Волтер и Екатерина Велика за българите

Кои са Българите, от къде произхождат?

Снимка: bulgarianhistory.org


Първа глава 
Волтер и Екатерина Велика за българите

   ХVІІІ век е наричан от историците век на Просвещението.

   В един слънчев за познанието ден през 1759 година Волтер публикува новелата „Кандид”15 и обявява на всеослушание, че някога е съществувал силен и военнолюбив народ българи, който е водил битки с аварите и пред когото дори германците са скланяли глава.

   Волтер е масон, член на елитният парижки таен кръг „Темпъл”.

   Още през 1745 година Волтер е възбудил научна завист сред енциклопедистите на Европа, съобщавайки, че ползва сведения от някакъв неизвестен средновековен книжовник Бабук, който не е арабин или персиец, а е от „Горна Азия16. В типичният си полулегален стил Волтер подхвърля сякаш небрежно, че Бабук се е ползвал в дарбите си от един „добър дух”, който отговарял за тази част на света...

   Никой не знае нищо за народ българи...

   Чак след 50-те години на ХІХ век турският султан с учудване ще разбере, че в собствената му Османска империя гяурите (християните) не са само „рум миллет”, но и съществуват „болгар миллет”17.  И ще остане истински озадачен от това.

   Европейските ерудити от втората половина на ХVІІІ век също са учудени. Те екзотично интерпретират все още полулегалната литература на Ориента, която в техните очи е свързана само с арабски и персийски извори, докато Волтер със своя неприкрит масонски интелектуален градеж, явно иска да докаже, че книжовни източници има и от Горна Азия. 

   Руската просветена императрица Екатерина Велика, която внимателно следи трудовете на енциклопедистите и мечтае не само за държавна, но и за писателска слава, е възхитена от Волтер. Тя търси повод да блесне с познанията си и веднага се насочва към темата за българите, която подхвърля Волтер. Тя написва очерк „За българите ихвалисите”. В него задочно опонира на френския гений, обявявайки, че българите не са военолюбци, а „мъдри хора”. Още Херодот, според нея, ги наричал „аргипейн”, четем в архива й. Очерка не е публикуван (факсимиле от него показваме по-нататък)...

   В дворът на Екатерина има един изгонен от гръцката патриаршия начетен теолог Евгений. Той е прекарал дълго време в библиотеките на Атон, адепт е на академичното мислене, емигрира в Германия и император Фридрих го изпраща на Екатерина, която търси точно такъв секретар. Пълното име на низвергнатият монах е Евгений Булгарис. Очевидно той съветва императрицата да потърси произхода на българите още в Античността.

   В хрониката на средновековният гръцки историк Малала 18, която Евгений със сигурност знае, е съобщено, че българите произхождат от мирмидонците на троянския герой Ахил, чийто Боспорски град Мирмикия е край Азовско море. Загадъчния народ „аргипейн” на Херодот е също по тези места. Херодот през V век пр. н. е. ги е нарекъл „мъдри хора”19, понеже учудено установил, че те нямат оръжие. За един грък като Евгений обаче причината е другаде. Явно те са имали Ареопаг (парламент) и затова Херодот ги е нарекъл „аргипейн”.

   Екатерина смело включва този извод в очерка си и съвсем в духа на ерудицията прибавя и сведения на множество други антични автори. Екатерина Велика, по собствените й думи, се е интересувала и запознала с огромна масонска литература. Тя много добре знае, че не може да обърне към себе си европейските интелектуални погледи, само чрез библиотечни справки. 

   Силата на нейният очерк е другаде.

   Тя се готви да разконспирира мъглявото масонско понятие на Волтер за „Горна Азия” и да посочи географската територия на българите.

   Тя обявява в очерка, че това място е нейната Казанска губерния.

   И започва да се готви лично да посети град Казан.


   В началото на VІІ в. един владетел с име Кубрат създава обширна държава, известна във византийските хроники като Велика България. На юг нейна граница е хребета на Кавказ, а на изток тя опира до Каспийско море. Основен сиракт (южновладение) е прочутият Дербентски проход. Една теснина, която е единственият вход към земите на север от Кавказ. Южната провинция на тази държава се нарича Бурджан и неин основен град е Самандер (около дн. гр. Махачкала в Дагестан).

   На североизток, покрай бреговете на Каспийско море, граница на държавата е делтата на р. Волга. Тази провинция, а и самата река, е наречена на името на Атила (Итил). Волга се влива в Каспийско море. На устието има поселище Итил, което по-късно хазарите ще превърнат в своя столица. На запад земите на държавата включват териториите на древните държави Боспор и Синдика. Те заобикалят Азовско море, чието старо име е Меотида. Кубрат е бил приятел на византийците и не анексира техния град-полис Херсон. Самият гр. Херсон, според една древна антична легенда, е създаден от милетинец на име Самандер. Кубрат е получил образованието си в Константинопол, бил е другар на император Ираклий. Името на основният град на провинция Бурджан не случайно е Самандер.

   Кубрат демонстрира елинско чувство за симетрия.

   На запад до Херсон е р. Днепър, тя се влива в Черно море. Териториите на запад от Днепър до устието на р. Дунав, а на север по билото на Карпатите до реките Прут и Буга образуват, заедно с Днепър, един триъгълник. Основата на „триъгълника” е Черно море, ето защо всъщност това не е триъгълник, а ъгъл. Тези земи (кезе, кааза) са наречени „Атилкезе”.

   През VІІ в. старата земя на „Атила” на запад до Карпатите (Атилкезе) и земята на „Атила” на делтата на р. Волга при Каспийско море (Итил), следват същият държавен модел на повторение на имена и симетрия.

   Южният пояс на кубратовата държава като меридиан обхваща причерноморските, приазовските и прикаспийските владения. Северният пояс пък има амбицията да възкреси старата слава на земите на Атила. Този пояс по-късно арабските географи ще наричат „седми климат”.

   Кубрат е владетел от династията Дуло. В един документ, писан след 681г. и наречен „Именник на българските канове”, Ирник, третият син на Атила, е причислен също към династията Дуло.



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.