Обходата - Ученикът - Тайни на злото - За падението - В храма на Учителя ~ Елеазар Хараш

Тайни на злото - обхода


АУМЪ
4.10.2011.

Л-я: Обходата (подходът)
Идея: Ученикът
Л-я: Тайни на злото
Идея: За падението
Л-я: В храма на Учителя
Идея: Продължение на „В храма на Учителя”

1 лекция
ОБХОДАТА
(подходът)

Обходата (подходът) – един вид казано, не да имаш отношение, всеки може да има отношения някакви; да имаш подход.
Казва Учителят: Не да си недоволен и да роптаеш, но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност. Да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш.
Сега, не може да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи и не разваляйте Любовта и с вашите стари дрехи.
Всичко, което Бог е създал е разумно. Всичко което Бог прави, е добро. Щом кажеш, че всичко е от Бога, (а наистина само една воля действа), тогава защо ще роптаеш? Ако е от Бога страданието, значи добре е дошло! Боледувам – добре дошло! Безпаричие – от Бога е – добре дошло! Ако така разбирате – това е право.
Всяка мъчнотия е за добро; всяко страдание е за полза.
Трябва да бъдете учтиви. Ще бъдеш учтив към болката. Ще кажеш: много ми е приятно, че си благоволила да ме посетиш. Ако ти не си доволен, то тази болка е много докачлива. Ако си недоволен, тази болка ще се усили. При благодарността тя няма да стои дълго, защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество.
Ако човек говори много, не струва и ако говори малко, пак не струва – това е наука. От многото, което знае човек, трябва да знае какво да каже и какво да премълчи във всеки даден случай.
Когато ни постигне едно нещастие, трябва да благодарим, че то е най-малкото.
С благоговение, казва Учителят, ще седиш пред живота, който се проявява като добър и като лош.
Когато направиш една погрешка, кажи: То си е Божия работа. Сега ще ви обясня защо е така, защото някои мислят, че не е така. Но когато Учителят говори, Той знае защо казва нещата – във всеки момент това е много високо съзнание, Свръхсъзнание. Значи, когато направиш една погрешка, кажи си: То си е Божия работа. Благодари на Бога като направиш погрешка, защото Бог те наблюдава и всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото, което вече води към непоправимост. Ето защо има много грешки – те те спасяват от непоправимо зло, щото стигне ли се до непоправимост, вече няма Божия помощ – тя се отделя, остава за в бъдещето, за други времена. Ето защо стават много грешки и който малко или много е съзнателен и се усъвършенства, той се спасява от нещо непоправимо.
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Просто казано, става въпрос за необходимостта, е глупав човек. Всеки който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?” – който роптае, е глупав човек. Обаче всеки, който каже „искам да науча техния смисъл” и е благодарен за страданията, той е умен човек.
Критиката не изправя хората. Вместо да критикуваш своя ближен, помоли се той да се справи със своя гняв. Разбира се има изключения, например когато говорим за поп Богомил: това е безпощадно изобличение на Самия Бог, да се събудят църквите към Него и няма нищо общо с критика – това е изобличение в името на Истината, но когато станеш архангел, както е поп Богомил, можеш да си позволиш такива неща и то заедно с Бога. Там няма капка критика, там действа Самият Бог по други причини. Така, това е за тези, които различават, следващия път ще говорим за богомилите.
Не осъждайте човека, че не върви по пътя, по който вие вървите. Вътре в душата си дайте му право свободно да се проявява. Това означава да дадеш възможност на Бога в него да се прояви.
Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш – в това се състои обходата – новият подход, новото в света.
Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи, тя е негово богатство.

1-ва идея за размишление
УЧЕНИКЪТ

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към тази класа, която се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.
Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.
Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията и това е вдъхновението.
Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: Имам карма, имам тежка карма, а да я озариш.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът има слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития той може да създава огън.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

2-ра лекция
ТАЙНИ НА ЗЛОТО
(Учителят)

Всички осъждат Сатана и злото. Когато осъждат Сатана и злото, Сатана и злото се вкореняват в тях. Но те са предупредени. Писанието казва: Не съдете! Защо са предупредени? - Защото нямат дълбочина – казва Учителят. Не може да осъждаш, когато си повърхностен и когато не си постигнал Бог в себе си. - Нямат дълбочина, чрез която да виждат замисъла на Бога. А дълбочината и замисълът, това са Окото на Самия Бог, Окото на Всевиждащия.
Тайната цел на злото не е да увлече човека в падение, а да го освети. Ако човекът пропадне в злото, той не е умеел да търси Бога и затова злото го е потърсило, и го е намерило.
Който умее да търси Бога, но е попаднал в злото, той ще вземе от него опит, чрез който ще удвои своята светлина.
Всеки определя себе си от това, което търси. И после Учителят казва: Злото не е в това, което атакува човека, злото е в това, когато човекът твърдо е избрал земния път. Така той е превърнал Божественото съзнание в човешко, а злото идва да го събуди. Злото идва да събуди човека, защото човекът трябва да търси искрено Бога.
Проблемът на живота не е в злото, а в това, че човекът не се е научил да живее в Истината и в Бога. А Истината е Божия сила, която контролира злото и колкото повече човек заживява в Истината, толкова повече той създава Бог в себе си.
Злото расте чрез невежеството и угасва в себепознанието, което е познание на Бога.
Ако злото бъде отстранено от Бога, тогава доброто ще се провали.
В допускането на злото е скрито израстването на доброто. И казва Учителят: Не се опитвай да се избавиш от злото, а го използвай! Гледай да уловиш енергията му за своето развитие. Ще обясня: някой път идват при вас натрапчиви хора, има много такива, аз им викам „лепкави духове” – залепва като тиксо. Говори дълго време, натрапва се, каквото и да му кажеш, няма полза. Тайно ще го обичаш; много малко явно и другото е тайно. Ще му говориш меко и благо, и ще разбереш от него хубави неща, и даже ще ти стане приятел, но трябва да спазваш правилото на Учителя – „Нито близост, нито дистанция” – което е деликатно, но то е мярката.
Злото ще съществува, докато постигнеш в себе си висшия порядък или Бог.
Обикновените хора се борят със злото и свързват следващите си прераждания с него.Значи всички борци – това са загазили хора. Те и в този живот, и в другия ще имат връзка със злото.
Когато вярваш, че злото ти е враг, ти ще ставаш все по-слаб. Когато вярваш, че злото ти е враг (а то е скрит приятел, действащият скрит Бог), тогава ти ще ставаш все по-слаб.
Злото изпитва скритито добро в човека. Не онова, което се представя за добро, а скритото добро в човека; а не външното. И ако човекът няма в дълбочината си скрито добро, а ако има зло, това зло определя тежката съдба на човека.
Всеки човек, който крие дълбоко в себе си някакво зло, той е скрил един провал. И ако в света нямаше зло и ако нямаше врагове, хората нямаше да стигнат до собствената си дълбочина и нямаше да я видят. Без врагове ние бихме изгубили себепознанието си и пътя си.
Ако злото те преодолява – Учителят казва – тогава къде е твоят Бог? Ако злото те преодолява, тогава и ти ще станеш зло. Но ако ти действаш чрез Бога, тогава ти ще използваш голямата сила на злото за своето извисяване в Бога. А когато се извисиш в Бога, тогава ти ще благодариш на Бога за дара на злото.
Учителят казва: Злото е част от Бога, чрез която част трябва да отидем при Бога, но при условие, че сме разумни. Иначе ставаме част от другата система на Бога – ставаме част от злото, а това означава, че не сме способни да се извисяваме.
И после Учителят казва: Не говорете за злото. То е по-мъдро от вас. Само този, който има чиста невидима дълбочина, само той познава злото.
И после Учителят казва: Що е злото? Тайна Божия, прикрито чисто съзнание. Забележете, не казва Учителят нечисто, не казва черно, забележете, пак ще повторя: – Що е злото? Тайна Божия, прикрито чисто съзнание. То е поставено под особен ъгъл и затова е неразбираемо.
И така – злото е чисто ограничение на всяко нечисто същество.

2-ра идея
ЗА ПАДЕНИЕТО

Учителят казва: Има една космическа история на невидимия свят. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлантската, сега на бялата и още не сте поумнели. Падението на човека е станало при надмощие на черната ложа над бялата ложа. Това е предизвикало космическа и нравствена катастрофа, вследствие на което съзнанието е потъмняло. В миналото черната ложа, черното братство е победило бялата ложа и това е наречено „падението на човечеството”. Сега се води една космическа война, в която човечеството ще бъде извадено постепенно от невежеството.
Къде се води тази война? В ума и в сърцето на човека. Не е някъде навън – вътре в ума и в сърцето на човека. Ще обясня: във вид на мисли, чувства, желания, представи. Ако не може злото да ви покори с някаква мисъл, с някакви представи, с някакви кошмари... Но вие трябва да вървите в обратната посока, за да станете... Трябва да бъдете още по-упорити, още по-постоянни в доброто и т.н.
Падението на човечеството е станало чрез насилие, внушение, обсебване.
Пространството, през което нашата земя минава, казва Учителят, е пълна с остатъци от развалени светове. Значи това цяло пространство, става въпрос и за Слънчевата система – остатъци от развалени светове. Това са развалени светове още от преди милиони години, още когато Слънчевата система е попаднала в такова поле, на големи развалини.
Потъването в гъстата материя е движение на черната ложа, чрез която вихърът на Духа е потънал в земното. То се нарича инволюция или завитие. Вместо „развитие”, Учителят използва тази стара дума – „завитие”. Издигането към ефирните области, към финото състояние – това е движение на бялата ложа, то е развитие, при което светлината, яснотата на съзнанието и топлината се увеличават, т.е. изобилието на живота нараства.
Старото човечество е дете на черната ложа, на егоизма, на Сатана. То е като плевели сред житото. Спасението е в избраните. Те носят новите идеи, но са скромни, тихи. Който парадира, че е такъв или онакъв, той не е от избраните. Избраните носят идеи на Бога. Енергията на избраните идва от дълбоките полета на пространството, където живеят мощните Същества на светлината.
Змията е символ на светската мъдрост, която ще изчезне. Който не знае как да подчини змията на себе си, се натъква на големи бедствия; който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство.
След грехопадението Адам обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Само Божественият елемент се справя с мрачните глъбини в човека.
При грехопадението човекът е изгубил същественото – Любовта и е започнал да говори на друг език, човешки, езикът на знанието. Но грехопадението става още по-голямо, когато любовта към Бога не е главната цел на живота.
Змията е получила сила да внуши страх в Адам и Ева от Безграничното.
Грехопадението е необходимост за узряването на човека, за да се подготви той и да може да понесе Безкрая.
Грехопадението е слизане на Бога долу, в тежките условия, да учи хората и да ги подготви за вечните закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Тежките условия са за израстване на духовното, на вътрешната същност в човека.

3-та лекция
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(откъси от ІІ-я том)

Учителят казва: Моите мисли всякога ги сравнявам с една Реалност, вън от света.
Който желае да намери Безкрайността, трябва да стане безкраен.
Ако виждаш само Бога, злото става мъртво. Значи, ако виждаш само Бога навсякъде, злото става мъртво.
Който е избран от Бога, е избран и от Сатана и чрез Сатана ще познае Бога. Т.е. Сатана ще бъде заставен този човек да познае Бога. (Става въпрос за избраните).
Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога.
Учителят казва: Казвам: Моята мисъл е мисълта на живия Бог, с Когото Съм свързан. Доброто, което виждате в Мене, принадлежи на Бога.
Казва Учителят за това време: Сега мигът е равен на векове и на хилядолетия. Забележете – мигът! Аз съм дал една формула: „Господи, пази ме всемогъщо всеки миг”! Много важна, много дълбока, това е формула за цял живот, който разбира! Защо? Защото Бог изпреварва мига; ние не можем някой път да го изпреварим. И затова се е случвало, знам случаи на катастрофи на наши познати – с двеста километра в час, колата е толкова сплескана... Полицаи идват и казват: тука няма жив човек! А той е недокоснат. Понеже тези коли, в сравнение с невидимия свят, с ангелите, с каквато и скорост да се движат, те се движат като охлюви. И отгоре Божията помощ изчислява, изпреварва мига. Затова: - Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг!
Учителят е най-чистото изявление на Непроявеното. Казва: Аз поех върху Себе Си девет десети от страданията, които предстоят на българите. Девет десети! На тях предстоят страдания само една десета. Тези страдания могат да се превърнат и в катастрофа, ако това учение се отхвърли и неговите последователи не го приложат.
Казва: Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате Моята любов. Всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек (т.е. ученик в тежки условия) е да търпи, да страда. Това му давам като утешение. Значи, тук не става въпрос да питаш „какво да правя”; някой път просто няма какво да правиш, ще търпиш! В това търпение преодоляваш злото и го надрастваш. Само допълвам: надрастваш чрез преодоляване, изтърпяване.
Казва Учителят: Той е Тесен път, за да можеш само ти да минеш през него и да дойдеш при Мене.
Там, където насоча Своята любов, това е разрешението – казва Учителят. Там ще отидеш – т.е. трябва да спечелиш това доверие, за да можеш да отидеш и при Учителя.
Дойде някой и пита – казва Учителят – ти в Христа вярваш ли? Представете си, че Христос дойде на земята и Го питате, дали вярва в Христос. Аз и Христос едно нещо сме! Днес се проповядва учение, по-високо от Христовото Учителят говори за Своето учение, без преувеличение – по-високо от Христовото. Тогава нямаше такива условия. Христос, казва Учителят, нямаше условия да изнесе великото Си знание. И после Учителят казва: Когато познаете Бога, ще ме видите ясно.
Имаш ли любов, ще Ме видиш. Бог Се е родил в Мен преди създаването на света. Сам Бог е създал Своята Безкрайност в Мен – казва Учителят.
Аз живея в Божията Безкрайност и нямам нищо общо с човешкия живот.
Аз съм Древен Извор, милиони същества пият от мене, но не ме познават. Аз Съм извор – казва Учителят – от преди милиарди години.
Аз слушам Господа и Той ме слуша. Аз отидох при Извора и станах Извор.
Който има Велика любов, открива своя Учител.
Състоянието „Учител” е състоянието „Безкрайност на Прасъществото”.
Историята има край, казва Учителят, Аз нямам край. Времето има край, но Истината в Мене няма край.
Аз знам ходовете на Бога в Себе Си. Бог е в Мен от древни времена. Аз познавам Неговите трепети. Аз живея вътре в Божията воля.
Моята Любов диша в Бога и Бог диша в Мене.
Аз не живея свой живот, а живот в Бога. Аз никога не уреждам Себе Си, но Бог Ме урежда. Вие знаете, хората все се уреждат, все се осигуряват, пак ще припомня, Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.
Неговата Велика воля, това е и Моята воля.
Това, че посетих България, никога не може да ми се изплати, никога!
Който ме люби, ще го науча да се справя с всички ветрове (става въпрос за всички събития и явления).
АУМЪ
Източник


3-та идея
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(продължение)

Моята истина е по-дълбока от вечността. Всичко видях, и Бог ме видя. Всичко опитах, и Бог Ме опита.
Аз съм врата за вас, но ако не ме разберете, ставам стена.
Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения. Тука става въпрос за Учителя като Баща на методите; даже не на правила – думата „метод” е по-дълбока, тя спада към принципите. Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения, Аз имам методът на Истината.
Невидимият свят е отворена врата за Мене.
Аз Съм Истината, която може да смути всеки човек. Точно така го казва Учителят – Аз Съм Истината, която може да смути всеки човек!
Когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към Мене със съзнанието си – Аз ще ви помогна. Става въпрос за съзнание, което е навсякъде, много примери има с Учителя, многобройни примери, тук няма да ги изнасям.
Казва: Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова Аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това. Ще се изпълни не волята на света и не волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.
Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна. И ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас. Такива са думите на Учителя. Един кратък пример се сещам: навремето Учителят разговаря в една стая и говори някакви неща на ученици; на километри от него един негов ученик на кон, изведнъж в коня влиза демон и хуква към една пропаст. Ученикът забравил много неща на коня, уплашил се, но успял само да каже „Учителю!” – това е формула, велика формула. Конят спира малко преди пропастта. Учителят се обръща и казва на другите, без да обяснява: Направихме едно добро! И продължава там да им говори, без да обяснява за какво става въпрос. Друг пример: една пчеличка се върти до носа на Учителя, Той казва: - Да, идете там..., на първия кошер няма вода. Точно там, на първия кошер няма... Това е страшно съзнание. Казва Учителят: какво ще ви ползва, ако ви кажа, че на... много километри има един мравуняк и аз знам неговите нужди. И т.н. и т.н.
Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота. Но съм ви събрал тук, за да имам едно главоболие с вас. На Рила Учителят е имал огромно главоболие, като почнеш от най-обикновени въпроси, спорове и какво ли не, веднага давам един пример: отива един и вместо да пита истински неща: - Учителю, имам голям проблем, имам тринадесет петела, какво да правя? И Учителят казва: - Спокойно, като се върнеш, ще се нареди! И като се върнал, всички били наредени! Но когато Учителят ги взима в другия свят, това е благословение.
Казва Учителят: Аз не ви срещам за първи път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото те са били по-големи.
Ако се съмнява някой в Мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа Божи в Мен, защото ще пострадат.
Казва Учителят за дявола: И самият тебе, дяволе, мога да те накарам да вървиш в пътя на Истината, но засега не искам. Значи, Учителят казва, че и самият дявол може да го застави да върви в пътя на Истината, но той има да изпълнява задачи.
Казва Учителят: Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? - За черните. Става въпрос така да се мъчите за учението, с такава любов да страдате, толкоз много сили да давате – има в това нещо мъчително, но то е благословено, за разлика от другите видове мъчения.
Казва Учителят: Моят глас е за малко хора и единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това Съм Аз. Някой ще каже: ама йога... Знам много хора, които пострадаха от йога учения, други учения и т.н. – не че там няма нещо приятно, но тука при Учителя не говорим за приятни неща: Бащата на методите, Старец на милиарди години, Който има такива ключове, че просто няма коментари.
Аз Съм единственият, който може да ви помогне в пътя. Ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени. Някой може да каже: - Да, ама Бог ми помага. – Не, казва Учителят, ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени.
Някои са казвали на Учителя и той тука обяснява: - Ще кажете – ние познаваме само един Господ. Учителят казва: вие имате грешка. То ако беше така, нямаше да изпраща такъв Учител. – Има Го Господ, но – тук става въпрос за многобройни видими и невидими методи.
Казва Учителят: ние не пъдим никого и не викаме никого. Значи, тука никой не е извикан; ангелът прави опит, докарва някой, той сам може да се изпъди. Знам такива, някой път изнасям такива мисли, наблюдавам в София, в Русе: става човекът, тръгва и повече не идва. Довиждане! След години идва, ама така-така... – Пак си добре дошъл! Заминава - довиждане, няма никакви проблеми. Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, като покана, просто опит, а повиканият сам се изпъжда, това е самоизпъждане – не разбираш нещо, нещо дълбоко в тебе не иска да го разбере или не си готов – самоизпъждане.
Следващият път ще говорим за богомилите.

АУМЪ
Източник



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.