ЕДНО ЯСНО ОТКРОВЕНИЕ: ГОСПОД Е ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ, ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ Е ГОСПОД : :  За пореден път – най-съвършеният лакмус, тотално-абсолютният критерий. Ако човек или учение казва, че Господ говори само на него, диагнозата е ясна и за малките деца. 

УЧИТЕЛЯТ:. „Сега ще срещнешъ нѣкои, които казватъ: „Ние сме католици“, „Ние сме евангелисти“, „Ние сме православни“, „Ние сме мохамедани“… Но като дойде ГОСПОДЬ - ВЕЛИКИЯТЪ УЧИТЕЛЬ НА СВѢТА, - Той ще каже: „Спрете тукъ, дайте насамъ скинията -  елате тука католици, евангелисти, православни, мохамедани и други! Ето, моятъ домъ ще бѫде домъ на всички религии. Той ще бѫде мѣсто, дето ВСИЧКИ ще се молите.“ Той ще образува Великия Храмъ! Ще има ЕДИНЪ Господь на Любовьта, ще има ЕДИНЪ Господь на Мѫдростьта, ще има ЕДИНЪ Господь на Истината, Който ЕДНАКВО обича хората, ЕДНАКВО ги просвещава, ЕДНАКВО дава свобода на всички.

Елате сега да се помолимъ!

ТОВА е новото учение, което сега трѣбва да насаждаме въ сърдцата на младото, новото поколение.

ТАМЪ е бѫдещето!“.  (1923.02.25н. Господи, да се отворятъ очитѣ ни!)

~ чрез Григорий Ватан

УЧИТЕЛЯТ: „Та казвам: всички тия порядъци трябва да дойдат в едно. Ако човешкият порядък се подчини на ангелския, ако ангелският се подчини на божествения, тогава животът ИМА смисъл. В човешкия порядък има две неща, с които човек е свързан: той се ражда, за да умре, а в ангелския порядък се ражда, за да живее. В божествения порядък влиза, ЗА ДА БЛАГУВА. БЛАГОТО НА ЖИВОТА - ТОВА Е БОЖЕСТВЕНОТО. Всеки търси БЛАГОТО на живота. Докато не минем човешкия порядък и ангелския порядък, ние не можем да имаме вечното благо.“  (1943.12.14н. Отвалѝ камъка!)

ОБЕДИНЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА… БЛАГУВАНЕТО В БЛАГОВСЕЛЕНАТА... ТОВА Е ДРУГОТО ИМЕ НА ЦЯЛОВСЕЛЕНАТА, НАРЕЧЕНА ОЩЕ ХОЛИВСЕЛЕНА. Затова, именно, Цялостния Бог или Хол Го наричаме Благия Дух. За Него и за благостта и благуването имаме немалко песни и хиляди текстове. Търсачката открива корена „благ“ 36840 пъти в 3630 беседи и 821 пъти в 368  писма от Учителя Беинсà Дунò. Благостта и благуването отличават всички благари в необятна Благария, независимо от местоположение, етнос, раса, космически вид, духовна йерархия или божествен клас. Всяко същество, родено от Бога, може да стане благàй или благàрин, ако търси своя Учител, намира го и започне да учи. Словяните на Небето и във вселената не са от някакъв земен род, а всички, които разпознават Словото Божие и славят Бога чрез добродетелни дела.

~ чрез Григорий Ватан

В Космоса време няма. Има < СЪБИТИЕ - СЛЕДСТВИЕ >

• Езикът на фините чувства

Това е нашето енергийно, емоционално и интуитивно състояние. Ето защо е толкова важно да слушате себе си, Душата си и това, което сърцето ви подсказва. За съжаление за съвременния човек е трудно да чуе сърцето си.

Ако Душата ви пее, вие сте на прав път, ако изпитвате дискомфорт, тежест, неяснота, тревога - вие сте избрали грешен път!

• Езикът на главата

Ако не слушаме сърцето, Висшите сили използват езика на знаците и сигналите. Това е малко вероятно случайно събитие. Можеш да се задавиш, кракът да си удариш, нещо да падне в близост до теб, някой да се намеси или каже нещо. Нас ни предупреждават както за добри, така и за лоши събития. Погледнете по-отблизо света около вас, хората около себе си! Такива знаци могат да се тълкуват само след свършен факт.

В случай, че не разбирате тези сигнали, знаците се повтарят до три пъти и след това Висшите сили преминават към следващия, по-груб начин на общуване с вас.

• Езикът на ситуацията

Ако човек се е отклонил от пътя си, започват да говорят с вас на езика на ситуациите - сделката не се е състояла, важна среща е прекъсната, жена ви изневерява и т.н. ... Всички ситуации са Уроци на Живота. Може би Висшите сили не ви притесняват, а ви предпазват от по-лош проблем?

Ако човек се дразни след тези сигнали и не ги разбира, тогава методите на възпитание се затягат. Те искат да ви покажат, че грешите. Но ако урокът се разбере, ситуацията се изравнява и неуспехите бързо се заменят с успехи.

• Езикът на провала

Това е Божието наказание или възмездие. Удрят по това, което е най-ценно за човек. Ако това са пари, тогава върху финансовото му състояние. Любовните отношения се сриват, често болестта се използва като образователен процес. Удрят ви така, че е невъзможно да не забележите или пропуснете. И винаги трябва да разберете защо сте били "наказани"!? И ако разберете защо, тогава наказанието се премахва и проблемите изчезват.

С помощта на такива неуспехи Висшите сили насочват човек по пътя му, така че той да изпълни съдбата си.

• Директен контакт

Наказанието се повтаря три пъти, ако не реагирате, тогава се използва езикът на директния контакт. Стигаш до биоенергетик, ясновидец, лечител, свещеник, попадаш на лекция (вкарват те), където изведнъж ти се обяснява причината за неуспехите ти!

• Езикът на агресията

Грубият начин на обръщение – например, излизайки от къщата, виждате голям надпис „Ти си глупак!“ На стената, докато не разберете, че тази фраза се отнася за вас, тя ще остане на мястото си! Или седиш и си мислиш "време е да се разведа" ... и в това време един напълно здрав стол под теб се разпада и счупва.

Това означава, че ви е дадено да разберете какво ще излезе от вашето начинание...

• Езикът на внушението

Директен текст за запаметяване. Основава се на използването на паметта директно, без участието на мисленето. Човек се пристрастява към алкохол, наркотици, казина, секти, риболов и т.н. Всеки получава това, което заслужава. И не е късно да промени решението си - има шанс.

• Езикът "ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ?"

Тогава възпитателния процес става по-груб и суров, наказанието се засилва, сякаш изведнъж се появяват нелечими болести, стават злополуки.

И ако след това човек не разбере нищо, той просто се отстранява от земния живот.

Източник: "Кой съм аз?"

Текст от руски език благодарение на Свилен Балабанов

Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която е събрана цялата мъдрост на света.

Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:

- Ти си източник на вдъхновение за нас. Твоите думи винаги преобръщат сърцата ни. А мъдростта ти просветлява разума. Ние сме жадни за твоите думи. Кажи ни, кои сме ние?

Той се усмихнал и казал:

- Вие сте светлината на света. Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слушайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.

- А какъв е смисълът на живота?

- Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Да бъдеш – това е велик дар от света. Вашият живот е историята на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към живота като към празник, защото той е ценен само по себе си. Животът е настоящето. А смисълът на настоящето е да бъдеш в него.

- Но защо ни преследват нещастията?

- Каквото сте посяли, това ще събирате. Нещастието е ваш избор. Бедността е творение на човечеството. А скръбта е плод на невежеството. Обвинявайки, вие губите сили, а похотта разсейва щастието. Събудете се. Бедни са тези, които не осъзнават себе си, и бездомни, които не открият вътре в себе си царството Божие. Не пилейте напразно времето. Не позволявайте тълпата да погуби душата ви, а богатството да стане ваше проклятие.

- Как да преодолеем нещастията?

- Не се осъждайте. Защото вие сте божествени. Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чудеса. Обичайте себе си, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защото смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвалата е най-добрата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата.

- Какъв е пътят към щастието?

- Щастливи са любящите, благодарните и умиротворените. Щастливи са тези, които са намерили рая в себе си. Щастливи са търсещите, пробудените и слушащите гласа на Бога. Щастливи са тези, които изпълняват своето предназначение, които живеят в хармония и са прозрели красотата на света. Щастливи са обичащите себе си и възхваляващи живота. Щастливи са съзидателните, свободните и прощаващите.

- Каква е тайната на изобилието?

- Вашият живот е най-великата ценност в съкровищницата на Бога. А Бог е най-голямата скъпоценност на човешкото сърце. Богатството вътре във вас е неизчерпаемо и изобилието около вас е безгранично. Светът е достатъчно богат, така че всеки да бъде богат. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Щастието е на прага на дома ви. Отворете се за изобилието и превръщайте всичко в златото на живота. Блажени са тези, които са намерили съкровищата в себе си.

- Как да живеем в светлина?

- Пийте всеки миг от живота, защото неизживения живот поражда печал. И знайте, че каквото е вътре във вас, това е и около вас. Тъмнината на света идва от тъмнината в сърцето. Щастието – това е изгрева на слънцето. Богосъзерцанието е разтваряне в светлината. Просвещението е сияние на хиляди слънца. Блажени са гладните за светлина.

- Как да придобием хармония?

- Живейте просто. Не нанасяйте на никого вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, а не да носят безсилие. Посветете живота си на красивото. Създавайте заради съзиданието, а не заради признанието. Отнасяйте се с ближния като с откровение. Преобразете миналото, забравяйки за него. Давайте на света нещо ново. Изпълнете тялото си с любов. Станете енергия на любовта, защото любовта одухотворява всичко. Където е любовта – там е Бог.

- Как да постигнем съвършенство в живота?

- Щастливите се преобразяват. Нещастните остават роби, защото щастието обича свободата. Радостта е там, където е свободата. Постигнете изкуството на щастието. Отворете се за света и той ще се отвори за вас. Откажете се от конфронтацията и ще станете царе.

Живейте в хармония! И просто бъдете себе си!

(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5.V.1924 г., стр. 1)

Тъмнината обгръщаше всичко. Очите не виждаха освен блясъка на златото, звяра в човека, всемогъществото на насилието. И казваха тогава: «Суета е всичко - суета сует! Няма живот, освен на земята, и няма други смисъл за тоя живот, освен в смъртта!»

И тъкмо тогава, в тия тъмни нощи за човешките души, блясва на небосвода нова звезда. И тия, които имат очи - видяха я и отидоха да ѝ се поклонят. Блясъкът ѝ влезе в погледа на новороденото между животните отроче - и всичко, на което се спира той, добива нов смисъл...

Върви Той тихо, с прострени напред ръце - да обхване целия свят сякаш. Мирни са думите Му - непонятни дори за тия, които чуват и разбират само миналото, над които сянката на смъртта е спътник от люлката до последния ден дори - но бури будят в душите.

Виделина носи Той!

- Вий всинца братя сте. Един е вашият Баща горе, на небето - а вий Негови чада сте!

Светът се спира. Тия думи го смущават.

- Луд е! Бесове има! - крещят тия, които в тъмнината душат своите братя и пият кръвта им. И озверени от страх - от светлината Му всички видяха кървавите им ръце, - те се нахвърлиха отгоре Му - и Го разпнаха.

Но виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе: Той със смъртта Си - смъртта победи...

* * *

В света, потиснат от мрак, виждащ само блясъка на златото, знаещ само, че човек за човека е звяр и вярващ само в могъществото на насилието и смъртта - звезда пламна на небето - и блясъкът ѝ влезе в очите на Човека.

И Той в света бе - но не бе от света - и светът Го не позна. В свойте си дойде и свойте Му Го не приеха. А които Го приеха, даде им радост: Истината да познаят, да бъдат чада Божий, сиреч носители на Неговата Любов.

И рече им Той:

- Няма друга любов като Божията Любов! Само тоя, който нея има, ще узнае живот вечен - и нивга няма вече да умре.

Любете се, защото братя сте - и всички Божи чада!

Когато се родил синът на царя, всичкото царство безумствувало от радост. Нощи нямало, непрекъснато се веселили всички, от най-богатия до бедния колибар, чиито огньове пламтели по върховете на планините, заградени от гори и градове.

Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял...

Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете. И расте то под грижите на всички.

Трепереха над него и радваха му се.

И когато то стана на седем години, заболя. И никой не разбра каква беше болестта му. Ту огън, ту студ го обхващаше едно след друго - и то се мяташе като безумно и ден, и нощ в някакъв унес, страшен сън, от който се топеше като свещ.

Най-видни лекари от всички страни опитваха своето изкуство - и никаква помощ нема. Билки носеха от планини, от далечни страни; чудни талисмани на прочути магьосници, с много молитви свети хора идваха при болното - и нищо: топеше се детето като свещ запалена, която всеки миг се смалява и превръща в нищо.

И колкото повече дни минаваха, толкова скръбта на всички ставаше по-силна, надеждата - по-малка.

Тогава царят заповяда да се молят свещениците на царството. И молиха се те три дена и три нощи непрекъснато - и детето непрекъснато се мята в огън и студ. Пъшкаше то като че живо го горяха и протягаше към своите родители ръчички за помощ. Тогава майката и царят, склонили безпомощно глави над него, бяха готови и царство, и корона да дадат, за да се усмихнат тези уплашени очи и възвърне здравето на тая красива главица!

Царят пак даде заповед - и всички воини се молиха три дена и три нощи за царчето - и пак детето прекара в унес и блян, пъшкащо като горен жив человек.

И пак нова заповед бе дадена:, целият народ да се моли от сутрин до вечер! И заповед строга - да се посече всеки, който това не изпълни!

И ето, на втория ден докараха человек - млад, с хубави ясни очи, строен, с вдигнат поглед и глава - той вървеше като цар да бе.

Убили биха го, но той носеше голяма златна книга на гърба си, минаваше за свят човек, живял из горите - бояха му се. Само той не бе се молил и искаха да кажат на царя, и каквото той реши - затуй бяха го и довели. Не бе се молил и не бе и искал да се моли, а бе си пял своите песни, без да го е грижа за болното царче.

С гневен поглед го посрещнал царят.

- Само ти ли едничък нема жал за това дете и не си се помолил за него заедно с другите? И когато всички ронеха сълзи, само ти ли пееше, нехаен към царска и народна скръб?

Изгледал го момъкът дълго и нищо му не казал, а само приближил до болното дете, сложил ръката си на челото му - и то тутакси станало от леглото.

- Пях, царю, защото аз вярвах в живота само - а вие всички плачете, защото вярвахте и в нещо друго!

Царят паднал на колене, протегнал ръце и му целунал краката.

- Искай каквото обичаш - ако щеш и цялото царство твое ще бъде! Твой роб съм, готов да бъда слуга всеки ден, кажи само!

Усмихнал се момъкът и наклонил глава.

- Мен всичко ми е вече дадено. Ти нищо не можеш ми даде, защото от нищо нямам нужда.

И вдигнал той златната книга, която носел на гърба си - и си излязъл. И никой не посмял ни да го спре, ни попита кой е и къде отива.

Когато царчето станало на 14 години, то пак заболяло. Не тялом, а никаква тъга заяла сърцето му - и то пак навело глава и засъхнало, както в миналото. И пак лекари и знахари, магии и билки били опитвани - и пак без полза и резултат.

Чезнело детето всеки ден като слънце, което се скрива на залез. Плакал царят, придворни и народ - и молили се всички. И пак без никаква полза и помощ.

Тогава си спомнили за странния момък, който носел златната книга на гърба си и който някога тъй чудно го излекувал. Разпратили по всички страни конници да го търсят. Кътче необходено не оставяли, человек - непопитан. И нигде го нямало.

На един хубав връх намерили само неговата златна книга оставена и веднага я отнесли на царя. Сложили я те до царския син - и той тутакси станал, като да не бил никога болен.

Възликували всички и радост изпълнила сърцата на целия народ. Искали да благодарят и не знаели на кого. А златната книга царският син я вдигнал на своя гръб и винаги я носел със себе си.

Но към двадесет и първата година момъкът отново взел да страда. Тоя път той бил здрав тялом, но мисълта му била силна и питала това, което никой не можел да му отговори. И всеки ден той свиквал все по-учени от далечни краища и държави и всеки ден царчето ставало по безнадеждно, защото нито на един въпрос никой не можел да му отговори. Той самият престанал да говори, да се усмихва, дори да гледа другите хора. И всички разбрали, че това е по-лошо от всяка болест, защото беше като смърт на жив още човек.

И пак затърсил царят помощ в молитви, магии и учени. Идеха всички с увереност и надежда, че ще познаят болестта и дадат помощ - и си отиваха сломени духом и физически от незнайната мъка и мисъл, която разпъваше царския син.

И един ден, когато всички мислеха, че това са неговите последни часове на земята, дойде Странникът, който някога го беше излекувал. Той мълком взе златната книга от гърба на младежа, която за него бе безполезен товар, и като я разгъна, зачете:

- «Син е тоя, който има баща. И баща е тоя, който има син. Син е тоя, който изпълва волята Божия - сиреч който люби.»

- А какво значи това? Кой знае волята Божия каква е? Нали Той всеки ден може друго да иска? А и нали и всеки човек люби тъй, както разбира? Тогава? - запитал със засъхнали устни момъкът, който изглеждало, че мислил твърде много за същото.

- Стани тогава - казал мъдрецът и момъкът станал веднага, като да не бил никога болен. - Ти трябваше да четеш тая книга, а не само да я носиш. Приготви се, че ще пътуваме!

Царят не посмял да попита къде - от радост той не можел и да говори. Само се усмихвал и гледал на всички страни - и отвсякъде го посрещали усмивки и очи, пълни с радост. По тях той повярвал и в своята радост и щастие, в Истината, в живота, който избликнал през болния дотогава негов син.

След малко Мъдрецът, който взел книгата си, и царският син, който стъпял бърз и румен, тръгнали по пътя като най-обикновени пътници... Далеч, далеч зад тях, като прост търговец, с двама слуги, вървял и бащата цар, за да може отдалеч макар да вижда сина си и да му се радва - че сега и всяка стъпка на детето му го радвало!

А мъдрецът и царчето вървели и си приказвали.

- Едно бих искал да зная само и друго не ми трябва - казал царският син. Мъдрецът само се усмихнал.

- Зная - казал той, - децата винаги искат да знаят края на това, което са започнали.

-Да, Свети - казал момъкът. - Смисълът на живота ми е тъмен... Защо?...

Но той не довършил, когато настрана някъде от пътя видял, че пъшкал някой човек. Приближили се. Пътник със счупен крак охкал. Царският син взел да го разпитва кой е и откъде е. Кой му е счупил крака? 

Слаб, със засъхнали устни, човекът едва шепнел.

Мъдрецът свалил златната книга от раменете си, вдигнал го, напоил и превързал. Настигнал ги царят с коня, предали го нему, а те тръгнали пак.

Когато стигнали до едно село, видели край едно дърво седнал млад момък да плаче.

Царският син пак започнал да го разпитва.

- Искам да уча, а беден съм - казал момъкът. - Нямам с що да си купя книгите, които ми трябват. Всичките ми другари са в училище, само аз не мога да бъда там.

Мъдрецът му дал голямата си книга и му разтворил една страница.

- Чети - казал му той.

И момъкът зачел:

- «Искай - и Тоя, Който дава всичко, ще даде и теб!»

- Добре четеш - рекъл му мъдрецът. - Отсега нататък искай и чети! И когато намериш туй, малкото, ще постигнеш и другото, което тая книга съдържа. Ако не разбираш нещо или ти трябва нещо - потърси ме. Аз съм в планината, при най-високия връх!

Като влезли в селото, те се отбили в една бедна къща, където живеели една вдовица с момченцето си.

- Не ходи ли на училище? - запитал царският син.

- Нямам с какво да заплатя учението му - казала насълзена вдовицата, - а детето е тъй умно!

Мъдрецът изгледал царския син в очите, после в ръката - и той разбрал без думи: изтеглил един пръстен от ръката си, със скъпоценен камък, и рекъл:

- Ето, вземи, и нека и то ходи на училище!

Майката целунала ръка и на двамата.

Когато вече били далеч на полето, край самия път, на един камък седял възстар човек, замислен дълбоко, отчаян.

- Защо седиш тук? - запитал го царският син.

- Ех, синко, оплаквам си дните, свирач съм, но ръцете ми вече треперят, та не мога вече да свиря - не искат да ме слушат. И защо ли да живея повече?

Седнал мъдрецът край него.

- Ех, да щеш да ни посвириш, каквото сме изгладнели за музика.

Погледнал ги недоверчиво свирачът, не се ли подиграват? А като видял как внимателно го гледат и като сложили тяхната храна, та си хапнали заедно, и той се поотпуснал, решил се.

- Пък да ви посвиря - казал. - Те ми треперят ръцете, ама... Кажете ми, ако не ви харесва - да спра...

Засвирил той, малко неуверено, а мъдрецът слушал най-внимателно, като да било най-хубава музика. А и наистина ръцете на музиканта закрепвали постепенно - и звуковете ечали вече силни и смели. И когато си тръгнали, свирачът бил вече друг - много, много пъти им благодарил и вече радостен и доволен, като че ли му подарили богатство, той ги изпратил далеч по пътя.

Вървели дълго време мълчаливо, а после мъдрецът му казал:

- Разбра ли смисъла на живота? На болния кой беше?

- Да оздравее - казал му царският син.

- А на другия?

- Думите на книгата!

- На детето?

- Училището.

- На свирача?

- Слушателят.

-Така, е синко, в това разнообразие е красотата на живота! А красивото е първата стъпка в живота.

По-нататък те срещнали една богата къща, в която живеел един человек с хубав кон, прочут по цялата околност като най-бърз.

Отишли му те на гости и той през всичкото време само за коня си им говорил. Изкарал го от обора, сочил им го, разкарвал го. После пак го затворили в обора, а всички отишли горе в къщата да ядат и пият. На другия ден мъдрецът наброил много пари, купил коня и го извел. Когато стигнали до една хубава поляна с малки горички и прекрасна трева, мъдрецът се спрял.

- И това беше голяма любов на тоя човек към коня - казал царският син.

- Да - казал мъдрецът и се усмихнал, а после снел юздата от коня, потупал го по шията и го натирил из поляната и тръгнали. Царският син се пообърнал няколко пъти, но не смял нищо да запита.

На друго място те отишли в една богата къща, в която живеела вдовица на знатен человек. В златен кафез тя държала великолепна птица, за която говорили много. И нея купил царският син по поръчка на мъдреца за много диаманти, а като излезли на полето, казал:

- Голяма обич имаше тая жена към птичето!

- Да, много голяма - казал мъдрецът и се усмихнал, бръкнал, извадил птицата и я пуснал, а клетката захвърлил. Царският син искал да запита нещо, но не посмял.

На друго място, гдето те нощували, попаднали в къщата на един много учен човек, който се занимавал с естествените закони и животни - много бил прочут. В двора му имало един басейн, гдето плавала специална морска рибка. Той само за нея говорил с часове. На сутринта за много диаманти я разменил. В едно голямо стъкло я понесъл царският син. Стигнали до една река.

- Много обичаше тоя човек тая рибка, нали? - казал мъдрецът.

- Да, много я обичаше - съгласил се и царският син.

Взел мъдрецът стъклото и изхвърлил рибката в реката.

- Защо всички пущаш? - запитал го царският син.

- Защото Любов без свобода е робство и самоизмама. Ако те се обичат както трябва, те пак ще се намерят. Но конят ще отива сам, без юзда, птичето - без кафез и рибата - в самата река, където ѝ е мястото! Ако иска да я види - нека се качи на лодката и да я споходи. Всичко това, което видя, е все човешката Любов. Всеки хванал някого, държи го... от Любов...

А Любовта и насилието никога не се спогаждат. Человеците още не са започнали да се обичат, защото първото, с което се започва Любовта, то е освобождението.

И те тръгнаха пак. Какво видяха - друг път ще ви разкажа.

* * *

БИБЛИОТЕКА «ЖИВОТ»  ~ Л. Лулчев

"АКО  СИ БОЛЕН , ще търсиш здрав човек, който живее с Бога. Всеки здрав човек, който живее в съгласие с Божиите закони, може да лекува. Колко от сегашните, лекари, като хванат само ръката на болния могат да го излекуват? Това може да направи само оня лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болният се лекува при такъв лекар, той оздравява. Какво виждаме днес? Болни лекари лекуват болни; болни религиозни хора, които сами не са разрешили въпросите си, учат здрави хора. След това и едните, и другите се чудят, защо нямат успех. Невъзможно е болен да лекува болния, нито невежият да просвещава невежия. Невъзможно е човек, който сам не е разрешил важните въпроси в живота си, да просвещава другите."

Учителя Беинсá Дунó (Петър Дънов)