Мъдростта на суфите - Ихляс - Иблис - Настрадин Ходжа ~ Елеазар Хараш

Елеазар Хараш


6.10.2009.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Ихляз или искреността.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Иблис или Сатана.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Чудният Настрадин Ходжа.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Любовта към Бога маха завесите и разкрива тайните.
Суфи яде, пие, спи и люби в Бога.
Любовта е огън, който гонейки човека, не остава нищо друго в него, освен и само Бог.
Поради това, че хората виждат различия в религиите, те потъват в мрака. (Много просто: различията са единни, не са различия).
Бог е проявен в Своите качества, но е скрит в Своята същност.
Суфи казва: Аз умирам, но влечението ми към Тебе, Господи, никога не умира.
Който не се страхува от Бога, сърцето му умира.
Същността на познанието е в преживяването на Истината.
Познаването на Истината и нейното преживяване, зависят от милостта на Бога.
Какво струва светът, който те заставя да забравиш Бога?
Атар казва за себе си: За Атар миналото изчезна, бъдеще няма. Настана време за неуловимото настояще.
Чрез изпитанието човек разбира, че е нещо повече от плът и кръв.
В края на търсенето човекът познава мистерията на своята душа. И дотогава той е пътувал към Бога, а отсега нататък ще пътува в Бога.
Учените съществуват, докато съществува времето.
Хората са добродетелни дотогава, докато не са видяли своите добродетели.
Суфи казват: От Бога те отделят три неща:
1.Нетърпение.
2.Невежество.
3.Действие по своя воля.
Ако имаш пълен страх от Бога, ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.
Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.
Нищо не може да съществува независимо от Бога.
Откровението постига тайния смисъл на нещата и самата Божествена същност.
Откровението се дава само на освободените от човешки привързаности.
Един суфи казва: Където и да обърна своя взор, всичко явно и тайно е Той.
Мъдрият никога не строи истината на някакво предположение.
Един суфи казва: Толкова много изповедания! Мъдър е онзи, който вижда само истината.
Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.
Любовта отхвърля всеки, който не гори, подобно на пламъка.
Който разчита на себе си, попада в ада и става роб на себе си.
Този, който счита Бог за свой приятел, не се привързва към никое същество.
Попитали един суфи, казва се Самак: Самак, защо не се жениш? Суфи казал: Аз нямам сили да се боря с два дявола – единият в мене, единият отсреща.
Този, който не мисли постоянно за Бога, превръща всички свои добродетели в грехове. Значи този, който няма постоянна мисъл, този който не мисли постоянно за Бога, превръща... разбира се това става постепенно, всички добродетели в грехове.
Десет години аз бях длъжен да защитавам своето сърце от заблуждения (друг суфи). Ето защо следващите десет години моето сърце работи за мене.
Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.
Бог е сътворил Своята милост, преди да сътвори света.
Говори в беда само с този човек, чиято усмивка те дарява със златото на покоя.
Бог е Този, който превръща капката в ухото на морската мида, в чист бисер. Някой мисли, че мидата прави бисера – няма такова нещо, просто Бог действа.
Питането за Истината е забавление, а целеустремеността е нещо реално.
Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е в дълбочината на човека.
В чистото сърце има око, което вижда Истината.

ИХЛЯЗ
или искреността

Когато човек достигне до искреност, той достига успокоеност.
Ихляз е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие и човекът няма права над нея. Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. И който я храни, е жив. А който я изгуби, става животно.
Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.
В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските тревоги.
С ихляз кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.
Искреността е главното достояние на пътя.
Който няма искреност, не може да постигне цялост.
Искреността е придобиване и на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е. психиката в човека.
За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляз и ирадат, т.е. искреност и преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.
Ихляз или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.
Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. свят приятел или искрен приятел.
Желанието да се учиш не е основа за ученичество; основата е искреността.
Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във въздуха и животвори.
Слова, изречени с ихляз, са благословени слова.
Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за неуважение към Истината.
Опората срещу препятствията и Сатана е ихляз.
Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.
Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има силата да се превръща в духовна защита.
Искреността води до избавление от пришествието на егото.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Суфите казват: Злото ще бъде поправено от смъртта.
Да служиш е недостатъчно, ти трябва и дълбоко да разбираш.
Един суфи казва: Зная точно, че знанието, на което е обучено моето сърце, никъде не се преподава. Истинското знание възниква от вкусване на Бога. Това вкусване е дадено от самия Бог.
Човешката любов е свързана със знанията, а Божествената Любов е свързана с Мъдростта.
В суфи няма време. Времето е спряло.
Ако човек придобие власт и могъщество, без състрадание и любов, тогава в него вземат връх жестокостта и надменността. И в следващото прераждане той се присъединява към разгневените демони.
Един суфи казва: За мен не съществува творение. Пред моя взор е само Създателят.
Фактите на някои хора са толкова безполезни, че дори фантазията е по-хубава надежда.
Образованият човек се руши от невежеството си и от изучаването на многото безполезни неща.
Признакът на очистеното в глъбините сърце на суфи е, че той може да тълкува грешките на хората като добри дела. Т.е. Бог му дава нещо от Своя поглед.
Постът е икономия на храна. Бдение и молитва, това е за стари хора. Поклонението е повод за туризъм (това го обяснява един суфи). Благотворителността и раздаването на хляб е занимание за филантропи. Възлюби Бога цялостно и действително ще направиш нещо реално. Значи, всички тези неща малко или много са нереални; възлюби Бога цялостно, напълно и действително ще направиш нещо реално.
Бог те заставя да умреш по отношение на себе си, за да ти даде Себе Си.
Няма значение в какво състояние се събуждам сутрин, приятно или неприятно, защото аз не знам кое от тези двете е по-добро за мен. Това го казва един голям суфи.
С Тебе светът е пълен, но Ти не си в света.
Слънцето сияе така, както сърцето и душата, когато са озарени от Любовта.
Съществуват хиляда святи суфи, невидими святи, които са скрити от човечеството. Става въпрос за много напреднали суфи, от най-високите степени.
Суфи казват: Само робите са свободни. Т.е. само тези, които са се посветили да служат и да робуват на Истината.
Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога.
Всеки който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се труди напразно.
Опий се от великото вино на Любовта, че да не можеш да се събудиш за страшния съд.
Любовта, това е същество, което прилича на съвършенството на Бога.
Колко хора на земята почитаме като живи, а те са мъртви, и колко много хора в гроба смятаме за мъртви, а те са живи.
Аллах се намира зад пределите на всяко сравнение и зад пределите на всички противоположности.
В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.
Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да стигнат по-далече от ушите.
Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъде правдив, защото те са наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за това.
Любовта е вода, възпламеняваща огъня; Любовта е огън, възпламеняващ водата.
Не получих нищо от училището и джамията, всичко беше завеси.
Любовта ме заведе при Източника.
Освен срещата с Бога, друго изцеление няма.
Всичко, освен Бога, е ненужно, защото нещата от живота се променят.

ИБЛИС
или Сатана

Сатана знае едно: че няма своя собствена същност.
В Сатана няма Сатана.
В Сатана виж лицето на скрития Бог, и затова е казано: „Не противи се на злото”.
Когато действа Сатана, виж волята на Бога, защото дори и Сатана не знае напълно какво става. Но той участва като отражение.
Не търси Бог само в светилището. Той е и в Сатана и навсякъде се простира. Всичко е в Неговите ръце.
Отвън действа Сатана, отвътре действа Бог. Но суфи усеща Бог и отвътре, и отвън.
Що е Сатана? Скритият, воюващ разум. Този разум воюва за просветлението на човека.
Спасението от Сатана може да дойде само чрез дълбоко, истинско знание за него, защото той не е той; той е замисъл.
Сатана казва (според суфите): Ако не е моето зло съществувание, хората биха се възгордели със своята безгрешност и със своите деяния. Но когато хората ме видят, тяхната безгрешност изчезва.
Всеки човек, който има вяра, смесена със злото, тогава Сатана никога няма да го остави на мира.
Когато човек е избрал твърдо Бога и Истината, тогава вече сам Бог го наставлява на Истината.
Когато се молим много, и когато търсим искрено и усърдно Бога, тогава Той ще отклони плановете на Сатана, които сам Той, (т.е. Бог), ни е замислил. Значи сам Той ще ги отклони.
Сатана разрушава хората чрез техните грехове. А тези, които се молят усърдно и търсят Бога, те го пропъждат.
Вътре в тайната на Бога Сатана е напълно съкрушен, но въпросът е дали ние сме вътре или вън от Бога.
Има три вида сърца:
Първото: сърце, което се е отказало от Истината. Това за Сатана е голямо облекчение, защото няма нужда постоянно да му шепне. Това сърце е просто сляпо, самопленено, вързано. То си е вързано и не затруднява Сатана.
Второто сърце е осветено от вярата, но в него все още има тъмнина. Тука Сатана ту идва, ту си отива. С такова сърце Иблис има война, защото много неща трябва да се уточнят. Една част от тези сърца побеждават Сатана, а друга част се провалят.
И накрая, третото сърце: то е пълно с вяра и с Любов. То напълно унищожва тъмнината в себе си. Тука всички нашепвания и приближавания угасват. Тука това сърце е в единство с Бога и затова то побеждава Сатана. Тука е светлината на послушанието и силата на Бога. Тука човек познава Бога, защото Бог му се открива насаме. Тука Бог охранява човека от замислите на Сатана.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Марѝфа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се очистили от земните помисли и чийто помисли са устремени към Бога.
Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в сърцето на човека.
Битието на Бога е субстанция, а светлината е само външното Му проявление.
Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателния пункт на Бога.
Присъствието на душата в човека се нарича живот, а отсъствието на душата се счита смърт. А връщането след смъртта се нарича възкресение.
Има три форми на културата:
Първо, светска, която просто е натрупване на информация.
Второ, религиозна, смисълът на която е в изпълнение на определени наставления.
И трето, културата на избраните, която е саморазвитие.
Ако Бог не иска да те изцели, тогава изцелението се превръща в нещастие.
Опитът, това е придобиване на себе си, на собствения си дух и разум.
Ако в сърцето ти царува светът, тогава как можеш правилно да виждаш явленията? Така казват суфи.
Съвършени в разума ще намериш много, но съвършени в Любовта ще срещнеш рядко.
Ако ти търсиш Бога явно, Той ще бъде скрит. Ако го търсиш тайно, Той ще бъде явен. А ако търсиш Бога заедно с Него, тогава ще се намира отвъд определеното и тайното.
Ние всички сме оставили същността и сме се предали на качествата. Възпявайки качествата, ние сме направили посмешище същността.
Докато ние се предаваме на качествата, се намираме в нереалността. Когато се освободим от качествата, ще станем реално живи.
Когато се полагаш на невидимия свят, няма място за земни неща.
Отречи се от неверието, от религиите, от доброто и злото, от науките и практиките. Освен Любовта, всичко друго е суеверие. Виждате голямата преданост на суфи.
Местопребиваването на суфи е в целия свят, но той е свободен от това местопребиваване.
Нито едно наказание не е по-сурово за духа, освен невежеството, защото невежеството е пълно самозалъгване.
Бог не се ограничава само с едната вяра, нито само с една религия.
Един суфи казва: Моята любов не е към явленията и събитията. Моята любов е към Бога, същността. Именно тази любов се явява съзнателна.
Всяко чисто сърце е очевидец на Бога. То ясно вижда Бога.
Да видиш скрития смисъл, това означава да виждаш Бог в нещата.
Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.
Суфизмът е в съкровеното отношение и това е истинската религия. Значи нейното име е съкровено отношение, въобще към нещата.
Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и тогава дори и пороците се превръщат в дим.
Суфият е угаснал пламък на свещта, защото е влязъл в светлината на слънцето.
На езика на суфи, да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце, господар на своите желания. Това означава мярка за празнуване.
Бог дава живота, Той дава и смъртта. Да се довериш напълно на Бога е тайна на живота.
Суфи е този, който встъпва на пътя, за да не бъде, т.е. за да се слее и да изчезне в Бога. И затова суфи казва: Откажи се от себе си, за да бъдеш свободен.
Вечността за суфи отдавна е почнала. И казват: Добрите дела са нищо без съзнателната любов.
Любовта, това е да считаш света за невидим, (така гледа Любовта), да не виждаш това, което се изявява пред теб.
Всички религии изчезват в Любовта, защото те са измислени, за да се помни Бог. Значи, религиите са измислени, за да се помни Бог. Но Любовта не е измислена. Тя е всякога съществуваща.
Любовта на човека е резултат от Любовта на Бога.
Суфите наричат Христос „любящото дихание”. И казват: Самата Любов е твоята цел. И когато ти я достигнеш, тя ще ти каже, на езика на тайната си, какво да правиш.
В дълбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина, защото в дълбините сияе само Бог.


ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

Преди да ви кажа шест случки, те са шест послания, шест призовавания, трябва да знаем едно:
Първо, това е голям майстор-суфи;
Второ, каквото и да казва, винаги има скрит, тънък смисъл.
Освен това, той използва много често стара дервишка техника: много често изглежда напълно глупав, за да изпъкне истината. Така суфи служат на истината, това е един от тяхните методи. И така Истината го благославя. Той просто се посвещава и иска само тя да изпъква, това е един от неговите методи. Затова някои учени се заблуждава, като мислят, че той постъпва в много случаи глупаво и се чудят, дали е разумен или не, понеже не знаят, че става въпрос за техника.
Първата случка, „Как Настрадин спасил луната”:
Настрадин погледнал в кладенеца и видял там паднала луната. Взел кофата, пуснал я и в един момент, като дърпал кофата, паднал по гръб и погледнал луната на небето. И казал: Видя ли, как те спасих! Тука Настрадин иска да каже, с какви спасители е пълен света. Простичко, много просто, разбира се, има и по-дълбоко тълкуване, но ще го оставя. Но по един простичък начин иска да каже: светът е пълен с такива спасители.
Второ: Настрадин звъннал пиян, рано сутринта в 4 часа, на пазача на гробищата, понеже видял звънец, на който пишело: „Звънни на пазача”. И пазачът чул звънеца, а то било толкова рано, че излязъл да види кой е този голям нахалник. Видял пияния Настрадин и го попитал: Защо звъниш? Настрадин му казва: тука пише „звъни на пазача” и аз се чудя ти защо сам не си звъниш, а аз трябва да ти звъня. Посланието: Всеки сам трябва да зазвъни в себе си, т.е. да събуди истината. Не трябва да чака някой да му звъни на звънеца, на сърцето; всеки сам трябва. Не трябва други сили отвън да го събуждат, нито пък да го подтикват. Т.е., човек има всичко в себе си, дадено от Бога, трябва да си го събужда.
Третият случай: Двамата братя на Настрадин спорили. Първият казал: Аз желая да имам пари, колкото са песъчинките на света. Вторият казал: Аз желая всички блага на света. И после двамата се обърнали към Настрадин и казали: А ти, братко, какво желаеш? Аз желая и двамата да умрете, и да стана ваш наследник! Отново послание. Тука говори за илюзиите в света и как те се наследяват по наследство, много простичък пример.
Четвъртият случай, „Предвидлив баща”: Настрадин се оженил и още на петия ден след женитбата му се ражда дете. На другия ден ходжата донесъл Корана и писалка. Сложил ги до люлката на детето и започнали да го питат: Ефенди, много бързаш, като носиш тези неща на детето. Настрадин отговорил: Това дете е бързак! Дете, което взема девет месечен път за пет дена, след няколко дена ще тръгне на училище, и след няколко дена още ще проповядва Корана. Тука Настрадин иска да каже, как ние бързо искаме да станем мъдреци, как хората в света бързат, четат, правят, трудят се и искат бързи резултати. Но бързите резултати са подобни на случая, който Учителят дава за тиквата и дъба, ще го припомня накратко: Един искал да стане философ. Попитали го, бързо или бавно? Той искал бързо. Може бързо, за шест месеца, но ще станеш тиква; ако искаш да станеш дъб, трябва двеста години обучение. Т.е. бързите работи...
Следващата случка, „Третата ябълка”: Синът на Настрадин се върнал от университет много учен. Изучавал логика и станал голям учен, голям философ. Искал да демонстрира пред майка си какво знае. Майката донесла две ябълки. Ученият син казал: Знаеш ли майко, колко ябълки са тука, колко ябълки виждаш? Майката казала: две ябълки. Ученият син казал: Не! Логиката говори друго: тука са три ябълки, чуй – това е ябълка едно, това е ябълка две; едно и две правят три. Настрадин бил наблизо. Приближил се и казал: Много добре, сине! А сега първата ябълка я дай на майка си, втората на мене, а третата ти ще я ядеш. Отново послание: логиката, учените винаги ще ядат въздух, това е посланието на Настрадин.
И последната, шеста случка: В една компания всеки разказва преживявания, произшествия, какво се е случило с него. Разказват всякакви случки, страдания и произшествия. И накрая питат Настрадин: А с тебе какви произшествия са се случили? Да, започнал да разказва Настрадин, единадесет дена корабът се бореше с бурята и на всичко бе съдено да отиде на дъното, всичко беше разрушено – вещи, хора, кораба, всичко потъна на дъното. Страшно събитие, не ви го пожелавам! Попитали го: Добре бе, Настрадин, ами ти как се спаси? А-а-а, аз бях на друг кораб! Посланието: Аз бях в духа. Аз бях в друго измерение. Там никога не се случват произшествия.

АУМЪ

Източник


Следваща лекция: Юда и Христос - Предателството ~ Елеазар Хараш

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.