Преди няколко години, като влязох във входа на една голяма кооперация, видях една дама, която се грижеше за чистотата. Никога преди това не бях виждал по-грижливо поддържан вход. Всички стъкла бяха измити, никъде не можеше да се види прах. Споделих възхищението си от начина, по който се справя с работата си. Тя засия от радост. Толкова се гордееше с това, което върши. Някой беше забелязал усилията й и сега тя с радост разказваше колко много обича работата си.

Ето, това е човекът Творец, за когото говорим. Няма значение дали пишеш книга, дали създаваш музика, дали миеш пода, или месиш хляб. Важното е да го вършиш с любов. Щом вършиш нещо с любов, ти си Творец. Разбирате ли колко е важно това осъзнаване? Ние всички сме Творци. Сега ни е дадена пълна свобода да сътворим света, за който толкова дълго сме мечтали. Но първо трябва да повярваме, че всичко е в нашите ръце. Няма да дойде Месия и да ни поднесе всичко даром. Бог е създал условията, при които да можем да сътворим Новия свят. Надарил ни е със своите способности на Създател и сега с любопитство и надежда гледа как ще използваме тези способности. Повярвайте, това не са просто красиви думи, това е самата истина. Това трябва да разбираме, когато казваме, че ни е създал Бог по свой образ и подобие. Ние сме получили Неговите способности на Творци, на Създатели. В нашите възможности е да влияем на климата, на безопасността на движението по пътищата, на природните катаклизми. Можем да сътворим просперитет за семейството си, за града, в който живеем, за цялата планета. Достатъчно е да видим във въображението всички тези желания реализирани.

В нашите възможности е да можем да повлияем и на политическото и икономическо развитие на страната. Протестите, които текат в момента по света и у нас, карат политиците да се замислят за начина, по който са ни управлявали до сега. За пръв път те разбират, че трябва да поставят интересите на народа над всичко. Но те мислят за това със страх. Страхуват се да не изгубят властта, защото без нея те, всъщност са никои. Те се стремят към власт, за да се чувстват значими, а не защото са загрижени за нашето добруване. За да им повлияем, трябва да се отнасяме към тях като към деца, които не знаят какво вършат. Затова, нека им изпратим любов. Повярвайте, те са много по-нещастни и объркани от нас. Единствената радост, която имат, е властта. Затова се страхуват да не я изгубят. Изпращайте им любов и пожелание да бъдат разумни. В същото време отправяйте молитви за това Бог да ни даде лидери, загрижени за хубавата ни страна. Повишаването на нашето съзнание извиква нови лидери. Ако всички се съсредоточим върху това, непременно ще задействаме промените, от които толкова много се нуждаем.

Не знам дали ви е известно, но по-напредналите цивилизации могат да виждат мислите ни, така както ние виждаме нещата от физическата реалност. Така в техните новини и научно популярни филми се прожектират мислите на нашите лидери. Те виждат една ужасяваща картина и не могат да проумеят как е възможно да вървиш против интересите на народа си, само и само да удовлетвориш някакви свои дребнави амбиции. По подобен начин ние гледаме филми за аборигени или човекоядци в джунглата и в никакъв случай не бихме желали да сме сред тях. Това е една от причините развити цивилизации да избягват контактите си с нас. Нашите вибрации са толкова ниски, че те не биха могли да ги понесат. Затова, може би, ще се отдалечи нашата среща с тях. Нашите вибрации ще се повишат значително към 2030 година и вероятно тогава ще започнем да работим заедно за просперитета на планетата. Сега те се грижат за нас от разстояние.

Някъде около 1955 година група видни италианци получили предложение за контакт от извънземна цивилизация. Било им забранено да говорят за това. Но преди няколко месеца те ни предложиха разказ за това, което се случило. Представителите на тази цивилизация, всъщност били от няколко различни раси, които живеели заедно. Били с височина от един до шест метра. Перфектно владеели италиански. Може би знаете, че напредналите цивилизации проникват в мозъчната ни дейност и извличат информация от там. Така че не е проблем усвояването на даден език. Тази цивилизация се намирала под Средиземно море в пространство почти колкото територията на България. Те създавали необходимото им пространство, като свивали материята. Когато техните летателни апарати трябвало да излетят, материята се разширявала и апаратите излитали. После материята отново се свивала. Контактите с тази цивилизация продължили двайсет години. Те умеели да създават материя от етера. Но въпреки това искали някои услуги от земните си приятели. Така им били доставяни големи количества плодове и суровини. Заплащали с пари, които материализирали в момента. Доставените материали били изпращани чрез телепортация. Била създадена система на радио връзка. Понякога земляните получавали чрез телепортация различни пратки. Тази връзка била необходима за извънземните, за да имат взаимоотношения на любов със земната група. Тя се състояла от 120 души. Но в групата отношенията се влошили и това накарало техните приятели да се отдръпнат и да прекратят контактите през 1976 година.

Разказвам ви това, за да разберем колко важно е издигането на нашето съзнание, за да можем да получим помощта, от която толкова много се нуждаем. Просто е необходимо да заживеем в свят, изпълнен с любов и радост, и така да повишим нашите вибрации и да станем един желан партньор.

Нашият живот трябва да бъде изпълнен с чистота. Необходими са чисти помисли, чисти емоции, чисти действия. Чистота трябва да стои в основата на нашите взаимоотношения. Чист трябва да бъде и езикът, с който общуваме. Вслушайте се в езика, който говорят нашите политици, „народните ни избраници“. Та те не познават езика „свещен на моите деди“. Хора, които стоят начело на държавата, говорят на диалект. Какво е това „ходиме“, „правиме“, „крадеме“. Или „на кой е позволено...“. Да не говорим за „изобретенията“ на чалга културата. Та дори и журналисти и водещи на телевизионни предавания са много далеч от познаването на чистия български език.

Преди няколко години, като минавах край един ученически бюфет – вън, на улицата – чух как предприемчивият кифладжия предлагаше на учениците, докато закусват, да чуят поредния хит. Някакъв комплексар, изживяващ се като „певец“ „възпяваше“ нечия майчина вагина. И то с думи, за които съвсем до скоро, ако ги произнесеш на улицата, те вкарваха в полицията за дребно хулиганство да полагаш три дни обществено полезен труд. Ако това се случеше някъде в мюсюлманския свят, този „певец“ на часа щеше да бъде пребит с камъни. А ако се осмелеше да произнесе същите „сакрални“ слова в някоя от „белите“ страни, щеше да влезе в затвора. Само в нашата „мила Родина“ това е „изкуство“, а авторът „творец“. И то при наличие на Министерства на образованието и на културата. ...А там, наред с учениците, „учител“ спокойно, невъзмутим преживяше своята закуска! По късно от говорителя върху нашите деца се плиснаха изпражнения от същия самозабравил се „творец“. След време и моите ученици започнаха да си тананикат познатия „хит“. Оказа се, че това „изкуство“ звучи всяка вечер в дискотеките. По този повод написах „Вагина“. Тя завършва така:

Всеки ден убиват децата ни –
убиват ги с дрога, с чалга, с пари,
убиват ги с порно, окалват душата им.
Всеки ден убиват децата добри...
...А СВЕТЪТ БЕЗДУШНО МЪЛЧИ!...

Оказва се, че тази помия се плисва ежедневно чрез някои български радиа. Разбира се, тези, които получават заплата да опазват чист българския дух, мълчат, за да не би някой да ги обвини в създаването на цензура и така превръщат нецензурното в норма.
Бях си обещал в тази книга да не говоря с тон, който създава негативни емоции. Не издържах. Правя го с надеждата, че някой ще чуе този глас на възмущение и ще спомогне за прочистването на българското духовно пространство от такива „творци“. Мисля още, че е крайно време да бъде създаден „Закон за опазване чистотата на българския език“, който да дава възможност за санкциониране на всички прояви на неграмотност и вандализъм по отношение на свещения език на нашите деди.

Надявам се, че съзнавате какво замърсяване на аурата на България представлява само това издевателство над човешките норми. Дори само тази вандалска проява връща страната ни много стъпала надолу в тъмнината, от която с толкова усилия се мъчим да излезем. Този изстрел в духовния облик на България отеква в Космоса и се завръща като програма за застой, недоимък, неразбирателство и скръб. Това съвсем не е преувеличено. А сега ние с вас трябва да правим медитации, да визуализираме просперитет и с много усилия да се стремим да изчистим поне отчасти пораженията, нанесени от подобни „творци“. Просто защото министрите, отговарящи за това, и тези, които създават законите в тази страна, се страхуват да не нарушат спокойствието си.

Добре, че има достатъчно чисти души, на които да се опре уморената от превратности душа на Майка България. Преди няколко години пътувах в автобус до съседния град. В автобуса имаше една дама от близкото село Градежница. Това е село само от българомохамедани. Тази була разказваше как са ходили с познати за боровинки в тетевенския балкан. Повярвайте, никога преди това не бях чувал такъв кристално чист български език. Виждате ли къде трябва да търсим чистотата? При обикновения човек, при този, който е свързан със земята, с природата. Това са низшите духом, които всъщност, са носители на високия дух, на чистия морал.
Известно време живях в село Микре при моите роднини. Имаше в това село един самотен, отдавна овдовял човек. Той разказваше как всяка сутрин се събужда в пет часа, когато започва да работи радио точката. Тогава звучат изпълнения на народни хора и ръченици. Скача тогава този „обикновен“ човечец и започва да играе! Мята кърпата и вика! Сам! Като луд! Играе този голям българин всеки ден по половин час, та земята се тресе под него! Изпълва се селското му сърце с възторг, а светът става тесен за прелялата от щастие душа. И когато се насити този жаден дух, когато се зареди с красота и хармония, отива да си говори с овцете и козите в кошарата. Продължава да раздава любов тази голяма душа, без да съзнава, че е един велик Творец, една прекрасна частица от Бога, наистина сътворена по Негов образ и подобие. Взема след това косата и отива в росната трева да коси. Продължава това голямо сърце да се опива от дъха на Земята и да пее.

Това е величието на Българския дух! Това е дух, който може да се всели само в голямото сърце на един Селянин. Затова е толкова велик този дух – защото пие нега от дъхавата пазва на българската земя! Затова са толкова значими Радичков и Хайтов – защото бяха Селяни! Затова е толкова значим Слабаков – защото беше Селянин, който цял живот черпеше сила от Земята. А какъв Селянин беше Гришата Вачков! Земята още плаче за него...

Ето, приятели мои, това е Земята, при която ние с вас полека се завръщаме. Това е Земята, която трябва да променим и изчистим, за да можем да я пренесем, като едно безценно съкровище, в Новия свят, който с нетърпение ни очаква. Новия свят, който ние сътворяваме непрестанно. Това е Новият свят, който с вас създаваме точно в този миг. Създаваме този свят чрез споделената сълза. Създаваме го със свещения трепет, който изпълва нашите, завинаги останали детски, сърца. Силата на тези, изпълнени с Любов сърца, е тази, която преобразява нашия свят и нашето бъдеще. А не силата на тези, опити от власт „професионалисти“. Ако осъзнаем силата си, ние се превръщаме в Творци. Само осъзналите силата си и изпълнени с Любов сърца, могат да пресътворят нашата действителност. Силата на нашата Вяра е новият Създател!

Съсредоточете се върху величието на Духовното си съществуване. Нашето Божествено присъствие е единствената реалност. Ние сме Богове, сънуващи смъртност и ограничения. Нашето мислене създава нови времеви линии. Във всеки един момент пред нас се откриват безброй възможности. Ние избираме коя от тях да реализираме. Така, в последните години променихме времевата линия на унищожението и създадохме нова времева линия на просперитета и любовта. Затова и най-известните ясновидци не могат да кажат със сигурност какво точно ще се случи. Дори Бог не може! Затова сега с такова любопитство ни гледа. И с толкова Любов! Повярвайте, дори и Бог във всеки един момент се учи. Ние сме неговите сетива. Ние сме неговото обоняние и слух. Чрез нас Той опознава свещения трепет на влюбеното сърце. Така ние Го правим още по-любящ. Чрез нас Той придобива нова опитност, която ще използва в създаването на нови светове. Защото процесът на Творението е безкраен. Затова ние с вас сме толкова щастливи – защото ни е дал този безкрайно щедър Бог възможността, като негови частици и продължения, да сътворяваме всеки миг Красота и Любов, дал ни е четката на ваятели на този прекрасен живот на най-красивата планета във Вселената. Знайте, че целият този невидим и видим свят следи с възхищение чудесата, които ние с вас творим непрестанно. Те са изпълнени с уважение към нас, задето сме приели мисията в този толкова труден и отговорен момент, да бъдем архитекти на Новия свят. Казват ни: „Голяма ще е славата ви в Небесата, затова че приехте да се потопите в този свят на дуалността и да поведете човечеството към Светлината!“

Тези думи, приятели, се отнасят за всички вас, които четете тези думи сега. Изпълнен съм с невероятно вълнение, докато изписвам тези редове. Защото знам, че те ще стигнат до вас и поне с малко ще ви променят към добро. През цялото време, докато пиша, имам усещането, че независимо от вашата възраст, ви водя като деца за ръката. Усещам с каква Вяра и Любов ме слушате. И с какво доверие! Благодаря ви за тези чувства! Благодаря ви, че ги споделяте с мен! Благодаря ви за Любовта и Светлината, която излъчвате и разпръсвате в света и по този начин го правите по-добър!

Като говорим за чистотата на духовното пространство на България, нека помислим и с какви имена кръщаваме децата си. Тревожно е, че все повече деца носят имена на герои от любими сериали. Даваме им чуждите имена Рич и Джесика, вместо Камен и Явор, Неда и Яна. Една журналистка, изживяваща се като „топ“, кръсти детето си, както оригинално забелязаха нейните колеги журналисти, с „изконното българско име Патрик“. Не разбирате ли, че това явление замърсява аурата на хубавата ни Родина? Всичко, което излъчваме в космическото пространство, трябва да звучи в хармония. Тези драскащи звуци нарушават хармонията. Мотивите за едно такова поведение се крият в търсенето на идентичност, на оригиналност. По този начин някой иска да лекува комплексите си. Това поведение е продиктувано от егото. Егото иска да бъде забелязвано и ухажвано. Егото иска да бъде значимо. Чрез търсенето на „оригинални“ имена за децата си, искаме да демонстрираме, че нямаме нищо общо с „тази просташка страна“, че ние сме „новото“ и „голямото“. Това е търсене на повод за гордост. Този, който се чувства незначителен, иска да изпъкне с оригиналността на името на детето си. Без да мисли, че това дете трябва да носи като дамгосано цял живот последиците от странното хрумване на своите родители.

Проявите на егото са точно противоположното на това, за което толкова много говорим – усещането за единство, за цялостност. Егото ни кара да се сравняваме с другите, да се стремим да бъдем различни и така да разкъсваме цялото и да нарушаваме хармонията. За да бъде поддържано това разделение, векове наред сме поставяни в условия да се състезаваме помежду си. Поддържан е стремежът ни да бъдем герои на труда, да получаваме престижни звания във всички сфери на живота. Така всеки започва да се стреми към слава, към превъзходство. Толкова упорито ни е внушавано колко важно е да бъдем личности и по този начин да воюваме помежду си за издигане в йерархичната стълбица. По този начин ни е внушавана надеждата за успех. Тази надежда е едно пагубно внушение, което ни откъсва от истинската ни същност. Започваме да мечтаем за постигане на нови и нови „висоти“. Ето, още малко ми остава и ще успея да си купя кола. Сега вече мога да си купя и жилище. А, може би, някога ще успея да си построя и вила... Но нека първо да се издигна в службата. И така измамно бягат пред нас цел след цел „връх“ след „връх“.

Стремим се
всички към върха.
Пълзим
по лакти, по колене.
И устрем
спира ни дъха.
Със зъби,
с нокти сме се впили!
Пълзим
по стръмния му слог.
И нямаш брат,
и нямаш ближен,
и няма святост,
няма Бог –
Върхът!
........
Останал сам,
отчаяно пълзиш.
Отдавна
всеки ти е враг.
Кат’ хищник
захапал си светът.
...И нямаш брат...
И нямаш ближен...
А, всъщност,
няма и Върхът...

Тези строфи съм написал много преди да заговоря за Прехода. Но едва сега виждам колко точно изразяват тази амбиция, за която говорим. Амбицията, която векове наред е поддържала измамния стремеж да бъдем различни, да бъдем над другите, да търсим щастие в надмощието, в разделението, а не в единството. Ето, това е илюзорното усещане, че постигаме някакво щастие, когато, всъщност, придобиваме временни материални блага. Когато се сравняваме си мислим: „Ето, и аз бих могъл да успея.“ Постоянният стремеж да бъдем като някого, ни пречи да намираме щастието, което бихме открили, ако се обърнем към себе си.

Преди няколко години видях един лъскав „Мерцедес“, паркиран на забранено място, оставен с отворени стъкла. Водачът беше излязъл, но колата се тресеше от високите децибели на долнопробна чалга. Картината се допълваше с номер от четири петици. Посланието към минувачите беше: „Ето, аз съм някой. За мен не важат забранителните знаци. Някой съм и защото имам луксозен автомобил и разбирам от музика. А видяхте ли номера на колата ми?.Аз съм „голямата работа.“ Всъщност, този автомобил беше взет с цената на голям кредит. Заради него този „бизнесмен“ едва не фалира. Колко други „бизнесмени“ вземаха коли с получените кредити, за да покажат своята значимост и едва след това мислеха как да правят някакъв бизнес с останалите пари. Разбира се, в повечето случаи се проваляха. Мой приятел ми разказа как синът му, работещ в чужбина, взел заем от 8000 евро, за да си купи по-луксозен автомобил за 10000 евро. Всъщност, предишната му кола била чудесна, но бил готов да прекара години в недоимък, само и само да подхрани егото си, да демонстрира значимост, която не успял да докаже по друг начин. А спомняте ли си как един харизматичен лидер, от когото очаквахме толкова много, се провали само заради огромното си ЕГО? Когато още при първите си изяви започна на всяка втора дума да казва „аз“, ми стана ясно, че не би могъл да бъде успешен лидер. Когато непрекъснато се сравняваш с другите, за да покажеш своето величие и непогрешимост, не би могъл да бъдеш слуга на народа.

Всички тези случаи, за които ви говоря, имат една и съща основа. Това са слаби хора, които чувстват празнота. Те се стремят да запълнят тази своя вътрешна празнота, като търсят външни ефекти. Властта им помага да се чувстват значими. Затова така яростно са се вкопчили в нея – защото, ако се обърнат към себе си, ще открият само празнота. Духовно богатият човек няма нужда от външни ефекти. Той е самодостатъчен. Колкото по-малко е егото, толкова по-голямо е извисяването. Ето, сега нашите „народни избраници“ се правят на сърдити и не ходят на работа. Също като децата, които са сбърчили вежди, недоволни, че не са им купили шоколад. Това е проява на его. Сръдливостта, обидчивостта са прояви на егото. Клюкарството е проява на егото. Дори скръбта е проява на егото. Даже тя е една от най-драстичните му прояви. Човек се потапя в скръбта, за да привлича внимание и съчувствие, а не толкова заради болката по загубата на любим човек. Съчувствието подхранва егото. Излизаш из града на разходка с подсъзнателната нагласа, че ще те срещнат хора и ще ти поднесат съболезнование и така ще подхранят егото ти. Така полека ставаш зависим от скръбта. Започва да ти харесва да си жертва. Удобно е да си жертва. Всъщност, вече си започнал да се радваш, на състоянието на жертва. Да си нещастен е лесно. Толкова се срастваш с това състояние, че започваш да потъваш все повече и повече и при това потъване се превръщаш в енергиен вампир. Изпитваш непреодолимо желание да споделиш болката си и, след като си го направил, казваш: “Ох, олекна ми.“ И си тръгваш с тази лекота, а в същото време си натоварил с болката си своя слушател. Той буквално е приел твоята болка и сега се чувства уморен и отпаднал. Една моя близка позната често се срещаше със своя приятелка единствено, за да изслуша поредното й оплакване. После с дни не спираше да плаче, натоварена от нейните „откровения“. Изходът е един – бягайте. Прекъснете контактите и ще видите как отново ще си върнете свободата и ведрото настроение.

Егото се проявява дори и когато искаме да демонстрираме любов. Тъй като истинската проява на любов не се удава на всеки, ние започваме да я демонстрираме чрез материални неща. Когато приятелката ви е сърдита, тоест, проявила е егото си, правите и подарък и тя ви излъгва: „Господи, колко те обичам!“ По този начин постъпват и децата. Те още от малки се научават да ни манипулират. Когато детето заплаче, разбира, че получава внимание. Тогава започва да злоупотребява и започва да плаче дори и когато няма проблем. Полека разбира, че за да постигне нещо, най-сигурният начин е, като демонстрира, че е сърдито. Ако вие се подчините на тази схема – ще изпълним всяко твое желание само не се сърди – тогава вие създавате егоист. При всяко излизане правите нова покупка, за да удовлетворите поредния каприз. И отново, и отново. Така покупката се превръща в единствената форма на демонстрация на любов. Постепенно демонстрацията на любов започва да се материализира, започва да измества общуването, изпълнено с любов. Получава се равенство между „получавам нещо материално“ и „обичам“. Така любовта изчезва от човешките сърца и се превръща в сделка. Повярвайте, и най-скъпият подарък не може да замени родителската ласка. Какъв е смисълът, след като многократно си обяснявал колко е голяма вредата за децата от шоколада, щом влезеш в магазина да купиш най-големия шоколад. Тогава радостта е още по-голяма, защото сте влезли в заговор – ще направим изключение от правилото, за да ти покажа колко те обичам. И отново, и отново. За да бъде подхранено егото. Родителят е готов да жертва здравето на собственото си дете, само и само да получи одобрението му. Виждате ли колко е силно егото? Защото най-много от всичко егото търси одобрение.

Като обграждаме децата си с все повече и повече вещи, ние им внушаваме, че това е единственият начин да се чувстваш щастлив. Но това щастие е временно, ефимерно. Цялото ти внимание е погълнато от стремежа да събираш години наред средства, за да си купиш най-лъскавия автомобил. Паркираш го пред дома си, лъскаш го и самодоволно се усмихваш, удовлетворен от това какъв „връх“ си постигнал. Щастлив си. Но след време удряш любимата си кола и светът изведнъж се превръща в ад. Или съседът ти си купува още по-нова кола и сърцето ти се изпълва със завист, денят ти помрачнява. Пълзиш търпеливо по йерархичната стълбица, издигаш се стъпало след стъпало, преследваш „върха“. Но в един момент всичко се срива и животът ти се изпълва със скръб.

В същото време до теб живее съвсем обикновен, незабележим човек. Има съвсем скромно имущество, малка кола и куче, което разхожда всяка сутрин. Но за разлика от тебе той е винаги усмихнат, сърцето му е изпълнено винаги с радост. Защото се е обърнал към себе си, защото е научил мъдростта на малките радости. Тези радости никой не може да му ги отнеме.
Като казвам това, аз не твърдя, че трябва да живеем в мизерия или в отшелничество. Всеки от нас би могъл да живее добре и в същото време да работи за духовното си усъвършенстване. „Прекален светец и Богу не е драг“. Затова, стремете се да бъдете Зорбас – Буда, да носите и светостта и лудостта едновременно в себе си.

Не мислете, че съм се отделил от темата. Защото целта на тази книга е да спомогне преди всичко за прочистването на прекрасната ни страна от всякакви негативни въздействия и от там да повлияе за просперитета на света. Не забравяйте, че България е един от най-значимите духовни центрове на планетата. Тук се намират и най-старите души. Затова вероятно, при прочистването, което предстои, процентът на отстранените души тук ще бъде по-малък.

Още не сме изяснили как точно ще стане това. Енергиите, които обливат планетата, ще бъдат ползотворни за тези, които са застанали на страната на Светлината. Те ще преживеят положителни промени в духовен и физически план. Ще се подобри здравето им и ще се удължи техният живот. В същото време тези, които са избрали да продължат да пребивават в трета плътност, ще започнат да деградират. Те ще стават все по-недоволни от това, което се случва, и имунната им система ще стане неустойчива. Заболявания, които до сега са били безобидни, ще станат заразни и слабата имунна система няма да може да устои. Това, разбира се, не се отнася за вас. А и тези, с които ще трябва да се разделим, сами са избрали този път на развитие, както вече няколко пъти казахме.