Яков Бьоме за Луцифер - Омраам за злото - Лао Дзъ Дао ~ Елеазар Хараш

Omraam Michael Aivanhov


АУМЪ
7.09.2010.
Л-я: Яков Бьоме.
ИР: Яков Бьоме за Луцифер.
Л-я: Омраам.
ИР: Омраам за злото.
Л-я: Лао Дзъ.
ИР: Дао.

ЯКОВ БЬОМЕ

Велик немски мистик, човек с живо чувство за свещеното. Човек с простичка външност, иначе обущар, но същество на дълбокомислието. Той сам казва:
Аз познах в себе си божествения свят и тъмния свят. След много жестоки духовни бури, моят дух се роди отвътре и аз заживях в триумфа на духа. Този триумф не може да се сравни с нищо, не може да се опише. Може само да се каже, че посред смъртта се ражда живот, и че това е възкресението от мъртвите. Това означава, че той е водил велика борба в себе си за истинско разбиране.
Бьоме е тайна. Той е преживял скритата тайна на живота и той говори за нея. И ние стоим пред неговата тайна. А това означава, че той е имал в себе си осъзнато, съкровено сърце и чрез него е гледал в дълбините на нещата.
Бьоме е видял тайната на живота с очите на духа. Той е видял, че животът се ражда в самата смърт, и казва: Аз пиша от познание на духа, а не от опита. Забележете, много тънка, много дълбока разлика - Аз пиша от познание на духа, а не от опита.
И така, мъдростта на Бьоме:
Бог не се явява природа. Бог е Бездна. Бог е всичко. Бог е тъмнина и светлина. Но Той се нарича Бог, защото е в съгласие и със светлината, и с тъмнината. Бог е любов и гняв – противоположностите са потопени една в друга.
Когато човек се откаже от висшето си аз, тогава Бог вече става неговото аз.
Животът в Бога е живот в Божията премъдрост. Този живот е естествено над всички звезди, стихии и влияния, защото те са второстепенни дихания.
Който не живее в Бога, той няма гласа на Неговия Дух. Той има само гласа на своите знания и наука. От тези знания и наука е произлязло злото. От тази наука, от тези знания, човешките, е произлязло злото и съответното тяло – тялото на смъртта.
Когато човешкият дух започне да мисли като Бога, той постига естеството на свободата.
Божеството не дава на никой да Го опише и изрази.
Бог е сътворил всички неща от Нищото и това Нищо е Самият Той, Неговата скрита част.
Всичко се случва в Бога, а не в света. Забележете каква мъдрост: ние мислим, че тука се случват събития, разни преживявания и мислим... Казва го ясно: Всичко се случва в Бога, а не в света.
Бездната е всеобщото Първоначало. Бездната е пожелала да роди Себе Си и така се е родил Бог, боговете, синовете, Луцифер и всичко друго.
Бог на светещия свят и Бог на мрачния свят не са два Бога, а Един – Единствен Бог.
Нито едно съзвездие не може да обхване Духа Божий в човека.
Който е просветен от Бога, влиза в истинска преданост към Самия Бог.
Всеки човек, който носи Божията Мистерия в себе си и който напълно се е посветил на тази Мистерия, той е пробуден от Духа Божий и е проповедник на Бога.
Никой не може истинно да учи другите, ако не изхожда от Божията Мистерия. А на какво ще учи хората този, който е извън тази Мистерия Божия. Който има Мистерията в себе си, може да узнае тайната на всичко съществуващо.
Животът е произлязъл от Божия Глас. Има ли Бог глас? Бьоме казва: Този, Който е създал всички гласове, има глас, особен глас.
Началото на всички същества и неща е тайнството „дума” – думата, като мистично дихание, Божие дихание.
Във Великото тайнство се намира истинският рай.
Когато мистичният Огън ръководеше човека, човекът придобиваше истинския опит, опита в Духа.
За достойните тайната не е тайна, а открито знание.

БЬОМЕ ЗА ЛУЦИФЕР

Слушайте внимателно, защото това е голяма мъдрост, с прости думи, казана много просто. Много книги са писани за Луцифер. Макар че тука малко ще ви говоря и след време пак ще имаме продължения, ще видите колко дълбоки неща, казани просто. Това е този, който е постигнал Духа и живее в Мистерията.
Бьоме казва: Луцифер е нещо странно, което се намира в Бога. Луцифер е вид бог, но който не е абсолютен Бог. Чрез Луцифер трябва да се извърши различаването на Бога, защото нищо не може да се открие без неговото противодействие. Ето защо Бог го създава. Луцифер е необходим, за да може Бог да възкръсне и да се върне в Себе Си.
Бог е разделител. Той е създал Луцифер чрез разделение. Той е разделил целостта Си чрез волята Си. И така, Луцифер е част от изтеклата воля на Бога.
Великото единство и цялост, което е Бог, е създало в Себе Си разлика, различие във волята, и това е Луцифер. Луцифер е особена субстанция на чистата отрицателност. Бог е създал Луцифер като нещо отрицателно към Самия Себе Си, за да може да възвърне субстанцията към Самия Себе Си.
Луцифер е излязъл от Бога като субстанция, но субстанция, която се е превърнала в определеност, в качество. Това качество е било наречено „противодействие” и по-късно другото му име е Луцифер.
Луцифер е създаден като нещо друго, за да работи за Единното. Той е създаден от Бога като едно въображение в самото себе си и затова Луцифер си въобразява и казва: Ще стана като Всевишния.
После Бьоме казва: Луцифер чувства в себе си особен, яростен огън, който всичко поглъща. Това му е дадено да чувства от Самия Бог. Луцифер е гняв, който живее вътре в Божия гняв. Забележете колко просто и каква дълбока мъдрост! И затова е казано: Не се противете на злото, защото Бог казва: Аз съм Този, Който е злото. Тук Бог казва: Аз съм Този, Който знае защо прави злото – един от преводите на Бьоме. Това не е човешка работа, нито ангелска, нито пък на серафими: Аз съм Този, който знае защо прави злото. Това означава, че дори и царството на тъмнината не принадлежи на дявола. Дяволът е само инструмент на действащия Бог.
И така, Луцифер е имал много силно тяло от светлина. Тогава тялото му сякаш само по себе си е раждало светлина. Казано по друг начин: Луцифер е имал дадена голяма светлина, но е нямал цялата любов, нямал е същността на Бога. А Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките недра на живота и смъртта – не светлината, а Любовта. Значи, Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките неща на живота и на смъртта, и ги осветява.
Луцифер е бил част от светлината, но не и част от любовта и от могъществото на Бога. И казва Бьоме: Аз познавам ядрото и сърцето на Луцифер и как той е станал Сатана и дявол. Бог го е дарил с нещо особено: то е яростното качество. Бог го е създал такъв за Своите велики цели.
След време ще продължим пак и по тези въпроси.

ОМРААМ
или Брат Михаил

Друго изключително същество, постигнало своята цел и вървящо все по-нагоре към тайните на мистерията.
Още от малък той е способен да се концентрира с часове върху природата, водата, огъня и да се уединява. Има прекрасни книги от него: „Откровенията на водата и огъня”.
Брат Михаил казва: Аз вярвам в невидимия свят, даже само в него вярвам, защото цялото наше съществуване се управлява от невидимия свят и е пронизано от него.
Брат Михаил е слънчево същество и още от малък той е осъзнал, как невидимият свят му помага. Жаждата му за истинска мъдрост надминава видимия свят. Още от млад той отдава изключителната си енергия за духовна дейност и много рабóти, но усеща, че му трябва водач, истински духовен Учител. Той осъзнава, че Учителят е най-голямото богатство в този свят. Той знае, че Учителят е чистият Създател на пътя навътре. И по-късно той го среща във Варна, близко тука до гарата, в хотел „Лондон”, и му посвещава целия си живот. И по-късно казва за него, че това е Учителят на Учителите.
Брат Михаил споделя, че при срещата им имало нещо, което не се поддава на обяснение. Става въпрос за откровенията на мълчанието – при такива срещи те се случват, т.е. те се запознали вътрешно, те се разпознали вътрешно от миналото; те се разпознали взаимно и нямало нужда от думи. След тази среща започват вече много други срещи – срещат се сутрин пред морската градина, на път към брега, за посрещането на слънцето.
Учителят много му се радвал. Когато го видел, свалял шапка и го поздравявал, защото това било чудно, вдъхновено, седемнадесетгодишно момче.
И така, мъдростта на брат Михаил:
Преди да започнеш да убеждаваш другите, трябва да живееш истински живот.
Истината се открива само на този, който е съумял да намери правилен подход към нещата. Истината се намира само тогава, когато решиш твърдо да й служиш. Ако ти живееш в истината, хората ще го почувстват.
Кой ще ви покаже истината? Казва: само вашата любов и мъдрост.
Ако човекът не бъде бдителен, той ще се отдалечи от истината.
Научната истина нищо не струва пред истината за живота. Менталният свят е непълен, той е ограничил истината.
Всички благословения са скрити в любовта към истината.
В този ден, в който твърдо изберем истината, кредиторите, т.е. кармичните духове няма да дойдат да ни търсят. Говорим за пълно, твърдо избиране на истината като принцип, абсолютно искрено, без изключение. Каквато и да е карма, каквито и дългове да има човек, Бог започва да ги отделя.
Да бъдеш свободен, значи да действаш в съгласие с Божията истина.
Лошо е, когато търсиш истина, която да отговаря на твоите желания.
Когато търсиш някаква истина, която те устройва, ти никога няма да намериш истината.
Който честно търси истината, ще я намери.
Има много хора, които търсят истината, но това е безполезно дело. Защо? Защото има нещо, което трябва да се промени в мисленето, а те само търсят. Истината никога няма да се приспособи към вас и ако не станете достойни да я получите, вас ви очаква духовна смърт.
За много хора въпросът за истината остава неясен. Защо? Защото хората я разглеждат като нещо отвлечено.
Ако ти обладаваш любов и мъдрост, то даже и да не говориш, ти пребиваваш в истината.
Зад нашите трудности и страдания стои една бдителна мъдрост и ние сами трябва да я открием, и да разшифроваме нейните цели и закони.
Паякът живее за себе си; мравката живее за другите; пчелата живее за Бога.

БРАТ МИХАИЛ ИЛИ ОМРААМ
ЗА ЗЛОТО

За да победиш злото, трябва да посветиш целия си живот на Бога.
Важното не е това, което става във външния свят, а това, което чувстваш отвътре – там, в дълбочината. Там са истинските събития.
Тъмнината е опасна, но още по-опасен е страхът, който се заражда в самия тебе.
Този, който постъпва лошо, призовава към себе си тъмните същества. Някои мислят, че като кажат „извинявай”... Не, този, който постъпва лошо, призовава към себе си тъмните същества.
Ако злото унищожава света, това не е причина да загубиш вяра в доброто.
Ако убиецът се изплъзне от човешкото правосъдие, той никога няма да се изплъзне от Божието правосъдие.
Тези, които търсят разкош, не усещат как ще бъдат погълнати от празнотата на бездната.
Злите хора ще бъдат обуздани от хора с по-голямо зло и с по-голяма сила от тяхната сила.
Този, който показва неуважение и зло към вас, продължавай да му изпращаш добро и в определено време той ще капитулира и няма да може да проявява злото си към вас.
Ако разбирате правилно, ще видите, че враговете са вашите истински приятели. Враговете са по-полезни от вашите приятели, които с комплименти и похвали ви правят по-уязвими, по-отпуснати и по-разсеяни. Враговете поддържат будност. Враговете са нашите скрити благодетели. Използвайте враговете си!.
Истината е висш принцип, който умее да работи и с доброто, и със злото. Ако ние не разберем висшия принцип – истината – която управлява доброто и злото, ние никога няма да разберем тайната обмяна на доброто и злото, тяхната игра, техните сражения, техните битки и тяхната обмяна.
Доброто и злото са артисти, призовани да играят в ролята на живота. В човешкия свят доброто е много тъжна действителност, защото всеки иска неговото добро да тържествува, а то е относително. То не се явява добро за другите, следователно това е зло.
Ако ти не преобразиш злото в себе си, то ще усилва твоето невежество и твоите слабости.
Не е важно в кое прераждане си създал своите трудности (става въпрос за сегашните трудности); важно е да осъзнаеш, че решаващия фактор си ти.
Адът не е вечен, той ще изчезне, защото Бог не е отхвърлил окончателно нито едно същество. Значи, в плана на Бога няма отхвърлено нито едно същество – нито дявол, нито демон, нито Луцифер. Бог няма да позволи на никое същество да пропадне и затова след време адът ще бъде преобразен от великата любов на Бога.

ЛАО ДЗЪ

Изключително велико същество, древно божество – Лао Дзъ. Говорил съм за него и след време пак ще говорим.
Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец. Той казва:
Аз странствам в изначалните неща в живота на Дао.
Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този праотец на Китай, той е великата душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе Си.
Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.
Лао Дзъ издига над всичко две неща: великата Пустота и у-вей, т.е. недеянието – говорили сме, непривързаното действие или чистото действие. И наистина, Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия. Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична. И така, той казва:
Човекът не е роден да върши добрини. Той трябва да живее в хармония с Дао. Много тънко казано! Много хора и досега страдат от своите добрини; други продължават да сеят добрини, от които ще получат карма, тъй като не познават Дао, не живеят в Бога, а пък правят добрини. Те не знаят никакви последствия, както някои лекари лекуват болни – Бог не дава, пък те го лекуват; добре тогава..., и после последствия. Затова и Учителят казва: Когато правите добро, много внимавайте и питайте Бога. Значи, трябва да живее в хармония с Дао и само тогава може да върши всичко друго. Значи, когато постигнеш хармония с Дао, с истината, чак тогава вече ще имаш мярка и ще знаеш кога да правиш добро.
Всички причини и последствия се дължат на отклоненията от Дао. Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат околните пътища.
Лао Дзъ не е човек. Той е Дао. Той се е слял с Дао и затова Лао Дзъ присъства, но отсъства. Затова учените още спорят, съществувал ли е или не е съществувал. Той е над тези неща: той нито съществува, даже и не отсъства – той е нещо по-дълбоко.
Казва: Всички слова са само отзвук на тишината. Това означава: не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая. За безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.
Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.
И така, словото не може да предаде безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази истина и затова трябва да се търси тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.
Мъдростта му:
Думите имат начало; делата имат същност.
Мъдрият не се грижи за живота си. Тука не искам да обяснявам всички тези глупави борби за оцеляване, защото въпросът не е въобще борба за оцеляване, а за себепознание и познание на Дао. Значи, мъдрият не се грижи за живота си, затова и той живее. И защото не мисли за живота си и за делата си, те сами се уреждат. Просто не мисли, за да не им пречи. Той живее в Дао а Дао знае как да урежда всичко.
Покоят е целта на движението.
Мъдрият се избавя от всичко излишно.
Който тръгва против Дао, ще загине преждевременно. Значи, който тръгва против Дао, против истината, ще загине преждевременно.
Постигналият Дао не използва войската, той използва Дао. Никакви оръжия, никакви автомати, никакви саби, никакви сопи – той използва Дао, това аз го казвам – т.е. самият човек е вече оръжие. Дао в него е вече оръжие, и истината.
Да прославяме победата означава да се радваме на убийствата. Дао отрича победата. Лао Дзъ отрича победата.
Няма по-голямо нещастие от неовладяните страсти.
Няма по-голяма опасност от жаждата за богатство.
Мъдрият не вижда, а всичко разбира; бездейства, а всичко постига.
Висшето съвършенство изглежда вредно, но ползата от него е безкрайна.
Да останеш слаб е могъщество. Голяма тайна има да знаеш как да си слаб. Да усъвършенстваш себе си, това е искреност – въобще това е методът.
Мъдрият всяко нещо приема като трудно и затова нищо не му е трудно. Някои го приемат като лесно и може да стане много трудно. При Лао Дзъ е друго: приема като трудно и нищо не му е трудно, защото за Дао няма нищо трудно.
Трябва да се почва с това, което още го няма. Вижте какви тайни, мъдри съвети, всеки да ги тълкува по своему.
Когато хората са отстранили великото Дао, появили се човечност и справедливост. Човечност и справедливост са изкуствени неща. Те не могат реално да те ръководят. Дао е истинският ръководител и най-естественият Учител.
Когато човек действа неправилно, той изгубва Дао, т.е. той изгубва своя път.
Следвам Дао, казва Лао Дзъ, но не Го придобивам. То ме придобива. То не е наша работа, кога и как ще действа в Дао – следвай Го и не Го придобивай.
Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща. Ще обясня: Дао е спуснало от Себе Си едно същество и го е нарекло Лао Дзъ. И чрез него говори, върши си работата и после си го поглъща отново в Себе Си.
Лао Дзъ е едновременно и мъдър, и прост. При него нещата са слети в едно – нито едното, нито другото – и двете. Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички, и противоречи на логиката.
Лао Дзъ не е учение, Лао Дзъ е откровение. Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. Прекрасна смърт – който умира, се радва на дълъг живот.
Безмълвието позволява да намериш пътя си.


ДАО

Дао не се постига с дисциплина. Всичко постигнато с дисциплина се изгубва. Дао се постига с любов. Толкова просто! Не може по-просто да бъде казано – това е мъдростта. Дисциплината е насилие – налагаш, налагаш, но няма любов – нищо не можеш да познаеш. Дао се постига със същност. Какво търсите? Защото извън съзнанието няма Дао, а вътре в съзнанието няма нищо. Блажен е този, който е уловен от Нищото, от Пустотата. Блажен е този, който е уловен от безкрайността.
За да намериш Дао, не ти трябват никакви техники и методи, достатъчно е най-простото разбиране.
Най-големият секрет на Дао е простотата. Забележете колко просто, по-просто не може да бъде – простотата.
Който е открил Дао в себе си, може да преодолее всичко.
Покоят е тайна на Дао. Този, който познава покоя, разсича страха, света и смъртта.
Имаш ли Дао, изгубил си смъртта. Ти си губещ. Имаш ли Дао, ти ставаш губещ – изгубил си безпокойството, вече не можеш да се безпокоиш, нямаш такава способност. Защо? Няма го умът.
Дао се постига с пълно загубване на себе си. Ако не искаш да се изгубиш, тогава ще се безпокоиш.
Който знае себе си, е в безпокойство; който не знае себе си, е в Дао, той е в покой.
Знаещият се обменя със себе си, а незнаещият се обменя с Дао. Такава е тайната, ще говорим по-нататък за Боян Мага – абсолютна любов към незнанието, абсолютна жажда за неизвестност. Затова за него малко се знае, но аз ще ви разкажа много неща за него, защото това е велика тайна не просто в българската история – това е тайна отвъдна, прекалено дълбока тайна.
Този, който познава Дао, не обича да говори за това, това се нарича тайнствено съгласуване.
Дао е начинът, по който става всичко. Забележете, колко просто: каквото и да мислим, Дао е начинът, по който става всичко. Това не е по нашия начин и много е хубаво, че нещата не стават по нашия начин. Затова Учителят казва: В този свят едно от най-благословените неща е невежеството.
Тези, които следват Дао, изпреварват събитията; тези, които следват себе си, събитията ги изпреварват.
Най-интересното при Дао е, не как се изразява Дао, а как се скрива.
Дао живее в хаотичен порядък.
Дао не държи на словото, а на радостта. Може да говориш каквото си искаш, но въпросът е имаш ли постоянна радост. Каквато философия ако искаш си имай, каквото и учение ако искаш говори – Дао не държи на словото, нито на науката, а на радостта.
Дао е съкровена изтънченост, не умствена – съкровена изтънченост. Дао е спокойно; вселената е неспокойна.
Добрият плувец потъва; добрият ездач пада от коня си – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.
Този, който е придобил Дао е слаб във волята, (забележете, слаб във волята), но силен в Дао, силен в делото. С помощта на слабостта ще се окажеш силен, въпросът е да живееш в Дао, в съкровеното.
Дао е саморазкритие в съкровеното. Значи, ако ти държиш на съкровеното като принцип, Дао все повече ще ти се саморазкрива. Ако държиш на умственото, това е вече друг въпрос.
Птиците живеят в гнезда; хората живеят в жилища; Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.
Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти. Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойство, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.
Мъдрият храни в себе си чисто Дао.
Дао е незрима видимост.

АУМЪ
Източник



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.