Самосъзнание.com | Любов - Мъдрост - Истина

  • Съзнание
  • Самосъзнание
  • Свръхсъзнание
  • Учителя
  • Любов
  • Светлина

от Добромир Пенков

Продължение на Част 7 : Приказка за Любовта и Светлината

Днес поработихме добре. Виждам, че с интерес следите приказката, която ви разказвам. Радвам се, че напълно ме разбирате. Благодаря ви, че не ме съдите за необичайния стил на моя разказ.

Пропуснах да ви разкажа още нещо. Един от моите приятели се казва Пиратът. Защото има само един пръст на крачето си и куца. Това е стара травма. Вече отдавна е зараснала и сигурно е забравил човека, който я е направил. Но от две седмици едва пристъпва Куцото краче. Вероятно крачето му е счупено. Кацва на ръката ми и с благодарност приема моята помощ. Приятелите му са много толерантни към ранения си другар. Има и много други от тези прекрасни птици с оскубани опашки. Наскоро мой познат, като гледаше колко свободно общуваме с птиците, ми разказа как наш съгражданин ги привличал с храна на терасата си в един висок блок, лови ги с различни приспособления и ги ползва за храна. Чак сега си обясних защо по крачетата на някои от тях има корда и конци. Така са наплашени, че не смеят да се доближат, за да им помогна. Когато книгата излезе, ще подаря един екземпляр и на този мой съгражданин, за да му кажа: „Приятелю! Това не е бройлер! Това е Птица!“ Дано ме разбере. Иначе ще преживее много болка, преди да си тръгне от този свят.

Нека сега отново поговорим за прошката. Нали разбрахте, че тя е един от най-важните катализатори на промяната. Само чрез прошката можем да разкъсаме кармичните връзки и да ускорим значително развитието си. Много добре разбрахме, че нашите отношения на планетата Земя са само театър. Ние току що сме разпределили ролите си зад кулисите и така сме се вживели в тях, сякаш това наистина се случва. Големи артисти сме. А режисьорът почти не се намесва. Защото ние сме Му казали, че сме „голямата работа“ и ще се справим сами.

Преди две години обраха вилата ми. Откраднато беше всичко, което съдържа мед – електрожен, кабели и онова безценно съкровище, казанът за дестилация на алкохол.

Веднъж сънувах странен сън. Намираме се в едноетажна постройка в гората – също като тези от американските филми. При мене са близките ми и моите внучета. Изведнъж въоръжени хора нападнаха къщата и се опитваха да влязат в нея. Отворих вратата и подгоних един от тях. Избих оръжието от ръцете му и ...го прегърнах. Той доверчиво отпусна главата си на рамото ми. Когато се отдели от мен, се вгледах в очите му – две дълбоки и тъжни сини очи. Поседнахме на земята и тогава дойдоха на помощ моите приятели. Казах им: „Не се страхувайте, той на никого няма да стори зло.“

Преди няколко месеца имаше дело срещу „престъпниците“, извършили десетки обири в района. Техният тартор беше доведен с белезници на ръцете и краката, тъй като бил много опасен рецидивист. Попитаха ме искам ли обезщетение за щетите. За изненада на всички присъстващи, отговорих „не“. Защото много добре знаех, че този „престъпник“ е мой приятел от „другия“ свят. Изпитах топлота и уважение към него, че е приел по такъв начин да набира опит в сегашния си живот и по този начин да помага и на нас да придобиваме опит, да се учим как да прощаваме. Когато този млад човек се обърна, срещнах две дълбоки и тъжни сини очи.

Виждате ли, ние не знаем кога ще срещнем най-добрия си учител. Много често измамно си мислим , че това е някой гуру, а се оказва, че един „престъпник“ може да ни даде много по-ценен урок. Стига да сме готови да го разберем. Когато покажем, че сме приели препятствията в живота си за уроци, пътят ни неусетно става гладък.

Преди година, в един магазин за дрехи втора употреба, често идваше едно момиче, циганче, около трийсетте. Моята съпруга беше продавачка в този магазин и аз понякога я замествах. Това момиче имаше тъжни, замислени очи и винаги ходеше само. В магазина се застояваше с часове – навън беше толкова студено. Веднъж аз му се скарах, че толкова дълго стои, без да купува нищо. Момичето се обиди и повече никога не дойде. Половин година по-късно, в един слънчев пролетен ден, го видях седнало на една пейка. До него седеше възрастна жена. И тя имаше същите тъжни, замислени очи. Вероятно беше негова майка. Спрях се, поклоних се и казах: „извинявай“. Момичето изненадано се сепна. „Извинявай, че те обидих. Не бях прав.“ Момичето объркано започна да ми обяснява, че нищо лошо не е направило, а аз продължавах да се извинявам. Тогава възрастната жена каза: „Господ да те поживи!“ Вероятно никога не беше чувала някой да се извинява на някакво си циганче. Отекнаха тези думи дълбоко в сърцето ми и знам, че са отекнали и Там, Горе, за да получа пречистващата прошка. Така ден след ден се стремя да отстранявам преградите, които неразумно съм създавал през отминалите години. Виждам как става все по-светло около мен, как все повече се изпълва сърцето ми с усещане за лекота и как все повече започва да струи от него любов към всичко живо в този свят.

Затова казвам, че съм един щастлив човек. Защото откривам радостта в дребните неща. Много често търсенето на щастие се отъждествява с трупането на имущество. Един мой познат беше добър музикант. Живееше непрекъснато в света на музиката и беше щастлив. Създаде малък бизнес и заживя в охолство. Но това не му се видя достатъчно и взе кредит да построи хотел с басейн. Сега хотелът е построен, но е собственост на банката, защото моят познат не успя да върне кредита. Някога музикантът беше едно свободно птиче сърце и живееше в радост. Сега бизнесменът е изгубил усмивката си и ходи винаги замислен. Имането не му донесе радост, а му отне радостта. Повярвайте, имуществото е тегоба, то е грижа. Задоволете се с малкото, за да живеете в радост. Не се затрупвайте с излишни вещи. Погледнете колко ненужни неща сме натрупали „защото може да потрябват“.

Като говорим, че Вселената изпълнява нашите желания, в нея работи такъв механизъм: „Този човек има толкова много вещи, значи е задоволен и не бива да му давам повече.“ Става дума за опасния модел „Плюшкин“. Затрупвайки се с ненужни вещи, ние не оставяме пространство за новото. Изхвърлете ненужното, почистете дома си, освободете се по този начин от старите енергии и веднага Вселената ще ви помогне.

Вселената няма чувство за хумор. Мои познати, младо семейство, бяха събрали известна сума пари. Дамата предложи да ги вложат в подобряване на жилището си. Съпругът не прие, „за да има за болест“. След това се разболя и всичките пари отидоха за лечението му. Вселената просто изпълни неговото желание. Затова, не поставяйте във въображението си модел на нещастие. Не си мислете за катастрофи и болести. Нашето безпокойство, че нещо би могло да се случи, създава времева линия за реализация. Преди няколко дни почина Варненският метрополит. Оказа се, че преди две години е написана книга, в която има точно същия сценарий на развитие. Вероятно този сценарий е създал времева линия, която сега се реализира. Така американските филми, с много насилие и катастрофи, създават подобна времева линия.

Разберете, всичко е енергия. Всяка мисъл всяко действие. Развитието е несъвместимо с енергията на застоя. Всичко в света се развива по законите на хармонията. Ако парите ви са добре подредени в красиво портмоне, те си казват: „Тук ни е уютно. Ще идваме при този добър стопанин.“ Но ако небрежно ги пъхате в джобовете си, те ще бягат от вас. Ако смело ги харчите, на тяхно място ще дойдат други. Парите не обичат застоя.

Мой приятел имаше добре печеливш занаят. Казваше „Аз пари в банка не слагам“. Така беше „складирал“ голяма сума пари – „Да си изуча децата, да им купя жилища и да ги оженя“. Вероятно ставаше дума за стотици хиляди лева. Тези пари години наред бяха в застой. Но се „случи“ така, че го обраха крадци и той отново се върна на нулата. Защото беше нарушил закона за енергията на парите. И за да получи урока „Не всичко е пари, приятелю.“ Такъв шок е предназначен, за да предизвика квантов скок в съзнанието. Сега моят приятел мисли малко повече за ценностите в живота и по-смело харчи парите, които получава. Това е Пътят! Трябва да изгубиш материалното, за да оцениш духовното и по този начин да се пречистиш.

Затова, харчете смело парите си, без да мислите от къде ще дойдат нови. Достатъчно е да ЗНАЕТЕ, че те ще дойдат. Търсенето на сигурност предизвиква застой. Това е моделът на счетоводителя – всички колонки трябва да се засекат, едва тогава ще продължа напред. Имам приятел с такъв модел на мислене. Той не иска да приеме нещата, за които говорим, защото няма доказателства. Бих повярвал, ако видя, ако го пипна. Това е синдромът „Тома Неверни“, за който говорихме. Бях намерил перфектна кола за този мой приятел, стар модел, но в отлично състояние и за малко пари. Тази кола му беше нужна, за да изпълнява служебните си задължения. Убедих го, колко е изгодна сделката, но това не беше достатъчно. Сега не беше сигурен, дали ще може да я кара. Започна да взема уроци по кормуване. Така минаха няколко месеца в колебание. Когато стана „почти сигурен“, че ще се справи, колата вече беше продадена. Такъв тип хора не успяват да напреднат нито в духовно, нито в материално направление.

Мисълта, че може да изгубиш, спира развитието ти. Затова рискувайте! Всички, които успяват, са поели някакъв риск. А ние с вас сме поели риска да повярваме. Ние не търсим доказателства за това, което предстои да се случи. Ние просто вярваме! Като децата! Момиченцето, което казва, че ще стане принцеса, въобще не се замисля, че затова е нужно баща му да бъде крал. То просто ЗНАЕ, че ще стане принцеса. То прескача условностите и вижда резултата. Точно този модел на мислене ни е необходим и на нас. Това е изключително важно! Приемете, че нещата стават по някакъв вълшебен начин. Откажете се от логиката, от разумността. Когато търсим разумно обяснение на нещата, ние се осланяме на досегашния си триизмерен опит. Той иска всичко да бъде доказано. Този опит е основан на това, което виждаме, чуваме, усещаме. Но ние добиваме нашата опитност в един много ограничен диапазон. Представете си, че сме в тъмно помещение и виждаме света през тясна цепнатина. Тогава казваме, че това е целият свят. Всъщност, ние познаваме не повече от пет процента от заобикалящия ни свят. Възприемаме звука в много тесен диапазон. Но съществува и инфразвук, и ултразвук. Те съществуват, но ние ги отхвърляме, защото не са достъпни за нашите възприятия. По същия начин и нашето зрение е силно ограничено. Предстои то да се разшири. Ще започнем да виждаме енергии, да възприемаме електромагнитните полета. Ще получим възможността да общуваме телепатично. Ние сме имали тези възможности, но нашата опитност, потъването ни в триизмерността ни ги е отнело.

Преди няколко години бяхме в село Микре, за което ви разказах. Бяхме там на традиционния селски събор. Отидохме да се разходим заедно с нашето пуделче Рони. Отивахме към една чешма под съседен хълм. Там имаше паметник на човек, починал от инфаркт на същото място. Щом приближихме, Рони яростно се хвърли към паметника и започна да лае. Той явно виждаше някаква същност. Вероятно е било позволено на душата на починалия да дойде на селския празник. На следващия ден отново отидохме на същото място. Рони съвсем спокойно припишка паметника, сякаш нищо не се бе случило. Предния ден той категорично беше видял нещо, недостъпно за нашите сетива.

Ето, този процес на разширяване на нашите възприятия тече в момента. Процепът, през които гледаме света, постепенно се разширява. Ще започнем да виждаме феички и много други добронамерени същества, които непрекъснато се намират около нас и ни помагат. Така един орнитолог, като записвал песента на птиците в гората, успял да запише много гласове на починали хора. Постепенно се научил да общува с тях и натрупал голяма база данни в резултат на това общуване. Разбирате ли, светът не е това, което си мислим, че е. Тъй че, като говорим за вярата, тя не бива да бъде обоснована само на нашите възприятия. Затова ви казвам: „Рискувайте да повярвате!“ Нищо няма какво да изгубите от това. Но много можете да спечелите. Вярвайте безусловно. Вярата ви гради вашето бъдеще. Щом вярвате, че сте здрави, ще бъдете здрави. Помислете си колко от вас са напълно убедени, че в момента клетките ви се трансформират в безсмъртни, силициеви. Вие само плахо допускате, че това може би е възможно – за някого, някога. Това не е вяра. Това не трансформира телата ви. Колко от вас вярват, че вече са същества от четвърто измерение? А то наистина е така. Всички вие, които променяте възгледите си, освобождавате се от страха, от злобата и омразата, от клюкарството – всички вие сте същества със съзнание от четвърто измерение. То, разбира се, може да не е точно четвърто. Може да е 3.50, защото всичко се променя плавно, но важното е, че има движение. И това движение продължава да се ускорява с всеки ден. Ето, вярвайте в това, приемете го. Защото то наистина съвсем реално се случва. Затова говорим за безусловната вяра. Не търсете доказателства. Рискувайте да повярвате. Защото именно тази вяра създава вътрешния покой и равновесие. Това обръщане към себе си е щастието, за което говорим. Вашите, изпълнени с любов сърца, никой не може да нарани. Никой не може да отнеме усещането за свобода, което носите в сърцата си. Това са сърца, неподвластни на никакви външни въздействия. Такива сърца са винаги изпълнени с радост. За такива сърца не съществуват скръб и катастрофи. Именно в това се състои нашето щастие. Това щастие никой, по никакъв начин не може да отнеме. Затова ние винаги вървим усмихнати и с усмивката си променяме света. Нашите усмивки заразяват света с радост. Познавате ли по-прекрасен вирус! А, като си помислите, че всъщност, това е работа – работата, за която сме призвани в сегашния си живот. Така че бъдете безмилостни! Сейте безмилостно заразата на любовта и ще видите как тя с всеки ден се разширява и изпълва този прекрасен свят, запълва го дотолкова, че злото се е свило в едно малко тъмно ъгълче. Толкова малко, че вече никой не го забелязва. Ето, съвсем спонтанно се получи много интересна визуализация. Искате ли да опитаме да я подхранваме? Това съвсем внезапно хрумване, всъщност може да бъде модел за създаване на времева линия. Виждате ли колко е просто! Създаваме времева линия, като живеем в свят, който искаме да реализираме. Виждаме само усмивки и светът се изпълва с усмивки. Виждаме изчистена планета и по този начин даваме енергията си за постигане на тази чистота. Толкова е просто! И не иска никакви усилия. Иска само добри сърца. А добри сърца – колкото щеш!

Разговарям непрекъснато с много хора, които срещам, за всичките тези неща. Статистиката е твърде тревожна. Не повече от един процент от образованите хора, които срещам, имат представа какво се случва. Това значи, че до тях не е достигнала информация. Но в същото време „добрите“ хора са поне половината от човечеството. Поставям в кавички „добрите“, защото всички са добри. Просто някои от нас са избрали по-сложен път за развитие, приели са ролята на „лошите“, просто, за да се получи спектакълът. Представяте ли си колко скучен би бил спектакълът, който разиграваме с вас, ако бяхме само „добри“? Затова сме избрали да се преродим тук. Защото никъде другаде няма такава „луда“ планета. Никъде другаде не можем да се мятаме в такива крайности от изживявания. Един ден плачем от умиление и възторг, разтърсени от изпълнението на нашите артисти. Друг ден заплакваме от скръб по изгубен наш близък. След това преживяваме разтърсващ катарзис, докато се носим във вихъра на народния танц. Може ли някъде другаде да има такава пъстра палитра от изживявания? Затова сме се простили с „рахатлъка“ там „горе“, за да се потопим в бурята тук „долу“. Затова се потапяме в блатото на най-долната страст, а после плачем от възхищение, като гледаме пъстротата на пърхащата пеперуда. Ето, за това сме тук! Защото тук има шоу, има спектакъл. И ние сме главните действащи лица в този спектакъл. Затова представители на стотици галактики гледат с възхищение това, което сътворяваме – защото такова чудо никъде другаде не са виждали.

Така че не се оплаквайте от съдбата си. Гордейте се, че сте я избрали. Защото, за да избереш такава съдба, трябва да си велико човешко същество. Трябва да си Бог, който временно е слязъл на Земята. Разберете, това сме ние! Повярвайте в това! Затова сега Космосът ни гледа с такова възхищение. И това се отнася за всички нас – и за Твореца, и за „престъпника“. И колкото по-добре осъзнаваме това, толкова по спокойно ще приемаме повратностите на съдбата, ще приемаме всеки удар като Божи дар, с благодарността, че е направил живота ни по-интересен. Когато осъзнаем това, животът ни ще се изпълни с покой и радост. Защото вече нищо няма да може да ни нарани. Като престанем да получаваме удари, това ще значи, че вече сме разбрали земните уроци и вече се готвим да се завърнем отново Там, където всичко е покой и красота.

Та, думата ми беше за тези добри хора, които имат потенциала да разберат и приемат промените, които протичат на планетата днес. Това са добрите сърца, които умеят да прощават и да се радват на дребните неща в живота. Тези души са готови да приемат промяната, но не знаят какво се случва. Разбира се, енергиите и на тях влияят, но трансформацията е много по-бавна. Защото липсва моментът на осъзнаването. Това беше главната причина да започна да пиша тази книга. Да помогнем всички ние на тези добри души да направят крачката. Защото на тях им трябва само една крачка, за да преминат от другата страна на везната и, заедно с нас, да преживеят великото чудо на промяната, великия скок в Новия свят.

Този процес тече в момента, приятели. Затова е толкова важно да забравим за всички други грижи и да заработим само в тази посока. Няма значение какво сме постигнали в земния си път до сега като материално изражение, като кариера. Сега всичко това става маловажно. Защото Това сме вършили хиляди години. Сега сме само на миг от сбъдването на хилядолетната човешка мечта за изграждане на справедлив свят на любов и благоденствие. Затова, нека запретнем ръкави и се впрегнем в осъществяването на тази идилия. Това значи непрекъснато, дълбоко в себе си, да се чувстваме Творци, Работници на Светлината. Дори само нашето усещане, че сме част от този процес, вече е фактор на промяната. Нашето самочувствие е важен градивен елемент в създаването на Новия свят. Но има нещо още по-важно. Ние, като Работници на Светлината, носим голяма отговорност за промяната на другите човешки същества и от там за промяната на планетата. В този процес Бог ми е възложил да приведа познанията си до такава форма, че те да бъдат достъпни и въздействащи за всички готови за Прехода души. Изпълнявам тази повеля с голяма радост. Знам, че Той е възложил подобни задачи още на милиони Работници на Светлината. И всички ние по различен начин даваме своя принос за събуждане на човечеството. Това е нашият принос. Вашият принос е да използвате този, вече готов градивен материал и да го множите, да го правите достъпен, за колкото се може повече души. Затова говорете, дискутирайте. Изместете ежедневните клюки за това кой какво е направил и какво се случило в поредния сериал. Вече говорихме за огромната енергия, която излъчвате дори ако само двама от вас разговарят за тези неща. На много хора предложих първия вариант на книгата, но повечето от тях, макар и да са я прочели, искат да им говоря. Разбирате ли, прочитането не носи такава силна енергия, както дискусията. Така че, потопете се в този свят и работете. Защото тук вече не става дума за някаква подготовка за нещо, което ще се случи някога. То се случва СЕГА! С всеки ден трансформацията се ускорява. Точно сега започна процесът, при който България заема мястото си на световен духовен център. Аз не знам как точно ще се осъществи това, но и Петър Дънов, и много други духовни водачи говорят, че моментът е настъпил. Така че, да започваме. Виждате ли, до вчера си живеехте спокойно, а днес вече сте натоварени с мисия. Познанието, което получавате сега, е възлагане на мисия. Тогава – на добър час!

Говорихме за риска. Вие вече поехте риска да повярвате, че сте двигатели на промените в този свят. Сега остава да приемете риска да бъдете Факли. Всеки един от вас е Факел. Повярвайте в това. Колкото и скромно да изглежда мястото ви в живота, вие сте Факли, носители на Светлината. Защото вече мярката не е в това какво място заемате в социалната стълбица, а дали е изпълнено с любов сърцето ви, дали носи Светлина. Точно затова сте сега така значими – защото носите Светлина. Това сега е вашето най-ценно качество. Нищо друго няма значение. Осъзнайте го!

За да осъзнаете вашето място като Творци, представете си, че Бог е едно безкрайно голямо тяло. Всеки един от нас е клетка в това тяло. Ние сме градежът, същността на това тяло. Ако една клетка в това тяло е болна, то и тялото ще изпита болка. Ако сме изпълнени с радост, то и цялото Божествено-Вселенско тяло ще се радва. Бог получава градивна енергия от нашата радост. А ние получаваме Божествения дар да бъдем Творци, по Негов образ и подобие. Ние сме семена, дошли тук да се превърнат в дървета, в Творци. Но за да покълнем, ни е нужен стремеж към Светлината. Иначе семето няма да покълне. Нужна е Вяра, че ти си това семе, този Творец. Вярата те превръща в Творец. Вярата е, която те събужда и те превръща в Творец. Ето, толкова време работим, за да повярвате, че вие сте тези Творци. Не се оглеждайте да видите издигнати души. Вие сте тези души! Изпълнете се с Вяра, че вие сте Творците, иначе семето няма да покълне, а ще се слее със Земята.

Това създаване може да има много измерения, но винаги носи радост. Ето, аз преди две години се научих да присаждам дръвчета. Сега наблюдавам новия живот, който е дошъл заради моята намеса и се изпълвам с радост. Преди десетина години посадих много албиции. Това са прекрасни дървета, но по нашия край се срещат рядко. Подарих младите фиданки и сега те са се превърнали в красиви дръвчета. „Не знам аз къде са пораснали..., но знам, ще си спомнят те вечно за мене.“ Сега събирам костилки от кайсии, праскови и вишни. Има толкова запустели места – ще ги превърна в плодни горички. Има подходящи кътове в нашия край за отглеждане на малини. Засаждам млади растения и много скоро пътникът, минал от там, с благодарност ще бере от плодовете. Това са съвсем безобидни форми на създаването, но те носят своята енергия. Но дори, и когато просто се обърнеш към себе си и посееш семето на Вярата и Доброто, ти си част от Великото Творение. Дори като се разхождаш из парка, ти твориш чрез радостта, която изпитваш. Когато твоята усмивка предизвиква усмивка у хората, които срещаш, това значи, че в този миг си част от Великото Творение. Затова толкова уверено ви казвам, че сте Творци. Защото наистина е така!

Но по пътя си на Творци има да срещаме много пречки. За да се развиваме като Творци, е необходимо окончателно да се простим със старите модели на мислене. Говорихме, че не бива да се обръщаме към миналото, да си спомняме за него, защото неусетно пренасяме старите модели. Старият модел изискваше да планираме добре бъдещето си и това водеше до много разочарования, че нещата не са се случили така, както сме очаквали. Обърнете се към динамиката на сегашното си мислене. То е приблизително такова: Поставям си цел да придобия материални ценности и работя за нейното постигане. Търся смисъла на нещата, опитвам се да открия логиката на случващото се. Постоянно се сравнявам с другите и откривам недостатъци у тях и у себе си. Укорявам себе си за начина, по който съм постъпвал някога. Изпитвам вина и търся вина у другите.

Целият този модел отнема усещането ни за свобода. Просто бъдете толерантни към себе си и другите. Проявете търпение. Оставете нещата да се случват. Не търсете смисъла. Нима птиците търсят смисъла, когато пеят? Не съдете другите. Те не са нито добри, нито лоши, нито грозни, нито хубави. Те просто Са. Вие просто Сте. Когато престанете да осъждате, изведнъж ще се изпълните с покой. Оставете се доверчиво на течението. Престанете да планирате. Живейте в Сега. Достатъчно е да можеш да дишаш и да си изпълнен с Любов. Любовта е достатъчна сама по себе си.

Приказка за Любовта и Светлината - Част 9

  • 0 Comments

от Добромир Пенков

Продължение на Част 6 : Приказка за Любовта и Светлината

Много е важно в своята работа да отделяме значително внимание на просперитета на България. Обърнете се първо към нейната история, за да си припомните какви прекрасни чеда е родила тя. Не забравяйте, че България е люлка на Богомилството. Спомнете си нашите възрожденци, борците за национална свобода. Докоснете се до чистотата на Светеца Левски, поета и революционера Ботев. Припомнете си прекрасните поети, които е вдъхновила красотата на природата ни – титана Вазов, Дебелянов, Яворов, Вапцаров, Смирненски. И онова прекрасно дете, може би най-големият връх в нашата поезия, Петя Дубарова. И още десетки светли имена. Вижте колко много допринесоха за името на България невероятните ни оперни певци – Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и много, много други. А колко сълзи на умиление са отронени по всички краища на света, докато е звучала нашата народна песен. Вижте колко поводи за гордост. А какво да кажем за един от най-достойните български синове – Всемирният Учител Петър Дънов?

Той е роден през 1864 година в сегашното село Николаевка край Варна. Учил е седем години богословие в САЩ. Там той активно се подготвя за бъдещата си мисия. Завръща се в България през 1895 година. На 7 март 1897 година върху него слиза Божествения дух и той получава просветление. Това е духовната рождена дата на Учителя на световното Бяло Братство Беинса Дуно. Тогава той получава отговор на всички въпроси, които са го измъчвали до тогава, и получава яснота за високата мисия, която му предстои. По време на беседите, които изнася, той се представя като световен Учител, призван да предаде на хората в България и на цялото човечество новото учение, което да подготви човешките същества за съзнанието на следващата раса. Този глобален процес трябва да започне от България, защото именно нашият народ е призван да стане инкубатор на тази революционна промяна, като разпространи универсалното учение на Учителя. Този програмен завет е подписан от него: „Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен“, което го обозначава като член на висшата Божествена йерархия.

В продължение на дванайсет години той обикаля страната и изнася беседи за необходимостта от нравствена промяна, за изграждането на съзнание на същества от новата човешка раса. Създава се традиция всяка година между 19 и 25 август да се провеждат национални събори на новосъздаденото духовно общество. През 1927 година по негова идея край София се изгражда селището Изгрева, където Учителя продължава да изнася своите лекции. През 1929 година е открита школата на Бялото братство в Рила при Седемте рилски езера. Според Учителя, в незапомнени времена, там е съществувала най-древната духовна школа на човечеството. През 1934 година той дава на последователите си паневритмията като синтетичен метод за постигане на нравствено и физическо съвършенство. Учителя на световното Бяло Братство, Беинса Дуно, българинът Петър Дънов се прости със земния свят на 27 декември 1944 година.

Той ни остави значително наследство от нравствени беседи, грижливо записвани и събирани от неговите последователи.

Съвсем накратко ще спомена някои от неговите препоръки:

„Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяването на човешката душа. ...Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели и служители на Бога ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, на Божественото у човека. ...С тяхното идване ще внесат новата култура, която ще наричаме култура на Божествената Любов.“

„Колкото една душа е по-развита, толкова светлината в очите е по-мека. ...Щом държите ума си в Божествения свят, вие сте невредими. ...Душата не прави разлика между мравката и себе си. ...Не мислете, че това, което сте определили, е по-добро от намисленото от Бога. ...Животът, тъй както е направен, е най-добър живот. ...Бог ще нареди всичко, което е създал. ...Не поставяй в ума си мисъл, която не можеш да разрешиш или желание, което не можеш да постигнеш. ...Откъдето минеш, кажи – хубаво е нареден светът – само така ще бъдеш щастлив. ...Радвайте се на чуждото. ...Страданията и радостите са част от едно цяло. Великият човек страда и се издига, а обикновеният се ожесточава. ...Смирението е движение нагоре, гордостта – надолу. Горделивият постоянно се обижда. ...Да бъде човек чувствителен е едно благословение, но да се тревожи е лош навик. ...Скръбта е нещо егоистично. Скръбният човек мисли само за себе си. ...Добрите думи траят векове и хилядолетия. Думите трябва да бъдат златни. ...Единственото нещо, което само се защитава, е истината. Истината определя нещата. Лъжата обезсилва човека. ...Когато нарушиш божествените закони, молитвата ти не се чува. ...Не се ровете в грешките, злото и престъпленията. Когато човек се занимава изключително с грешките на хората, той привлича астрални бактерии. Всяка лоша мисъл, лоши чувства привличат низши същества. Лошите мисли са мърша. Чистотата и светостта са хигиена. Любовта е хигиена. ...Като прощавате, кармичната връзка се къса. ...Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. ...Ние сме добри! Дори когато не постъпваме добре. ...Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Като мразиш някого, разрушаваш и него и себе си. ...Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето издигане. ...Чувствата и мислите се пречистват чрез даване. Като дава с любов, сърцето се разширява. ...Хората най често боледуват затова, че са неблагодарни и че не са извършили добро. Доброто е кръвообращението на човека. Доброто остава във вечността. Законът на доброто е закон за подмладяване. ...Бог ще ви благослови за ония малки, дълбоко скрити мисли, чувства и постъпки, за които никой не знае. ...В света сме силни дотолкова, доколкото хората обичат нещо в нас. Никога не умира това, което обичаш... Служенето е най-голямата точка, до която може да достигне човек. ...Това, което мислите и чувствате, принадлежи на цялото човечество. ...Радвайте се, когато заради Господа кажат лъжа за вас. ...Истината ще ви направи свободни!“

Вижте колко мъдрост е събрана само в няколко реда. Доверете се на тази мъдрост. Тя няма да ви подведе. Радвайте се, че живеете в страна, в която Бог е избрал да изпрати такъв Светец, такъв Учител на човечеството, такъв Факел!

Смятам, че вече разбрахте, че наистина България заема важно място в духовното развитие на човечеството, има значителен дял в пробуждането на планетата. България и славянството ще бъдат основен двигател на промените, които предстоят. Затова е толкова важно с вас да разберем значимостта на издигането на всеки един от нас. Това е предназначението на тази книга – да бъдат привлечени колкото се може повече души на страната на доброто. Затова, не жалете силите си, работете.

Предлагам ви тука този призив, така както е публикуван от тези, които мислят с любов за прекрасната ни страна:

ПРИЗИВ ЗА БЪЛГАРИЯ

1. ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО е поле от квантова ЕНЕРГИЯ.

2. В него пулсират електромагнитните вълни на всички съществуващи възможности.

3. НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ ТОВА ПОЛЕ, КАТО СЪЗНАНИЕ ОТ ОРГАНИЗИРАНИ КВАНТОВИ ЧАСТИЦИ.

4. ЗАЯВКАТА КЪМ КВАНТОВОТО ПОЛЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НЕ С ГЛАСА СИ, А С ЕЗИКА, КОЙТО ТО РАЗПОЗНАВА, И ТОВА СА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ.

5. В ЕЛЕКТРОМАГНИТНИЯ СПЕКТЪР ЧОВЕКЪТ СЪЩЕСТВУВА КАТО СТОЯЩА ВЪЛНА ОТ СЪЗНАНИЕ.

6. ЕЛЕКТРОМАГНИТНОТО ПОЛЕ, КОЕТО ИЗЛЪЧВА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, Е С ДИАМЕТЪР 2-3 МЕТРА, КОЕТО Е 5000 ПЪТИ ПО-СИЛНО ОТ ТОВА НА МОЗЪКА.

7. СЪРЦЕТО ОБЕДИНЯВА В СЕБЕ СИ МИСЛИТЕ И ЕМОЦИИТЕ ЧРЕЗ СИЛАТА НА ВЯРАТА.

8. ВЯРВАНИЯТА ПРОМЕНЯТ СВЕТА НА МАТЕРИЯТА.

9. В КВАНТОВИЯ СВЯТ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО. ДОСТАТЪЧНО Е ДА ОТПРАВИМ ИСКАНЕТО СИ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО ТОВА ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО.

10. ЧРЕЗ ЕНЕРГИЯТА НА СЪРЦАТА СИ, НИЕ СПОДЕЛЯМЕ ОБЩО ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ПОЛЕ. ДОКАЗАНО Е, ЧЕ КОГАТО ЕДИН ПРОЦЕНТ ОТ ХОРАТА МНОГО СИЛНО ПОЖЕЛАЯТ НЕЩО, ВЯРВАЙКИ В НЕГО, ТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ. НЕОБХОДИМИ СА 700 ДУШИ, КОИТО ДА ПОЖЕЛАЯТ ПРОСПЕРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ. ТОЗИ ПРИЗИВ Е КЪМ ТЯХ.

ПРИЗИВ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ НА БЪЛГАРИЯ

НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ЕМОЦИИТЕ НА ГНЕВА И, БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ ИЛИ ДА ТАИМ В СЕБЕ СИ СКРИТИ МОТИВИ, ДА ВЛЕЗЕМ В ПРОСТРАНСТВОТО НА СЪРЦЕТО СИ. ОТТУК, ДА ЖИВЕЕМ, ДА ЧУВСТВАМЕ, ДА БЪДЕМ НА МЯСТОТО, КЪДЕТО БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ПРОСПЕРИРА, ТАМ, КЪДЕТО ТОВА ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. ДА ГО ПРАВИМ С ОБИЧ, ВСЕКИ ПО ОТДЕЛНО, КОГАТО МОЖЕ И ВСИЧКИ ЗАЕДНО,

ВСЯКА ВЕЧЕР В 22 ЧАСА, ДОКАТО ТОВА СЕ СЛУЧИ И НАЙ-ВЕЧЕ СЛЕД ТОВА.

МОЛЯ, ПРЕДАЙТЕ НАТАТЪК


Ето, това е нашата роля. Ние сме тези Светлинни Работници, които ще реализират просперитета на България. Не е необходимо да разбираме от икономика и правосъдие. Достатъчно е да присъстваме в една уредена, чиста, изпълнена с много любов, с много усмихнати и радостни хора страна, и наистина ще заживеем в този прекрасен свят, който сами сме изградили.

За създаването на този свят ни помагат същности от най-високо ниво в Небесната йерархия. Петър Дънов беше неин представител и дойде тук, в България да посее семето на промяната, което след това да бъде разпространено по цялата планета. В момента много български канали приемат информация, необходима за просветлението на нацията ни и от там на човечеството. Ваня Стойчева поддържа връзка с Архангел Михаил, Марина Мечева – с Крион. Много ценна информация получаваме чрез канала Диана Мечкова. До сега тя е издала три книги с послания от различни нива, но най-вече от Света Богородица. Тези послания потвърждават значимостта на България за успешния Преход. В Акашовите записи има предвиден просперитет за хубавата ни страна. От нас зависи в какви срокове ще го постигнем. По нашите земи се осъществява по-лесна връзка с небесните ни помощници и това ще помогне на нашите учени да получат нови идеи и да реализират огромния си капацитет. От тук ще тръгнат нови технологии за производство на енергия и суровини от въздуха, Небето, водата и сърцевината на Земята. Това ще спомогне за по-скорошно отработване на националната ни карма и ще осигури за потомците ни една чиста и спокойна планета. Затова давайте материална и духовна подкрепа на нашите учени. Визуализирайте успешното реализиране на техните идеи и лидерското място на България в следващите години и десетилетия. В София е предвидено да се подпише новият Световен договор за мир.

Чрез Диана Мечкова Творецът ни съветва да отправяме към Него следната молитва: „Господи, Създателю на всички времена и живота в тях, имаш моето съгласие и одобрение за навлизането ни в Златния век на Новото време. Бъди ни покровител и спасител и стори тъй, че да възтържествува Любовта в душите ни и да се разпростре по цялата Земя!“ Отправяйте често тази молитва. Имайте пред вид, че когато отправяме молитва, Висшите сили винаги се отзовават. Винаги се получава връзка с Тях. Но за да ни окажат помощ, е нужно тези молитви да бъдат отправени от чисти сърца. Много по-силен е ефектът от молитвите ни, когато се отправят в църква. Посещавайте манастирите и светите места на България – Рила, Белинташ, Кръстова гора и други. Точно сега е особено ценна енергията, която ни дават тези места. В България има 72 пирамиди, някои от които многократно по-големи от Хеопсовата. Подробности за тях тепърва ще научаваме. Те също влияят за добрата енергия и просперитета на страната ни. И, разбира се, мощната енергия на оптимистичните ни мисли.

Току що прочетох разказа на Р. Стоун, работещ по метода Силва. Той завел приятелите си на красив връх, за да им покаже изумителната гледка, която се откривала от там. Но, за съжаление, подножието било обхванато от гъста мъгла. Той помолил спътниците си да изпият чаша кафе и, като влязъл в алфа ниво, визуализирал как неговата умствена енергия загрява мъглата и я разтопява. Само след десет минути пред всички се открила красивата гледка.

Всичко е в нашите ръце. Творците сме ние. Защото сме частици от Бога, надарени с всички Негови способности на Създател. Остава да повярваме и да разгърнем тези способности.

Постоянно говорим за необходимостта от повишаване на нашето съзнание и пътищата, по които трябва да се извърши това. Нашата работа по изграждането на усещане за цялостност значително променя изградените стереотипи в мисленето ни. Промяната в отношението ни към живата и „неживата“ природа е част от нашето духовно развитие. Много често ви разказвам за обогатяването на своята опитност. Разказвам ви за своите преживявания, като за един от многобройните пътища, по които върви всеки от нас в търсенето на Бога. Говоря ви за това, защото виждам, че този е най-достъпният начин за обяснение на иначе изглеждащи твърде сложни казуси. Като кажем, че трябва да осъзнаем своето единство с всичко съществуващо на планетата, за много от вас звучи само като неясно пожелание. Ето, затова ви говоря толкова често за своите търсения и открития.

През зимата поставих в камината един огромен пън, доста поизгнил и прояден. Когато единият край се запали, от него започнаха да излизат мравки. Те панически тичаха, ужасени, че домът им гори. Не се досещаха да избягат от долната страна, където още нямаше пламъци, а все бягаха нагоре. Това, което изживяваха те, по нищо не се различаваше от ужаса, който бихме изпитали ние, ако домът ни се запали, а не можем да намерим изхода. Тогава взех една кофа и поставих в нея малко пръст. В продължение на два часа събирах мравките и ги поставях в кофата. На сутринта тези Божии създания вече бяха уредили живота си в новия дом. Изнесох ги навън и ги оставих на място, където да могат да изградят постоянното си жилище. Но през пролетта открих, че една част от семейството е успяла да се скрие под камината. Сега те спокойно маршируваха през хола до терасата и дълго търсеха възможност за ново жилище. В същото време в шкафа в кухнята вече се бяха населили техните по-малки посестрими. Опитвахме се да съжителстваме в съгласие. Само внимавах да не забравя буркана с меда отворен. А само преди година, когато се събираха на мивката, намерили нещо сладко, просто ги „отмивах“. Сега това ми звучи цинично. Трудно ми е да повярвам, че само преди година съм гледал на тях като на „вредители“.

Миналото лято доматите бяха нападнати от непознати гъсеници. Опитвахме се да ги ловим и да ги унищожаваме. Тогава моята шест годишна внучка поиска да си направи ферма от гъсеници. Постави ги в буркан и грижливо ги хранеше. Те полека променяха своята окраска и с всеки ден ставаха по-пъстри, като придобиваха шарките на бъдещите пеперуди. Внучката ми беше във възторг от общуването си с тези „гадни“ гъсеници. Ние също споделяхме нейната радост, изненадани, че в толкова необичайни до сега за нас неща, може да се открива красота.

Наскоро един мой познат смачка с крака си водно конче – защото било хапело. Само преди няколко дни, докато си пиехме кафето на двора под лозите, друго водно конче кацна на рамото на наша приятелка. То имаше невероятни краски в различни нюанси на лилавото. Гледахме го с възхищение и любов. Ето, виждате ли? Как към едно и също божие създание можем да се отнасяме с отвращение и с любов.

Искам да ви разкажа и за още един случай, който ме развълнува и разтърси изключително силно. Ето моя разказ във вида, в който приятелят ми Кольо Колев, един изключителен артист, го представи на тетевенската публика:

ДЕЦАТА НА МИШКАТА

Край един голям строеж
в една прекрасна утрин,
в малка трапчинка в пясъка
видях новородени
три малки мишленца.
Те имаха прекрасни
кафяви гръбчета.
Навярно бяха деца на полската мишка.
Завираха те малките си муцунки
едно в друго
и упорито търсеха майчина гръд.
Аз стоях и гледах
прекрасните деца на мишката
и всеки миг очаквах
тя да дойде и да ги накърми.
Те също чакаха...
Доверчивите им сърчица вярваха,
че тя ще се завърне –
майките винаги се завръщат
при децата си...
Отчаяни от дългото чакане
Те запълзяха сред пясъка –
да търсят неведомото, онова,
което носеше живот.
Направих ограда
за децата на мишката –
да не губят сили
в горещия пясък.
Направих покрив
за децата на мишката –
да не изгарят
под горещото слънце.
Все по-отчаяно тичаха те
в своето малко убежище,
все по-малко вярваха,
че майката ще дойде,
все по-безнадеждно
биеха малките им сърчица,
но все пълзяха и пълзяха...

А тя все не идваше...
Едва потрепваха с последни сили
уморените им крачета.
Най-жизненото мишле
все още успяваше да кръжи
около безпомощните си братчета
с надеждата да я срещне.
Край мене
децата на мишката умираха.
И аз, човекът, заплаках.
От нейде долетя хищна оса
и започна да се храни
с некърмените им телца.
А аз през сълзи
пишех стихове.

...Тишина... Даже и мъжете в залата плачеха... След миг развълнуваната публика изпрати своите откровени сърдечни овации. Тези, които до сега биха стъпкали с крак тези мишленца, ако ги видят, сега плачеха за тях. Ето, това е квантовият скок в съзнанието, за който говорим. Нещо, което до този момент ти се е струвало абсурдно, сега внезапно откриваш, че е възможно и съвсем естествено. Както е естествено да се възхитиш и на багрите на гъсеницата.

Квантовият скок в съзнанието е внезапна промяна на възгледите. Не си вярвал до този момент, че е възможно душата ти да се преражда в различни тела, а в следващия миг го приемаш като нещо съвсем естествено. Не си допускал, че е възможно тялото ти да се промени и да получи безсмъртие, а изведнъж виждаш, че това, всъщност е съвсем естествен и неотменим процес. Ето, това е работата, която вършим с вас в момента. Учим се да приемаме истини, които хилядолетия са били смятани за абсурдни. Учим се да вярваме в неща, в които до вчера сме смятали, че могат да вярват само лудите. Това е великата промяна, която извършваме с вас в момента със своето съзнание. И чрез промяната в собствените си разбирания, променяме остарелите убеждения на света. Така рушим ненужната парадигма и създаваме предпоставките за изграждането на Новия свят. Виждате ли с какви прости средства променяме света? С великата сълза, пролята за „некърмените“ Божии създания. Тази сълза, в един миг, ще натежи на везната повече от всичките сълзи, които сте пролели по загубата на близки за вас човешки същества. Защото е естествено да пролееш сълза за изгубен свой близък. Но да пролееш сълза за тези новородени „деца на мишката“, е Велико! Ето ги онези дребнички стъпки в нашия, уж спокоен живот, които предизвикват нравствен катарзис. Точно този катарзис е квантовият скок в съзнанието, който променя този уморен свят и го кара да засияе в непознати до сега багри. Това разтърсване е катализаторът, който изгражда новата времева линия на човечеството. Защото за нашия любящ Бог, няма нищо по-скъпо от пролятата сълза за друго Божие създание. Точно това състрадание е основният градивен материал, с който ще построим Златната епоха на човечеството!

Затова толкова много ви говоря за общуването с природата. Затова толкова много ви говоря за пътя, по който вървя към Бога. Защото виждам колко бързо и по какъв красив начин променя моите възприятия за света и постоянно изпълва цялото ми същество с радост. Защото много добре знам, че именно тази радост е основният двигател на промяната.

Ще ви разкажа как преминава денят на един щастлив човек. Събуждам се от припряното гугукане на гълъбите. Те нетърпеливо ми напомнят, че е време за закуска. Отварям очи. Първото нещо, което виждам, е прекрасният скалист връх, който гордо се издига над нашия град. Това е Петрахиля – Слънчевият камък. Докато съм още в леглото, сърцето ми се изпълва с радост и благодарност, като слушам гълъбите и съзерцавам неземната красота. Всяка сутрин благодаря на Бога, че ме е изпратил да живея на това приказно място. Мисля си, че много трябва да ме е обичал, за да ме изпрати да живея в такъв земен рай. Ставам и изпивам чаша топла вода. Защото знам колко е необходима за трансформацията на нашите клетки. След това отварям прозореца и започвам да си говоря с моите приятели. Поръсвам им зрънца, а най-доверчивите идват да вземат направо от шепата ми. Това са Кафявка и Шаренка. Белоглавко също никога не се замисля, дали няма някаква опасност от съприкосновението с човешко същество. Но от всички най-красив е Белокрилко. Той е сред първите, които ми се довериха и един от най-добрите ми приятели. А Черният Красавец е много недоверчив. Вероятно има някакъв лош спомен от общуването с хората. Като се понахрани, изведнъж, само за част от секундата, ятото стремглаво се изстрелва и полита над града. Летят птиците, изпълнени с възторг, сякаш искат да ме поканят да споделя с тях радостта от свободния полет. Като направят един кръг, се завръщат отново при мен и започваме отново да си говорим.

Така беше до преди няколко месеца. Докато съседите не се възмутиха, че съм превърнал къщата в „гълъбарник“. Това, което за мен беше най-съвършено изживяване, за тях представляваше кошмар. Тези хора през зимата убиха куче, защото влязло в двора им. Сега имат сериозни здравословни проблеми. Така че, вече се срещаме с моите приятели на улицата. Сега ятото е още по-голямо. От няколко дни към него се присъедини и Белчо, единственият бял гълъб в града. Засега гледа само отстрани. Надявам се и с него да станем скоро приятели. Докато „децата“ се хранят, край мен минават хората от квартала и с радост ме поздравяват. Минават и строителни работници, командировани от някакъв далечен град. Те често ми носят хляб и по този начин се чувстват съпричастни с тази идилия. Знам, че като се приберат по родните си места, ще разказват на приятелите и на децата си как един добър човек храни гълъбите и как те му се доверяват. Знам, че и техните деца и приятели ще потърсят съприкосновение с тези прекрасни същества и ще изпитат радостта, която изживявам всеки ден. Виждате ли по колко прост и красив начин се множи любовта и радостта?

След като съм се заредил с енергията на любовта от моите пернати приятели, отивам в градинката на двора. Започвам да си говоря с цветята и зеленчуците. Тази година сме отгледали прекрасни домати. Знам, че те ме разбират и любовта, която им изпращам им помага да растат още по-хубави.

Прибирам се в къщи. Изпивам още една чаша вода – този път с мед и лимон. Сега вече съм напълно готов да започна да пиша. Бързам, защото знам с какво нетърпение чакате да прочетете за моите, изглеждащи токова необичайни, вълнения. Бързам и защото си мисля колко ви е трудно да откривате Пътя. Знам колко е лъкатушен той за всички вас и колко имате нужда от думи, които да ви дадат Вяра и Надежда, че това, което предстои, е прекрасно.

Като поработя няколко часа, понякога слизам до града. Срещам само усмихнати и слънчеви хора. Наскоро разбрах защо е така. Мислех си, че просто на мен ми върви да срещам само лъчезарни хора. Оказа се, че моето настроение, радостта, която непрекъснато излъчвам, кара очите на всички радостно да блестят. Ето един от пътищата, по който можем да променяме света. Затова, всички вие, Слънчевите хора, вървете през света с изправена глава и непрекъснато излъчвайте Светлината, която носите. Щедро я споделяйте с всички, които срещате. Поздравявайте ги с радост и по този начин умножавайте радостта. Вярвайте, това е най-краткият път за създаване на един ведър и усмихнат свят. Подобното привлича подобно, радостта привлича радост, усмивката – усмивка. Затова, не се скъпете, раздавайте усмивки! Излъчвайте Светлина! Така, неусетно излъчването на вашите сърца ще докосва всички, с които общувате. И благодарете на Бога, че ви е възложил такава благородна мисия – с усмивка да преобразявате света.

Като стигна на площада, непременно ще нахраня и другото ято гълъби. Винаги идват деца, готови да споделят тази необичайна радост. Минават усмихнати хора и отнасят в домовете си частица от тази споделена любов. А всъщност, аз не правя нищо особено. Просто храня гълъбите. На никого нищо не обяснявам. Просто храня гълъбите. Но енергията на тази невероятна споделена любов, достига до стотици хора и ги кара дълго да мислят за това, да присъстват в това състояние на чиста любов. По този начин тези, понякога малко объркани сърца, започват да изживяват промяната, за която толкова много говорим. Трепетът, породен в тях, е едно прекрасно излъчване, отправено към Вселената. Това излъчване се отразява и се завръща при нас като програма за създаване на нова, още по-голяма радост. Това излъчване създава нова времева линия на просперитет и изобилие.

Виждате ли нещо сложно в това? Няма нищо сложно тук. „Голямото е в малките неща“, както написа една моя приятелка. Не е нужно да разбираш сложните закони, на които се подчинява всичко в този свят. Просто поднасяш шепата си и цялото ти същество се изпълва с благодат. Усещането от топлината на тези доверчиви създания, докосването на техните човчици ви пречиства повече от най-дълбоката медитация. Виждате ли колко е просто всичко? Просто се потапяш в този миг на съвършено единство и светът се изпълва с доброта и хармония.

Ето защо толкова ви говоря за Пътя. За да ви помогна да го търсите не в сложните и неразбираеми писания, а в простичките делнични радости.

Така минава денят ми. Вечерта сядам пред телевизора. Турски сериал. Плачат. Не са спирали от пет години. Щраквам. Американски филм. Преследват се и се убиват. Въобще не са спирали. Щраквам. Политици. Спорят за това, кой повече крал. Не са спирали от двайсет години. Щраквам. Конкурс по танци. Лъчезарно, оригинално жури, усмихнати хора. Танцьорите излъчват невероятна красота. Ето, вас ще гледам. Потапям се в прекрасния свят от красива музика и ритъм. От всякъде струи жизнерадост и любов. Изпълва тази любов сърцата на хиляди човешки същества и започва да струи и да облива красивата ни планета. И така създава новата времева линия, за която толкова говорим и с толкова надежда очакваме.

Понякога гледам и „Аз обичам България!“ Чудесна идея и добра реализация. Отново усмихнати и радостни хора, оригинално присъствие, красота. Добавена е още една стъпка в реализацията на същата времева линия. Има ли нещо по-просто? Това е моето послание, приятели – бъдете част от тази съвършена простота!

Отмина този невероятен ден, изпълнен с чудеса. Сигурно си мислите колко простичко и лесно си живея. Защото не знаете колко тонове камъни са минали през ръцете ми. О, не се оплаквам. Само искам да ви кажа, че романтиката има и друго лице. Защото за мен общуването с камъка е едно от най-вълнуващите ми преживявания. Там, пред вечната стена, докато докосвам камъка, съм написал едни от най-хубавите си творби. Това сливане, това непрекъснато търсене на красота и форми ме опива и ме кара да се чувствам част от Божественото Творение. Така, докато изграждах поредната стена, ми прозвуча:

Издирвам аз цял живот камъка...
Докосвам го топло и нежно...
Докосвам го всеки ден пламенно,
а още не съм го намерил...
Избирам аз цял живот камъка –
ту жълт, ту бял, ту черен...
Повдигам го всеки ден с рамото,
а още не съм го намерил...

Ето го това безкрайно прекрасно търсене. Това хармонично сливане със съвършенството на природата е, може би, най-пречистващото духа изживяване. Ето, това докосване ми липсваше в този ден, за да бъде хармонията пълна. Но въпреки това, го изпращам с благодарност.

Време е за сън. Но това не значи, че животът спира. Знам, че по време на съня моята душа ще посети Тънките светове и ще се обогати още повече. Знам, че отново ще сънувам, че летя. Не ви ли се е случвало? Много е просто. Просто насочвате енергията от дланите си надолу и политате. Ако искате, може да вземете още някого със себе си. По време на летенето осъзнавам, че сънувам и си пожелавам, щом се събудя да опитам наяве. Защото е толкова просто. Но като се събудя, все не ми достига времето, все бързам за някъде. Ако вие имате повече време, опитайте. Повярвайте, много е просто.

Заспивам с мисълта, че утре, като се събудя, моите жизнерадостни приятели, гълъбите, ще ме чакат отново на прозореца, за да ме поздравят с „Добро утро“.

Приказка за Любовта и Светлината - Част 8

  • 0 Comments

от Добромир Пенков

Продължение на Част 5 : Приказка за Любовта и Светлината


Преди няколко години, като влязох във входа на една голяма кооперация, видях една дама, която се грижеше за чистотата. Никога преди това не бях виждал по-грижливо поддържан вход. Всички стъкла бяха измити, никъде не можеше да се види прах. Споделих възхищението си от начина, по който се справя с работата си. Тя засия от радост. Толкова се гордееше с това, което върши. Някой беше забелязал усилията й и сега тя с радост разказваше колко много обича работата си.

Ето, това е човекът Творец, за когото говорим. Няма значение дали пишеш книга, дали създаваш музика, дали миеш пода, или месиш хляб. Важното е да го вършиш с любов. Щом вършиш нещо с любов, ти си Творец. Разбирате ли колко е важно това осъзнаване? Ние всички сме Творци. Сега ни е дадена пълна свобода да сътворим света, за който толкова дълго сме мечтали. Но първо трябва да повярваме, че всичко е в нашите ръце. Няма да дойде Месия и да ни поднесе всичко даром. Бог е създал условията, при които да можем да сътворим Новия свят. Надарил ни е със своите способности на Създател и сега с любопитство и надежда гледа как ще използваме тези способности. Повярвайте, това не са просто красиви думи, това е самата истина. Това трябва да разбираме, когато казваме, че ни е създал Бог по свой образ и подобие. Ние сме получили Неговите способности на Творци, на Създатели. В нашите възможности е да влияем на климата, на безопасността на движението по пътищата, на природните катаклизми. Можем да сътворим просперитет за семейството си, за града, в който живеем, за цялата планета. Достатъчно е да видим във въображението всички тези желания реализирани.

В нашите възможности е да можем да повлияем и на политическото и икономическо развитие на страната. Протестите, които текат в момента по света и у нас, карат политиците да се замислят за начина, по който са ни управлявали до сега. За пръв път те разбират, че трябва да поставят интересите на народа над всичко. Но те мислят за това със страх. Страхуват се да не изгубят властта, защото без нея те, всъщност са никои. Те се стремят към власт, за да се чувстват значими, а не защото са загрижени за нашето добруване. За да им повлияем, трябва да се отнасяме към тях като към деца, които не знаят какво вършат. Затова, нека им изпратим любов. Повярвайте, те са много по-нещастни и объркани от нас. Единствената радост, която имат, е властта. Затова се страхуват да не я изгубят. Изпращайте им любов и пожелание да бъдат разумни. В същото време отправяйте молитви за това Бог да ни даде лидери, загрижени за хубавата ни страна. Повишаването на нашето съзнание извиква нови лидери. Ако всички се съсредоточим върху това, непременно ще задействаме промените, от които толкова много се нуждаем.

Не знам дали ви е известно, но по-напредналите цивилизации могат да виждат мислите ни, така както ние виждаме нещата от физическата реалност. Така в техните новини и научно популярни филми се прожектират мислите на нашите лидери. Те виждат една ужасяваща картина и не могат да проумеят как е възможно да вървиш против интересите на народа си, само и само да удовлетвориш някакви свои дребнави амбиции. По подобен начин ние гледаме филми за аборигени или човекоядци в джунглата и в никакъв случай не бихме желали да сме сред тях. Това е една от причините развити цивилизации да избягват контактите си с нас. Нашите вибрации са толкова ниски, че те не биха могли да ги понесат. Затова, може би, ще се отдалечи нашата среща с тях. Нашите вибрации ще се повишат значително към 2030 година и вероятно тогава ще започнем да работим заедно за просперитета на планетата. Сега те се грижат за нас от разстояние.

Някъде около 1955 година група видни италианци получили предложение за контакт от извънземна цивилизация. Било им забранено да говорят за това. Но преди няколко месеца те ни предложиха разказ за това, което се случило. Представителите на тази цивилизация, всъщност били от няколко различни раси, които живеели заедно. Били с височина от един до шест метра. Перфектно владеели италиански. Може би знаете, че напредналите цивилизации проникват в мозъчната ни дейност и извличат информация от там. Така че не е проблем усвояването на даден език. Тази цивилизация се намирала под Средиземно море в пространство почти колкото територията на България. Те създавали необходимото им пространство, като свивали материята. Когато техните летателни апарати трябвало да излетят, материята се разширявала и апаратите излитали. После материята отново се свивала. Контактите с тази цивилизация продължили двайсет години. Те умеели да създават материя от етера. Но въпреки това искали някои услуги от земните си приятели. Така им били доставяни големи количества плодове и суровини. Заплащали с пари, които материализирали в момента. Доставените материали били изпращани чрез телепортация. Била създадена система на радио връзка. Понякога земляните получавали чрез телепортация различни пратки. Тази връзка била необходима за извънземните, за да имат взаимоотношения на любов със земната група. Тя се състояла от 120 души. Но в групата отношенията се влошили и това накарало техните приятели да се отдръпнат и да прекратят контактите през 1976 година.

Разказвам ви това, за да разберем колко важно е издигането на нашето съзнание, за да можем да получим помощта, от която толкова много се нуждаем. Просто е необходимо да заживеем в свят, изпълнен с любов и радост, и така да повишим нашите вибрации и да станем един желан партньор.

Нашият живот трябва да бъде изпълнен с чистота. Необходими са чисти помисли, чисти емоции, чисти действия. Чистота трябва да стои в основата на нашите взаимоотношения. Чист трябва да бъде и езикът, с който общуваме. Вслушайте се в езика, който говорят нашите политици, „народните ни избраници“. Та те не познават езика „свещен на моите деди“. Хора, които стоят начело на държавата, говорят на диалект. Какво е това „ходиме“, „правиме“, „крадеме“. Или „на кой е позволено...“. Да не говорим за „изобретенията“ на чалга културата. Та дори и журналисти и водещи на телевизионни предавания са много далеч от познаването на чистия български език.

Преди няколко години, като минавах край един ученически бюфет – вън, на улицата – чух как предприемчивият кифладжия предлагаше на учениците, докато закусват, да чуят поредния хит. Някакъв комплексар, изживяващ се като „певец“ „възпяваше“ нечия майчина вагина. И то с думи, за които съвсем до скоро, ако ги произнесеш на улицата, те вкарваха в полицията за дребно хулиганство да полагаш три дни обществено полезен труд. Ако това се случеше някъде в мюсюлманския свят, този „певец“ на часа щеше да бъде пребит с камъни. А ако се осмелеше да произнесе същите „сакрални“ слова в някоя от „белите“ страни, щеше да влезе в затвора. Само в нашата „мила Родина“ това е „изкуство“, а авторът „творец“. И то при наличие на Министерства на образованието и на културата. ...А там, наред с учениците, „учител“ спокойно, невъзмутим преживяше своята закуска! По късно от говорителя върху нашите деца се плиснаха изпражнения от същия самозабравил се „творец“. След време и моите ученици започнаха да си тананикат познатия „хит“. Оказа се, че това „изкуство“ звучи всяка вечер в дискотеките. По този повод написах „Вагина“. Тя завършва така:

Всеки ден убиват децата ни –
убиват ги с дрога, с чалга, с пари,
убиват ги с порно, окалват душата им.
Всеки ден убиват децата добри...
...А СВЕТЪТ БЕЗДУШНО МЪЛЧИ!...

Оказва се, че тази помия се плисва ежедневно чрез някои български радиа. Разбира се, тези, които получават заплата да опазват чист българския дух, мълчат, за да не би някой да ги обвини в създаването на цензура и така превръщат нецензурното в норма.
Бях си обещал в тази книга да не говоря с тон, който създава негативни емоции. Не издържах. Правя го с надеждата, че някой ще чуе този глас на възмущение и ще спомогне за прочистването на българското духовно пространство от такива „творци“. Мисля още, че е крайно време да бъде създаден „Закон за опазване чистотата на българския език“, който да дава възможност за санкциониране на всички прояви на неграмотност и вандализъм по отношение на свещения език на нашите деди.

Надявам се, че съзнавате какво замърсяване на аурата на България представлява само това издевателство над човешките норми. Дори само тази вандалска проява връща страната ни много стъпала надолу в тъмнината, от която с толкова усилия се мъчим да излезем. Този изстрел в духовния облик на България отеква в Космоса и се завръща като програма за застой, недоимък, неразбирателство и скръб. Това съвсем не е преувеличено. А сега ние с вас трябва да правим медитации, да визуализираме просперитет и с много усилия да се стремим да изчистим поне отчасти пораженията, нанесени от подобни „творци“. Просто защото министрите, отговарящи за това, и тези, които създават законите в тази страна, се страхуват да не нарушат спокойствието си.

Добре, че има достатъчно чисти души, на които да се опре уморената от превратности душа на Майка България. Преди няколко години пътувах в автобус до съседния град. В автобуса имаше една дама от близкото село Градежница. Това е село само от българомохамедани. Тази була разказваше как са ходили с познати за боровинки в тетевенския балкан. Повярвайте, никога преди това не бях чувал такъв кристално чист български език. Виждате ли къде трябва да търсим чистотата? При обикновения човек, при този, който е свързан със земята, с природата. Това са низшите духом, които всъщност, са носители на високия дух, на чистия морал.
Известно време живях в село Микре при моите роднини. Имаше в това село един самотен, отдавна овдовял човек. Той разказваше как всяка сутрин се събужда в пет часа, когато започва да работи радио точката. Тогава звучат изпълнения на народни хора и ръченици. Скача тогава този „обикновен“ човечец и започва да играе! Мята кърпата и вика! Сам! Като луд! Играе този голям българин всеки ден по половин час, та земята се тресе под него! Изпълва се селското му сърце с възторг, а светът става тесен за прелялата от щастие душа. И когато се насити този жаден дух, когато се зареди с красота и хармония, отива да си говори с овцете и козите в кошарата. Продължава да раздава любов тази голяма душа, без да съзнава, че е един велик Творец, една прекрасна частица от Бога, наистина сътворена по Негов образ и подобие. Взема след това косата и отива в росната трева да коси. Продължава това голямо сърце да се опива от дъха на Земята и да пее.

Това е величието на Българския дух! Това е дух, който може да се всели само в голямото сърце на един Селянин. Затова е толкова велик този дух – защото пие нега от дъхавата пазва на българската земя! Затова са толкова значими Радичков и Хайтов – защото бяха Селяни! Затова е толкова значим Слабаков – защото беше Селянин, който цял живот черпеше сила от Земята. А какъв Селянин беше Гришата Вачков! Земята още плаче за него...

Ето, приятели мои, това е Земята, при която ние с вас полека се завръщаме. Това е Земята, която трябва да променим и изчистим, за да можем да я пренесем, като едно безценно съкровище, в Новия свят, който с нетърпение ни очаква. Новия свят, който ние сътворяваме непрестанно. Това е Новият свят, който с вас създаваме точно в този миг. Създаваме този свят чрез споделената сълза. Създаваме го със свещения трепет, който изпълва нашите, завинаги останали детски, сърца. Силата на тези, изпълнени с Любов сърца, е тази, която преобразява нашия свят и нашето бъдеще. А не силата на тези, опити от власт „професионалисти“. Ако осъзнаем силата си, ние се превръщаме в Творци. Само осъзналите силата си и изпълнени с Любов сърца, могат да пресътворят нашата действителност. Силата на нашата Вяра е новият Създател!

Съсредоточете се върху величието на Духовното си съществуване. Нашето Божествено присъствие е единствената реалност. Ние сме Богове, сънуващи смъртност и ограничения. Нашето мислене създава нови времеви линии. Във всеки един момент пред нас се откриват безброй възможности. Ние избираме коя от тях да реализираме. Така, в последните години променихме времевата линия на унищожението и създадохме нова времева линия на просперитета и любовта. Затова и най-известните ясновидци не могат да кажат със сигурност какво точно ще се случи. Дори Бог не може! Затова сега с такова любопитство ни гледа. И с толкова Любов! Повярвайте, дори и Бог във всеки един момент се учи. Ние сме неговите сетива. Ние сме неговото обоняние и слух. Чрез нас Той опознава свещения трепет на влюбеното сърце. Така ние Го правим още по-любящ. Чрез нас Той придобива нова опитност, която ще използва в създаването на нови светове. Защото процесът на Творението е безкраен. Затова ние с вас сме толкова щастливи – защото ни е дал този безкрайно щедър Бог възможността, като негови частици и продължения, да сътворяваме всеки миг Красота и Любов, дал ни е четката на ваятели на този прекрасен живот на най-красивата планета във Вселената. Знайте, че целият този невидим и видим свят следи с възхищение чудесата, които ние с вас творим непрестанно. Те са изпълнени с уважение към нас, задето сме приели мисията в този толкова труден и отговорен момент, да бъдем архитекти на Новия свят. Казват ни: „Голяма ще е славата ви в Небесата, затова че приехте да се потопите в този свят на дуалността и да поведете човечеството към Светлината!“

Тези думи, приятели, се отнасят за всички вас, които четете тези думи сега. Изпълнен съм с невероятно вълнение, докато изписвам тези редове. Защото знам, че те ще стигнат до вас и поне с малко ще ви променят към добро. През цялото време, докато пиша, имам усещането, че независимо от вашата възраст, ви водя като деца за ръката. Усещам с каква Вяра и Любов ме слушате. И с какво доверие! Благодаря ви за тези чувства! Благодаря ви, че ги споделяте с мен! Благодаря ви за Любовта и Светлината, която излъчвате и разпръсвате в света и по този начин го правите по-добър!

Като говорим за чистотата на духовното пространство на България, нека помислим и с какви имена кръщаваме децата си. Тревожно е, че все повече деца носят имена на герои от любими сериали. Даваме им чуждите имена Рич и Джесика, вместо Камен и Явор, Неда и Яна. Една журналистка, изживяваща се като „топ“, кръсти детето си, както оригинално забелязаха нейните колеги журналисти, с „изконното българско име Патрик“. Не разбирате ли, че това явление замърсява аурата на хубавата ни Родина? Всичко, което излъчваме в космическото пространство, трябва да звучи в хармония. Тези драскащи звуци нарушават хармонията. Мотивите за едно такова поведение се крият в търсенето на идентичност, на оригиналност. По този начин някой иска да лекува комплексите си. Това поведение е продиктувано от егото. Егото иска да бъде забелязвано и ухажвано. Егото иска да бъде значимо. Чрез търсенето на „оригинални“ имена за децата си, искаме да демонстрираме, че нямаме нищо общо с „тази просташка страна“, че ние сме „новото“ и „голямото“. Това е търсене на повод за гордост. Този, който се чувства незначителен, иска да изпъкне с оригиналността на името на детето си. Без да мисли, че това дете трябва да носи като дамгосано цял живот последиците от странното хрумване на своите родители.

Проявите на егото са точно противоположното на това, за което толкова много говорим – усещането за единство, за цялостност. Егото ни кара да се сравняваме с другите, да се стремим да бъдем различни и така да разкъсваме цялото и да нарушаваме хармонията. За да бъде поддържано това разделение, векове наред сме поставяни в условия да се състезаваме помежду си. Поддържан е стремежът ни да бъдем герои на труда, да получаваме престижни звания във всички сфери на живота. Така всеки започва да се стреми към слава, към превъзходство. Толкова упорито ни е внушавано колко важно е да бъдем личности и по този начин да воюваме помежду си за издигане в йерархичната стълбица. По този начин ни е внушавана надеждата за успех. Тази надежда е едно пагубно внушение, което ни откъсва от истинската ни същност. Започваме да мечтаем за постигане на нови и нови „висоти“. Ето, още малко ми остава и ще успея да си купя кола. Сега вече мога да си купя и жилище. А, може би, някога ще успея да си построя и вила... Но нека първо да се издигна в службата. И така измамно бягат пред нас цел след цел „връх“ след „връх“.

Стремим се
всички към върха.
Пълзим
по лакти, по колене.
И устрем
спира ни дъха.
Със зъби,
с нокти сме се впили!
Пълзим
по стръмния му слог.
И нямаш брат,
и нямаш ближен,
и няма святост,
няма Бог –
Върхът!
........
Останал сам,
отчаяно пълзиш.
Отдавна
всеки ти е враг.
Кат’ хищник
захапал си светът.
...И нямаш брат...
И нямаш ближен...
А, всъщност,
няма и Върхът...

Тези строфи съм написал много преди да заговоря за Прехода. Но едва сега виждам колко точно изразяват тази амбиция, за която говорим. Амбицията, която векове наред е поддържала измамния стремеж да бъдем различни, да бъдем над другите, да търсим щастие в надмощието, в разделението, а не в единството. Ето, това е илюзорното усещане, че постигаме някакво щастие, когато, всъщност, придобиваме временни материални блага. Когато се сравняваме си мислим: „Ето, и аз бих могъл да успея.“ Постоянният стремеж да бъдем като някого, ни пречи да намираме щастието, което бихме открили, ако се обърнем към себе си.

Преди няколко години видях един лъскав „Мерцедес“, паркиран на забранено място, оставен с отворени стъкла. Водачът беше излязъл, но колата се тресеше от високите децибели на долнопробна чалга. Картината се допълваше с номер от четири петици. Посланието към минувачите беше: „Ето, аз съм някой. За мен не важат забранителните знаци. Някой съм и защото имам луксозен автомобил и разбирам от музика. А видяхте ли номера на колата ми?.Аз съм „голямата работа.“ Всъщност, този автомобил беше взет с цената на голям кредит. Заради него този „бизнесмен“ едва не фалира. Колко други „бизнесмени“ вземаха коли с получените кредити, за да покажат своята значимост и едва след това мислеха как да правят някакъв бизнес с останалите пари. Разбира се, в повечето случаи се проваляха. Мой приятел ми разказа как синът му, работещ в чужбина, взел заем от 8000 евро, за да си купи по-луксозен автомобил за 10000 евро. Всъщност, предишната му кола била чудесна, но бил готов да прекара години в недоимък, само и само да подхрани егото си, да демонстрира значимост, която не успял да докаже по друг начин. А спомняте ли си как един харизматичен лидер, от когото очаквахме толкова много, се провали само заради огромното си ЕГО? Когато още при първите си изяви започна на всяка втора дума да казва „аз“, ми стана ясно, че не би могъл да бъде успешен лидер. Когато непрекъснато се сравняваш с другите, за да покажеш своето величие и непогрешимост, не би могъл да бъдеш слуга на народа.

Всички тези случаи, за които ви говоря, имат една и съща основа. Това са слаби хора, които чувстват празнота. Те се стремят да запълнят тази своя вътрешна празнота, като търсят външни ефекти. Властта им помага да се чувстват значими. Затова така яростно са се вкопчили в нея – защото, ако се обърнат към себе си, ще открият само празнота. Духовно богатият човек няма нужда от външни ефекти. Той е самодостатъчен. Колкото по-малко е егото, толкова по-голямо е извисяването. Ето, сега нашите „народни избраници“ се правят на сърдити и не ходят на работа. Също като децата, които са сбърчили вежди, недоволни, че не са им купили шоколад. Това е проява на его. Сръдливостта, обидчивостта са прояви на егото. Клюкарството е проява на егото. Дори скръбта е проява на егото. Даже тя е една от най-драстичните му прояви. Човек се потапя в скръбта, за да привлича внимание и съчувствие, а не толкова заради болката по загубата на любим човек. Съчувствието подхранва егото. Излизаш из града на разходка с подсъзнателната нагласа, че ще те срещнат хора и ще ти поднесат съболезнование и така ще подхранят егото ти. Така полека ставаш зависим от скръбта. Започва да ти харесва да си жертва. Удобно е да си жертва. Всъщност, вече си започнал да се радваш, на състоянието на жертва. Да си нещастен е лесно. Толкова се срастваш с това състояние, че започваш да потъваш все повече и повече и при това потъване се превръщаш в енергиен вампир. Изпитваш непреодолимо желание да споделиш болката си и, след като си го направил, казваш: “Ох, олекна ми.“ И си тръгваш с тази лекота, а в същото време си натоварил с болката си своя слушател. Той буквално е приел твоята болка и сега се чувства уморен и отпаднал. Една моя близка позната често се срещаше със своя приятелка единствено, за да изслуша поредното й оплакване. После с дни не спираше да плаче, натоварена от нейните „откровения“. Изходът е един – бягайте. Прекъснете контактите и ще видите как отново ще си върнете свободата и ведрото настроение.

Егото се проявява дори и когато искаме да демонстрираме любов. Тъй като истинската проява на любов не се удава на всеки, ние започваме да я демонстрираме чрез материални неща. Когато приятелката ви е сърдита, тоест, проявила е егото си, правите и подарък и тя ви излъгва: „Господи, колко те обичам!“ По този начин постъпват и децата. Те още от малки се научават да ни манипулират. Когато детето заплаче, разбира, че получава внимание. Тогава започва да злоупотребява и започва да плаче дори и когато няма проблем. Полека разбира, че за да постигне нещо, най-сигурният начин е, като демонстрира, че е сърдито. Ако вие се подчините на тази схема – ще изпълним всяко твое желание само не се сърди – тогава вие създавате егоист. При всяко излизане правите нова покупка, за да удовлетворите поредния каприз. И отново, и отново. Така покупката се превръща в единствената форма на демонстрация на любов. Постепенно демонстрацията на любов започва да се материализира, започва да измества общуването, изпълнено с любов. Получава се равенство между „получавам нещо материално“ и „обичам“. Така любовта изчезва от човешките сърца и се превръща в сделка. Повярвайте, и най-скъпият подарък не може да замени родителската ласка. Какъв е смисълът, след като многократно си обяснявал колко е голяма вредата за децата от шоколада, щом влезеш в магазина да купиш най-големия шоколад. Тогава радостта е още по-голяма, защото сте влезли в заговор – ще направим изключение от правилото, за да ти покажа колко те обичам. И отново, и отново. За да бъде подхранено егото. Родителят е готов да жертва здравето на собственото си дете, само и само да получи одобрението му. Виждате ли колко е силно егото? Защото най-много от всичко егото търси одобрение.

Като обграждаме децата си с все повече и повече вещи, ние им внушаваме, че това е единственият начин да се чувстваш щастлив. Но това щастие е временно, ефимерно. Цялото ти внимание е погълнато от стремежа да събираш години наред средства, за да си купиш най-лъскавия автомобил. Паркираш го пред дома си, лъскаш го и самодоволно се усмихваш, удовлетворен от това какъв „връх“ си постигнал. Щастлив си. Но след време удряш любимата си кола и светът изведнъж се превръща в ад. Или съседът ти си купува още по-нова кола и сърцето ти се изпълва със завист, денят ти помрачнява. Пълзиш търпеливо по йерархичната стълбица, издигаш се стъпало след стъпало, преследваш „върха“. Но в един момент всичко се срива и животът ти се изпълва със скръб.

В същото време до теб живее съвсем обикновен, незабележим човек. Има съвсем скромно имущество, малка кола и куче, което разхожда всяка сутрин. Но за разлика от тебе той е винаги усмихнат, сърцето му е изпълнено винаги с радост. Защото се е обърнал към себе си, защото е научил мъдростта на малките радости. Тези радости никой не може да му ги отнеме.
Като казвам това, аз не твърдя, че трябва да живеем в мизерия или в отшелничество. Всеки от нас би могъл да живее добре и в същото време да работи за духовното си усъвършенстване. „Прекален светец и Богу не е драг“. Затова, стремете се да бъдете Зорбас – Буда, да носите и светостта и лудостта едновременно в себе си.

Не мислете, че съм се отделил от темата. Защото целта на тази книга е да спомогне преди всичко за прочистването на прекрасната ни страна от всякакви негативни въздействия и от там да повлияе за просперитета на света. Не забравяйте, че България е един от най-значимите духовни центрове на планетата. Тук се намират и най-старите души. Затова вероятно, при прочистването, което предстои, процентът на отстранените души тук ще бъде по-малък.

Още не сме изяснили как точно ще стане това. Енергиите, които обливат планетата, ще бъдат ползотворни за тези, които са застанали на страната на Светлината. Те ще преживеят положителни промени в духовен и физически план. Ще се подобри здравето им и ще се удължи техният живот. В същото време тези, които са избрали да продължат да пребивават в трета плътност, ще започнат да деградират. Те ще стават все по-недоволни от това, което се случва, и имунната им система ще стане неустойчива. Заболявания, които до сега са били безобидни, ще станат заразни и слабата имунна система няма да може да устои. Това, разбира се, не се отнася за вас. А и тези, с които ще трябва да се разделим, сами са избрали този път на развитие, както вече няколко пъти казахме.

Приказка за Любовта и Светлината - Част 7

  • 0 Comments

от Добромир Пенков

Продължение на Част 4 : Приказка за Любовта и Светлината

Преди малко слязох да се разходя до нашия красив площад. (Живея на доста високо място). Както винаги, носех със себе си храна за гълъбите. Те веднага дойдоха до стария си приятел и с радост започнаха да кълват зрънца от шепата ми. А един от тях беше толкова дързък, че реши да провери каква е гледката от главата ми. Към мене се приближи едно четиригодишно момиченце и с доверие поднесе малката ръчичка. С толкова радост се изпълни детското сърчице. Доверчивите гълъби позволиха на тази щастлива душа да ги помилва. Майката, която беше наблизо, гледаше изненадана и радостна тази идилия. Виждате ли колко лесно е да изпълва човек живота си с малки чудеса? След това се разходих до пазара. Той се намира от другата страна на реката. Спрях се на моста да погледам игривата вода. Не можах да откъсна очи от невероятната феерия. Проливните дъждове бяха измили зеленината от камъните и сега те показваха цялото си многообразие от форми и цветове. До отломките от червен и зелен гранит се беше притиснал полиран камък с невероятна охра, а край тях се бяха подредили камъчета в най-разнообразни цветове. Пенливата вода изпращаше игриви зайчета към забързаните минувачи. И ето, стоя над тази божествена хармония, потънал в един миг на съвършено изживяване. Времето е спряло. Няма мисъл, няма минало, няма бъдеще – има само един безкраен миг на сливане със съвършеното творение на природата. Това е Божествената обич на сърцето.

Виждате ли колко са близко до нас чудесата, които всеки ден с лекота можем да откриваме? Стига да ги потърсим. Аз съм твърде несръчен в правенето на медитации, но ми се струва, че едно такова преживяване е не по-малко въздействащо от една медитация. Още повече, че не е необходимо да създаваш във въображението си картини за релаксация. Тези картини са до теб. Този земен рай е до теб. Стига ти само да отвориш сетивата си и да го приемеш. И докато се потапяш в това съвършенство, щастливото ти тяло с радост се трансформира. Сигурен съм, че докато се докосвах до тази идилия, в моето тяло са се извършили прекрасни промени. Виждате ли колко е просто всичко?

За Прехода са написани стотици книги. Там е описана неговата квантова същност. Но аз искам да ви разкажа за човешката същност на този Преход. Затова толкова често ви говоря за своите преживявания. С това просто искам да ви кажа: „Правете като мен“. През целия си живот съм се държал така с учениците си, че да мога да им кажа: „Правете като мен.“ Ето, сега и с вас се държа като с ученици. И е много важно, че чувствам доверието, с което ме слушате.
Може би никога до сега не сте чели такава книга. Не ме съдете. Аз не съм писател. Просто пиша. Пиша това, което ми казва „Този, дето нашепва в ухото ми...“. Пиша, „Защото тъй иска Тоз, дето гледа от Там!“ Простете ми, че нарушавам правилата. То е, защото не знам как се пишат книги. Но, въпреки това, ще продължа да пиша.

Много е важен нашият разговор за факторите, от които зависят промените в нашите тела. Вече разбрахте, че най-важният фактор е непрекъснатото пребиваване в състояние на радост. Знам, че много от вас отново ще кажат: „Как да се радваме, като имаме токова проблеми?“ Това мислене е останало от внушението, че „битието определя съзнанието“. Нали се разбрахме, че се сбогуваме с остарелите стереотипи. Това е остарял стереотип. Съществува основен закон във Вселената: „Каквото горе, такова и долу. Каквото вътре, такова и отвън.“ Това значи, че каквито са мислите, такава ще е и действителността, в която живеем. Всички ние получаваме това, в което вярваме. В тази посока първото нещо, което трябва да овладеете, е гневът. Научете се да наблюдавате мислите и реакциите си. Туширайте гнева в мига, в който се появи. Ако се наблюдавате внимателно, непременно ще успеете. Заемете позицията на свидетел. Току що сте ударили новата си кола. Това няма никакво значение. Вие сте странични свидетели на това събитие. Ето, виждате ли? Веднага скочихте срещу тази идея. А уж нямаше да се гневим. Вашият гняв в никакъв случай няма да поправи случилото се. Само ще ви предизвика да допуснете още грешки. А като не приемате удара, който сте получили, създавате предпоставка да получите нов подобен удар. И така, докато разберете. Да не говорим, че в такъв момент тялото ви се изпълва с отрови. И ако често се гневите и изпитвате негодувание, ще започнете да боледувате. Затова, постарайте се при всички обстоятелства да реагирате като свидетел. Дори, ако успеете да се засмеете при такава ситуация, ще създадете предпоставка това повече никога да не ви се случва.

Спомняте ли си Зорбас от филма, когато всичко се срути? „Виждал ли си някога по-голямо сгромолясване! ...Ти си чудесно момче, но ти липсва малко лудост...“ И онзи прекрасен танц сред развалините! Опитайте се да изживеете това, когато ударите любимата си кола. Та нима всеки ден ви се случва такова шоу. Ето, това е! Ние сме дошли тук да правим шоу! Който разбере тази истина живее в радост, опиянява се от невероятните поврати в спектакъла, чийто сценарий сам е написал.

Не забравяйте, че няма случайни събития и затова приемайте всяка неприятност с благодарност.

Ако овладеете тази философия, ще видите как здравето ви се подобрява. Аз не съм се разболявал от години и се намирам в отлична кондиция. Това е индикатор, че пътят, по който вървя, е правилен. Получаването на удари и болка е средство за пречистване. В момента, когато покажете, че сте разбрали уроците, ще престанат да ви се случват неприятни неща. Това е времето, когато осъзнавате своята мисия и започвате да живеете за другите.

Има още един важен фактор, влияещ върху нашата трансформация. Това е състоянието на околната среда. Постарайте се да живеете в хармонична среда. Подобното привлича подобно. Това също е важен закон. Не може да очакваш животът ти да е подреден, ако в жилището ти цари хаос. Създайте си хармонична среда и ще видите, че и в живота ви ще настъпи хармония. От голямо значение са цветовете в средата, в която живеете. Не забравяйте, че нашето лечение много скоро ще се провежда със звук, цвят и светлина. Ако слушате класическа музика, ще ускорите трансформацията на вашите клетки. Ароматите и енергизираните кристали също са добър катализатор на промените.

Хармоничната среда е предпоставка и за развитието на обществото. В Ню Йорк подобрили чистотата в метрото и престъпността там веднага спаднала. От години пиша писма на нашия кмет с предложения как да се подобри хигиената в града. Целият ни град е окичен с всевъзможни реклами и обяви, които неприветливо висят по електрически табла и стълбове, по фасадите на сградите. От всякъде ни гледат стотици некролози, сякаш това е най-важната информация. Моето предложение беше такова: Да бъдат глобени всички замърсители на града и с получените средства той да се почисти и да се боядисат увредените места. Успоредно с това да се въведе строг контрол и следващите замърсители да бъдат веднага глобявани. Много лесно осъществима идея, но и до сега няма кой да я реализира. Просто, защото в нея няма далавера. А значително би повлияло едно такова решение на психологическия климат в града, би намаляла престъпността, би се подобрил икономическия растеж, би се подобрило настроението на нашите съграждани и от там светът би станал поне с малко по-добър. Ако желаете, опитайте се да приложите тази идея във вашия град. Може пък при вас да има по-мъдри управници.

С приятелите от нашето Общество имаме намерение да изчистим и боядисаме един кът от нашия град и така да покажем колко е лесно да го направим чист. Може би тогава управниците ни ще направят същото.

За да създадете по-добра среда за живеене, е добре да се запознаете с правилата на фън шуй. Ще откриете, че от това, как сте подредили мебелите в стаята или къде сте поставили цветето и телевизора, зависи вашия просперитет, хармонията на отношенията в семейството.

Друг важен фактор, който влияе на промените ни, е молитвата. Добре е да отправяте молитва в определен кът от вашето жилище. Това засилва егрегора на този кът. Силен егрегор имат молитвените храмове. Вярвайте, всички ваши желания могат да бъдат изпълнени, стига да знаете как да поискате. Изобилието на Вселената е безкрайно. Има за всички. Молитвата може да не бъде конкретна. Достатъчно е да знаеш, че ще получиш това, което е най-необходимо за теб в този момент. Непременно трябва първо да изкажете своята благодарност. Постоянно всеки ден изказвайте благодарност за всичко, което ви се случва. Ако получите удар, благодарете за това, че той ви е помогнал да разберете нещо. Катастрофирали сте – благодарете, че сте живи. Не става дума само за думата „благодаря“. Ако тя е изказана формално, няма да има никакъв ефект. Много по-важно е да бъдете в състояние на благодарност, да излъчвате благодарност. Дори да не изказвате конкретни желания, състоянието на благодарност ще предизвика подреждане на живота ви по най-подходящия начин за вашето развитие и за общото добро и благо.

Преди няколко години написах моята „Молитва“:

Подкрепяй ръката ми, Господи,
ръката ми крехка подкрепяй.
И подреди тъй живота ми,
че пред нищо аз да не трепвам.

И ето, от тогава постоянно чувствам как стои зад мен Бог и как ме подкрепя. Чувствам как води ръката ми по листа и как подрежда живота ми.
И молива още щом хвана,
радостен стих ми нашепвай.
Сърцето, щом стане на рана,
стопли го Ти с песен небесна.

Винаги съм имал желание да открия начина, по който най-добре да мога да помагам на страдащите и на тези, които не знаят как да намерят Пътя.
И научи мене, грешника, Господи,
как да помагам на ближния,
дето все влачи хомота си,
тъй не разбрал Твойта истина.

И на тази молба отвърна Бог и сега ми помага да откривам думите, с които да отварям очите на ближния за Него.
Благодаря Ти за болката вчерашна.
Благодаря Ти за всичко аз, Господи!
Благодаря, че обичаш мен, грешника
и за сълзата солена в окото ми.

Ето, тази благодарност винаги е изпълвала сърцето ми дори когато съм получавал и най-силните удари. Винаги съм съзнавал, че те са необходими. Дори ми е било чудно, че така непрестанно продължава да ме обича Бог, макар да съм правил толкова грешки в лъкатушния си път. Но може би съм Му най-благодарен за солената сълза, която толкова често изцежда от окото ми, за да падне във все още детското ми сърце, да го изпълни с тази божествена, сладостна болка и да я превърне в най-голямата радост, която съм преживявал.

Откакто отправих тази своя молитва към Него, всичко в живота ми започна да се подрежда по възможно най-добрия начин. Започнах да получавам много повече, отколкото съм очаквал. Помислих си колко хубаво би било да имам възможност да отпечатвам книгите си, без нищо да конкретизирам. Просто знаех, че това, което върша, е богоугодно дело и то непременно ще бъде подкрепено. И ето, вече трима добронамерени българи предложиха помощта си, без да съм я търсил.

Като говорим за изпълнението на нашите желания, трябва да знаете, че това което искаме, не винаги е най-доброто, което трябва да получим в момента. Ще ви разкажа още един случай.

Бях на около двайсет и пет години. Тогава активно се занимавах с иманярска дейност. Не знам дали ви е известно, но в България има изключително много съкровища. Една голяма част от тях са събирани, за да бъде платено на Русия за нашето освобождение. Мои познати ме заведоха по следите на едно такова описание близо до изворите на Черни Осъм. Там, в основата на един сипей, се очакваше да има зазидана пещера. И наистина, след като махнахме част от камъните, се откри нисък отвор. Пропълзях през него и влязох в неголяма пещера. На височина около два метра и половина имаше скална полица. Под нея видях изгнил острог. Острогът е връх от бор, на който са отрязани клоните така, че да се получи стълба. Съвсем ясно беше, че тук някой е влязъл преди, може би, двеста години и се е качил на полицата, за да остави „нещо“. Но, напук на очевидното, аз реших, че това, за което сме дошли, вероятно не е тук. След двайсет години, когато зоната вече станала охранявана, пазачът придружил двама души, които търсили същото място. Те направили стълба и от същата полица взели около осемдесет килограма злато. Виждате ли Божия пръст в цялата тази история? Ако тогава с моите приятели бяхме поделили едно такова голямо съкровище, животът ни щеше да протече по съвсем друг начин и вероятно сега вие нямаше да държите в ръцете си тази книга. Щях да получа нещо материално, но от това щеше да изгуби моят дух. Така Бог ме лиши от някакви временни облаги, за да помогне на духовното ми развитие.

Така че, когато отправяте молитва, не се изненадвайте, че развитието може да бъде различно от това, което очаквате. Просто се доверете на Бог. Той най-добре знае кое ви е необходимо. Достатъчно е да дадете разрешение да получите – здраве, любов, сигурност. Защото нищо, за което не сме дали своето съгласие, не може да се случи. Защото сме планета на свободния избор.

На нас все още ни е трудно да приемем, че вече са премахнати всички външни препятствия за нашето развитие. Дадена е еднаква възможност на всички да бъдат творци. Можем да сътворим живот, изпълнен с радост и изобилие. Можем да променим изцяло нашата прекрасна планета. Важното е да се простим с остарелите вярвания. Просто приемете, че вече светът е съвсем различен, че най-после можем да го променим и да го направим такъв, какъвто хилядолетия са го мечтали толкова поколения.

Ако разберем това, ще повярваме, че можем да бъдем лечители и да се радваме на перфектно здраве. Преди няколко години в една болница се родили две недоносени близначки, момиченца. Поставили ги в кувьоз. Децата били в различни стаи. Но състоянието на едното дете започнало рязко да се влошава. Тогава дежурната сестра нарушила правилата и събрала двете сестрички. Здравото момиченце поставило ръка върху гърдите на сестричката си и тогава жизнените показатели веднага започнали да се подобряват. Това детенце, което тежало по-малко от два килограма, никога не било учило рейки или други лечебни техники. То просто ЗНАЕЛО, че може да излекува сестричката си. Ние всички се раждаме с това знание. Но постепенно добиваме „опитност“, че това могат да го правят само лекарите, като ни тровят с ненужни лекарства. Повярвайте, лечителската способност изначално е заложена в нас.

Преди няколко години се запознах с „Методът Силва“. Той се базира на това, че като изпаднем в състояние „алфа“, можем да въздействаме на подсъзнанието и от там на здравето си. Нормално нашият мозък пулсира с 14 до 21 херца в секунда, когато сме в будно състояние. Когато сме в състояние на полусън, пулсациите стават от 7 до 14 херца. Това е състояние, при което можем да даваме команди на дясното полукълбо на нашия мозък. То обикновено се грижи за автоматичните функции в нашето тяло – дишане, работа на сърцето, възстановяване на болестни симптоми. Раните ни се възстановяват без намеса на мисловния процес, за който отговаря лявото полукълбо. Когато сме в състояние „алфа“, можем да подаваме команди на дясното полукълбо и така да задействаме механизма на нашето изцеление. Достатъчно е да си представим в такова състояние как белите кръвни телца са конници в блестящи доспехи, които унищожават хилавите носители на гнойно възпаление. Или да визуализирате как лазерен скалпел почиства възпален участък. Така ние създаваме програма в нашия мисловен компютър и тя започва да се грижи автоматично за здравето ни.

Едно момче било болно от детска церебрална пареза. Прекарало дълги години само на легло. Но ето, че се запознало с „Методът Силва“ и започнало да въздейства на мозъка си в ниво „алфа“. След продължителни усилия започнало да се изправя в леглото, а след това и да седи в инвалидна количка. Успяло да подобри слуха си и да фокусира зрението си. Постепенно се изправило и започнало да ходи. Това, разбира се, било резултат от дългогодишен труд. Но ето, че като проходило, то трябвало да купува два чифта обувки, тъй като единият му крак бил с два номера по-голям. Тогава момчето дало команда на другия крак да порасте и така кракът за една година пораснал с два номера. Виждате ли какви чудеса можем да постигнем, ако повярваме в нашите лечителски способности? Тези умения са достъпни за всеки от нас. Особено след промените от 21 декември. Сега всички наши възможности са отключени.

Промените, които можем да постигнем не са само в сферата на лечителството. Със силата на мисълта можем да влияем на климата, можем да смекчим природните катаклизми, да влияем на обществените промени. Най-простият начин да постигнем това, е като се обърнем към себе си. Нали вече приехме, че сме част от единния човешки организъм. Както не можем да приемем, че сме здрави, ако е раково болна една наша клетка, така би било болно единното човешко тяло, ако някой от нас боледува. Така че, работейки за своето пречистване, ние пречистваме планетарното тяло. Затова звучи нелепо, когато казваме, че нищо не зависи от нас, че всичко се развива по независещи от нас пътища. Когато вие се усмихвате, светът се усмихва. Изпълнете се с радост и ще помогнете на света да бъде по-щастлив. Представете си колко е хубава и чиста, просперираща страната ни, вижте, че това вече е реализирано и с това ще дадете неоценим реален тласък към сбъдването на това пожелание. Докато си пиете кафето, дискутирайте нещата, за които говорим. Вярата, с която коментирате, е мощен двигател на промяната. Така енергията, която излъчвате, ще бъде многократно умножена. За да постигнете още по-силно въздействие, правете медитации, като визуализирате просперитет в личен, национален и световен мащаб. Най-голям ефект на въздействие ще получите, ако се обедините в групи от съмишленици, които разбират своето място в промяната на света. Тогава дискусиите ви ще носят още по-силна енергия. Ако се хванете за ръце – дясна отгоре, лява отдолу – вашата медитация ще въздейства още по-силно. Един от групата подава текст, а останалите визуализират, за да се получи синхрон. Би могло такъв текст да бъде предварително записан и да звучи едновременно със звуковата медитация Етосът. Това ще засили още повече ефекта от вашата работа. Да, това е работа, огромна работа, по-значима от всичко, което сте правили до сега. Всичко, което сте постигнали до сега в кариерата, строителството, създаването на удобства, общественото положение, е незначително на фона на това, което трябва да извършим с вас сега. Защото сега за пръв път ни е дадена възможност радикално да променим света. И то не като създаваме кули и трупаме богатства, а с едно минимално усилие на мисълта. Нашата мисъл в момента е нашият основен градивен материал.

Знайте, че когато работите в групи, излъчвате мощна енергия, която се записва в Акашовите полета и създава програма за сбъдване. Отразява се от Космоса тази наша енергия и се завръща при нас многократно умножена и залива цялата планета. По този простичък начин ние творим чудеса. Дори само като четете тази книга, вие вече излъчвате такава енергия и ставате част от факторите, които променят бъдещето на планетата. Така вие създавате необходимата критична маса, която ще донесе радикалните промени.

Представете си една везна. От едната страна стоят хората с остарели представи за света, хората с триизмерно мислене, тези, които вярват, че нищо не се е променило и че нищо не може да се промени. От другата страна на везната заставаме ние, изпълнените с вяра и радост, всички хора с добри сърца. С всеки ден преминават хора от страната на злото към страната на доброто. Особеното на Работниците от нашата страна е усещането за лекота. Нали ви се случва често да кажете, че ви се иска да хвръкнете. Това значи, че е намалена вашата плътност. Уж сме си ние във физически план, но, всъщност вече сме олекотени същества от четвърта и дори пета плътност. Това значи, че нашето съзнание е в по-високо измерение. Когато преминем в състояние на средна плътност 4.99 нашите олекотени тела лесно ще преминат към възнесение. За разлика от тежките тела на тези, които продължават да живеят в омраза и завист, изпълнени с недоволство и страдание. Ето, това е нашата работа – да помагаме на тези наши братя, човешки създания като нас – да преминат от другата страна на везната и да заживеят в радост. Защото ние сме част от едно тяло. Здравето на това тяло зависи от здравето на всяка негова клетка.

Ето, това са процесите, които текат в момента. Бог вижда колко е тревожно състоянието на нещата и затова сега ни даде възможност да спасим планетата. Той отмени унищожението на човечеството, защото повярва, че ние имаме сили сами да променим света към добро. Точно това правим с вас сега – изпълняваме Божествената повеля, лекуваме болното човешко тяло. Това лечение основно ще продължи до около 2030 година. Тези, които са разбрали урока, ако пожелаят, ще се възнесат заедно с физическите си тела. Тези, които са приели, че имат нужда от още уроци и не са готови да живеят в свят от четвърто и пето измерение, ще продължат в трето измерни светове. Душите, които ще отидат там, сами са избрали такъв път на развитие.

Сигурно се питате защо толкова голяма част от човечеството не може да осъзнае необходимостта да премине на по-високо ниво на духовно развитие. Земята е един своеобразен изправителен дом за изостанали души. Някои от тях са отхвърлени от световете, в които са живели като предатели и изменници и сега никой не иска да ги приеме. Други са емигранти от различни съзвездия, принудени да дойдат тук, заради водени междузвездни войни. Трети са просто млади души, които не искат да учат уроците си и затова сега ще продължат в свят, който да им даде нужната опитност.

Така, постепенно душите, които са разбрали земните си уроци, ще натежат на везната към страната на доброто и ще се получи нужната критична маса за нашето възнесение. Това вероятно ще бъде по-малката част от населението на Земята, но това е начинът, по който „ще се отдели житото от плявата“ и човечеството ще навлезе в своя Златен век.

На този фон нашата основна задача е да работим за спасението на колкото се може повече души. Повярвайте, много от тях сами не знаят колко малко е нужно за да преминат от добрата страна на везната. Сега, докато четете тези редове, вие си мислите: „Ето, този наш приятел е направил много за осъзнаването ни – пише книга, води група за медитации, провежда беседи. Това са все значими неща. Той е вече готов. А ние се лутаме, още не сме наясно с това, което се случва. Имаме само една плаха надежда, че всичко върви към добро. Носим добри сърца, но това е толкова малко и незначително“. Мислите така, защото още не съзнавате какъв огромен потенциал за промени носите, само защото чувствате добротата в сърцата си. Не сте уверени, защото не можете все още да приемете, че любовта, която ви изпълва, ви приближава до Бог повече от всичките други действия. Щом носите любов, вие сте готови.

Преди няколко месеца, през зимата, слязох отново да нахраня гълъбите. Имаше сняг, но времето беше слънчево и приветливо. Стоях прав и хвърлях зрънца на моите гладни приятели. Те радостно кацаха по раменете и вземаха храна от шепите ми. Тогава до мен се приближи възрастен човек. Той целият сияеше от щастие. Сподели, че е на 75 години, но никога не е виждал такова „чудо“. Поставих и в неговата ръка храна, а гълъбите веднага разпознаха добрия човек и съвсем доверчиво започнаха да вземат зрънца от шепата му. Храната се свърши, но нашите приятели продължаваха да летят около нас и да кацат по ръцете и раменете ни. Изведнъж този свят човек се наведе и целуна ръката ми. Бях разтърсен и не знаех как да реагирам. Той продължаваше да държи ръката ми и несръчно да говори за любовта, която го изпълва. Сподели, че изживява един от най-щастливите мигове в живота си и ще го запомни завинаги. Продължаваше да целува ръцете ми, изпълнен с благодарност за този съвършен миг на щастие, който изживяваше в момента. Минувачите гледаха с недоумение тази странна гледка, а ние не забелязвахме нищо, потопени в този миг, изпълнен с безусловна любов.

Този човек никога не беше чел духовна литература и нямаше никаква представа, че в момента се извършва някакъв Преход. Но той цял живот бе носил дълбоко скътана любов в сърцето си. Вероятно не се е осмелявал да я сподели с никого. Та нали ще му се смеят, ако признае, че носи още сърцето на дете... И ето, изведнъж той срещна друго човешко същество, изпълнено със същата тази детинска любов и тогава, спотайваното толкова дълго чувство, се взриви и го изпълни с неизживяван до сега възторг. Точно това изживяване бе онова малко побутване, от което имаше нужда тази чиста душа, за да премине от другата страна на везната. Точно това изживяване е квантовият скок в съзнанието, за който толкова много говорим. Всички ние носим в сърцата си потенциала на тази велика промяна. Остава да си повярваме, че не някой друг, а ние сме тези, които създават Новия свят, които пишат новата история на човечеството.

Приказка за Любовта и Светлината - Част 6

  • 0 Comments
По-нови публикации По-стари публикации Начална страница

Последвайте ни:

  • facebook
  • twitter
  • youtube

Популярни през последните 30 дни

  • Етерната Мрежа на Архонтите
    След успешното отваряне на портала на 21 декември, етерната мрежа на Архонтите е основен фактор за забавяне на Събитието. Ако Събитието беше...
  • Мисъл за Деня - 6 януари 2013 г.
    Мисъл за деня - 06.01.2012 г. Бог не мяза на човек, Той не е като нас – Той е Същество, за Когото няма противоречие. От най-лошите работи ...
  • Нощта срещу Водици - Водокръщи (Богоявление) - 5-ти срещу 6-ти януари
    Настъпва нощта срещу ВОДИЦИ или ВОДОКРЪЩИ (Богоявление), една от най-магичните нощи на годината. Този голям български празник води началото...
  • 10 Освобождавания - Архангел Михаил
    Архангел Михаил. ДЕСЕТТЕ ОСВОБОЖДАВАНИЯ (Рона Хърман. На крилете на светлината) 1. Освобождавам се от всякакви очаквания за моето духовно...
  • Най-добрият Коледен подарък: Намирайки Благословения в Предизвикателствата
    от Емануел Дагър “Няма такова нещо като проблем без подарък за теб в ръцете” ~ Ричарт Бач Наскоро започнах да обмислям път в моя жив...
  • 5 начина за Ликвидиране на Кармата - Петър Дънов
    Според метафизиката много от нещата, които ни се случват в този живот са продукт на лоша или добра карма, натрупана в това или минало пр...
  • Седмично послание на Хиларион 4 - 11 януари 2015г.
    Възлюбени, Пътят пред вас има процъфтяващ потенциал и възможности. Онези от вас, които упорито работеха като начинаещи по пътя на Свет...
  • Мисъл за Деня - 3 януари 2013 г.
    Мисъл за деня - 03.01.2012 г. Земята, като се върти около Слънцето, му пее една песен. Светът само чрез музика ще се оправи. Музика...
  • СВЕТЪТ СЛЕД КВАНТОВИЯ ПРЕХОД
    Все още помним очакванията за 2012 година – страх, неизвестност, очаквания за катаклизми, които ни плашеха… Прехода се състоя, но не там, к...
  • Аз Съм
    Аз Съм Светлина, Аз Съм Безкраен, Аз Съм Канал, Аз Съм Еуфория, Аз Съм Вибрация, Аз Съм Вечен, Аз Съм Единен, Аз Съм Резонанс, Аз Съм Г...

instagram

Етикети

Беинса Дуно Петър Дънов Светлина Възнесение Мисли за Всеки Ден Енергия Седемте Свещени Седмици Вибрации Медитация ДНК Елеазар Хараш ВЕЛИКИЯТ ПРЕХОД – 2012 Трансформация Висш Аз Мъдрост Безусловна Любов България Свобода Благодарност Новата Епоха Квантов Преход Намерение Състрадание Дух Карма Бог Божествена Любов 21.12.2012 Дишането Приказка за Любовта и Светлината Уроците на Творението Космология Просветление Трансмутация Христово Съзнание Кундалини Портали Прана Атлантида Висша Реалност Епифизната Жлеза Интуиция Аура Сродни Души Айкидо Вътрешната Земя Житен Режим Сакрална Геометрия Суфизъм Акаша Самосъзнание 11:11 Богинята Божествено Съзнание Веганство Вегетарианство Гаутама Буда Богомилите Божествен План Богоявление Божествена Енергия
♥ МЪДРИЯ ще последва САМОСЪЗНАНИЕТО - за да се СЕБЕПОЗНАЕ ♥

Следвай ни по Имейл

Любов и Светлина ThemeXpose | COPYRIGHT © 2020 Самосъзнание.com

Back to top