Сега аз не искам да ви направя калугери и калугерици, не искам да ви направя богаташи, не искам да ви направя сиромаси, не искам да ви направя генерали, полковници, нито последни просяци. Не искам да ви направя и светии, даже и ангели не искам да ви направя. Пожелавам ви добре да се учите, Господ да е доволен от вас. Сега ви предстои учение, какво ще мислите за ангелите. Сега ще учите в училище азбуката. Каквото правите, добре да го правите.

За оня свят не мислете. Свършете земния живот и тогава ще мислите за оня свят. Оня свят като на кино ще го гледате. Един, който не е свършил отделенията, какво ще мисли за гимназията? Може ли да влезе в гимназията? – Невъзможно е… Онова дете, което се зачене в утробата на майката, ако иска да излезе на първия месец, какво ще стане? На втория месец ако иска да излезе, нищо няма да излезе, и на третия, и на четвъртия…

Сега аз искам да ви предупредя. Аз не искам да изнеса вашите погрешки. Мене погрешките, които имате, не ме интересуват. Мене човешките погрешки не ме интересуват. Мене ме интересуват добродетелите, благата, дарбите, които хората имат. Онези неща, които вие ги знаете, те са за вас. Кой човек е лош, мене това не ме интересува…

Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Ще обичаш светлината, която Бог изпраща в света, ще оценяваш очите. Ще обичаш звука, хубавите думи, които чуваш. Ще лекуваш ушите. Ще дишаш хубаво, въздуха ще приемаш чрез носа си. Като ядеш, ще благодариш на Бога за храната, която ти дал. Не да се мръщиш, че това не е хубаво, онова не е хубаво, да кряскаш. Мъжът дойде, кряска на жена си, че не е хубаво сготвено. Да каже: Днес аз ще готвя заради тебе…


Трябва да се измени писането. Мома иска да се жени. „Любезни, откак те видях, вече целият свят ми светна, сърцето ми трепери, аз те обичам, готова съм за тебе всичко да направя.“ Туй писмо да го задържи. Всичко, каквото пише, да го направи – да види дали може да го направи. Какво ще му казва – то са фалшиви банкноти, които нищо не струват…

Господ вас ви изпитва. Гледам, двама седят и той поглежда другарката си, казва: „Тази ли Господ намери да ми даде?“ Тя го гледа и казва: „Този ли намери Господ да ми даде?“ Гледа някого друг. Господ я пита харесва ли този. После не го харесва. Че кой е крив? В началото я питаше – тя го харесваше. Сега не го харесва.

Аз да ви кажа защо не го харесва. Най-първо, тя счита, че е здрав и може да ѝ носи вода. Пък тя донесе вода от чешмата. Освен че не носи, но нея кара да носи вода. Казва: „Втасахме я, аз мислех той да носи вода, сега аз трябва да нося. Затова ли се ожених?“ Ето погрешката. Най-първо да каже: възлюбленият да иде на чешмата, двамата да идат, 3 месеца да отиват, да види дали ще може да носи вода. Тя без проба предполага – то е теория…

Аз казвам: Мирът иде отгоре. Идат щастливите години, когато Бог е определил да опита съвременното човечество. Бялата раса се намира на едно голямо изпитание. Аз желая доброто на всички народи…

Кое трябва да приложим и в какво седи нашата човещина? Единственото нещо, което ни препоръчва пред очите на Бога, то е Любовта, която работи в нашата душа. Това радва Господа. Като гледа, се радва, че има деца, които са готови да изпълнят волята Божия…

Ако ние не може да представим Бога в тази красота, която Господ изявява, защо сме дошли на Земята? Като свирим, за Него да свирим. Като шетаме, за Него да шетаме. Като орем, за Него да орем. Като учим, за Него да учим. Каквото правим, Той да е в ума ни. Той е далече, Той не иска да хвърли сянка върху нас. Абсолютна свобода ни е дал – каквото правим, да го правим тъй свободни, както е Той свободен. Тогава ще имаме Божието благословение. Всеки да работи каквото сърцето му иска да работи. Да не ходим по ума на хората…

Българите имат едно предназначение от Провидението – искам да им дам подтик да служат на Бога. Ако вървят по този път, ще имат бъдеще. Ако се откажат, ще носят своите последствия.

Вие ще кажете: „Да е надарен човек.“ – Бог ви е дал дарби, но и досега не вярвате в туй, което ви е дал, чакате да се преродите втори и трети път. Сега сте преродени, използувайте сегашния живот. Вие като сегашния живот никога няма да го намерите. Следващия път като дойдете, съвсем други ще бъдат условията за вас…

Човек, който постоянно има копнеж за Любовта, той е човек с бъдеще. Туй трябва да влезе в ума ви, помнете го.

Най-хубавото нещо, което може да ви каже Любовта, е единственото благо в света. Тя е, която ни е въздигнала. Когато казва Бог: „Да направим човека по образ и подобие Наше“, то е Любовта, която казва: „Да направим човека.“ Любовта като проговори, Бог тогава направи човека…

Казваш: „За онзи свят съм вече.“ Въобразяваш си онзи свят такъв, какъвто не е. В онзи свят ще срещнете само онези хора, които сте обичали на Земята. В онзи свят, щом срещнете онези, които не сте обичали, те ще обърнат гърба си. Щом срещнете онези, които сте обичали, те ще обърнат лицето си. Тъй че на едните ще гледате гърба, а на другите – лицето. Тези, на които гледате лицето, те са, които сте ги обичали и са ви обичали…

Разумност се изисква. Не да търсим погрешките. Ако има някой в света, който търси погрешките, то е Бог. Но и Той не ги търси. Има един стих в Писанието: „Господ влезе в нас и иска да примири целия свят с нас, като не ни вменява в грях.“ … На всеки един добър човек, на всеки един умен, справедлив човек ще му се дадат условия да извърши добро, за да се подигне светът. Всички затвори ще се отворят, всички болни ще станат от леглата, всички мъртви ще излязат от гробовете, които са в гробовете. Всички ще излязат, ще дигнат онова трицветното знаме – знамето с червеното, жълтото и синьото – знамето на Любовта, знамето на Божията Мъдрост и знамето на Божията Истина. Напред! Всички да тръгнем да служим на Бога!

Източник