Богомилството - Опасният свещеник - Поп Богомил - Боян Магът ~ Елеазар Хараш

Боян-Магът-Елеазар Хараш


1.11.2011г.
АУМЪ
Л-я: Богомилството
Ид: Богомилите
Л-я: Опасният свещеник - Поп Богомил
Ид.: Поп Богомил - продължение
Л-я: Боян Магът
Ид.: Боян Магът

1 лекция:
БОГОМИЛСТВОТО

Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие.
Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек малко или много е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат.
В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите – тези, които знаят за кого са умрели – не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: но душата става храм на Истината.
И така, великият подвиг на богомилите се нарича „самоотречение“, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот и в последствие – истинската държава, това е правилния път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: Гласуваш ли? – Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другият път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа.
Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовния живот. Тука не говорим за религиозен живот – чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло.
Богомилството – това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там, егото умира тотално на кладата. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, реално което се случва, е в жертвата. Реалността и истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.
Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан – китайският Дзен – там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност – само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до Любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици.
Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото.
Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ, за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.
Истинският рай, казва богомилството, не е в религията, а в духовността.
Богомилството си остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или пък църковно дело. Това е Божие дело, няма как някой да е успял срещу такива същества. Това е дело на безсмъртието, няма нищо общо с човешките неща.
Богомилството – това е вътрешната страна на българския народ, това е Духът на българския народ. Това не е църква, а високо място в духовния и в Божествения свят.
Богомилското учение е предтеча и посев за бъдещото българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призвани всички достойни и пречистени същества.
Богомилството е необикновено общочовешко учение, учение за безсмъртие. Богомилите не държат на светското общество, а на Бога и на духовното общество, затова са приели кладите.
Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили и затова те са солта на Земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.

1 идея:
БОГОМИЛИТЕ

Това са еретиците или по друг начин казано, съществата на Истината. Спомням си, Ал Халладж казва: Едно от най-хубавите неща в живота е да станеш еретик, т.е. независимо мислене, но трябва много да си узрял и трябва най-малко хиляда човека да те обявят за еретик, за опасен, щото Истината е опасна. Това е огромна чест, според не кой да е, а най-великият суфи – Ал Халладж, другият път ще говорим за него.
Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла, т.е. проповядва се е истинско християнство и църквата почва гонение срещу него. Какво означава това? Църквата тръгва срещу Бога, срещу пратениците на Бога. Най-лошото нещо, което може да се случи – казва поп Богомил – на една църква е, когато църквата и дяволите в нея искат да подчинят Бог на себе си. Най-страшното нещо и най-страшната карма.
Богомилите не парадират с религия.
Те проявяват истинската си любов към Бога, те са преки. Богомилите са намерили ключа, който отключва вратата към Бога. Този ключ е богомилската вяра – не църковната, не религиозната, подчертавам – богомилската вяра, но тя е била скрита от църквите. Накратко ще обясня: Богомилската вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите, но пак остана скрита и нерзабрана. Това е вяра, пазена още от древността от мистериите на Египет и Атлантида. Апостолите, учениците на Христос, също я имаха и също я криеха. Тези, които нямат тази вяра, са избягали от Истинския Бог – т.е. тяхната вяра е от ума, а не от Духа, не от душата, не от Любовта.
Тази вяра, богомилската, е метод, който преодолява смъртта и човешкото, човешката природа, защото вяра, която не преодолява човешкото и смъртта, не е истинска вяра.
Който овладее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са отвън. Това се отнася до тези хора, които са минали през тази вяра, защото вътрешната сила е всякога по-мощна от всякаква външна сила.
Богомилската вяра е забравяне на църквата и на света, въобще на човешките и религиозните пътеки – пълно забравяне и пълно отдаване на Бога.
Богомилската вяра е създаване на Бог в себе си, а не на храмове отвън и затова Учителят казва: Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безмислени.
Много отдавна богомилите бяха заявили любовта си към Бога, още преди слизането си на Земята. А на Земята Бог допусна кладата, но за съвършените, а за грешните и земните кладата е неуместна и неприложима.

2 лекция:
ОПАСНИЯТ СВЕЩЕНИК
ПОП БОГОМИЛ

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.
Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. Кратко, просто, чисто.
Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог Си строи единствено храм в сърцето на човека. Забележете, отново просто казано – никакви църкви, Бог Си строи храм в сърцето на човека.
Смешно е, казва поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: волю-неволю, Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.
Казва Поп Богомил: - О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата е Божия благодат – казва поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил поп Богомил и затова са горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога правят нещо? Не, освен карма.
Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.
Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.
Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.
Любовта е насъщният хляб, казва поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – той яде сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб” е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб” е светилището отвътре – казва поп Богомил. Това е истинският хляб, светилището отвътре. Там, от съкровеното, от там тече хляба и чистата енергия.
Що е църквата? – Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! Забележете докъде е стигнал – да паднеш в пропаст е много по-добре, отколкото в църква. От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнаш, особено ако си привързан.
Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина, всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, но те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.
Когато си в църквата, казва поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.
Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Дадено им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.
Църквата е убиец на истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал, и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.
Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Забележете, колко просто казано: По-голяма глупост от тази, да възкръснат костите на глупака, няма. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.
Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста и това е любовта.
Монасите в манастира що са? – казва поп Богомил - Те са скрити лисици. Много от тях са избягали, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.
Истинската църква, това е малката стаичка на душата на всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.
Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение, и ако в основата му е неизменност към Бога, той вече е в закона, висшият закон на Бога.
Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на Земята.
Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.

2 идея:
ПОП БОГОМИЛ

Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра. Той е искал да покаже на България истинската духовност. Той казва:
Пътят на църквата е безплоден. Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.
Истината не се страхува от църквата – тя ще разруши църквата.
Земното устройство на живота не е Божия воля. Бог иска духовна устроеност.
Поп Богомил е рушител на човешките илюзии. Той издига духовното начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е духовен. Свещениците, казва, това са дяволите в скъпи дрехи. В църквата усърдно работи змията и поробва своите си.
Поп Богомил изнасял истината, а го водели другомислещ. Той казва: И змия ехидна е това изкривено християнство. Той искал развитие, а не застой, но църквата избрала застоя, злото. А за злото благословението е пусто като празен кладенец – така казва поп Богомил.
Човекът е произлязъл от историята на Бога.
Официалната църква е изродено християнство.
Вярата на богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях, още преди сътворението. На Земята тези неща само се проявяват. Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават през смъртта, защото вяра, която не може да мине през смъртта, никога не е знак на истинска вяра.
Много хора в света са били смели, но само вяра, изпълнена с любов към Бога и към Истината, само те са истински благословени. Само тази вяра работи за истинския бъдещ свят.
Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода. Защото, казва поп Богомил, ако тя се кръсти с огън, тя ще умре.
Турците наричали гроба на поп Богомил „голямо светилище”. Забележете – голямо светилище; не кой да е – турците!
По пътя на църквата, казва поп Богомил, никой не се спасява, а най-неспасени са свещениците. Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците, казва поп Богомил, потъват до дъното. Не донякъде, а до дъното. Разбира се, Бог е Любов и след време в бъдеще ще работи и за тях, но това е вече друг въпрос.
Поп Богомил им казал: Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога! И после казва: Ние не действаме със зло, защото щяхме да въздигнем злото. Църковното християнство е измама, разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. За църквата не е определено възраждане.

3 лекция:
БОЯН МАГЪТ

Ако човекът разбере, че му е нужен само Бог, църквата ще опустее. Значи, ако човекът разбере съзнателно, дълбоко, че му е нужен само Бог... Скоро ме питаха в градовете пак за партии, стана въпрос за гласуване, викам: ето ти един прост пример - давиш се в морето, кой политик, коя партия ще ти помогне? Елементарен пример, и мухата може да го разбере. Ако си в пустинята, коя партия ще ти помогне? Толкова ли не разбираш елементарното!? Разбраха.
Казва Боян: Аз съм опустошил своята църква.
Боян е истински маг, но чрез живот в Бога, а не чрез живот в себе си. В него няма чувство за вреда. Той осъзнава напълно своята неземност. Той броди отвъд света, отвъд доброто и злото. Неговото величие се намира навътре, той не е от света и нито живее за света. Това същество живее от Бога и за народа си от души, които Бог му е дал.
За Боян Учителят казва: Той язди в себе си колесницата на собственото си древно вдъхновение. И е искал да предаде това на своите богомили.
Боян е съкровеномъдър, народолюбив и много тих, затворен в себе си човек. Той казва: На България не й трябват нови земи и владения, а любов към Бога. Забележете колко просто! Нито нови земи, нито владения, а любов към Бога.
Боян не е искал победа над други народи, а победа над сляпата съдба, която е злото начало в самия човек.
Близките до Боян казвали, че душата на Боян е била зашеметена и омагьосана единствено от Бога и че той наистина е знаел накъде води своя народ.
Нещо от мъдростта на Боян:
Космосът е създаден, когато Великият Отец е убил Луцифер. Т.е. нещо в Себе Си. Сам бог е убил нещо в Себе Си, част от Своята светлина. Но това убийство, казва Боян, е скрито и тайно творчество на Бога. И после казва: Светът е старото тяло на древното убито Божество.
Имай любов в себе си, а не църква и змия.
Ако в твоето страдание сияе слънце, ти си видял лицето на Бога.
Заветът на живота е един: живей постоянно със Бога.
Истинският мъдрец не те учи на знание, а на незнание, т.е. той те очиства.
Бог не иска твоето знание, казва Боян, а твоята любов.
Който познае Бога, престава да съществува. Но знаещият, това е най-трудно възприемащия човек. Незнаещият е отворен за Бога, той е отворен за новото. Той се смирява.
Знанието е слабост. Незнанието е мъдрост, смирение и отвореност.
Кладата е съкровището на Бога.
Ако любовта ти е силна, казва Боян, кладата ще изгуби своята сила. По-нататък, когато ще ви говоря за нестинарите, ще видите как църквата отрича и нестинарството. А там работят също древни същества, същества на духа – стари богомили, стари траки, стари посветени от Египет и Атлантида, които самият Дух е призовал. Но, както и да е, по-нататък ще говорим и за тях.
Любовта е по-висша от кладата. Кладата може да угасне, но любовта не угасва.
В църквите има много злато, но липсва едно – златото на Духа.
Само на кладата можеш да излееш любовта си, цялата си любов, там е мястото, и Бог да я види ясно, така както вижда Себе Си. Защото на кладата Бог наистина вижда Себе Си, това иска Той, и Собствения Си подвиг. Забележете, изключителна мъдрост на Боян. Там Бог вижда Собствения Си подвиг, това което иска да види – любов докрай, любов до дъно.
Боян е познаващият тайни истини, тъй като той е умирал много пъти в мистериите на Египет и Атлантида за тези истини. Той казва: Аз съм скрит в тъмните дълбини на своето минало и затова не ме узнаха българите. Но в тези тъмни дълбини е моето съкровище. И тази тъмна дълбина е мой дом и от там виждам ясно пътищата на душите. Само там, в тъмната дълбина, където си лишен от всичко, можеш да видиш любовта си към Бога. Когато си преживял най-тъмната дълбина, тогава бурята на всяко събитие е духовен празник и така празнуваш вековете си и вечността си.

3 идея:
БОЯН МАГЪТ
(продължение)

Ева дълго скърбеше за Сатанил (една от неговите легенди), защото в началото на тяхната любов, когато е бил още светещ, той я харесал много и сам я гледаше, казва Боян, дълбоко. И тогава тя виждаше цялата си душа. Той я гледаше с огромна любов, а тя виждаше в себе си цялата си душа.
Но къде отиде после, казва Ева, този поглед, тези очи? И казва Боян: Ева плачеше, но напразно и накрая намери утеха при Адам.
Когато Луцифер беше Син Божий, погледът му беше слънце и Ева дълго плачеше за неговата любов. Но той имаше древен спомен, друго го движеше към неговия Отец. Защото бидейки паднал, той отново искаше да стане Син Божий.
Ева без Сатанаил сякаш нямаше вътрешна реалност. Но Сатанаил също търсеше нещо изгубено. Но той го търсеше във Всемогъщия, в Древния свой Баща. Но сега трябваше да изучава нещо в себе си, което приличаше на странна пустиня, която Всемогъщият му даде – странна тъмнина.
Когато Луцифер беше преобразен, той нямаше вече слънцето в себе си. Той вече беше изтъкан от нещо друго: от мрак, казва Боян, и от зъл помисъл. Но нещо му нашепваше, че ще се върне във Всемогъщия и затова възприемаше мрака като тайнствен Божий дар.
И странно стана сърцето му – мрачна същност, и взе да ходи по мрачни места, там където не е мислел, защото друг беше вече пътят му, начертан от Всемогъщия. И странни неща се случваха вътре в него. Той мъчеше съществата, но видя, че избраните имат силен дар, вяра страшна. И поради това той видя, че страданията едни вкаменяват, а други разширяват. И знаеше вече в себе си, че Всемогъщият е допуснал много изпитания в световете.
И Боян казва още: Любовта е най-старата твърдина в света и ако не сме в Любовта – в света сме.
Отец, казва Боян, е Велик Видоизменител. В началото Луцифер изглеждаше като велика реалност, защото беше дихание от Отец. Тогава Отец го държеше в Своята система, в Своята мисъл. По-късно, за Своите вездесъщи цели, Отец погуби Луцифер.
Има нещо, което човекът трябва да познае, казва Боян, и това е Истината. Само в Истината човек може да заживее независимо от всички човешки склонности. Само вътре в Истината човек може да живее независимо от всички тези човешки склонности и слабости.
Казва Боян: В Истината е скрито нещо, което оставя злото извън границите на разбирането, но за човека тук се достига ново разбиране. Отдавайки се на Истината и влизайки вътре в нея, човекът постепенно може да създаде Бог в себе си, за своето самостоятелно Божествено съществуване, защото Истината е коренът на Бога.
Поради голямата си отдаденост на Бога, Боян е бил абсолютно недостъпен за земното мислене и като цяло за своя народ.

АУМЪ
Източник


Няма коментари:

Предоставено от Blogger.