Чудили ли сте се някога какво прави разликата между живия и неживия процес? Какво ни прави „живи“, а не само машини или роботи, които изпълняват команди? Каква е жизнената сила или това, което древните философи са наричали „анимус“? Това е светлината и това е основният метод, чрез който вашите клетки и ДНК общуват.

В крайна сметка, една клетка съдържа същите компоненти, когато е жива и когато е мъртва. Същите молекули и структури има, но какво дава живот на клетката? Какво позволява на човешко същество средно да натрупва 10 трилиона клетки, общуващи по прецизен начин всяка секунда с всяка молекула в нашите тела?

Нещо повече, на всеки няколко секунди повече от 10 милиона клетки умират и за да се предотврати ентропичното гниене, трябва да бъдат създадени повече клетки, които да поддържат жизнената ни сила.

Не прави грешка. Това е масово начинание. Една обикновена машина никога не би могла да я издържи. Това е и причината, поради която толкова много лекарства не успяват да лекуват тялото, защото те не действат на нивото на светлината - по-точно на скоростта на светлината.

Химическо съобщаване за организиране на това невероятно шоу би било твърде бавно. Руският учен Александър Гурвич, съвременник на Владимир Вернадски и Фриц Алфред Поп, посочи необходимостта клетките да могат да комуникират със скоростта на светлината, за да могат телата ни да функционират равномерно.

Все още сме на прага на пълно разбиране на сложната връзка между светлината и живота, но сега можем категорично да кажем, че функцията на целия ни метаболизъм зависи от светлината. - Д-р Фриц Алберт Поп

Александър Гурвич, който работеше върху корени от лук в своята лаборатория през 1923 г., откри, че корените могат да стимулират корените на съседното растение, ако двете съседни растения са в стъклени кварцови саксии.

Същият ефект не се случи, ако растенията се съдържат в силиций. Оказа се, че кварцът филтрира определени UV дължини на вълната, което силицият не прави, като по този начин позволява комуникация между биологичните образувания.

Поп по-късно експериментира с UV светлина, за да разбере по-нататък какво е открил Гурвич. Извършване на 37 различни теста на химикали - някои, които са причинили рак, а други не.

Във всеки случай, съединенията, за които той намери, че са канцерогенни, поемаха UV-светлината, поглъщаха я и променяха или бъркаха честотата.

Това е, което се случва с нашата ДНК, когато ядем некачествена храна, многократно сме подложени на отрицателни емоции, слушаме музика, увреждаща ДНК, телевизия и т.н. или дори издържаме на натиск от химическа токсичност в нашия въздух, вода и почва поради общо замърсяване. Тези елементи бъркат или объркват светлинните сигнали, които се предават от нашите клетки.

Поп също откри, че тези съединения, причиняващи рак, имат едно общо нещо. Всеки от канцерогените реагира само на светлина със специфична честота - 380 nm (нанометри) в ултравиолетовия диапазон. Поп беше любопитен защо светлината може да действа кодиращо на информацията, докато не открие, че може да поправи и клетки.

По-специално Поп откри, че свръх слабата фотонна емисия (UPE) или биофотонната емисия (BPE) се отнася до феномена на постоянно и спонтанно излъчване на светлина от всички биологични системи, включително от хората, поради метаболитни дейности, без възбуждане или усилване.

Това се случва във видимата и UV част на електромагнитния спектър при много ниски интензитети, от порядъка на 10-16 - 10-18 W / cm2.


Кохерентната емисия на биофотони е свързана с процесите на трансфер на енергия и информация във всеки биологичен организъм и е свързана с функцията на ДНК и генния регулатор.


Задушавайки клетките си с фармацевтични лекарства, лекарства за депресия или дори силно обработена, генетично модифицирана храна, вие възпрепятствате бързата комуникация между перфектната фрактална вселена и вашето тяло.

Ремонтът на ДНК и следователно на вашите клетки е свързан с това да позволи на кохерентната светлина да регулира биоритмите, хомеостазата и всеки отделен метаболитен процес в тялото Ви. Тези 10 трилиона клетки знаят какво правят.

Вашето ДНК вече разбира отлично как да комуникирате правилно. Всичко, което е необходимо, е да отделите това, което възпрепятства тази комуникация от картината.



Източник