Суфи - Ал Халладж - Чудният Настрадин Ходжа ~ Елеазар Хараш

Мистичният танц на дервишите


6.12.2011.
Л-я: Суфи
ИР: Мистика
Л-я: Ал Халладж
Ид.: Мистичната мъдрост на Ал Халладж
Л-я: Чудният Настрадин Ходжа
Ид.: Чистият смях

СУФИ

Ислямът търси знание, а суфизмът търси самоотреченост.
Суфизмът постига същественото, вътрешната истина.
Когато суфи постигне истината, той постига скритост. Казано по друг начин, суфи постига такова знание, което превишава Божия закон.
Истинската религия на суфи, това е океанът на Истината.
За суфи Бог е отговорът на всеки въпрос. Суфи не желае злато, а благия поглед на Всевишния. И сещам се, според Учителя, достатъчно е през целия живот само един път да видиш този поглед, не два пъти; два пъти вече е много – един път и промяната, белегът за това е тотална коренна промяна.
За усещащия реалността не са нужни никакви доказателства. Той не ги търси, нито ги доказва. Удоволствията, казват суфи, затварят канала на вдъхновението, а страданието идва и ги отваря, отваря тези врати.
Истинският суфи не очаква добри времена, той просто живее в тях. Няма други времена, постоянно е Божието време. Няма бъдеще, няма и минало – няма други времена, суфи живее в Бога.
Властта в себе си, казват суфи, можеш да я победиш със смирение. Това е методът – смирение.
Отказалият се да върне дълга си към друг човек, става длъжник към Бога.
Ако искаш в твоите думи да има сила, не ги прахосвай напразно. Или както даосите казват – пестеливост, голяма пестеливост, не ги раздавай така лесно.
Няма нищо случайно, всички житейски ситуации водят към определена цел. За просветлената душа самият живот става свещено писание. И казват суфите: Бог посредством човека строи Своите планове и ги реализира.
Който е видял Истината, не се нуждае вече от никакво учение. На последната лекция в София стана въпрос за богомилите, само искам да кажа: това са същества със страшна воля, истинска воля, разумна и затова те са видели пътя си в жертвата. Там само споделих, че ако тези хора бяха избрали злото, нито църква, нито инквизиция – всичко щеше да избледнее. Но поп Богомил го е казал: - Ние не въздаваме на злото със зло, защото ще го въздигнем. Те са избрали съвсем друг път, истинския път. Но това е страшна воля, която наистина постига по-дълбоки неща.
Казват: - Пъпко на розата, какво прави цяла нощ? Розата отговорила: - Събирах длани, молих Небето да ми разтвори сърцето.
Най-здраво се явява това сърце, според суфите, което боледува и тъгува за Бога. Това е най-здравото сърце, което постоянно боледува, скърби, и въобще боледува в най-дълбокия смисъл на думата. Това е и оздравяването на това сърце.
Суфи - това е несътвореният човек. Суфи не вижда света, той вижда същността. Да виждаш света, значи да не виждаш същността. Да мислиш, че тук стават някакви събития, някакви неща, означава да не виждаш дълбоко вътрешните неща.
Ал Фарид казва: - В сравнение с моя Източник, безграничният океан е подобен на капка. Наистина този, който е постигнал Бог в себе си, този безграничен океан е само капка. – Вътре в мен - казва - има далечно разпростираща се светлина, при която светлината на слънцето е като слабо блещукане.
Със всички бъди, казват суфи, но избягвай общуване. Избягвай общуване и близост.
Любовта няма цел, Тя самата е цялата цел, цялата Същност. За малко ще се отклоня: В София казах и пожелах: От ученика се иска, въобще през следващото време, през новата година, пък и от днес: ежесекундна практика, не ежедневна, вече е късно, ежедневната е разтеглена – ежесекундна практика! Казвам това, защото искам да ви кажа какво означава думата практика: думата „практика“ означава в нито един миг да не се отделяш от Същността, от Любовта. И казва чан-будизмът: В момента, в който допуснеш най-малката лоша мисъл, това е неправилна практика. И означава: всичко друго, което вече практикуваш – дишане, медитацийки, каквото можеш да се сетиш – ти вече не си в практиката, не си вътре в Същността. Простичко казано, ясно и важно.
Смирението е пътят за израстването на мъдреците. Съдбата, казват суфи, е противоположност на чистотата. Съдбата, това означава затъмненост. Съдбата е едно от качествата на човека, а чистотата е качеството на суфи.
Чистотата не влиза в качествата на човека, на човешките качества. Чистотата няма отношение към действията; чистотата е принадлежност на любящите Бога. Може да правиш всякакви действия, това още не е чистота, но когато си вътре в Бога, когато си вътре в Любовта, това вече е чистота и с действия и без действия. Казано по друг начин: Чистотата е качество на Любовта, а не на действието. В тежък критичен момент мъдрецът може да не ти помогне и това е за твое дълбоко благо. Така че приятелят не се познава в нужда, а в тайната на Любовта.
Чистотата е нещо, което е скрито от ума, тя пребивава в Бога и умът не може да я разбере. За чистия злато и прах са едно и също нещо.
В суфизма чистото сърце е духовна реалност, а нечистото сърце, това е земната реалност, така наречено „калп“ или сърце. Сърцето е субстанция, чрез която можеш да станеш истински човек. Вътре в сърцето има нещо, което е мярка и чрез което можеш да станеш истински човек. В чистото сърце е цялата религия. Суфи казва: Сърцето е розовият храст на душата. Това чисто духовно сърце е място за тайните на Бога.
За суфи емоцията е деградация. Тя е падение от нещо много висше, тя е падение от Любовта в нейния най-чист вид. В истинското сърце няма да намериш нищо друго, освен Бог.
Суфи казват: Когато имаш истинска любов към един човек, ти откриваш Бог в себе си.

МИСТИКА

За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.
За мистика постоянното молитвено настроение, т.е. постоянното помнене на Бога е самата опора, която съгражда Тесния, мистичния път.
Мистиците пият ежедневно Бога. Тука се сещам за нещо и пак за малко ще се отклоня: тъй като много хора пият, ядат добавки, чисти храни – хубаво е, всичко това не е мярка. И това влиза в плана, но не е мярка. Това, което искам да кажа и на което наблегнах за малко и в София, важно е: Начинът, по който говориш, думите, да съблюдаваш, да бдиш над всяка дума, понеже думите, когато ги изпуснеш, те ще те гонят! Става въпрос за изкривените, неточните думи и т.н. Когато ползваш много точно думите, от там произлизат такива витамини, такива добавки, такива енергии, че с нищо не могат да се сравнят. От там се започва, после и другите неща вече са на място.
Мистиците пият ежедневно Бога. Мистикът казва: Пристигнах в мястото, където съм свободен от всичко чуждо и родно.
Мистиката е велико познание за единството и целостта на живота. Мистикът открива Бог и в богатството, и в бедността, навсякъде, защото той е станал правилния човек. Мистикът няма родина, той има в себе си само Бог – единственото реално съкровище на световете.
Мистикът е същество, което е извън себе си, той влиза и излиза от себе си, той е свободен. Знае как да влиза, знае как да излиза от себе си, както обикновеният човек влиза в къщата си и излиза от апартамента си. Мистикът излиза от тялото си и влиза свободно.
Мистикът се е спасил от най-коварния и опасен потоп – потопът на повърхностните думи.
За мистика розата не се разцъфтява в света, розата се разцъфтява в Бога. Розата е обградена от тъмната нощ на тръните, но тя ги е преодоляла. Те не й пречат.
Този, който е влязъл и пристигнал в духовните и мистичните тайни, той не говори дълбоко за тях, защото ще изкриви Истината и той не прави посегателство.
Голямата преданост в суфизма се смята за мистичен огън който води човека в Бога. За суфи монашеството е скрито не в манастира, а в сърцето на човека.
За истинския суфи богохулството и религията са едно и също нещо. Запомнете, ще го повторя нарочно отново: За истинския суфи богохулството и религията са едно и също нещо. Това означава, че суфи живее в състоянието на Бога. Той напълно е умрял и за богохулството, и за религията. Той е оживял в самия Бог и е над тези неща, те не го докосват. Както когато някой критикува Учителя – няма нужда да защитаваш Учителя, Учителят е такова високо поле, че нищо не го докосва.
Суфи е над религията, защото казва: Каква религия има в Бога? В Бога няма религия, в Бога има Любов и Истина, велика пълнота. Но това не е религия, това е друго нещо. В Бога има постоянна пълнота и безкрайност. И суфи казват: Аз живея сега в Бога. Защо ми е да вярвам в утрешния ден. Утре вече е късно да искаш да живееш в Бога – сега, а Бог е всякога и постоянно тук.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Най-великият суфи. Вдъхновеният на вдъхновените. Вдъхновеният от Самия Аллах. Страшен суфи! Няма друг суфи, толкова преследван като магьосник, революционер и като опасност и голяма заплаха. И няма друг толкова почитан, като най-чистия мистик на Божията Любов.
Той проповядва страстна и несекваща любов към Бога. Речта му е била екстаз. За него непрекъснатата любов била мистерията на всичко. И суфи, и ислямисти често настръхвали от него, забележете, даже и мъдреци.
Той казва: Ал Халладж не държи на Корана, Ал Халладж държи на Аллах. Само това чакали мюсюлманите и някои суфи, които настръхнали. Казва: Как може Корана да ми е по-скъп от Бога? Наистина е така, просто казано и много ясно.
Казва: Който има великата истинска любов към Аллаха, той не се занимава с религии и с джамии. Погребва всички религии и джамии, такъв е Ал Халладж. Той не се занимава с религии и с джамии, и с жалкото благочестие. Тука няма да се спирам да обяснявам защо наистина е жалко, той го казва – със жалкото благочестие. А суфите настръхнали, защото той изнесъл мистично знание пред хора, а то било определено само за избраните, въобще така говорел Ал Халладж. За капак на всичко, Ал Халладж казал: „Аз съм Бог!“ Това е крайната цел на всички учения, самата истина, самият Бог в него се произнася и това е крайната цел на всички видове учения, религии и преданости! И той го е постигнал, но тези, които не са го постигнали, за тях било богохулство.
Това е наистина краят, това е осъщественото учение, но това е страшна любов. Тази е любовта на Ал Халладж, не на всеки човек, защото малцина я имат. Ще обясня: за земните тази любов е страшна и опасна, а влизането в този огън е забранено, защото самият Бог, самият Аллах не е призовал тези хора.
Казва: „Аз съм Бог“ означава изцяло да си се предал в ръцете на Бога, да си станал небитие, нищо, защото То е Нищото и Всичкото. И това е великото спасение – да станеш нищо. Това е великото спасение, великото възкресение и преображение, това е най-великото самоунищожение, което може да направи истинският човек, за да заживее Бог отвътре цялостно, да няма кой да му пречи, нито с отрицателни мисли, нито с положителни, защото и положителните мисли са много далече от Истината.
Тука в това откровение, както казах, е бил и участвал Самият Бог, но не го разбрали не само в исляма, една голяма част от суфите не го разбрали. Тези думи костват живота на Ал Халладж, но това е само привидно. Но той получава тайната на Нищото, тайната на Мистерията на Бога, в която се вкоренява, защото Самият Аллах го е призовал. И тази тайна е наистина само за избраните, както беше и при богомилите.
Тогавашните хора споделят за Ал Халладж: Приближавайки се до мястото на екзекуцията, с 16 вериги окован, той танцуваше като побеснял жребец, кършел ръце, въпреки че бил окован. Хората наоколо говореха за него и казваха: - Та що за походка е това? А той казваше: - Не се ли приближавам аз до своя жертвеник, до своя олтар? Ето я тайната друга гледна точка, истинската. Въобще Ал Халладж е изключително същество, унищоженият тотално в Божията Любов, без примеси, не смесен с нищо човешко, даже по-дълбоко – с нищо духовно. Навлязъл е във Великата Божественост – по-високо измерение.
Казва: Аллах ме води тук на екзекуцията и в Него няма никаква жестокост. Той е вечен Приятел. Той Сам ми предложи питието на екзекуцията и тук аз идвам като безумец. Сещам се за Рамакришна, казва: Блажен този, който е безумен по Бога. Безумен, трябва да остане без ум; докато има ум... Блажен е безумният. – И тука идвам като безумец, да споделя питието си с дракона (едно от древните имена на Бога – Драконът, Върховният Дракон, Върховният Огън).
И Ал Халладж казал: - Моят затвор и моята екзекуция, това е моята участ, която моят възлюбен Бог ми наложи и затова аз съм тук. И после Ал Халладж казва: - Ако ти имаш истинска Любов, то тази твоя Любов трябва да изгори включително и рая, и да остане само Бог. Раят е нещо много излишно, и раят, и адът – трябва да остане само и единствено Бог.
Що е голготата на Ал Халладж? Дълбоко вкореняване в Мистерията на Бога, това означава „голгота“, един от преводите. Дълбоко вкореняване в Мистерията на Бога, разбира се трябва да си заслужил. Ал Халладж казва: - Голяма радост имах на своята голгота! Защо мъката ми беше радост? Той, Аллах, я направи радост.
Както казах, изключително същество, изключително дръзновен суфи, както го наричам „персийският Христос“ – изключително дръзновен суфи. Това е кулминацията на мистичната мисъл в суфизма. Няма друг такъв връх! Има няколко подобни, след време ще ви говоря и за тях. Един от тях е неговият учител, Ал Джунаид, другият е Баязид ал Бистами – изключителни същества, но такова нещо като Ал Халладж няма.
Ал Халладж е мистичната същност на суфизма, изначалната същност на суфизма. Суфизмът въобще е мистичен и Ал Халладж е стигнал до тази тайна, до там, да бъде убит тотално от Бога. Това е искал той: да бъде убит тотално от Бога, за да живее само Бог, а не той. И той е бил убит поради изключително голямата си преданост и жертва, поради неистовото търсене на Истината и то много смело, много безстрашно и много искрено.
И накрая той беше погълнат от Морето на Бога.

МИСТИЧНАТА МЪДРОСТ НА АЛ ХАЛЛАДЖ

Щастието е тъмнина, а красотата е разбойник. Щастливият човек е част от тъмнината, защото е заблуден от своето щастие. А красотата е разбойник, защото тя е завлякла много хора. Тя е изкусила всички, които не са достойни за Бога. Да избереш красотата пред Бога е велико падение.
Красотата е увлякла душите на много хора, така както красотата на Луцифер е увлякла милиарди ангели. Когато красотата на Луцифер засия, тя повлече много ангели и ги ограби. И тя после се скри, а те станаха хора, т.е. падения. Красотата умее да прониква в човека и да го ограбва като разбойник. Но Ал Халладж ограби красотата!
Който е щастлив, това е човек, който е изгубил пътя си. Щастието е унищожител на човека, без той да разбира това. Докато човек е щастлив, той е заблуден. Кое е злото в щастието? Злото в щастието е в това, че на щастливия човек не му е дадено преданост към Бога. Най-важното нещо не му е дадено и затова той е заблуден. В щастието има скрито зло и само когато човек преодолее злото в себе си, само тогава ще отключи своя път.
Който мисли, че щастието е избавление, той е неверник, той е невежа. Щастието е заслепител. Страданието е онази скрита милосърдна любов, която слиза върху щастливия човек, за да го спаси, но не винаги щастливият човек разбира своя спасител – страданието.
Страданието е диханието на Бога, тайната на Божия замисъл. А когато то те просветли (страданието), остава само свободата, вечността и безкрая.
Само мъртвите говорят за религия, но Аллах ми каза: Не добавяй на чистотата религия, за да не я оцапаш.
Питат ме, казва Ал Халладж: - Ти защо не четеш Корана? Казах им: - Ако живееш по законите на Бога, по законите на Любовта, тогава Коранът е ненужен.
Казва: Бог решава доколко да се приближиш до Него. Ето защо така трябва да практикуваме (това което ви казах одеве), че да печелим все повече доверието на Бога. Не на приятели, не на глупавото обществено мнение, не на хора, нито на ангели – да печелим все повече доверието на истинския Бог, на Учителя.
Бог в нас извървява пътя си към Самия Себе Си, но ние трябва да Му дадем условия. И казва: - Аз не познавам религията, аз познавам само Бога.
Щастието е сформирано от илюзорна енергия и затова ти не можеш да растеш в него. Можеш да растеш само в страданието. И наистина е така – можеш да растеш само в страданието. Щастието нищо не сее, само страданието е сеятел. Казва: Камъните са леки, щастието е тежко. Изключителен мистик, тука няма да го коментирам.
Казва: Страданието е райска градина. И после: - Не е страшно страданието, а страшно е да си щастлив. Щастливият човек е птица без крила. Без страданието нямаше да имаме крила, нямаше да имаме свобода. Щастливият човек е лишен от преданост към Бога.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

Говорили сме за него и пак ще говорим, чудният суфи! Първо няколко неща за него:
В Настрадиновите анекдоти е скрит много дълбок мироглед, мироглед на суфи, мироглед на велик посветен. Дори има суфи, които са го наричали „наставник на наставниците“. Не просто учител, наставник на наставниците, т.е. школата, която той е бил в суфи, е много висока. Но той я напуснал, за да стане близък, достъпен на хората и да предаде тайните си прости послания, които много от тях и досега неразбрани.
Хуморът му никога не е разрушителен, а съграждащ, тъй като в него няма его.
На едно място Настрадин Ходжа казва: Всеки трябва да е богат със себе си.
Шегите му е трудно да се преброят. Стотици книги са излизали за него и ще продължават да излизат.
Казва следното: - Заповядай, да ядеш кожено палто. - Жено, не закачай гаргата, тя е по-мръсна от нас. Т.е. не се цапай с определени неща, тъй като в тях има нещо мръсно.
Когато човек има малко, казва Настрадин Ходжа, вземи му и малкото, което има и ще го направиш щастлив. Много красива мисъл! Какво иска да каже: като вземеш и малкото на човека, той може да почне и да го цени; няма гаранция, но има и такава възможност, може пък и да започне да цени туй малкото.
Когато го попитали къде е Аллах, Настрадин Ходжа казва много простичко: - Нима има място, където да не е Аллах?!
Настрадин Ходжа от векове живее в сърцата на хората и ги вдъхновява. Той е приятел със себе си, постигнал е голямата тайна да бъде истински приятел със себе си. А това не се постига лесно и затова той е като еликсир.
И така, анекдотите, седем анекдота:
Първият: Настрадин разговарял с малката си дъщеря, говорили за смелостта и тя му казва: - Тате, нима ти не се боиш от тигри и лъвове? Настрадин казва: - Разбира се, че не се страхувам, не се боя. – А нима не се боиш от пчели и мълнии? Настрадин казва: - Разбира се, че не се боя. После дъщеричката му казва: - Значи от всичко на света се страхуваш само от мама?! Настрадин й казва: - Ти не знаеш какви тигри и лъвове има в нея! Ти не знаеш какви змии и гущери, пчели и мълнии има в нея! Такива неща наоколо няма. Посланието е много простичко: в човека живеят много видове сили и животни неовладяни. Човекът трябва да се опази от тях и да ги овладее, но както виждате, колко простичко казано.
Вторият случай: Настрадине, коя е най-голямата ти радост в живота? Настрадин казва: - Най-голямата ми радост е, когато жена им не знае колко пари имам. Защото ако знае, вече ги нямам. Тук въобще не става въпрос за пари. Посланието е чисто суфи-система на мислене и означава: има хора, които никога не трябва да знаят твоите тайни.
Третият случай: Направили Настрадин Ходжа полицай и когато един ден се случило голямо престъпление, го викат да си каже авторитетното мнение. Настрадин гледал, гледал трупа, той лежал по корем и в гърба му имало забити три големи ножа. Освен това, три куршума, изстреляни в гърба му. Настрадин гледал, много мислил и накрая казал: - Ама че рядко самоубийство! Иска да каже, системата на човека какви неща вижда, как изменя справедливостта и т.н.
Четвъртият случай: - Настрадине, ти одобряваш ли прогреса? Настрадин казал: - Че как, прогресът е важен! Отиваш напред, а се оказваш отзад.
Петият случай: Веднъж психиатърът попитал Настрадин: - Вие страдате ли от натрапчиви идеи за собствената си изключителна значимост и важност? Настрадин казал: - Не, не страдам, напротив – аз постоянно приемам своето величие. Посланието: иска да каже как гордостта разрушава хората, защото те са я приели в себе си, докато Настрадин иска да каже, че само смирението е убиец на егото. Но много хора държат на своето величие, на своето его и така потъват – щом държиш, ще потънеш.
Шестият случай: - Настрадине, ти палиш ли свещи? Настрадин казал: - А-а-а, аз не паля свещи, на мене дяволът ми пали свещи! Посланието: всеки трябва да покори дявола в себе си, а не да робува на свещи и на дявола. Трябва дяволът да дойде и да те признае – това е чистотата, това е суфизмът.
Седмият случай: Настрадин отишъл при доктор и започнал много да го умолява: - Докторе, много те моля, направи ме шизофреник, искам да сме двама, две личности! Докторът се чуди и го пита: - Как така да те разделя на две части, аз лекувам, аз помагам на хората?! – Не - продължавал Настрадин – много те моля! Докторът му казал: - Обясни ми, защо е тази молба? – Защото така ми е много самотно – заплакал Настрадин. – Сам съм, няма с кого да си говоря! Прекрасно послание, чудно! Как в древността хората са се отделили от Бога, пожелали са свобода, пожелали са някакъв свой живот, уж разумен, но без Бога. Ето ги сега последствията – прекрасни послания, прекрасен начин на изразяване.
Ще завърша с


ЧИСТИЯТ СМЯХ

Девет случки, девет явни и тайни поучения:
Първо: В магазина влиза един мъж и иска комплект игли. Продавачката го пита: - Господине, със шиене ли се занимавате? – Не, госпожо, аз съм гълтач на саби, но в момента съм на диета. Има и много хора, които правят такива диети.
Втори случай: Слонът в зоологическата градина се разболял. Дошъл лекарят да го прегледа и казал: - Слонът има настинка, ще трябват около 10 капки за нос на ден. Значи, има много хора, които имат огромни нужди, трябват им много лекарства, но дали ще се излекуват, дали ще помогнат лекарствата? Казвам: няма да помогнат, ако в лекарствата не действа любовта, не действа вярата, т.е. вечните целители.
Третият случай: Габровец изпращ на роднини телеграма и писал в катичката: „... и ви желая всичко най-хубаво за периода от 1996 до 2000 година!“ Но не е изчислил, че трябва да праща и след 2000-та година. Значи, има една пестеливост, която не може да предвижда.
Четвърти случай, при очния лекар: Очният лекар пита: - Господине, коя е тази буква? – Коя буква? – Тази, която показвам с показалката. – С коя показалка? – Показалката, която държа в дясната си ръка. – Къде ви е дясната ръка?... И накрая: - Господине, вие не сте за очила, вие сте за бинокъл!
Следващият случай: Гробар се прибира в къщи, капнал от умора. Жена му го пита: - Много погребения ли имаше днес, защото си много изморен? – Не, жено, само едно. – А защо си толкова изморен? – Защото погребваха на някакъв човек тъщата и се наложи седем пъти да я вдигаме, да явадим и да я пускаме – на бис, голямо ръкопляскане имаше, за да се увери човекът... Тука само ще добавя: че възможно е тази тъща да му пляска в другия свят.
Следващият случай: Двама борци си говорят, единият пита другия: - Абе брато, кой ден сме днес? Другият му казал: - Ами де да знам, те постоянно ги сменят.
Следващият случай: Двама приятели разговарят за Киркор и Гарабед (това е в стил на Настрадин Ходжа): - Абе ти разбра ли, че Киркор е спечелил луксозна кола от лотарията? Другият казал: - Разбрах само, че не е Киркор, а Гарабед и не е спечелил кола, а колело и не го е спечелил, а са му го откраднали. Така в този свят много хора печелят, трупат и накрая смъртта, изтребителят, големият крадец ограбва всичко.
Осми случай: Една мравка носела две трохи под мишницата си. Отишла при своя приятел слона (били приятели) и му казала: Абе приятелю, направи ми една услуга: сложи едната троха на гърба си, другата под краката си. Слонът се чудил каква е тази услуга, изпълнил. След малко мравката отишла леко настрани, погледнала го и казала: - Браво, идеално! Чуден сандвич стана! Има хора, които имат такива големи амбиции, искат да изядат голям сандвич, искат голяма власт, но те не са постигнали себе си и като тази мравка... Тъй като Учителят казва, че мравката е символ на егото, след време правим окултна книга за животните – мравката е голям егоизъм и тези неща не са за нея.
И последниятслучай: Мравката и слонът били в затвора, но не им харесало и по някакъв начин си устроили бягство. Хукнали да бягат от затвора, обаче стражарите ги усетили и почнали да ги гонят. След малко мравката се обръща назад и казва: - Слоне, бягай, мене ме видяха!

АУМЪ

Източник


Няма коментари:

Предоставено от Blogger.