Юда и Христос - Предателството ~ Елеазар Хараш

Предателството


АУМЪ
3.11.2009
ЛЕКЦИЯ: Юда.
Идея за размишление: Юда и Христос.
ЛЕКЦИЯ: Юда – продължение.
Идея за размишление: Въпросите на Юда към Христос.
ЛЕКЦИЯ: Предателството.
Идея за размишление: Още за предателството.


ЮДА

Днес ще говорим за едно велико същество – Юда. Непознат от света, непознат от учениците на Христос, но познат от Христос и от Бога, а това е всъщност мярката.
Докато другите ученици на Христос бяха достойни да се учат, то Юда стана достоен за нещо по-дълбоко. Той стана достоен за голямото преображение. Неговата голяма любов стана ключ към Божествената вселена и към това, което Христос нарича свещеното поколение, т.е. Царството Божие.
И Бог, и Христос се разкриха на Юда, защото те от много времена и епохи го познаваха, а той ги търсеше. Той ги търсеше с голяма, постоянна и неизменна любов, и му беше отворен пътя към тяхната мистерия.
Тази голяма любов и вярност са мярката. В другите ученици още я нямаше тази любов, а тя се определя от дълбочината. И затова самият Христос казва, че Юда надминава всичките ученици, а това означава много.
Юда е познал своя Учител Христос, защото преди това е познал себе си. Юда е същество от Древния път, същество от Дървото на живота. И той осъзна, че ще открие един по-дълбок смисъл чрез своето страдание, свързано с предателството.
Докато страданията за обикновения човек са вид смърт, то за Юда в това страдание той съзря тайната на Бога, и тогава Юда прозря тайната и замисъла на своя Учител. Той видя Истината чрез любов.
Юда разбра замисъла със своето чисто съзнание, а чистото съзнание е също мистерия, защото то вижда в дълбините на Бога. Въобще чистото съзнание е най-дълбоката реалност, то вижда в дълбините на Бога.
Юда имал древен стремеж. Това е стремежът да пребродиш себе си, не вселената, защото ние сме по-дълбоки – тя е нещо външно; себе си! А що се отнася до спасението, то Юда е знаел, че Бог е вложил спасението в тебе, вътре в тебе самия. И затова пробудените хора не го очакват отвън, а те го откриват в себе си. За малко ще се прекъсна, сещам се за една случка за Настрадин, която съм ви казвал, тука съм я изнасял, но ще ви кажа посланието й: попитали Настрадин, когато дойде страшния съд, какво да правят с него? – Заровете ме с главата надолу. – Защо бе, Настрадин? – Защото когато дойде страшния съд, той ще обърне всичко наопаки и аз ще бъда в изправност. Много дълбоко послание, т.е. ще бъда в изправност, ще бъда в единство или казано по друг начин: ако Бог е в тебе, къде е тогава страшния съд? Това е посланието. Тогава какво означава 2012, 2013, после ще има 2014, 2050... Какво означават някакви години, ако Бог е в тебе? Ако Бог не е в тебе, какво означават пак? Както виждате Настрадин преподава нещо дълбоко. Ако Бог е в тебе, страшният съд отпада. Същественият въпрос е: дали ще бъдеш в изправност с Бога, дали Бог ще е в тебе. Значи, не го очакват отвън, а го откриват вътре в себе си, защото е казано много простичко: Царството Божие вътре във вас е.
Само в евангелието на Юда Юда е представен много чисто и ясно. И тука ясно се вижда любовта и предаността му. Другите евангелия библейски не са осветени. Нито един, ще видим после, няма пълен гносис, включително и Йоан – не им е дадено. И затова те са в неведение, в неразбиране. Разбира се, догодина като говорим за богомилите, за тайната книга, ще видим, че там Христос казва на Йоан, че той ще получи гносис в следващо прераждане, защото е достоен и му обяснява там науката за съвършения човек. Само в евангелието на Юда той е представен както трябва, докато в другите евангелия всеки говори от своето си ниво.
Великата любов на Юда към Бога създаде реалност на много високо ниво, която за другите ученици засега е недостъпна. Разбира се те са избрани, те се учат, те се обучават, но тази велика Любов още не е достъпна за тях. Те също вървят към нея, но Юда е влязъл в дълбините на Любовта. В това място работи самия Бог, а той има око само за Любовта. Той я видя в Юда и затова Юда е избран.
Учениците на Христос са се стремили към знания и разбиране, затова и му задават много въпроси, а Юда имаше любов. Писанието казва, че Христос и Юда се отделят настрани и говорят други неща. Ето защо Бог го избра, защото Бог е Любов и вижда дълбоко в Любовта. Бог не е знание и разбирания, те са някогашна подготовка, но Той не е това. Те са само както казах подготовка, а Бог е Любов, Който вижда само Любовта.
Едно важно нещо: Учениците на Христос са старателни, те служат, те се учат, те правят много усилия. Но Юда осъзна същественото: усилията не носят дълбочина, защото не са важни усилията, а преди всичко твоята любов. И Юда избра любовта, а любовта е много повече от всякакви усилия. Но разбира се другите ученици засега трябва да правят много усилия.
Тази велика и съкровена любов на Юда е скрита от погледа на света и от погледа на учениците, но не и от Божието Око. Ето защо Бог е откликнал на нещо в Юда, защото Той вижда в дълбочината на нещата. Юда е знаел, че Христос не е син на твореца на този свят, т.е. не е син на този, който е създал небето и земята, а е син на Този, Който е създал Любовта, Мъдростта и Истината. Не небето и земята, не двойнствения свят, той е вторичен творец.
Юда е знаел, че Христос е дошъл от висшия свят, от Висшия Творец – Първия Творец, не Втория, но в облик на човешко тяло и че Той е дошъл за тези, които носят в себе си все още Божествената искра.
Юда е познавал Христос, но не както учениците и той казва на Христос: Ти не си от смъртните. Ти си от царството на Барбело, (т.е. от царството на безсмъртните богове). Ти си от изначалните Божества, създаден си несътворен. Ти си от царството на Истинския Бог, изначалната Божественост, абсолютно неопетнена. Христос му казва: Издигни взора си свой и виж облака, и светлината вътре в него, и звездите които го окръжават, а звездата указва пътя. Тази звезда е твоята звезда. Тука те си говорят на първичен език, със символите на изначалното слово, защото този светлинен облак е Царството Божие, светът на истинския Бог и сам Юда си има звезда, която го води в тайната на този светлинен облик, в Царството на самия изначален Бог, понеже е избран от древни времена. Бог избира много отдавна нещата. И тази звезда го издига над всички ученици, защото тука е пълното постижение, великата пълнота.

ЮДА И ХРИСТОС

Когато Христос и Юда се прегръщат и между тях има последна мистична целувка, това е тяхна стара тайна. Но посветените знаят, че древен Учител и древен ученик от мистериите в Атлантида и Египет се прегръщат поради великия скрит замисъл на Бога. И не случайно, докато другите ученици трудно са разбирали Христос, то Юда спокойно му казва: Аз знам кой си ти. Тези две велики същества, Христос и Юда, спадат към Истината. Истинският човек, това е този човек, който е свободен от материята и тя не може да го задържи.
И звамата са знаели, че светът е бил създаден в резултат на космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята искра, своята духовност и своята Божественост.
Бог и Луцифер са единни още от древни времена. И Юда прозря чрез откровение, че те работят заедно, както работят деня и нощта. И Юда и Христос са знаели, че истинският човек придобива Бога в самия себе си и така той разсейва света и всички негови заблуждения. Т.е. който придобие Бог в себе си, разсейва света и всички негови заблуждения и мрежи на тъмнината, и ги замества с вечния Божествен ден.
Бог е велика и опасна, страховита Любов. Защо? Защото тази Любов е свързана с Божията дълбочина, става въпрос за голяма дълбочина; става въпрос за бездна, става въпрос за тайната на бездната и поради това или отиваш с голяма и велика любов към Бога, или пропадаш в тази Божия дълбочина, т.е., или се извисяваш, или се сриваш. Юда се извиси; Христос на кръста се извиси, но те и затова бяха избрани. Тука се сещам за това, което казах скоро в Русе и в Бургас, другата година ще говорим и за Боян, и за Богомил, изключителни същества, не спадат към ангелските йерархии, а Учителят казва: Двама архангели. Затова са повели дълоко учението. Боян казва: Бог видя голямата любов на богомилите и ги награди с кладата. Нямаше такава награда за църквите, за свещениците. Разбира се, богомилските свещеници са друго нещо. И те завидяха, не можаха да понесат, защото богомилите станаха от християни в истински християни. И затова този свещеник е изключителен, за него ще говорим много, тука само ще кажа едно, Богомил казва: Църковното тайнство на брака е прелюбодейство. Никакво тайнство няма в брака. Той самият е кръщавал и знае тайните: няма тайнство за неузрелите хора. Много просто обяснява дълбоки истини. Догодина ще говорим за богомилски книги, за богомилските тайни, ще говорим и за тайната на смъртта, как Бог им дава да видят в смъртта проход към истинския живот и към Него – но само на тях. Това е, което не е могла да понесе църквата. Много хора мислят, че книгите са изгорели и ги няма... Но догодина ще говорим за дълбоките богомилски тайни.
Сещам се само за малко, и за нещо друго: Иван Рилски, който е брат с Боян, но от друг баща... значи Боян е син на цар Симеон. Те са били родни братя от минали прераждания и много близки. Но какво искам да кажа, в случая друго: Боян казва на Иван Рилски, понеже Иван много го е обичал и много го е слушал, той е знаел за дълбочината на Боян. Боян му казва: Иване, църквата е мъртвило; дворецът е мъртвило; светът е мъртвило. Разцветът е в пустинята, разцвета е в гората. И Иван само това чакал, защото знаел, че е така. Той тръгва по повеля на Боян и по-късно основава Рилския манастир в името на истинското християнство, но както знаете, много трудно се получава истинско християнство, когато няма хора. Когато има мечтатели, нищо не става; когато има отдадени... Но догодина ще говорим за богомилите.
Юда знаеше, че търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това, това е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това търсене създава в човека особен огън. Това е огън, който побеждава света и всичко сътворено. Между другото, когато богомилите издържаха на кладата, в последствие една голяма част от тях станаха нестинари. Те вече знаеха победата на огъня, имаха тайни формули, които си ги предават само устно. Но не само това, те и самото учение са го предавали от уста на уста. И ако човекът познае своята Божествена същност, той придобива способността на освобождението от времето, от времето на света, от капана.
И Юда и Христос знаеха в любовта си към Бога, че се крият много дълбоки неща, по-дълбоки неща от всички свещени книги. Не да казваш «Библията е най-дълбока», защото дълбочината не е в Библията, а в тебе. И ако ти познаеш Бог в себе си, ще видиш къде е дълбочината. И Христос казва на Юда: Аз ще ти разкрия тайните на Царството и ти можеш да го постигнеш, но това ще ти донесе и много мъка. Малцина знаят, че тук един от древните Богове и Учител, т.е. Христос, говореше на един свой близък архангел. Не говорим за ангел, а за архангел; ангелите не могат да разбират дълбоките неща. И ако той беше ангел, нямаше да разбере; и ако Боян и Богомил бяха ангели, нямаше да поведат на по-дълбоко ниво това учение.
И какво му каза още Христос във връзка с другите ученици? – И ти ще ги надминеш. Както знаете, Христос не говори случайно.

ЮДА
(продължение)

Тази звезда, това е лъчът, който показва пътя на Юда към пълното постижение и сливане с Бога, пътят към великата, изначална, безкрайна пълнота. Пътят на спасението е отхвърляне на този свят и всичко, което ни привързва към него, защото същността е именно в този светлинен облак, който в Библията се нарича Царството божие, а в апокрифните книги, гностичните, се нарича светлинен облак. Ето защо Юда е станал предател и ето защо в очите на Христос той е висш праведник, и в очите на Бога. Значи, не предател, а висш праведник. Ето защо Юда получава право на превъзходство над всички други ученици, и той наистина ги надминава, както ще видим след малко.
А разпятието на Христос какво се оказва? Оказва се просто възкресение, друг замисъл на Бога; оказва се възкресение. И така, спасението идва единствено от тайното знание, откровението, а не от вяра, както мислят църквите; не от вяра, а от откровение от Бога, ако си спечелил доверието.
Евангелието на Юда е било забранено и това не е случайно. В София ми разказаха как са ги карали да късат евангелието и да го хвърлят в едни казани; говорим за този век, говорим за скоро, и т.н. Защо е забранено? Защото то открива пътя на човека чрез търсене на гносис, не на вяра. Можеш да имаш вяра и невежеството остава. Това е търсене на откровение. Защото вярата в Бога, според Юда, ще претърпи голям провал; забележете, голям провал. Но който получи гносис, тайното знание или откровение, чрез което човекът ще влезе в истинния Бог, а това означавало по него време, че идеята вярвам в единния Бог, творител на небето и земята увисва, защото това е вторичния творец, защото това е творителят на вторичните сили, а целта на живота е познаване на първичния Бог, истинския Бог, чрез тайно знание, което идва от самия Бог чрез откровение. Ето защо за тези, които вярват в твореца на небето и земята, Юда казва: Те не знаят какво ги очаква. Въобще не знаят по какъв път вървят, не знаят съдбата си. А за кръщението догодина ще говорим какво казва поп Богомил, друг голям капан: Договор с дявола. Не го казва случаен човек, не го казва ангел, а човек, който е бил вътре в тези среди, понеже много обичал душите и хората и говори такива неща. Но такива са богомилите, затова са забранени. Просто Бог чрез тях е искал да спаси България и душите. А те не изпъждат просто богомилите, а изпъждат Бога. Разбира се, как няма да дойде робството...
И така, творецът на този свят не е истинският Творец и този творец не е всемогъщ. Той символизира вторичните сили и всеки, който вярва в този творец, в този вторичен творец, той не знае наистина какво го очаква.
Юда скрито постигна своята древна същност. Както ви казах, той е стар търсач и странник от мистериите, странник от древни времена. Той знаеше, че Любовта е по-важна от знанията. Той знаеше, че знанията са завели много хора в тъмнината, празнотат. И той знаеше, че единствено Любовта води към Бога. И когато Бог даде откровение, вече се явява истинско знание, а не просто знание.
Юда дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.
Само една много висша душа може да бъде осъзната. Юда е единственият посветен апостол на високо ниво, защото той е единственият, който е разбрал Христос напълно; не до някъде, а напълно, а не както другите ученици до някъде. Ще обясня:
Учениците на Христос са търсачи и служители. Юда е същност. Той го познава, той е нещо повече от търсач и служител. А учениците на Христос не са разбрали тайната на Юда, защото не им е било дадено от самия Бог. Само Бог решава на кой какво да даде и какво да разкрие, защото Той е мярката. Освен това Юда е стар, древен приятел и брат на Христос и между тях отдавна живее съкровеното братство.
Според това евангелие изпъква и още една истина, а тя е, че самото творение на вселената и всичко, свързано с нея, се оказва вторично, второстепенно, защото Истината се намира в свещения род – боговете. Юда е знаел истината за Барбелло, след време ще говорим повече за тази дума, т.е. за Христос, която е била неведома в дълбочината си, неведома за другите ученици. Те само нещо се досещали, но Юда е знаел, и понеже е знаел, той е изпълнил тайнството на предателството. Макар че е знаел, че ще го мразят и хората, и дори учениците, но той е знаел, че е избранник и то не само от Христос, а от самия Бог.
Чрез своя стремеж и голяма любов Юда преодоля света и хората, и учениците, и себе си – ето го подвигът. И това преодоляване е наистина голям подвиг. Юда знаеше, че който не е познал Любовта, знанията, т.е. злото ще го разрушават. Който не е познал Любовта, каквито и знания да има, те са злото, което ще го разрушава, т.е. скритият Бог ще разрушава. Пак е Бог, но с друго лице, скритият Бог ще разрушава, защото нищо нечисто не може да влезе в Барбелло, т.е. в Царството Божие. И не случайно Христос отделя Юда от всички други ученици и го причислява към Барбелло, свещеното поколение, расата на Боговете, потомството на Сит, т.е. потомството на истинските гностици.

ВЪПРОСИТЕ НА ЮДА КЪМ ХРИСТОС

Те са многобройни, след време ще ги продължим, сега една малка част.
Юда пита: - Кой е сигурният път, Рави? (Кой е сигурният път, Учителю?) Христос му казва: - Постоянно да любим Бога. Постоянно. В това постоянство е сигурния път, а това означава, че непостоянството е несигурния път. Непостоянството е другото име на грехопадението.
Пита: - Що е любовта към Бога, Рави? Христос му казва: - Любовта към Бога е внасяне на огън, вливане на огън. И когато сме в Неговия Огън, ние сме в огън неуязвим, ние сме в огън неуловим. И този огън в тебе, приятелю, ще вижда Отеца навсякъде.
После: - Къде е душата на хората, Рави? Христос му отговаря: - Сега душата на хората пребивава в своята нероденост. Тя е непородена. Тя живее вглъбено в себе си, за да се предпази от голямо обвързване със света. Затова хората имат частично познание за света, частична душа, защото ако имаха душа, а душата има само желанията на Бога, висшата душа, те щяха да имат могъщ устрем; не амбиции, не копнежи, а могъщ устрем, могъщ стремеж.
- Рави, защо хората не те познават? Отговорът е простичък: - Не им е дадено истинското знание, а само то е спасително. Това истинско знание, приятелю, е скритата Божия същност. Това не е така просто, знание или истинско... Това е самата Божия същност.
- Рави, къде ходи и що прави, когато ни остави? (Отвреме навреме Христос ги е оставял). Христос му рече: - Ходих до един друг велик и славен род, непадналите, т.е. най-древният свещен род – боговете и Божествата. Той общува с тях и разбира се, със самия Бог. Това е светът на Барбелло. В тайната книга «Премъдрост на Исуса Христа» той загатва, че има и други ученици – седем жени, които винаги са го следвали и той се е явявал на тях в мястото. Мястото е гностична дума, означава зрелостта.
- Рави, защо Сатана всява страх в хората? Христос му казва: - Всяването на страх е метод за пробуждането на Любовта. А когато Любовта се пробуди, тя ще погълне страха.
- Рави, кажи ми за Великото! Христос му казва: - Съществува велика сфера, в която обитава Великият невидим Дух, Който и ангелите не са виждали и Който никой никога не е наричан по име.
- Рави, на какво точно служи Сатана? Христос му казва: - Той служи на скрития план на света и на нашия Отец, защото опитът му е преголям. Това е както знаете, големият син на Бога; опитът му е преголям. В следваща лекция, когато ще говорим за Ал Халладж, ще видим за тази изключителна преданост, която изнася Ал Халладж на Луцифер – нещо нечувано, нещо невиждано, нещо грандиозно към единствения Бог.
- Рави, кажи ми за нашия Отец! Христос му казва: - Само нашият Отец е наистина всемогъщ. Всяка друга сила се съобразява с Него.
- Рави, защо живеят хората? (Той се чуди защо въобще живеят). Христос му казва: - Хората живеят, защото са създали време. Времето е създадено от тези духове и желания, които са се отказали от обожествяване. Преди времето те са били в Отца, в митичното съществувание, но тогава те са били в единство със себе си и в единство с Отца.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Както знаете, преди ви казах, никой не може да предаде Бога. Даже от най-елементарната човешка логика няма как някой да предаде Бога и Неговия план. Но тука говорим за Божествена логика.
Предателството на Юда е част от великия Божествен план, който хората още не могат да разберат. И когато наричат Юда предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам Бог е на страната на Юда и затова Юда става предател, т.е. изпълнител; изпълнител, след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.
Това предателство е голяма тайна. Както Боян, Николай Райнов казва: Боян е една голяма тайна. Именно затова ще говорим за него следващата година. Значи, това предателство, след като е осъзнато, то вече става висша повеля, висше деяние. Затова бил е необходим осъзнат апостол, който да изпълни повелята на самия Бог, и това бил точно Юда.
Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: - Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги; не донякъде, а завинаги.
Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. Юда разбрал, че една велика Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна, защото самият Бог е скрит в него. Ще кажем много неща, но нещо от тайната остава.
Освен това, според този замисъл избраният Юда в последствие е щял да се разцъвти в тайната на Бога, както след време Сатана ще се върне в Луцифер и вече няма да е херувим; ще се върне в боговете, защото Бог е наистина велика, велика Любов, но трябва да я осъзнаваш и познаеш. Защото според гносиса Божественият замисъл винаги следва някаква скрита и по-дълбока цел, това е закон. Гносисът, т.е. Божият замисъл винаги следва нещо по-дълбоко, по-висока цел.
Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и то е дар; това е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, щото бил много богат... Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.
Без предателството Юда нямаше да направи своя скок в развитието си. Без Голготата Христос нямаше да придобие и да възстанови своята изначална, чиста божествена същност.
В библейските евангелия предателството на Юда се описва като лошо действие, а сред дванадесетте ученици Юда се е водел като черната овца. И за Юда не се говори с добро. Но тука учениците на Христос са в голямо неразбиране, голямо неведение. Както казах, не им е даден пълен гносис, пълно откровение, а частично, от Бога. Те си имат само някаква вяра, която както знаете е недостатъчна. Забележете сега неразбирането и неведението, да не говорим, тука не се спирам надълго, за смъртта: две различни евангелия, двама различни апостола дават два вида различна смърт. Няма как Юда да умре по два различни начина, просто... Но Библията е дадена, все пак тя е един буквар, забавление, занимание – да отидеш отвъд Библията, да отидеш в Бога, да отидеш в тайните книги, които ги няма в Библията. И ако си истински търсач, ще минеш през Библията правилно и ще разбереш, че това което търсиш, е самия Бог и Той е в твоята дълбочина.
Забележете сега неразбирането на вярата, липсата на пълен гносис. В случая Марко казва: - По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. Сякаш не Бог решава, а някакъв си ученик, който не разбира въобще нещата. Значи, вижте какво казва: По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. А знаеше, че човек се ражда по замисъл на Бога. Разбира се, че Марко е стремяща се и хубава душа, но той няма дълбоко откровение за нещата, т.е. още не е узрял, не е станал достоен. Вярата е само път, а гносиса означава да ти се даде съвсем нова дълбочина. Не просто само откровение, съвсем нова дълбочина, ново вдъхновение и т.н.
Според едно друго неразбиране: Матей – Юда бил жадувал за пари. Такъв велик посветен, от минали прераждания доказан, избран от Бога, бил жадувал за пари – друго дълбоко неразбиране. Това е толкова далече от истината, но така е, пак казвам, когато няма откровение от Бога, когато не си узрял в очите на Бога. Но Бог въобще движи душите по техния бавен път; при учениците пътя е бавен.
В евангелието на Лука – друго заблуждение. Тука се казва, че Сатана, великият враг на Бога е влязъл в Юда и го увлякъл в злото дело. Това са логични неща, забележете, логични, вярни, но не са истина – това е разликата. Тука отново липсва откровението, липсва Бог в човека, а Той е мярката. Мярката е Бог в човека, а не вярата.
В евангелието на Йоан, поредното заблуждение, макар че там се казва, че Христос е знаел кой е предателят. Но според Йоан Юда е бил движен от сатанинската си природа; има и нещо такова. Значи, Юда е бил движен от сатанинската си природа и от алчността си. При все че Йоан има частичен гносис, заблуждението си остава. И понеже учениците на Христос нямат дълбок гносис, пълен, те не са знаели, че Юда е изпълнявал замисъла на Бога.
И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва, Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии.
Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.
И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.
Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител. Но след много разговори между него и Христос, и между Бог и Юда, и когато Христос му казва: - Умолявам те... и т.н. и т.н., накрая Юда осъзнава замисъла.


ОЩЕ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Така нареченият предател Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойнствено, защото в царството на Барбелло няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в Юда единственият достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме. Много разговори са имали, след време пак ще говорим за тях.
След предателството дойде кръста, а на кръста бе показан замисъла, силата на Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си. Забележете, силата Си, а не същността Си. Тука Бог показа възкресението и вечността си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността – тя не се дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето съвършенство. Бог дава силата Си, а Неговия път е към мистерията на Абсолюта.
Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.
И така, предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните. Нима Бог трябваше да накара богомилите да изгарят на кладата, например на кладата да постави инквизиторите или обикновените свещеници?! Не може да се случи, защото Той може да направи това, като даде голяма власт на над духовете, които действат. Но Той не даде, защото имаше друг план. Кладата е за истински същества, а не за полусвещеници и полудуховници. Така че както виждате, отново става въпрос за думите на Боян: Бог видя голямата любов в богомилите и ги награди с кладата. Това е много специално нещо.
И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но всичко към Себе Си, според нивата на съзнание.
Бог е в действията; Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във възкресението на Христос. И освен това, Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, не донякъде.
И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от Юда една необикновена голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.
Потаен е Бог, и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.
Следващата лекция ще е на първи декември, ще говорим за Ал Халладж. Много неща не можах да ви кажа тази година, не само за богомилите, за друго дълбоко същество Мерлин, за Християн Розенкройц, за Аполоний Тиански, за Мелхиседек и т.н. и т.н. Но догодина ще продължим. Следващата лекция е на първи декември и както знаете след това три месеца почиваме.

АУМЪ

Източник


МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments