужденията. О, човеко, погледни! Има ли убежище в света? - Само Аллах е убежището.
Странни са хората: построили си джамия, а са изгубили Аллах, изгубили са Аллах в себе си.
Аллах познава заблудените, защото самият Той ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Забележете, Аллах ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Някой казва: това е предопределение. – Да, Аллах те предопределя, но чрез твоето мислене. Ако ти имаше друго мислене или ако решиш да го промениш, ще видиш, че няма предопределение, въпросът е в подхода.
Всяка истина е ерес за този свят, но аз най-много обичам ереста. Така говори Ал Халладж.
Аз съм голям еретик, защото Аллах ме е благословил.

АУМЪ





Няма коментари:

Предоставено от Blogger.