УЧЕНИКЪТ

1. Ученикът никога не задава въпроса: „защо“.  Ученикът не работи с този въпрос, ученикът никога не задава този въпрос.  

2. Ученикът е всякога по-дълбок от всичко което се случва – всякакви събития, всякакви трудности, всякакви нещастия, всичко. Тука говорим за Духа на ученика. Това, което го изнасям е продължение на свещените думи на Учителя. Четвърти том, който след време да се надявам, ще имам време и за него, ще издам, това е едно малко продължение, чрез Учителя.

3. Ученикът не се храни с вегетарианска храна, а с Любовта. Тука няма обяснения, нещата се казват кратко и ясно, те са специално за ученика, не за хората от света, затова няма обяснение. Някой път само загатвам нещо. Пак ще повторя: ученикът не трябва да яде вегетарианска храна – това не означава, че трябва да яде месо, тука наблягаме на истинската храна - а с Любовта. И плодовете са илюзия, не казвам сега „не яжте плодове“ – някой да не хукне да се откаже от плодовете. Единствената истинска храна, наречена още елексирът на Живота, плодовете не са еликсир, те са хубави; там работят ангелски сили, духовни сили, но не са еликсир.

4. В погледа на ученика няма време и вечност, има само Дух и Истина. Той не си губи времето, в кавички казано, с времето и Вечността, той живее в Духа.

5. В ученика няма способност за гняв, просто не може, няма, изгубена е някъде по Пътя - по кой път? По Пътя на Любовта. В ученика няма способност за гняв. Аз лично съм се учудвал, пробвам, мъча се, много хора са ме предизвиквали, абе не мога да се разгневя и толкоз, не се получава, не ми помагат никакви усилия. Едно от нещата, което учението дава е това. Другото е - не може да мразиш. Как ли не съм се мъчил, не се получава – това е друг въпрос. Няма способност за гняв, няма от къде да дойде, т.е. в дълбокото - пак казвам – в Духа, висшата Душа, петото тяло, няма гняв, просто няма.

6. Когато ученика иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин, това е начина да му говориш, не да изнасяш проповеди или да даваш съвети както някои. Когато ученикът иска да говори на Бога той се моли по съкровенния начин. Какво означава съкровения начин? – Закона на необятната Любов – правя едно загатване – закона на необятната Любов. Тука въобще няма място за обърканата човешка Любов, говорим за необятната Любов на ученика. Това е съкровения начин.

7. Ученикът познава закона на Вярата. Той гласи: ТОВА В КОЕТО ВЯРВАШ, ТОВА ОТКЛЮЧВАШ – такива сили. Дали са тъмни, дали са духовни, дали са Божествени – това, в което вярваш, това отключваш. Ако вярваш тотално в Бога, отключваш Бога и Той започва да тече в тебе. Пак повтарям: това в което вярваш, това отключваш – златен закон за Вярата. 

8. Ученикът никога не осъжда. Забележки прави, но както съм ви обяснявал, забележките са по закона на Любовта – критиката не е. Пак повтарям: ученикът никога не осъжда. Всеки който осъжда, пропада в осъждането си. Всеки който осъжда, ще бъде трижди осъден.

9. Ученикът вижда Бога навсякъде и Бог го вижда - т.е. те си разменят погледи, това е една вътрешна идея. 

10. Ученикът знае, че здравето е част от тялото на Любовта – може да се нарече тялото на Христос – едно и също нещо. Ученикът знае, че здравето е част от тялото на Христос или петото тяло, тялото на Любовта, висшата Душа. Той знае, че болният оздравява когато е достоен за изцеление, т.е. благословение. Може да се скъса да търси лекари, няма да му помогнат, той трябва да стане достоен, трябва да знае какво се иска от него: вътрешна промяна и т.н., разумност, промяна. Той знае, че болният оздравява, когато е достоен за изцеление, т.е. достоен за благословение. Тогава Бог няма проблеми и болният ще бъде изпратен на подходящо място, иначе ще се разхожда по екстрасенси, по лекари и т.н. Някой път, ако екстрасенсът помогне на лекаря може да се окаже с много по-лоши последствия; нито той знае това, нито екстрасенса знае, но това са други моменти, когато трябва ще ги обяснявам. 

11. Ученикът посреща трудностите с усмивка. Говорим за всякакъв род трудности. Ученикът посреща трудностите с усмивка. Дали тя ще е широка или много широка, това е друг въпрос, може и да е вътрешна, въпросът е, че усмивката е там. 

12. Ученикът е разумен – ще обясня, защото разумен, има много значения. Едно от значенията означава Божественост, тука няма де се спирам подробно – т.е. той изплаща кармата си с търпение, неразумният я плаща със страдание, това е разликата. Разумният я изплаща с търпение, не роптае, неразумният я изплаща със страдание. Не казвам че това е лошо, страданието може да облагороди човека, а може да се превърне в мъчение, зависи от човека. 

13. Ученикът не е щастлив и радостен, той е истинен. Не е щастлив и радостен, той е нещо много повече. Много пъти ме питат: ама ти щастлив ли си? Не съм щастлив, няма да бъда, добре. Пак повтарям: ученикът не е щастлив и радостен, а истинен. Някой казват: Не ти вярваме, ти си щастлив. Не ги убеждавам.

14. Ученикът знае, че в сравнение с Любовта, знанието е невежество. Просто невежество, няма да обяснявам, дълбоко невежество, голямо невежество, с една дума – невежество. Ето защо той действува с Любов. Действува с Любов, т.е. действува с Бог. В Китай това го наричат “у вей” или пък “у уей” – означава, чистата постъпка, безкористната постъпка, недеяние, благородната постъпка, т.е. да действува с Дао. Няма значение как го наричаме, това е действие с Любов. 

15. Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този Живот и във Вечността е Любовта. Никакво друго осигуряване, Учителят казва: абсолютно никакви банки. Няма да обяснявам защо е глупаво и въобще да не засегнем някой. Единственото истинско осигуряване и в този Живот, и във вечността, е Любовта. 

16. Ученикът е пробудено същество. Накратко какво означава това? Той първо живее правилно, а после се учи, а не обратно.

17. Ученикът вярва в Истината, а не в звездите или в бъдещето. Това е конкретно казано. Без Истината твоите звезди ще угаснат, а бъдещето ще бъде в упадък. Ако искаш да го знаеш, ето аз казвам бъдещето: твоите звезди ще угаснат, наред, всичките, а бъдещето ти ще бъде в упадък, просто нямаш избор – това е за отделените от Истината. 

18. Ученикът знае, че истинският спасител на човека никога не е външно явление. Истинският спасител е дълбоко вътрешно явление. Ако имаш Любовта ти си спасен, Любовта е Бог. Може да не си чувал никога за думата Бог, има такива индианци, те вярват само в Истината, въобще тази дума „Бог“ не са я чували. Вярват само в Истината и се стараят да живеят по закона на Любовта. Те са спасени. Ако имаш Любовта, това е Бог, Бог е Любов и това е твоето спасение. Въпросът е, дали имаш Любов, иначе, много ще говориш за спасение и ще го търсиш, но Любовта е това.

19. За ученика отчаяние няма, отчаянието е забранено. То не съществува, не че въобще го няма, някъде го има, там заедно с илюзията и тоз който обича илюзията, казвам: аз говоря за ученика. Дали ще го разстрелват, дали с един куршум или със сто, никакво значение няма и никакво отчаяние няма, защото куршум никога не може да докосне Духа, просто куршума няма шанс, той така глупаво е устроен, че не може да докосне Духа, пък може и да е умно – не знам. 

20. Ученикът знае, че злото бяга от молитвата, т.е. Огненото Слово. Интензивната молитва е Огън всепояждащ. Ако имате някакъв проблем може спокойно да не идвате да ме питате: какво да правя – макар, че много хора идват, все повече и повече. Просто започваш Огън. Ако проблема ти е голям, започваш с часове, няма да искаш с няколко секунди молитва да излъжеш Бога, почваш с часове, както аз съм стигал до единадесет часа близо и половина, Огън; направо бях забравил себе си. И това помага много, тренирал съм много упражнения в концентрация, в този Живот, не мога да кажа милиони, но мога да кажа стотици хиляди, и когато имам много проблеми. Аз имам много врагове, привидни, лекциите ги създадоха, тези които не разбраха лекциите станаха малко или много врагове и те ми костват много, включително от братството. Не само, че забраняват книгите ми на Рила и насам натам, новото ръководство и то е на единно мнение, няма никакви проблеми. Когато ги забраняват, книгите ми вървят повече. Това съм го забелязал отдавна и аз продължавам да ги обичам, но Божественият закон не прощава, този закон не може да прости. 

21. Ученикът има истинска Любов и затова той всякога сияе – не човешка, истинска, и затова той всякога сияе. Това не означава, че винаги е на показ – всякога сияе, защото Любовта му не зависи от другите, той не държи въобще да го обичат, той просто обича. Любовта му не зависи от другите, така той живее в Бога и там е мястото на истинската Любов. 

22. Ученикът е неспособен и на най - малкото зло - нито в мисълта си, нито в чувствата си, нито в действията. Например, САМО ЕДИН ЧОВЕК да имаш ДА МРАЗИШ, МАКАР И МАЛКО, НЕ РАЗЧИТАЙ, ЧЕ ЩЕ ИМАШ РЕАЛНА ВРЪЗКА С БОГА И С УЧИТЕЛЯ, вече можеш да не разчиташ. Най-малката омраза, който и да той; ако мразиш животно или нещо друго, най - малката омраза прекъсва връзката, свещенната връзка с Бога, защото Бог се намира и в това същество, което ти мразиш. Вътрешно трябва да си дадеш отчет мразиш ли, защо мразиш и да искаш Бог да ти помогне, да те изпълни със Себе Си, за да изчезне и най-малката омраза. 

23. Ученикът е търпелив. Ако някой иска упражнение за търпение веднага му го давам, има много упражнения. Едното дадено от Учителя: купуваш един килограм житни зрънца и почваш да ги броиш всичките. Колкото ги изкараш, си отбелязваш, просто упражнение, който иска може да го пробва. Ученикът е търпелив. Когато търпиш злото, ти го побеждаваш, в смисъл – овладяваш, казвам това, защото някой да не мисли, че е станал голям победител, ти го побеждаваш, т.е. овладяваш. Това е и метод на Бога, само, че ние сме търпеливи, а Той е дълготърпелив, това е разликата. Казвам това, защото някой ангели се чудят защо Бог търпи дявола, има ангели, които не знаят защо Бог търпи дявола, но Бог е дълготърпелив. Бог побеждава не със силата си, а с търпението си, т.е. силата на Любовта, търпението е силата на Любовта.  

24. Ученикът знае, че с Любов и молитва той е по-силен от всичко, в това число и от  света.

Елеазар Хараш