Космически Пътешественици - Част 2

Част 2



Съдържание на филма, свободен съкратен превод, ЧАСТ 2:

Тази загадъчна история се случила през 1911 г. Пътниците от италиански туристически влак дори не подозирали в какво ще се превърне за тях това пътешествие. При влизане в тунел гъста мъгла обгърнала влака, а когато мъглата се разсеяла, влакът изчезнал безследно заедно с пътниците. По онова време никой не успял да обясни такова изчезване. Но тази тайнствена история има продължение и днес. Невероятно, но в продължение на един век този влак се появява и също така внезапно изчезва в най-различни кътчета на планетата! За последен път са го виждали съвсем неотдавна в Сибир. Старинният влак с надпис с големи латински букви преминал покрай една от жп гарите.

Николай Черкашин, автор на исторически разследвания:

«Също едно удивително нещо – железопътната мрежа. Това е едно от най-глобалните неща, сътворено от човешка ръка. Никаква китайска стена, никаква кула, никаква свръхдълбока шахта, нищо не може да се сравни по обем, по пространство със световната жп мрежа. При това тя цялата е свързана. Това е мрежа и в нея текат вътремрежови потоци, енергоинформационни процеси. Всяко движение по жп линията също е енергоинформационен процес и поради своята глобалност тази жп мрежа може по някакъв начин да влияе на гео-хроналното поле на Земята, да го изкривява, да го изменя.»

Но най-удивителното е, че загубените пътници на тайнствено изчезналия влак все пак се намерили.... но много по-рано, отколкото се загубили. В записките на известен мексикански психиатър от 19 век били открити свидетелства на 104 пациента, попаднали през 1840 г. в психиатричната лечебница, защото те всички твърдели, че са пристигнали в Мексико от Рим с влак!! А пътниците на загубилия се влак също били 104. Тези невероятни съвпадения дали на изследователите повод да предположат, че италианският влак действително е преминал през времето ...

Вадим Чернобров, координатор на научно-изследователски екип:

»Да се премества човек във времето може също толкова лесно, както сега може да се премества в пространството. И това, което в средните векове е изглеждало като чудо – възможността да се пътешества през цели континенти и даже през океаните, да се пресичат огромни пространства, това е било невъзможно, защото е можело да отнеме цял живот или повече, а днес стана нещо нормално. Точно такова нормално нещо ще стане и това, което сега се счита за невъзможно - пътешествие във времето. Но рано или късно, това ще стане. И понеже това може да стане рано или късно, може да се каже, че фактически вече е станало.»

Днес учените са уверени, че търсенето на отговори за свойствата на времето не е възможно без паралелно изучаване на самата Вселена. До неотдавна официалната наука не можеше да даде отговор на въпроса какво е имало преди раждането на Вселената. Считаше се, че нулевата точка на отчитането на зараждането на света е станал Големият взрив. Именно от него започнало отчитането на времето и дори физиците го считаха като дадено от висши сили начално условие за съществуването на вселената. Но последните открития поставят под съмнение много теории от миналото.

Дълго време науката смяташе, че съществуването на други времеви пространства не е нищо повече от научна фантастика. Но последните открития на учените ни застяват да повярваме в невъзможното. Невероятно, но паралелно с нашия свят се развиват десетки подобни реалности. Само дето ние нямаме възможност да ги видим. На ако си представим, че такава възможност съществува, тогава нашият свят с множеството паралелни реалности ще напомня пчелни пити, където всяка от клетките е заселена. В една от тези пити живее човечеството, но ние не можем да видим кой обитава съседните клетки. Защото световете са отдалечават един от друг и това се случва, защото нашата вселена постоянно се разширява. Получава се, че нашата вселена се състои от множество паралелни светове, които се намират съвсем близо един до друг, но никога не се сблъскват.

Вячеслав Докучаев, доктор на физико-математическите науки:

«Днес става ясно, че ние живеем не в някаква вселена, където е имало начало и не е известно дали ще има край, а ние живеем във вселена, която е вечна във времето и безкрайна в пространството. Какво означава това? Това означава, че реалната ни вселена се оказа само малко парченце от много по-голяма друга вселена, която сега е прието да се нарича Мултивселена.»

Да си представим модела на Мултивселената е много лесно. Разбийте сапунена пяна и ще видите как в нея непрекъснато се движат множество сапунени мехурчета. По-големите поглъщат по-малките и стават още по-големи. В същото време до тях се появяват нови мехури, а други просто се пукат. Така изглежда и Мултивселената, но в космически мащаб.

Вячеслав Докучаев:

«И така, нашата вселена, която ние наричахме вселената на Големия взрив, тя е отделно мехурче, което действително е възникнало преди 14 милиарда години. Но това не означава, че само в него е била съсредоточена цялата материална вселена. До него е имало други вселени, в други мехурчета. Т.е. нашата вселена има паралелни вселени. Това са други мехурчета в тази пяна. И тази пяна се нарича пространствено-времева пяна. «

Според мнението на физиците най-грандиозното пътешествие във времето ще бъде не пътешествието от настоящето в бъдещето или в миналото, а скокът от нашата вселена в друга, съседна вселена. Теоретически начинът за такова преместване вече е намерен. За целта трябва да попаднем в черна дупка – област във вселената, чието гравитационно поле е толкова голямо, че от нея не може да се измъкне дори светлината. Наистина, за целта трябва да се преодолее път, дълъг хилядолетия. И не можем да минем без машина на времето, която би пренесла пътешествениците в местоназначението за време, което е съизмеримо с човешкия живот.

Вячеслав Докучаев:

«Трябва или да създадем черна дупка, или да намерим такава черна дупка във вселената. Фактически черните дупки се явяват тунели, които свързват нашата вселена през входа на черната дупка, който се нарича «хоризонт на събитията» или «гравитационен радиус», и като влезем през него, можем да излезем в друга вселена, при това в друго време.»

Но с какво ще се сблъска човек, като проникне в друга вселена? Някои учени смятат, че там най-вероятно светът ще е устроен по съвсем друг начин, с други свойства и измерения. И съществата, които обитават там, живеят по съвсем други закони, които са далече от земните.

Илобранд фон Людвигер, астрофизик:

«За тази цивилизация полетите през времето и пространството е много просто нещо. Може би това не е постъпателно движение в пространството, а някакво преместване през пространството. И за да попаднат при нас от друга слънчева система, е необходима скорост не по-малка от скоростта на светлината. Най-близката до нас звезда е разположена на разстояние около 10 светлинни години, така че скоростта трябва да е още по-голяма, иначе ще продължи твърде дълго. Между другото, при скорост 100 000 км/ч така нареченият междузвезден прах просто би изтрил, би унищожил този кораб. Т.е. вместо полети в пространството тези обекти извършват нещо друго.»

На Земята е прието пространството да се счита за тримерно и го измерваме с дължина, ширина и височина. Но физиците предполагат, че именно времето може да е четвърто измерение. Но накъде е насочен този вектор? Засега науката не може да отговори на този въпрос.

Илобранд фон Людвигер, астрофизик:

«От времето на Айнщайн ние знаем и това, че пространството и времето са тясно свързани в пространство-време. Но и това не е всичко. Според мнението на много математици и физици съществуват още две допълнителни измерения, т.е. общо 6 измерения.

За да е по-лесно за разбиране, капнете в чаша с вода капка мастило. Мастилото ще започне да се разтваря във водата. Ако снимате този процес, а после пуснете видеото в обратна посока, по-лесно ще си представите взаимодействието на измерение 5 и измерение 6, ако бихме ги наблюдавали в природата. И така, вие ще видите как се прибира синьото мастилено облаче - това е влиянието на петото измерение. А шестото измерение сочи точката на повърхността на водата - това място, на което ще падне мастилената капка. Т.е. те си взаимодействат винаги взаимно свързано. За да си ги представите, е нужна силата на въображението, защото те не могат да се измерят с нищо. Но те много приличат на времето.»

Нещо повече, някои научни теории говорят за това, че в други вселени пространствено-времевите измерения може да са не 3 и дори не 4, а много повече, до 21. Колко удивителен може да е този свят, можем само да се досещаме.

Да се доберем до черна дупка, а значи да преодолеем тунела между вселените за човека от техническа гледна точка засега е абсолютно недостижимо.

Вячеслав Докучаев:

«Най-често тези проходи водят в една посока, т.е. през тази черна дупка вие можете да отидете в другата вселена и, ако там намерите друга черна дупка, която води към нашата вселена, можете през нея да се върнете обратно. Но ще се върнете, когато в нашата вселена ще минат не една година и не две, а примерно 100 милиарда години. И е трудно да си представим, какво ще видите, като се върнете тук. "

Но докато засега човечеството само мечтае да осъществи такова грандиозно пътешествие във времето и във вселените, не е изключено, че някой вече е успял да постигне това.

Учените не изключват, че неидентифицираните летящи обекти (НЛО), които се появяват в небето над земята, са междузвездни кораби на високо развита цивилизация, която се е научила не само да преодолява огромните космически пространства, но и да се премества във времето.

Андрей Тюняев, президент на Академията за фундаментални науки:

«Такива летателни апарати се наблюдават все повече и повече. Може би това са просто проявления на физическата реалност, като например някаква кълбовидна мълния – триъгълна? А може би това са някакви пътешественици във времето и пространството, например наши съседи, които са долетели тук на гости. Или може би това сме ние, но в състояние, когато летим в миналото, за да половуваме мамути, кой знае...»

Нещо повече, изследователите не изключват версията, че НЛО управляват не пришълци от други планети, а наши потомци, които ни наблюдават от бъдещето, и технологиите, които им позволяват да правят това, може би в скоро време ще разработи някой от нашите съвременници?

Вадим Чернобров:

«Може би те са ярко доказателство за това, че с времето може да се манипулира толкова лесно, колкото и с пространството и те са ярко доказателство за това, че нашите потомци вече са направили това, и не е важно кога те ще получат в ръцете си машина на времето – утре или след хиляда години – важното е, че те с тези машини на времето се появяват тук и сега, и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето.

Превод: Лусесита

http://lucecita.blog.bg/technology/2013/01/15/kosmicheski-pyteshestvenici-chast-2.1042571




Виж още:





МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments