Предишна лекция: Халил Джубран - Конфуций - Новалис - Емерсон - Метерлинк - Парацелз ~ Елеазар Хараш

АУМЪ

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

Смирението ни дава това, което нямаме.
Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.
Смирението е началото на всички блага.
Бедствията са повод за благодарност към Бога. Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и всякакви, християнски монаси.
Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.
Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.
За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.
Бог ни е дал сила да побеждаваме, не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.
Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.
Божията помощ и тежкото прави леко.
Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.
Няма нито една добродетел, която да може да устои, без основата на смирението.
Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог. Значи, когато Бог е решил да действа, никой не може да го спаси.
Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. Сещам се за една монахиня, за която скоро стана въпрос и в София, Метхелд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: Колкото по-мизерен става живота ми, толкова по-широка става душата ми. Значи, колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато обикновеният човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ща говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.
Гледай на Божията сила, а не на трудността на обстоятелствата. Значи, къде трябва да е насочен погледа ти? Няма значение колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила. Значи, гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата.
Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.
Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.
Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастния човек.
Този, който е изпълнен с любов, той е изпълнен със Самия Бог.
Ние водим борба не с видимите хора – воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма; затова и победата е голяма.
За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.
Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.
Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.
Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.
Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.
Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцета на т.н. врагове.
Христос ни е заповядал, не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето, това е в нашата власт. Докато другото – не е.
Облеклият се във вярата и страшен за невидимите врагове. Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхелд. Тя казва: В заслепението най-ясно Го виждам. Целият й стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.
Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша. Ето вижте искреност. Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?
Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.
Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.
С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.
Любовта Божия е рая, в който е живял Адам.
Ще попиташ: по какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.
Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим на тайно.
Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.
Началото на доброто е страх Божий, а краят е любов към Бога.

ТУРСКАТА МЪДРОСТ

С търпение горчивото става сладко.
Господ помага на истината.
Злото отмъщава на този, който го прави. Тука се сещам за една шега, която разказах и в София, за един голям стрелец, който мислел, че... На пет-шест метра той стрелял срещу една мечка – четиридесет и седем куршума и не можал да я уцели въобще. И все пак накрая той носи в един чувал мечката умряла и го пита един ловджия: Ти как я уби, как умря? – От смях. Т.е. животинското царство се присмива на човешкото. По-голям, според мен, щеше да бъде смеха, ако той беше я уцелил, защото друг дух, кармичен, щеше да го уцели и тогава вече става съвсем плачевно. Просто и в двата случая е плачевно.
След време ще говорим такива неща, те спадат към чистия смях, така съм ги нарекъл и има много такива случки, които имат много красиви подтекстове. Понеже сега се сещам за още два, ще ви ги кажа: Единият е с Настрадин Ходжа, питат детето му – то е съвсем мъничко – питат го: Що е това патладжан? И то – голям мислител, мъдрец – казва: Розово-кафяво теле, което не си е отворило очите. Настрадин е във възторг, слуша го: - Бащичко! Огледален образ! Аз не съм го учил! Каква мъдрост! И казва: - Кръгъл глупак!
И другия случай с един, в ресторант, казва на келнера: - Келнер, в супата ми има муха! Келнерът казва: - Не се страхувай! Паякът, който е на хляба ти, ще я улови! Значи, след време ще тълкуваме, ще ви кажа каква култура се крие зад тези неща, сега само ви ги загатвам, тъй като ще говорим по-нататък специално за това.
Да продължа, турската мъдрост:
Невежият е враг на себе си.
Не е срамно да си беден; срамно е да си мързелив.
Който сее с дявола, ще получи слама.
Не умирай заедно с умрелия. Може да съчувстваш, макар че и то не е на място. Моли се, радвай се – той почива, в края на краищата дошло е време за почивка. Ще видите после какво казват траките, каква награда. Нещо което – казват – животът не може да ти даде, но смъртта може.
Който падне в морето и за змия се хваща. Разбира се, опорната точка е вътре в нас, трябва да се хванем за себе си, но когато няма опорна точка, и за змия се хваща.
Само Аллах е безгрешен.
Аллах помага на онзи, който казва истината.
Стената рухва от влагата, а човекът рухва от мъката.
Набави си онова, което ще ти потрябва, докато още не ти е потрябвало.
Един път хапни, хиляда пъти благодари. Ето отново важността... Подготвяме следващата книга за благодарността – прекрасна книга по Учителя.
Не отваряйте врата, която трудно се затваря.
Истината е като кратунка – никога не потъва.
И водата спира да тече пред истината.
Който няма религия, няма и милост.
Не преминавай през вода, чието дъно не се вижда.
Който е доволен от малкото, много намира; който дири многото, на открито остава.
На вода не се облягай.
Има паднал от клон; има и паднал от себе си.
На пътника – път; на жабата – блато.
Търпението е спасение.
На сладък разговор насита няма.
Когато птичето е сираче, Бог му прави гнездото.
Който много говори, много греши. Мълчаливият си знае работата. Наистина, колкото по- е мълчалив човека и по-отдаден, толкова повече той си знае работата.
Да събереш дяволите е лесно, но да ги разпръснеш е мъчно.
На когото съвестта е чиста, той и на гръмотевици спи.

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

Бъди смел, но без дързост; бъди герой, но без самохвалство; говори приятно, но не ласкай.
Оранжевите дрехи не правят монаха.
Сабята убива само веднъж, а услугата – много пъти.
Украшението на човека е мъдростта; украшението на мъдростта е спокойствието; украшението на спокойствието е смелостта; украшението на смелостта е мекотата.
Умът е миналото, умът е бъдещето, но в реалността не съществува ум.
Чрез непривързаност умът престава да съществува. И казва Яджнавалкия (понеже скоро стана въпрос, в София ме питаха за медитацията; и аз съм говорил, след време пак ще говоря, но на дълбоко ниво не съществува медитация – вижте какво казва Яджнавалкия, наистина е така): Не съществува медитация, а само изчезване. Когато се случи изчезването, тогава къде е медитацията, къде е медитиращият? И казва още Яджнавалкия: Съществува само безкрайност. Природата на Брахман, на Абсолюта, е безкрайност. Безкрайността е отвъд блаженството, тя не се ограничава. Брахман сияе в безпределното.
Твоят Брахман няма тяло, няма тела – той има само безпределност. Брахман не е нито обвързан, нито свободен. Брахман е безпределен. Ние мислим, че световете и хората съществуват; съществува само Абсолютът и Брахман, а световете и хората живеят и умират.
Всичко живо е в Него. Всичко умиращо се връща при Него, защото всичко е само Той – Абсолютът.
Брахман странства единствено в Абсолюта. Когато си в Брахман, в духа, Брахман е в Абсолюта. А когато си в Абсолюта, не търсиш вече истината, тя е погълната. Тука има само пълнота и безкрайност. Тука всичко друго е погълнато, включително и истината.
Този Брахман е пуст откъм светове и поради това – преизпълнен с Абсолюта.
Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо.
Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.
Брахман е велик. Той е живото, вътре в живота, но Той не търси живота. Той търси тайната на Себе Си, която е в Абсолюта. Така Той се храни с неоткриваемото.
Вселената е външното; Брахман е вътрешното, но Брахман търси във вътрешното най-вътрешното, и това е Абсолютът.
Брахман знае накъде да странства, защото Той знае своята нероденост.
Океанът ни изглежда голям, но капка изтляваща е той, пред погледа на Абсолюта.
Ако познаеш Брахман, как можеш да тъгуваш по вселената и световете? Ставаш неспособен на тъга, защото Брахман търси единствено Абсолюта и чрез Него осъзнава своята нероденост.
Брахман е син на великата Нероденост. Брахман, т.е. духът в нас, чистият дух се отрича дори и от чистото, вдъхновено съзнание и започва да търси неговия произход в Нероденото, което е не вдъхновено съзнание, а Върховно, Бездънно съзнание.
В Абсолюта няма изгрев и залез, защото кой ще му изгрява и кой ще му залязва? Той е дал нещо от себе си на изгрева и залеза, но Той ги превъзхожда.
Брахман не живее в световете. То е потопен в Абсолюта и поради това Той е сроден с тайнствения покой и безметежност. Дотам е предела на Брахман, дотам е неговото изумление.
Природата на Брахман е чист извор, но Абсолютът е, който тече в тази изворност. А Брахман е сроден с Него и се наслаждава, но това не е блаженство, защото блаженият се наслаждава на своята хармония, а в Брахман Абсолютът се наслаждава на Себе Си.
Блаженият е съчетан със своята душа. Има блажени, които са съчетани със своя Брахман, със своя дух, но чистият Брахман търси нещото отвъд себе си. Така Той се отделя от Блаженството и навлиза в Абсолюта.
И пробуждането, и невежеството са чужди за Брахман. Чистият Брахман ги превъзхожда, Той е скрит в Абсолюта.

ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ
(пословици, поговорки и изречения)

Мъдрият подход е по-важен от лошите времена. Няма значение какви са времената.
Ако сме господари на себе си, и Бог ще е на наша страна.
Ние имаме към Бога заветни отношения, а Той ще ни даде отглас.
Тайната вътре в нас струва повече от злато.
Животът е едно дълбоко проучване на себе си – на тайната в себе си. Това казах скоро и в София: много хора дават един погрешен съвет – “Вярвай в себе си”. Напълно погрешен съвет, но просто... земните, понеже не знаят какво говорят. Правилното: Вярвай на Бог в себе си, за да може след време да вярваш и в себе си, но вече чрез Бога. Значи, вярвай на Бог в себе си, за да имаш възможност след време да вярваш в себе си по правилния начин – чрез Бог.
Само чрез мъдър опит намираме себе си. Този опит създава зрялост.
Който истински търси своя път, се отделя от времето на света.
Смъртта е наградата и смисъла на мъдрия път. Смъртта е тази, която ни награждава богато. Тя е това, което животът не може да ни даде.
Смъртта е потокът на безсмъртието и свободата. Ако имаш в себе си дълбочината да приемеш смъртта, тя вече не е смърт, а смисъл.
Смъртта е награда за мъдрия и тъмница за невежия.
Когато станем мъдри, ще преодолеем себе си. Много е важно, казвам същото, което казах и в София: едно от най-опасните неща в човека е висшия Аз, не низшия. Низшият, той прави тежка карма. Ал Халладж казва: Произходът на злото е във висшия Аз. Запомнете: Когато висшият Аз се откаже от себе си, както направи Юда, както и Христос, тогава Бог нахлува в човека. Това е вече истинско познаване на тайната на живота. Докато имаш висш Аз, Бог ще каже: Оставете го, той си има дълбоки разбирания, разумни. Но кой може да е по-разумен от Бога? И т.н., след време ако трябва повече ще обяснявам това.
Когато не разбираме смисъла на пътя си, тогава светът става наш дом; когато не разбираме себе си, светът ни ограбва.
Който не е преодолял себе си, той не е човек.
Ако сме мъдри, смъртта става наш древен приятел. Смъртта се скрива от нас и ни показва пътя към Бога.
Ти можеш да обичаш само тогава, (една прекрасна мярка всеки да огледа себе си, щото много хора си въобразяват, че могат да обичат; ето я мярката, преди съм я давал от Учителя, сега – от траките), когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Пак ще повторя: Ти можеш да обичаш само тогава, когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Ако ти тогава царуваш, (ще обясня), и си пълен със себе си и с Бог в себе си, много ясно, че когато живееш с друг, вече можеш да обичаш истински и да общуваш с Бог в другия, и да се получи нещо прекрасно.
Любовта не е в това да даваш, а да бъдеш мъдър.
Мъдростта е неуязвимата светлина. Значи, има светлина, която е уязвима, но мъдростта е неуязвимата светлина.
Мъдрият вижда скритото.
Животът ни учи, а смъртта ни обогатява.
Нашата религия е пламъкът на реалността. Между другото, само да ви кажа, че дванадесет века преди Христос, във Варна са живяли много силни траки – корбúзите. Но когато ще говоря по-нашироко за траките и за тяхната мъдрост, ще ви говоря повече и в такъв смисъл.
Силният трябва да изгуби силата си в Бога, за да получи реалност от Него.
Близостта с Бога, с реалността, е близост с древен приятел.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

Прекрасна мъдрост. Тя не спада към най-дълбоките мистерии, тъй като тука говорим главно за светци, монаси. Светците, както ви казах и преди, са деца на ангелите, но много важна мъдрост. През нея се минава, за да се стигне след време до мистериите, до дълбоките неща и т.н. Затова и говорим за нея.
Християнската мъдрост:
Не помнú извършените от тебе добрини, за да ги помни Бог.
Коя е дрехата на душата? Добродетелта. А кое е голотата? Порокът.
Чуй Бога в заповедите, за да те чуе Той в молитвите.
Злото се стреми да се скрие и да се спотаи в мислите на човека. По друг начин казано, Учителят го казва: Злото изпраща своите куршуми в човека във вид на мисли. Така то атакува човека, чрез шепот, във вид на мисли.
Когато предприемаш нещо коварно, не мисли, че го правиш на някого, защото сам се оплиташ в своята мрежа.
С нашите зли сили се хранят демоните и получават силата си, за да воюват срещу нас. А с отдалечаването ни от злото, те се изтощават от глад и губят сили.
Който прави зло, е наследник на дяволите.
Където е истинската любов към Бога, от там бяга всяко зло.
Никой не е така страшен за демоните, както смиреният човек.
Който не иска доброволно да се смири, той ще бъде смирен по неволя.
Даже и да нямаше дявол, безбройни пътеки водят алчния човек към ада. Както виждате, алчният човек няма нужда от дявол; няма нужда дяволът да му удари някакво рамо – просто самата алчност е дявол. Това е достатъчно. Без помощта на дявол, той пътува към ада.
Ако Бог, който знае вашите страдания и може да ги премахне, но не го прави, то без съмнение е, че Той чрез тях промисля и се грижи за вас.
Ако ти не си простил на врага си, не на него си нанесъл вреда, а на самия себе си.
Искаш ли изкушението да не те победи – отсечи своята воля и се отдай на Божията воля.
Когато нямате в себе си спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение. Когато нямате в себе си спокойствие, може да имате много други хубави качества, но нямате същественото, за което Учителят е казал: Първото качество на Бялото братство – смирението. Самата дума е много красива – с мир в себе си – тя просто си показва какво носи смиреният човек. Смирението е висота.
От себе си никъде не можеш да избягаш. Където и да отидеш, сам себе си трябва да понесеш.
Изкушенията идват върху едни, за изглаждане на минали грехове, а върху други – за предотвратяване на възможни бъдещи грехове.
Без волята Божия нищо не може да се случи.
Всеки живот е дивна тайна, известна само на Единния Бог. Аз скоро казах това в София, което е казал Мерлин: Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят. Но ясновидците го знаят, разбира се в кавички... Значи, ясновидците знаят и бъдещето, може да отидат даже и по-дълбоко; но боговете не го знаят.
Няма в живота случайни обстоятелства. Всичко е промисъл! И това се потвърждава и от Учителя: Какво е случайността? Закон, който слиза от високо измерение, това е случайността. Така някой път някоя случайност може да ти промени целия живот. Случайно ли е това? Това е промисъл.
Когато правим всичко, което зависи от нас, получаваме изобилно Божията помощ.
Старай се да не робуваш на собствената си воля и ще сразиш главата на змията.
Всичко е от Бога – и добро, и скръбно, и недостойно. Ето го обяснението – всичко е от Бога: и добро, и скръбно, и недостойно. Доброто е благоволение, скръбното е замисъл, а недостойното е допущение. По благоворение е, когато живеем правилно; по замисъл е, когато биваме вразумявани; по допущение е, когато не се поправяме.
Бог е Всеизпълващ и няма място без Неговата власт. Той се открива на всеки според необходимото.
С много молитви трябва да събираме разсеяните си мисли.
Онзи, у когото няма разкаяние, той не ще се заеме и със своето самоизправление.
Прелъстени са тия, които са възложили упованието си на самите себе си.
Който сам себе си укорява, него сам Бог го оправдава.
Видиш ли някой пропаднал, знай, че той е следвал своята собствена воля. Няма нищо по-опасно от това и по-пагубно.
Постигналият отсичането на своята воля е достигнал до мястото на покоя.
За Бог казват: Той изпреварва бързите, надхитрява хитрите, поваля силните, смирява гордите, побеждава всяка сила.
Дори и да се отличаваш с пост, молитва, милостиня, целомъдрие или много други добродетели, без смирение всичко това ще се разруши и ще погине. Спомням си, един приятел в София, издател, казва: Всичко мога да направя, всичко мога да постигна. Викам: Ей сега ще ти кажа едно просто нещо, което въобще не можеш. Казва: Мога и магии, и всичко! – Ето ти: стани смирен човек. – Това не го мога. Как ще го можеш?! Смирението – единственото качество, което демоните не могат да го имитират – прекалено дълбока вода. Понеже в гордия човек има его, той не може да стане толкова малък, че да изчезне и Бог да влезе в него. Всичко друго може да се имитира: молитвен дух, пост и т.н., не искам да изреждам. Смирението, тоз, който го е постигнал, може да го различава и да го види. Но то не е точно въпрос на постигане, то е нещо по-дълбоко, по-нататък ще обяснявам. Смирението е дълбока вода и то позволява да възприемаш съвсем правилно Бога и Истината. Без него имаш малко по-други възприятия. Ето защо е важно, трябва да се проучва. Издадохме преди време една книга, след време пак ще я преиздадем, поради важността. Но аз ще го обясня по-нататък по друг начин. Единствено добродетелта на смирението, пак казвам, е такава, че демоните не могат да я подражават.
Смирението е небесен живот на земята. Всички съкровища се намират в смирението, защото в смирението има всичко и от там започва всичко.