Грехът - Ал Халладж ~ Елеазар Хараш


03.07.2012.
Л-я: Суфи
Идея: Суфи
Л-я: Руми
Идея: Грехът
Л-я: Ал Халладж
Идея: Ал Халладж
1 лекция:
СУФИ

Има много спорове, откъде е произлязла тази дума – „суфи”. Много е просто – от думата „сафа” – чист. Но какво означава чист, чистота? Сафа означава – Той действа, но не извършва; както е при даосите – действа, но не извършва.
Много хора търсят пътя си. Суфи не търси пътя, суфи търси Истината – не път, а Истината. Суфи търси Аллах. Суфи не е богат с богатство, суфи е богат с Аллах.
Суфи, това е превъзходство над човека и човечеството. Суфи никога не строи отношения с хората, суфи строи само отношения с Аллах. Суфи, това не са хора сред хората – това са духове, свободни духове сред хората.
Суфи няма диплома, защото има чисто духовно образование.
Суфите не осъждат хората за нечистите им действия, те само казват: Слава на Аллах! Ще обясня: те знаят, че нечистите действия ще докарат поуки, а тези поуки ще си свършат работата.
Суфи казва: Слава на страданието! - а не на щастието, защото те знаят: страданието изработва меко сърце. Меко сърце, като коприна.
Суфи обича тревичката, но не защото е тревичка, а защото тя е поклонение.
Ислямът е печатът на покорството и това става чрез сърцето, а суфизмът е печатът на Любовта. Това става чрез душата и духа, това е едно по-високо отдаване.
Докато ислямистът все още обича себе си, то суфи не прави тази грешка: суфи първо обича Бога, а после себе си. Ето защо суфи става неизменен в себе си. Суфи знае, че ако първо обичаше себе си, а после Бога, той щеше да стане изменчив на себе си и Бог щеше да го оставя да се занимава със себе си.
Суфи се е спасил от знанието. Той знае, че от знанието се оглупява. |И затова суфи има любов към Аллах, а Аллах му се отплаща за тази любов с мъдрост.
Суфи не се занимава с религия. Той знае, че религията се управлява от невежество. Суфи има Любов. Той знае, че Аллах управлява Любовта. Суфи е влязъл в Аллаха и точно поради това е излязъл от религията. Суфи е изпуснал религията, но той е уловил себепознанието, уловил е и Аллах.
Суфи е подобен на даоса: той не е жив, но е безкраен.
Суфи не диша религията, нито диша света – суфи диша Любовта.
Когато суфи попадне в лошо настроение, той го ограбва; горко му на лошото настроение. Тука бих добавил: ако лошото настроение попадне в обикновения човек, пак е горко му – той ще го направи още по-лошо.
Суфи не е умствен, той знае, че умът е учтиво чудовище, той няма духовност, освен когато е тотално овладян, т.е. когато го няма. Суфи казва: професията е правилна, когато тя е твоята същност. И казва: Който е истинен, всички храмове са в душата му.
Суфи говорят с Аллах, а не с хората и с народа. Те не общуват с хора, навсякъде виждат само Аллах и например, не гледат кой как говори за тях и как действа – те действат чисто, защото навсякъде виждат Аллах.
Суфи знае, че Аллах не се интересува от твоята религия, а от твоята чистота.
Суфи не се нуждае от светлината на слънцето или светлината на луната, защото той е осветен от Божественото Сияние, а то е по-ярко от всички светила.
Суфи е риба, която може да живее и без вода. Ако има вода – пак живее, пак благодари; ако няма вода – пак живее и пак благодари.

1 идея за размишление:
СУФИ
(продължение)

Ансáри казва: Всеки има нужда да поиска нещо от Тебе, Аллах! Но аз съм дошъл да Те помоля да Ти дам себе си.
Без среща с Аллах не може да възникне Божествена Любов – дотогава тя е въображение. В момента на реалната среща, тя вече е истина.
Този, който има Божествена Любов, желае щастие и на врага си.
Суфи казват: Не се привързвай към нищо и ще намериш това, което търсиш.
Суфи е изпъдил света и второстепенните неща, и затова се е слял с Бога.
Суфи са тези, у които са изчезнали човешките качества. Веднъж на едно суфи-събрание, както ви казах и преди, имало и суфи-деца. Един суфи-мъдрец им казал: Сега ще ви говоря за края на света. Но не можал да им говори, лекцията се провалила, защото децата започнали да се радват и да викат: - Ураааа! И да тържествуват. Както ви казах, не можеш на нетленните, на безсмъртните, няма условия при тях да говориш за края на света, защото те не живеят в никакъв край. По начало думата „край” е илюзорна, тя не съществува; няма край, има само безкрай.
Суфи, това означава свобода от сътвореността. Самият суфи е едно чудо, чудо на великата отдаденост. За суфи пролет, есен, цветя, ручеи, цъфтящи дървета – всичко това са странични неща, те само закриват лицето на Аллах. За някои суфи даже те са пречка, т.е. те са толкова съсредоточени в Бога, че не можеш да ги излъжеш с някаква си глупава вяра в природата. Те не държат на природата, защото това е второстепенно, природата е само отражение. Суфи държи на центъра, на ядрото, изключително съсредоточен в Аллах, не може да му говориш за цветя, както и преди говорихме, или за някаква си пролет. За тях дърветата скриват лицето на Бога, а течащите води заглушават Неговото Дихание.
Суфи търсят такова уединение, където нищо не скрива Бога и нищо не Го заглушава. Попитали един суфи: Що е доброто? Той казал: - Непроходимост! Бурени. Тъмен и пуст път. Само Любовта към Аллах ни осветява и освобождава от доброто. Вижте за каква съсредоточеност става въпрос. Ще обясня: Суфи не е в доброто. Суфи е познал тайната на живота, а тя е изключителна съсредоточеност в Бога.
Суфи казва: Всеки, който търси нещо друго, освен Бога, на практика е неверник. Той служи на два Бога и заслужава два Бога.
Шибли казва: Има два вятъра: вятърът на Божията Милост и вятърът на Божия Гняв. Тези, които са под влияние на втория вятър, са обречени, а тези, които са под влияние на първия вятър, достигат целта.
Суфи казва: Където е Любовта, там доброто изчезва, там и злото изчезва.

2 лекция:
РУМИ

Сетих се за една случка за Сократ, ще ви я разкажа: Сократ отишъл със свои приятели в гората и поискали от овчаря да им даде мляко и сирене. Той казал твърдо: - Нищо няма да ви дам! Те го завързали, взели си мляко и сирене и си похапвали. Завързан, овчарят казал: - Тебе те познавам, Сократе, заклевам се, че ще ти отмъстя! Сократ го погледнал и казал: - Заклевам се, че ще те направя приятел! Ето го подхода: при всички условия да имаш подход, да имаш идея.

Руми казва: Продай си разума и си купи изумление.
Божият човек е по-висш от всяка религия, произходът му е духовен. Истинското си знание той получава от мистичната си интуиция.
Ако ти не познаваш себе си, за какво ти е всичкото знание. Познанието на себе си не може да се постигне посредством щастливи догадки или случайни размишления. Познаването на себе си се случва от Бога и чрез внушение от Бога. Бог го внушава на достойните.
Ако Бог закрие пред тебе всички пътища и проходи, Той ще ти покаже тайна пътечка към Себе Си, за която никой нищо не знае.
Това, което за обикновения човек е камък, за знаещия човек е перла.
Бог е този, Който позволява на очите ясно да виждат. И казва: Любовта ми причини толкова много страдания и именно по този начин моят живот стана блажен.
Който е видял Бога е получил особено наслаждение в своите дни. И казва: Ти Си моята градина, пълна с благодеяния! Ти Си моят сияещ храст от рози! Никой никога не е видял пролет, подобна на Тебе!
Ако познаеш Бога, ще виждаш всичко, а тебе никой няма да те вижда. (Тука отново става въпрос за тайната на смирението, септември ще имаме една лекция на толтеките, тайна лекция, досега не е изнасяна, казва се „Гласът на птицата”, т.е. за тайната на смирението според толтеките. Защото наистина, който живее в смирението, той живее във вечността и има съвсем друг обхват, светът не може да го докосне, толкова е важно това качество, но тогава ще изнесем тяхното учение за „Гласът на птицата”).
Религият се опитва да спре еретика в пътя му към Бога, но еретикът е безумен, защото Сам Бог го е призовал към Себе Си. Неговото безумие е скрита преданост, тя превъзхожда всички религии. Ако ти не станеш еретик, няма да познаеш Аллах и Истината.
Твоите несгоди ще си останат при тебе, докато ти не станеш пиян по Бога.
Религиозният има граница, но еретикът е безумен – той няма граница и затова изчезва в Безграничното.
Слава на безумието! – казва Руми, подобно на Ал Халладж, т.е преведено – Слава на истинската Любов, която не признава правила, а само Любов към Аллах!
Пламъкът на ада е само частица от Божия гняв. Злото служи само като камшик, за да заплашва нисшата природа, подлото и лукавото в човека. Ето защо Божият гняв е силен и велик. Гневът Божий превъзхожда всичко, но осъзнай, че Неговото милосърдие превъзхожда Неговия гняв. Този Велик Божий Гняв ще смекчи всичко и всеки, той е насочен главно срещу заблудените. В сърцевината на Божия Гняв е стаена милост.
Който е съединен с Бога, за какво са му знамения, за какво са му послания, за какво са му съвети?! Всяко твое искрено чувство може да стане пророк в твоя таен път.
Всички зрънца са народи от една чепка грозде и когато те узреят, ще станат единен сок, единен народ. Но зеленото зърно, което не узрява, не става единен народ, то е за друго време. Зеленото е неверник.
Който е господар на себе си е скромен. Само за един миг Аллах може да превърне праведника в грешник. Този свят на несъществуването е станал подобен на съществуващото; а онзи свят на съществуването е останал много скрит.
И казва Руми: Любовта е най-великата и бързо действаща билка.
Стани прах, за да станеш венец.
Понякога злото е укрепнало в човека, а силата за отстраняването е изтекла. Забележете колко важен закон: злото, паразитът укрепва в човека, а човек е изгубил тайната си сила. Затова аз говоря много за контрол, за смирение, за разумно говорене, за малко говорене. Ще обясня нещо: Това е трупане на запас. Всички тези формули, всички тези правилни постъпки, правилни тайни желания, благородни желания, това е трупане на огромен запас и когато дойдат съдбоносни часове от кармата, имаш запас, с който да преодолееш. Но има хора, които трупат и такива неща, но правят и погрешни постъпки. Какво ще се случи, има ли полза от формулите? Ще отговоря: има! Само че много формули ще се сбъднат в другия живот, запасът остава и тогава тези формули ще помогнат, ще освободят нещо лошо от човека, но не в това прераждане, защото има злоупотреби.
Суфи си има тетрадка, където си записва нещата. Това е сърцето му – това е тетрадката; това е сърцето му, което е бяло като сняг.
И казва Руми: Славеят пее, защото е уловил смисъла. В случая смисълът е вдъхновението.

2 идея за размишление:
ГРЕХЪТ

Грехът не желае Бога. Грехът е в това, да желаеш личен живот.
Грехопадението се е явило в резултат на Божия гняв, защото падналите духове, наречени по-късно хора, са нарушили равновесието в живота и в съществата. Но има и друга причина – причината е Божията Милост и Всепрощението.
Самото грехопадение не е истинско зло, когато то се намира и съдържа в намеренията и мотивите на човека.
Най-големият човешки грях е забравата на Бога, а не падението. Значи, забравата на Бога е истинският грях, а не това, че има падение.
За суфи изкушенията само показват кой търси своите духовните сили и кой търси духовната си същност, защото без нея няма дружба с Бога. Защото за суфи да бъдеш без Бога, това е грях.
Суфи казва: Пазете се от искрените съвети на Сатана. Сатана също може да дава, да имитира много искрени съвети.
Грехопадението е забравяне и отделяне от Бога и когато човек е забравил Бога и се е отделил от Него, тогава Бог позволява на Иблис, т.е. на Сатана, да вземе контрол над човека. А Сатана може да приема и човешки облик и да разговаря с хората, и такива хора не знаят с кого разговарят и от кого получават съвети.
Сатана работи с всички неразумни желания в човека и много умело ги използва срещу самия човек, използва неговите желания срещу самия човек. Когато например някой път забравииш част от своята молитва, това е защото Сатана или паразитите ти крадат част от думите. Ти казваш: Аз ги забравих! Това не е просто така. В случая, понеже не си съсредоточен, не си отдаден, не си искрен, не си буден, в момента те ти крадат не само част от думите, част от енергията, част от тебе, защото нарушават ритъма и цялостта на формулата. Защо крадат? За да намалят силата на формулата и защото Сатана знае, че усърдните молитви ще го ограничават все повече и все повече, и той там няма да има власт.
Когато едно сърце се е отказало от истината и е избрало греха, тогава тук Сатана си строи свой дом, свои планове. Човек мисли, че желанията са негови. Не! Сатана почва да строи свой дом, свои планове и свои желания, докато в чистото сърце никакъв дявол не може да се промъкне, защото чистото сърце е крепост на Бога и то е под Божия закрила.
В Корана е казано, Аллах казва: Аз Съм в сърцето на верния, който е оставил всичко друго, освен Мене.
Сатана обожава нечистото сърце и там той си строи своята църква.
В Сатана има мъдрост, която може да се разбере само и единствено чрез Бога, защото Сам Бог е Мъдростта и в Сатана, и в Мъдростта, която е над него.
Поради съществуването на Сатана хората се страхуват от своите грехове, и така трябва да бъде.

3 лекция:
АЛ ХАЛЛАДЖ

Най-великият суфи! Говорили сме за него и след време пак ще говорим.
Ал Халладж казва: Пътят е дело на Бога, а усъвършенстването е дело на дявола.
Аллах не е джамия, Аллах е Любов.
Няма нищо по-лошо в света от вярващото невежество. Става въпрос за умствената вяра: не духовната, не чистата, а умствената вяра.
Казва Ал Халладж: Когато изпитваш мъка по един починал човек, ти умъртвяваш двама. Ето го погрешния подход – твоята мъка се прелива, това е също невежество.
Великата Любов може да се роди само в сурови изпитания.
И казва Ал Халладж: Изчезването в Аллах е откриването на убежището. Когато изгориш в Бога, Бог ти става явен отвътре, Бог ти се разкрива.
Еретикът е смело същество. Той не следва правила, той следва Аллах.
Еретикът не е от тази земя. Той е унищожител на света и унищожител на страданието. За него страданието и кладата са забавления. Безумните (става въпрос пак за еретиците) не се интересуват от настоящето, а само от Аллах. И казва: Щастие, което те води до щастие, е опасна болест. Но това щастие, което те води до нещастие, то е приятел, то е изцелител.
Нещастията винаги са били благоприятните условия на живота, но те не винаги биват разбирани.
Щастието е сформирано от илюзорна енергия, но човекът трябва да мине през него заради своя опит, за да не бъде ограничен той в своето бъдеще. За да може след време да не търси щастие, а да търси единствено и изключително Бог.
Светостта е опасност, казва Ал Халладж, тя също е съблазън, но мъдрият е свободен. Той е освободен от тази съблазън. Той няма стремеж никога към святост (става въпрос за истинския мъдрец). Той има стремеж само към Аллах. Мъдрият никога не се отклонява чрез святост. Той знае, че Един Единствен Аллах е свят.
Казва: Аллах е моят Баща, а религията е чучело, призрак.
Който обича Аллах, казва великият Ал Халладж, изпада в многобожие. Прекрасна мисъл! Многобожие – той обиква всички религии и учения, и всички хора, дори обиква и заблудените и ако може да им помогне, той им помага, защото е многобожник, защото е с широк обхват. Защото и те са според суфи от Аллах, и суфи знае, че Аллах обича и заблудените.
И казва Ал Халладж: Слава на Аллах, защото Истината ме спаси от щастието и доброто.
Щом си отдаден на света, ще имаш за приятел всякога безпокойството.
Който не приема истината, заблуждението го прегръща.
Някои търсят, казва Ал Халладж, мъдростта на изток. Но Ал Халладж никога не търси мъдростта на изток. Ал Халладж разбра, че когато ти си чист, ти си при Аллах. О, заблудений! Не знаеш ли, че Аллах е изток, защото какво струва изтокът без Аллах?!
Който е избрал Аллах, той не е религиозен, нито светски. Той е подобен на Син на Аллах.
И каза ми веднъж Аллах: - О, Халладж, не ме вкарвай в религия, за да не ме изгубиш! И аз вкарах Аллах в себе си.
Когато Аллах измъчва едно същество, Той проявява Своята милост, но тя остава скрита.
Дяволът е създаден като част от Божията Милост и в това Аллах е Велик.
Човек трябва да се справи със собствената си хитрост, за да не стане самият той дявол. Твоето неразбиране, казва Ал Халладж, това е твоят дявол. Твоята хитрост означава, че ти си дявол и не изкарвай Сатана виновен, защото грешката става двойна: ти си дявол, а той идва само да те поучи.
Злото е тайно изкуство на великия Божи замисъл. Злото в света е по-добро от доброто. Злото е по-събуждащо. Чрез злото проглеждаме за Бога; чрез доброто заспиваме и дори понякога си мислим, че ние сме добри. Чрез злото Аллах иска да се спасим от себе си, защото човекът е най-големият враг на себе си.
Видях много, казва Ал Халладж, които постеха, бдяха и богослужеха на Аллах. И те изгубиха Аллаха. Аллах се отдели от тях и Аллах ми показа, че те не познаваха чистотата; правеха много неща, но те не познаваха чистотата. Те не познаваха истинското, тайното вътрешно служене, затова служеха външно.
Който има Аллах, няма джамия в себе си: в себе си има безкрайна Любов. В себе си има безкрайно многобожие, което обхваща и най-малкото същество.
Докога, лицемери, ще строите джамии, а ще живеете без Аллах? Прости думи и ясни. Докога ще строите джамии? Както се подразбира, много ислямисти и мохамедани са намразили Ал Халладж. Но Ал Халладж е безпощадна истина, излизаща от Самия Бог, която иска да събуди съществата за по-висока отдаденост на Бога.
Аллах е Истината, а джамията е заблуждението. И Ал Халладж казва: Издигни Аллах в себе си, а не джамия. Отново просто изказване: издигни Бог в себе си, а не джамия, не църква и т.н.


3 идея за размишление:
АЛ ХАЛЛАДЖ
(продължение)

Когато нечистият говори разумно, той ще получи своето наказание.
Лошият навик е създаден дух-разрушител. Т.е. всеки човек, който си е създал лош навик, той си е създал дух-разрушител.
Аллах ми даде инквизицията, за да се сдобия с Любовта.
Голгота ни изважда, казва Ал Халладж, от смъртта. Въобще той е говорил много за голгота и за Христос. В случая казва: Голгота ни изважда от смъртта. Това е великата Божия милост. Аллах направи от инквизицията ми Свой празник, а аз му се поклоних. По време на инквизицията те гледат Очите на Милостта, о, човеко! Голгота е вход към древна тайна, но ти трябва да си станал достоен за голгота. И видях на голгота, че чистотата е палач. Чистотата е най-големият палач на злото. Голгота е най-могъщият палач срещу злото. Чистотата връща злото в собствения му мрак и затова мрачното никога не обича чистото и никога не обича голгота.
Аллах ме дари с инквизицията, за да ме опази от света и да ме вземе при Себе Си. Чрез голгота Аллах ме изтръгна от света и аз видях великата милост, великата Любов на Аллах.
В мъчение и скръб узнах тайната Божия, и Аллах ме узна. Аллах ми даде голямо мъчение, за да ми дари най-скъпото в световете – Себе Си; Аллах ми подари Себе Си. Слава на Божията Милост, слава на голгота и Божия замисъл!
Инквизицията е велика скрита милост на Аллах, защото чрез инквизицията и голгота, Аллах взима своите при Себе Си, защото ги обича по древен начин. А другите, които Аллах не ги призовавава на голгота, те умряха в света, защото бяха неузрели за Него.
Голгота е действие на Бога, за да се роди Той завинаги. Не донякъде, а за да се роди Той завинаги, завинаги вътре в нас.
На голгота се случва тайна: човекът се отделя от сътворението и става дух, става древен и избран.
Аз видях в инквизицията Божият аромат. Ето я Любовта – Божият аромат.
Любовта има велика воля, тя поглъща голгота без остатък. Любовта има тайна воля.
Има само един народ, а не народи и който вижда много народи, той никога не познава Аллах.

Следващата лекция е на 7.08. Ще говорим за три изключителни същества. За двете малко съм ви говорил, за третото, велик древен толтек, прероден в Япония като самурай, разкриващ тайни стратегии за живота.
На седми август ще продължим.

АУМЪ





Няма коментари:

Предоставено от Blogger.