Халил Джубран - Морис Метерлинк - Миямото Мусаши ~ Елеазар Хараш

Морис Метерлинк - Миямото Мусаши


07.08.2012г.

Л-я: Халил Джубран
Идея: Мъдростта на Халил Джубран
Л-я: Морис Метерлинк
Идея: Мъдростта на Метерлинк
Л-я: Миямото Мусаши
Идея: Мъдростта на Мусаши

1 л-я:
ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Това е човек, който се е завърнал в душата си. Съкровеното го е очистило. Човек, освободен от потъването. „Освободен от потъването” означава от заблужденията. Другото име на заблужденията е „нечистота”.

Това е човек на Любовта. Като цяло не е признат от много европейски писатели, но това е хубав знак; не е хубаво да си признат от светски и т.н. поети, писатели и т.н. Човек на Любовта, а Любовта има душа – по това се отличава; не ум, тя не е умствена, Любовта има душа. Душата е нещо отвъд сетивата, отвъд земния шум.

Халил не е просто добрият човек и медитиращия човек, това са второстепенни неща. Ще обясня: тези неща са далече от истината. Халил е съумял да влезе в чистотата и Любовта. Любовта е в Бога, а не медитацията. Медитацията някой път може да влезе в Бога, може да не влезе, може даже и да се заблуждава. В чистотата и Любовта няма заблуждения. Дали умееш дори много тънко да размишляваш не е важно, важното е дали си вътре в Любовта.

Чистият, любящият, това е друго нещо. На чистия и любящия е позволено да стане мъдър. Още нещо: мъдрият действа често като простия човек, но мъдрият е скрит, скрит е той. Той живее скрито в Бога и не винаги издава мъдростта си, но той е узнал. Той не е търсил Пътя, той е търсил Истината, действайки с чистота и любов. Той не се е забавлявал с доброто и с медитация, той е бил съсредоточен в чистотата и в Любовта. Той е държал на съкровеното и на Любовта, и е уловил себепознанието.

Такъв е Халил Джубран. Той е виждал Любовта, а не света. Любовта е била неговото свещено писание. Той е влязъл в Любовта, в Древния поток, а какво казват хората, както разбирате е без значение.

И така, Халил казва:

Дойдох да живея в славата на Любовта.

Ако от въздух ме лишат, аз чрез духа си ще живея.

Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.

Халил казва: Любовта ще ви разпъне, за да може да ви короняса. Любовта ще ви срине, за да може да ви извиси. Сетих се, в неделя в София казах една поговорка, много красива, българска: Когато ви смаже семейното щастие, ще станете нов човек. Има нещо прекрасно в щастието, нещо много смазващо и човек, ще – не ще, разбира че е друг пътя.

Човек не може да пожъне любов, освен след мъчително отсъствие, горчиво търпение и черно отчаяние. Когато Любовта ви проговори, тя ще срине всичките ви мечти. Няма да има мечти, Любовта не е мечта. Това е тотална реалност, няма място за мечти.

Любовта е както вятъра, който опустошава градината. И ако Любовта опустоши твоята градина, и ти кажеш „благодаря, приемам всичко това”, ти израстваш в Любовта.

Когато Любовта заговори, животът занемява, тя е нещо по-дълбоко от Живота.

Любовта сочи пътя с невидима светлина, казва Халил. Любовта е чисто духовна близост, а не земна. Любовта е дума от светлина, изписана от светла ръка върху страница от светлина.

Жената може да забули лицето си с усмивка, казва Халил.

Духът е, който достига до същината на живота и прегръща тайната.

Казва Халил: Моят брат ми каза: Обичай врага си! И аз му се подчиних, и обикнах себе си. Човекът е враг към Бога, той е препятствието. Ако умееш да се обикнеш дълбоко, съкровено и постепенно врагът ще изчезне.

Как ще се отвори сърцето ви, освен ако не бъде разбито?!

Научих се на мълчание от бъбривите, научих се на доброта от грубите; странното е, че не съм благодарен на тези учители.

1 идея:
МЪДРОСТТА НА ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Чуй думите на мъдреца и ги прилагай, но не ги цитирай. Прилагай, не ги цитирай!

Бедата, която те сломява е тъкмо силата, която озарява сърцето ти и издига душата ти. Значи, това е една и съща сила.

Ти и камъкът сте едно, само че твоето сърце тупти малко по-бързо. Но в твоето сърце го няма това спокойствие на камъка.

Възхвалявай живота заради това, че ти е дарил жаждата.

Ако твоята мъдрост не те освобждава от оковите на материята, никога няма да се приближиш до трона на Истината.

Любовта прави секундите светилници.

Любовта е поемата на духовния живот.

Духовният хляб го ядем с нашето чисто сърце.

Обич има само в чистотата, а Любов има само в съвършенството.

Любовта е един висок свят, до който не достига вълчия вой, нито змийското съскане.

Душата жъне в Любовта, когато е посяла семето на истинската вярност.

Всеки е длъжник на душата си.

Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш. Пак ще повторя: Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш.

Ти си изпратен да се научиш на радост в тъгата и на познание в мрака.

Бедите проясниха разума ми. И казва: Не ходи на изток да търсиш мъдреците, но отиди при Любовта, тя знае пътя към Изтока. Любовта знае пътя към Мъдростта.

Дяволът каза: Аз съществувам, за да изпитвам. А изпитанието е мярката, чрез която Бог узнава достойнството на хората. Ако аз умра, ще умре и изпитанието, а тогава ще изчезнат и ония духовни сили, чрез които човек израства.

Дяволът каза: Аз водя хората към молитва, пост и преклонение. В моя живот е спасението на човешкия род. Аз съм принесен в жертва за спасението на човешкия род. Тука само ще ви допълня, че когато един човек идва, няма значение близък или страничен и ви обижда, той прави жертва, жертва, за да станете дълбока вода. Скоро това казах и в София на една сестра: плати на някого, ако искаш да те обижда един час, да ти каже всичко. Намери подходящ човек – всичко, каквото се сещаш. После през целия живот, който и да те обиди, ще избледнява – ще станеш независима. Тя почти реши да го направи, след време ще разбера дали... защото се поддава все още на обиди.

Казва Халил: Болката е бисер с невиждана красота.

Душата ми ме научи да не се радвам на похвалите. Сега вече зная, че дърветата цъфтят без да чакат похвала. И казва: Душата ми ме научи на това, че въпреки че нося светлина, аз не съм светлина.

2 л-я:
МОРИС МЕТЕРЛИНК

Метерлинк е притжавал тихия дар на мълчанието. Търсач на живата реалност, на живия път. Това е същество на свободната светлина, на свободния вятър. Човек с пречистено чувство, поетична дарба и дълбоко мислене. Но все пак трябва да кажа, има белези – той не е посветен, въпреки че е чудно същество, върви към това. В последната му книга има голяма мъдрост - „Великата тайна” – но аз се радвам, че на едно място той сам си признава. Това е красивото, скромността и т.н., но тука това дори няма значение. Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.

Метерлинк казва: Истинската жизненост черпи сили от древността, от древни неща. Тука само ще ви кажа, че „минало” и „древност” са съвсем различни неща. Истината се намира в древността, а не в миналото. Друг път, когато говорим за египетската история, там ще обясним разликата.

Метерлинк е човек, достигнал духовно съзерцание и духовно единение и чак към края на живота си му е позволено да постигне мистично единение. Има много видове уединения, но не от всички тях се израства в духа, защото трябва да ти е позволено.

И така, Метерлинк казва:

Духът е зад пределите на символизма. Символът може да ти е близък, но духът може да е далече от тебе.

Посветеният е мистичен носител на Истината.

Словото е произлязло от мистичната субстанция. Същността се е притаила и се е скрила зад словото.

Душата е скритата доброта на вечността.

Преди да е създаден света, е имало дълъг духовен период, в който са работили други сили.

Бог – това е скритият храм в човека.

Колкото е по-дълбока една любов, толкова повече тя става мъдрост.

Любовта разбива в нашето сърце само това, което е ненужно.

Като се върви към Бога, всяко знание се превръща в неведение, защото Той е Незнайното Начало на всичко.

Всичко, което се случва с човека и човечеството е необходимост.

Събитието само по себе си е чиста вода, която съдбата налива върху нас и обикновено събитието няма нито вкус, нито цвят, нито миризма. То става хубаво или тъжно, сладко или горчиво, смъртоносно или животворно според качеството на душата, която го възприема.

Има хора, надарени с вътрешна сила, на която се подчиняват самите събития, които стават наоколо и тези събития осъзнават тази сила. Другият път, в третото учение, когато ще говорим за толтеките, ще говорим за какво е воля и какво е истинска воля. Тъй като много хора развиват силна воля и се сблъскват с Воля, която ги разрушава, понеже не са могли да различат нещо.

Има хора, в които тяхната безсмъртна част поглъща всичко. Те са подобни на остров в морето, защото са намерили твърдата точка, откъдето заповядват на съдбата.

Има хора, казва Метерлинк, чийто вътрешен живот осветлява всичко, което им се случва и то по правилния начин.

Велика истина е, че присъствието на мъдреца унищожава действието на съдбата.

Самите събития се страхуват от една велика и съкровена душа.

Истинската победа над съдбата е възможна само в душата и всичко зависи не от съдбата, а от мъдростта.

Не винаги е достатъчно да се въоръжим с високи мисли, за да победим съдбата, защото тя знае да противопоставя на високите мисли още по-високи. Но коя съдба е успяла някога да се бори с благите, прости, добри и честни мисли? Съдбата никога не влиза в душата на човека, който не я вика и не я зове.

Това, което хората наричат „съдбоносно”, това е незнанието и небрежността на хората. Съдбата се налага върху човека, когато има колебания, слабости, дребнавост, суета, непоследователност и заслепение. Това е човекът, който става жертва на съдбата. Онези, които нямат чистота и благородна мисъл, те се затварят вътре в съдбата.

2 идея
МОРИС МЕТЕРЛИНК
ЗА МЪДРОСТТА

Истинската Мъдрост е нещо много по-дълбоко от съзнанието.

Мъдростта живее над разума.

Любовта е в Мъдростта, а не в разума.

Съдбата винаги се отделя от нас, когато й предложим по-голямо пречистване и по-голяма светлина. Например, ако ти избереш тотално от днес идеята за пречистване, никога, в което и учение да си, никога няма да попаднеш в грешен път. Ако това го избереш твърдо, пречистването ще те заведе във всяко учение, което и да е то, на правилното място. Пречистването, когато е искрено и тотално, няма отклонения; има временни заблуждения, за да го направят още по-силно и по-чисто и за да не се възгордееш, но няма отклонения. Това са само временни крачки.

Казва: Мъдростта означава да приложиш безпределното в живота. Не е мъдър онзи, чийто разум не е свикнал да се покорява на Любовта.

Любовта храни Мъдростта, а Мъдростта храни Любовта. Това е един кръг от светлина.

Мъдър е онзи, у когото измамата и предателството влизат само за да пречистят още повече мъдростта му. Значи влизат, но не успяват нищо да направят, а още повече го пречистват.

Мъдър е онзи, у когото и самото зло трябва да раздуха огнището на Любовта.

Всъщност то не може да направи нищо друго, защото в такъв човек любовта се усилва.

Мъдър е онзи, който е навикнал да вижда в своето страдание само светлина.

Голямата тайна на живота не е история, тя е извън история. Великата тайна е скрита в избраните и жреците. Те са същества от древността, по-дълбоки от историята.

Великата тайна е първичната причина. В религиите и ученията Бог е непознаваем, но в жреците и посветените Той се разкрива. Те са негови синове.

Древният окултизъм отдавна е надраснал цялата наша наука.

Чистотата, това е най-древният мистичен завет. Чистотата всякога е била единно учение. Ако искаш непознатото да ти стане достъпно, тогава придобий чистотата.

Мълчаливи са великите пазители на тайните. Пазителите таят в себе си нерешените загадки на света.

Човекът не е готов още да знае повече от това, което знае.

Неизвестността е приятел, но само на мъдреците, но за обикновения ум неизвестността е непроницаем мрак.

Казва Метерлинк: Смъртта е странна поезия. В нея има нещо чудно, освободено.

Болестите принадлежат на живота, а не на смъртта.

Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими.

Нищо не е по-бавно от нравствения развой, а от него е зависимо всичко.

Както видяхте, една чиста душа, писал е много чудни книги за тайния живот на пчелите, термитите, мравките и т.н., след време пак ще говорим за него.

3 л-я:
МИЯМОТО МУСАШИ

В миналото – древен атлант, древен толтек с името Ал Харúма. Роден в Япония с друго име – Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара. Древен атлантски войн, постигнал най-високите степени на безупречност. Велик японски самурай, наречен „светец на меча”. Защо? Преди да обясня що е мечът, той е постигнал победа над най-опасните врагове: първо страха, после смъртта, а също и самотата – също е успял да разсече този невидим войн. Най-тежък се оказал за него, за този толтек още от Атлантида, борбата с тайния войн, наречен „смъртта”. Чудил се как да го победи,какви стратегии, тъй като е велик стратег, древен. Разбрал, че не може да я победи, но може да умре достойно, това е също победа.

Това е човек-армия, сам човек-армия. Има случаи, когато поразява стотици хора. Постигнал е такъв контрол, че в него влиза тайно същество от боговете, което избива много хора-поробители. Но той е постигнал този висок контрол и даже в един момент, когато го воюва, не знае дали е жив, но сече наред. И този бог в него, който е от по-висока степен, знае къде да сече и къде не, макар че Мусаши в момента не знае дали е жив.

Светец на меча! Но какво означава мечът за него? Ще обясня: твърдите качества в човека, принципът. Това е учението за твърдостта – да си твърд в истината и справедливостта, тогава имаш право да бъдеш светец на меча. Това е истинското учение, учението за принципа.

Човекът на принципа означава великоотдаден и предан на своя път. Такъв е и Мусаши. Неговият девиз е: Жестока преданост до последния миг на живота! Не просто преданост – жестока преданост до последния миг на живота. За него победите нямат никакво значение, после ще обясня.

Казва: Великото изгубено познание е безупречността. На това ме научи моят дух. Този, който е изгубил познанието, тъмнината му е ревяща, стенеща, защото в неговата тъмнина няма слънце.

Безупречността е меч, т.е. величествена подкрепа.

Истинският войн има тайна усмивка. Това означава крепост, която е над живота и над смъртта. Но тази усмивка не е показ, ще обясня: това е усмивка на скритата енергия, на скритата сила. Тази усмивка е в единство с безупречността и със силата на духа. Тази усмивка е чист дух. За него смъртта и животът са странични неща.

Казва Мусаши: Ако студът дойде тук, в тази усмивка, той се стопля. Ако мракът дойде тук, той не устоява. Трудностите не понасят тази усмивка. Тази скрита усмивка, за която ви говоря, е по-дълбока от думите и от словата. Въобще войнът се усмихва потайно на всички видове страхове, включително на голямата самота, защото те също са воини, но той е войн на духа, войн на меча.

И така, тази усмивка е твърдост, а Мусаши казва: Твърдостта преодолява прегради. Смъртта, казва той, не ни убива. Тя ни прави само невидими. Смъртта ни прави скрити воини, още по-успешни от тайната битка.

Мъртвите, това не са умрелите, а осъдените да не познаят себе си. Това са мъртвите – тези, които са осъдени да не познаят себе си.

Казва Мусаши: Мъртвите са опасни хора, защото те не познават живота и не го уважават, и затова те му посягат. Затова те биват наказани от твърдостта.

Войн е само този, който неотклонно и с голям хъс преследва целта си. Тя дори се страхува от него, самата цел се страхува от него, но и самата цел го желае. Сетих се за малко пак за поговорките, ще ви кажа нещо, тъй като подготвяме там много книги, събрал съм някъде около 190 хиляди, но тука ще ви кажа една, която е също... Става въпрос за едно изпитание, например, една руска поговорка казва така: В сравнение със злата жена, Сатана е непорочен младенец. Т.е. има много такива поговорки, чудни са! Какво искам да кажа: тази зла жена е Божия воля, Божие наказание, но както виждате, Сократ израства в нея. Но само за мъдреците, тя не е за другите хора. Наистина има чудни поговорки, след време ги подготвяме, многобройни са. Понеже се сещам за още една, на която се радваха и в София, ще ви я кажа, за стоножката: С единият крак съм в гроба! – казала стоножката. Много красота, много красиво нещо, българска поговорка, т.е. много дълъг живот ме чака, не е като човека с два бедни крака, още 99, даже те може и да са повече и тя да не ги е преброила...

Продължавам: Мъртвите са опасни хора. Те не знаят на какво да посягат и как да... въобще нямат мярка. Те дори не уважават живота.

Войн е само този, който неотклонно и с хъс преследва целта. Тя хем го иска, хем се страхува, но знае че и тя ще получи нещо.

Боецът не е още войн. Той има битки, победи, цели, но не притежава смисъла. Мъдрецът притежава смисъла.

Войнът, който познава силата, но е без чувство за справедливост и истина, той се проваля. По чистия път на война и силата, човекът става мъдрец и сияещо същество.

Истинският войн търпи големи лишения, но не предава смисъла на своя живот. Никога не предава принципите! Смисъл има не в победата и в поражението, а в стратегията. Може би сте чували, някои от вас знаят: от тринадесетгодишен той призовава и предизвиква най-големите майстори на меча в света. Дори някой път излиза с дървен меч, а те със стомана. Няма нито една загуба. Най-големите майстори на меча – Япония, Китай и т.н., навсякъде и срещу много хора, говорим за пълчища – само победи и само победи, но той не държи на победата. И сам го казва: Победата е временна, стратегията продължава. Жестока преданост до последния миг на живота; победата е без значение. Смисъл има не само в победата и поражението, а в стратегията.

Войнът е изграден от качества, това означава оръжия. Но най-голямото оръжие, казва Мусаши, е безупречността. Тя е самата действена сила, тя е невидима мощ. Безупречността е силата, която ни е създала. Тя е най-древният войн. Влезем ли в нея, ние вече не сме бойци, а воини на древността.

Духът е истинският войн в човека! И всички видове тренировки се състоят в това, само да се стигне до този дух – това е целта на всички видове тренировки. Нашият дух е част от Древната безупречност на Орела. И ако един малък проблем може да те победи, той също е войн, опасен противник.

Никога не трябва да се подценява и най-малкия проблем-противник! Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от тебе. Той няма сила, но твоите страхове, твоите подавания го правят силен.

Смисълът е в битката, а не в победата, защото войнът израства в битки, а не от победи. Победата е само временно състояние, а битката – това е целият живот. Става въпрос за битка-себепознание, както е истинският смисъл на джихад. „Джихад” означава да обявиш тотална война на всичките си слабости. И досега много хора не разбират и говорят странични неща. Това е свещеният джихад: да обявиш война на себе си.


3 идея:
МЪДРОСТТА НА МУСАШИ

Този, който е съзнателен, ще види, че през цялото време той ходи по пътя, който търси.

Най-опасните врагове нямат човешка същност, а демонична. Трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията. Такъв е опита на този древен атлант-толтек. Значи, трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията, отвъд живота и смъртта.

Истинският поглед, казва Мусаши, е твърд като камъка.

Незнанието е стар и опасен противник. Човек носи в себе си този враг от далечното минало и всички хора, които не могат да преодолеят невежеството, те са мъртви хора. Белегът на невежите е, че те си позволяват да говорят много и за неща, които не разбират - стават още по-слаби.

И невежеството, и знанието са противници на безупречността. Много хора мислят, че знанието е техен приятел, но знанието е всъщност много опасен противник. Той те прегръща (става въпрос за знанието като противник) и ти внушава, че си велик и непогрешим войн. И ако ти не можеш да се пребориш с високото си самочувствие, ти ще бъдеш подведен и поразен.

Не е лесно да успееш да прозреш знанието като противник. Това е само за тези, които непрестанно се стремят към самоусъвършенстване. Няма спиране, няма капка почивка – и в почивката работят, никакъв мързел. Сетих се за една поговорка (египетска), ще ви кажа: Мързеливият хукнал да гони охлюва, но не можал да го настигне.

Знанието е враг, защото то не може да прекрачи отвъд обикновения смисъл. Само чистата безупречност прекрачва.

Истинският войн има жестока преданост в търсенето на смисъла. Той не търси техники, преди всичко той търси смисъла, той търси истината и те го просветляват.

Когато работиш дълго време върху контрола, контрол над себе си във всяко отношение, накрая виждаш, че друга тайна сила има контрол върху тебе самия, а ти си бил само инструмента на великата, голямата преданост.

Истинският път означава преданост до последния миг; не донякъде, а до последния миг.

Един войн може да победи всеки разбойник в планините, но само безупречният побеждава демоните в себе си.

Хуан де ла Круз казва: Състоянията на самотната птица са пет: първо – лети до най-големите висоти; второ – не страда за компания; трето – сочи с клюна си небето; четвърто – няма определен цвят и пето – тази велика птица-войн е много нежна.

Силата не се намира в твоите възможности и сили, а в твоя контрол. Това е позволение да влизаш в друти светове, ако постигнеш висока степен на контрол. Тука ще добавя: тогава в твоя живот може Бог да Си построи Своя план – не твоя план от миналото, а Божия план от древността.

Истинското бойно изкуство, казва Мусаши, е в това, да овладееш напълно своето съзнание. Който е овладян, контролира и действията на другите.

Който има висша, истинска сила, казва Мусаши, никога не прибягва до нея. Пак ще повторя: Който има висша, истинска сила, никога не прибягва до нея. Както и в онзи даоски роман, „Загадката на майстор Чан”, някои го знаят, даосите постигат огромна сила и власт, понеже напълно са се отказали от нея. И тогава Дао в тях, когато трябва, в тяхното голямо търпение, влиза като страшна власт. Какво означава това? Това означава, че ако ти развиеш такава воля и контрол, задължително свързани с голямото пречистване (уточнявам!), тогава явява ти се някаква трудност, огромна трудност и твоят ум, твоите положителни мисли, дори и твоята душа казват „невъзможно е, не можем да се справим”... Явява се Тайната воля и казва: - Възможно е, ще го направим. Т.е. Твоята воля получава позволение от Висшата воля, за което другият път ще говорим.

АУМЪ





МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments