Повечето практикуващи Айкидо (айкидока), които са чували за айкидо в стил Ивама (сега наричан такемусу айкидо), знаят, че този специален стил или форма на айкидо подчертава използването на оръжия (Буки), както и практикуването на невъоръжени техники (тайджуцу).

Оръжията използвани в нашата практика са boken (дървен меч), Jo (пръчка) и tanto (нож).

О'Сенсей казваше "taijustsu jo ken, bukiwaza onaji desu", което означава, че използването на техниките без оръжие, техниките с меч и техниките с пръчка са едно и също нещо и това може да се види чрез практикуването с тези оръжия.

"Take" е същият писмен знак като Бу в Бушидо (Bu - Bushido), което означава боен, войствен (martial art - бойно изкуство).

"Мусу" означава да се даде живот или да се създаде.

О Сенсей използвал термина Такемусу Айкидо като средство да обясни най-високото ниво на Айкидо - възможността спонтанно да използва и създава ефективни техники на Айкидо във всяка дадена ситуация.

Друг термин, използван за този тип Айкидо, е Традиционно Айкидо.

Чувствам, че не мога да обясня по-добре от моите учители какво е такемусу айкидо. Затова поисках разрешение да включа в тази статия техните определения.

"Такемусу Айкидо се нарича традиционното Айкидо на О-Сенсей, което той преподаваше всеки ден в Ивама, и което Морихиро Сайто Шихан ни предаде вярно и точно. За да разберем по-добре защо Ивама Такемусу Айкидо се различава от другите стилове, практикувани по целия свят, трябва да имаме предвид, че Айкидо не е започнало своето международно разпространение до края на Втората световна война. Изкуството, което се практикува днес, произтича повече от интерпретациите на водещи учители и други ученици на Уешиба, отколкото от Айкидото на самия Основател.

Започвайки през 1950г., тези известни инструктори внесоха свои собствени модификации в изкуството. Причината за това може да се обясни със събитията, свързани с Втората световна война, дългия период на уединението на основателя в Ивама и нарастващото участие и отговорност на сина му в организационната и административната дейност на централата на Айкикай в Токио (Хонбу Доджо - Honbu Dojo). Почти всички старши ученици трябваше да напуснат обучението си в Ивама - много по време на войната, други веднага след това.
В онези дни животът в Ивама беше наистина тежък. Широко разпространената бедност и липсата на храна принуждаваха хората да работят усилено, за да си изкарват прехраната, така че всички ученици на Уешиба вече не можеха да отидат в доджото. През този труден период Сайто Сенсей винаги стоеше при Основателя, служеше му дори в най-скромните работи.

Въпреки, че това беше много тежък живот, Сайто Сенсей имаше чудесната възможност да прекара повече време близо до Основателя от всеки друг човек (24 години).

О-Сенсей дълбоко се доверяваше на отдадения си ученик и го научи на всичко - теоретично и практически. Сайто Сенсей никога не се осмеляваше да тълкува или променя това, което е получил от Основателя; той се ограничаваше в това да запомни, изучи и да помогне на Сенсей. Морихиро Сайто Сенсей прекарва целия си живот в запазване на оригиналното Айкидо на О-Сенсей.

Подходът на Сайто Сенсей е уникален от този на други водещи инструктори, като подчертава същото значение на taijutsu (техники с празни ръце) и buki waza (техники с оръжия), включващи изучаването на ken (меч) и jo (пръчка). О-Сенсей разгледа тази неизбежна връзка между тайджуцу, кен и джо практикатa като определящ фактор за изучаване на Айкидо и тренировъчния метод на Сайто Сенсей е основан на точното прилагане на тези принципи."

Автор: Паоло Коралини / Paolo N. Corallini

Превод от италиански на английски: Роберта Монтичели / Roberta Monticelli


"Когато обясняваше такемусу айкидо, Сайто Сенсей казваше: Като цяло Айкидо е известно с техниките на тайджуцу ( техники с тяло или невъоръжени техники). Въпреки това, движенията на таиджуцу се основават на движенията на кен-а (меч).
Трудно е да се разделят онези движения, които се основават на кен от тези на тайджуцу. По-скоро хармоничното смесване на двете е това, което създава Айкидо. С други думи, и двете системи се съгласяват помежду си.
Ако смесим сегашните форми на Кендо и Джудо и очакваме резултатът да бъде подобен на Айкидо, то човек би направил грешка. Дори когато използват един и същ кен, Кендо и Айкидо са много различни, въпреки че изглеждат подобни.

Също така би било много трудно да се обясни Кендо от гледна точка на Джудо и обратно ...

……… .. Днешното Будо търси истински мир и доказва духа на всеобщата (универсална) любов, тежък процес за постигане на целите. Това е думата Будо.
Трудностите в напредъка по пътя (До), водят до вечна радост и ценни човешки взаимоотношения.

Това са специални права, дадени на учениците, и е задължение на ученика да приеме трудностите на практиките с Кен, Джо и Тайджуцу, за да продължи активно по пътя си …………… ..

Системите на ken, jo и taijutsu имат общи черти, които могат да се видят чрез внимателно изследване. Това доказва адаптивността на Айкидо към всяка ситуация.

Истинското разбиране идва ЕДИНСТВЕНО чрез практика.
Желанието на всички практикуващи айкидо трябва да бъде такова, че да развиват ки, тяло и ум, без да пренебрегват ежедневната практика. По този начин човек може да развие истинския Дух на Айкидо."

~ Морихиро Сайто Шихан / Morihiro Saito Shihan