Ал Халладж - Любовта - Иблис или Сатана - Злото ~ Елеазар Хараш

Елеазар Хараш


АУМЪ
1.12.2009.

Л-я: Ал Халладж.
ИР: Любовта.
Л-я: Иблис или Сатана.
ИР: Злото.
Л-я: Иблис.
ИР: Голготата на Ал Халладж.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах! Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. Това е жажда за велико разтваряне в Бога.
Когато Ал Халладж казва: Аз съм Истината, за което е и осъден, той е бил обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек – да се самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов към Бога.
Ал Халладж е същество с много дълбок възторг, с голяма висота на духа. Не го вълнуват нито вяра, нито безверие, а само Бог. Той е изключително концентриран. Той бил, казват суфите, рядко лъчезарен човек. Казва: Аз приемам с цялото свое същество Твоята Любов. Аз изхвърлям всичко от своето сърце, което не си Ти. Аз виждам само сродство между Тебе и мене.
Ал Халладж, това е човек, който е наставляван от самия Бог, поради специалната преданост; не голяма преданост, а нещо изключително. Ал Халладж, това е човек, който казва следното: В страданието открих най-ясно своя път; в страданието.
Казва: О, Аллах, благодаря Ти, че ми помогна да Те видя вътре в най-голямото си страдание. И сега узнах, че когато разбиеш сърцето ми на парчета, ще Те позная. Той бил единственият от суфите, който така открито проповядвал тази дълбинна истина, но това за онези времена било много трудно поносимо, както ще видим после какви неща казва, които и сега са трудно поносими. Казва: Щастието ми е чуждо, защото аз дойдох от страната на Бога. В моето сърце всичките ми мисли се въртят около Тебе; езикът ми не говори нищо друго, освен за любовта ми към Тебе. О, Аллах, Твоят Дух се е смесил с моя дух, както вода се смесва с чиста вода.
За него се казва, че е опасен суфи. Туй е суфи, туй е християнин. Понеже обича много Христос и го величае, мюсюлманите не могли да понесат това, а той е видял в него сроден брат и сродна участ. Ту го наричат богохулник, ту шарлатанин, ту мюсюлманин, ту поет, ту свят мъченик. Но мнозина са го наричали „вдъхновеният от Аллах”. На 12 години той е изучил изцяло Корана, после изведнъж се отдал на тотално изучаване само на скрития смисъл. Тук искам само да напомня, едно нещо се сещам, Поп Богомил казва: Който обича буквалния смисъл на Библията, който разбира буквално Библията, това е мярка, че той е изопачил истината. Ето защо и Ал Халладж се е отдал тотално и изключително на скрития смисъл. Той много напрегнато и много усърдно бил отдаден и се домогнал до дълбок гносис, пряко откровение от Бога.
Бог му се открил поради голямата и изключителна, необикновена преданост, и той получил истински мистичен опит, който споделил с много суфи, но те му казали да не го споделя с хората, защото това е дълбок и съкровен опит. Но той решил да сподели голяма част от този опит и поради това негови бивши наставници-суфи се отрекли от него. Но Ал Халладж следвал себе си.
Той много обичал както казах, Христос, чувствал голямо сродство с него и виждал в него брат. И затова е обявен от мюсюлманите за враг и християнин, понеже отделял много място за Христос в своята мистична теология. Той казва: Христос е велик печат на святостта; Мохамед е печат на пророците. И казва още: Христос е съвършен представител на Аллах, съвършен свидетел. Той е напълно обожествен човек. Неговото битие е в Бога. И още още много неща е казал, които те не са понесли. Той казва: Да обичаш Бога, значи да си само с Него и с никой друг.
И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление, защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността, имало е сключен завет между тях.
Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога.
Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското познание се състои във видението на гибелта на всички неща и то в пълния, в истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.

ЛЮБОВТА
(какво казва за любовта)

Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.
Какво е пълнотата? Това е вечната Любов, вечната религия.
Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз, за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог напълно не може да влезе.
Същественото е в Любовта, а не в религията. Любовта е самият пътеводител към Бога. Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог.
Само Любовта може да прониже пълния мрак на невежеството; големият проблем – невежеството.
Любовта към Бог, казва Ал Халладж, убеждава всяко зло и всяка тъмна сила да изчезнат. И наистина, ако ти имаш такава любов, злото ще бъде убедено.
Любовта е меч, който отсича силата на времето и силата на света, защото в Любовта няма време и свят; в Любовта има само Бог.
Само в Любовта можеш да намериш съвършенството на Бога.
Най-голямото разрушение идва от Любовта. И обяснява: Когато Бог задвижи тази сила, нищо не остава от злото, всичко се пречиства.
Суфи е заменил знанието с Любов, защото Любовта е знаеща, а не знанието.
Любовта вижда Бога в невидимото.
Любовта дава на човека мъдрост, а не знания, т.е. заблуждения.
Който не може да страда с любов, ще се разочарова от собственото си неразбиране. А разочарованият човек не може да се развива правилно.
Само Любовта може да разбере величието на Бога и затова Любовта е моят Коран. Отново мюсюлманите не могат да понесат такова ясно и елементарно нещо: Любовта е моят Коран. Толкова ясно, но отново срещу него бунт, това е около 9-ти век – слово, което важи и сега, и занапред.
Казва: Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане, чрез разтваряне.
Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се задоволява от светлината на свеща, нито от топлината; на нея й трябва вътрешната тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се хвърля в огъня и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в огъня, и го намира.
В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.
Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото. Разбира се, оттук нататък не питаш има ли духове, а вече си дух. Разбира се, няма да тръгнаш да разправяш... Сещам се, предния път ви казах нещо за поп Богомил, за кръщението. Скоро дойде един приятел свещеник. Казвам: Виж какво казва поп Богомил: Кръщението е съюз с дявола, със застоя. Кажи ми честно, стари приятели сме (имам много приятели свещеници, пастори), неговите думи: „кръщението е пълна простотия” (свещеник, който сега кръщава хората). В църквата, казва, казанът е толкова мръсен, не е мит от толкова време... Казвам: Не, не ми говори, кажи ми нещо друго, кажи за твоя казан! – Не го мия. – Какво правиш като дойдат хората? – Дай двадесет долара и давай да правим там, каквото ще правим... и т.н. Обаче каза и нещо хубаво: Има деветдесетгодишни свещеници, четат тайно лекциите на Учителя и са изумени, познавам ги лично. Ето, разибра се, ако не разберат... Може да са малко... Разбира се ние след време ще говорим за истинското християнство: Дионисий Ареопагит, Майстер Екхарт, Свети Максим Изповедник, това е тълкувателят и коментаторът на Дионисий и т.н., ще видим, че християнството има своя вътрешна дълбока мъдрост, ще я изнесем. Разбира се, при светците тя е така по-... клони към мъдрост, докато при посветените, гностиците вече говорим за истинска мъдрост и премъдрост, но тя я има и там. Навсякъде, всяко учение е истинско, ако стремежът и отдадеността са пълни. Иначе всичко става друго и всяко учение може да бъде развалено. Говорихме и много други неща, но не искам да ви занимавам, но се радвам, че той е искрен, отдавна се познаваме и така споделяше смело.

ИБЛИС
или Сатана

И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог. Бог позволява на Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до сърцевината на Бога, и до истинско различаване на добро и грях.
Сатана, това е злото, което е в самия Бог и чрез което Бог ръководи нещата и хората. Към кого? Към Себе Си. Това е така, защото Бог използва злото правилно. Всичко в Неговите ръце е правилно. Почнеш ли да питаш, ама защо е така, вече става нещо друго. Не питай, а преодолявай, моли се, разбирай, осъзнавай и т.н.
Сатана е знаел, че неотдадените хора на Бога са тъмнина, и че те са тъмнината на света. А Сатана знае, че е светлина, но скрита; скрита светлина, а хората си мислят, че Сатана е злото.
Сатана знае, че Бог е много по-важен от всичко и затова той никога не се е борил със злото. Казвал съм ви: Няма враг срещу Бога, няма как да има враг. Той знае, че не е възможно да се воюва срещу Бога. С кои сили ще воюваш, с какви възможности?
Сатана е таен служител на Бога и чрез Сатана Бог показва на човека неговата безпътица. Тя е твоята собствена безпътица, а не на Сатана, защото той знае своя път, но целта е ти лично да осъзнаеш себе си и своя път.
После Ал Халладж казва: Сатана трябва да спаси човека от собственото му зло, забележете, от собственото му зло, но ако човекът се осъзнае.
Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода – как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода. Това е съдбата – злоупотреба със свободата, лошо използваната свобода.
Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал Халладж – АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Това е тайната на всяка религия, на всяка любов, на всяко учение, да стигнеш дотам. Ал Халладж толкова се е молил, толкова се е разтворил, освен това има завет отпреди и както ще видите на Голгота, величае Бога, на самата Голгота. Това може да бъде казано само от съвършено същество, разтворено същество, което е станало тайна на самия Бог и което се е изгубило в Бога. И тогава всичко, което вижда това същество, става чрез очите на Бога, и всичко, което говори, става чрез устата на Бога.
Скритите действия на злото и Сатана се извършват от единствения Извършител – Бог. Той е и самата Голгота. Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога. Пак ще повторя: Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога и с това осъжда и себе си.
Ал Халладж казва: Сатана е нашата надежда. Това било по него време нещо изключително, просто смутително, не са могли да понесат една голяма част даже и от суфите, а да не говорим за мюсюлманите и другите. Нашата надежда е в Сатана, защото той съществува, за да се издигнем в Бога, в изначалното положение, но трябва да осъзнаем собственото си зло.
Защо Сатана не съществува в Христос и в Бога? Казва: Защото там тече Любовта, Бездната, изворът на живота; там не може да има зло.
Сатана е създаден, за да ни отведе до дълбоката Мъдрост на Бога. След това сам Бог го отстранява и не Се саморазкрива. Това означава, че Сатана е създаден в името на Любовта. Разбира се, обявен е за еретик. Истината е в еретиците, апокрифните книги, гностиците – там е великата Истина, там е скрита, както ще разберем и догодина. Сам Той се разкрива като любов.
Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие, и не мисли, че то е на Сатана. То си е твое.
Сатана е с ограничено съвършенство, макар че предаността му е древна и постоянна към Бога. Сатана е знаел, че тъмнината ще му отнеме нещо важно, но любовта му към Бога била велика. Въобще Ал Халладж по него време много величаел Луцифер – Иблис. Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано, но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо, което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна близост с Бога. Значи, всяко изключително същество какво ли не прави за по-голяма близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината. И това ще бъде тяхна си тайна, между Бог и Луцифер. И тогава той вече няма да е херувим, той ще се върне при боговете и ще учи достойните херувими на тайния път. Но това в бъдеще.
Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за Земята. Въобще Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща; определен за Земята. Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.

ЗЛОТО

Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали независимост, независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, Бог е, казва Ал Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог. Значи за тези, които не Го разбират, за тях Бог е Сатана или Бог е зло, даже Го наричат жесток и т.н., а за тези които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.
Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването в Бога не може да се осъществи. Има причина силите на злото да растат в света, защото без тях извисяването в Бога не може да се осъществи.
Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за развитие, които са отлагали и т.н., и по най-различни причини; умът обича да отлага. И затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото – Любовта, която е пътеводител. Знам хора, които за да могат през деня да оцелеят, най-малко един-два конфликта трябва да направят: дай ми еди какво си от пазара... Не, не искам! Пак го връща... И почва един конфликт и тя се зарежда, и който не знае, това са елементарни духчета, но който не може да тълкува... И други такива няколко човека знам: денят им е много тежък, ако няма поне няколко конфликта; стигнали са дотам. Но там развитието не може, засега е спряно. Разбира се и в такива души има красота, аз съм я видял, имал съм разговори с тях, но това е друг момент.
Злото за праведните се превръща в тяхното добро, а доброто за неверниците се превръща в тяхното зло, което пък ще бъде бъдещо добро. Значи, както виждате всичко си е на мястото; ще бъде бъдещо добро, т.е. ще има поуки, ще има страдания, ще има мъчения и т.н.
Бог управлява злото чрез Себе Си, чрез строгостта Си и с това Той винаги гони едно по-дълбоко добро. И казва Ал Халладж: На кой господар служи злото? На строгия господар, на Този, Който винаги знае какво прави.
Злото е дълбоко скрито и вкоренено в човека и затова човекът трябва много търпеливо да се изучава, докато го преодолее. Много търпеливо трябва да изучава себе си, докато го преодолее. Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва, защото Сатана както казах е създаден по един таен закон на Любовта, и разбира се на Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или някога, ще бъде възстановен.
Казва: Да сме лишени от катастрофи (става въпрос за всякакъв вид бедствия, земетресения, наводнения), Ал Халладж казва, значи да сме лишени от милост, лишени от развитие, от реално вътрешно развитие. А ние не сме лишени, защото Бог е велика Любов. Злото е собен дар на Бога за рзвитието ни и за бъдещото ни сливане с Бога. Затова ще има бедствия и те ще продължават, защото това е милостта на Бога.
Злото осъществява мистичното пътешествие в Бога, а доброто е само един бавен път към светлината. Злото е проникнало в този свят, защото този свят е изгубил развитието. Това означава, че злото събужда развитието. Само ще допълня: някъде и не успява да го събуди. И катастрофи не помагат на някои хора да го събудят.

ИБЛИС

Кой е събудил злото в Луцифер? Това е висша тайна на Бога. Но така или иначе Луцифер е станал Сатана и е приел пътя на своята т.н. трагичнна участ, защото се е отказал да се покланя на който и да е, освен на Бога. Забележете, отново го величае и наистина става въпрос за велика преданост, изключителна.
Иблис е отказал да се поклони на Адам. Бог е поискал, но той е отказал. Той казва: Покланям се само на Тебе. И докато много хора обсъждат това като някаква гордост, Ал Халладж го въздига в голяма преданост и със страстната привързаност той говори в защита на Луцифер. Тъй като Луцифер държи само на великото Божие единство, на единство с Него и с никой друг. И после
Ал Хлладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник, като Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва: Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново: На никой друг!
Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е велик пример за изключителна преданост. Поради това изказване много суфи и мюсюлмани се смутили, и много учени. За тях Ал Халладж бил голям смут, голяма ерес и така тези слова за велика преданост и единобожие били обявени за нечувана ерес. Защото всички други смятали Сатана за голям грешник и същество с голяма гордост, но Ал Халладж продължавал да говори смело и да проповядва своята ерес. А тя била опасна и парадоксална не само за мюсюлманите и техните учени, но и за една част от суфите. Затова ви казах, че Ал Халладж е велик суфи, а не голям суфи.
Обаче в тази ерес имало велика Истина. Хиляди ученици тръгнали по пътя на Ал Халладж и на мъченическото страдание в името на Бога, хиляди ученици. Имало велика Истина и тя разклащала устоите не само на мюсюлманството, но и на цялото старо човечество, защото Ал Халладж не е просто явление – Божие явление, от висок порядък. Той не е човешко явление, в него работел самият Бог, така действа Бог скрито, както и при богомилите. При богомилите ще видите – стотици свещеници, презвитери на църквите са напуснали и са станали богомили, и са били горени. Има подобен на Ал Халладж – Симон Антипа; Никита Странник, Михаил Унгарец, което е Микрена – жена, рязана на седем части и т.н. Но ще видим, когато говорим за тях, за величието на Огъня: как те тихо, дълбоко се сливат завинаги с Бога и образуват Дървото на живота и бъдещото истинско човечество. Посяли са Истината на кладите. Там Бог ги е извикал при Себе Си. Догодина ще говорим и особено за Боян, и за величието на Богомил, Симеон Антипа, подобен на Ал Халладж.
И така, Луцифер е бил Божие явление, а не човешко, и работел Бог. И сам Бог чрез него откривал дълбоки истини. Те не принадлежат на Ал Халладж. Той казва: Мене ме няма: вие виждате мене, а аз и Бог сме едно. Значи дълбоки истини, но хората отново не били готови.
И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на Бога. Според Ал Халладж, само такава велика любов може да заслужи велико проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да разбере дълбоко своята мисия – трябвало е да бъде херувим. Защото, когато изтече проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрастне както казах херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над звездите”, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото проклятие ще стане величествено благословение.
И така Бог е направил велик опит с Луцифер. И в началото той е бил Негова воля, но в последствие Той му е дал свободна воля, условна, но Бог също ръководи и свободната воля, но тайно. Тя никога не е била напълно свободна, казва Ал Халладж. После Ал Халладж казва, че Сатана служи дълбоко на Бога и е по-близко до Бога, от който и да е правоверен, православен мюсюлманин, защото Луцифер се отказал от правото си да остане във висшите светове и да остане сред ангелите, сред иерархиите, в името на истинското служене на Бога.
Според Ал Халладж, избирайки това истинско служение на Бога пред висшите светове, той схванал, че е придобил особеното, божествено избраничество. И понеже Бог толкова много го е обичал, го е избрал и го подхвърлил на сурови и жестоки изпитания, желаейки чрез тези големи страдания да му открие тайни за Себе Си; много вътрешни тайни за Себе Си, но тайни от Своите дълбини, които ангели и правоверни нямат представа, включително и суфите, (както ще видим, затова Ал Халладж е особено явление, след време пак ще ви говоря за него), от които ангелите са много далеч, както и правоверните, просто защото те още не са достойни за такива високи откровения.
И така, Сатана, това велико същество, доброволно, осъзнато, по повеля на Бога приема всички последствия от адските светове, за да се доближи до тайните от дълбините на своя Бог. Ал Халладж е бил единственият суфи, в големия тогавашен мюсюлмански свят, който открито обявявал тези дълбоко скрити истини. А това за своето време било нечувано и така над него започнала да виси угроза. Мюсюлманският свят не бил готов за такива дълбоки истини, но Ал Халладж бил много дързък служител, защото знаел, че има таен завет с Бога. Защото и той като Сатана щял да влезе в скритостта на Бога, където и ангелите и светците не могат да се доближат; нямат условия да се доближат.
Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на всеослушание.


ГОЛГОТАТА НА АЛ ХАЛЛАДЖ

Тя е много по-дълга. Една част ще я изнеса тука, след време ще я продължим.
Голготата.
Преданието казва: Утро е над Багдат. Разнася се призив от минаретата за молитва. В това време стражите водят осъдения Ал Халладж към мястото на екзекуцията. Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал Халладж е във вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг. Защото Голгота е приета тотално, той е жадувал за нея. Той я чака, защото знае, че ще влезе в такава дълбока тайна на Бога, за която някои суфи мечтаят, но не им е дадено. И когато приемеш и най-тежкото изпитание, ти го побеждаваш; говорим за пълно приемане, ти го преодоляваш.
Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.
Един търговец от тълпата му извикал: - Колко е странно, че ти така весело отиваш към своята участ. Ал Халладж се спрял, погледнал го и му казал: - Аз съм на пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати вино, т.е. такава любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: любовта отива при Любовта.
Хората малко не разбирали какво говори Ал Халладж, без значение; той казва истината и не го интересува. Ал Халладж искал да им каже нещо дълбоко с тези думи. После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал всяко стъпало, и казал: - Ти ми даде всичко, Аллах! Един от стражите му викнал: - Да видим тука, горе, каква песен ще запееш, страннико! После Ал Халладж се обърнал към Бога и казал: - Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!
После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди Ал Халладж, тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога; но бил и донякъде малко луд и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота. Това означава, че и Бог не го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните Божии. Приближил се близко до Ал Халладж и го попитал: - О, приятелю, (и преди това се познавали), ти как стигна до края на пътя? Кажи ми какво е суфизъм? Ал Халладж му казал: - Сега ще видиш най-малката степен на суфизма. Тогава суфи го пита: - Кое тогава се явява най-висшата степен? Ал Халладж му отговаря: - Тя за тебе е недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна, докато за тебе тя остава скрита.
После отрязват ръцете на Ал Халладж и той казал: - Аз очаквам всичко с трепет, защото се завръщам все повече в Бога. После бил рязан, обезглавен, тялото му било изгорено, а пепелта хвърлена на вятъра. През тази благословена нощ за Ал Халладж, той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го попитал: - Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш? Ал Халладж му казва: - Той им прости на всички, и на тези които изразяваха ненавист, и на тези, които изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко. Разбира се, по-нататък ще говорим как е станал невидим и стражите се чудят; на втория ден пак неведим, няма го в килията, пък тя се пази зорко. Стражите се чудят, питат го: - Нямаше те? Много ясно: първият път бях тотално в Бога, вторият път Той беше при мене. Третият ден бях аз и затуй ме виждате. Така, и въобще много неща има свързани с тази величествена Голгота на Ал Халладж. На палача си Ал Халладж казва: - Много е лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога.
Дори умирайки, Ал Халладж не е изоставил, казват суфите, своя екстаз. Той го е прехвърлил в мистиката на смъртта. Смъртта за него е била радостна свобода, но тя му се разкрива насаме. По време на своята жестока Голгота Ал Халладж казва на окръжаващите и то с поклон: - Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: - Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: - Няма друг деятел, освен Бог.
Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.
По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: - Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави - само в човека.
И казва още Ал Халладж: - Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката Ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост. Той ми я направи радост.

АУМЪ

Източник


МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments