от Добромир Пенков
Продължение на Част 7 : Приказка за Любовта и Светлината
Пропуснах да ви разкажа още нещо. Един от моите приятели се казва Пиратът. Защото има само един пръст на крачето си и куца. Това е стара травма. Вече отдавна е зараснала и сигурно е забравил човека, който я е направил. Но от две седмици едва пристъпва Куцото краче. Вероятно крачето му е счупено. Кацва на ръката ми и с благодарност приема моята помощ. Приятелите му са много толерантни към ранения си другар. Има и много други от тези прекрасни птици с оскубани опашки. Наскоро мой познат, като гледаше колко свободно общуваме с птиците, ми разказа как наш съгражданин ги привличал с храна на терасата си в един висок блок, лови ги с различни приспособления и ги ползва за храна. Чак сега си обясних защо по крачетата на някои от тях има корда и конци. Така са наплашени, че не смеят да се доближат, за да им помогна. Когато книгата излезе, ще подаря един екземпляр и на този мой съгражданин, за да му кажа: „Приятелю! Това не е бройлер! Това е Птица!“ Дано ме разбере. Иначе ще преживее много болка, преди да си тръгне от този свят.
Нека сега отново поговорим за прошката. Нали разбрахте, че тя е един от най-важните катализатори на промяната. Само чрез прошката можем да разкъсаме кармичните връзки и да ускорим значително развитието си. Много добре разбрахме, че нашите отношения на планетата Земя са само театър. Ние току що сме разпределили ролите си зад кулисите и така сме се вживели в тях, сякаш това наистина се случва. Големи артисти сме. А режисьорът почти не се намесва. Защото ние сме Му казали, че сме „голямата работа“ и ще се справим сами.
Преди две години обраха вилата ми. Откраднато беше всичко, което съдържа мед – електрожен, кабели и онова безценно съкровище, казанът за дестилация на алкохол.
Веднъж сънувах странен сън. Намираме се в едноетажна постройка в гората – също като тези от американските филми. При мене са близките ми и моите внучета. Изведнъж въоръжени хора нападнаха къщата и се опитваха да влязат в нея. Отворих вратата и подгоних един от тях. Избих оръжието от ръцете му и ...го прегърнах. Той доверчиво отпусна главата си на рамото ми. Когато се отдели от мен, се вгледах в очите му – две дълбоки и тъжни сини очи. Поседнахме на земята и тогава дойдоха на помощ моите приятели. Казах им: „Не се страхувайте, той на никого няма да стори зло.“
Преди няколко месеца имаше дело срещу „престъпниците“, извършили десетки обири в района. Техният тартор беше доведен с белезници на ръцете и краката, тъй като бил много опасен рецидивист. Попитаха ме искам ли обезщетение за щетите. За изненада на всички присъстващи, отговорих „не“. Защото много добре знаех, че този „престъпник“ е мой приятел от „другия“ свят. Изпитах топлота и уважение към него, че е приел по такъв начин да набира опит в сегашния си живот и по този начин да помага и на нас да придобиваме опит, да се учим как да прощаваме. Когато този млад човек се обърна, срещнах две дълбоки и тъжни сини очи.
Виждате ли, ние не знаем кога ще срещнем най-добрия си учител. Много често измамно си мислим , че това е някой гуру, а се оказва, че един „престъпник“ може да ни даде много по-ценен урок. Стига да сме готови да го разберем. Когато покажем, че сме приели препятствията в живота си за уроци, пътят ни неусетно става гладък.
Преди година, в един магазин за дрехи втора употреба, често идваше едно момиче, циганче, около трийсетте. Моята съпруга беше продавачка в този магазин и аз понякога я замествах. Това момиче имаше тъжни, замислени очи и винаги ходеше само. В магазина се застояваше с часове – навън беше толкова студено. Веднъж аз му се скарах, че толкова дълго стои, без да купува нищо. Момичето се обиди и повече никога не дойде. Половин година по-късно, в един слънчев пролетен ден, го видях седнало на една пейка. До него седеше възрастна жена. И тя имаше същите тъжни, замислени очи. Вероятно беше негова майка. Спрях се, поклоних се и казах: „извинявай“. Момичето изненадано се сепна. „Извинявай, че те обидих. Не бях прав.“ Момичето объркано започна да ми обяснява, че нищо лошо не е направило, а аз продължавах да се извинявам. Тогава възрастната жена каза: „Господ да те поживи!“ Вероятно никога не беше чувала някой да се извинява на някакво си циганче. Отекнаха тези думи дълбоко в сърцето ми и знам, че са отекнали и Там, Горе, за да получа пречистващата прошка. Така ден след ден се стремя да отстранявам преградите, които неразумно съм създавал през отминалите години. Виждам как става все по-светло около мен, как все повече се изпълва сърцето ми с усещане за лекота и как все повече започва да струи от него любов към всичко живо в този свят.
Затова казвам, че съм един щастлив човек. Защото откривам радостта в дребните неща. Много често търсенето на щастие се отъждествява с трупането на имущество. Един мой познат беше добър музикант. Живееше непрекъснато в света на музиката и беше щастлив. Създаде малък бизнес и заживя в охолство. Но това не му се видя достатъчно и взе кредит да построи хотел с басейн. Сега хотелът е построен, но е собственост на банката, защото моят познат не успя да върне кредита. Някога музикантът беше едно свободно птиче сърце и живееше в радост. Сега бизнесменът е изгубил усмивката си и ходи винаги замислен. Имането не му донесе радост, а му отне радостта. Повярвайте, имуществото е тегоба, то е грижа. Задоволете се с малкото, за да живеете в радост. Не се затрупвайте с излишни вещи. Погледнете колко ненужни неща сме натрупали „защото може да потрябват“.
Като говорим, че Вселената изпълнява нашите желания, в нея работи такъв механизъм: „Този човек има толкова много вещи, значи е задоволен и не бива да му давам повече.“ Става дума за опасния модел „Плюшкин“. Затрупвайки се с ненужни вещи, ние не оставяме пространство за новото. Изхвърлете ненужното, почистете дома си, освободете се по този начин от старите енергии и веднага Вселената ще ви помогне.
Вселената няма чувство за хумор. Мои познати, младо семейство, бяха събрали известна сума пари. Дамата предложи да ги вложат в подобряване на жилището си. Съпругът не прие, „за да има за болест“. След това се разболя и всичките пари отидоха за лечението му. Вселената просто изпълни неговото желание. Затова, не поставяйте във въображението си модел на нещастие. Не си мислете за катастрофи и болести. Нашето безпокойство, че нещо би могло да се случи, създава времева линия за реализация. Преди няколко дни почина Варненският метрополит. Оказа се, че преди две години е написана книга, в която има точно същия сценарий на развитие. Вероятно този сценарий е създал времева линия, която сега се реализира. Така американските филми, с много насилие и катастрофи, създават подобна времева линия.
Разберете, всичко е енергия. Всяка мисъл всяко действие. Развитието е несъвместимо с енергията на застоя. Всичко в света се развива по законите на хармонията. Ако парите ви са добре подредени в красиво портмоне, те си казват: „Тук ни е уютно. Ще идваме при този добър стопанин.“ Но ако небрежно ги пъхате в джобовете си, те ще бягат от вас. Ако смело ги харчите, на тяхно място ще дойдат други. Парите не обичат застоя.
Мой приятел имаше добре печеливш занаят. Казваше „Аз пари в банка не слагам“. Така беше „складирал“ голяма сума пари – „Да си изуча децата, да им купя жилища и да ги оженя“. Вероятно ставаше дума за стотици хиляди лева. Тези пари години наред бяха в застой. Но се „случи“ така, че го обраха крадци и той отново се върна на нулата. Защото беше нарушил закона за енергията на парите. И за да получи урока „Не всичко е пари, приятелю.“ Такъв шок е предназначен, за да предизвика квантов скок в съзнанието. Сега моят приятел мисли малко повече за ценностите в живота и по-смело харчи парите, които получава. Това е Пътят! Трябва да изгубиш материалното, за да оцениш духовното и по този начин да се пречистиш.
Затова, харчете смело парите си, без да мислите от къде ще дойдат нови. Достатъчно е да ЗНАЕТЕ, че те ще дойдат. Търсенето на сигурност предизвиква застой. Това е моделът на счетоводителя – всички колонки трябва да се засекат, едва тогава ще продължа напред. Имам приятел с такъв модел на мислене. Той не иска да приеме нещата, за които говорим, защото няма доказателства. Бих повярвал, ако видя, ако го пипна. Това е синдромът „Тома Неверни“, за който говорихме. Бях намерил перфектна кола за този мой приятел, стар модел, но в отлично състояние и за малко пари. Тази кола му беше нужна, за да изпълнява служебните си задължения. Убедих го, колко е изгодна сделката, но това не беше достатъчно. Сега не беше сигурен, дали ще може да я кара. Започна да взема уроци по кормуване. Така минаха няколко месеца в колебание. Когато стана „почти сигурен“, че ще се справи, колата вече беше продадена. Такъв тип хора не успяват да напреднат нито в духовно, нито в материално направление.
Мисълта, че може да изгубиш, спира развитието ти. Затова рискувайте! Всички, които успяват, са поели някакъв риск. А ние с вас сме поели риска да повярваме. Ние не търсим доказателства за това, което предстои да се случи. Ние просто вярваме! Като децата! Момиченцето, което казва, че ще стане принцеса, въобще не се замисля, че затова е нужно баща му да бъде крал. То просто ЗНАЕ, че ще стане принцеса. То прескача условностите и вижда резултата. Точно този модел на мислене ни е необходим и на нас. Това е изключително важно! Приемете, че нещата стават по някакъв вълшебен начин. Откажете се от логиката, от разумността. Когато търсим разумно обяснение на нещата, ние се осланяме на досегашния си триизмерен опит. Той иска всичко да бъде доказано. Този опит е основан на това, което виждаме, чуваме, усещаме. Но ние добиваме нашата опитност в един много ограничен диапазон. Представете си, че сме в тъмно помещение и виждаме света през тясна цепнатина. Тогава казваме, че това е целият свят. Всъщност, ние познаваме не повече от пет процента от заобикалящия ни свят. Възприемаме звука в много тесен диапазон. Но съществува и инфразвук, и ултразвук. Те съществуват, но ние ги отхвърляме, защото не са достъпни за нашите възприятия. По същия начин и нашето зрение е силно ограничено. Предстои то да се разшири. Ще започнем да виждаме енергии, да възприемаме електромагнитните полета. Ще получим възможността да общуваме телепатично. Ние сме имали тези възможности, но нашата опитност, потъването ни в триизмерността ни ги е отнело.
Преди няколко години бяхме в село Микре, за което ви разказах. Бяхме там на традиционния селски събор. Отидохме да се разходим заедно с нашето пуделче Рони. Отивахме към една чешма под съседен хълм. Там имаше паметник на човек, починал от инфаркт на същото място. Щом приближихме, Рони яростно се хвърли към паметника и започна да лае. Той явно виждаше някаква същност. Вероятно е било позволено на душата на починалия да дойде на селския празник. На следващия ден отново отидохме на същото място. Рони съвсем спокойно припишка паметника, сякаш нищо не се бе случило. Предния ден той категорично беше видял нещо, недостъпно за нашите сетива.
Ето, този процес на разширяване на нашите възприятия тече в момента. Процепът, през които гледаме света, постепенно се разширява. Ще започнем да виждаме феички и много други добронамерени същества, които непрекъснато се намират около нас и ни помагат. Така един орнитолог, като записвал песента на птиците в гората, успял да запише много гласове на починали хора. Постепенно се научил да общува с тях и натрупал голяма база данни в резултат на това общуване. Разбирате ли, светът не е това, което си мислим, че е. Тъй че, като говорим за вярата, тя не бива да бъде обоснована само на нашите възприятия. Затова ви казвам: „Рискувайте да повярвате!“ Нищо няма какво да изгубите от това. Но много можете да спечелите. Вярвайте безусловно. Вярата ви гради вашето бъдеще. Щом вярвате, че сте здрави, ще бъдете здрави. Помислете си колко от вас са напълно убедени, че в момента клетките ви се трансформират в безсмъртни, силициеви. Вие само плахо допускате, че това може би е възможно – за някого, някога. Това не е вяра. Това не трансформира телата ви. Колко от вас вярват, че вече са същества от четвърто измерение? А то наистина е така. Всички вие, които променяте възгледите си, освобождавате се от страха, от злобата и омразата, от клюкарството – всички вие сте същества със съзнание от четвърто измерение. То, разбира се, може да не е точно четвърто. Може да е 3.50, защото всичко се променя плавно, но важното е, че има движение. И това движение продължава да се ускорява с всеки ден. Ето, вярвайте в това, приемете го. Защото то наистина съвсем реално се случва. Затова говорим за безусловната вяра. Не търсете доказателства. Рискувайте да повярвате. Защото именно тази вяра създава вътрешния покой и равновесие. Това обръщане към себе си е щастието, за което говорим. Вашите, изпълнени с любов сърца, никой не може да нарани. Никой не може да отнеме усещането за свобода, което носите в сърцата си. Това са сърца, неподвластни на никакви външни въздействия. Такива сърца са винаги изпълнени с радост. За такива сърца не съществуват скръб и катастрофи. Именно в това се състои нашето щастие. Това щастие никой, по никакъв начин не може да отнеме. Затова ние винаги вървим усмихнати и с усмивката си променяме света. Нашите усмивки заразяват света с радост. Познавате ли по-прекрасен вирус! А, като си помислите, че всъщност, това е работа – работата, за която сме призвани в сегашния си живот. Така че бъдете безмилостни! Сейте безмилостно заразата на любовта и ще видите как тя с всеки ден се разширява и изпълва този прекрасен свят, запълва го дотолкова, че злото се е свило в едно малко тъмно ъгълче. Толкова малко, че вече никой не го забелязва. Ето, съвсем спонтанно се получи много интересна визуализация. Искате ли да опитаме да я подхранваме? Това съвсем внезапно хрумване, всъщност може да бъде модел за създаване на времева линия. Виждате ли колко е просто! Създаваме времева линия, като живеем в свят, който искаме да реализираме. Виждаме само усмивки и светът се изпълва с усмивки. Виждаме изчистена планета и по този начин даваме енергията си за постигане на тази чистота. Толкова е просто! И не иска никакви усилия. Иска само добри сърца. А добри сърца – колкото щеш!
Разговарям непрекъснато с много хора, които срещам, за всичките тези неща. Статистиката е твърде тревожна. Не повече от един процент от образованите хора, които срещам, имат представа какво се случва. Това значи, че до тях не е достигнала информация. Но в същото време „добрите“ хора са поне половината от човечеството. Поставям в кавички „добрите“, защото всички са добри. Просто някои от нас са избрали по-сложен път за развитие, приели са ролята на „лошите“, просто, за да се получи спектакълът. Представяте ли си колко скучен би бил спектакълът, който разиграваме с вас, ако бяхме само „добри“? Затова сме избрали да се преродим тук. Защото никъде другаде няма такава „луда“ планета. Никъде другаде не можем да се мятаме в такива крайности от изживявания. Един ден плачем от умиление и възторг, разтърсени от изпълнението на нашите артисти. Друг ден заплакваме от скръб по изгубен наш близък. След това преживяваме разтърсващ катарзис, докато се носим във вихъра на народния танц. Може ли някъде другаде да има такава пъстра палитра от изживявания? Затова сме се простили с „рахатлъка“ там „горе“, за да се потопим в бурята тук „долу“. Затова се потапяме в блатото на най-долната страст, а после плачем от възхищение, като гледаме пъстротата на пърхащата пеперуда. Ето, за това сме тук! Защото тук има шоу, има спектакъл. И ние сме главните действащи лица в този спектакъл. Затова представители на стотици галактики гледат с възхищение това, което сътворяваме – защото такова чудо никъде другаде не са виждали.
Така че не се оплаквайте от съдбата си. Гордейте се, че сте я избрали. Защото, за да избереш такава съдба, трябва да си велико човешко същество. Трябва да си Бог, който временно е слязъл на Земята. Разберете, това сме ние! Повярвайте в това! Затова сега Космосът ни гледа с такова възхищение. И това се отнася за всички нас – и за Твореца, и за „престъпника“. И колкото по-добре осъзнаваме това, толкова по спокойно ще приемаме повратностите на съдбата, ще приемаме всеки удар като Божи дар, с благодарността, че е направил живота ни по-интересен. Когато осъзнаем това, животът ни ще се изпълни с покой и радост. Защото вече нищо няма да може да ни нарани. Като престанем да получаваме удари, това ще значи, че вече сме разбрали земните уроци и вече се готвим да се завърнем отново Там, където всичко е покой и красота.
Та, думата ми беше за тези добри хора, които имат потенциала да разберат и приемат промените, които протичат на планетата днес. Това са добрите сърца, които умеят да прощават и да се радват на дребните неща в живота. Тези души са готови да приемат промяната, но не знаят какво се случва. Разбира се, енергиите и на тях влияят, но трансформацията е много по-бавна. Защото липсва моментът на осъзнаването. Това беше главната причина да започна да пиша тази книга. Да помогнем всички ние на тези добри души да направят крачката. Защото на тях им трябва само една крачка, за да преминат от другата страна на везната и, заедно с нас, да преживеят великото чудо на промяната, великия скок в Новия свят.
Този процес тече в момента, приятели. Затова е толкова важно да забравим за всички други грижи и да заработим само в тази посока. Няма значение какво сме постигнали в земния си път до сега като материално изражение, като кариера. Сега всичко това става маловажно. Защото Това сме вършили хиляди години. Сега сме само на миг от сбъдването на хилядолетната човешка мечта за изграждане на справедлив свят на любов и благоденствие. Затова, нека запретнем ръкави и се впрегнем в осъществяването на тази идилия. Това значи непрекъснато, дълбоко в себе си, да се чувстваме Творци, Работници на Светлината. Дори само нашето усещане, че сме част от този процес, вече е фактор на промяната. Нашето самочувствие е важен градивен елемент в създаването на Новия свят. Но има нещо още по-важно. Ние, като Работници на Светлината, носим голяма отговорност за промяната на другите човешки същества и от там за промяната на планетата. В този процес Бог ми е възложил да приведа познанията си до такава форма, че те да бъдат достъпни и въздействащи за всички готови за Прехода души. Изпълнявам тази повеля с голяма радост. Знам, че Той е възложил подобни задачи още на милиони Работници на Светлината. И всички ние по различен начин даваме своя принос за събуждане на човечеството. Това е нашият принос. Вашият принос е да използвате този, вече готов градивен материал и да го множите, да го правите достъпен, за колкото се може повече души. Затова говорете, дискутирайте. Изместете ежедневните клюки за това кой какво е направил и какво се случило в поредния сериал. Вече говорихме за огромната енергия, която излъчвате дори ако само двама от вас разговарят за тези неща. На много хора предложих първия вариант на книгата, но повечето от тях, макар и да са я прочели, искат да им говоря. Разбирате ли, прочитането не носи такава силна енергия, както дискусията. Така че, потопете се в този свят и работете. Защото тук вече не става дума за някаква подготовка за нещо, което ще се случи някога. То се случва СЕГА! С всеки ден трансформацията се ускорява. Точно сега започна процесът, при който България заема мястото си на световен духовен център. Аз не знам как точно ще се осъществи това, но и Петър Дънов, и много други духовни водачи говорят, че моментът е настъпил. Така че, да започваме. Виждате ли, до вчера си живеехте спокойно, а днес вече сте натоварени с мисия. Познанието, което получавате сега, е възлагане на мисия. Тогава – на добър час!
Говорихме за риска. Вие вече поехте риска да повярвате, че сте двигатели на промените в този свят. Сега остава да приемете риска да бъдете Факли. Всеки един от вас е Факел. Повярвайте в това. Колкото и скромно да изглежда мястото ви в живота, вие сте Факли, носители на Светлината. Защото вече мярката не е в това какво място заемате в социалната стълбица, а дали е изпълнено с любов сърцето ви, дали носи Светлина. Точно затова сте сега така значими – защото носите Светлина. Това сега е вашето най-ценно качество. Нищо друго няма значение. Осъзнайте го!
За да осъзнаете вашето място като Творци, представете си, че Бог е едно безкрайно голямо тяло. Всеки един от нас е клетка в това тяло. Ние сме градежът, същността на това тяло. Ако една клетка в това тяло е болна, то и тялото ще изпита болка. Ако сме изпълнени с радост, то и цялото Божествено-Вселенско тяло ще се радва. Бог получава градивна енергия от нашата радост. А ние получаваме Божествения дар да бъдем Творци, по Негов образ и подобие. Ние сме семена, дошли тук да се превърнат в дървета, в Творци. Но за да покълнем, ни е нужен стремеж към Светлината. Иначе семето няма да покълне. Нужна е Вяра, че ти си това семе, този Творец. Вярата те превръща в Творец. Вярата е, която те събужда и те превръща в Творец. Ето, толкова време работим, за да повярвате, че вие сте тези Творци. Не се оглеждайте да видите издигнати души. Вие сте тези души! Изпълнете се с Вяра, че вие сте Творците, иначе семето няма да покълне, а ще се слее със Земята.
Това създаване може да има много измерения, но винаги носи радост. Ето, аз преди две години се научих да присаждам дръвчета. Сега наблюдавам новия живот, който е дошъл заради моята намеса и се изпълвам с радост. Преди десетина години посадих много албиции. Това са прекрасни дървета, но по нашия край се срещат рядко. Подарих младите фиданки и сега те са се превърнали в красиви дръвчета. „Не знам аз къде са пораснали..., но знам, ще си спомнят те вечно за мене.“ Сега събирам костилки от кайсии, праскови и вишни. Има толкова запустели места – ще ги превърна в плодни горички. Има подходящи кътове в нашия край за отглеждане на малини. Засаждам млади растения и много скоро пътникът, минал от там, с благодарност ще бере от плодовете. Това са съвсем безобидни форми на създаването, но те носят своята енергия. Но дори, и когато просто се обърнеш към себе си и посееш семето на Вярата и Доброто, ти си част от Великото Творение. Дори като се разхождаш из парка, ти твориш чрез радостта, която изпитваш. Когато твоята усмивка предизвиква усмивка у хората, които срещаш, това значи, че в този миг си част от Великото Творение. Затова толкова уверено ви казвам, че сте Творци. Защото наистина е така!
Но по пътя си на Творци има да срещаме много пречки. За да се развиваме като Творци, е необходимо окончателно да се простим със старите модели на мислене. Говорихме, че не бива да се обръщаме към миналото, да си спомняме за него, защото неусетно пренасяме старите модели. Старият модел изискваше да планираме добре бъдещето си и това водеше до много разочарования, че нещата не са се случили така, както сме очаквали. Обърнете се към динамиката на сегашното си мислене. То е приблизително такова: Поставям си цел да придобия материални ценности и работя за нейното постигане. Търся смисъла на нещата, опитвам се да открия логиката на случващото се. Постоянно се сравнявам с другите и откривам недостатъци у тях и у себе си. Укорявам себе си за начина, по който съм постъпвал някога. Изпитвам вина и търся вина у другите.
Целият този модел отнема усещането ни за свобода. Просто бъдете толерантни към себе си и другите. Проявете търпение. Оставете нещата да се случват. Не търсете смисъла. Нима птиците търсят смисъла, когато пеят? Не съдете другите. Те не са нито добри, нито лоши, нито грозни, нито хубави. Те просто Са. Вие просто Сте. Когато престанете да осъждате, изведнъж ще се изпълните с покой. Оставете се доверчиво на течението. Престанете да планирате. Живейте в Сега. Достатъчно е да можеш да дишаш и да си изпълнен с Любов. Любовта е достатъчна сама по себе си.
