Валентин - Мани - Василид (гносис) ~ Елеазар Хараш

Валентин, Мани и Василид за Гносиса


07.05.2013г.
Л-я: Валентин (гносис)
Ид.: Валентин
Л-я: Мани (гносис)
Ид.: Мани
Л-я: Василид (гносис)
Ид.: Василид

ВАЛЕНТИН

Дълбок, проникновен мистик, проникнал в най-древните тайни на живота. Роден в Египет, в гръцко семейство. Малко за него: живял в Египет и Рим, изключително отдаден на Бога, което означава, че не е християнин. Казано по друг начин, не е християнин, просто гностик.
По това време, началото на втори век, той и неговите последователи били голяма угроза за християнската църква, не е случайно. Иначе Валентин, пак казвам, е чисто християнски гностик, чист посветен, неприет от непосветените, т.е. от външните християни, нещо естествено. Въобще, всичко истинско е всякога угроза за външното. Валентин е близо до църквата, много близко е бил в началото, после я напуска. Той видял и проумял нейната безнадеждност, нейния огромен застой.
Той казва: Аз съм дух, който никога не търси религия. Аз търся само Отец и единството си с Него. От религията трябва да се спасим. Които са в религията, умират; които са в Отеца, оживяват; които са в гносиса, са в Отеца, те оживяват, защото само чистото единство е живот.
Казва: Аз търсих Истината, докато тя ме преобрази. Значи, не онова половинчатото, донякъде, - аз я търсих, докато тя ме преобрази.
Отдавна узнах, че само чистотата е с право на развитие и чистият всякога узнава своя път. Той никога не пита за пътя, той го узнава. Ако не си чист, не си духовен, а само питащ и търсещ.
Чистотата се ражда от усилията на душата, а вдъхновението идва по-късно, то е слизане от Духа. Тогава и Словото ме повика, казва, и ми даде гносис, т.е. откровение или по друг начин казано, освобождение. И познах Словото като Божие богатство. Словото ме научи на дълбоко виждане и това виждане се превърна в моя вечна храна.
Който има ухо за Словото, за Древната Мъдрост, ще ме чуе, защото всеки може да събуди древната си сила, но ако узнае Словото и ако умее да го пази.
И така, Валентин:
Грехопадението се е случило поради това, че определени богове са поискали да узнаят върховната тайна на Бог Отец, а дълбината на Бога е абсолютно неизказуема, непознаваема. Боговете искали да проникнат там, в тази Същност и тогава умрели.
Когато боговете тръгнали към Прасъщноста, те се сблъскали с предел, който по-късно бил наречен „грехопадението“. Древният Бог не е пожелал да разкрие тайната Си и тези любящи богове пропаднали, и от любов станали желания. Сблъсквайки се с този предел, в боговете се случило първо изумление, после тревога и отчаяние, и накрая взрив и космическа драма.
Посланието било само едно: че който е посегнал на Бога и е поискал да мине отвъд Предела, той се взривява и пропада като в дълбока пропаст. Поради това падение Бог и Тайната в Него създали друго проявление, известно по-късно като Христос, Възстановителят, което означава, че първо трябва да станеш Син, после имаш право да влезеш в Тайната на Бога.
Поради грешката на боговете е трябвало да се яви Христос и да укаже правия път към Отеца, който е път на синовство. Това няма нищо общо с християнство или със знания – първо трябва да станеш Син, синовство, което няма нищо общо и с любопитство. Защото в боговете се явила криза, (затова е дошъл Христос) нещо вътре в тях било пропаднало, ограбено и затова се явил Христос, който поставил кръст между кенома и плерома, т.е. между външния и вътрешния космос. Този кръст е споменатият вътрешен предел. Кръстът има в себе си две функции: първо, охранителна и второ, спасителна.
Главната цел на живота е гносисът, т.е. да бъдеш приет от Отец, да бъдеш приет и тогава ти се дава висшето познание, т.н. гносис. Дава ти се позволяването и освобождаване от вторичното знание, което винаги води в задънена улица. Т.е. гносисът те спасява от всяко вторично знание, всичкото излишно знание, всичкото второстепенно знание.

1 идея
ВАЛЕНТИН
(продължение)

Вторичното знание е погибелно знание. Спасението се състои във възстановяването на Божието единство, което се случва в гносиса, а не във вярата. Пак ще повторя: в гносиса, т.е. Бог ти дава откровение за Себе Си, когато Му спечелиш доверието, а не вяра.
Вярващите ги очаква, казва Валентин, огромно разочарование, което те няма да могат да понесат. Казвал съм, не пречи да си вярващ и глупав. Много такива познавам, пак ги обичам, но вярата не решава въпроса, няма да могат да понесат. Обитателите на Плерома, Великата пълнота, са заинтересовани от това, човекът да придобие истинско знание, за да отстрани от себе си световната и мировата илюзия.
Гносисът е много важна част от Божествения план, защото той дава придобиването на цялостта, а тази цялост става част от великата Плерома, т.е. Великата пълнота на Бога.
Църквите не работят за гносиса, те забавят гносиса, великото възстановяване. Те работят за друга воля, за да удължат властта си над света и затова върху тях ще падне страшния съд. Валентин го нарича още „Божият чук“ и казва: Узнах, за тях милост няма да има. Разбира се, някога в бъдещето ще има, понеже Бог е Любов, но за дълъг период няма да има. Казва: Падналата мъдрост е станала знание и страст, защото е изпуснала Любовта и от тук е цялата трагедия, изпускането на истинската Любов.
В света на космоса има нещо изначално изгубено и затова се е явило сътворението, защото се е случило разминаване с Божията Същност, която е била скрита вътрешно в човешката душа. Но в този вътрешен живот се е случила пропаст и в тази пропаст са влезли тъмни сили. Нещо мрачно е влязло в човека и сега цялата борба на сътворения свят е да се освободи от това мрачно в себе си. И това никога не се случва с вяра и религия, а само с истинско пречистване. Иначе трагедията ще продължава хиляди години и този свят ще си остане всякога един катастрофичен свят, с катастрофически съзнания, които все ще очакват края на света, защото са създали пропастта вътре в себе си.
Истинското Битие е невъзникващо битие и поради това неунищожимо. Но душите имат един могъщ помощник. Те трябва да открият Сина в себе си чрез гносис, трябва да заслужат гносис. Що е Синът? – Най-чистото слово, скрито в човека. Това Слово има власт да изгони всичко нечисто, вторично от човека. То може да изгони всяка църква, религия, вяра, умувания и да даде на човека единственото реално нещо – гносис, т.е. откровение за самия Бог.

2 лекция
МАНИ

Един от най-дълбоките гностични учители. Живял във Вавилон и Персия, син на персийски родители. Учител, пророк, мистик. Учението му е гностична световна мъдрост, основана около трети век, за която много се е говорело около хилядолетие.
На 12 години получава първия си гносис и посланието му е: когато Бог му се явява, му казва: Отдели се от хората, ти не принадлежиш към тях, ти си предопределен за съвсем друг път. На 24 години получава втори гносис, напуска всички религии и навлиза в Мъдростта, получава право за Мъдрост. Второто послание е: Времето настъпи, разгласи своето учение. И това разгласяване започва в Индия, Египет, Китай и на много други места.
Мани отрича напълно църквата и казва: Аз съм апостол на Христос, а не служител на някаква бедна църква, не служител на паднала църква – служител на Христос. Аз узнах Бога и разбрах, че Той е моята същност, а не църквата; църквата никога не може да бъде моята същност. Аз съм свързан с Бог, а не с църква. Чрез Бога виждам, а не чрез църква.
Книгите му са главно на арамейски език и голяма част от тях са горени, защото Истината е всякога опасност за света. Макар, че преди време се чудех на една страхотна книга богомилска, много рядка, от която имам малки откъси, казва се „ Зелейник“. Книга, която може много да помогне на хората, цялата е с богомилски рецепти, тя също е горена. Представете си докъде стига страха от истината и от тези неща. Богомилските магове са дали истински рецепти, много рядка книга, както и да е.
Мани е получил великото си откровение от „ал таум“, на арамейски – велик приятел от най-дълбоките висши светове, ал таум. И тогава Мани е казал: Откровението ме откъсна от света на хората. Учението на Мани е смятано за велика ерес, както ви казах, Истината е била наречена „ерес“. Смятано за велика ерес и за голям противник на християнството, т.е. там, където не иска да се чуе и друго мнение, което не само че може да обогати някой път, но и може да те спаси.
„Мани“ на персийски означава реч, слово, изливане, проводник или „изливащият манна“. На сирийски името му има значение на скритост. Има и други имена Мани, например Сураик, а също и на древносирийски – Мани хайя, т.е Мани-животът или Живият.
Казва: Аз избрах пътя на светлата субстанция и преумножиха се моите врагове. Това е задължително: избереш ли твърдо Истината и много твои близки хора, приятели, и братство и откъде ли не могат да ти станат врагове – това е мярка, че си в правия път. Преумножиха се враговете ми, но Истината ми откри тайнство, скрито от света и от човешкия род. Бог благоволи над мен и ме освоби от заблужденията на църквата и света.
Великият Бог ми оказа голяма милост. Отец ми откри Великото тайнство на Своето величие. Неизреченото е скрито от всички религии, то се дава само чрез гносис, истинско знание. Само в истинското знание е спасението, то никога не идва от вторично знание, а само чрез гносис.
Мъдростта на Мани:
Спасителното знание се нарича гносис, а също и себепознание.
Гносисът е събуждане на първочовека, Сина Божий.
Когато Бог спаси Себе Си, тогава и всички души ще бъдат спасени. Бог се спасява в човека, когато стане Син, и когато Бог стане Син, тогава ще дойде краят на света.
Мани казва: В дълбините на тъмнината видях тайна и там изгрях.
Чистотата заменя всяко кръщение. Забележете, чистота заменя кръщението, но кръщението никога не може да замени чистотата.
Чистотата е трапеза за светлината. И казва: Там, където любовта не достига, всички дела са несъвършени. Значи, там където в човека не достига любов, всички дела са несъвършени.
Мани казва: Трябва да вярваш, но чрез дълбоко, истинско разбиране.
В правилното действие няма зло, тук съществува само Бог. Но в неправилното действие злото се създава, навлиза в човека и той става сътворен. Когато доброто не се прави правилно, то също става зло, казва Мани. Когато доброто не се прави правилно, например когато се натрапва и т.н. или когато не се различава, то също става зло.
Който действа правилно, ще възстанови откраднатата си светлина. Дал съм една формула много важна: Господи, само ти господствай в мен, за да ти служа. Простичка дума, когато Бог стане господар в тебе, Той ще те научи ти самият как да станеш правилно господар в себе си – една от най-важните формули. Тази формула ще започне да управлява и паразитите в тебе, и трудностите и т.н.; много простичка, но много важна.
Правилното действие звучи като глас от светлина. Правилното действие отстранява човешката природа. Правилното действие, казва Мани, създава душа.
Мъдрото действие, това е нещо по-друго, то е от по-висш порядък. Когато събереш много правилни действия, ще отключиш в себе си пътя към Мъдростта и тогава ще постигнеш и мъдрото действие.
Правилното действие е универсален език. Това е и, според Мани, Древната култура. Нечистите действия, това е замърсеният език.
Правилното действие е свещено, но понякога е непознаваемо.
Всеки човек е оформен от своите действия. Те са го образували и те го водят в строго определен път. Тези действия го водят в строго определен път.

2 идея
МАНИ
(продължение)

Нашият свят е поставен в неблагоприятната част на космоса.
Тези, които ядат нечиста храна си подготвят в бъдеще зачатие, смесено от светлина и тъмнина. Т.е., подготвят си заблуждения.
Само човекът на Истината може да тълкува Истината, защото самата Истина му дава това право, право на яснота.
Мани нарича Христос „Слепият“, защото не се е поддал на нито една частица мрак.
Казва: Данъците в тоз свят са дългове към стария бог на злото, Пленителят. Значи, всички хора, които са служили в миналото на злото, тежките данъци сега ги смачкват, а не че икономика, държава или т.н., това няма нищо общо, съвсем други са причините. Знам всеки такъв човек как може да излезе, но ако ми се довери напълно и ме пита искрено. Най-малката неискреност – и разговорът е съвсем друг.
Мани: Само чистите са задължени да водят правилен живот. На тях това вече става дълг, те просто нямат избор. Те биват задължени да водят правилен живот, аскетичен и мистичен. Те са призовани за това, имат право поради борбата за чистота, стигнали са някаква степен и вече са призовани.
Змия е всичко това, което е изгубило Божествената Любов и се е превърнало в желания. Желанията са бедствия. Желанията са змия, а Любовта е Божие дело. Желанията са влизане в системата на света и в системата на смъртта. Те са влизане в лабиринта на змията, т.е. вътре в сътворението.
Частичната истина е винаги обременяваща, а цялата Истина е смущаваща, казва Мани. Разбира се тука уточнява – за неподготвените. Цялата Истина за неподготвените си остава смущаваща.
Само частица от Божествената светлина е заключена в мрака. Тази полусветлина се нуждае от много чист опит, за да се върне в чистата, пълната светлина. От тук идва и началото на космическата смесица, наречена Дървото за познанието на доброто и злото.
Всеки който допуска лъжата в себе си, ще бъде поразен във всички свои важни очаквания. Така казва Мани: Ще бъде поразен във всички свои важни очаквания.
Христос е учил хората как да се спасят от смесената светлина и да се върнат в цялата светлина, наречена Царството Божие.
Злото не е в неправилната организация на света, а в извращението на собствената човешка природа. Пак ще повторя: Злото не е в неправилната организация на света, а в извращението на собствената човешка природа. Този, който извращава себе си, все едно е в какъв строй живее и дали живее в общество от мъдреци – на него не може да се помогне. Той е подвластен на тъмните, разрушителни сили.
Нечистата храна запечатва злото в човека, докато чистата храна го пречиства постепенно от тъмните сили и от скритите в нея фалшиви наставници, казва Мани. Значи, в нечистата храна има много фалшиви наставници, оттам идват и заблужденията.
Чистата храна е път към яснота, тя може да се превърне в обяснител на многобройни трудности. Не казвам, че това може да стане непременно за един живот, това е дълъг процес, но може да стане и за един живот, но това е нейният път. Значи, чистата храна е път към яснота и тя може да се превърне в обяснител на много трудности.
Ако един търсач на Истината е искрен, той ще придобие правилния опит и ще се освободи от човешкия бавен дълъг, дълъг опит.

3 лекция
ВАСИЛИД

Това е същество от дълбините Божии. Както ви казах и преди, мистичен сирийски монах, познавач на това, което е по-дълбоко от вечността, той с времето много не се занимава. Книгите му, почти всички горени, без три книги и половина, голяма част от тях са наука за Бездната, за Безкрая. Него вечността много-много не го интересува, тя е ограничение на Безкрая.
Василид казва: Моето учение е за един на хиляда.
Василид е живял в Египет и тези дълбинни неща ги е научил там. Според него, Първото Същество или Бог е в състояние на едно постоянно откровение на Любовта. А що се отнася до благата вест за човека, това е единствено гносиса; не е евангелията, гносисът, откровение пряко от Бога, което трябва да заслужиш. Това, което гносисът дава на човека, не могат да го дадат милиони евангелия и църкви. Пак ще повторя: Не могат да го дадат милиони евангелия и църкви, милони свещеници. Откровението на Бога към човека е единствената блага вест, а не ограничените бедни евангелия. Досещате се, че е отлъчен от църквата, пък за него това е радост, както и Боян казва, такива неща са белег на огромна радост, трябва да празнуваш.
Казва: Аз нося в себе си само една библия – това е Бог. Това е Бог в моя живот и плеромата, пълнотата, която Той ми даде, това е моята библия. Аз нося неизразимата пълнота от Безкрая. Гориха книгите ми, защото смятаха, че учението за Безкрая е страшно, но и аз така мисля – Безкраят не е намясто за нечистите съзнания.
Написал е най-опасното евангелие, но поради голямата му премъдрост, то смутило т.н. светци, и те са го нарекли „прекален светец“. Той ги е смутил, те го нарекли „опасно“. И понеже Василид бил безупречен аскет, това му го признавали, но се страхували от него – безупречен, отдаден аскет. И понеже те не могли да го унижат, го нарекли и така си го водят - „прекаленият светец“, т.е. един вид някакъв странен човек.
Живял в Сирия, Персия и Египет около втори век. Той е странник в този свят и сам го казва: Аз съм странник от Безкрая. Аз не съм от вселената, аз съм от Безкрая.
Прекалено дълбок и оригинален мистик и учител. Не само светци се плашели от него, но даже и гностици, и дори една част от тях го изоставили и минали на своите мъдрувания.
Василид е древноизбран дух и както ви казах, той казва: Моят дух е по-дълбок от цялата история на света. В моя дух няма нито свят, нито падение, нито грехопадение. Аз съм дух от Бездната, а не от вселената. Животът на земята не е реален; отвъдният живот не е реален. Във вечността животът е полуистина. Тоталният и Велик живот е в Плерома на Безкрая, Великата пълнота на Безкрая. Вечността е само подготовка за Безкрая.
Той е призовавал към себепознание, което е себезавръщане. Това става чрез гносис.
И така, Василид:
Няма смисъл да се отричаш от църквата и от света, защото те не са реални. Трябва да се отречеш от всичко нереално в себе си.
Истината никога не е искала от човека да бъде религиозен. Истината иска да бъдеш чист дух. Тука той не говори даже за душа. Душата също е зависима и тя, ако не познае духа, не може да влезе в Безкрая, тя ще остане във вечността. Както и да е, друг път ще говорим специално какво казва той за душата.
Човек трябва да бъде чист дух, достоен за Бездната, достоен за Великата Безкрайност.
Праотецът е Бездна. Той Самият никога не се ражда.
Всяка душа, която е получила тази тайна, гносиса, се превръща в поток от светлина и тя може да се завърне в чистия Дух, който е Синът и спасителят.
По природа Отец е без корени, без място, Той е чиста, древна Мистерия. Той създава корените, но Той е без корен. Той живее в тях, Той им дава силата да растат, но Той е без корен. Сещам се, както казва Ал Халладж: Той създава водата, но не пие вода.
Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез гносис.
Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.
Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са страра, паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни с тези слабост, с тези нисши сили и за тях е определен страшния съд.


3 идея
ВАСИЛИД
(продължение)

Всеки търсач на Бога всъщност търси само едно – Плерома, своята цялост, която е била изгубена в старите светове и най-вече в Атлантида. Тук една част от съзнанието е била ограбена и човекът е оголял. Това важи и досега. Сега ще ви кажа за нещо опасно, което се е случило в Атлантида. Освен сексуалните отношения с животни, това едно на ръка, нещо много по-лошо: една армия от пратуранци унищожава друга армия и хора от друг град. Унищожава хората от целия град и не позволява на душите да отидат в другия свят, завръща ги обратно в телата и ги превръща в армия-полупризраци, чрез много мощни и древни заклинания да воюват на тяхна страна и т.н. подобни неща, но много такива неща са се случвали в Атлантида.
Така човекът е оголял и е изгубил част от съзнанието си. Хората със слабости са пленени от неведението за Бога и затова те смятат, че Бог е жесток – напълно погрешно мнение. Понеже им е отнето, те нямат истинска любов към Бога и те смятат, че Бог е жесток. Но жестоки, казва Василид, са слабостите и сродяването с нисшите сили.
Бездната не е за вярващи, Бездната не е за религиозни хора – Бездната е за Синове.
Гносисът се отличава от вярата, както духът се отличава от материята и света.
Древността е била съставена от Божественост. Преди време ви казах, че има разлика между древност и минало. Древността е била съставена от Божественост, чиста Божественост; миналото е съставено от духовност, а сегашното време от религиозност и блуждаене. Точно там се намира, в тази религиозност голямото блуждаене.
Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена „Златния век“, тя е Златният век.
Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам по дългия път към Абсолюта и Безкрая.
Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение и чрез Себе Си Той се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.
Предателството на Юда, казва Василид, е таен Божий промисъл. То спасява нещо скрито във вселената. В един от следващите месеци ще говорим пак за това изключително същество и неговата голяма тайна; странно същество, останало неразбрано.
Казва: Ако църквите и света биха разбрали еретиците, те щяха да възходят над ангелското естество, щяха да надминат ангелите. Но понеже не разбраха еретиците, те паднаха още по-ниско дори от човешкото естество. А планът на Бога беше църквите да разберат еретиците и тяхната дълбочина. Но те не поискаха да я чуят и затова сега получиха огромния застой. Църквата не можа да понесе (някои от църквите понеже са знаели, някои светци) голямата мъдрост на еретиците, тяхната велика чистота и тяхната огромна устойчивост. Ето защо църквата се разруши отвътре, в реалността, вътрешната реалност. Така дяволът я завладя, казва Василид, защото тя не разбра замисъла на Бога и трябваше да го заплати със застой от хиляди години.
Църквата погуби еретиците и умря, а еретиците бидоха възкресени в живия Бог. Както ще видим по-нататък и за Юда: няма никакво самоубийство, но Бог и висшите същества пускат слух и разпространяват, че това е предателство и самоубийство. Това е специално за земните хора, те трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. А насаме във вътрешния свят - съвсем друго: Христос го възкресява и го завръща в Безкрая и в расата на боговете, съвсем друго нещо се случва. Ще говорим след време за Юда.
Да се върна на Василид: Поради своето неразбиране, църквата се потопи в двойна смърт – и тукашна, и вътрешна. Защо? – Който убива враговете си, винаги увеличава своите заблуждения. Това е древен закон. Който убива враговете си; не който ги преодолява, който тайно ги обича – който ги убива. Те са тайни съюзници, те всъщност не са врагове.
Казва Василид: Ако църквата беше възлюбила враговете си, еретиците, тя щеше да се срещне с тяхната скрита мъдрост. Бог щеше да позволи и тя щеше да се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на застоя и тогава Отец щеше да благоволи и да я благослови, такъв беше Неговия замисъл.
Само който е преодолял враговете си с любов, само той може да тържестува.
Второто същество Луцифер е било родено само като светлина, а не като абсолютно реално същество, т.е. светлина, без да е реално същество. И сега, казва Василид, това същество-светлина трябва много да се учи от това падение, което му е подарено, за да върви по пътя към скритата Божия реалност, докато Бог го приеме.

АУМЪ






Няма коментари:

Предоставено от Blogger.