Дао - Ислямът - Толтеките ~ Елеазар Хараш

Дао - Ислямът


04.09.2012.


Л-я: Дао.
Идея: Даосът.
Л-я: Ислямът.
Идея: Мисли от исляма.
Л-я: Толтеките.
Идея: Учението за волята според толтеките.

1 лекция:
ДАО

Учението за простотата. Всички неща са прости, когато влезеш в системата на Дао. Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги и усложнения. Защо? Защото Дао прави тревогите радостни, а усложненията прави улеснения.

Чистото сърце е велико изкуство. Само чистото сърце може да практикува Дао; другите се занимават, чистото сърце практикува.

Дао не е религия, Дао е пустота, Безкрайност, Велика хармония. Дао, това е чистият път. Дао не е традиция, традицията е умъртвяване на живота. Даосът е в хармония с Безкрая, а не с традицията.

Нечистото живее натясно, като в гроб. Нечистото трупа ежедневно смърт. Чистото е дихание на Дао, ето защо на чистото се дава път.

Който натрупва Дао, сиреч Бог и Истината, става безкраен. Дао изпълва нещата, защото е пусто, защото е безкрайно.

Дао е цвете с невъобразимо ухание.

Не можеш да извървиш Дао, пътят Му е безкраен. Ако изпуснеш чистотата, Дао става опасно, започва да изглежда като безумно за тебе – това е за тебе, за да ти помогне. Щом си избрал нечистотата, Дао ще ти дари безумието.

Дао е мъдър дарител. Дао храни чистото сърце със своята Безкрайност.

Дао умее да живее в трудностите и това го прави леко, т.е. Дао съумява да влиза в трудностите и да ги прави леки. Без Дао трудното е трудно; с Дао трудното е леко – зависи с кого си.

Дао не държи на щастието и затова го разпилява. Дао държи на чистотата, чистотата съхранява Дао. Ако сърцето е чисто, тогава Дао се изяснява в него.

Дао е форма и дух в едно неразривно единство.

Дао не е слово, Дао само ползва словото като път. Който няма Дао в себе си, за какво ще размишлява, какви медитации ще прави? Само едни медитации – за илюзиите. Илюзиите имат чар, Дао няма чар. Дао има Безкрайност и не се нуждае от илюзии. Без Дао те очакват многобройни илюзии.

В чистотата изчезва земното и остава само Дао. Това означава, че Дао е и на Земята. Когато го няма земното, тогава Дао е ясно. Чистото няма възприятие за илюзиите.

Енергията е само дъщеря на Дао, Дао си играе с нея.

Дао е изтънчената глъбина на Пътя.

Който има покой, той е в Дао.

При контакт с хората пази своето Дао и ще си винаги в покой. Това, което казва Учителят: Нито близост, нито дистанция! То е много точна мярка.

Покоят е постоянство в Дао. Ако съхраняваш Дао, покоят сам ще дойде, няма нужда да го търсиш. Ако попаднеш в мрак, дръж се за Дао и ще придобиеш покой.

Не писанията водят към Дао, а пределната целеустременост.

Разсъжденията не са път към Дао, те не могат да станат опит. Мъдростта не е знание, мъдростта е живот в Дао. Не книгите и писанията са учител – Дао е Учител. Дао живее с Мъдростта, а не със знанието.

Трябва да станеш Дао, за да получиш Мъдрост от Дао.

Само в Дао можеш да оживееш, в знанието умираш. Знанието е част от света, Мъдростта е част от Дао.

Пречистването на сърцето е началото на истинския път. Който е развалил сърцето си, е изгубил своето Дао, своя път.

Умът прави хората културни и внимателни, но без Дао те се погубват. Защо? Защото Дао не е културно, Дао не е внимателно – Дао е чисто. Чистият е в Дао, а културните са в голяма опасност. Чистият се е изкачил в Дао, а културният е слязъл. Дао дава Пътя Си не на културните, а на чистите. Без Дао човекът е болен от култура и от света.

1 идея:
ДАОСЪТ

Даосът, т.е. мъдрецът, китайският древен мъдрец.

Даосите живеят всякога в Дао и затова светът никога не ги управлява, нито ги разбира, нито може дълбоко да ги вижда.

Даосът има само една радост, но това не е радостта, това е Дао. Даосите са разбрали, че само в Дао има независимост от света. Т.е. само вътре в Бога, вътре в Истината има независимост.

Лао Дзъ никога не е живял в света. Той е бил в света, но е живял в Дао. За Лао Дзъ спасението е в недеянието, а не в ученията. Това означава, че спасението се намира в чистото действие. Ще обясня: Чистото действие е движение на Дао, то е движение на свободата. Имаш ли чисто действие, свободен си! Това е движение на Истината, няма обвързване.

За Лао Дзъ спасението се намира и в света, но ако самия ти си в Дао. Казано по друг начин: спасението е навсякъде, ако ти следваш Дао. Когато следваш Дао, света го няма. Ти бродиш в света, но светът го няма.

Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият даос – Лао Дзъ – бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико единство. Ще обясня: В това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието, и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено безмълвие. И наистина, Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.

За даоса радостта е отклонение от пътя. Ще обясня: Радостта не е мярка, Пустотата и Покоят са мярка. Те са мярка, че човекът не е свързан вече с този ограничен свят.

Посредством Пустотата, т.е. Безкрая или Великата пълнота, посредством Пустотата даосът навлиза в пълнотата.

Този, у когото живее Дао, не му трябва друг еликсир. Той не търси еликсира на безсмъртието, той е намерил същественото – Дао.

Чрез Дао човек навлиза в собствената си бездна, в собствената си безкрайност. Тъмните сили са светли облачета пред тази Безкрайност, пред Бездната на Дао.

Дао не убеждава, но когато се срещнеш с Неговата реалност, сам ще се убедиш.

За да разбереш Дао, трябва да живееш по особен начин. Когато се срещнеш с Дао, изчезваш и това е срещата с Дао. Ако все още те има, Дао не е напълно в тебе. Трябва да изчезнеш, да се разтвориш в Него, да не Му пречиш.

В пътя Дао постепенно се прояснява, докато стане неизразимо. Значи, толкова много се прояснява в човека, докато стане напълно неизразимо, това е красотата на Дао.

Мъдрият е мъдър, защото нищо не знае за Дао, но твърдо следва Дао. Нищо не знае, защото това е неизразимост, но той следва това. Казано по друг начин: Колкото повече мислиш за Дао, толкова повече Го откриваш, толкова повече То ти открива Своята неизразимост.

2 лекция:
ИСЛЯМЪТ

Друго прекрасно учение, без примеси. Тоз, който има предразсъдък, нищо няма да разбере, но това учение като дълбочина си остава. Не случайно то увлича милиони хора и ще увлича все повече, тъй като тук става въпрос за изключителна преданост и целеустременост.

Това благо Слово, казва ислямът, наречено „Аллах”, е най-великото съкровище, което не се изчерпва никога.

Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах; каквато и злина да те сполети, тя е от самия тебе. Ти си сеячът на своите злини.

Адам и Ева бяха забравили своето начало и Аллах им изпрати Христос, за да им припомни за първото създаване, защото човечеството беше забравило себе си, своето начало.

Който извърши зло дори с тежест на прашинка, той ще го види и в този, и в другия свят.

Саúд Нурсú казва: Отделих се от света и от стария Саид, изплъзнах се от обществото, отдадох се на служене на Аллах и на отвъдното. И казва: - О, Аллах, избави ни от нашата сила и мощ и приюти ни при Своята Сила и Мощ! О, Аллах, стори да бъдем от онези, които се уповават на Теб, а не да се уповаваме на себе си. Едно прекрасно обръщение, да знаеш на кого да се уповаваш. Твоята сила всякога може да увисне, но тази, която е на Аллах в тебе – никога и нито в един миг!

Невежеството ни навлича сатанински нашепвания, казва ислямът, и те навлизат в тебе, но ако ти ги разбираш, те обръщат гръб и побягват. Сатана хвърля съмнения в твоите дълбини и наблюдава отзвука му, и ако ти не разбираш, започваш да мислиш, че си грешен и да храниш чувството си за вина. Тука само за малко ще се отклоня: това чувство е голяма глупост. Трябва да се отдадеш на молитва, трябва да си чувствителен, но не и чувство за вина. Просто трябва да работиш и да искаш Бог да ти помага. Чувството за вина много лесно води до отчаяние, след отчаянието е самоубийството, те са тясно свързани. Трябва да се молиш, но туй не означава да бъдеш безразличен – да бъдеш наблюдателен. Усърдната молитва ще ти даде тази наблюдателност.

Това съмнение, което изпраща Сатана в човека е просто една сянка, казва ислямът, това е просто сатанинско прокрадване в сърцето и то идва много близо до сърцето, но ако ти разбираш, ще очистиш собствените си самовнушения. Сатанинските внушения не са хрумвания на твоето сърце, но ако ти не ги разбираш, ти ставаш нечист. Сатанинските внушения са просто изпитване, ислямът го нарича „докосване”. А ако ти не разбираш, тогава ти се объркваш и мислиш, че това са твои мисли и чувства. А тези нашепвания се намират просто много близо до тебе, но това не си ти – ти си просто в съседство с тях. Така това е същото и с ангелските внушения, те се намират близо до сатанинските, но никога не се подават, никога не се смесват. В това е силата на чистотата – да не се смесваш.

Сатанинските нашепвания са стимул за пробуждане, мотив за проучване, казва ислямът, средство за по-дълбоко разбиране на нещата. Те трябва да идват, а ти трябва да станеш дълбок. Ето защо Аллах Всемъдрият е дал тези нашепвания в ръцете на Сатана, защото ако започнем да разбираме тези нашепвания, ние се приближаваме все повече до Мъдростта на Аллах.

Болестта пробужда и отваря очите. Болестта е пробуждащ наставник и съветник. Ако се вдигне воала за твоята болест, от която се страхуваш и която някой път мразиш, ще видиш едно дълбоко, красиво съдържание.

Казва Саид Нурси, един от големите познавачи на исляма, разбира се, той не е суфи, признава си, но това е неговият път, той се е отдал на исляма, казва: Аз напълно се убедих от опита си, че болестта е Божие благодеяние и всемилостиво напътствие. Хората вървят в нехайство, изоставят молитвата и чистотата, забравят смъртта, пренебрегват Аллах. А болестта идва и тя е нещо като здраве за тях, ако я разберат. Болестта ни шепне съкровено: Остави заблудата, разбери безсилието си, покай се и познай своя Аллах! Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве. Болни човече! Твоята болест действа като сапун – отмива от тебе мръсотията, премахва греховете и те пречиства. Твоята болест се жертва за тебе! Тя прави жертвоприношение. Това е тайно красиво същество, ако можеш да го прозреш.

Знай, че има кой да брои всяка твоя дума, има кой да записва всяка твоя дума – така казва ислямът.

Ако не видиш ясен отговор на молитвите си, това да не те натъжава, защото отговора на молитвите е оставен в запас. Чрез този запас ще се премахне след време нещо лошо от тебе, някой лош навик, нещо опасно в тебе. Ето защо запасът е важен.

2 идея:
МИСЛИ ОТ ИСЛЯМА

Постъпките ви, добри или лоши към останалите хора, са семената на събитията, които ще ви се случват в бъдеще.

Който говори много, задължително греши много. Т.е. в никое истинско учение не може да има бъбривец. Бъбривецът е извън – може да си въобразява, но той не е в никое учение.

Животът е Божий дар, а по-голям дар от него е животът без дългове.

Вярващият върши делата си с мисълта, че те се контролират от Аллах. Наистина Аллах бди над тях.

Колко висока почит е възможността да обичаме Аллах, която Той ни е оказал. Ако Той ти е позволил наистина, можеш да го обичаш безкрайно и бездънно.

Показността отдалечава човека от Истината.

Алчността е ад в земен образ.

Заблудените хора смятат, че светът се състои от пари и от здраве – ето защо те са заблудени.

Истински вярващият мохамеданин, истинският човек има висок морал.

Най-голямото невежество е непознаването на Аллах.

Ние казваме: Детето е свято, но да го възпиташ в Аллах, това е друго нещо, това е нещо по-свято.

Който води битка срещу Истината, той ще бъде сразен.

Когато подтискаш другите, категорично не забравяй, че има сила, която може да срази и тебе, и всички заблудени като тебе.

Молитвата, казва ислямът, е магия, защото тя е велико доверие в могъществото на Аллах.

Никога и никъде не е имало действия, извършени без Аллах.

Ако човекът е създаден от маймуната, казва ислямът, как така стигна до космоса? Че те маймуните били много интелигентни! Нека учените хора да са създадени от маймуните и да създават маймуни, но нас ни е създал самият Аллах. Тук за малко се сетих за една африканска поговорка, маймуната казала на човека: Човеко, внимавай да не объркаш пътя и да не оплетеш конците, за да не се качиш пак на дървото! Другият път ще говорим за поговорки, мъдростта на народите.

Грехът не е произлязъл от Божията Същност, той не произлиза от Божията Същност. Той е създаден само като замисъл на Аллах.

Който се тревожи и безпокои, той задължително удвоява своите трудности. Ще повторя, понеже е важно: Който се тревожи и безпокои, той задължително удвоява своите трудности.

Оплакването е само беда в бедата. Болестта не е вреда, но загубата на вяра, това вече е вреда.

Тези, които търсят Истината, Аллах ги дарява с верния път.

Всеки, който върши несъобразителни действия, вярата му отслабва. Не е достатъчно само да се вярва, а да се вярва правилно.

Мохамед казва: Този, който е отстъпил от Божествения закон, ще стане животно и то напълно заслужено!

Науката и философията, казва ислямът, имат заблуден поглед за живота. И казва ислямът: - О, учений човеко и философе, ти който стигна и проникна до ядрото на атома, стигна дори до луната – виж своята същност, тя е тъмна и подтискаща. В нея няма нито живот, нито светлина, нито покой, нито себепознание. Целият ти научен труд отиде напразно.

Там, където няма морал, казва ислямът, там където няма чистота, нищо не е сигурно.

3 лекция:
ТОЛТЕКИТЕ

Гласът на птицата или учението за смирението.

Ако имаш смирение, ти си белязан от Древното Начало. Смирението е един неизвестен език в света, то е унищожение на света. Смирението е унищожение на света.

Един толтек казал на ученика си: - Не мога да те уча на смирението, защото то е наука за несподеленото, а аз споделям неща с тебе само споделени, но несподеленото не мога. Т.е. трябва дълго да се упражнавяш в смирение и накрая да ти бъде позволено да го имаш – това означава, че Бог ти е дал право да проникваш в Него и в тайните на Истината. Най-дълбокия дар на живота – смирението, откъдето започват нещата.

Казва му Учителят: -Ти си изпуснал гласа на птицата, защото си подведен от външно знание, а всичко външно ще бъде поразено. Но ако ти беше смирен, поразяването нямаше да те забележи. Понеже си без смирение, ти вървиш към смъртта. Смирението е хранилище на Древното. Без смирението ти си в паяжината на поражението.

Знанието е уязвимо, а смирението е канара. Знанието те учи да знаеш, а смирението те учи да познаваш. Не да знаеш – да познаваш! Казано по друг начин: Знанието е общо, познанието е лично – това си ти и тесния път. - Сега ти си гладен, казва му Учителят, за знания, а това е беда. Трябва да си гладен за смирение. Истинското смирение е хляб и с този хляб птицата лети. Знанието е лукавство и само смирението може да го порази. Смирението отнема знанието и ти дарява познанието. Щом имаш смирението, ти си открит, ставаш открито същество, същевременно ставаш неуязвим. Хем открит, хем неуязвим – това, което казахме за Лао Дзъ за вратата преди време – „най-трудно се отваря отворена врата” – там е Истината. ... - А щом имаш знанието, ти си и открит, и пробиваем. Знанието дава размътено съзнание, а смирението е гласът на птицата. Още нищо не съм ти казал за смирението, и не забравяй, че ти казах – то е несподелено, то е несподелено царство.

Само смиреният може да стане майстор на наблюдението, защото в смирението е скрита птицата, птицата, която вижда. В смирението е скрита силата на виждането. Самото смирение в чистия си вид е виждаща сила. Не говорим за ясновидство, Учителят казва: Ясновидците това са най-глупавите хора, страшни карми, дори и когато познават нещо.

Този Учител продължава да говори на своя ученик-воин, казва: - Но хората очакват спасител. - Не, не си разбрал! Това, което ще дойде е тъмната помощ, защото светът е изпуснал учението на птицата, учението на толтеките, учението за безупречността.

Казва му ученикът: - Но хората търсят и тишината!

– Не, не я търсят, защото не са вътре в безупречността и затова те не познават Господаря на тишината.

Пита го ученикът: - Тогава какво очакват?

– Те очакват заблуждаващата тишина, заблуждаващото безмълвие и то се явява. Заблуждаващата тишина е опасният източник.

– Но защо хората не знаят това?

– Защото им е отнето смирението.

– Но тогава какво трябва да правят хората?

Учителят казва: – Да гладуват в благата! Забележете, когато има блага, да си толкова


въздържан, че даже да гладуваш, велик контрол!

- Ама как да разбирам това?

- Това значи „улови птицата”. Когато уловиш птицата, ще придобиеш и смирението, а в смирението има очи за други светове.

Казва му ученикът: - Странно е твоето учение!

- Да, едно от имената на толтеките на древния атлантски език на жреците е „хатири”. Хатири означава „странните” и това отделя толтеките от света, и затова те остават неразбрани, освен ако някъде искат да се разкрият, ако искат да докоснат някоя душа.

- Но какъв е смисълът?

Учителят му казва: - Ние не търсим никога смисъла, ние търсим вдъхновението, търсим вдъхновението на птицата, а то е излаз от безупречността. Вдъхновението е красиво, защото волята в него е устремена и летяща. Този, който е без смирение също може да има някаква яснота, но тя е коварна, тя е заслепяваща и дава погрешна увереност, увереност, която не владее тайната на вдъхновението.

- Кажи ми – казва ученикът, - защо яснотата е опасна?

Толтекският Учител казва: - Яснотата не е нещо завъшено и затова тя не е Мъдрост. Яснотата е измамна сила, тя е неузряла сила. Яснотата са я добили туранците (най-опасното племе, след време ще говорим пак за него) и това е една древна, тъмна безпределност, наречена погрешно „яснота”. Това са странно запалени тъмни сили (става въпрос за яснотата, нейните искри), понякога наречени „проблясъци”, странно запалени тъмни мозъци, същества, които са още от древността пресъхнали извори – му обяснява толтекът. Но те са тайнствено запалени и търсят своите жертви. Върху всичко, което видят, те хвърлят своя странен мрак, странна яснота, проблясък. Те носят в себе си, обаче, нечовешка тревога. Те са изпуснали добрата птица, древната птица, мистичната птица. Казано по друг начин: те са изпуснали смирението, изпуснали са Любовта, те са изпуснали душата.


3 идея:
УЧЕНИЕТО ЗА ВОЛЯТА
(според толтеките)

Тайната на живота е да се сродим с тази Древна воля, за да ни извади тя от света и тъмнината. Тази воля е наречена при толтеките „древният ключ”. Толтеките я наричат още „древният преодоляващ поток”. Тя наистина в други светове прилича на изключителен, преодоляващ, превъзхождащ поток.

Толтеките казват: Пътят е древен, а пътищата са млади. Те отклоняват и разболяват човека.

Воинът знае да чака и умее да чака. Воинът умее да чака и толтекът умее да чака часа на своята воля. Волята е нещо, чрез което човекът може да спечели битка, която по всички сметки и правила е трябвало да изгубим. Наистина, някой път изглежда така, всичко е загубено, силите срещу тебе са страхотни, говоря включително и от моя опит: многобройни сили, милиция, държавна сигурност, митница, събрани в едно срещу мене, отделно и други, и невидими... Но – всичко е лесно, когато воюваш с тайната на Учителя. Накрая казаха: Не можем да се справим с този човек, защото няма закони в България! Както и да е, даже и преди, ще споделя нещо още когато нямах опит, когато бях в ученическа възраст, в хотел „Родина”, сега „Адмирал” – имах една случка с един т.н. мутра, таксиджия... Аз не ги наричам така, но ... Много як, много опасен, влиза в хотела, аз бях пиколо. Толкова опасен, че администраторката му дава ключа, не иска никакви пари от него, само да се отърве, не иска да го вижда. Аз трябваше да го закарам в стаята. Закарах го и той ме заключи. Тогава още нямах опит, но за молитвата имах някакъв малък и таен опит. Заключи ме и видях в очите му огромно насилие! Първо хвърли една кесия с пари и казва: - Брой тука, колко съм спечелил! Малки неща, но мога да ги споделя и затуй ви ги казвам, на някои може да помогнат. Преброих му парите и казвам: - Сега ще се измия само в тоалета. Измих се, направих една кратка, свръхконцентрирана молитва и после седнах на едно шкафче. Той каза: - А, ти си много спокоен! Казах: - Да. Не знаех какво ще стане, но знаех, че работата му е свършена, след малко щеше да умре от една глътка бира – отвори си една малка „Туборг”, от глътката се задави... Аз не знаех какво ще се случи, само знаех, че Духът е с мене тотално – не 99%, а над 100. Щеше да издъхне! Погледна ме много жално, каза: – Заминавай! Не искам да те виждам! – Няма проблем! Отключих си спокойно, след няколко дни на улицата казва: - Нещо тогава да не съм ти направил?! – Никакви проблеми, довиждане! Това разбира се са дребни неща, защото туй, което преживях в гората е страшна работа, това са такива..., даже е шега... Но искам да ви кажа, че трябва да си изработите страшна концентрация, голяма чистота, за да може в такъв момент Духът да е на ваша страна, а не да ви се спре ръката и да не можете да кажете сериозни молитви за себе си, за близък човек, за съкровен човек. Пък и да не е близък, но ако го обичате съкровено да можете да му дадете от тази тайна енергия – това е и тайната ми мисъл, за да ви кажа такива дребни неща.

Толтеките казват: Волята е удивителна тайна. Волята е сила, храбростта не е сила – тя е само тласък. Храбростта и смелостта не са сила, те са само малък тласък.

Волята трябва да бъде контролирана много дълго време, за да стане тайно могъщество, с което си абсолютно неспособен да злоупотребяваш. Изчакваш дори и когато понякога трябва да изглеждаш слаб. Каквото ти каже Бог – това е единство.

Волята е това, което може да те накара да успееш, когато всичките ти мисли и предчувствия ти казват „ти си победен!”. Силата на волята е нещо, което светът никога не вижда и не познава.

Волята, това е най-древното изгубено познание. Волята е тайна на Духа, а не тайна на човека. Волята е древността на нашия дух, наш естествен дар в миналото, в древността. А своеволието е падение, което ни е превърнало в човеци. Затова сега когато видя, познавам много братя и сестри, които правят изключителни усилия, изключителни усилия! Те ще получат нещо много по-дълбоко от благословение. Ще имат дар допълнителна енергия, ще имат много неща, тук не искам да ги изреждам, те са над 33 неща... Но искам да кажа, че на такива хора, с малки, постоянни, искрени усилия, много ще им се даде – даже те не подозират...

Волята е по-дълбока от това да се владееш и да си разумен. Това са малко странични неща, важни, но това още не е воля. Волята е сила, скрита в Древната Сила, Орела. Тя е скрита в много тиха дълбочина, дълбочината на Духа, дълбочината на Орела, на Бога. Своеволието е падение, то е тъмната страна на волята.

Волята не е мислене, волята е от Древността. Ти имаш воля, когато си овладял своята Древност – така казват мъдреците, истинските мъдреци, толтеките. Значи, ти имаш воля, когато си овладял своята Древност, своя Дух.

Своеволието е мъртво, волята е безсмъртна. Волята утвърждава Древността, тя работи за нея, а своеволието утвърждава света и ада.

Воинът упражнява безупречност и чака дълго своята воля. Значи много години упражнения в безупречност и дълго чакане на своята воля – и един ден той може да извърши нещо, което е невъзможно. То е, защото Древната Воля е влязла в неговата воля. Орелът е слязъл, а когато си в света на Орела, в света на Учителя, в света на Духа, няма време, няма врагове, няма свят и няма сили, няма държава. И който е отдаден на тази воля и на този дух, той няма време за глупости. Скоро обяснявах, че даже и събиране на братя и сестри също не водят до нищо добро – ученикът е толкова много отдаден, че това също е губене на време, който го разбере.

Воинът няма време за нищо, освен за непогрешимост. Годините на прилежно ученичество са само подготовка за срещата на воина с онова, което е отвъд предела – Древната Воля, наречена Нагуала, Учителят, наречена още Непознаваемото. Ако такъв човек се е концентрирал в Непознаваемото или пък ако Нагуалът, Учителят се е концентрирал върху тебе, ако съумееш да Му спечелиш доверието, ако Той се прицели в тебе, единственият ти шанс да оцелееш е в твоята непогрешимост. Ако не си цял, напълно овладян, напълно контролиран, няма да можеш да оцелееш. Затова борбата за истинска воля, подготовката за истинска воля е нещо продължително и тогава се явява дарът на Древната Воля.

Нищо не може да застане срещу тази воля. Човек става армия. В Египет има много техники, жреци са побеждавали цяла армия по най-различни начини. С един ритуал само, с едно движение... В древна Варна има случай, когато един тракийски жрец излиза, (много хора не знаят), изсвирва нещо на арфа и отсреща войската заспива. Никакви битки, никакви неща, няма и нужда от тях.

АУМЪ




Следваща лекция:



МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments