Злото - Демоните - Грехопадението - Изкушенията - Дяволът - Сатана ~ Елеазар Хараш

Изкушенията - Дяволът - Сатана


АУМЪ
7.07.2009г.

Л-я: Злото.
ИР: Демоните.
Л-я: Грехопадението.
ИР: Изкушенията.
Л-я: Дяволът.
ИР: Сатана.

Следващият път ще говорим за гносис. Ще се докоснем до голяма Мъдрост и до преМъдрост: Валентин, Василид, Мани, наука за Бездната и т.н.

ЗЛОТО

Когато мислиш отрицателно за злото, ти го приближаваш към себе си, ти го призоваваш. Злото не може да избере някой, ако той не го е избрал.
Всеки който се страхува от злото, е правил зло в своето минало. Учителят казва: Без Любов злото си остава зло; с Любов злото се видоизменя в добро. Злото няма защита срещу Любовта.
Реалният въпрос е не защо има зло, а защо ти не си заживял в Бога, защо ти лично не си заживял в Бога, в Любовта?
Няма нужда да отричаш злото, нито да го одобряваш. Трябва дълбоко да разбереш Бога и тогава ще разбереш злото като действаща част от Бога, и работеща част за Бога.
Причината, която прави човека зъл не е в окръжаващата среда, а вътре в самия него. Даже това не зависи от никаква бедност, даже има монаси, които избират бедност и стават богати. Тука само за малко ще се отклоня: в Плевен сега на лекцията скоро ме питаха какво ще кажеш за изборите, понеже е актуално. Разбира се този, който ме пита, организаторът, той е полицай, сега е вече по-голям шеф. Аз знам, той пита за другите, защото насаме той ми задава много дълбоки въпроси и много обича лекциите. Накратко: който е гласувал на Бога и на Истината, и си е посветил живота, никога не гласува за нещо друго, това е предателство. Никога не гласува за нещо друго, той е гласувал за Бога, край, това е просто. Второ, един пример дадох: ако ти си с лодка в морето и лодката ти е пробита, коя безпомощна партия ще призовеш да ти помогне? Кой ще ти помогне? Може ли да направи тази безпомощна партия нещо за тебе? И казах: Може: съболезнования. Значи кратко, ясно, не искам да се впускам в подробности, щото е толкова просто, че... Значи, ако си посвети човек живота на Бога, най-точният, самият Бог, Истината вече имат грижа за тебе, във всякакво отношение; те се грижат във всякаква област. Но избереш ли Бог на второ място, поставиш ли Го там, постепенно всичко ще се обърква. Човек има лични отношения, никой друг не може да му помогне – лични отношения към Бога, към своята разумност, към своята душа и т.н. и т.н. Значи, причината, която прави човека зъл, не е в окръжаващата среда, вътре в човека е.
Злото е няколко вида: физично, космично и мистично явление, защото е част от великата мистерия на Бога. Злото е скритата благодат на Бога. Чрез него Бог завръща съществата към себе си. Това означава, че Бог е създал злото, за да се завърнем при Него, в своя дом. Без злото ние бихме изгубили завръщането си в Бога.
Злото ни спасява от нашето собствено саморазрушение. В човека има собствено саморазрушение, то не идва от злото. Самият човек някога е посял такива причини и избори, че сега той самият е зъл, и злото идва да се опомни и да му помогне.
Ал Халладж казва: Злото е особен дар на Бога, за развитието ни и за сливането ни с Бога.
И така, злото е велик и необикновен замисъл. То е част от съвършения замисъл на Бога. Когато имаш зло в себе си, то е защото злото те усеща в себе си. Значи самото зло те усеща в себе си.
Отговорът за произхода на злото спада към скритостта на Бога, към Неговата неведомост. Ще обясня: злото съществува, но не е реалност. То е идея на Бога, особен подход на Бога, особено въздействие на Бога към тези, които нямат Любов към Бога.
Злото е високо интелигентно, защото е част от реалността на Бога. То е интелигентно, защото е живяло дълго време вътре в Бога, преди да го отдели Той за Своя план. То е живяло, защото всичко е Бог. То е било вътре в Бога, защото всичко е Бог.
Самият Бог никога не върши зло. Той си е създал инструмент затова, и му е дал позволение да работи и то само там, където нещо трябва да се изправя. Разбира се тези неща са вътрешни, скрити, но за Бог са външни. Където трябва да се изправя нещо, там Бог изпраща злото да работи.
Злото лекува нещо изкривено в човека и го подтиква към изправяне. Много лесно е да гледаме злото отвън, в обществото, но то е скрито отвътре и там трябва да започнем да го виждаме.
Всички лекомислени сбъдват злото, а злото е немилостиво към това, с което хората са злоупотребили. Там където хората са злоупотребили, било с Любовта, било с Бога, било с много неща, с Истината, злото е немилостиво.
Човекът, в който има зло е човекът на духовната слепота. Злото се е родило от лошо използваната свобода на човека. Но който владее себе си, той може и да управлява злото, защото който владее себе си, Бог навлиза вътре в него. Бог уважава свободата, която е създал, а човекът, който е допуснал злото, ще трябва да го изстрада. Той ще изстрада личната си злоупотреба със свободата.
Бог е допуснал злото, защото Той има власт над него. Хората са били създадени изначално добри, но след свободния избор те сами са направили себе си зли. Но Бог продължава да цени свободата, защото както казах и преди, тя е богоподобна. От свободата трябва да израстне от свобода Истината, истинския човек и Бог продължава да я цени, защото не иска роботи. ... богоподобна, и когато човек я изстрада, той ще стане не добър, а истински добър. Това може да продължи много дълго, няма значение; когато той изстрада, ще дойде ден, когато ще стане осъзнат, истински добър, подобен на Бога.
И така, злото е идея, въздействие, пак казвам, но то не съществува в чист вид; в чист вид съществува само Бог. Злото няма действия срещу Любовта, т.е. срещу Бога. Злото, това е един свят ограничен, вътре в самия Бог и всеки, който не разбира злото, той воюва с него. Но ако воюваш със злото, това е закон, злото ще стане част от тебе; ако воюваш със злото, злото се прилепва и става част от тебе.
Чрез злото Бог иска да се учим, за да Го познаем. А когато познаем Бога, злото ще си отиде, защото сам Бог ще го отстрани. А засега Бог предопределя къде злото да действа, и къде злото да чака.

ДЕМОНИТЕ

Демоните не са зли по своята природа, а по своята воля. Демоните обичат да овладяват човека, но те още повече обичат да са скрити в него и неразличими, защото ако човек ги различи, може да вземе вътрешни мерки и с многобройни молитви, плюс други методи, те ще изпуснат човека и неговата енергия.
Демоните са много хитри. Те обичат да са маскирани в човека. Те обичат всички видове прикрития. Примерно, познавам много хора, които дълго време изглеждаха спокойни и дълбоко въздържани, даже приличаха например на ученици. Минаха години, пет-шест години плюс-минус, и изригнаха демоните. От една страна това е хубаво, да видиш, че врагът е скрит, истинският враг е отвътре, да вземеш мерки, ако осъзнаеш за какво става въпрос. Ако не, те ще продължат да работят в тебе и ще се скрият още повече, ако не си правиш поуки.
От какво са съставени демоните? От изостанали древни страсти. Те обичат да носят тези страсти от милиони години със себе си. Страстите са прастари създания. Те са наричани в миналото грабители. Когато човекът има силни слабости, не обикновени, а силни слабости, демоните го населяват и използват тези слабости за своите цели.
Демоните са с духовни тела от въздух и тъмнина. Разбира се, има и частичен огън. Те са нещо като ефирно-въздушни и от тънка неуловима материя. Разбира се Любовта, Мъдростта и Истината различават кое е демони, кое е дяволи и кое е паднали, слаби същества. Те могат да приемат всякакви форми, даже и на животни. Затова когато влязат някой път в някое куче и го насочат да хапе човека, и някои казват, кучето беше бясно. Не кучето, а то е врата, откъдето демонът е успял да го излъже, защото иска да напада определени хора.
Те имат голяма сила да проникват, когато им е позволено. Демоните могат да боравят с умовете на хората, с тяхната воля, с тяхната психика и с техния глас. Те са изкусни майстори по отслабване и ограбване на човешката енергия. Примерно, ако някой път ви мъчат цяла вечер и не можете да заспите, какво ви препоръчвам; не мога да го обясня, но интуицията ви ще го схване: така да се въртите, така да ви е приятно, да ви стане толкова приятно, че не само те да си заминат, ами даже и ангелите. Не мога да го обясня, който го усети, ще го усети. Значи, когато ви е тежко, да ви е леко. Има такава заповед при втория Учител на Черното братство, когато излезе книгата за Старците, ще видите: Когато ви е тежко, да ви е леко. Значи това е способност на духа и душата, не на ума, умът няма такава способност.
Демоните се борят с нас най-вече в полето на ума. Войната е духовна и който е без силна вяра и без силна Любов към Бога, изостава в своето развитие. Освен това нашите демони са нашите собствени, вътрешни скрити, неовладяни страсти. Те може да са малки, но малките неща може да станат големи. Затова трябва да търсим, да бдим навътре в себе си това малкото и да вземем мерки, а не когато е късно.
Кучетата и магаретата виждат демоните и затова кучето понякога лае изключително силно, а магарето реве силно, защото се е приближил демон. И те знаят, че демоните ограбват нещо от тях. За да не влезе демона в него и за да не ухапе човека, кучето се старае по всякакъв начин да лае много силно, за да пропъди демона и невинаги успява. А магарето, както казах, като го види, реве много силно.
Когато човек има силни, неразумни желания в себе си, става въпрос когато те са упорити, всичко това е подготовка за обсебване. Демоните виреят в човека поради неговата собствена тъмнина.
Ангелите работят в изворите, дяволите работят във водовъртежите, а демоните работят най-вече в блатата и в тежките мъртви вълнения.
Когато човекът е силно критичен към света, когато не различава критика и забележка, силно критичен към света и към нещата, това е началото на постепенното демонизиране.
Демоните имат особен дисбаланс на енергията и за да оцеляват, те трябва задължително да крадат енергия. И ако някой път не оставят човека да спи, човек трябва да си намери методи: било приятни книги, било приятни молитви, било занимания, в които да пренасочва ума си и да се изплъзва, и да бъде по-упорит от тях. Докато накрая стане толкова силен, с толкова силна воля, че те да знаят, че не трябва да си губят в този човек времето, защото и те не обичат да си губят времето.
Най-силното лекарство срещу демоните е изправянето на отношението към Бога. То трябва да е в най-лошия случай духовно и да върви към съкровено, после към Божествено и т.н.
Всеки човек, който е избрал твърдо Бога, Бог ще отдели демоните от него. И всеки, който се е отказал от Бога, ще бъде измамен от демоните, в случая заблужденията придобиват голяма сила. Значи, когато човек е средно заблуден, това са дяволите; когато човек е заслепен, когато е дълбоко заблуден, това са демоните и те го водят към себе си.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

И преди сме говорили, и пак ще говорим.
Голяма е тайната на падналите ангели. Те са били поставени в положение да паднат. Но коя е тази сила, казва Учителят, която ги е заставила? Скрита е тя. Тя е част от силата на Бога и Неговия замисъл, а Той не греши.
Грехопадението, това е отровеното знание, наречено Дървото за познанието на доброто и злото. Но знае се, че пак самият Бог ще превърне грехопадението в чисто благо. Грехопадението от една страна е изоставяне на Божествената Любов и затова тези паднали ангели, както и човекът, са станали уязвими. Така тези, които са изоставили Бога, са създали пробив в самите себе си. Отказът от Божествената Любов... Разбира се, има ангели, има богове, които са се съгласили с Неговия план за пътя на Божествената Любов, но падналите ангели и хората някога в миналото не са одобрили този план. Значи, отказът от Божествената Любов е изменчивост и след това вече идва голямото падение от чистотата, т.е. райското състояние. Вече са се явили не Любовта, а желанията, а те са зло. Те изискват обуздаване. Желанията са свят на борба, свят на война. Тука дяволът ще изкушава, а Бог ще преодолява – говорим за разумния човек. Бог изпраща дявола да изкушава, за да може човек да израсне в Бога, понеже Бог иска израстване, преодоляване. Бог ще преодолява, но всичко това е според намеренията и волята на самия човек.
Желанията са обратни на Любовта. Това означава, че колкото повече желания има човек, толкова по-голямо въплътяване на злото и дявола ще има в човека. Казано по друг начин: чрез желанията се увеличава злото и дявола, а чрез Любовта се увеличава Бог в нас.
И така, грехопадението означава недостиг на реалност. Този недостиг може да се запълни само чрез закона на истинската Любов към Бога. Грехът – това е посегателството, омърсяването на Божествената природа, това, което се е превърнало в нещо човешко и упадъчно.
Грехопадението на Адам не е просто някаква вина и грешка. То е голямо космично разрушение и посегателство срещу Божествения план. Става въпрос за милиарди същества, които не са одобрили Божествения план на Любовта. Те са хора, паднали ангели и т.н. И затова е създаден този план, този свят – всички паднали ангели да се учат и да растат духовно. Падението на човека е падение във вселената на времето. Казано по друг начин: знанието е време, а Любовта е вечност; знанието е време, желанията са време, а Любовта е вечност.
Преди отделянето на Ева от Адам, Ева е била негова вътрешна същност, т.е. самата негова божественост, неговата пълнота. Но той пожелал да стане външен и тя излязла навън. Но докато Адам не познае себе си, своята дълбочина, тя никога няма да дойде отвътре. И затова, който познае себе си, става цял. Той си възвръща божествеността отвътре. Всичко това означава, че Бог е допуснал грехопадението, защото Той е поискал дълбочина и осъзнато себепознание, защото без него злото винаги щеше да господства в живота на Адам и Ева. Ето защо грехопадението се случи, защото Адам щеше да започне да търси истинското си развитие и да стигне до осъзнато себепознание, и с това да спре победния ход на злото. Защото в себепознанието човек познава и Бога, и злото се отделя.
Без себепознанието хората щяха да си останат призрачни, нищожни, без реалност, а чрез грехопадението те бяха събудени да търсят себе си и своя скрит произход. Ще обясня: себепознанието се осъществява чрез истинско търсене на Бога. Себепознанието означава човекът да придобие онова истинско знание, което някога му е било отнето, откраднато от желанията и от змията. От хиляди и милиони години хората страдат, защото са влезли в своята нереалност, т.е. те не познават себе си, своята същност. Но когато човек стане реален, същностен, цял, тогава страданието ще стане нереално, времето и светът ще станат нереални. Тогава вечността ще бъде реалност, Любовта ще бъде реалност; Бог ще се разкрие като реалност.
И още нещо: грехопадението се е случило, защото Адам и Ева, т.е. тези съзнания имали страх от Нищото, те изпитвали страх от тайната на Бога, която е Нищото. Те имали страх от Бездната от Безкрайност. Нещо им е липсвало, не можели да понесат Безкрайността. Тука само ще загатна: в Нищото има тайна непоносима, защото Нищото и неговата Безкрайност са прекалено голяма дълбочина за съществата, става въпрос духовни и ментални, не божествени, а става въпрос за духовни и ментални, мисловни същества, разбира се астрални. И затова те видели утеха в грехопадението, във външен свят, който няма такава Безкрайност и дълбочина, няма такава Бездна, няма такава опасност за тях. Това даже за тях било някаква опора, някакъв начин на оцеляване, полуоцеляване, но все пак някакво оцеляване. И понеже Адам и Ева не можели да понесат, тези видове съзнания не можели да понесат Нищото, тази скрита тайна на Бога и тази прекалено голяма свобода, те избрали ограничената свобода, наречена грехопадението. А това било и допуснато от Бога, за да ги учи постепенно на разширение на съзнанието.
Ако трябва да кажа кой е най-големият грях, казвам: липсата на Любов е най-големия грях на човека. Ако ти просто би имал Любов, неизменна Любов, грехът няма условия да съществува, няма никакъв шанс. Ако ти имаш трайна, неизменна, истинска Любов към Бога, грехът се разпада. Тогава ще можеш да понесеш и вечността, и Безкрайността. Преди ви казах: душата не може да понесе Безкрайността, тя може да понесе вечността. Но, тя върви по пътя към духа, тъй като духът е Мъдростта. Когато се съедини с него, вече може да понесе и Безкрайността. Засега само боговете, Старците и определени учители, посветени, адепти и т.н., могат да понесат Безкрайността.
И така, ако човек има неизменна Любов, грехът не би съществувал. И в един апокриф Христос казва на Петър, буквално: Няма грях. Вие сте, които правите греха да съществува, вие го допускате. Той го няма, но една твоя постъпка може да направи той да съществува, иначе няма грях. Ето вижте как разсъждава чистотата, Божествената Любов: Вие правите греха да съществува, когато действате според навиците на развалената си природа.

ИЗКУШЕНИЯТА

Докато се изкушаваш, ти имаш в себе си зло и връзка със злото. Изкушенията са подарени от Бога заради твоето израстване.
Изкушението, казва Ал Халладж, е скритият спасител на човека. Той идва, за да станеш дълбок. Не да ти ограби енергията, ти да ограбиш неговата енергия, това е подходът на Любовта – ти да го ограбиш.
Дяволът те изкушава, а Бог те изпитва. Когато дяволът те изкушава, дай му да види той Бог в тебе. Бог в тебе е този, който побеждава изкушенията и така Бог израства в нас. Това не става изведнъж, важно е да си искрен и постоянен. Ако Любовта ти към Бога е силна, изкушението ще загуби силата си, то ще губи все повече своята сила. Това означава, че въпросът не е в изкушението, а в твоята Любов.
Изкушенията са и една друга мярка. Те показват дали си истинен и добър. Щом се изкушаваш, ти не си истинен и добър, това е диагноза. А когато се научиш да ги преодоляваш, постепенно ще станеш истинен и добър.
Изкушението е мярка. То показва на какво държиш – на Бог или на света. Който преодолява изкушенията, има Любов към Бога, а който се изкушава, става роб на злото и роб на света. Изкушените стават същества на света, същества на времето.
Но какъв е планът на Бога? Бог използва изкушенията, които ни изпраща, за да се укрепи в нас и да заживее в нас. Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска изведнъж да постигне... срещал съм такива: „Край на всички изкушения”, после пак пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите старания и в един определен момент, след много тренировки... при мене се получи на седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме изкуши. Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от вас може, някои може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.
Чрез изкушенията човекът може да види своя възход в Бога и тук човек се научава да вижда отвътре. Тук въобще не говорим за ясновидство и за полуистини, които са най-опасните неща в света; политика, ясновидци и полуистини, това е най-опасното нещо в света, по-опасно от лъжата. Тука навлизайки в Мъдростта, започваш ясно да разбираш божествените неща, сам Бог почва да ти ги разкрива. Тука няма дарби, просто Бог ти помага. Постижението в нас е Бог, а не някаква дарба. Можем да го наречем тайна дарба, но тя не е такава с показ, тука няма показ. Мъдростта е скромна, знанието е гордо. Започваме да виждаме, и то отвътре, и то не чрез ума, а чрез духа, чрез Мъдрост.
Бог е допуснал изкушенията, за да може всеки да види своите намерения. Тези, които са с нечисти намерения, Сатана постепенно им става господар и ги взема при себе си. А тези, които постепенно, искрено преодоляват, Бог ги взима при Себе Си и ги обучава.
За този, който твърдо търси Истината и Бога, изкушенията му се превръщат в благословения; за другите в проклятия, а за търсача на Истината и на Бога... Значи виждате, едно и също нещо има две посоки, според намеренията на човека: за търсача на Истината това е благословение, а за другия – проклятия и обвързване, привързаности.
Да се изкушаваш, то е отчуждение от Бога. Човек се изкушава, казва Ал Халладж, и без дявола. Някои мислят, че непременно дяволът; човек се изкушава и без дявола, сам по себе си, поради своите скрити слабости. Щом се изкушаваш, попадаш вече в чужда власт, други вече ще ръководят твоя живот. Ти може да си мислиш, че си правиш план на живота, но ти ще бъдеш зависим; други ще устройват твоя живот, невидими. А дали мислиш положително е все едно, защото положителното мислене е друга тънка хитрост на ума. Истинското мислене не е положително, запомнете, а съкровено, разликата е огромна. Съкровено, изключително благородно, изключително осъзнато, принадлежи на Любовта.
И така, без истинска Любов към Бога, изкушението е изкушение, т.е. изкушението е разрушение. Но с Любов към Бога изкушението се видоизменя, то постепенно те съгражда.
Без преодоляването на изкушенията Бог не може да оживее в човека и затова Той ги допуска. Изкушението желае робство, а скритият Бог в човека желае твоята свобода.
Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствента си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.
Без изкушенията ти не можеш да бъдеш проверен и няма да узнаеш себе си и доколко си вътре в Бога.
Духът на Бога заведе Исус в пустинята, за да го изкушава и за да го направи Христос. В пустинята Исус стана Христос. Преди изкушенията той беше Исус, след преодоляването той стана Христос.

ДЯВОЛЪТ

Как съществува той? Кабала казва: Бог е дал част от енергията Си, за да създаде силата и полуреалността на дявола. Той е дал част от Себе Си, част от енергията Си, разбира се това е замисъл, за да създаде силата и полуреалността на дявола за Своите цели.
Разликата между Бог и дявола е в степените на дълбочина и могъщество. Дяволът е в ръцете на всемогъщия Бог и дяволът няма избор. И когато Бог позволи на дявола да действа, той действа бързо, точно, силно и без избор. Виждал съм как дяволът изчислява такива катастрофи от предния ден, знам по Учителя плана: човек си мисли, че има спешна работа за София, тръгва с голяма скорост, ръцете му са изместени, завива рязко надясно, с около 150 км и лети дълбоко във Витиня, и много други примери там, докато падне и т.н. и т.н., защото това е план. Човекът вече е закъснял. Обичал е прекалено много удоволствията, злото и скритите нечисти неща. Времето е изтекло за промяна, ще си учи уроците в другия свят, доколкото... Разбира се, може и да не ги учи, защото ако няма от земята или в другия свят някой да го обича по особен начин, той, както казва Учителят, ще бъде нито в другия свят, нито в този свят; ще виси във въздуха. Има такива много умрели, нито са тука, нито са там и положението е трудно. Дяволът действа там, където няма Истина, т.е. там, където работи застоя.
Бог и дяволът са две сили. Бог е мощна и божествено творяща сила, а дяволът е малка отрицателна сила, работеща за Бога. Те са просто общност, скрита в невидимия свят. Те са в единство, имат общ план.
Дяволът е малката отрицателна сила, лишена от свободен избор, за разлика от човека. Например, ако дяволът и демоните се разкаят, никой няма да им приеме разкаянието, тяхното разкаяние не се приема, такъв е законът засега. На човека разкаянието може да се приеме и той да преобрази изцяло пътя си, ако разкаянието е истинско. Понеже истинско разкаяние означава голяма метла, духовна метла, духовен вятър на всички тези дяволи. Те могат да бъдат пометени, ако човек е много искрен и пожелае обрат.
Тази отрицателна сила – дяволът – е лишена от свободен избор, тя е създадена безволева, само като инструмент. Просто казано, дяволът е създаден замисъл на Бога като чист инструмент.
Човекът е също дявол, когато заживее в своите тъмни намерения и нагласи. Значи дяволът е дявол; човекът е също дявол, когато заживее в тъмнината си, в своите тъмни нагласи и в своите зли избори, т.е. в своите тъмни действия.
За да преодолееш дявола, трябва да преодолееш многобройни заблуждения. Дяволът е свързан най-вече с хора, които имат нагласа към злото, т.е. към злото и отрицателното в живота. И така той се влива в тяхната нагласа, понеже са сродни. Значи така както Бог се слива с Любовта на човека, истинската Любов, щото са сродни, така и дяволът се слива с отрицателните нагласи на човека.
Дяволът руши и с това разчиства място на Бога за ново пресътворяване, друг замисъл на Бога. Значи дяволът трябва да разрушава застоя и тези неща, а Бог пък пресътворява.
Дяволът е зависим от тези хора, които трябва да се развиват чрез отрицателен опит. Понеже не могат по пътя на доброто, по пътя на Христос, те вървят по пътя на дявола. Трябва да изстрадат този път, по него да се развиват и дяволът е зависим от тях.
Погрешните изводи за нещата означават да си в плен на дявола. Ето защо много хора имат погрешни мнения. Щом един човек има отрицателно мислене, дяволът вече започва да работи съвместно с него. И този човек става зависим, защото дяволът навлиза и прониква в живота му, раждат се взаимоотношения. Но този път на страдания, този отрицателен опит, които са допуснати от Бога, след време ще излекуват човека от собственото му зло. Не от злото в дявола, от собственото му зло. Значи тези страдания имат за цел да лекуват. Затова е много опасно да лекуваш човек, който не трябва да бъде излекуван, Учителят е дал такива примери, но това е друга тема.
Когато хората се откажат от Истината, Бог допуска те да бъдат заблудени от дявола.
Дяволът в абсолютен смисъл, пак казвам, не съществува. Например при ангелите не съществува, при архангелите, при Боговете, при посветените, при чистите съзнания, при Учителите не съществува. Но в света и във вселената, при падналите, той е свързан с тях, защото вселената е основана на заблуждение. Не само света, вселената е основана на заблуждение, обаче зад вселената е скрита дълбочината на Абсолютното единство.
Но това, което образува дявола в човека, са неговите скрити и явни, неразумни желания – ето кое образува дявола, собствения дявол: лични, скрити, неразумни и явни желания. Без тези желания дявола нямаше да го има.
Сам Бог се е оттеглил от дявола, отсъства, за да може той да съществува. Бог му е направил място, понеже всичко е Бог. Бог се е скрил навътре и е освободил място, да може да има дявол; макар и условно, да съществува, т.е. Бог му е направил място.
Дяволът е скрита неземна сила, неуловимо същество. Той не може да се проучва, но ако сам Бог е пожелал, тогава сам Бог започва да ни го разкрива и да ни разкрива неговите методи. Тъй като той е Негово творение, той е част от Него самия и Бог може да ни го разкрие правилно. Освен това дяволът може да проникне във всяко живо тяло, защото зад него работи част от голямата Божия сила, която чрез него, забележете – Бог чрез дявола, чрез тази сила – чрез него проверява нещата и хората, дълбочината на хората заради своя план и замисъл. Значи Бог използва дявола да проверява дълбоко тайната на човека, дали има той съкровена Любов, дали има въображаема Любов, дали има умствена илюзорна Любов, дали е търсач, дали е искрен или си въобразява, че е искрен. След време ще ви кажа нещо за науката за искреността, в други лекции. Значи, Бог чрез дявола може да проникне във всяко същество, не става въпрос само за човек, във всяко същество, за да го проучва за Своите бъдещи планове; да проучва Истината и степените на Истината в него, така действа тайният Бог.
Дяволът е много хитър. Той умее да превръща изобилието в мизерия. Вие знаете, преди време един богат милиардер, който имаше какво ли не, скача от самолета. Уж има изобилие, но вътре е празен – дяволът умее да превръща тези неща, да ограбва и да превръща изобилието в мизерия.
Какво прави дяволът с обидите? Когато пуща обиди, това са опити за пленяване, той иска да те плени. Ако не простиш обидата, пленен си, много е просто; ако простиш, дяволът не може да се задържи в сърцето ти. Някой казва: „Не мога да простя” – дяволът започва да навлиза в неговото сърце, постепенно обсебване; „Прощавам ти завинаги” – дяволът изчезва. Въпрос на Любов, въпрос на подход и на отношение.
Дяволът прави много тънки съчетания между Истина и лъжа, забележете, значи за да е по-убедителен и по-хитър, той ги смесва. При него цялата Истина поначало я няма, но той използва често Истината и лъжата. Той много ловко използва Истината в своите лъжи.
Това, което наказва човека не е дявола, а в края на краищата неговите собствени неразумни желания и поради това той не може да различава кой му говори, как му говори. И ако дяволът каже, за да се стабилизира в човека, някаква Истина, още повече след време човек може да се заблуди. Но търсачът, който върви по пътя на Любовта, той различава не само кое е дявол, кое е демон, кое е съзнание, кое е подсъзнание, кое е ангел, кое е архангел, какъв умрял е, защото той се е посветил на Бога и Истината, и Истината му разкрива.
Проблемът на човека не е дяволът, а неговата собствена неразумност. Запомнете, много е просто: не е дяволът, както някои си мислят, а неговата собствена неразумност.
Месната храна е храна за дявола в човека за неговите бъдещи планове (пък и настоящи).
Ако ние проучим и разберем как действа дяволът, затова ви говоря, той ще изчезне, защото по-дълбоко ще разберем Бога, защото ние ще си изработим правилен подход към Бога. Затова ви говоря за дявола, защото да си изработим още по-правилен подход към Бога. След време ще имаме пак лекции за злото и за дявола, тъй като го проучвам от около 90 книги, но не само от книги. Това, което ви изнасям за Дао не е само от книгите. Има някакви книги, примерно да кажем 50 книги, 60 книги-суфи, но аз ви изнасям нещо и от моя суфизъм, от моето Дао, от моя Дзен. Значи, книгите са си книги, те помагат; те разкриват, понякога не разкриват; понякога загатват, понякога разкриват само донякъде. Но когато ние се стараем и много обичаме Бога и Истината, те започват да ни разкриват цялата Истина. Цялата Истина никога не заблуждава човека, за разлика от опасните полуистини.
Ако ние си изработим божествен подход към нещата, дяволът ще изчезне. Мохамед казва: Бог в мен ме научи да се справя с дявола, докато дяволът напълно ми се подчини. И после Мохамед казва: Бог ми помогна да покоря дявола и моят дявол прие исляма, т.е. пълна покорност, няма вече дявол. Но Мохамед е дълбока история, между другото някой път ще ви говоря повече за него, това е прероденият Моисей, един и същ. Живял и като Моисей и като Мохамед в пустинята, разбрал тайните на пустинята, на изкушенията и израства в тайно ниво. Много дълбоко същество, с много голям опит и от миналото, и сега. Разбира се не се впускам много да ви говоря, щото има хора, които ще се смутят, ще се чудят дали е един и същ – той е един и същ, но това е друг въпрос; на едно място е казано от Учителя. Значи, приел исляма, покорството; значи всеки трябва да покори собствения си дявол, не в другите, в себе си.
Мохамед казва още нещо важно: Когато човекът не е посветил живота си на Бога и когато не иска Неговото ръководство, тогава Бог прави така, че такъв човек да живее с човек, в който живее дявола. Значи изпраща му такива квартиранти, такива хора, такива близки, за да може да го обучава и накрая да обикне съвсем, да разбере Бога, да разбере своя път и да може да се учи и да се поучава.
Лъжата е метод на падналия човек. Кое е най-опасното в нея? Тя разрушава твоята тънка енергия, фината енергия, с която след време проникваш в Бога. Тя разрушава твоята тънка енергийна защита. Затова Учителят нарича лъжата двоен грях. Всеки друг грях, казва Учителят, малко или много може да се прости; лъжата – не. Каквото и да кажеш, както и да се молиш, ще носиш последствията на лъжата. Значи пробива, разрушава твоята енергийна защита, защото дяволът влиза през лъжата.


САТАНА

Идеята за Сатана е много важна и затова човек трябва правилно да я разбере, за да знае как да се защити от Сатана.
Да знаеш как да се защитиш от Сатана, трябва да го познаваш, трябва да познаваш неговите техники и методи. Това не става с по-голяма хитрост от неговата, а става с Мъдрост. Но най-трудното нещо е да превърнеш, казват атлантите и розенкройцерите, най-трудното нещо е да превърнеш хитростта в Мъдрост, понеже това е наследство от Лемурия и Атлантида, много силен навик. И досега умът продължава да хитрува, но умът си е ум, а чистият дух е друго нещо.
Който познае Сатана, разбира се чрез Бога в себе си, така можеш да го познаеш, тогава вече Сатана няма да ти е враг. Но ако не го познаеш, той ще бъде и твой враг, и твое бреме.
Да бъдеш невежа по отношение на Сатана е много вредно и опасно, затова ви изнасям тези лекции. Да го отричаш, да не го разбираш, да не знаеш как действа е много вредно и опасно.
За да се справиш със Сатана, това е умение и Мъдрост, това е умение да задвижиш Бог в себе си. Любовта в нас задвижва Бога.
За Сатана е много важно човекът да има хубави постъпки и лошо мислене, например, хубави постъпки и лошо мислене.
Бог е Истината, а Сатана е само част от тази Истина, част от Цялото, част от Истината. И понеже е само част от Истината, той изглежда като лъжа, но чрез тази лъжа Бог иска ние да познаем цялата Истина. Затова има и лъжа, за да познаем след време, ако сме търсачи на Бога, цялата Истина.
Сатана е част от мистерията на Божията воля, защото действията на Сатана в този свят са само условни. Те са прикрити действия на Бога, чрез които действия Бог иска да ни научи да Го познаваме и да Го разберем в себе си. Сатана не е прокълнат служител, а прикрит служител; не е прокълнат, а прикрит.
Как Луцифер е станал Сатана? Чрез могъщо отнемане, чрез могъщо Божие действие, т.е. могъщият Бог е отнел на Луцифер божествения му дух. Напълно отнемане, тъй като могъществото на Бога е изключително, то не е някаква сила, то е могъщество, а във вътрешната си част е всемогъщество. Той не е отнел ума, сърцето, волята и другите неща; той е отнел духа му за своите цели.
И така от Луцифер, след отнемнето на духа, той вече се превръща в Сатана и започнал да обича злото, и даже то започнало да му допада. Няма го Божествения Дух, няма я съкровената природа, много ясно, че ще виждаш по друг начин. Ако беше отнел това на Христос, същото щеше да се случи и с Христос. Но там замисълът е друг, даже то е замисъл на Бездната, но и на Бога.
Бог е превърнал Луцифер в Сатана, за да може човекът и човечеството да имат реално развитие, а не въображаемо развитие. Чрез Сатана Бог осъществява развитието. Ето отново защо Бог е велика Любов, защо трябва да Го разберем като истинска велика Любов, а не просто да кажем „Бог е Любов”, защото Той е такъв. Бог осъществява развитието чрез Сатана, т.е. Сатана действа в света, а зад него е скрит мъдрия дух на Бога, който усъвършенства съществата.
Самият Бог е направил Сатана преграда за хората, които Го търсят, които търсят Бога. Защо? Защо Бог е поставил Сатана като преграда срещу хората? Защото Сатана е много ревностен, много държи на Бога. Ако Бог държи на Бога повече от Сатана, ако има по-голяма ревност, това се случва при истинската Любов. Не при човешката любов, не при полудуховната любов, даже не и при духовната Любов. Духовната Любов е четвърто измерение, съкровената Любов е пето измерение. От пето измерение нагоре към Божествената Любов, това е вече истинска Любов. Тогава вече преградата отпада, сам Бог я отстранява. Това означава, че Бог е направил така, при Него да отидат само достойните и избраните, т.е. избраните са достойните същества. Казано по друг начин: само с истинска Любов можеш да преодолееш Сатана и да откриеш тайната на Бог в самия себе си.
Сатана можеш да го победиш само със съкровена и Божествена Любов, т.е. с истинска Любов, защото тази Любов е сама по себе си висша енергия на самия Бог. Тя е Негова интензивност. Какво означава интензивност? С голяма концентрация, сгъстяване на Бога, това е концентрация, сгъстен дух, това означава. Какво означава свръхконцентрация? Това води вече към искрата, още по-дълбока степен на духа.
Тази Любов е самата висша енергия на Бога, Неговата динамика. Там преградата отпада, Сатана не може да я понесе и Бог го отстранява. В тази Любов злото умира. Когато видиш Бога, при истинска Любов, продължителна истинска Любов, Той ти дава да Го видиш, да го преживееш. Когато видиш Бога чрез това преживяване, става напълно опустошение на злото и чак тогава разбираш, че наистина Бог е Любов, и това е велика Любов. И да имаш истинска Любов към Бога, това е, казва Валентин, (другият път ще говорим за него), живото евангелие, единственото послание. Няма друго евангелие, истинска Любов към Бога, накратко казано, това е живото евангелие. Другият път ще говорим и за него, и част от евангелието на Истината. Гностиците са подобни на учениците на Христос, но няколко степени по-дълбоки. Другият път ще разберем защо е така и тяхната не само Мъдрост, и не премъдрост като премъдрост Соломонова – говорим за дълбока, истинска премъдрост на високо ниво, за което другия път ще говорим.
Любовта е изключително съществена в живота, защото тя е качество на Бога, качество, чрез което се завръщаме.

АУМЪ

Източник



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.