Историята на Света - Накратко

орбитата на Мардук съвпада с тази на Тиамат

Накратко историята е такава:
преди милиарди години от Слънцето се отделя материя, която ражда планетите. Постепенно те застават в своите орбити. Тогава между Марс и Юпитер е била орбитата на планетата Тиамат - гигантска планета. Земята в тези времена изобщо не е съществувала. Тиамат е имала в орбитата си много луни. Движела се е в посока, обратна на часовниковата стрелка, също както Марс и Юпитер. Тогава в организираната вече слънчева система връхлита планетата Мардук. Мардук се движи по елипсовидна орбита. В двата центъра на елипсата има две слънца. Едното от тях е нашето слънце. Другото е в далечна галактика. Има такива планети, които странстват из космоса. С първото си появяване, след като Слънцето е създало вече своята система, орбитата на Мардук съвпада с тази на Тиамат. Само че Мардук се движи в обратната посока, тази по посока на часовниковата стрелка и сблъсъкът е ужасяващ.

Представи си какво става, когато две цистерни с бензин се ударят челно със скорост да речем от 200 километра в час. 

Тиамат се разцепва. Половината „отхвърча” към Слънцето, другата половина, раздробена на малки парчета е привлечена от Юпитер. Те образуват астероидния пояс разделящ планетите на външни и вътрешни. Тиамат престава да съществува, но от оцелялата му част се ражда Земята. От спътниците на Тиамат оцелява само един, и това е Луната, която заедно с останките на Тиамат преживява космическия катаклизъм. Постепенно Земята се стабилизира в сегашната си орбита. С това, всичко щеше да завърши, като една космическа катастрофа, защото слънчевата система е изградена от тежки метали, които изключват синтеза при каквито и да било обстоятелства. Земята има друга съдба, само защото при катастрофата буквално е заразена от Мардук.

Мардук явно е много мощна планета, защото „преживява” катастрофата и продължава по орбитата към второто си слънце. На всеки 3 600 години навлиза обратно в слънчевата система и се провира между Марс и астероидния пояс.

Две отправни точки:
- според египтяните сътворението на света е около 11 800 години преди Христа,
- според Библията – около 3760 год.

Ако Мардук циклично се появява на всеки 3 600 години, това не става за един ден, а за период от почти 100 земни години или повече. Това означава, че между двете начала на Света, според египтяните и евреите Мардук три пъти е влязъл в орбита около слънцето и съответно три пъти космическите му кораби са посетили Земята. Имали са на разположение достатъчно време, за да си свършат работата и да отпътуват. Ако разделим известните ни четири и половина милиарда години на дялове по 3 600 години се получава много ясна картина. Най-далечната интервенция след появата на планетата е когато се появява живот на Земята – някъде преди 350 000 000 години. След това, когато изчезват динозаврите – преди 65 000 000 години. След това, вероятно преди 443 000 години, когато създават първата си наземна станция и започват да добиват злато. Златото им е осигурявало живот, или е било основа на тяхното съществуване. Във всички древни митове златото е металът на боговете. За нас то придобива реално значение едва при появата на електрониката. В древността, обаче няма съкровище, което да не е златно. Всички царе, за да приличат на боговете, притежават златни съкровища. Някъде около 300 000 години преди Христа, се появява изненадващо „хомо сапиенс”, явно генетично променен „хомо еректус”. Само, че „сапиансът” се изражда и от него се появява “неандерталеца”. Следва нова намеса около 100 000 години преди Христа. Разработват се златните мини в сегашна Южна Африка, Зимбабве и Свазиленд. Около 35 000 години преди Христа се появява кроманьонецът. В тази епоха се появяват и първите примитивни жилища. След тях първите примитивни селища. Някъде около 11 000 години преди Христа, ледниковият период завършва с масов потоп. Той не е предизвикан по волята на боговете, а от навлизането на Мардук в орбита в Слънчевата система. От това време египтяните говорят за сътворението на Света. След това се появяват сечивата, култивираните растения и скотовъдството. Следващото влизане в орбита е около 7 500 години преди Христа. Дотогава се появява опитоменото куче, календара, тъкачният стан и домашните животни. След това керамиката, кованите метали, медните сечива, леярството, земеделието, колелото, писмеността ...

Когато Мардук за пореден път се появява в слънчевата система, се появяват изкуствата и училищата. Хората започват да строят кораби. Ражда се медицината. Това е времето, което Библията определя като създаване на света – 3 760 години преди Христа.

- От тази епоха са и фигурите на космонавти. Тогава се създават другите велики империи след Египет – Китай, Индия и Асировавилония. Сътворен е Стоунхендж, когато би трябвало да се появят Авраам, Исак и Яков – някъде около 2 000 години преди Христа. Приблизително тогава се появяват и първите железни творения, не само ралото, а и оръжията. Хиляда години преди Христа е датирано еврейското писмо. Всичко преди това са устни предания. Хиляда години по късно се появява елинизмът. Персия е в апогея си около 600 години преди Христа. Тогава се развива астрономията и се поражда теорията за небесните сфери. Някъде около раждането на Христос, Мардук за последен път е пресякъл слънчевата система. Сега би трябвало да се намира от другата страна на другото си слънце. Ще се появи отново след 1 600 години. Какво ще стане тогава, не знам. Може да се окаже, че на една от двете планети няма вече живот......, или и на двете. Има и нещо друго, което не е свързано с историята.

Спомни си за кентаврите, за сфинксовете, за гигантите и за още какво ли не, описано в древните хроники. Едва сега, генното инженерство и телевизията могат да създадат такива чудовища. Те явно са го правили, но са изключвали гена на размножаването, за да проверят екземпляра, преди да го оставят да се разпространи. 

Спомни си за Адам, който се нуждае от Ева, за да създаде поколение. Докато тя не се появи, създадена от неговата плът, той живее в инкубатор. 

Помисли за Ева, която също е човек, обаче е притурка към мъжа, за да се създаде и се съхрани поколението. 

Сега една клетка може да създаде нов организъм. Това ли е кодът заложен от нашите създатели - Мардукците, за да подготвят следващото си пристигане тук? Аз не знам. 

Помисли, доколко физиологията на жената се отличава от тази на мъжа. 

Помисли и за това, че ние знаем много малко за функциите на нашето тяло, за функциите на отделните органи и връзката между тях. 

Да не говорим за мозъка и огромните му резерви. И още нещо: синовете на боговете си взимат жени от земята и се забавляват с тях до насита. Никъде, в нито една хроника , не се споменава, че дъщерите на Бога се забавляват със земните мъже.... 

И това не е всичко. Във всички древни митове, героите живеят стотици години. Ной, например, умира когато навършва 600 години. Да смятаме това за грешка, при цялата пунктуалност на повествованието, направо е наивно. Най-лесно е да се предположи, че герои са били или самите Мардукци, или техни творения с променен ген. Според писанията, много от тях отиват на небето, някои се връщат, някои не. Тези, които могат, разказват неща които едва сега можем да си обясним.

Мардук се движи по елипсовидна орбита

Боговете заповядват на хората да строят храмове, т.е. жилища на боговете. Всички те си приличат като братя близнаци. Всичките са кули, които се стесняват към върха. Строят ги народи, които дори не подозират за съществуването на останалите – в Китай, в Азия, в Африка и в Америка. Дори на дъното на океана изследователите твърдят, че те съществуват. Отвори на компютъра си космическа снимка на Черно море. Ще видиш очертанията на сладководното езеро и на бреговете му ще видиш ясно очертани пирамиди. Сега всичко е под водата. До тях имат достъп само руските подводнци. Всички пирамиди са строени от най-здравият материал, който тогава е можело да се намери на земята - камъка. За какво са им служели е друг въпрос, по-интересно е как са им служели. Явно “Те” са живеели там, там са били и жреците, които са разбирали заповедите им и са ги предавали на хората. Там са пренасяни дарове и .... храна! Когато Богът е отсъствал, приношенията са били или символични, или жреците са ги присвоявали за себе си, защото са избягвали да съобщят, че началникът е в отпуска.

Източник: Очите на Бога - Людмил Леонидов


МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments