- Защо тук няма повече чайки? Там, откъдето идвам, имаше... хиляди и хиляди чайки.

- Единственият отговор, който мога да дам, Джонатан, е, че птици като теб се срещат една на милион. Повечето от нас достигат дотук много по-бавно.

Ние преминаваме от един свят в друг, който е почти същият, и веднага забравяме откъде сме дошли, не ни интересува към какво сме се стремили, живеем само за мига. Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото?

Хиляда живота, Джон, десет хиляди! А след това още сто живота, докато започнем да научаваме, че има такова нещо като СЪВЪРШЕНСТВОТО, а след това - други сто, докато проумеем идеята, че НАШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ В ЖИВОТА е ДА ОТКРИЕМ това СЪВЪРШЕНСТВО и ДА ГО ПРЕДАДЕМ по-нататък.

Същите правила ни ръководят и сега, естествено: ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашният - с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме. Той разпери криле и се обърна с лице към вятъра.

- Но ти, Джон - каза той, - ти научи наведнъж толкова много, че не трябваше да преминаваш през хиляда живота, за да стигнеш до този.

Джонатан Ливингстън Чайката,

Ричард Бах