Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изг­лежда е оставило у нас неизличима следа и ние за­жаднели се стремим към искрата на сливането, която създава тялото. След ка­то детето навлезе в процеса на социализация и осъз­нае „другите", то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да прите­жава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото по­вече се обвързваме с отношения, толкова повече емо­ционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние иден­тифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те из­пълват всекидневните ни преживявания, и се чувст­ваме напълно загубени без тях - дори и ако те ни носят скръб или нещастие.

По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енерги­ята ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможност­та да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка" или „сродна душа", която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предиз­викана страст е основата на всички телесни отноше­ния, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!

Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собстве­ния си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с по­дозрение към нейния план да ни обвърже с други ду­ши и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци". Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често бла­гословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредст­вом толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим на­шето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това? Естествено нашата „душа-двойка". Нашият съучаст­ник в израстването. Не онзи, който ни предлага виси­ните на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап - и все за наше добро!

Само душа, изпълнена с любов към нас, ще по­желае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дъл­бока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го пос­тигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхранява­щи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувст­ва върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца.

Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства.

Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета.

А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която прежи­вяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато има­ме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начи­ни за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изклю­чително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към по-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме наши­те партньори на духовно ниво и се включим в тан­ца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежа­ваме един друг.

Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на за­чеването, когато безформеното се изявява, бихме мог­ли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсална­та си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем - да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделя­не, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.

Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърца­та си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за гло­балното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава нап­режение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувство­то за самотност, и е проява на вътрешната ни откъс­натост от божествената енергия. Само когато съзна­телно или несъзнателно не изискваме или не очак­ваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.

Превод от книгата: „Лекуване на емоциите” - Крис Грискам