1 л-я: Халил Джубран
1 ид. Халил Джубран
2 л-я: Руми
2 ид. Руми
3 л-я: Великият Ал Халладж
3 ид. Ал Халладж


Първо, някои неща за него: Халил е същество-душа. Той е научен от душата си, а не от ума си. В него свети печат, той има белега на истинския търсач. Много поети са заявили, че не го признават, но той е докоснат от безвремието, докоснат от Бога, а това непризнание, то е просто еликсир.
Той е самобитен суфи. Той е човек с вродена мъдрост и голяма волност, голяма широта – широта отвъд земното мислене. Казва: Аз не съдя, нито заклеймявам, но желая да се търси по-нататък.
Той е същество, което разглежда нещата с вътрешен поглед, погледа на душата, умът е отстранен. В него блика душа и сърце.
И така, Халил Джубран, какво казва:
Намерих безкрая в Любовта.
Любовта е по-ефирна от диханието на цветята.
Колко ни е мил живота и колко сме далече от него.
Странни са тези от света, които чрез пороци се стремят да оправят света.
Отвъд всичко има една сила, и тя е цялата справедливост, цялата любов.
Каквото е в твоето сърце, такова е твоето познание.
Всред страшни беди и бедствия, аз видях божествеността на човека. Божествеността се надсмива над стихиите на природата, над гнева, на тяхния гняв. Тя пее всякога химна на безсмъртието. Сетих се, скоро в Русе казах една поговорка, българска, казва: И дяволът е дар Божий. Ще повторя: И дяволът е дар Божий. Много красиво нещо. Малко ще обясня: ако не беше дяволът, щеше да има много по-страшно зло в света. Дяволът е друг вид спасител, той гони човека винаги, когато в човека има дупчици, слабости, своеволия, докато го направи истинен, духовен, пълнокръвен, истински човек. Според мене после човек много трябва да се моли, да намери дявола и да го черпи, и то много сериозно, защото то не е така лесна работа – и дяволът се мъчи, и човекът се мъчи, но като изкара нещо от него, става нещо прекрасно.
Казва Халил: Бедността е много скъпа, защото тя разкрива благородството на душата.
Видях как сълзите на страдащия са по-сладки от смеха на лицемера, защото тези сълзи очистват сърцето, умиват сърцето и го правят милостиво.
Много неща преживях, но не съм узнал загадката на Мрака.
Ако мъката проговореше, тя щеше да е по-сладка от самото блаженство.
Моето дихание отдавна ми напява вечност.
В дълбините на душата ми има песен от Безкрая.
Аз направих душата си свой приятел.
Който сам не си е приятел, той е враг на хората.
Видях хората да се избиват и наричаха това патриотизъм.
Цялата земя е мое отечество и всички хора са ми съотечественици.
Ще ме приемеш ли като приятел, който не поробва и който не иска да бъде поробен?
Казва: Вие, земните, не ни виждате, защото сме скрити в просветляваща тъмнина.
Нямат воля синовете на маймуните, но разумните прегърнаха устрема. Сетих се за още една поговорка, която казах и в Русе, мисля и в Бургас, българска пак: Що е цивилизация? – Това е пътя на човека от пещерата до атомното скривалище. Много красива! Голям прогрес, голяма цивилизация, но – така е със земните хора.
И видях, че в църквите танцуват дяволите. Много е смешно наистина, когато искат да изпъдят дявола с тамян, това е толкова жалка история. Дяволът можеш да го изпъдиш с праведен живот, нищо друго не помага, никакви талисмани, никакъв тамян, това е толкова ясно.
Земните умират, защото не обичат враговете си.
Поповете са стари приятели на молитвата и на дявола.
Дяволът казал на попа: - Аз не съм по-голям враг на тебе, отколкото си ти на своята собствена душа.
Дяволът казал: - Аз съм грехът, за да има борба с греха. Аз съм решимостта, която поражда решимост у хората.
Ако ти си чиста мисъл, можеш да изучаваш живота – казва Халил Джубран.
Вдъхновението пее, то не обяснява нещата – то пее.
Когато няма знание, стремежът е сляп.
Вярата е знание вътре в сърцето, отвъд обсега на доказателствата.
Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ в неговата религия, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.


Христос не строи църкви, Христос строи сърца.
Любовта извисява духа така, че природните закони и човешките закони не променят пътя й.
Истинското знание е твоят знак за благородство.
Ако не разбираш своя приятел при всички условия, при всички обстоятелства, никога няма да го разбереш. Значи, при всички условия, без изключение.
Реките вървят към дълбините на морето, където замлъкват.
Покоят разкрива вашата сила.
Ако си честен човек, без значение е дали те хвалят или те критикуват.
Един истинен човек причинява на дяволите повече неприятности, отколкото милион сляпо вярващи.
Когато има любов, тогава трудностите стават някак си по-добри. Спомням си, скоро една сестра дойде при мен и каза: - Много ми е трудно, много ми е тежко! Казах й: - Много ми е приятно. Като чуя такива неща много ми е приятно, защото там нещо ще се ражда. Като чуя някой да ми каже - щастлив, много съм щастлив или щастлива, изпитвам голямо съжаление, огромно. Тя разбра, че й се радвам и й олекна, но както и да е, такъв е моят подход.
Когато ние плачем, животът се усмихва.
Можеш ли да превърнеш гласа на урагана в песен?
Добри сте, когато сте съвършено будни в речта си.
Всичко, което става в света е Любов и се движи от Любовта, но това го вижда само мъдрецът, защото той знае Кой управлява всичко.
Не е ли религията всяко дело и всяка правилна мисъл?
Кой може да отдели своята вяра от своите действия?
Човечността е река от светлина, потекла от предвечността и към вечността.
Ако пееш за красивото, ще имаш слушател дори в самата пустиня.
Доста учения са като стъкло на прозорец: виждаме чрез него, но то ни отделя от истината.
Може би сте чували за Блажената планина, тя е най-високата в света. Изкачиш ли се на нея, на върха й, имаш само едно желание – да слезеш при хората, в най-дълбоката долина. Затова й казват Блажената планина.
Всички ние сме затворници, но килиите на някои са с прозорци, а на други са без прозорци.
Орфей е докосвал сърцето на цветята.
Казва: Аз съм доволен от своя живот, защото сам си го направих такъв.
Смисълът на една дума може да те разбуди завинаги.
Дори да носиш светлината, не ти си светлината.
Любовта е облечена в смирение.


Можех да ви говоря и за съвсем неизвестни суфи, но реших засега да следвам тези, след време ще ви говоря и за други.
Руми:
Аз постигнах историята на душата, аз като душа съм изчезнал вид. Аз се потопих във водата на Безкрая.
Срещата с Бога, казва Руми, е унищожение на човека. Много хубаво нещо! Това унищожение е най-красивото, защото вече няма кой да пречи на Бога – останал е истинският човек, Истината.
Който върви по пътя на Любовта, трябва да премине през нейната тъмна нощ.
Състоянието на отсъствие е солта на живота.
Руми предлага откровение за хората, а не утешение – утешението е остаряло.
Поради истинската си любов, Руми е вкусил вдъхновението. Казва: - Вкусилият Бога бива отведен до дълбоко място в себе си, в своята същност, в собствената си духовност... Тука само ще ви загатна нещо: чистата духовност няма нищо общо с религията и със земните неща, но тя е само началото. Над нея има пет степени, чистата духовност е най-ниското ниво. После следват много дълбоки степени, сега няма да ви ги казвам, ако реша в други лекции ще ви ги кажа, но благословение голямо е да стигнете до тази степен на чистата духовност. ... в собствената си духовност и тука главната храна на Руми е Любовта, истинската манна, чистата духовна храна.
За Руми дълбокото виждане е също хранене. Ако ти дълбоко виждаш и разбираш нещата, ти се храниш с нещо по-дълбоко от въздуха. Така Руми се е освободил от земното мислене. А какво означава земното мислене? – Това е грабителят, земното мислене е големият грабител на човека.
Руми е мистичен съзерцател и много тънък мъдрец. Казва:
Все още в пелените си беше този свят, а аз вече бях влюбен.
Любовта е онова, което унищожава различията.
О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.
Изследвай своя вътрешен отвъден свят.
Единствено Любовта разяснява любовта.
Нищо не е сигурно, казва Руми, докато не изгориш. Ето защо богомилите са изгорели на кладата, там е голямата сигурност, голямата мъдрост.
Ти си водата и ти си чашата.
Любовта е огън, който изпепелява всичко, освен Аллах.
Храмът на сляпата духовност е от тухли и хоросан; храмът на любящите е в тяхното сърце. Имаше в Бургас един християни, нещо се опитваше да задава въпроси, от време навреме се провикваше Христос възкресе, сетих се. Казвам: - Виж какво, приятел, и мравките знаят, че Христос възкръсна, но ти къде си? И още 5-6 такива неща му казах и после на едно събиране напусна, извини се, не можа да издържи. Има една Божия логика, срещу която ако почнеш да се бориш, съвсем ще оглупееш. Наистина и мравките знаят, че Христос е възкръснал, но ние трябва да си отговорим: ние възкръснали ли сме в тази любов, за която говорим, в тази мъдрост и в тази истина? Ако обичаме много удоволствията, ползите и нещата, все още сме далече. И такива хора ми е много интересно, които имат земни желания, пък говорят за медитация – нека да забравят тази дума, защото ще има последствия.
Казва: Ако търсиш единение с Него, тогава отдели себе си от света и от религията. Значи, почвай да забравяш света и религията, ако искаш да си близко до Него.
Наистина има много и различни лампи-религии, но само една е Божествената светлина.
Знание, което повтаряш като папагал отлита, когато имаш най-голяма нужда от него.
Дано в куп сено, приятелю, видиш и намериш чудната игла.
Чистото сърце си има своя собствена мъдрост, която надминава всички науки на света.
Погледът на просветления човек пречиства всичко, откъдето мине.
Кармата – това е животът без Бога. Кармата, това е самостоятелно изграденият живот. Много хора са се излъгали, казват „ще си устроя живота“ и все го устройват, и хиляди години го устройват. И Учителят казва, че гробищата от хиляди години са пълни с осигурени хора. И продължават да устройват сами и мислят, че без Бога ще го устроят по много хубав начин, даже по разумен.
Едно и също слово може да мъчи един човек и да изцелява друг.
Ако нямаш любов в сърцето си, всичките ти знания са безполезни.
Който умее да живее правилно в настоящето, той е работил правилно в миналото.
Участта на слепия са измислиците, които увеличават скърбите.
Целият човешки свят търси щастие и заради това лъжливо щастие гори в огън.
Способността да търпиш и да чакаш създава друго око.
Заради завистта колко много хора са станали не-хора!
Ако твоите очи чуват, те стават Очи.
Има ли нещо, което да освети гроба ти?
За да видиш скритите причини, трябва да имаш Око от чиста, духовна светлина.
По пътя към Любовта, първото условие е да станеш смирен като пепел.
Каквото търсиш, и то те търси.
Мнозина знаят кой е Пътят, но малцина действително вървят по него.


Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.
Подозира ли някой, че уханието на розата е стаено в нейните тръни?
Не би Го търсил, ако Той вече не бе те намерил.
Прегърнеш ли болката, тя се превръща в радост.
Раната е мястото, откъдето светлината прониква в теб.
Действието не е нещо външно.
Когато има невежество и липса на духовност, тогава вярата е свещ. Но когато Любовта изгрее като огън, като слънце, понятията и вяра, и безверие се превръщат в смет, тогава свещта е ненужна.
Духът в нас не вижда нищо за осъждане.
Любовта е безусловна доброжелателност.
Всяка ситуация е възможност за освобождение.
Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.
Аллах е поставил печат върху вашите уши, за да не бързате към Неговия глас.
Истинският търсач се познава по две неща: голямо усърдие и голяма топлота.
Искреността се превръща в пробуждане.
Искреното чувство е райска градина.
Всеки, който е видял лицето на Аллах, принадлежи на Аллах.
Разногласията са в имената. В смисъла всичко се успокоява.
Нещастен е този ученик, който със своя учител започва да си съперничи.
Светът е явно очевиден, но Той е невидим.
За истинската храна не е нужна уста, тя се пие от душата.
За земните има стена, за почитателите има врата.
Философският камък, това е мъдрецът.
Какво го касае духа арабския или турския език?
Който е забравил своята основна храна, Любовта, той се е разболял.
Конят без ездача откъде ще разбере пътя?
Този свят на тялото вкарва в заблуда всички, с изключение на този, който се е освободил от нисшите желания.
Този, който вижда със светлината на Аллах, той вижда всичко същностно.
Всички религии имат начало, а Любовта – нито начало, нито край.

Малко за него: вдъхновението на Ал Халладж е отпреди сътворението на света. Още от дете той се отделя от земните работи. Той търси аскетизма и суфи-учители.
Това е човек, напълно опиянен от Бога. Неговото дръзновение било величествено. То е плашело мюсюлманите, властта и чак суфите.
Ал Халладж се отказал от своето Аз, както и Юда, и казва: - О, Аллах, Ти взе моята същност, за да Се изразиш чрез нея. Това е дълбинно, мистично единение.
Той много често се е спускал дълбоко в своето сърце и най-накрая, на дъното на сърцето си, открил Аллах. Той е криел своя суфи-опит от другите суфи. Казва: - О, Аллах, аз Те приветствам в моето съзнание, макар, че Ти дълго се скриваше от моя взор. Моето съзнание Те възприе в дълбините на моето сърце.
И така, Ал Халладж, най-великият суфи. Много големи суфи има, много редки, говорихме за Баязид. За една специална суфи-мистичка, египетска, не съм ви говорил, тя е подобна на Ал Рабия, казва се Золайра, още по-опасна от Ал Рабия. Но такова нещо като Ал Халладж няма! Просто, ясно, премъдро. Казва:
Вярата е опасна, ако не си в Любовта.
Знанието е поражение, а Любовта е водител.
Мислещото християнство е болно християнство. Вярващото християнство е неразумно християнство. Само любящото християнство е мъдро. Само Любовта е мъдра.
Любовта създава живот отвъд живота.
Здравето е враг на човека и много хора са го използвали, да се отдалечат от Аллах. Веднага се сещам за една българска поговорка, прекрасна: Дай му на човека здраве и той няма проблем как да си го съсипе. Толкова много начини има, безброй начини и той така и прави.
Ал Халладж:
Единственият храм за поклонение на Аллах е сърцето.
Може много добре да познавате писанията и да изгоните Аллах от себе си, защото Аллах не е писание, Аллах е любов.
Христос не е религия, Христос е чиста Божественост, без примеси, никакво зло няма в него, и най-малко зло.
Когато Аллах е с тебе, тъмнината свети, а мъката блести. Забележете какъв суфи, каква мъдрост и колко простота.
Ако срещу тебе задуха свиреп вятър и проливен дъжд, не виждаш ли приятеля? Той търси хармонията си с тебе. И Учителят е казал подобно нещо: - Не можеш ли да направиш бурята, студа и вятъра свои приятели? Те са приятели, поначало те са приятели.
За злия човек и адът, и раят са все ад.
Когато си в Аллах, притежанието не е собственост. Каквото и да имаш, три двореца да имаш, осъзнаваш, че те са на Бога, ти не си привързан.
Ние разбираме Аллах, когато Той ни позволява да Го преживеем. Много специално преживяване на когото е позволил, той се променя завинаги и за вечни времена. Тогава вече всички видове обществени мнения изгарят, те поначало са изгорели, ненужни, но тогава напълно изгарят.
На голгота Аллах ми даде това, което го нямаше на земята, в света и в отвъдния свят. Аллах ми даде Себе Си.
Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.
Има само една блага вест за всички времена – това е Аллах в мен. Вижте каква простота – Аллах в мен – каква друга вест? Няма друга блага вест.
О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм. Забележете каква красота, още един път ще повторя: - О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм.
Отключих мрака и видях светилище, и казах: - О, Аллах, защо не разкажеш на хората за това? Но Аллах замълча.
Без голгота хората си остават бедни, много бедни, те си остават в себе си. Живеят някак си, но без Аллах. Но чрез голгота те могат да Го придобият, а това е великото, вечно съкровище. Това е друг превод на голгота – великото, вечно съкровище, затова богомилите са горяли. Няма нищо общо с инквизиция и наказание – велика привилегия.
В този свят доброто се върши много зле.
Болката дълбае място за радостта, страданието копае място за възкресението, но само голгота е пълен дарител на Аллах. Значи, те са малка подготовка, но не са достатъчни, красиви са, но не са достатъчни – голгота е достатъчна, тя дарява Бог и пълнота завинаги.
На голгота разбрах, че съм имал по-голяма любов, отколкото сърцето ми може да понесе.
Много трудности ми даде Аллах, но видях в тях прелест и благодарих на Аллах, че ме е избрал.
Горделивецът не е човек, не го осъждайте, той е скелет. Такива и Учителят ги нарича движещи гробове. Ще го обичаш, може да е гроб, но движи се някак си – ще го приемеш, какъвто е – прекрасен, движещ се гроб.
Суетният ще проучва глупостта си, щастливият ще проучва заблудата си, горделивият ще проучва смъртта.
Голгота ми дари спокойна яснота, после ме прегърна и ме прие. Така започна моята безкрайност.
Ако Аллах ме учи, тогава коранът за какво ми е? Тука мюсюлманите са настръхнали. Ако Аллах ме учи, за какво ми е коран, за какво ми е библия?
Наистина е така, но не всеки може да го разбере. Значи, коранът не ми е нужен, а джамията е просто гроб. Така говори Ал Халладж.



От време навреме ще ви говоря за него, защото това е много рядко, много специално явление в суфизма – суфи сред суфите, суфи над суфите, нещо изключително, нещо много рядко.
Глупавият вярва в джамията, разумният вярва в Аллах. И глупавият, и разумният са на погрешен път – само мъдрецът живее в Аллах. Той не вярва, той живее вътре в Аллах.
Аз уважавам всички религии и учения, но не ги обожавам. Аз обожавам само Аллах.
За да чуваш гласа на Аллах, Аллах трябва да ти е позволил.
Кръстът не е кръст, кръстът е чуден венец.
Не вярвай в доброто, вярвай в Аллах.
Който не е разбрал Аллах, е станал дявол.
Раят е създаден за дяволи, а ада – за техните братя по съдба. Сещам се пак за една поговорка, мисля, че българска беше, прекрасна: Дяволите са от два вида – паднали ангели и издигнали се хора. Прекрасно казано, но август ще говорим за тези поговорки.
Да даваш съвети, когато не си познал себе си, е голямо лицемерие. Ще повторя – голямо лицемерие. Разбира се, такива хора завършват много зле – съветници.
Религията е поражение, духовността е спасение, божествеността е освобождение.
Религиозният човек е собственост на дявола, духовният човек е собственост на висшите същества, божественият човек е собственост на Аллах.
Бедността е нищожно препятствие, ако ти си честен.
Нечистотата в човека е неговият мъчител, а човекът си мисли, че някакъв дявол го мъчи.
Ела, моя голгота, защото светът е смъртна песен. Светът се сътои от умрели същества.
Голгота ни отделя от смъртта завинаги, голгота ни отделя от развалините на света.
Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде винаги повърхностна. Ще повторя: Ако скръбта не те радва, говоря и за дълбоката скръб, ако не те радва, твоята радост ще бъде винаги повърхностна, елементарна.
Адът е много по-красив от невежеството.
Не срещнах Аллах в джамията, срещнах Го в любовта си към Него.
Не прави добро, което ще бъде наказано.
Ако нямам любов към Аллах, за какво ми е джамията, вярата и корана?! Говорим за велика, неизменна Любов, а не някаква любов.
Следвай Аллах дори когато те води към пропаст. Забележете! Следвай Аллах дори когато те води към пропаст; не следвай Сатана, дори когато те води на приятна разходка в розова градина.
Истинският приятел ти помага не когато си в нужда, а когато е волята Божия. Защото истинският приятел може да различава и ако ти помогне, това може да е голяма вреда. Но той вижда последствията и знае кога е волята Божия.
Най-трудното нещо в света е да срещнеш вярващ човек, който да е истинен човек.
Казва: Унищожи ме, о Аллах, за да останеш само Ти! Не искам себе си, искам само Тебе.
Някога Ал Халладж имаше съдба. Сега Ал Халладж няма съдба, сега Ал Халладж има само Аллах в себе си.
Сърцето на суфи е неговата единствена джамия. Наистина, това е нещо несътворено, става въпрос за духовното сърце. За какво ви са църкви и джамии от камъни, говорим за несътворено духовно сърце.
Суфи, казва Ал Халладж, е хищник. Суфи е голям ограбител. Той е ограбил невежеството и тъмнината, своята собствена тъмнина, поради голямата си любов към Бога. Ето защо суфи е прекрасен хищник. Това няма нищо общо с крокодила. Крокодилът, казва една африканска поговорка, от милиони години е тук, защото е изгубил благородството си. И никога не сте виждали нахранен крокодил, няма такъв. Има такива алчни хора – и милиарди да имат, те са ненахранен крокодил.
Който гори за Аллах, той води сам себе си в правия път.
Глупакът няма дом в собственото си сърце, той го търси в джамията, но там няма сърце. Сърцето е скрито в теб – там, дълбоко в Аллах.
Много хора са избрали да бъдат заблудени, избрали са света. Щом са избрали света, те са избрали заблужденията. О, човеко, погледни! Има ли убежище в света? - Само Аллах е убежището.
Странни са хората: построили си джамия, а са изгубили Аллах, изгубили са Аллах в себе си.
Аллах познава заблудените, защото самият Той ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Забележете, Аллах ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Някой казва: това е предопределение. – Да, Аллах те предопределя, но чрез твоето мислене. Ако ти имаше друго мислене или ако решиш да го промениш, ще видиш, че няма предопределение, въпросът е в подхода.
Всяка истина е ерес за този свят, но аз най-много обичам ереста. Така говори Ал Халладж.
Аз съм голям еретик, защото Аллах ме е благословил.

Л-я: Халил Джубран
Идея: Мъдростта на Халил Джубран
Л-я: Морис Метерлинк
Идея: Мъдростта на Метерлинк
Л-я: Миямото Мусаши
Идея: Мъдростта на Мусаши


Това е човек, който се е завърнал в душата си. Съкровеното го е очистило. Човек, освободен от потъването. „Освободен от потъването” означава от заблужденията. Другото име на заблужденията е „нечистота”.

Това е човек на Любовта. Като цяло не е признат от много европейски писатели, но това е хубав знак; не е хубаво да си признат от светски и т.н. поети, писатели и т.н. Човек на Любовта, а Любовта има душа – по това се отличава; не ум, тя не е умствена, Любовта има душа. Душата е нещо отвъд сетивата, отвъд земния шум.

Халил не е просто добрият човек и медитиращия човек, това са второстепенни неща. Ще обясня: тези неща са далече от истината. Халил е съумял да влезе в чистотата и Любовта. Любовта е в Бога, а не медитацията. Медитацията някой път може да влезе в Бога, може да не влезе, може даже и да се заблуждава. В чистотата и Любовта няма заблуждения. Дали умееш дори много тънко да размишляваш не е важно, важното е дали си вътре в Любовта.

Чистият, любящият, това е друго нещо. На чистия и любящия е позволено да стане мъдър. Още нещо: мъдрият действа често като простия човек, но мъдрият е скрит, скрит е той. Той живее скрито в Бога и не винаги издава мъдростта си, но той е узнал. Той не е търсил Пътя, той е търсил Истината, действайки с чистота и любов. Той не се е забавлявал с доброто и с медитация, той е бил съсредоточен в чистотата и в Любовта. Той е държал на съкровеното и на Любовта, и е уловил себепознанието.

Такъв е Халил Джубран. Той е виждал Любовта, а не света. Любовта е била неговото свещено писание. Той е влязъл в Любовта, в Древния поток, а какво казват хората, както разбирате е без значение.

И така, Халил казва:

Дойдох да живея в славата на Любовта.

Ако от въздух ме лишат, аз чрез духа си ще живея.

Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.

Халил казва: Любовта ще ви разпъне, за да може да ви короняса. Любовта ще ви срине, за да може да ви извиси. Сетих се, в неделя в София казах една поговорка, много красива, българска: Когато ви смаже семейното щастие, ще станете нов човек. Има нещо прекрасно в щастието, нещо много смазващо и човек, ще – не ще, разбира че е друг пътя.

Човек не може да пожъне любов, освен след мъчително отсъствие, горчиво търпение и черно отчаяние. Когато Любовта ви проговори, тя ще срине всичките ви мечти. Няма да има мечти, Любовта не е мечта. Това е тотална реалност, няма място за мечти.

Любовта е както вятъра, който опустошава градината. И ако Любовта опустоши твоята градина, и ти кажеш „благодаря, приемам всичко това”, ти израстваш в Любовта.

Когато Любовта заговори, животът занемява, тя е нещо по-дълбоко от Живота.

Любовта сочи пътя с невидима светлина, казва Халил. Любовта е чисто духовна близост, а не земна. Любовта е дума от светлина, изписана от светла ръка върху страница от светлина.

Жената може да забули лицето си с усмивка, казва Халил.

Духът е, който достига до същината на живота и прегръща тайната.

Казва Халил: Моят брат ми каза: Обичай врага си! И аз му се подчиних, и обикнах себе си. Човекът е враг към Бога, той е препятствието. Ако умееш да се обикнеш дълбоко, съкровено и постепенно врагът ще изчезне.

Как ще се отвори сърцето ви, освен ако не бъде разбито?!

Научих се на мълчание от бъбривите, научих се на доброта от грубите; странното е, че не съм благодарен на тези учители.


Чуй думите на мъдреца и ги прилагай, но не ги цитирай. Прилагай, не ги цитирай!

Бедата, която те сломява е тъкмо силата, която озарява сърцето ти и издига душата ти. Значи, това е една и съща сила.

Ти и камъкът сте едно, само че твоето сърце тупти малко по-бързо. Но в твоето сърце го няма това спокойствие на камъка.

Възхвалявай живота заради това, че ти е дарил жаждата.

Ако твоята мъдрост не те освобждава от оковите на материята, никога няма да се приближиш до трона на Истината.

Любовта прави секундите светилници.

Любовта е поемата на духовния живот.

Духовният хляб го ядем с нашето чисто сърце.

Обич има само в чистотата, а Любов има само в съвършенството.

Любовта е един висок свят, до който не достига вълчия вой, нито змийското съскане.

Душата жъне в Любовта, когато е посяла семето на истинската вярност.

Всеки е длъжник на душата си.

Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш. Пак ще повторя: Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш.

Ти си изпратен да се научиш на радост в тъгата и на познание в мрака.

Бедите проясниха разума ми. И казва: Не ходи на изток да търсиш мъдреците, но отиди при Любовта, тя знае пътя към Изтока. Любовта знае пътя към Мъдростта.

Дяволът каза: Аз съществувам, за да изпитвам. А изпитанието е мярката, чрез която Бог узнава достойнството на хората. Ако аз умра, ще умре и изпитанието, а тогава ще изчезнат и ония духовни сили, чрез които човек израства.

Дяволът каза: Аз водя хората към молитва, пост и преклонение. В моя живот е спасението на човешкия род. Аз съм принесен в жертва за спасението на човешкия род. Тука само ще ви допълня, че когато един човек идва, няма значение близък или страничен и ви обижда, той прави жертва, жертва, за да станете дълбока вода. Скоро това казах и в София на една сестра: плати на някого, ако искаш да те обижда един час, да ти каже всичко. Намери подходящ човек – всичко, каквото се сещаш. После през целия живот, който и да те обиди, ще избледнява – ще станеш независима. Тя почти реши да го направи, след време ще разбера дали... защото се поддава все още на обиди.

Казва Халил: Болката е бисер с невиждана красота.

Душата ми ме научи да не се радвам на похвалите. Сега вече зная, че дърветата цъфтят без да чакат похвала. И казва: Душата ми ме научи на това, че въпреки че нося светлина, аз не съм светлина.


Метерлинк е притжавал тихия дар на мълчанието. Търсач на живата реалност, на живия път. Това е същество на свободната светлина, на свободния вятър. Човек с пречистено чувство, поетична дарба и дълбоко мислене. Но все пак трябва да кажа, има белези – той не е посветен, въпреки че е чудно същество, върви към това. В последната му книга има голяма мъдрост - „Великата тайна” – но аз се радвам, че на едно място той сам си признава. Това е красивото, скромността и т.н., но тука това дори няма значение. Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.

Метерлинк казва: Истинската жизненост черпи сили от древността, от древни неща. Тука само ще ви кажа, че „минало” и „древност” са съвсем различни неща. Истината се намира в древността, а не в миналото. Друг път, когато говорим за египетската история, там ще обясним разликата.

Метерлинк е човек, достигнал духовно съзерцание и духовно единение и чак към края на живота си му е позволено да постигне мистично единение. Има много видове уединения, но не от всички тях се израства в духа, защото трябва да ти е позволено.

И така, Метерлинк казва:

Духът е зад пределите на символизма. Символът може да ти е близък, но духът може да е далече от тебе.

Посветеният е мистичен носител на Истината.

Словото е произлязло от мистичната субстанция. Същността се е притаила и се е скрила зад словото.

Душата е скритата доброта на вечността.

Преди да е създаден света, е имало дълъг духовен период, в който са работили други сили.

Бог – това е скритият храм в човека.

Колкото е по-дълбока една любов, толкова повече тя става мъдрост.

Любовта разбива в нашето сърце само това, което е ненужно.

Като се върви към Бога, всяко знание се превръща в неведение, защото Той е Незнайното Начало на всичко.

Всичко, което се случва с човека и човечеството е необходимост.

Събитието само по себе си е чиста вода, която съдбата налива върху нас и обикновено събитието няма нито вкус, нито цвят, нито миризма. То става хубаво или тъжно, сладко или горчиво, смъртоносно или животворно според качеството на душата, която го възприема.

Има хора, надарени с вътрешна сила, на която се подчиняват самите събития, които стават наоколо и тези събития осъзнават тази сила. Другият път, в третото учение, когато ще говорим за толтеките, ще говорим за какво е воля и какво е истинска воля. Тъй като много хора развиват силна воля и се сблъскват с Воля, която ги разрушава, понеже не са могли да различат нещо.

Има хора, в които тяхната безсмъртна част поглъща всичко. Те са подобни на остров в морето, защото са намерили твърдата точка, откъдето заповядват на съдбата.

Има хора, казва Метерлинк, чийто вътрешен живот осветлява всичко, което им се случва и то по правилния начин.

Велика истина е, че присъствието на мъдреца унищожава действието на съдбата.

Самите събития се страхуват от една велика и съкровена душа.

Истинската победа над съдбата е възможна само в душата и всичко зависи не от съдбата, а от мъдростта.

Не винаги е достатъчно да се въоръжим с високи мисли, за да победим съдбата, защото тя знае да противопоставя на високите мисли още по-високи. Но коя съдба е успяла някога да се бори с благите, прости, добри и честни мисли? Съдбата никога не влиза в душата на човека, който не я вика и не я зове.

Това, което хората наричат „съдбоносно”, това е незнанието и небрежността на хората. Съдбата се налага върху човека, когато има колебания, слабости, дребнавост, суета, непоследователност и заслепение. Това е човекът, който става жертва на съдбата. Онези, които нямат чистота и благородна мисъл, те се затварят вътре в съдбата.


Истинската Мъдрост е нещо много по-дълбоко от съзнанието.

Мъдростта живее над разума.

Любовта е в Мъдростта, а не в разума.

Съдбата винаги се отделя от нас, когато й предложим по-голямо пречистване и по-голяма светлина. Например, ако ти избереш тотално от днес идеята за пречистване, никога, в което и учение да си, никога няма да попаднеш в грешен път. Ако това го избереш твърдо, пречистването ще те заведе във всяко учение, което и да е то, на правилното място. Пречистването, когато е искрено и тотално, няма отклонения; има временни заблуждения, за да го направят още по-силно и по-чисто и за да не се възгордееш, но няма отклонения. Това са само временни крачки.

Казва: Мъдростта означава да приложиш безпределното в живота. Не е мъдър онзи, чийто разум не е свикнал да се покорява на Любовта.

Любовта храни Мъдростта, а Мъдростта храни Любовта. Това е един кръг от светлина.

Мъдър е онзи, у когото измамата и предателството влизат само за да пречистят още повече мъдростта му. Значи влизат, но не успяват нищо да направят, а още повече го пречистват.

Мъдър е онзи, у когото и самото зло трябва да раздуха огнището на Любовта.

Всъщност то не може да направи нищо друго, защото в такъв човек любовта се усилва.

Мъдър е онзи, който е навикнал да вижда в своето страдание само светлина.

Голямата тайна на живота не е история, тя е извън история. Великата тайна е скрита в избраните и жреците. Те са същества от древността, по-дълбоки от историята.

Великата тайна е първичната причина. В религиите и ученията Бог е непознаваем, но в жреците и посветените Той се разкрива. Те са негови синове.

Древният окултизъм отдавна е надраснал цялата наша наука.

Чистотата, това е най-древният мистичен завет. Чистотата всякога е била единно учение. Ако искаш непознатото да ти стане достъпно, тогава придобий чистотата.

Мълчаливи са великите пазители на тайните. Пазителите таят в себе си нерешените загадки на света.

Човекът не е готов още да знае повече от това, което знае.

Неизвестността е приятел, но само на мъдреците, но за обикновения ум неизвестността е непроницаем мрак.

Казва Метерлинк: Смъртта е странна поезия. В нея има нещо чудно, освободено.

Болестите принадлежат на живота, а не на смъртта.

Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими.

Нищо не е по-бавно от нравствения развой, а от него е зависимо всичко.

Както видяхте, една чиста душа, писал е много чудни книги за тайния живот на пчелите, термитите, мравките и т.н., след време пак ще говорим за него.


В миналото – древен атлант, древен толтек с името Ал Харúма. Роден в Япония с друго име – Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара. Древен атлантски войн, постигнал най-високите степени на безупречност. Велик японски самурай, наречен „светец на меча”. Защо? Преди да обясня що е мечът, той е постигнал победа над най-опасните врагове: първо страха, после смъртта, а също и самотата – също е успял да разсече този невидим войн. Най-тежък се оказал за него, за този толтек още от Атлантида, борбата с тайния войн, наречен „смъртта”. Чудил се как да го победи,какви стратегии, тъй като е велик стратег, древен. Разбрал, че не може да я победи, но може да умре достойно, това е също победа.

Това е човек-армия, сам човек-армия. Има случаи, когато поразява стотици хора. Постигнал е такъв контрол, че в него влиза тайно същество от боговете, което избива много хора-поробители. Но той е постигнал този висок контрол и даже в един момент, когато го воюва, не знае дали е жив, но сече наред. И този бог в него, който е от по-висока степен, знае къде да сече и къде не, макар че Мусаши в момента не знае дали е жив.

Светец на меча! Но какво означава мечът за него? Ще обясня: твърдите качества в човека, принципът. Това е учението за твърдостта – да си твърд в истината и справедливостта, тогава имаш право да бъдеш светец на меча. Това е истинското учение, учението за принципа.

Човекът на принципа означава великоотдаден и предан на своя път. Такъв е и Мусаши. Неговият девиз е: Жестока преданост до последния миг на живота! Не просто преданост – жестока преданост до последния миг на живота. За него победите нямат никакво значение, после ще обясня.

Казва: Великото изгубено познание е безупречността. На това ме научи моят дух. Този, който е изгубил познанието, тъмнината му е ревяща, стенеща, защото в неговата тъмнина няма слънце.

Безупречността е меч, т.е. величествена подкрепа.

Истинският войн има тайна усмивка. Това означава крепост, която е над живота и над смъртта. Но тази усмивка не е показ, ще обясня: това е усмивка на скритата енергия, на скритата сила. Тази усмивка е в единство с безупречността и със силата на духа. Тази усмивка е чист дух. За него смъртта и животът са странични неща.

Казва Мусаши: Ако студът дойде тук, в тази усмивка, той се стопля. Ако мракът дойде тук, той не устоява. Трудностите не понасят тази усмивка. Тази скрита усмивка, за която ви говоря, е по-дълбока от думите и от словата. Въобще войнът се усмихва потайно на всички видове страхове, включително на голямата самота, защото те също са воини, но той е войн на духа, войн на меча.

И така, тази усмивка е твърдост, а Мусаши казва: Твърдостта преодолява прегради. Смъртта, казва той, не ни убива. Тя ни прави само невидими. Смъртта ни прави скрити воини, още по-успешни от тайната битка.

Мъртвите, това не са умрелите, а осъдените да не познаят себе си. Това са мъртвите – тези, които са осъдени да не познаят себе си.

Казва Мусаши: Мъртвите са опасни хора, защото те не познават живота и не го уважават, и затова те му посягат. Затова те биват наказани от твърдостта.

Войн е само този, който неотклонно и с голям хъс преследва целта си. Тя дори се страхува от него, самата цел се страхува от него, но и самата цел го желае. Сетих се за малко пак за поговорките, ще ви кажа нещо, тъй като подготвяме там много книги, събрал съм някъде около 190 хиляди, но тука ще ви кажа една, която е също... Става въпрос за едно изпитание, например, една руска поговорка казва така: В сравнение със злата жена, Сатана е непорочен младенец. Т.е. има много такива поговорки, чудни са! Какво искам да кажа: тази зла жена е Божия воля, Божие наказание, но както виждате, Сократ израства в нея. Но само за мъдреците, тя не е за другите хора. Наистина има чудни поговорки, след време ги подготвяме, многобройни са. Понеже се сещам за още една, на която се радваха и в София, ще ви я кажа, за стоножката: С единият крак съм в гроба! – казала стоножката. Много красота, много красиво нещо, българска поговорка, т.е. много дълъг живот ме чака, не е като човека с два бедни крака, още 99, даже те може и да са повече и тя да не ги е преброила...

Продължавам: Мъртвите са опасни хора. Те не знаят на какво да посягат и как да... въобще нямат мярка. Те дори не уважават живота.

Войн е само този, който неотклонно и с хъс преследва целта. Тя хем го иска, хем се страхува, но знае че и тя ще получи нещо.

Боецът не е още войн. Той има битки, победи, цели, но не притежава смисъла. Мъдрецът притежава смисъла.

Войнът, който познава силата, но е без чувство за справедливост и истина, той се проваля. По чистия път на война и силата, човекът става мъдрец и сияещо същество.

Истинският войн търпи големи лишения, но не предава смисъла на своя живот. Никога не предава принципите! Смисъл има не в победата и в поражението, а в стратегията. Може би сте чували, някои от вас знаят: от тринадесетгодишен той призовава и предизвиква най-големите майстори на меча в света. Дори някой път излиза с дървен меч, а те със стомана. Няма нито една загуба. Най-големите майстори на меча – Япония, Китай и т.н., навсякъде и срещу много хора, говорим за пълчища – само победи и само победи, но той не държи на победата. И сам го казва: Победата е временна, стратегията продължава. Жестока преданост до последния миг на живота; победата е без значение. Смисъл има не само в победата и поражението, а в стратегията.

Войнът е изграден от качества, това означава оръжия. Но най-голямото оръжие, казва Мусаши, е безупречността. Тя е самата действена сила, тя е невидима мощ. Безупречността е силата, която ни е създала. Тя е най-древният войн. Влезем ли в нея, ние вече не сме бойци, а воини на древността.

Духът е истинският войн в човека! И всички видове тренировки се състоят в това, само да се стигне до този дух – това е целта на всички видове тренировки. Нашият дух е част от Древната безупречност на Орела. И ако един малък проблем може да те победи, той също е войн, опасен противник.

Никога не трябва да се подценява и най-малкия проблем-противник! Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от тебе. Той няма сила, но твоите страхове, твоите подавания го правят силен.

Смисълът е в битката, а не в победата, защото войнът израства в битки, а не от победи. Победата е само временно състояние, а битката – това е целият живот. Става въпрос за битка-себепознание, както е истинският смисъл на джихад. „Джихад” означава да обявиш тотална война на всичките си слабости. И досега много хора не разбират и говорят странични неща. Това е свещеният джихад: да обявиш война на себе си.



Този, който е съзнателен, ще види, че през цялото време той ходи по пътя, който търси.

Най-опасните врагове нямат човешка същност, а демонична. Трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията. Такъв е опита на този древен атлант-толтек. Значи, трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията, отвъд живота и смъртта.

Истинският поглед, казва Мусаши, е твърд като камъка.

Незнанието е стар и опасен противник. Човек носи в себе си този враг от далечното минало и всички хора, които не могат да преодолеят невежеството, те са мъртви хора. Белегът на невежите е, че те си позволяват да говорят много и за неща, които не разбират - стават още по-слаби.

И невежеството, и знанието са противници на безупречността. Много хора мислят, че знанието е техен приятел, но знанието е всъщност много опасен противник. Той те прегръща (става въпрос за знанието като противник) и ти внушава, че си велик и непогрешим войн. И ако ти не можеш да се пребориш с високото си самочувствие, ти ще бъдеш подведен и поразен.

Не е лесно да успееш да прозреш знанието като противник. Това е само за тези, които непрестанно се стремят към самоусъвършенстване. Няма спиране, няма капка почивка – и в почивката работят, никакъв мързел. Сетих се за една поговорка (египетска), ще ви кажа: Мързеливият хукнал да гони охлюва, но не можал да го настигне.

Знанието е враг, защото то не може да прекрачи отвъд обикновения смисъл. Само чистата безупречност прекрачва.

Истинският войн има жестока преданост в търсенето на смисъла. Той не търси техники, преди всичко той търси смисъла, той търси истината и те го просветляват.

Когато работиш дълго време върху контрола, контрол над себе си във всяко отношение, накрая виждаш, че друга тайна сила има контрол върху тебе самия, а ти си бил само инструмента на великата, голямата преданост.

Истинският път означава преданост до последния миг; не донякъде, а до последния миг.

Един войн може да победи всеки разбойник в планините, но само безупречният побеждава демоните в себе си.

Хуан де ла Круз казва: Състоянията на самотната птица са пет: първо – лети до най-големите висоти; второ – не страда за компания; трето – сочи с клюна си небето; четвърто – няма определен цвят и пето – тази велика птица-войн е много нежна.

Силата не се намира в твоите възможности и сили, а в твоя контрол. Това е позволение да влизаш в друти светове, ако постигнеш висока степен на контрол. Тука ще добавя: тогава в твоя живот може Бог да Си построи Своя план – не твоя план от миналото, а Божия план от древността.

Истинското бойно изкуство, казва Мусаши, е в това, да овладееш напълно своето съзнание. Който е овладян, контролира и действията на другите.

Който има висша, истинска сила, казва Мусаши, никога не прибягва до нея. Пак ще повторя: Който има висша, истинска сила, никога не прибягва до нея. Както и в онзи даоски роман, „Загадката на майстор Чан”, някои го знаят, даосите постигат огромна сила и власт, понеже напълно са се отказали от нея. И тогава Дао в тях, когато трябва, в тяхното голямо търпение, влиза като страшна власт. Какво означава това? Това означава, че ако ти развиеш такава воля и контрол, задължително свързани с голямото пречистване (уточнявам!), тогава явява ти се някаква трудност, огромна трудност и твоят ум, твоите положителни мисли, дори и твоята душа казват „невъзможно е, не можем да се справим”... Явява се Тайната воля и казва: - Възможно е, ще го направим. Т.е. Твоята воля получава позволение от Висшата воля, за което другият път ще говорим.

Л-я: Халил Джубран.
ИР: Конфуций.
Л-я: Новалис.
ИР: Емерсон.
Л-я: Метерлинк.
ИР: Парацелз.


Халил е ливански мистик. Човек с вродена мъдрост, с голяма волност и широта. Казва:
Животът е по-стар от всички същества.
Истината е била истина още преди да бъде изречена.
В спомените няма разстояния. И Учителят го казва: в момента, в който си помислиш за някой умрял, ти си мислиш, че си спомняш – всъщност той е до тебе. Някой път мислиш, че ти мислиш за него, но и той мисли за тебе. В спомените няма разстояние.
Животът звучи в нашите безмълвия. Значи, там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.
Вие сте дух, въпреки че се движите в тяло. Много е важно да осъзнаем, че ние сме духове; тялото не може да се движи така, както и хладилникът не може да се движи, или каруцата. Значи, ние го движим.
Нощта е време за търсене и намиране. Значи, изпитанията свързани с мрака, с нощта, с тъмнината са време, да намериш нещо ценно в себе си – да намериш себе си.
Когато над вас падне мрак, кажете си: този мрак е все още неродена зора.
Когато сърцето ви се смири, вашите писания ще ви отведат до любовта и мъдростта на Всевишния. Другият път ще говорим повече за смирението, значи: когато сърцето ви се смири.
Ние бяхме неизречена дума, но животът ни промълви.
За Любовта са неведоми глъбините й. Любовта е корона и кръст. Растеж е тя, но също тъй и резитба.
Животът е тъма, само когато в него липсва порив.
Вашата радост е разбулената ваша скръб. Значи всеки, който може да си разбули скръбта, ще открие радостта.
Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни? Значи не някъде, не нещо, а нещо от себе си.
Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста.
Казва: Господи, Ти си самата ни нужда. И като ни даваш повече от Себе Си, даваш ни всичко.
Наслада има и във въздържанието.
За цветето е наслада да дарява мед на пчелата; за пчелата цветето е извор на живот, а за цветето пчелата е посланник на любовта.
Вие сте животът, вие сте и булото. Значи едновременно човекът е и животът, едновременно е и булото.
Когато стигнете планинския връх, тогава започва истинското изкачване.
Животът, а и всичко живо, се зачева в мъгла, а не в бистротата на кристал. Но кой знае дали кристалът не е мъгла?!
Споменът е вид среща.
Дали духовете, които витаят в ефира, не завиждат на човека за страданието му?
Една пътека води към зората – пътеката на мрака.
Същината на другия човек не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.
У нас дълбокото е сдържано, а повърхностното е бъбриво, пустословно.
Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. Наистина, тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.
Чест е за убития, че той не е убиецът.
Веднъж разказах за морето на потока и той помисли, че преувеличавам и че си измислям.
Сами избираме своите радости и скърби, и то много преди да ги преживеем.
Когато радостта или скръбта ти нарастнат извънмерно, светът става малък.
Вонящият пор казал на уханната роза: Виж колко бързо бягам! Ти дори не можеш да пълзиш, камо ли да вървиш. А розата казала на пора: Благородни и бързоног бегачо! Бягай, моля, бягай по-надалече!
Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.
Живеем само, за да открием Него. Всичко останало е вид изчакване.
Вдъхновението винаги ще пее. Вдъхновението никога не ще обяснява.
Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал и скърбил.
Една прекрасна мъдрост: Коренът е цвете, което презира славата. Всъщност ако го нямаше той, нямаше да има нито цвете, нито показ – всъщност красотата е в корена, в корените на нещата.


Мъдрият човек всичко търси в себе си, а нищожният – всичко в другите.
Само мъдрият не прахосва думите.
Мъдрият не се съмнява; мъдрият не се тревожи.
Да победиш себе си – това е човеколюбието.
Да победиш себе си, това зависи от тебе, а не от другите.
Живея в самота, за да укрепя своята воля.
Който е влязъл в пътя, заблужденията му ще изчезнат. Значи който е влязъл в Дао, постепенно заблужденията му ще изчезнат.
Който е пренебрегнал собственото си самоусъвършенстване, ще бъде пренебрегнат от живота.
Мъдрият трябва да бъде постоянно нащрек. Така той ще разбере своята вътрешност.
Мъдрият остава винаги в своята неизменност, в Дао. Колко достойна е неизменността!
Мъдрият живее скрито и уединено, но не изпитва мъка от това.
Ние трябва да имаме сами себе си за пример.
Мъдрият сам прилага на дело своите поучения, а после ги проповядва на другите.
Аз имам вяра в древната мъдрост – казва Конфуций – и я обичам. Разбира се, той не е завършен мъдрец, но има тази почит и върви по този път; той посява себе си. Защото, знаете, когато се среща с Лао Дзъ, веднага става ясно. Сещам се за един пример, за малко ще се отклоня; Конфуций казва на Лао Дзъ: Не трябва ли да имаме смелост? – Не! Трябва да имаме Дао, защото когато дойде Дао срещу тебе, каква смелост ще имаш? Твоята смелост погива. И така нататък, това са други разговори; след време, когато говорим за Лао Дзъ и за Конфуций... но тука става въпрос вече за друго измерение.
Ако човек може да управлява себе си, какви трудности би могъл да срещне?
Този, който обича чистото учение, ще придобие чистото съзнание.
За да бъдеш добродетелен, трябва да имаш едно ясно познание за доброто и злото.
Доброто на мъдрия е дълбоко, неизчерпаемо и безпределно.
Доброто на мъдрия няма нито вкус, нито мирис.
Доброто на мъдрия е скрито и то постоянно увеличава своя блясък.
Всички разбират страха пред смъртта, но не всички разбират покоя на смъртта.
Оплакваш ли се от неприятност, удвояваш злото.
Прощава се всичко на онзи, който сам не си прощава нищо.
Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
Бедата у човека е, че изоставя собствената си нива, за да засява чуждата.
Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.
Мъдрият – той е подобен на дух.


Това е същество красиво. Това е една душа, която не докосва земята. Това е говор на една съкровена душа – същество, така наречено на „магическия идеализъм”.
Казва: Да твориш поезия, означава да създаваш живот. Така е било в древността.
Поезията лекува раните, които нанася разсъдъка.
Поезията е учение за красотата.
Книгите, казва, са същества. Както и Учителя казва – живи същества.
Любовта е моята постоянна мисъл.
Във всяко нещо има тайна магия, загадъчност.
Природата не е съвкупност от атоми или безлични процеси. Природата е йероглиф, таен език.
Пейзжът е окото на природата, той е нейното духовно лице. Въобще той говори с прости слова – чиста душа, съкровена душа, прости думи; прости, но и дълбоки, наподобяват на Дзен. Казва:
В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!
Откъде идва водата в извора?
Животът е едно безименно възхищение. Аз изпитах този чуден и дивен възторг от съществуванието.
Казва: Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.
Когато вникнеш във вътрешността на нещата, възниква свободата.
Изворът на твоя вътрешен живот е неизчерпаем.
Чистият има усет за тайнствения дух на живота.
Роден съм, за да боготворя любовта.
Любовта между двама е свещено тайнство.
Каква всевечна вярност чувствам в себе си! Роден съм, за да служа вечно на любовта. Любовта, това е божествената поява в нашия живот. Любовта и верността се превръщат във вечна поезия.
И казва: Любов, ти си Божието величие, ти си самият вечен живот!
Любовта е самоотдаване. Любовта е безгранично самоотдаване. Любовта е знамение за присъствието на Всевишния сред нас.
Видимото и невидимото – два свята, чиято среща е в човека.
Мъдростта каза: Великата тайна е открита за всички и ще остане завинаги неразгадана.
Новият свят се ражда от страданието.
Този мой вътрешен свят е тъй съкровено уютен, той е мил като родина.
Моралът, точно разбран, е истинската стихия на човека.
Смъртта е романтичното начало на живота. Смъртта е животът. Чрез смъртта животът се усилва. Избраните умират привидно.
Ние сме повече свързани с невидимото, отколкото с видимото.
Животът е неведомо приказно величие.
Който говори истината, е изпълнен с вечния живот.
Ние мечтаем за пътешествие през вселената. А нима вселената не е в нас?
Ние не търсим в дълбините на нашия дух, а навътре ни води път, пълен с тайни. В нас или никъде другаде се намира вечността, с нейните светове.
Който е предал истината, той е предал себе си.
Само чистият дух превръща човека в човек.
Без съвършено разбиране на себе си, не можеш да научиш на истинско разбиране другите.
Светът, както ние го виждаме, се определя от нашите отношения към Бога.
Бог съществува в този момент, когато в Него вярват.



Което е зад нас и което е пред нас е незначително, в сравнение с онова, което е в нас.
Ние намираме в живота само това, което сме вложили.
Само това е поезия, което ме прави по-чист.
Нищо няма да ви донесе мир, освен победа в принципите.
Съсредоточеност – ето къде е секретът на силата.
Под всяка бездна се разкрива друга, която е по-дълбока.
Слабите хора вярват в успеха; силните вярват в причина и следствие.
Прекрасната обхода е по-хубава от прекрасното художествено произведение.
Най-голямата чест, която можем да окажем на истината е, да се ръководим от нея.
Колкото е добрината на човека, толкова е и животът му.
Животът е празник само за мъдрите.
Който обича, има повече сетива от останалите хора.
Душата е по-висша от своето познание.
Човекът е рухнало божество и затова в света цари безумие.
Човекът е само копие на себе си, а някога е бил проникнат от духа си.
Сфинксът – това е духът в материална форма.
И казва: Бог е всепрекрасен.
Всички неща, с които си имаме работа, ни проповядват.
Видимите неща са временни, а невидимите неща са вечни.
Бог е заповядал на изворите да извират от дълбочините.
Идеализмът вижда света вътре в Бога.
Без очистване ти не можеш да създадеш своя собствен свят.
Голяма заблуда е, че лошите успяват и че днес няма справедливост. Мога да кажа: на всяка крачка справедливост, тайна или явна – всичко е Бог, във всеки миг. Няма такива неща, които... Човек може да мисли, че е несправедливо, понеже не познава миналите прераждания на хората. За малко се отклонявам: затова има убийци, които не са открити и няма да бъдат открити, понеже Бог не дава. Има невидима полиция, те са изравнили миналото, установили са правдата и остават неоткрити. Така че, никаква полиция не може да ги открие и т.н., това е само загатване.
Казва: Всеки искрен разговор е молитва.


Това е един белгийски мистик – и поет, и писател, и мистик и т.н. Казва:
Любовта е най-древната енергия.
Намеренията на човека са по-важни от това, което той върши.
Преди света е имало друга висша и духовна енергия. И когато тя е слязла надолу, е образувала материалната енергия.
Понеже светът се явява образ на духовни и есенциални сили, това означава, че светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.
Силите, които ни поразяват се оказва, че са част от нашите собствени сили. Това са тези сили, скрити в нас, които не сме познавали. Ето защо човек трябва да познава себе си и да се изучава.
Незнайното е единственото нещо, което живее извън всяко съмнение.
Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам. Колкото повече Го гледам, толкова по-малко Го виждам. Щастлив съм, че не мога да Го разбера.
Бог е неизвестното и колкото повече се стремим към неизвестното, толкова повече навлизаме в Бога.
За пчелите: Морис Метерлинк говори за пчелите, за мравките, за гълъбите и т.н., друг път ще ви запозная и с термитите. Днеска някои неща за пчелите:
В пчелата има много дълбок мистичен разум, който умее да общува с неизвестното, с Бога. Пчелите търсят разум в природата. Те търсят душата на природата и я намират в цветята.
Пчелите работят в два свята: видимото поле – цветята, и невидимото поле – мястото на духовните сили на природата, и аромата.
Крайният резултат от връзката на пчелите с цветята засега е медът, слънчевият нектар на духовния живот.
Пчелата-царица е избранница, защото тя има в себе си по-дълбок усет от пчелите за неизвестното, за незнайното начало на живота. Тя носи в себе си нещо повече от жертвата. Тя тайно е узнала, че има нещо по-дълбоко от уханието на цветето и от жертвата.
Пчелата-царица, в дълбокия смисъл е мистична душа – не отдадена, както пчелите – на доброто, а по-дълбоко ниво – мистична душа.
Пчелите вървят по пътя на доброто; осите вървят по пътя на злото, тъй като в миналото тяхната жертва не е била приета, докато царицата, мистичната душа се е домогнала до същността на самата Любов, и затова тя е най-дълбокият символ. Тя е свързана най-тясно с Дървото на живота и с неизвестното. И в бъдеще тя ще поведе пчелите, тези от тях, които са достойни, от доброто към мистичното съзнание, от доброто към неизвестното измерение.
Пчелата-царица живее в идеалния, Божествения свят, свят без полюси. Тя носи на пчелите необикновена вътрешна сила и вдъхновение. Тя ги упътва, учи ги, ръководи ги и ги подготвя към тайната реалност на Всевишния и към Неговата Неизвестност.
И пчелите, и осите са принудени да работят в един по-външен план и затова не биват засега погълнати от Великата Реалност, защото те са избрали доброто и злото. А мистичната пчела-царица е избрала Любовта и затова тя е призована от Всевишния, заради по-дълбокия си усет, докато пчелите и осите трябва да работят във външния план, за да еволюират и израстнат в своето развитие, докато се подготвят и отидат при тази мистична душа.
Неизвестното не е дадено на пчелите, но жертвайки себе си, те някога ще станат по-близки с него. И в това е тяхното утешение.
Мистичната пчела-царица има особено доверие в неизвестното и в невидимото, и чрез това доверие тя е успяла да отвори вратата си към Него.
За пчелите търсенето на истината е чрез жертвата и за тях това е много ценно. Това е много ценен процес, защото в самото това търсене те се извисяват в аромата на чистото духовно мислене. Докато мистичната царица има в себе си друг род чистота, която й дава мистичен, вътрешен поглед и божествена увереност.
И така, в пчелата е изразен и образът на човешката съдба.
Бог така, както пчелите Го схващат, е названието на Безименната тайна, която ни обхваща.
Пчелите са свързани с доброто, жертвата и предаността; осите – със злото и мързела, а мистичната царица – това е висшата жертва, това е жертва от друго измерение; това е жертва, подобна на Юда – откъс от висшето Аз.
И казва още Метерлинк: Промените – това е призоваване за неизменност. Значи, когато в живота ви настават промени, това е призоваване към неизменност в изменящите се обстоятелства.
Думите, казва, никога не обясняват отношенията между хората. Ние търсим знанието, за да се научим на незнанието.
Друг път ще ви говоря по-специално за пчелите, но днес исках и от него да включа някои неща.




Изключително същество, огромна прозорливост. Наричат го „германския Хермес” и правилно. Спада към розенкройцерите; спада към най-дълбоките розенкройцери. Нерзбран, понеже е бунтар, непроучен достатъчно и с това хората са изгубили неговата дълбока мъдрост.
Много мога да ви говоря за него, но днес ще бъда кратък. Ще ви кажа някои важни неща, да видите че тук говорим за голям мъдрец. Не изглежда такъв от книгите, ако четете много негови книги, тъй като не е проучен, което е неправилно, но става въпрос за голям мъдрец и както казах, розенкройцер.
Казва: Човекът е по-висш от звездите, ако живее във властта на висшата мъдрост.
Ако човекът е съвършен в своето сърце, тогава нищо не може да бъде скрито от него, от неговия поглед.
Всички същества обитават в своя хаос, който трябва да превърнат в ред.
Посредством словото е било сътворено вещество, от което са произлезли всички същества.
Петата същност (той говори много за нея, акаша или висшия етер) – акаша е чистият дух, най-чистата духовност, тя е боогоподобието, тя е квинтесенцията. Акаша е ядро и същност на всички същества.
Казва: Петият елемент – това е най-хубавият материал, най-благородният, същността на всички творения.
Светът има две тела – зримо и незримо. Зримото е образувано от четирите стихии – земя, вода, въздух и огън, а незримото е образувано от петия елемент – акаша. Човекът с тяло е също нещо зримо, създадено от четирите стихии. Но истинският човек е създаден от петия елемент – акаша.
Човекът е двояк, стихиен и духовен, акашов, т.е. свободен.
Изпитанията са напоени с мъдрост, свръхприродна мъдрост. Пак ще повторя: Изптанията са напоени с мъдрост, свръхприродна мъдрост.
Петата същност на човека – акаша – е образът на Бога, Божественият образ и той не трябва да се сравнява със стихиите и небесните светила.
Външният човек е смъртен. Вътрешният човек е вечен поради петия елемент – акаша.
От първоматерията са произлезли две смъртни тела – човешкото и астралното. Но духът, духовният човек не произлиза от тях, а от образа на Бога, който е петият елемент – акаша. И затова е казано „Богове сте”.
Истинската мъдрост се намира в петия елемент, най-чистата духовност.
Външният човек, човекът на стихиите, не зачита петия елемент, Божия образ и затова не се стреми към Божествена мъдрост.
Мъдрият човек повелява на звездите и на стихиите, защото той живее в богоподобието, което е акаша. Тука примерът е с Христос и лодката: неговите ученици се страхуват от стихиите, те са същества, създадени от стихиите; Христос е, казва Парацелз, същество на петия елемент. В тази материя няма тревога; той владее над четирите стихии, тъй като е първичен.
Мъдрият човек, човекът на петия елемент, живее по образа на Бога, по образа на акаша, а не по законите на света. Само от петия елемент, от петата същност е можело да се направи агнецът Божий, т.е. съществото на жертвата; от човека на четирите стихии не може да се направи агнец Божий, същество на жертвата.
Разум и мъдрост – казва Парацелз – не се раждат от родителите, а се раждат от петия елемент – акаша.
Злите духове са породени от злите влияния на хората и така злите духове изпълняват своето предназначение. Злите духове са палачите на Бога. Разбира се, няма да изпрати някой ангел или архангел да наказва, има и такива изключения, но Той си има същества.
В резултат на отрицателната енергия в човека, злото никога няма да изчезне. Значи, докато човек има отрицателна енергия, злото никога няма да изчезне.
Истинският корен на злото не е в природата, не е и в петия елемент, т.е. не е в духовния човек, а е в самия човек. Човекът трябва да възсияе в собствената си тъмнина, чрез собствената си светлина.
Злото се отстранява чрез вътрешна алхимия, вътрешно преобразяване, което е намеса на петия елемент вътре в човека.
На първата природа, външната, е дадено тяло; на ангелската природа е дадена душата; а на дълбоката природа е даден духът. Това са трите велики дара на човека.
С душата си човекът се възнася над природата.
Всичко, което Бог е сътворил, е възхитително.
...
Много от лекциите, които изнасям, ще имат продължение.

Източник

И рече му Ал-Митра: 
— Кажи ни за Любовта. 
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. 
Тогава със силен глас им заговори: 
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, 
макар пътеките й да са стръмни и сурови. 
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, 
макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява. 
И когато тя ви проговори, повярвайте й, 
макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва. 
   
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. 
   
Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. 
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, 
 затрептели в слънчевия сяй, 
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. 
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. 
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. 
Отвява ви от сламки и от плява. 
Премила ви до бяла същина. 
Омесва ви до податлива мекост. 
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, 
тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта    в свят, 
който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, 
но не от дън душа. 
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. 
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. 
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог." 
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. 
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: 
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; 
да познаете болката на твърде много нежност; 
да бъдете ранени от собстветото си разбиране за любовта; 
и да кървите драговолно, с радост; 
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; 
да почивате по пладне в размишления за любовната нега; 
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; 
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен   химн на устните си. 

Халил Джубран
Пророкът