Светлината активира пълния потенциал на мозъка, като му ракрива безкрайно присъщи правомощия, които са останали пасивни в продължение на хилядолетия. Тъй като епифизната жлеза е чувствителна към светлината, ние използваме слънчевата енергия и я преобразуваме във физическа храна. Слънчевата енергия е източник, който захранва мозъка, човешкото око е единственият орган, където слънцето може да влиза или напуска човешкото тяло. Очите са входа за слънчевата енергия към човешкия мозък! Векове наред се изпълняват ритуали за изцеление (практикувани от древните Египтяни, Ацтеки, Гърци, Маи, в Тибетската Йога, както и в някои традиции на Цигун, Тай Чи, и от някои Индиански племена), чрез които ни се дава възможност за получаване на храна, лечение и духовно просветление.

Посветени твърдят, че чрез тях се получава по-добро физическо, умствено, емоционално и духовно здраве, както и че можем да се поддържаме само със слънчева енергия за много дълги периоди, без да ядем никаква храна.

Строгите дългосрочни пости, под контрол и наблюдение на различни научни и медицински екипи, разкриват регенериране на сивите клетки в мозъка и разширяване на епифизната жлеза, вместо обратното. Взирането в слънцето се извършва само през първия час след изгрев слънце или в последния час преди залез, когато слънчевите лъчи са най-нежни към очите. Ако гледането не се прави на зазоряване или залез и се извършва в други часове, това ще доведе до сериозно увреждане на ретината.

След като тялото е достатъчно изравнено с духовната сила, светлината става храна. За целта се използват специални дихателни техники, стимулиращи епифизната жлеза, донасящи голям обем кислород и жизнена сила в кръвния поток. Обогатената с кислород кръв предизвиква епифизната жлеза да резонира и вибрира.