Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Ихляз или искреността.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Иблис или Сатана.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Чудният Настрадин Ходжа.


Любовта към Бога маха завесите и разкрива тайните.
Суфи яде, пие, спи и люби в Бога.
Любовта е огън, който гонейки човека, не остава нищо друго в него, освен и само Бог.
Поради това, че хората виждат различия в религиите, те потъват в мрака. (Много просто: различията са единни, не са различия).
Бог е проявен в Своите качества, но е скрит в Своята същност.
Суфи казва: Аз умирам, но влечението ми към Тебе, Господи, никога не умира.
Който не се страхува от Бога, сърцето му умира.
Същността на познанието е в преживяването на Истината.
Познаването на Истината и нейното преживяване, зависят от милостта на Бога.
Какво струва светът, който те заставя да забравиш Бога?
Атар казва за себе си: За Атар миналото изчезна, бъдеще няма. Настана време за неуловимото настояще.
Чрез изпитанието човек разбира, че е нещо повече от плът и кръв.
В края на търсенето човекът познава мистерията на своята душа. И дотогава той е пътувал към Бога, а отсега нататък ще пътува в Бога.
Учените съществуват, докато съществува времето.
Хората са добродетелни дотогава, докато не са видяли своите добродетели.
Суфи казват: От Бога те отделят три неща:
1.Нетърпение.
2.Невежество.
3.Действие по своя воля.
Ако имаш пълен страх от Бога, ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.
Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.
Нищо не може да съществува независимо от Бога.
Откровението постига тайния смисъл на нещата и самата Божествена същност.
Откровението се дава само на освободените от човешки привързаности.
Един суфи казва: Където и да обърна своя взор, всичко явно и тайно е Той.
Мъдрият никога не строи истината на някакво предположение.
Един суфи казва: Толкова много изповедания! Мъдър е онзи, който вижда само истината.
Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.
Любовта отхвърля всеки, който не гори, подобно на пламъка.
Който разчита на себе си, попада в ада и става роб на себе си.
Този, който счита Бог за свой приятел, не се привързва към никое същество.
Попитали един суфи, казва се Самак: Самак, защо не се жениш? Суфи казал: Аз нямам сили да се боря с два дявола – единият в мене, единият отсреща.
Този, който не мисли постоянно за Бога, превръща всички свои добродетели в грехове. Значи този, който няма постоянна мисъл, този който не мисли постоянно за Бога, превръща... разбира се това става постепенно, всички добродетели в грехове.
Десет години аз бях длъжен да защитавам своето сърце от заблуждения (друг суфи). Ето защо следващите десет години моето сърце работи за мене.
Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.
Бог е сътворил Своята милост, преди да сътвори света.
Говори в беда само с този човек, чиято усмивка те дарява със златото на покоя.
Бог е Този, който превръща капката в ухото на морската мида, в чист бисер. Някой мисли, че мидата прави бисера – няма такова нещо, просто Бог действа.
Питането за Истината е забавление, а целеустремеността е нещо реално.
Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е в дълбочината на човека.
В чистото сърце има око, което вижда Истината.


Когато човек достигне до искреност, той достига успокоеност.
Ихляз е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие и човекът няма права над нея. Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. И който я храни, е жив. А който я изгуби, става животно.
Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.
В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските тревоги.
С ихляз кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.
Искреността е главното достояние на пътя.
Който няма искреност, не може да постигне цялост.
Искреността е придобиване и на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е. психиката в човека.
За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляз и ирадат, т.е. искреност и преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.
Ихляз или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.
Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. свят приятел или искрен приятел.
Желанието да се учиш не е основа за ученичество; основата е искреността.
Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във въздуха и животвори.
Слова, изречени с ихляз, са благословени слова.
Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за неуважение към Истината.
Опората срещу препятствията и Сатана е ихляз.
Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.
Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има силата да се превръща в духовна защита.
Искреността води до избавление от пришествието на егото.


Суфите казват: Злото ще бъде поправено от смъртта.
Да служиш е недостатъчно, ти трябва и дълбоко да разбираш.
Един суфи казва: Зная точно, че знанието, на което е обучено моето сърце, никъде не се преподава. Истинското знание възниква от вкусване на Бога. Това вкусване е дадено от самия Бог.
Човешката любов е свързана със знанията, а Божествената Любов е свързана с Мъдростта.
В суфи няма време. Времето е спряло.
Ако човек придобие власт и могъщество, без състрадание и любов, тогава в него вземат връх жестокостта и надменността. И в следващото прераждане той се присъединява към разгневените демони.
Един суфи казва: За мен не съществува творение. Пред моя взор е само Създателят.
Фактите на някои хора са толкова безполезни, че дори фантазията е по-хубава надежда.
Образованият човек се руши от невежеството си и от изучаването на многото безполезни неща.
Признакът на очистеното в глъбините сърце на суфи е, че той може да тълкува грешките на хората като добри дела. Т.е. Бог му дава нещо от Своя поглед.
Постът е икономия на храна. Бдение и молитва, това е за стари хора. Поклонението е повод за туризъм (това го обяснява един суфи). Благотворителността и раздаването на хляб е занимание за филантропи. Възлюби Бога цялостно и действително ще направиш нещо реално. Значи, всички тези неща малко или много са нереални; възлюби Бога цялостно, напълно и действително ще направиш нещо реално.
Бог те заставя да умреш по отношение на себе си, за да ти даде Себе Си.
Няма значение в какво състояние се събуждам сутрин, приятно или неприятно, защото аз не знам кое от тези двете е по-добро за мен. Това го казва един голям суфи.
С Тебе светът е пълен, но Ти не си в света.
Слънцето сияе така, както сърцето и душата, когато са озарени от Любовта.
Съществуват хиляда святи суфи, невидими святи, които са скрити от човечеството. Става въпрос за много напреднали суфи, от най-високите степени.
Суфи казват: Само робите са свободни. Т.е. само тези, които са се посветили да служат и да робуват на Истината.
Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога.
Всеки който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се труди напразно.
Опий се от великото вино на Любовта, че да не можеш да се събудиш за страшния съд.
Любовта, това е същество, което прилича на съвършенството на Бога.
Колко хора на земята почитаме като живи, а те са мъртви, и колко много хора в гроба смятаме за мъртви, а те са живи.
Аллах се намира зад пределите на всяко сравнение и зад пределите на всички противоположности.
В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.
Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да стигнат по-далече от ушите.
Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъде правдив, защото те са наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за това.
Любовта е вода, възпламеняваща огъня; Любовта е огън, възпламеняващ водата.
Не получих нищо от училището и джамията, всичко беше завеси.
Любовта ме заведе при Източника.
Освен срещата с Бога, друго изцеление няма.
Всичко, освен Бога, е ненужно, защото нещата от живота се променят.


Сатана знае едно: че няма своя собствена същност.
В Сатана няма Сатана.
В Сатана виж лицето на скрития Бог, и затова е казано: „Не противи се на злото”.
Когато действа Сатана, виж волята на Бога, защото дори и Сатана не знае напълно какво става. Но той участва като отражение.
Не търси Бог само в светилището. Той е и в Сатана и навсякъде се простира. Всичко е в Неговите ръце.
Отвън действа Сатана, отвътре действа Бог. Но суфи усеща Бог и отвътре, и отвън.
Що е Сатана? Скритият, воюващ разум. Този разум воюва за просветлението на човека.
Спасението от Сатана може да дойде само чрез дълбоко, истинско знание за него, защото той не е той; той е замисъл.
Сатана казва (според суфите): Ако не е моето зло съществувание, хората биха се възгордели със своята безгрешност и със своите деяния. Но когато хората ме видят, тяхната безгрешност изчезва.
Всеки човек, който има вяра, смесена със злото, тогава Сатана никога няма да го остави на мира.
Когато човек е избрал твърдо Бога и Истината, тогава вече сам Бог го наставлява на Истината.
Когато се молим много, и когато търсим искрено и усърдно Бога, тогава Той ще отклони плановете на Сатана, които сам Той, (т.е. Бог), ни е замислил. Значи сам Той ще ги отклони.
Сатана разрушава хората чрез техните грехове. А тези, които се молят усърдно и търсят Бога, те го пропъждат.
Вътре в тайната на Бога Сатана е напълно съкрушен, но въпросът е дали ние сме вътре или вън от Бога.
Има три вида сърца:
Първото: сърце, което се е отказало от Истината. Това за Сатана е голямо облекчение, защото няма нужда постоянно да му шепне. Това сърце е просто сляпо, самопленено, вързано. То си е вързано и не затруднява Сатана.
Второто сърце е осветено от вярата, но в него все още има тъмнина. Тука Сатана ту идва, ту си отива. С такова сърце Иблис има война, защото много неща трябва да се уточнят. Една част от тези сърца побеждават Сатана, а друга част се провалят.
И накрая, третото сърце: то е пълно с вяра и с Любов. То напълно унищожва тъмнината в себе си. Тука всички нашепвания и приближавания угасват. Тука това сърце е в единство с Бога и затова то побеждава Сатана. Тука е светлината на послушанието и силата на Бога. Тука човек познава Бога, защото Бог му се открива насаме. Тука Бог охранява човека от замислите на Сатана.


Марѝфа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се очистили от земните помисли и чийто помисли са устремени към Бога.
Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в сърцето на човека.
Битието на Бога е субстанция, а светлината е само външното Му проявление.
Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателния пункт на Бога.
Присъствието на душата в човека се нарича живот, а отсъствието на душата се счита смърт. А връщането след смъртта се нарича възкресение.
Има три форми на културата:
Първо, светска, която просто е натрупване на информация.
Второ, религиозна, смисълът на която е в изпълнение на определени наставления.
И трето, културата на избраните, която е саморазвитие.
Ако Бог не иска да те изцели, тогава изцелението се превръща в нещастие.
Опитът, това е придобиване на себе си, на собствения си дух и разум.
Ако в сърцето ти царува светът, тогава как можеш правилно да виждаш явленията? Така казват суфи.
Съвършени в разума ще намериш много, но съвършени в Любовта ще срещнеш рядко.
Ако ти търсиш Бога явно, Той ще бъде скрит. Ако го търсиш тайно, Той ще бъде явен. А ако търсиш Бога заедно с Него, тогава ще се намира отвъд определеното и тайното.
Ние всички сме оставили същността и сме се предали на качествата. Възпявайки качествата, ние сме направили посмешище същността.
Докато ние се предаваме на качествата, се намираме в нереалността. Когато се освободим от качествата, ще станем реално живи.
Когато се полагаш на невидимия свят, няма място за земни неща.
Отречи се от неверието, от религиите, от доброто и злото, от науките и практиките. Освен Любовта, всичко друго е суеверие. Виждате голямата преданост на суфи.
Местопребиваването на суфи е в целия свят, но той е свободен от това местопребиваване.
Нито едно наказание не е по-сурово за духа, освен невежеството, защото невежеството е пълно самозалъгване.
Бог не се ограничава само с едната вяра, нито само с една религия.
Един суфи казва: Моята любов не е към явленията и събитията. Моята любов е към Бога, същността. Именно тази любов се явява съзнателна.
Всяко чисто сърце е очевидец на Бога. То ясно вижда Бога.
Да видиш скрития смисъл, това означава да виждаш Бог в нещата.
Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.
Суфизмът е в съкровеното отношение и това е истинската религия. Значи нейното име е съкровено отношение, въобще към нещата.
Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и тогава дори и пороците се превръщат в дим.
Суфият е угаснал пламък на свещта, защото е влязъл в светлината на слънцето.
На езика на суфи, да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце, господар на своите желания. Това означава мярка за празнуване.
Бог дава живота, Той дава и смъртта. Да се довериш напълно на Бога е тайна на живота.
Суфи е този, който встъпва на пътя, за да не бъде, т.е. за да се слее и да изчезне в Бога. И затова суфи казва: Откажи се от себе си, за да бъдеш свободен.
Вечността за суфи отдавна е почнала. И казват: Добрите дела са нищо без съзнателната любов.
Любовта, това е да считаш света за невидим, (така гледа Любовта), да не виждаш това, което се изявява пред теб.
Всички религии изчезват в Любовта, защото те са измислени, за да се помни Бог. Значи, религиите са измислени, за да се помни Бог. Но Любовта не е измислена. Тя е всякога съществуваща.
Любовта на човека е резултат от Любовта на Бога.
Суфите наричат Христос „любящото дихание”. И казват: Самата Любов е твоята цел. И когато ти я достигнеш, тя ще ти каже, на езика на тайната си, какво да правиш.
В дълбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина, защото в дълбините сияе само Бог.



Преди да ви кажа шест случки, те са шест послания, шест призовавания, трябва да знаем едно:
Първо, това е голям майстор-суфи;
Второ, каквото и да казва, винаги има скрит, тънък смисъл.
Освен това, той използва много често стара дервишка техника: много често изглежда напълно глупав, за да изпъкне истината. Така суфи служат на истината, това е един от тяхните методи. И така Истината го благославя. Той просто се посвещава и иска само тя да изпъква, това е един от неговите методи. Затова някои учени се заблуждава, като мислят, че той постъпва в много случаи глупаво и се чудят, дали е разумен или не, понеже не знаят, че става въпрос за техника.
Първата случка, „Как Настрадин спасил луната”:
Настрадин погледнал в кладенеца и видял там паднала луната. Взел кофата, пуснал я и в един момент, като дърпал кофата, паднал по гръб и погледнал луната на небето. И казал: Видя ли, как те спасих! Тука Настрадин иска да каже, с какви спасители е пълен света. Простичко, много просто, разбира се, има и по-дълбоко тълкуване, но ще го оставя. Но по един простичък начин иска да каже: светът е пълен с такива спасители.
Второ: Настрадин звъннал пиян, рано сутринта в 4 часа, на пазача на гробищата, понеже видял звънец, на който пишело: „Звънни на пазача”. И пазачът чул звънеца, а то било толкова рано, че излязъл да види кой е този голям нахалник. Видял пияния Настрадин и го попитал: Защо звъниш? Настрадин му казва: тука пише „звъни на пазача” и аз се чудя ти защо сам не си звъниш, а аз трябва да ти звъня. Посланието: Всеки сам трябва да зазвъни в себе си, т.е. да събуди истината. Не трябва да чака някой да му звъни на звънеца, на сърцето; всеки сам трябва. Не трябва други сили отвън да го събуждат, нито пък да го подтикват. Т.е., човек има всичко в себе си, дадено от Бога, трябва да си го събужда.
Третият случай: Двамата братя на Настрадин спорили. Първият казал: Аз желая да имам пари, колкото са песъчинките на света. Вторият казал: Аз желая всички блага на света. И после двамата се обърнали към Настрадин и казали: А ти, братко, какво желаеш? Аз желая и двамата да умрете, и да стана ваш наследник! Отново послание. Тука говори за илюзиите в света и как те се наследяват по наследство, много простичък пример.
Четвъртият случай, „Предвидлив баща”: Настрадин се оженил и още на петия ден след женитбата му се ражда дете. На другия ден ходжата донесъл Корана и писалка. Сложил ги до люлката на детето и започнали да го питат: Ефенди, много бързаш, като носиш тези неща на детето. Настрадин отговорил: Това дете е бързак! Дете, което взема девет месечен път за пет дена, след няколко дена ще тръгне на училище, и след няколко дена още ще проповядва Корана. Тука Настрадин иска да каже, как ние бързо искаме да станем мъдреци, как хората в света бързат, четат, правят, трудят се и искат бързи резултати. Но бързите резултати са подобни на случая, който Учителят дава за тиквата и дъба, ще го припомня накратко: Един искал да стане философ. Попитали го, бързо или бавно? Той искал бързо. Може бързо, за шест месеца, но ще станеш тиква; ако искаш да станеш дъб, трябва двеста години обучение. Т.е. бързите работи...
Следващата случка, „Третата ябълка”: Синът на Настрадин се върнал от университет много учен. Изучавал логика и станал голям учен, голям философ. Искал да демонстрира пред майка си какво знае. Майката донесла две ябълки. Ученият син казал: Знаеш ли майко, колко ябълки са тука, колко ябълки виждаш? Майката казала: две ябълки. Ученият син казал: Не! Логиката говори друго: тука са три ябълки, чуй – това е ябълка едно, това е ябълка две; едно и две правят три. Настрадин бил наблизо. Приближил се и казал: Много добре, сине! А сега първата ябълка я дай на майка си, втората на мене, а третата ти ще я ядеш. Отново послание: логиката, учените винаги ще ядат въздух, това е посланието на Настрадин.
И последната, шеста случка: В една компания всеки разказва преживявания, произшествия, какво се е случило с него. Разказват всякакви случки, страдания и произшествия. И накрая питат Настрадин: А с тебе какви произшествия са се случили? Да, започнал да разказва Настрадин, единадесет дена корабът се бореше с бурята и на всичко бе съдено да отиде на дъното, всичко беше разрушено – вещи, хора, кораба, всичко потъна на дъното. Страшно събитие, не ви го пожелавам! Попитали го: Добре бе, Настрадин, ами ти как се спаси? А-а-а, аз бях на друг кораб! Посланието: Аз бях в духа. Аз бях в друго измерение. Там никога не се случват произшествия.


Източник

Л-я: Вкусът на суфизма.
ИР: Що е суфи?
Л-я: Нафса (егото според суфите).
ИР: Що е суфизъм?
Л-я: Иблис и злото.
ИР: Що е това Аллах?


Суфи казват: Дяволът е много хитър. Той дори често вкарва човека в правия път. Забележете, пак ще повторя: Дяволът е много хитър, той дори често вкарва човека в правия път, защото знае, че човекът не е готов за духовен подвиг, няма устой. И после започва да го отчайва – това е стратегия. Значи, трябва да разберем тези подходи. Може да те направи монах, може да те кара да постиш и ти си мислиш, че е за здраве. Когато дяволът те кара, той има особени цели, той винаги има полза. Трябва да се научите да различавате, след време ще говорим повече за него.
Казва един суфи: Аз дойдох при Тебе, Аллах, чрез Тебе, и така получих Тебе.
Суфите казват: Бавният път на знанието се осъществява по пътя на човешкото обучение. Истинският път на знанието се осъществява по пътя на Божественото наставление. Това са различни пътища.
Бавният път, това е маршрутът на петте чувства, но голяма част от тези хора се провалят, независимо от успехи и победи, и каквото и да е. Този тип хора имат два вида ограничено знание. Първо, когато ги обучава друг човек, и второ, когато те сами разсъждават. Тези два пътя са само условно добро. На едно ниско ниво те са все пак условно добро и затова, малко или много те биват обхванати от невежеството. И тези двата вида хора биват обхванати от невежеството.
Вторият път, пътят на Божественото наставление е за този, който е станал достоен. Тогава той идва тук и се подготвя за Божествени откровения. Тук човекът трябва да се очисти напълно от света и от земните желания; дотогава той не е достоен. Загатват му се неща, но не е достоен. Значи, трябва да се очисти от света и от земните желания.
За да бъдеш достоен за Божественото знание и наставление, трябва да избереш твърдо Бог и Истината. Тогава Неговото свещено внимание, на Бога, вече се насочва към тебе. Тогава Бог ти дарява Божествен взор. Можеш да проникваш в нещата и постепенно да ги разбираш.
Любовта към Бога може да отрече само този, който е останал в петте сетива, т.е. може да се каже на нивото на животните. Разбира се, има животни и с шесто чувство; има и хора.
Любовта не може да се научи от хората – другото нещо, което казват суфи – тя е един от даровете на Бога и идва по Неговата милост. Когато хората обичат човешки същества, Бог им причинява мъка, за да видят те своето лицемерие. Бог иска иначе абсолютен свещен брак с всичко, защото всичко е Негово. Не можеш да обичаш човека – трябва да обичаш Бог в човека, тогава ще имаш правилен подход.
Знание, което не те отвежда до Бога, до реалността, увеличава твоето невежество.
По пътя на суфи, каквото и да се случи, милост или гняв, все е хубаво. Защо? Защото суфи е влюбен в двата лика на Бога. Значи, той обича и милостта на Бога, и гнева, защото гневът е просто справедливостта Му.
Атар казва: Този, който е изпълнен с любов, от кое ли вероизповедание ще е? И отговаря: От изповеданието на Бога. После казва: Този, който е изпълнен с Бог, трябва ли му някакъв ритуал? Подразбира се. И казва: Научи се, приятелю, на това, че ние търсим единствено Бога, а не нещата. Ние търсим единствено Бога и то чрез светлина, идваща от Него.
Знания, приети чрез Божествени откровения, са мощни и съвършени, защото са получени по Божествен път. Но има един друг вид знание, илхан, т.е. Божествено внушение. То също е много ценно, то е междинно, защото тук душата придобива стремеж и увереност по своя път. Така тя се подготвя за дълбоки Божествени откровения, придобива стремеж, увереност и върви към все по-голяма чистота.
Разликата между откровение и Божествено внушение е тази, че откровението е явно разкритие, а внушението е като светлина, идващо от скрит светилник. То идва за душата, за да я води и учи, да я подготвя.
Няма нужда човекът, казват суфите, да се бори със злото и да отхвърля дявола. Просто усъвършенствай любовта си към Бога. Просто е: усъвършенствай любовта си към Бога.
Този, който не разбира злото, се поставя в невежество.
Гневът и милостта на Бога са сгодени, съединени и от този съюз се е родил двойнствения свят на доброто и злото.
Злото е загадка на битието. Ако Бог лиши света от злото, то този Бог не може да се нарече добър. Наистина е така и така мислят суфите; не може да се нарече добър. Ще обясня: Бог е Абсолютно Единство и затова и доброто, и злото Му служат. Дали ние одобряваме е без значение. Те служат на Неговата скрита и висша цел. В ръцете на Бога доброто и злото действат в съгласие. Милостта и гневът му са в пълно съгласие. И пак казвам: а какво мислим ние, няма значение, Бог просто действа. И е казал ясно: Не съдете! Т.е. това означава, че гневът и милостта са части от величието на Бога. Не може да осъждаш гнева, несправедливостта, на която ти не знаеш дълбоките причини. Значи, части от величието на Бога, части от това страховито Единство.
Самият Бог е, Който потъпква и възвишава. Забележете, не е дявола, Бог потъпква и възвишава. Той има план с всяка душа. Той е Самият велик Деятел. И казват суфите: Виж принизената земя и възвисеното небе – все е Той.
И така, какво ни казва Ибн Араби: Аз странствах навътре в себе си и когато достигнах до Бога, аз станах чисто служене, без сянка на богослужение. Чисто служене! Значи съществува служене, но това е само условно. Всъщност съществува само Бог. И казва Ибн Араби: Изглежда, че аз съм служител и че аз проповядвам, но всъщност само Бог действа. Ние не можем да произведем действие; Сатана не може да направи действие; даже и Христос, т.е. действа страховитото Единство, действа само Бог. И който осъжда нещо, той осъжда себе си.


Суфи е този, който е изчезнал за себе си и е жив за Истината. Т.е. той се е изплъзнал от човешките склонности и реално е придобил Бога отвътре.
Суфи е този, чиято душа е в тялото му, чиято душа е вътре в тялото му.
Един суфи казва: Аз не търся добри хора. Аз търся безумци. Аз търся безумно влюбените в Бога, безумно отдадените, и това са суфите.
За обикновените хора са създадени заповедите, а за суфи е създадена Любовта.
Суфи не търси святост. Забележете, не си губи времето със святост. Суфи търси Бога и Го намира – нещо по-дълбоко, по-конкретно и по-точно. Ще обясня: светецът следва определени закони и правила, и живее по тях. Суфи не приема никакви закони и правила, а само Любовта към Бога.
Суфи вижда океана чрез очите на Океана, а не чрез очите на капката, т.е. не чрез ума и логиката – те са капката.
Що е суфи? Суфи е този, който е изчезнал, който се е освободил от себе си.
Дали е болен или здрав, за суфи е все едно, защото той никога не отхвърля Бога. И при болест, и при здраве, на него му е безразлично, но той е насочен изцяло към Бога.
Суфи е този, който е постигнал сърцето си и поради това суфите са хора на тайното знание.
Смъртта е принудена да въведе суфи в мистичната свобода, тя няма избор.
Онзи, който е пречистен посредством Любов, е чист, а онзи, който е погълнат от Бога и е изоставил всичко друго, е суфи.
Суфи не пътешества в света. Той пътешества от себе си към Бога.
Суфи, това е състоянието на изчезналото Аз.
Злите мисли не са в състояние да понесат състоянието на суфи. Състоянието на суфи е любов към Бога.
Суфи не вижда в човека нито враг, нито приятел, а само Бог, действащия Бог.
Суфи се възхищава на противоположностите.
Суфи казва: Бог не е в някакви небеса. Той върви редом с мен.
Освен това, суфи не пие вода; суфи пие Любов – това е разликата.
Суфи е обкръжен от аромата на Истината.
Според суфи, човекът трябва да се подобри вътрешно, а не да чака добри външни условия.
Истинският суфи живее естествено в своята вечност. Дали е долу, или в другия свят, или в Бога, той все живее естествено в своята вечност.
Истинският суфи се наслаждава на света, забележете, повече от земните хора, защото той се наслаждава чрез Бога, чрез Божествената Любов.
Суфи са просто хора, хора на пътя. Тяхното ежедневие не е човешко. То се ръководи от Бога.
Суфи не търси отговор, защото отговор означава ограничение, даже ограбване.
Суфи е търсач на Същността.
Суфи царува, защото се е справил със своите скрити изкушения. Той се е справил с тях, със своите скрити изкушения.
Истинският суфи е пиян, защото той е същество, видяло своята същност. Той наистина е познал Любовта.


Нафса, това е нисшият човек, най-общо казано нисшият човек, нисшият ум, нисшето сърце, нисшата душа. Това е на езика на суфи нафса. Ще говорим за нафса или за егото.
Сърцето живее между двама господари: духът и нафса (егото). Който надделее, става господар на сърцето.
Любовта и добродетелите са армията на духа, а страстите са армията на нафса.
Желанието да се освободиш от нафса, е също желание на егото. Просто помни Бога, това е методът; просто помни Бога, все по-често. Не се безпокой за егото, просто постоянно мисли за Бога и егото ще се разтопи.
За да постигнеш нещо по пътя си, нафса трябва да е овладян.
Нафсът е трудна задача. Той е мъртво блато, което трябва да се превърне в плодородна земя.
Когато воюваш с нафса, той дълго време не изчезва, а става все по-изтънчен. И там, в скритото, изтънченото, трябва да го победиш.
На езика на суфи, очистване означава умъртвяване на нафса.
Бог е създал нафса като противник, но не му е дал победата.
Нафсът трябва да бъде унищожен, което означава овладян, защото той е велика завеса между тебе и Бога.
Всеки човек е длъжен да разкрие пред своя нафс книгата на вдъхновението, за да му напомни (на нафса) за Първоизточника.
Човек трябва да има любов към Бога, а не самолюбие, не самовлюбеност; тя е от нафса.
Зикр или постоянната молитва, постоянното спомняне на Бога, постепенно отстраняват от съзнанието всички излишни обекти. Така нафса постепенно се изпраща в забвение.
Постоянната преданост към един суфи-учител отделя човека от нафса, и енергията на неговия нафс започва да служи на този учител или учение. И така нафса се разрежда, после се смирява, учи се и на покоряване пред този учител. Всъщност той е пред скритото Лице на Бога. Това е метод за бавно овладяване на нафса. Разбира се, има и такива, които избягват и учители, и посветени под предлог, че нещо там е трудно, че нещо не е наред; нафсът си знае работата. Но нафсът е много хитър. Той може да внуши, че това място, при учител, при посветен е опасно, че нямал нагласа; разбира се, че няма нагласа.
Тези, които следват страстите на този нафс, ги очакват големи бедствия. Този нафс може да се преодолее само със строга самодисциплина, и накрая с намесата на Божията милост. И тогава човекът придобива свобода от своята вродена материална природа. И злобата му се превръща в добродетел.
Суфи казват: По форма този нафс е човек, а по природа е Сатана.
По пътя на очистването нафса минава през четири състояния. Първото, нафсът в случая е призоваване, предизвикателство към човека. Второто състояние, нафсът е обвиняващ, все търси някого да обвинява. Трето: после нафсът става постепенно вдъхновяващ, въведен в пътя, вдъхновен. И четвърто: накрая нафсът е успокоен, умиротворен, овладян. Настъпва покоят.
За суфи единственото глупаво нещо в битието, това е нафса, егото.
Нафсът има две основни качества: страст и гняв. Първото, страст – за да постига изгода и второто – гняв, за да доминира и да обладава. Когато в тялото на човека има много страст и много гняв, това означава, че има много нафс.
Нафсът отрича Бога, защото не Го познава. Много просто: Бог не се разкрива на нафса. Знанието за Бога е възможно само чрез Бога.
Нафсът е самосъздадена завеса и затова той отрича Бога.
Нафсът е разсеян. Той е злопаметен и обидчив. Даже да няма кой да го обиди, той е обиден от живота. Просто такава е нагласата му.
Нафсът е раздразнителен. Той не умее да прощава.
Освен това нафсът е много хитър. Вижте сега за какво става въпрос: нафсът понякога може да те насочи към нещо разумно, даже полезно, но винаги има своя скрита цел. Той има полза от това, затова те насочва в разумното. Нафсът може да излъже човека и да го принуди да стане аскет, учен, даже забележете, и суфи; даже може да го поведе по този път и да иска човека да стане суфи. И всичко това е, за да придобие човека признание, някаква слава, някакъв авторитет, за да може да изпъди после Бог от себе си. Забележете колко хитро, гъвкаво и същевременно елементарно.
Ако нафсът (егото ти) ти приписва пост и молитва, суфи казват: това е мошеничество. Това означава, че нафсът замисля нещо против тебе.
Нафсът, това е неверният приятел на човека, а Божественото в човека – това е верният приятел.
В света на суфи няма място за нафса, защото ти или си отдаден, или не си.
Нафсът е много враждебен, много повече от всеки твой противник. Значи, противниците си ги смятай за нещо много бледо, в сравнение с твоя скрит враг отвътре – нафсът.
Твоят нафс е скритата в тебе змия. Нафсът умее много коварно да претендира за Божественост. Нафсът иска хората да го хвалят, да го следват, даже да го обичат. И даже да го обичат повече от всичко на света.
Нафсът, т.е. неовладяният ум, е проводник и пособие на нашите скрити, вътрешни врагове.
Нафсът прави малки услуги на хората и ги счита за много важни, и ги помни много дълго. Така е устроен, помни ги много дълго.
Ал Халладж казва: Нафсът никога не следва Божествения път, дори даже да е свещеник. Даже ако е свещеник, той си има някакъв свой път, но не Божествен път.


Суфизмът не е философия, не е разсъждения. Той е чисто живеене в Бога. Суфизмът, без да е наука, е по-научен от нея, защото той постига реалността.
Суфизмът – това е мистично знание за Бога, знание за близостта с Бога.
Суфизмът предшества религията, той освен това е извън историята; историята е нещо ограничено.
Идеята на суфизма е универсална, защото тя е велика Любов и цялостна отдаденост на Бога.
Суфизмът е път към Божията реалност. Пробуждащата сила за движението към тази реалност, е Любовта, а средството за придобиването е целеустремеността.
Най-дълбоката практика на суфизма е в това движение към Истината, към Бога, с помощта на Любовта и предаността.
Според суфизма, човек трябва да се излекува от своите болезнени мислителни процеси. Пътят към това е зикр, т.е. постоянното мислене за Бога. И така човекът започва постепенно да възприема Истината такава, каквато е; не каквато е натрапена, а такава, каквато е.
Суфите казват: Дръж хляба по-далече от мишките. Преведено: Дръж суфизма по-далече от учените хора.
Суфизмът не се опира на книгите, а на Любовта. В суфизма Любовта е водачът на кервана.
Има само Бог и това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща. Суфизмът е същността на всички религии.
В суфизмът се казва, че ако направиш две крачки към Бога, Бог ще тича към тебе. Ако направиш две крачки към Бога, искрено, Бог ще тича към тебе.
Суфизмът, това е универсалният дух, съкровеното в нещата, душата на всяка религия.
Суфизмът, това означава, че Бог ни подбужда да умрем за себе си и да живеем в Него, да живеем вътре в Него.
Суфизмът е състояние, при което изчезва всичко човешко.
Суфизъм означава, че душата ви желае толкова много Бога, че отстранява всички други желания.
Суфизмът е живот в състоянието на Бога. Величието на суфизма е в таслим (преди време говорихме), таслим, т.е. смирението. Ще обясня: величието не е в това, да бъдеш голям, според суфизма, а да бъдеш нищожен. Но да бъдеш нищожен е много мъдро умение, то не е просто така; това е мъдро умение, това е велико смирение, където се ражда Бог.
Суфизмът е жажда за постижение на дълбоките тайни, скрити в Бога, не във вселената; скрити в Бога. Не в природата, не в космоса – вътре в Самия Бог. В края на суфизма е състоянието фана – изчезването в Бога, след което следва вечният живот.


Малцина знаеха, че голямата светлина на Луцифер беше тъмна, защото те познаваха Бога, те познаваха Цялата Светлина. Не частичната, Луцифер, а те познаваха Бога, Цялата Светлина. Истинското знание за това не беше в Словото, то беше скрито в безмълвието.
Сатана прониква в човека само когато в човека възникват желания да съгреши. Щом има такива желания, Сатана се хваща за човека и така му показва неговата собствена същност, изкривената човешка същност, неговият собствен провал. Всеки попада под властта на своята собствена страст, на своя собствен Сатана.
Сатана е създаден с дадена цел. Целта, наречена Сатана, съществува само в чистото Божествено съзнание, т.е. Сатана е скрит в целта на Бога. Било е древно време, когато Сатана даже не е съществувал. После е било време, когато е бил вътре в същността на Бога, но после излязъл навън, заради свещените цели на Бога. Всички същества, които са скрити в невидимото, имат способност по повеление на Бога, по повеление на Неговата могъща Воля да излизат навън, т.е. Той ги призовава и те се появяват, раждат се. Те се появяват и поради това се наричат създания. Разбира се, всичко създадено е само условно, защото само Бог действа. И освен това Той може да върне това създание пак в Себе Си.
На много същества е дарено да съществуват външно, а на други е дарено да съществуват вътрешно. И външните създания, и вътрешните са напълно зависими от Него. Те заимстват от Него своето съществуване.
Бог съществува и в създанията, и независимо от тях, но те зависят от Него и от Неговия Замисъл.
Създанията са изразени идеи на Бога. Сатана, Христос, добро и зло – това са изразени идеи на Бога. Но Той не е подобен на нищо. Той е по-висш от всичко. Той е тайна, която е наречена в Корана Дхат (една дума), Дхат, т.е. Абсолютна Същност. Там в скритата Си част, Той е Абсолютна Същност. И затова всичко зависи от Него. И подобията са само условни, защото Той е Самосъществуващ, Независим и Абсолютно скрит в Своята Тайна, и по-надълбоко – в Своята Мистерия.
Той е извън пределите на всякакви доказателства. Който иска доказателства за Бога, оглупява. Но ако Бог реши, Той Сам Се доказва. Той знае кога да реши това и тогава съмнението умира завинаги.
Бог отклонява от пътя този, когото иска; когато поиска, Той го отклонява от пътя. И Сам ръководи този, когото Той иска.
В Бог са всички възможности – и злото, и доброто. Защо? Защото Той иска да осъществи висшето добро; мярката е в Него.
Злото помага на човека да узнае самото добро, и накрая напълно да го разбере.
И така: Не отричай злото, но се отречи от своето собствено зло. Пак ще повторя: Не отричай злото, но се отречи от своето собствено зло. Ние не сме тук, за да изтръгнем злото от света, а да го преодолеем вътре в себе си.
Ако ти имаше висша душа, злото нямаше да бъде реално, защото тази душа е свидетелство за висшето добро. Ако ти отричаш злото, това е вече зло, защото ти отричаш и неговия Мъдър Създател, и ти отричаш вече замисъла на Бога. Така осъждаш себе си.
Злото е израз на вечномъдрата Божия воля, която е съвършена, никога не прави грешки. След като Бог е създал злото, може ли това да е необмислено, може ли това да е немъдро деяние? Няма такова нещо. Бог е Всемъдър. Бог търпи злото, защото желае да спаси света от по-голямо зло, за което преди говорихме. Значи, Бог търпи злото, защото наистина обича, наистина желае да спаси света от по-голямо зло.
Бог търпи злото, за да не бъде този свят лишен след време от истински радости. А кой ще ги донесе? Самият Бог. Сам Той иска да донесе тези радости, затова търпи злото. Ако Бог не изтърпи злото докрай, Той, казват суфите, няма да бъде достоен за почитание.
И така, злото е значимо. То играе роля, скрита роля. То е скритата възможност на Бога, чрез която да се подобри този свят.
Злото е идея на Мъдър Бог. Въобще Бог всякога създава нещата с Мъдрост и Той винаги знае какво е създал. Абсолютно всичко му е известно.
И така, Сатана се е отклони от Бога чрез Бога, и той знае, че неговите действия не са негови действия. Той не може да произведе действие. Тука само ще прибавя: и Христос не може да произведе действие. И на кръста не се възкресява сам Христос, а точно този Всемогъщ Бог.
Само Бог действа. Само Той е създател на действия и затова е казал Той: Не противете се на злото.



Суфите казват: Не наранявай даже и комар, защото и неговото крехко сърце лети към Бога. Ти може да го наричаш всякакси, защото не виждаш.
Истинското знание не се добива чрез обучение, или чрез усилия. То идва чрез реално видение на същността на Бога.
Любовта към Бога е дар свише, дар на вътрешния пламък.
Нито един от съществуващите не е видял Бога. За да видиш Бога, трябва да станеш несъществуващ, т.е. да не пречиш.
На земята само две неща могат да удовлетворят човека. Първо, самият Бог. Второ, човек, който като „другия” има постижения на Божията реалност. Това са двете неща, които могат да дадат пълнота на човека.
Който е познал Бога, не може да бъде огорчен от нищо. За него вече няма загуба и печалба.
Предаността към истинския Учител е не заради Учителя, а заради Бога.
Лошото състояние в човека, и преди ви казах, е също дар от Бога. Ние мислим, че само доброто състояние е дар. Не. Лошото сътояние е особен подарък. В него има нещо красиво, трябва да го изтръгнете, то е там. Трябва да минеш покрай него и да го изтеглиш. То е дар от друго качество на Бога, от скрито качество на Бога. Така че, Учителят казва: Бъди доволен в своето недоволство. Простичко. Бъди доволен в своето недоволство.
Бедствие или изобилие – това е единствената и действаща Божия воля. Някой път ще ви обясня, как Майстер Екхарт срязява благотворителността, голяма глупост, голямо невежество е тази благотворителност. Ти не си познал Бога, не си посветил живота си на Бога и мислиш, че правиш благотворителност. И не знаеш мярката, и къде отиват нещата. Майстер Екхарт го обяснява идеално. Когато говорим за него, ще видим как той разсича... Някой ще каже: ама да не правим ли... Не е казано това. Трябва да разбереш дълбоко какво правиш, каква енергия даваш и дали Бог в тебе действа или твоя нафс.
Грубостта на хората, когато ти си съсредоточил вниманието си към Бога, нищо не струва. Значи, не трябва да ти влияе тази грубост. Когато има такава грубост на хората към тебе, ти трябва да си съсредоточиш вниманието към Бога. Тогава тази грубост избледнява и се стопява.
Ако Бог не ви е дал нещо, което вие много искате, това деяние е Негов велик дар. Няма да обяснявам, защо човек не знае какво иска. Просто това е велик дар. Радвай се, че нещо което много го искаш, Бог не ти го дава, защото не знаеш пропастта.
Един суфи казва: О, Аллах, ти знаеш, че в моите очи осем райски градини тежат не повече от крилото на комар. В сравнение с Твоята Любов, какво са осем райски градини!
Същността на Бога е винаги скрита, но качествата Му някога са скрити, някога са явни.
Да изоставиш Бога и да влезеш в рая, според суфи, значи да изоставиш безпределния океан и да влезеш в локва; да изоставиш океана и морето, и да влезеш в локва.
Обикновеното търсене намира четирите каменни стени на джамията; истинското търсене намира Сърцето на храма, Самия Бог.
Обикновеният човек е камък, а суфи е захар. Той се разтваря в Бога като захар във вода.
Човек, който е престанал да мисли за Бога, е потопен в обикновения живот с всичките му безмислени тревоги; ако няма, той си ги измисля.
В сърцето е скрит наблюдателният пункт на Бога.
Щастлив е този, казват суфите, който е станал на прах и се е слял със същността на Бога.

Източник