(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5.V.1924 г., стр. 1)

Тъмнината обгръщаше всичко. Очите не виждаха освен блясъка на златото, звяра в човека, всемогъществото на насилието. И казваха тогава: «Суета е всичко - суета сует! Няма живот, освен на земята, и няма други смисъл за тоя живот, освен в смъртта!»

И тъкмо тогава, в тия тъмни нощи за човешките души, блясва на небосвода нова звезда. И тия, които имат очи - видяха я и отидоха да ѝ се поклонят. Блясъкът ѝ влезе в погледа на новороденото между животните отроче - и всичко, на което се спира той, добива нов смисъл...

Върви Той тихо, с прострени напред ръце - да обхване целия свят сякаш. Мирни са думите Му - непонятни дори за тия, които чуват и разбират само миналото, над които сянката на смъртта е спътник от люлката до последния ден дори - но бури будят в душите.

Виделина носи Той!

- Вий всинца братя сте. Един е вашият Баща горе, на небето - а вий Негови чада сте!

Светът се спира. Тия думи го смущават.

- Луд е! Бесове има! - крещят тия, които в тъмнината душат своите братя и пият кръвта им. И озверени от страх - от светлината Му всички видяха кървавите им ръце, - те се нахвърлиха отгоре Му - и Го разпнаха.

Но виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе: Той със смъртта Си - смъртта победи...

* * *

В света, потиснат от мрак, виждащ само блясъка на златото, знаещ само, че човек за човека е звяр и вярващ само в могъществото на насилието и смъртта - звезда пламна на небето - и блясъкът ѝ влезе в очите на Човека.

И Той в света бе - но не бе от света - и светът Го не позна. В свойте си дойде и свойте Му Го не приеха. А които Го приеха, даде им радост: Истината да познаят, да бъдат чада Божий, сиреч носители на Неговата Любов.

И рече им Той:

- Няма друга любов като Божията Любов! Само тоя, който нея има, ще узнае живот вечен - и нивга няма вече да умре.

Любете се, защото братя сте - и всички Божи чада!