Л-я: Сай Баба
Ид. Сай Баба
Л-я: Шри Ауробиндо
Ид. Шри Ауробиндо
Л-я: Чистият смях
Ид. Чудният смях


Всеки истински търсач придобива в своя път непоколебима настойчивост. Значи, това е мярка, много хубаво, много точно казана. Всеки истински търсач придобива в своя път, по това се разбира, непоколебима настойчивост.
Проповядвай само това, което сам следваш.
Учеността не избавя човека от нисши навици.
Учеността не дава мъдрост и съвършенство.
Работата е богослужение.
Търсещият Бога не жадува за богатство.
Не губете свободното си време за празни разговори.
Не можеш да получиш милост от Бога по лъжлив път.
За да привлечеш вниманието на Господа, трябва да бъдеш вътрешно чист човек.
Не се отчайвайте, ако Бог временно не ви дава Своята милост, даже ако вие много се нуждаете от нея.
Не позволявай на света да живее в тебе.
Книгите могат както да трансформират, така и да деформират човека.
Въведи Бог в сърцето си.
Бракът, това е упражнение за контролиране на чувствата.
С гимнастика, йога и аскетизъм не можеш да привлечеш милостта Божия. Тази милост може да се придобие само чрез безкористна, непоколебима и преодоляваща всичките препятствия любов.
Да имаш истинска скръб по Бога, това помага да спечелиш Неговата милост.
Милостта на Бога никога не зависи от това, дали го възхваляваш или не. Става въпрос, че тази милост – с голяма чистота, с голяма любов и – Бог вече не може, Той няма избор, казва Майстер Екхарт, ако имаш такава любов, Бог няма избор, Той вече става твой. Въпросът е да стигнеш до там, така да Го направиш свой.
Велика е връзката с Бога, основана само на неизменна любов.
Ако една работа е посветена на Бога, Сам Той я ръководи и Той се грижи за нея.
Не мислете, че резултатите от вашата работа зависят от вас. Бог ви е дал тази работа и Той я извършва чрез вас, а резултатите са по Неговата воля.
Себепознанието е осъзнаване на своето Божествено начало, това е предаване на себе си на Бога. Това предаване е осъзнаване, че всичко е Той. Всичко е Той! Когато се е предал на Бога, в човека се появява допълнителна енергия, двойна енергия, за да служи.
Вашата преданост трябва да бъде призната за истинска единствено от Самия Бог. Никакви хора, никакви същества – Той трябва да признае и тогава тя е истинска.
Ако човек не може да осмисли пътя си, той е по-глупав и от маймуна. Така казва Сай Баба.
Смисълът на живота е да познаеш Бога и да се слееш с Него. Всички други постижения тъмнеят.
Богатство означава единствено духовна Мъдрост.
Ако искаш да изучаваш природата на Духа, трябва да практикуваш Истината.
Този, който си строи живота според стремежите на ума, неизбежно попада в беда.
Целта на всички деяния, в които сте въвлечени – и приятни, и неприятни, - тази цел е очистване на ума.
Възможността за служене е дар от Бога.
Ако имаш увереност в себе си, ще се справиш с всяка задача.
Смирението е признак на истинското образование.
Не се огорчавай, че нямаш кола – бъди доволен, че имаш крака.
Не викай, че те е ухапало куче – бъди доволен, че не те е ухапала змия.
Правилната работа и правилното поведение – това е влог в банката на Бога.


Образованието трябва да се образова.
Само който е покорил своя ум, може да стане предан на Бога. Само тогава може да получи позволение. Иначе може да иска колкото си иска да е предан – трябва да е овладял ума си.
Предаността не е поза, нито желание – тя изисква велик самоконтрол.
Когато Любовта е разрушила егото, имаш право на преданост към Бога.
Човек, който много силно се стреми към Бога, но не се владее, той полудява.
Който иска да узрее и да стане предан, трябва да избягва и привързаност, и антипатия.
Първият признак на духовен живот е непривързаността.
Молитвата на чистото сърце е по-могъща и от най-страшното въоръжение.
Само когато човек придобие истинско знание, може да получи свободата. Иначе тя е въображаема.
Непрестанното вътрешно самоочистване е най-мощната духовна практика.
Мъдрецът е Брахман. Т.е. мъдрецът никога не е човек, мъдрецът е Дух.
Няма такъв миг, в който Бог да не участва.
Бог е Невидим и Неизвестен. Вие нали не виждате корените на дървото, но те са там и трябва да ги поливате.
Той е причина за това, че някои учени Го отричат. Сам Той иска да Го отричат, това е Негова идея.
Който не вижда Бога навсякъде, напусто разсъждава за Него.
Всяка деятелност в света се направлява от Бога и хората вършат тази деятелност за Него, независимо дали знаят или не знаят. Дори и когато изпусне човек неправилна дума, действа Скритостта – има кой да се учи от нея и кой да пада.
Лишените от смирение никога не могат да познаят Истината.
Покоят е дисциплина на порядъчният живот. Покоят – това е медът на Любовта.
Всичките ви знания и постижения са безполезни без Истинността.
Заблужденията никога не дават покой.
Бог всякога вижда, чува и знае какво правим до най-малките подробности.
Не допускай близо до себе си това, което те отдалечава от Бога.
Чистотата е по-важна от медитацията. В неделя стана въпрос и в София – каквото и да практикуваш, медитацията е една игра, едно заблуждение без чистотата. Практикувай непрестанно самоочистване, ако искаш някога, няма значение дали след хиляди години, ще се домогнеш до истинска медитация. Познавам много хора, които медитират и оглупяват, както и да е. Исках да ви кажа накратко: чистотата е по-важна от медитацията, медитацията оставете настрана.
Когато болката стане непоносима, продължавай да обичаш Бога.


Първо някои неща за него: същество с много силно търсене на Истината, с особен стремеж и голямо постоянство. И така, той е станал човек, който е дочакал часа на тайната, часа на посвещението.
В началото е бил писател, мислител, поет, йога, философ, много езици е знаел, включително революционер. Дори влязъл в политиката за известно време, която после неочаквано за своите близки хора напуска. Владеел е много езици, както казах, но когато се случи среща с Истината, всичко това става на прах, изчезва.
Ауробиндо, това е една много красива душа, която е успяла да привлече Бога и да получи посвещение. Той разбрал, че главният въпрос в края на краищата е един-единствен: чистотата. Съумял да пита Бога правилно (чистият пита правилно).
Истинският въпрос е умение на душата. Това е въпрос, който знае как да отиде при Брахман – Пречистата Древна Светлина – и затова той е получил отговор, който е повече от отговор. Това означава, че Ауробиндо е успял да отключи своя път към Бога – тайния си, чистия вътрешен път, където изчезват въпросите.
Той осъзнал и още нещо много важно: че вдъхновението не зависи от условията, защото вдъхновението – това си ти; няма значение какви са условията, вдъхновението – това си ти. Ти решаваш да си вдъхновен, а не чакаш някакви специални благоприятни условия. Много просто, ще има много да чакаш.
Книгите му са около 35 тома. И така, някои неща от мъдростта му:
В човека има две сили – знание и Мъдрост. Знанието е развалената част от Истината, а Мъдростта е тази, която прониква и прозира в Духа, в Окото на Божественото видение.
Ако Бог ме порази с човешка ръка, аз какво трябва да му кажа? – О, Господи, прощавам Ти тази дързост!? Казва: Бог диша във всяка точка на този свят. Когато Бог ме поразява, Той ми принася благо. Това е закон, ще го повторя: Когато Бог ме поразява, Той ми принася благо. Какво следва да Му кажа? – О, Всемогъщий, прощавам Ти злото и жестокостта, но повече не прави така. Така ли трябва да говоря на Бога? Когато изнемогвам в нещастие, аз наричам например това зло и изпитвам разочарование, но тогава аз събуждам в себе си вечния глупак. Когато аз виждам как страдат другите, аз чувствам себе си нещастен, но Мъдростта, която не ми принадлежи, тя вижда че се извършва благо и Тя го благославя.
Един престъпник, който го водили към неговата голгота, казал: - Ето, по Божията милост идвам тука, при собственото си наказание. По Божията милост, ето осъзнаване.
Господ е Велик и жесток Мъчител, защото ни обича и иска да се върнем към Него.
Истинско значение имат само тези събития, които никога не са се случили. Тези, които са се случили и които са влезли в историята, те са наистина бедна история. В сравнения с тези събития всички исторически събития са мъгливи и незначителни.
Ако Бог ми е определил място в ада, аз не разбирам защо трябва да се стремя към небесата, нима Той не знае по-добре? Той по-добре знае от мен кое е нужно за моето благополучие.
Ако Бог ме води към небето, и даже Той с другата Си ръка да се опитва да ме задържи в ада, аз съм длъжен да се стремя нагоре.


Логиката е опасен враг на Истината, защото тя не вижда своите заблуждения и своето несъвършенство.
Когато аз с удоволствие завърших четенето на една много скучна книга, аз видях и в скуката нещо съвършено (и там го има, просто трябва да го видиш). Аз видях нещо съвършено и в скуката, защото удържах победа над своя ум. Умът може да намрази скуката, но за Духа това е едно забавление, едно преодоляване.
Тигърът действа съгласно своята природа, той не знае нищо друго и затова той е Божествен и няма в него зло. Ако тигърът само за миг се усъмни в себе си и в своята сила, той веднага ще стане престъпник. Наистина тигърът, както Бодхидкарма го нарича „движеща смърт“, там Бог развива качества Свои Си, за бъдещето на този тигър. Той не е роден да бъде агне и когато осъждаме, ние отново се отдалечаваме далече от Истината и дори от своя път.
Бог е велик, говори мохамеданинът, и наистина Бог е толкова велик, че може да Си позволи слабост всеки път, когато има необходимост от нея. Понеже Бог е велик и непобедим, Той може да се крие и да покаже слабост.
Бог е самата Мъдрост, но Той си е оставил в скритост и право на глупост. С тази глупост Той също поучава. Както знаете при Настрадин Ходжа, понякога самият Настрадин избира да постъпва глупаво, той дава място на Истината, влиза в глупостта, за да може тя да расте. Така и той израства.
Можеш ли да видиш Бога в часовете си на мъчение, тогава ти ще се докоснеш до най-високото познание. Не страдание – мъчение, там Бог те обича и иска да направиш скок в развитието.
Не си мисли, че Бог е само Любов.
Най-голямата сила се ражда от най-голямата трудност. Т.е. когато ви дойде трудност, ако се мобилизирате, вие ще изтръгнете от нея сила.
Когато отидем отвъд насладите, тогава ще имаме блаженство.
Ставам онова, което виждам в себе си.
Чувството за хумор е солта на живота. Без това чувство, светът и човекът щяха да излязат от равновесие и да отидат по дяволите.
Бог, Който не знае да се смее, не би създал този изпълнен с хумор свят.
Всичко е Негова игра, страховита или прекрасна – това е Негова игра.


Първо ще ви разкажа единадесет шеги. Те си имат тайни и дълбоки поуки, няма да ги коментирам, ще ги изнеса.
Гарабед се връща от война и разказва на Киркор: - Вървим ние в пустинята, сто души арменци, тежко въоръжени. По едно време от един храст излиза един негър с голям нож, а ние, олеле-мале, сто души самички, без никакво подкрепление! (Както виждате, Бог може от едно малко нещо, от малкия страх може да порази цяла армия даже, и т.н.)
Вторият случай, стюардеса успокоява възрастна жена в самолета: - Не се тревожете, госпожо, досега не е е имало случай, самолет да не се върне на земята. (Тука имаме един пилот, той знае – винаги на земята.)
Трето, борец се разхожда по брега на реката с дъщеря си. Видяли един художник, който рисувал пейзаж. Като отминали, борецът много поучително казал на дъщеря си: - Видя ли, колко много се мъчи, като си няма фотоапарат?!
Четвърто, крадец влязъл в бостан в тъмна и бурна нощ. Светнала светкавица, той видял най-голямата диня и я откъснал. И после казал: - Сега, Боже, светни ми и за един пъпеш! (Значи, дори и крадецът знае нещичко.)
Петият случай, прословут стиснат шотландец купува на жена си ветрило за подарък. – Мила, виж какво съм ти взел! Тя му казала трогната: - О, мили, много ти благодаря! – Скъпа, да не забравиш да прочетеш как се ползва, за да трае по-дълго и да можеш с години да го ползваш: дръж ветрилото неподвижно и си върти главата!
Шести случай, в автобуса баба подава левче на пияница, да й купи билетче. Пияницата подава левчето на някакъв чичко в синя униформа и иска билетче. Чичкото казва: - Аз не съм контрольор, аз съм капитан! Пияницата се връща при бабата и казва: - Бабо, ситуацията много се усложни, намираме се на кораб!
Седмо, пътник в пустинята среща бедуин и го пита: - Кажи ми, приятелю, накъде да вървя до най-близкия град? Бедуинът казал: - Няма проблем, ще вървиш направо пет седмици и после надясно. (За него пет седмици са разходка, но мерките са различни.)
Осмият случай, мъж отива в гората за дърва, горският го хваща и го пита: - Накъде с тия дърва, бе? – Ами за зайците ми. – Че зайците ядат ли дърва, бе? – Ами ако не ги ядат, ще ги изгоря!
Пикасо, знаете, велик художник, пристигнал в Лондон, на гарата му открадват часовника и куфара. Полицаят пита: - Подозираш ли някого? – Да, този, който ми помогна за куфара. – Можеш ли да го нарисуваш? – Мога, и по тази рисунка ще го хванем! И той го нарисувал. На основата на неговата рисунка арестували: трима старци, две бабички, три автобуса, един шкаф и едно куче. (Както виждате, голям художник и голямо рисуване).
Следващият случай, разговор между двама луди: - Какво правиш с това въже? Казал: - Търся края му. – Не го търси, то няма край, аз го отрязах.
Единадесетият случай, по време на комунизма в едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време (да видите какво се казва трудолюбие). Станал шефът и казал: - Понеделник няма да работим, защото е след почивка, всички ще сме изморени. Във вторник също ще се настройваме и няма да работим. Сряда – работен ден. Четвъртък ще сме изморени от сряда, петък няма да се работи, ще мислим за почивка, събота и неделя – почивни дни. Става един работник от залата и казва: - Ама шефе, всяка сряда ли ще работим?



36 кратки шеги-некролози, преди бях ви казал някои неща, сега други. Надгробни надписи:
Не знам дали ще имам желание да се върна обратно.
Тук почива една победа на природата над медицината.
Все още чакам резултатите от изследванията, за да разбера дали съм умрял.
Мъките ми не са свършили, жена ми всеки ден идва да ми разказва как е минал деня й.
Приемам съболезнования само ако са искрени.
Бих предпочел вие да сте на моето място.
Трябваше да умра, за да видя името си издълбано със златни букви.
Кой ще ми докаже, че съм умрял?
На седмото небе съм. (Разбира се, под въпрос е, но може човекът и да е на седмото небе).
Вече нямам тежест.
Забранявам да се плаче на гроба ми, дори и от радост.
От семейството ми – с голяма признателност за преждевременното оттегляне.
Вече съм само една снимка. (Както виждате, хората щом могат да се шегуват с тези неща, значи има нещо духовно и в тези хора).
Отвъдното не ме грее.
Върнах се в каменната ера.
Край на тегобите, край на рожденни дни, годишнини, празници и погребения.
Бог ми даде живот, Бог ми отне живота. Боже мой, докога ще ме разиграваш?!
До моите скъпи наследници: - Не забравяйте, че ако възкръсна, ще си взема всичко обратно.
Сънувам приказка безкрай.
Вечно ще скърбя за себе си.
Нямам какво повече да добавя.
Върнах се към корените си.
Като си помисля за отлежалите вина, дето ги скрих под дюшемето, че ще се вкиснат, ми се иска да се върна, но май друг ще ги пие. Но поне да е за мое здраве!
Това е първата ми успешна диета за отслабване.
Няма вече години, няма вече сезони, няма вече седмици, няма вече дни – няма ме и мене.
Нямам търпение да видя тука пак всичките си приятели.
Не можете да си представите, какво удоволствие е да не ти досажда вече никой по телефона.
Не е нужно да казвам, че всичко между нас е свършено. (Става въпрос за раздяла).
Поне няма да ставам свидетел на края на света.
Не разчитайте вече на мене да ви разведрявам настроението.
Не завиждайте, мраморът за плочата го купих на кредит.
Ако завиждате на положението ми, готов съм да го разменя в удобно за вас време.
Най-сетне се отървах от жена ми.
Не съм тук по собствена воля.
Реших да прекратя всякаква ненужна дейност.
Боях се за утрешния ден, но сега съм спокоен.
Следваща лекция на 2 април.

Л-я: Богомилите.
Ид. За злото.
Л-я: Поп Богомил
Ид: За Сатана.
Л-я: Боян Магът.
Ид. За кладата.



Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават, остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света.
Богомилите, както и толтеките са постигнали правилното пътешествие в неведомото, правилното завръщане. Тайната за завръщането в неведомото е чисто проникване, нарича се чисто проникване в смъртта и тя вече не може да улавя човека и да го заключва.
Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.
Смъртта се пронизва само с чиста духовна любов, която отваря прохода към Бога и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.
Богомилите осъзнали, че с чиста духовна любов те преминават от смърт в живот и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.
Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.
Богомилството учи човека на постижението на Бога, постижението на Бога в смисъл постижението на духовния свят. Разбира се, има още много степени. Богомилството е една велика преданост, а преданността е правилният път на енергията да се движи. Духовността не е религия, тя е истински път на любовта към Бога.
Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората, но тази Любов се срещна със стария и голям застой, и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог като Велика Любов искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, Самия Бог не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.
Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание, и видях и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници, и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.
Богомилското християнство е било едно чисто учение, чисто учение за Бога, но падналото християнство не го прие. То е здраво свързано с Дървото за познаване на доброто и злото, здрава връзка със смъртта и с преражданията, здрава връзка със застоя. Ще обясня: когато си духовен и си отидеш от този свят, ти взимаш със себе си духовността и тя става твоята вечност. Но когато си умствен, това е падение, ти отиваш в астралната змия. Това означава, че те очакват нескончаеми страдания и прераждания, очакват те участи, съдби и заблуди. Те продължават и там, и после отново на земята.


Симеон Антипа, един от най-великите богомили, казва:
Злото е създадено от Любовта, от Великата Милост Божия. Злото е създадено, за да се вкореним в Любовта, такава е идеята на Бога – за да се вкореним в Любовта. Определено е всяка душа да бъде пленена от злото и след време да се изплъзне от злото.
Злото е сила, която излиза открито от Бога, за да учи хората. Злото произлиза от една Велика и скрита справедливост. То е поучаващата ръка на Бога. Когато злото (в случая важи и за тероризма, ако трябва после ще ви кажа нещо, това, което казах и в Бургас) е започнало да действа, то е защото Бог му е дал Своето съгласие, тогава то действа и разибра се, никой не може да го предвиди, всички закъсняват.
Бог и злото са два противопоставени извора, две ръце на Самия скрит Бог, две сили за развитието на душите. Една от главните задачи на богомилите е била вътрешно преодоляване на злото в себе си. Бог не може да включи в своето творение същества, които правят и най-малкото зло и затова всички тези същества са изпратени на Земята да се научат.
Това тайнствено зло не е едно и също със Сатана. Сатана само черпи силите си от него. В миналото на това зло е била дадена власт и то е покварило, според богомилите, четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. И затова сега в този свят няма обетована земя, чиста земя, няма жива вода, няма пречист въздух и няма свещен огън – те идват от друго място, трябва да ги открием отвътре.
Тези, които обичат това зло са тези, които обичат изкушенията, защото изкушенията ги вкарват в особен сън и успокоение, и така те стават смесени в себе си, и затова те обичат и доброто, и злото. Но с това те не обичат истински себе си и затова те се погубват.
Злото умее да обича удоволствията, които се превръщат в негови собствени страдания. То първо обича удоволствията, а после се чуди защо страда. Злото може само да се подновява, но то не може да се усъвършенства. По своя си път злото не може да стане любов и затова то ще се самоунищожи.
Злото е възникнало в резултат на разкол, който е бил допуснат вътре в самото Божество и тогава Бог му казал: - Добре тогава, съществувай – казва Боян, – но нереално. И то съществува, но няма цялата реалност в себе си – нереално.


Казва: Вярвай в Безкрайния Бог, а не в мъртвата църква. Църквата е падение от духовния свят в религиозния. Падението на църквата е в това, че тя не се е подчинила на Бога и затова е влязла в ръцете на дявола.
Бог е позволил на дявола да завладее църквата, за да може тя някога да изстрада отделянето си от Бога, така казва поп Богомил. И казва: Целият този свещен строй (става въпрос за йерархиите в църквата) е една голяма измислица. Човекът трябва да наблегне на прякото си и чисто отношение към Бога. Всеки човек е длъжен да устрои сам своите отношения с Бога. Ние не се нуждаем от църкви, идоли, статуи, икони и позлатени свещници, нито от сребро и жалки дълги одеяния. Ние се нуждаем от неизменна любов към Бога.
Отношенията с Бога са лично и свободно дело. Никой не може да устрои на друг човек отношенията му с Бога. И казва поп Богомил: Не е ли странно, когато свещеният дявол кади с тамян и аромати, и иска да изпъди дявола?! А ако свещеникът беше ангел, щеше ли да му трябва тамян?
Религията не е любов, религията е една упорита, огромна суета. Религията е лицемерна, а Любовта е съкровена. Любовта е изпълнителката на Божието дело. Нито свещеникът, нито християнинът говорят езика на Бога, защото този светъл език не е съставен от думи, а от Божието присъствие. И видях, че в църквата израства дявола, а не нашия Бог и разбрах, че който вярва в църквата, вярва в слепотата. В църквата и олтарът е заблуждение, защото не олтарът е олтар, а чистото сърце е олтар. А който няма това сърце, къде е тогава олтарът му? Той няма олтар!
Защо църквата е слязла в религията? Отговаря: Защото не се чувства добре в Бога. Дяволът прави само това зло, което му е позволено – казва поп Богомил. Но църквата прави и това зло, което е непозволено. Значи, както виждате, дяволът се съобразява с Бога и каквото му каже Бог; оттатък няма съобразяване.
Щом търсиш спасението, знай: когато Бог се всели в тебе, ти ще бъдеш спасен. Да те ръководи църквата, това означава Бог да те е изоставил. Няма тайнство в църквата, тайнството е в Любовта и в истинското развитие.
Що е кръст? – Душа, разпъната върху тялото, това е кръстът. Щом тук си с Бога, и в отвъдния свят ще бъдеш с Бога.
Истинският човек си създава път извън църквата и света. Той сам си е направление към Бога. Ти можеш само да споделяш вярата си с другите, но да налагаш вярата си на другите, това означава да убиваш вярата. Вярата само можеш да я споделиш, но не можеш да я налагаш.
Никакви ритуали не могат да заменят любовта към Бога. Тука само се сещам и ще ви кажа, че много хора смятат, че с добротата могат да угодят на Бога. Само ще кажа: добротата никога не може да замени Любовта, никога!
Туй причастие е другата измислица и църковна заблуда. Та нима този външен хляб и това безумно вино са части от пречистото, несътворено тяло на Христос? И казва: О, колко е невежа църквата! Църквата се храни и досега с външния мъртъв хляб, с външното мъртво разбиране за нещата.
Всеки, който вярва, че има само един Бог, той всякога е неспособен и на най-малкото зло.
Поп Богомил беше същество на Любовта и настойчивостта. Чрез него, чрез Боян и богомилите Бог искаше да подаде ръка на църквата, която не разбра подадената ръка.
Църквата изпита най-големия си страх от устремените богомили в Истината. За да не се изобличи тяхното мъртво лъжеучение, от там беше големият страх и голямото горене на всичко богомилско.


На Сатанаил му е било отнето „ил“ – Божествената частица и той станал Сатана. След отнемането на „ил“ той вече нямал същност, значи, отпаднал от кръга на тайните Божествени служители. Тези отмахнати букви са оттеглили тайните си сили и той бил видоизменен. Без „ил“ Сатана нямал вече начало, нямал основа и станал участник в един друг и особен замисъл.
След видоизменението Сатана започнал да обича и да увековечава губителното и отрицателното в живота, такава станала и неговата странна мисия. Това било мисия срещу всички тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Велика Любов.
Сатана не е началото на злото, той само му е станал инструмент. Началото на злото е дълбоко скрито в Небитието. Това сатанинско зло не е Абсолютно Зло, това е зло, което самият Сатана не познава и понеже не го познава, не можел да му се противопостави, защото той идва, според Симеон Антипа, от много скрито, дълбоко място.
Спасението е отдръпване от илюзиите на сатанинския свят. Според симеон Антипа „Сатана“ означава преобърната сила, противодействаща сила, проверяваща сила. Това означава неговото име – Проверяваща сила – а не враг. Той е само преграда, но този, който съумее да съживи истинската си любов към Бога, той преодолява преградата и става несътворен, става духовен, става нетленен.
Поп Богомил казва: Църквата е жертва на тленността, на мъртвостта и само любовта към Бога може да ни направи нетленни. Ако останеш тленен, останал си заблуден.
Църквата е религия на смъртта, а свободата, която се дава в църквата, тя е свобода на неверието. Тази свобода в църквата е също тленна свобода.
Сатана прониква навсякъде, където има нечиста духовност. Това е умствената духовност. Тя е лицемерна, изменчива. Защо? Казва поп Богомил: Защото няма душа.
Според богомилските мъдреци, змията е успяла да проникне дори и в Моисей, и когато тя се промъкнала, той допуснал гняв, който се превърнал в престъпление, и което Моисей трябвало много дълго време да изкупва. Както знаете случая, той прави едно убийство и после се самонаказва 40 години и изкупва.
Гневът, според богомилите, е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението.


Да се жертваш за църквата е ужасно падение. Истинската жертва е пряка жертва за Бога. Бог оживява в тебе само когато си се пожертвал единствено за Него.
Казва: Демоничният мрак съсича човека, тъмнината го пие, но който е познал Словото, пали огньове и тайни.
Любовта е висшия Божествен лъч в Истината, в истинската история на човека.
Любовта дарява на човека Истината за неговото развитие. Тя му позволява развитие.
Всеки, който се е отрекъл от Истината, той в миналото е презирал истинското знание и така е станал една странна, черна душа. И винаги има кой да ръководи чернодушието.
И казва: Истинското свято Слово принадлежи на древния народ и то всякога ще бъде опазено, и всякога ще се възражда от пепелта. И Боян казва: Открий в страданието си своята чистота.
Истинският човек никога не угасва. На кладата светът беше победен от Любовта.
Не Сатана е враг на Бога, но човекът и неговото неразбиране. Онзи, който преодолява кладата, е най-чист! Боян казва: Той е избрано семе.
Само Бог е истинският хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие. Ще обясня: хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата, без примеси – чисто духовният. Вярно е, че това е скрит смисъл, но това е чисто духовният смисъл на нещата, това означава тайната на думата „хляб“. И който е разбрал духовния смисъл, той ще бъде наситен с пълнота, наситен от Бога. Обикновеният хляб означава да вървиш по пътя на заблужденията и смъртта. Това е външното разбиране, земното разбиране за нещата. То винаги се плаща много скъпо и прекалено скъпо.
Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб, духовния хляб, духовния смисъл. Този хляб е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат външните неща, заблужденията и илюзиите.
Боян казва: Ако ти не си в Бога, коя църква ще те спаси? Когато Петър предлага престола на Боян, Боян му казва: Не ме е грижа за земно царство. Земното царство е една катастрофа.
На богомилските събирания Боян е казвал: А вие ще можете ли да понесете това, което ви очаква, за славата на Онзи, Който ви очаква в мъчението и над него?
Всички тайнства на църквата са заблуди, само любовта към Бога е истинското тайнство.
Когато Бог заживее във вас, светът ще умре.
Въобще Боян е далече от човешката природа. Той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога-Отец. И Боян казва: Тези, които рекоха, че сме заблудени в ерес, не знаеха, че сме твърди в Божията Истина и те не ни познаха. Те не узнаха, че нашата ерес ни водеше в Царството Божие, а тяхното царство е земята на падението.
Ето и някои от съветите на Боян:
1. Вглеждай се в незменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!
2. Вглеждай се в незабелязаните неща.
3. Открий скалата в себе си, т.е. несъкрушимостта.
4. Трупай сила не в себе си, а в Бога.
5. Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила). Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно, и тя да не разбере за какво става въпрос, това същество.
6. Тайната на живота се познава чрез трудния път.
7. Постоянното търсене е печат. В случая думата „печат“ означава избраност.
8. Дай на хората любовта си, а не помощ. Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко, ако трябва друг път ще се спра.

Без кладата хората си остават жертви на смъртта, остават земни.
Богомилите бяха изгорени, но не бяха победени, не бяха преодолени. Те преодоляха огъня и станаха Синове на Бога.
Кладата е място, където Любовта одухотворява смъртта и я превръща в тайна на истинския живот. Кладата, казва поп Богомил, е светилище, освобождение, но само за духовността. За умствеността тя е ужас и падение. Тук на кладата може да царува само Любовта. Кладата е велико духовно освобождение от съдбата на света, от ограниченията на света.
Кладата е завръщане у Бога, завръщане у дома. Тук на кладата се утвърждава себепознанието, защото само когато изчезнеш в Бога, можеш да познаеш себе си, иначе няма позволение да се познаваш. Когато станеш духовен, имаш право да отидеш на кладата и да видиш тайно насаме Истината, която ще ти даде себепознанието, свободата и безсмъртието. А що е себепознанието? – Разрушение на старите светове. В случая думата „светове“ означава заблуждения.
На кладата, пред лицето на смъртта, богомилите са знаели, че ги очаква тайната на живота, защото им е бил даден гносис, откровение. Да отидеш на кладата е означавало да имаш реална любов, но която все пак е трябвало да бъде изпитана до дъно.
Богомилите отидоха на кладата, за да се върнат в своя Бог. Кладата само потвърди чистота им и те станаха, казва Боян, орли (в случая означава „висини“). Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя дух и вътре в Бога. И те често казвали: Господи, колко е хубава смъртта! И Боян казва: Ако любиш Бога докрай, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си. Значи, ако Го обичаш, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си.


И накрая ще ви кажа това, което казах в Бургас. Обикновено такива по-дълбоки истини ги премълчавам, но наложи се там да направя компромис. Разбира се, не казах най-дълбоката истина, но това, което ще ви кажа, е да ви предпази след време от опасното заблуждение да критикувате тероризма. Тъй като това е Бог в действие, ще ви обясня няколко неща. Разбира се, в Бургас някои хора настръхнаха, но накрая разбраха за какво става въпрос. Няма да отивам докрай, защото е опасно, но все пак ще ви кажа някои опасни истини.
Първо: тероризмът, ислямът атакуват всичко нечисто. Те никога не атакуват чисти и святи хора. Атакуват древния материализъм, всичко нечисто. Защо? Кое е опасното в древния материализъм? Не е най-опасното алчността. Алчността е само път към наистина опасното нещо, наречено „демонизиране“. Алчността е само подготовка и понеже Бог знае, че хората ще загубят своя образ и подобие, човешкият и духовен образ, и Бог е въоръжил тероризма с воини, които са Негови воини. Абсолютно предани, изоставят майка, сестричка, любима, за да станат на парчета за Бога. Те никога не умират за партия, за народ и за семейство – умират единствено за Бога. Наричат ги дяволи, фанатици, но те изтребват дяволите в света, материалистите.
Който осъжда тероризма, в следващо прераждане го очаква двойно невежество, двойна смърт и падение в злото, защото това е страшен и велик Божи замисъл, замисъл на Великата Божия Любов. Ще обясня: понеже изглежда, че терористите разрушават, и някои казват, даже и деца... Сега ще ви обясня как действа Божията Любов и красотата на Бога, Великата Божия Любов, замисъла Му: Той прави на парчета деца, тези деца са препълнени с пресъпления. Той е единственият, който може да ги унищожи и Бог го прави в Своя Велик Замисъл, защото Той може да даде нещо много повече от разрушението, от тяхното унищожение и Той им дава. Те изкупват много голяма част от кармата си и тези многобройни престъпления, и после Бог им дава, в следващо прераждане, шанс да тръгнат към Него. Само Той може да даде нещо по-дълбоко от разрушението.
Такава е скритата истина и по много други въпроси, която не мога да изнасям напълно, но тука си позволявам, за да не осъждате. Защото след време, ако хората навлязат в демонизирането, могат да се изгубят за хиляди и милиони години в тъмната страна на злото. Направих един компромис и в Бургас, и тука, за да ви кажа как изглежда скритата истина, защото това са страшни, предани воини на Бога и затова никой не може да ги победи. Нито руснаци, нито американци – имат камикадзета, но те нямат тази воля и тази... Това са избрани древни духове, рядко предани на Бога, готови на всичко за Него, за да почистят света от нечистотата и неморалието, т.е. липсата на морал, липсата на чистота. И Той чрез тях атакува, защото иначе падението ще бъде огромно, както казах – от алчност към демонизиране. А това може да означава хиляди и милиони години падение.
Не искам да отивам по-нататък, смятам, че и това е нещо, за да знаете нещо от скритото.
Другият път ще продължим – на 4-ти декември, с две особени лекции, чудни – Шри Ауробиндо, Шри Сатия сай Баба. И Ауробиндо, прекрасните му думи, казва: Господи, ако ти не ме поразиш, значи не ме обичаш. И накрая ще има голям смях, чистият смях, над 40 неща и т.н. На 4-ти декември ще бъде последната лекция и после, както знаете, правим почивка и вече чак през април. Това беше за днес.

Л-я: Руски афоризми
Идея: Норвежки съвременни афоризми
Л-я: Турски афоризми
Идея: Български афоризми
Л-я: Арабски афоризми
Идея: Египетски афоризми



Глупакът само в приказките е късметлия.
Не е скъп подаръкът, скъпа е любовта.
Свободен е само онзи, който е овладял себе си.
Малка е причината, но бедата може да стане много голяма.
Не изглеждай, а бъди.
В който ден се къпеш, в този ден не остаряваш.
Който е внимателен, който е бдителен, той е въоръжен.
Бог държи в себе си и топлината, и студа.
Търпението е повече от спасението. Едно изключително важно качество, ученикът трябва да го развива. Защо? Защото то е силата на Любовта.
Надявай се на помощта Божия, но и ти не стой със скръстени ръце.
Седем дявола не могат да направят на човека толкова зло, колкото човек може сам да си причини.
Който не разбира смисъла на думите, той говори срещу себе си.
Камъкът няма корени.
Ако се намери начин, и снегът ще се запали. За всичко има начини, ако се намери точния начин и снегът ще се запали.
Човек загива най-вече от своето слово. Много пъти съм казвал: една малка изпусната дума и тя вече ще те гони; само една, но тя вече ще те гони.
Който се страхува от Бога, той не се страхува от хората.
Хората погиват от излишни думи.
Съдбата те обрича да влачиш само това, което не можеш да възвисиш. Ще повторя: Съдбата те обрича да влачиш само това, което не можеш да възвисиш.
Изоставиш ли Бога, и добрите хора те изоставят.
Човекът ходи, а Бог води.
Бог дълго чака, но строго удря. Ще обясня: има теми и лекции, по които не говоря. Само загатвам нещо, такова е правилото. Преди време не ви казах едни пратурански поговорки, защото са прекалено опасни. Ако се тълкуват, те са чиста светлина, но има неща, които нито трябва да се кажат, нито трябва да се тълкуват. Такова нещо е, което не изнасям и за тайните на атома, не изнасям и лекции за тероризма. Защо? Защото, само накратко мога да ви кажа и от туй ще разберете: тероризмът много хора мислят, че е ислямско проклятие, само че той е Божие проклятие, нищо общо с исляма. Ислямът е само изпълнител и разбирате, че ако се говори в тази област, става опасно. Въобще истината е опасна в този свят, затова по много въпроси се мълчи. Но така или иначе, ако осъждаш каквото и да е в света, включително и тероризма, ти осъждаш Бога, тайната Божия воля и тогава от това по-голямо невежество няма. След време ще се сблъскаш, защото той ръководи всичко. Затова много такива поговорки пратурански не съм ги включил в лекциите, нито ще бъдат издадени, както и такива теми. Искам само нещо да ви загатна, да видите защо по много въпроси не може да се говори. Не са готови хората, а почне ли някой да осъжда Бога, това е не лошо, ами нещо много по-лошо.
Щастието е пробита торба.
Щастието не е надеждно и когато не ти върви, пак всичко е наред. Ще повторя: и когато не ти върви, пак всичко е наред, само трябва да осъзнаеш.
Щастието никога не те води по правия път.
Заради щастието човекът не познава себе си. Както виждате, това са народни поговорки, но народът е стигнал и е разбрал нещо важно – не те води по прав път.
Бог дава път, а дяволът дава примка.
Казват руснаците за някой, който трупал много богатства: Трупал, трупал и купил дявол.
Богат си не с това, което имаш, а с това, на което се радваш.
Бедността е свято дело. Бедността е пълна с находчивост. Бедността учи, а щастието разваля.
Едно нещастие учи повече, отколкото хиляда съвета.
Всички хвалят доброто, но то не хвали всички.
Лошото е по-добро от най-лошото.
Чистата съвест не се страхува от клевети.
Под скромността се крие злато.
Там, където силата се е изхабила, там разум не е достигнал.
Разумният разбира, глупавият слуша.
Със злото навсякъде е тясно.
Има хора, които много виждат, но много малко осмислят.
Многословието не е чисто.
Без истината не е житие, а битие.
Бедата ще те измъчи, но тя ще те научи.
Щом умееш да грешиш, умей и да се оправяш.
Глупавият не се нуждае от мъдри слова.
Хитростта всякога храни падението.
Когато една трудност те разрушава, то е Божие дело, то е Божие наказание.
Който се е оплел в тъмно дело, е осъден от Бога.
Лошата жена е съдба Божия.
Оженил се дяволът за сатаната.
Не родината е най-важна, истината е по-важна.
Пред злата жена Сатана е като младенец непорочен.
Красиво не е онова, което е красиво, а онова, което е любимо.
Главното препятствие за познаването на истината не е лъжата, а подобието на истината.
Злият човек, извършвайки зло дело е по-лош от дявол, защото дяволът се бои от Бога, а злият човек не се бои нито от Бога, нито от дявола.
Ако се яви сила, обстоятелствата се покоряват.
Не вярвай на очите си, ако те са станали зли.


Съветите по култура не създават култура.
Смъртният грях на нашите дни е пустословието.
Бъдещето не се изменя, но ти трябва да се измениш.
Ние сме дошли в този свят да спасим не света, а себе си.
Решавай истинските проблеми, а не измислените.
Истинското добро никога не е гръмогласно.
Не позволявай на другите да крадат твоето време.
Ако ти вярваш в Бога, помисли: а Бог вярва ли в тебе?
Едва разумът е задрямал и дяволът вече е тук.
Всемогъщата кредитна карта е безсилна срещу скуката и самотата.
Когато се срещнат двама празни човека, възниква пълен вакуум.
Понякога най-добрата помощ съвсем не помага. Ето защо се иска различаване.
Не позволявай на другите да приведат в безпорядък твоето уединение.
Компютърът всичко знае, но нищо не разбира.
Когато не можем да си създадем нови тревоги, ние си възкресяваме старите.
Пътят към изменението винаги минава през кризи.
В любовта трябва да се потопиш, а не да я изучаваш.
Ако детето е разумно, то е трагедия за родителите.
И безизходното положение може да те заведе към набелязаната цел.
Ограничените хора искат да ограничават и другите.
Ерудицията може да те заведе там, където не трябва.
Много хора имат психика, а не душа.
Когато дяволът цитира Библията, това не означава, че той е християнин.
Не можеш да поставиш Христос в компютър.
Не позволявай на болестите да те направят болен.
Този, който може да прави компания на самия себе си, никога няма да бъде самотен.
Не решавай проблемите, просто прекрати, прекъсни да ги създаваш.
Нещастната любов ни учи повече, отколкото щастливата любов.
Глупостта се разпространява в света като горски пожар.
Унищожи тирана, злото в самия себе си, а не в другите.
Първата заповед на дявола е: Да нямаш други бесове, освен мене!
Ударите на съдбата може и да ви ободрят.
Защо у нас има кучешки живот, а котешки няма?


С всички тези поговорки, които ще ви изнасям отвреме навреме, искам да кажа, че мъдростта е във всички народи, ще имаме и сомалийски, номадски и т.н., какви ли не. Ще видите едно естествено единство, Мъдростта идва от един Източник. Всички народи са един народ и от всеки народ човек може да се учи.

Усърдието побеждава всяка трудност.
Човекът премества понякога планина, а понякога не може и ечемичено зрънце.
И водата спира да тече пред силата на Истината.
На нечистата съвест не й трябва обвинител.
Един час на истина струва седемдесет години молитва.
Без водач даже и в ада не можеш да влезеш. Навсякъде има водачи.
Кукумявката няма да замени развалините за розова градина. Т.е. всеки си знае мястото.
И от леда има по-студени думи.
Малко дай, но с красотата на сърцето си.
Капка по капка, блато става.
Бог е дал уста на глупаците да ядат, а не да говорят.
Чудя се на котката, как си пере ризата.
На дявола свещ не се пали.
Когато паднеш, прегърни земята.
Красотата никога не омръзва.
С игла кладенец не се копае.
Лудият се радва на луд, а попът се радва на покойник.
Моли се, докато се измориш.
Яж малко, благодари много.
На пътника – път, на жабата – блато.
Който говори нечисти думи, проваля всичките си молитви.
Който вярва, пребивава в благоухание.
Хвала на предаността завинаги.
Който е воден от Аллаха, отхвърля сладката отрова на земните утехи.
Който не вярва в Аллах, и сърцето и слухът му са закрити с печат.
Славеят не пее винаги. Спомням си за една друга: Славеят веднага млъква, когато магарето запее.
Който купува излишното, често продава насъщното. Значи, който купува излишни работи, ще му се наложи да продаде неща, които цени.
Девет дервиша се задоволяват с една лъжица. Значи, смятайте колко са скромни, колко са смирени: девет дервиша могат да ядат с една лъжица и да царуват; могат на една рогозка да царуват, а на двама императора цяло царство не им стига.
И малкият хълм се мисли за планина.
Да ни избавя Аллах от излишък на думи.
Мечката знае четиридесет песни и тридесет и девет от тях са за круши.
Запитали камилата за нейния занаят, а тя отговорила: търгувам с коприна.
Невежеството е по-лошо от главоболие. Много просто, главоболието ще мине.
Гладният вълк даже и на лъва ще посегне.
Господ помага на истината.
Само едно нещо няма проблеми и грижи – бостанското плашило.
Казват за някой турците: айран няма за пиене, а с кон ходи на разходка.
Вратата на кръчмата е вратата към ада.
Блаженството е голямо благополучие.
Да събереш дяволите е лесно, да ги разпръснеш е трудно.
На българина умът му идва винаги много късно. Забележете колко хубава поговорка, турска. И по време на турското робство турците са го забелязали: много, много късно, мога да кажа – в сегашно време още не е дошъл на милиони българи. Не само че късно, просто още има хора, които отричат Учителя, говорят такива неща, които... са техен проблем.
Магарето яде плява, а е натоварено със захар.
Не се подпирай на света, защото ще се срутиш.
Котката разваля всички планове на мишката.
Хубаво нещо е разумът, но който го има.
Циганинът казал на сина си: - Човек стани, днес открадни кесия, а утре – кон. Има много народи, говорят за други народи и така те си подхвърлят такива шеги. Както албанците говорят за гърците: Когато се ръкуваш с грък, преброй си пръстите на ръцете, дали ще излязат десет, да не е откраднат някой, и т.н., много са.
На нечистите Аллах усилва тяхното блуждаене. Те са купили своите заблуждения със своята нечистота, т.е. нечистотата си купува заблуждения. Сещам се пак една за народите, ще ви кажа, ще се отклоня: Кое е най-невероятното и най-невъзможното? Най-невероятното е евреин да върви и да хвърля пари. И най-невъзможното – арменец да върви след него и да му ги връща. След време ще ви запозная по-специално с народи за народи и т.н.
Над всеки истински човек е спуснат покоя на Божията сянка. Т.е. върху него е спуснат покоя на Божията сянка.
Всички глупаци живеят в света, вместо в Аллах.
От шепа пръст се раждат безчет цветя, създадени от велико майсторство.
Целият учен свят не може да създаде един комар.
Вярващият човек е дълбок човек.
Всичко расте не от земята, а от енергията.
Земното расте от страдания, а чистото расте от Любовта.
Онези, които са искрени, постигат това, което желаят.
Не бъди господар на себе си, остави Бог да е твоят господар, а ти само се наслаждавай.
Аллах диктува всички събития.


Където и да отидеш, все си ти.
Господ да те пази от покръстен дявол.
Ако слушаш хората, по морето можеш да ловиш зайци, а по гората можеш да ловиш риба.
Който е търпелив, той ще разбере – търпението е обяснител.
Добрата мисъл е половин здраве.
Направи добро на врага си, че да го смаеш. Наистина, правил съм опити преди, някои врагове, условно разбира се „врагове”, бяха смаяни до такава степен, че се чудят какво става.
Да направи не може, ама да развали отръки му идва.
Мълчанието дразни дявола.
По-добре е да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня.
Едно мислят, друго говорят, трето вършат, а накрая излязло четвърто, което не са и сънували.
В борбата между две истини, Истината винаги е някъде вън от тях.
Който не работи, дяволът работи за него.
Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говорят само това, което добре са обмислили.
Облачно и мрачно е днес, и слънчогледите не знаят накъде да гледат.
Песимистът е човек, който пада, преди да се е спънал.
Времето лекува, защото не е завършило медицина.
Не знам докъде ще стигнем, но знам, че още не сме тръгнали.
Най-много средства отиват за воденето на празен живот.
Пази Боже от вдъхновен глупак.
Жалко за детето, стана човек.
Благородните метали убиват благородството в човека.
Науката не е напреднала дотолкова, че да ни даде представа за нашето невежество.
Колко му е да летиш, но трудно е да пълзиш! – казал охлювът.
Никой досега не е изградил къща от философски камъни.
Преяждането изяжда здравето. Много важен съвет, много мъдър и много простичък. И Учителят казва: Малкото храна дава много енергия; малкото ядене дава много енергия.
За бъбривия мълчанието е страдание.
Щом досега от вселената никой не се е свързал с нас, значи там има разум.
Дори и дяволът се учи на злоба и завист от човека.
Премаже ли те веднъж семейното щастие, ставаш друг човек.
Хубавото на склерозата е, че всеки ден виждаш нови лица.
Ако търсиш своите врагове, първо започни от себе си.
Смехът е здраве, а здравеопазването ни е за смях.
С единия крак съм в гроба – казала стоножката. Както виждате, не са два бедни крака, а сто крака – един вид, много дълъг живот ме чака, но дали дългият живот е мярка, дали и той не е глупост, и т.н.
Добротата не може да замени любовта.
Скромността не се нуждае от признание.



Скръбта търси търпеливия човек. Защо? Ще обясня: защото там тя може да научи нещо – и тя да се обогати, и самият човек да се обогати.
Свещта сама себе си изгаря, но тя свети за другите.
За всяка казана дума има чуващо ухо.
Малкото ядене изгонва много болести.
Който със сила натрапва мнението си, загива.
Събранието на гаргите в началото е грачене, а накрая е пак грачене.
Пустословието е безумие.
Разумният се надява на делата си, а глупавият се осланя на надеждата.
Благородният ще си остане благороден, даже ако го е докоснало злото.
В трудна минута приятелят е тук.
Мълчанието е украса за разумния и маска за глупавия човек.
Със слово ще пронижеш това, което е невъзможно и с игла.
Езикът на обстоятелствата е по-ясен от езика на думите.
Езикът е преводач на сърцето.
Лъжата извайва сто болести.
Злобният човек не желае добро даже и на себе си.
Ако бедността е разбрана, тя става извор на разума.
Кучешкият лай не вреди на облаците.
Не оседлаеш ли страха, няма да постигнеш желанията си.
Малкото зло, и то е много.
Този, който много говори, унизява словото.
Най-голямата беда на света е невежеството.
Само любовта е красива без украшения.
Щом имам в себе си Аллах, за какво ми е успеха?
Пътят на розата е в това, че тя се превърна в птица.
Който прави нужното, ще срещне отговора за тайната на живота.
Който търпи, всякога придобива.
Търпението разрушава трудностите.
Доброто слово е милостиня.
Хитрата риба се приближава към въдицата с опашката си.
Поучи се от чуждите беди, иначе другите ще се поучат от твоята.
Който презира врага си, някой ден ще бяга от него.
Беден е само този, който страда от бедността.
Премълчаната дума е твой роб; неуместната е твой господар.
Пуснатата дума е меч над главата ти.
По-добре грозно да седиш на коня, отколкото красиво да паднеш.
По-добре една кротка маймуна, отколкото луда газела.
Има тайна в сърцето на всеки Божий човек.
Ние винаги сме обкръжени от Божията помощ.
Пътят на Любовта има в себе си велик духовен аромат.
Аллах е стабилен във всяка промяна.
Когато ядеш повече, отколкото трябва, ти придобиваш злото.
Седем океана са капки пред Твореца, а слънцето пред Него е само малка искрица.
Всеки враг става приятел, когато му направиш добро.
Бисерът – това е тайната наука за сърцето.
Ако искаш да станеш приятел на Бога, стани чужд на себе си.
На този, на който му е дадено да познае тайната, сърцето му всякога е пълно с влечение към истината.
Този, който много говори, се отклонява от пътя.
От суровата несгода мъдрият създава радост.
Смъртта е послание, чиято тайна е живот.
Сърцето е море, а езикът е бряг.
Този, който е видял Бога, съхранява тайно мълчание.

Ако не изправиш злото в себе си, то се удвоява.
Само с чисти слова можеш да построиш Бог в себе си.
Стани храм и Бог ще те посети.
Велик дар е за живота, ако Бог те съпътства.
Истинският човек е извървял пътя на чистото слово и то му е позволило да се превърне в безмълвие и тайна.
В голямо изпитание може да ти помогне само твоята дълбочина.
Дарът на Мъдростта е дълбочината.
Съкровеното сърце не принадлежи на този свят.
Сприхавият, гневният никога не познават истината. Значи сприхавият човек, гневният човек, няма значение дали на пет години един път се гневи, врагът е вътре – т.е. никога не познава истината.
Има очи, които крадат очи.
Пътят е в твоята скритост.
Образование има само този, който е открил Бога.
Лъжецът не може да мисли.
Не се ли ражда зло в тебе, ти си вече свободен.
Мъдрият постига живот, който го няма в света.
Щом си губиш времето, ти си в мрежата на дявола.
Не миналото е важно, а древността.
Мързеливият човек дълго гонил охлюва, но не можал да го настигне.
Ако искаш да бъдеш богат, увеличавай своята честност.
В словото има голяма сила, но когато е позволено силата да влезе.
Мъдрецът има в себе си нещо повече от красноречието.
Мъдрият говори не с устата си, а с духа си.
Скромността е мъдър пазител на душата.
Който е бил много дълго време честен, е станал мъдрец.
Мъдрият човек истинно е избрал Бога, а Бог го е научил как да узрее в Божия замисъл.
Невежият нищо не сее и затова жътвата му е още по-голямо падение.
Неразбирането е отнето знание.
Да имаш много знания, а да нямаш сърце, е наказание.
Мъдростта е всякога тихо извисена над трудностите.
Лъчезарното слово, това е Синът на Бога.
Змията е особен наставник за тези, които са изгубили любовта си и те трябва да бъдат наставлявани.
Който е заживял в съкровеното, той вече не е в процеса на съдбата.
Който има истинска Любов, става Син; който няма, остава човек.
Бог се отделя от онзи, който изкривява словото.
Гневният никога не познава истината.
Който е придобил себепознание, враговете му нямат власт над него.
Да имаш Бог за таен приятел, е велик дар.
Ако времето е мрачно, тогава къде е твоето слънце?

Л-я: Дао.
Идея: Даосът.
Л-я: Ислямът.
Идея: Мисли от исляма.
Л-я: Толтеките.
Идея: Учението за волята според толтеките.


Учението за простотата. Всички неща са прости, когато влезеш в системата на Дао. Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги и усложнения. Защо? Защото Дао прави тревогите радостни, а усложненията прави улеснения.

Чистото сърце е велико изкуство. Само чистото сърце може да практикува Дао; другите се занимават, чистото сърце практикува.

Дао не е религия, Дао е пустота, Безкрайност, Велика хармония. Дао, това е чистият път. Дао не е традиция, традицията е умъртвяване на живота. Даосът е в хармония с Безкрая, а не с традицията.

Нечистото живее натясно, като в гроб. Нечистото трупа ежедневно смърт. Чистото е дихание на Дао, ето защо на чистото се дава път.

Който натрупва Дао, сиреч Бог и Истината, става безкраен. Дао изпълва нещата, защото е пусто, защото е безкрайно.

Дао е цвете с невъобразимо ухание.

Не можеш да извървиш Дао, пътят Му е безкраен. Ако изпуснеш чистотата, Дао става опасно, започва да изглежда като безумно за тебе – това е за тебе, за да ти помогне. Щом си избрал нечистотата, Дао ще ти дари безумието.

Дао е мъдър дарител. Дао храни чистото сърце със своята Безкрайност.

Дао умее да живее в трудностите и това го прави леко, т.е. Дао съумява да влиза в трудностите и да ги прави леки. Без Дао трудното е трудно; с Дао трудното е леко – зависи с кого си.

Дао не държи на щастието и затова го разпилява. Дао държи на чистотата, чистотата съхранява Дао. Ако сърцето е чисто, тогава Дао се изяснява в него.

Дао е форма и дух в едно неразривно единство.

Дао не е слово, Дао само ползва словото като път. Който няма Дао в себе си, за какво ще размишлява, какви медитации ще прави? Само едни медитации – за илюзиите. Илюзиите имат чар, Дао няма чар. Дао има Безкрайност и не се нуждае от илюзии. Без Дао те очакват многобройни илюзии.

В чистотата изчезва земното и остава само Дао. Това означава, че Дао е и на Земята. Когато го няма земното, тогава Дао е ясно. Чистото няма възприятие за илюзиите.

Енергията е само дъщеря на Дао, Дао си играе с нея.

Дао е изтънчената глъбина на Пътя.

Който има покой, той е в Дао.

При контакт с хората пази своето Дао и ще си винаги в покой. Това, което казва Учителят: Нито близост, нито дистанция! То е много точна мярка.

Покоят е постоянство в Дао. Ако съхраняваш Дао, покоят сам ще дойде, няма нужда да го търсиш. Ако попаднеш в мрак, дръж се за Дао и ще придобиеш покой.

Не писанията водят към Дао, а пределната целеустременост.

Разсъжденията не са път към Дао, те не могат да станат опит. Мъдростта не е знание, мъдростта е живот в Дао. Не книгите и писанията са учител – Дао е Учител. Дао живее с Мъдростта, а не със знанието.

Трябва да станеш Дао, за да получиш Мъдрост от Дао.

Само в Дао можеш да оживееш, в знанието умираш. Знанието е част от света, Мъдростта е част от Дао.

Пречистването на сърцето е началото на истинския път. Който е развалил сърцето си, е изгубил своето Дао, своя път.

Умът прави хората културни и внимателни, но без Дао те се погубват. Защо? Защото Дао не е културно, Дао не е внимателно – Дао е чисто. Чистият е в Дао, а културните са в голяма опасност. Чистият се е изкачил в Дао, а културният е слязъл. Дао дава Пътя Си не на културните, а на чистите. Без Дао човекът е болен от култура и от света.


Даосът, т.е. мъдрецът, китайският древен мъдрец.

Даосите живеят всякога в Дао и затова светът никога не ги управлява, нито ги разбира, нито може дълбоко да ги вижда.

Даосът има само една радост, но това не е радостта, това е Дао. Даосите са разбрали, че само в Дао има независимост от света. Т.е. само вътре в Бога, вътре в Истината има независимост.

Лао Дзъ никога не е живял в света. Той е бил в света, но е живял в Дао. За Лао Дзъ спасението е в недеянието, а не в ученията. Това означава, че спасението се намира в чистото действие. Ще обясня: Чистото действие е движение на Дао, то е движение на свободата. Имаш ли чисто действие, свободен си! Това е движение на Истината, няма обвързване.

За Лао Дзъ спасението се намира и в света, но ако самия ти си в Дао. Казано по друг начин: спасението е навсякъде, ако ти следваш Дао. Когато следваш Дао, света го няма. Ти бродиш в света, но светът го няма.

Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият даос – Лао Дзъ – бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико единство. Ще обясня: В това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието, и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено безмълвие. И наистина, Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.

За даоса радостта е отклонение от пътя. Ще обясня: Радостта не е мярка, Пустотата и Покоят са мярка. Те са мярка, че човекът не е свързан вече с този ограничен свят.

Посредством Пустотата, т.е. Безкрая или Великата пълнота, посредством Пустотата даосът навлиза в пълнотата.

Този, у когото живее Дао, не му трябва друг еликсир. Той не търси еликсира на безсмъртието, той е намерил същественото – Дао.

Чрез Дао човек навлиза в собствената си бездна, в собствената си безкрайност. Тъмните сили са светли облачета пред тази Безкрайност, пред Бездната на Дао.

Дао не убеждава, но когато се срещнеш с Неговата реалност, сам ще се убедиш.

За да разбереш Дао, трябва да живееш по особен начин. Когато се срещнеш с Дао, изчезваш и това е срещата с Дао. Ако все още те има, Дао не е напълно в тебе. Трябва да изчезнеш, да се разтвориш в Него, да не Му пречиш.

В пътя Дао постепенно се прояснява, докато стане неизразимо. Значи, толкова много се прояснява в човека, докато стане напълно неизразимо, това е красотата на Дао.

Мъдрият е мъдър, защото нищо не знае за Дао, но твърдо следва Дао. Нищо не знае, защото това е неизразимост, но той следва това. Казано по друг начин: Колкото повече мислиш за Дао, толкова повече Го откриваш, толкова повече То ти открива Своята неизразимост.


Друго прекрасно учение, без примеси. Тоз, който има предразсъдък, нищо няма да разбере, но това учение като дълбочина си остава. Не случайно то увлича милиони хора и ще увлича все повече, тъй като тук става въпрос за изключителна преданост и целеустременост.

Това благо Слово, казва ислямът, наречено „Аллах”, е най-великото съкровище, което не се изчерпва никога.

Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах; каквато и злина да те сполети, тя е от самия тебе. Ти си сеячът на своите злини.

Адам и Ева бяха забравили своето начало и Аллах им изпрати Христос, за да им припомни за първото създаване, защото човечеството беше забравило себе си, своето начало.

Който извърши зло дори с тежест на прашинка, той ще го види и в този, и в другия свят.

Саúд Нурсú казва: Отделих се от света и от стария Саид, изплъзнах се от обществото, отдадох се на служене на Аллах и на отвъдното. И казва: - О, Аллах, избави ни от нашата сила и мощ и приюти ни при Своята Сила и Мощ! О, Аллах, стори да бъдем от онези, които се уповават на Теб, а не да се уповаваме на себе си. Едно прекрасно обръщение, да знаеш на кого да се уповаваш. Твоята сила всякога може да увисне, но тази, която е на Аллах в тебе – никога и нито в един миг!

Невежеството ни навлича сатанински нашепвания, казва ислямът, и те навлизат в тебе, но ако ти ги разбираш, те обръщат гръб и побягват. Сатана хвърля съмнения в твоите дълбини и наблюдава отзвука му, и ако ти не разбираш, започваш да мислиш, че си грешен и да храниш чувството си за вина. Тука само за малко ще се отклоня: това чувство е голяма глупост. Трябва да се отдадеш на молитва, трябва да си чувствителен, но не и чувство за вина. Просто трябва да работиш и да искаш Бог да ти помага. Чувството за вина много лесно води до отчаяние, след отчаянието е самоубийството, те са тясно свързани. Трябва да се молиш, но туй не означава да бъдеш безразличен – да бъдеш наблюдателен. Усърдната молитва ще ти даде тази наблюдателност.

Това съмнение, което изпраща Сатана в човека е просто една сянка, казва ислямът, това е просто сатанинско прокрадване в сърцето и то идва много близо до сърцето, но ако ти разбираш, ще очистиш собствените си самовнушения. Сатанинските внушения не са хрумвания на твоето сърце, но ако ти не ги разбираш, ти ставаш нечист. Сатанинските внушения са просто изпитване, ислямът го нарича „докосване”. А ако ти не разбираш, тогава ти се объркваш и мислиш, че това са твои мисли и чувства. А тези нашепвания се намират просто много близо до тебе, но това не си ти – ти си просто в съседство с тях. Така това е същото и с ангелските внушения, те се намират близо до сатанинските, но никога не се подават, никога не се смесват. В това е силата на чистотата – да не се смесваш.

Сатанинските нашепвания са стимул за пробуждане, мотив за проучване, казва ислямът, средство за по-дълбоко разбиране на нещата. Те трябва да идват, а ти трябва да станеш дълбок. Ето защо Аллах Всемъдрият е дал тези нашепвания в ръцете на Сатана, защото ако започнем да разбираме тези нашепвания, ние се приближаваме все повече до Мъдростта на Аллах.

Болестта пробужда и отваря очите. Болестта е пробуждащ наставник и съветник. Ако се вдигне воала за твоята болест, от която се страхуваш и която някой път мразиш, ще видиш едно дълбоко, красиво съдържание.

Казва Саид Нурси, един от големите познавачи на исляма, разбира се, той не е суфи, признава си, но това е неговият път, той се е отдал на исляма, казва: Аз напълно се убедих от опита си, че болестта е Божие благодеяние и всемилостиво напътствие. Хората вървят в нехайство, изоставят молитвата и чистотата, забравят смъртта, пренебрегват Аллах. А болестта идва и тя е нещо като здраве за тях, ако я разберат. Болестта ни шепне съкровено: Остави заблудата, разбери безсилието си, покай се и познай своя Аллах! Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве. Болни човече! Твоята болест действа като сапун – отмива от тебе мръсотията, премахва греховете и те пречиства. Твоята болест се жертва за тебе! Тя прави жертвоприношение. Това е тайно красиво същество, ако можеш да го прозреш.

Знай, че има кой да брои всяка твоя дума, има кой да записва всяка твоя дума – така казва ислямът.

Ако не видиш ясен отговор на молитвите си, това да не те натъжава, защото отговора на молитвите е оставен в запас. Чрез този запас ще се премахне след време нещо лошо от тебе, някой лош навик, нещо опасно в тебе. Ето защо запасът е важен.


Постъпките ви, добри или лоши към останалите хора, са семената на събитията, които ще ви се случват в бъдеще.

Който говори много, задължително греши много. Т.е. в никое истинско учение не може да има бъбривец. Бъбривецът е извън – може да си въобразява, но той не е в никое учение.

Животът е Божий дар, а по-голям дар от него е животът без дългове.

Вярващият върши делата си с мисълта, че те се контролират от Аллах. Наистина Аллах бди над тях.

Колко висока почит е възможността да обичаме Аллах, която Той ни е оказал. Ако Той ти е позволил наистина, можеш да го обичаш безкрайно и бездънно.

Показността отдалечава човека от Истината.

Алчността е ад в земен образ.

Заблудените хора смятат, че светът се състои от пари и от здраве – ето защо те са заблудени.

Истински вярващият мохамеданин, истинският човек има висок морал.

Най-голямото невежество е непознаването на Аллах.

Ние казваме: Детето е свято, но да го възпиташ в Аллах, това е друго нещо, това е нещо по-свято.

Който води битка срещу Истината, той ще бъде сразен.

Когато подтискаш другите, категорично не забравяй, че има сила, която може да срази и тебе, и всички заблудени като тебе.

Молитвата, казва ислямът, е магия, защото тя е велико доверие в могъществото на Аллах.

Никога и никъде не е имало действия, извършени без Аллах.

Ако човекът е създаден от маймуната, казва ислямът, как така стигна до космоса? Че те маймуните били много интелигентни! Нека учените хора да са създадени от маймуните и да създават маймуни, но нас ни е създал самият Аллах. Тук за малко се сетих за една африканска поговорка, маймуната казала на човека: Човеко, внимавай да не объркаш пътя и да не оплетеш конците, за да не се качиш пак на дървото! Другият път ще говорим за поговорки, мъдростта на народите.

Грехът не е произлязъл от Божията Същност, той не произлиза от Божията Същност. Той е създаден само като замисъл на Аллах.

Който се тревожи и безпокои, той задължително удвоява своите трудности. Ще повторя, понеже е важно: Който се тревожи и безпокои, той задължително удвоява своите трудности.

Оплакването е само беда в бедата. Болестта не е вреда, но загубата на вяра, това вече е вреда.

Тези, които търсят Истината, Аллах ги дарява с верния път.

Всеки, който върши несъобразителни действия, вярата му отслабва. Не е достатъчно само да се вярва, а да се вярва правилно.

Мохамед казва: Този, който е отстъпил от Божествения закон, ще стане животно и то напълно заслужено!

Науката и философията, казва ислямът, имат заблуден поглед за живота. И казва ислямът: - О, учений човеко и философе, ти който стигна и проникна до ядрото на атома, стигна дори до луната – виж своята същност, тя е тъмна и подтискаща. В нея няма нито живот, нито светлина, нито покой, нито себепознание. Целият ти научен труд отиде напразно.

Там, където няма морал, казва ислямът, там където няма чистота, нищо не е сигурно.


Гласът на птицата или учението за смирението.

Ако имаш смирение, ти си белязан от Древното Начало. Смирението е един неизвестен език в света, то е унищожение на света. Смирението е унищожение на света.

Един толтек казал на ученика си: - Не мога да те уча на смирението, защото то е наука за несподеленото, а аз споделям неща с тебе само споделени, но несподеленото не мога. Т.е. трябва дълго да се упражнавяш в смирение и накрая да ти бъде позволено да го имаш – това означава, че Бог ти е дал право да проникваш в Него и в тайните на Истината. Най-дълбокия дар на живота – смирението, откъдето започват нещата.

Казва му Учителят: -Ти си изпуснал гласа на птицата, защото си подведен от външно знание, а всичко външно ще бъде поразено. Но ако ти беше смирен, поразяването нямаше да те забележи. Понеже си без смирение, ти вървиш към смъртта. Смирението е хранилище на Древното. Без смирението ти си в паяжината на поражението.

Знанието е уязвимо, а смирението е канара. Знанието те учи да знаеш, а смирението те учи да познаваш. Не да знаеш – да познаваш! Казано по друг начин: Знанието е общо, познанието е лично – това си ти и тесния път. - Сега ти си гладен, казва му Учителят, за знания, а това е беда. Трябва да си гладен за смирение. Истинското смирение е хляб и с този хляб птицата лети. Знанието е лукавство и само смирението може да го порази. Смирението отнема знанието и ти дарява познанието. Щом имаш смирението, ти си открит, ставаш открито същество, същевременно ставаш неуязвим. Хем открит, хем неуязвим – това, което казахме за Лао Дзъ за вратата преди време – „най-трудно се отваря отворена врата” – там е Истината. ... - А щом имаш знанието, ти си и открит, и пробиваем. Знанието дава размътено съзнание, а смирението е гласът на птицата. Още нищо не съм ти казал за смирението, и не забравяй, че ти казах – то е несподелено, то е несподелено царство.

Само смиреният може да стане майстор на наблюдението, защото в смирението е скрита птицата, птицата, която вижда. В смирението е скрита силата на виждането. Самото смирение в чистия си вид е виждаща сила. Не говорим за ясновидство, Учителят казва: Ясновидците това са най-глупавите хора, страшни карми, дори и когато познават нещо.

Този Учител продължава да говори на своя ученик-воин, казва: - Но хората очакват спасител. - Не, не си разбрал! Това, което ще дойде е тъмната помощ, защото светът е изпуснал учението на птицата, учението на толтеките, учението за безупречността.

Казва му ученикът: - Но хората търсят и тишината!

– Не, не я търсят, защото не са вътре в безупречността и затова те не познават Господаря на тишината.

Пита го ученикът: - Тогава какво очакват?

– Те очакват заблуждаващата тишина, заблуждаващото безмълвие и то се явява. Заблуждаващата тишина е опасният източник.

– Но защо хората не знаят това?

– Защото им е отнето смирението.

– Но тогава какво трябва да правят хората?

Учителят казва: – Да гладуват в благата! Забележете, когато има блага, да си толкова


въздържан, че даже да гладуваш, велик контрол!

- Ама как да разбирам това?

- Това значи „улови птицата”. Когато уловиш птицата, ще придобиеш и смирението, а в смирението има очи за други светове.

Казва му ученикът: - Странно е твоето учение!

- Да, едно от имената на толтеките на древния атлантски език на жреците е „хатири”. Хатири означава „странните” и това отделя толтеките от света, и затова те остават неразбрани, освен ако някъде искат да се разкрият, ако искат да докоснат някоя душа.

- Но какъв е смисълът?

Учителят му казва: - Ние не търсим никога смисъла, ние търсим вдъхновението, търсим вдъхновението на птицата, а то е излаз от безупречността. Вдъхновението е красиво, защото волята в него е устремена и летяща. Този, който е без смирение също може да има някаква яснота, но тя е коварна, тя е заслепяваща и дава погрешна увереност, увереност, която не владее тайната на вдъхновението.

- Кажи ми – казва ученикът, - защо яснотата е опасна?

Толтекският Учител казва: - Яснотата не е нещо завъшено и затова тя не е Мъдрост. Яснотата е измамна сила, тя е неузряла сила. Яснотата са я добили туранците (най-опасното племе, след време ще говорим пак за него) и това е една древна, тъмна безпределност, наречена погрешно „яснота”. Това са странно запалени тъмни сили (става въпрос за яснотата, нейните искри), понякога наречени „проблясъци”, странно запалени тъмни мозъци, същества, които са още от древността пресъхнали извори – му обяснява толтекът. Но те са тайнствено запалени и търсят своите жертви. Върху всичко, което видят, те хвърлят своя странен мрак, странна яснота, проблясък. Те носят в себе си, обаче, нечовешка тревога. Те са изпуснали добрата птица, древната птица, мистичната птица. Казано по друг начин: те са изпуснали смирението, изпуснали са Любовта, те са изпуснали душата.



Тайната на живота е да се сродим с тази Древна воля, за да ни извади тя от света и тъмнината. Тази воля е наречена при толтеките „древният ключ”. Толтеките я наричат още „древният преодоляващ поток”. Тя наистина в други светове прилича на изключителен, преодоляващ, превъзхождащ поток.

Толтеките казват: Пътят е древен, а пътищата са млади. Те отклоняват и разболяват човека.

Воинът знае да чака и умее да чака. Воинът умее да чака и толтекът умее да чака часа на своята воля. Волята е нещо, чрез което човекът може да спечели битка, която по всички сметки и правила е трябвало да изгубим. Наистина, някой път изглежда така, всичко е загубено, силите срещу тебе са страхотни, говоря включително и от моя опит: многобройни сили, милиция, държавна сигурност, митница, събрани в едно срещу мене, отделно и други, и невидими... Но – всичко е лесно, когато воюваш с тайната на Учителя. Накрая казаха: Не можем да се справим с този човек, защото няма закони в България! Както и да е, даже и преди, ще споделя нещо още когато нямах опит, когато бях в ученическа възраст, в хотел „Родина”, сега „Адмирал” – имах една случка с един т.н. мутра, таксиджия... Аз не ги наричам така, но ... Много як, много опасен, влиза в хотела, аз бях пиколо. Толкова опасен, че администраторката му дава ключа, не иска никакви пари от него, само да се отърве, не иска да го вижда. Аз трябваше да го закарам в стаята. Закарах го и той ме заключи. Тогава още нямах опит, но за молитвата имах някакъв малък и таен опит. Заключи ме и видях в очите му огромно насилие! Първо хвърли една кесия с пари и казва: - Брой тука, колко съм спечелил! Малки неща, но мога да ги споделя и затуй ви ги казвам, на някои може да помогнат. Преброих му парите и казвам: - Сега ще се измия само в тоалета. Измих се, направих една кратка, свръхконцентрирана молитва и после седнах на едно шкафче. Той каза: - А, ти си много спокоен! Казах: - Да. Не знаех какво ще стане, но знаех, че работата му е свършена, след малко щеше да умре от една глътка бира – отвори си една малка „Туборг”, от глътката се задави... Аз не знаех какво ще се случи, само знаех, че Духът е с мене тотално – не 99%, а над 100. Щеше да издъхне! Погледна ме много жално, каза: – Заминавай! Не искам да те виждам! – Няма проблем! Отключих си спокойно, след няколко дни на улицата казва: - Нещо тогава да не съм ти направил?! – Никакви проблеми, довиждане! Това разбира се са дребни неща, защото туй, което преживях в гората е страшна работа, това са такива..., даже е шега... Но искам да ви кажа, че трябва да си изработите страшна концентрация, голяма чистота, за да може в такъв момент Духът да е на ваша страна, а не да ви се спре ръката и да не можете да кажете сериозни молитви за себе си, за близък човек, за съкровен човек. Пък и да не е близък, но ако го обичате съкровено да можете да му дадете от тази тайна енергия – това е и тайната ми мисъл, за да ви кажа такива дребни неща.

Толтеките казват: Волята е удивителна тайна. Волята е сила, храбростта не е сила – тя е само тласък. Храбростта и смелостта не са сила, те са само малък тласък.

Волята трябва да бъде контролирана много дълго време, за да стане тайно могъщество, с което си абсолютно неспособен да злоупотребяваш. Изчакваш дори и когато понякога трябва да изглеждаш слаб. Каквото ти каже Бог – това е единство.

Волята е това, което може да те накара да успееш, когато всичките ти мисли и предчувствия ти казват „ти си победен!”. Силата на волята е нещо, което светът никога не вижда и не познава.

Волята, това е най-древното изгубено познание. Волята е тайна на Духа, а не тайна на човека. Волята е древността на нашия дух, наш естествен дар в миналото, в древността. А своеволието е падение, което ни е превърнало в човеци. Затова сега когато видя, познавам много братя и сестри, които правят изключителни усилия, изключителни усилия! Те ще получат нещо много по-дълбоко от благословение. Ще имат дар допълнителна енергия, ще имат много неща, тук не искам да ги изреждам, те са над 33 неща... Но искам да кажа, че на такива хора, с малки, постоянни, искрени усилия, много ще им се даде – даже те не подозират...

Волята е по-дълбока от това да се владееш и да си разумен. Това са малко странични неща, важни, но това още не е воля. Волята е сила, скрита в Древната Сила, Орела. Тя е скрита в много тиха дълбочина, дълбочината на Духа, дълбочината на Орела, на Бога. Своеволието е падение, то е тъмната страна на волята.

Волята не е мислене, волята е от Древността. Ти имаш воля, когато си овладял своята Древност – така казват мъдреците, истинските мъдреци, толтеките. Значи, ти имаш воля, когато си овладял своята Древност, своя Дух.

Своеволието е мъртво, волята е безсмъртна. Волята утвърждава Древността, тя работи за нея, а своеволието утвърждава света и ада.

Воинът упражнява безупречност и чака дълго своята воля. Значи много години упражнения в безупречност и дълго чакане на своята воля – и един ден той може да извърши нещо, което е невъзможно. То е, защото Древната Воля е влязла в неговата воля. Орелът е слязъл, а когато си в света на Орела, в света на Учителя, в света на Духа, няма време, няма врагове, няма свят и няма сили, няма държава. И който е отдаден на тази воля и на този дух, той няма време за глупости. Скоро обяснявах, че даже и събиране на братя и сестри също не водят до нищо добро – ученикът е толкова много отдаден, че това също е губене на време, който го разбере.

Воинът няма време за нищо, освен за непогрешимост. Годините на прилежно ученичество са само подготовка за срещата на воина с онова, което е отвъд предела – Древната Воля, наречена Нагуала, Учителят, наречена още Непознаваемото. Ако такъв човек се е концентрирал в Непознаваемото или пък ако Нагуалът, Учителят се е концентрирал върху тебе, ако съумееш да Му спечелиш доверието, ако Той се прицели в тебе, единственият ти шанс да оцелееш е в твоята непогрешимост. Ако не си цял, напълно овладян, напълно контролиран, няма да можеш да оцелееш. Затова борбата за истинска воля, подготовката за истинска воля е нещо продължително и тогава се явява дарът на Древната Воля.

Нищо не може да застане срещу тази воля. Човек става армия. В Египет има много техники, жреци са побеждавали цяла армия по най-различни начини. С един ритуал само, с едно движение... В древна Варна има случай, когато един тракийски жрец излиза, (много хора не знаят), изсвирва нещо на арфа и отсреща войската заспива. Никакви битки, никакви неща, няма и нужда от тях.

Л-я: Халил Джубран
Идея: Мъдростта на Халил Джубран
Л-я: Морис Метерлинк
Идея: Мъдростта на Метерлинк
Л-я: Миямото Мусаши
Идея: Мъдростта на Мусаши


Това е човек, който се е завърнал в душата си. Съкровеното го е очистило. Човек, освободен от потъването. „Освободен от потъването” означава от заблужденията. Другото име на заблужденията е „нечистота”.

Това е човек на Любовта. Като цяло не е признат от много европейски писатели, но това е хубав знак; не е хубаво да си признат от светски и т.н. поети, писатели и т.н. Човек на Любовта, а Любовта има душа – по това се отличава; не ум, тя не е умствена, Любовта има душа. Душата е нещо отвъд сетивата, отвъд земния шум.

Халил не е просто добрият човек и медитиращия човек, това са второстепенни неща. Ще обясня: тези неща са далече от истината. Халил е съумял да влезе в чистотата и Любовта. Любовта е в Бога, а не медитацията. Медитацията някой път може да влезе в Бога, може да не влезе, може даже и да се заблуждава. В чистотата и Любовта няма заблуждения. Дали умееш дори много тънко да размишляваш не е важно, важното е дали си вътре в Любовта.

Чистият, любящият, това е друго нещо. На чистия и любящия е позволено да стане мъдър. Още нещо: мъдрият действа често като простия човек, но мъдрият е скрит, скрит е той. Той живее скрито в Бога и не винаги издава мъдростта си, но той е узнал. Той не е търсил Пътя, той е търсил Истината, действайки с чистота и любов. Той не се е забавлявал с доброто и с медитация, той е бил съсредоточен в чистотата и в Любовта. Той е държал на съкровеното и на Любовта, и е уловил себепознанието.

Такъв е Халил Джубран. Той е виждал Любовта, а не света. Любовта е била неговото свещено писание. Той е влязъл в Любовта, в Древния поток, а какво казват хората, както разбирате е без значение.

И така, Халил казва:

Дойдох да живея в славата на Любовта.

Ако от въздух ме лишат, аз чрез духа си ще живея.

Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.

Халил казва: Любовта ще ви разпъне, за да може да ви короняса. Любовта ще ви срине, за да може да ви извиси. Сетих се, в неделя в София казах една поговорка, много красива, българска: Когато ви смаже семейното щастие, ще станете нов човек. Има нещо прекрасно в щастието, нещо много смазващо и човек, ще – не ще, разбира че е друг пътя.

Човек не може да пожъне любов, освен след мъчително отсъствие, горчиво търпение и черно отчаяние. Когато Любовта ви проговори, тя ще срине всичките ви мечти. Няма да има мечти, Любовта не е мечта. Това е тотална реалност, няма място за мечти.

Любовта е както вятъра, който опустошава градината. И ако Любовта опустоши твоята градина, и ти кажеш „благодаря, приемам всичко това”, ти израстваш в Любовта.

Когато Любовта заговори, животът занемява, тя е нещо по-дълбоко от Живота.

Любовта сочи пътя с невидима светлина, казва Халил. Любовта е чисто духовна близост, а не земна. Любовта е дума от светлина, изписана от светла ръка върху страница от светлина.

Жената може да забули лицето си с усмивка, казва Халил.

Духът е, който достига до същината на живота и прегръща тайната.

Казва Халил: Моят брат ми каза: Обичай врага си! И аз му се подчиних, и обикнах себе си. Човекът е враг към Бога, той е препятствието. Ако умееш да се обикнеш дълбоко, съкровено и постепенно врагът ще изчезне.

Как ще се отвори сърцето ви, освен ако не бъде разбито?!

Научих се на мълчание от бъбривите, научих се на доброта от грубите; странното е, че не съм благодарен на тези учители.


Чуй думите на мъдреца и ги прилагай, но не ги цитирай. Прилагай, не ги цитирай!

Бедата, която те сломява е тъкмо силата, която озарява сърцето ти и издига душата ти. Значи, това е една и съща сила.

Ти и камъкът сте едно, само че твоето сърце тупти малко по-бързо. Но в твоето сърце го няма това спокойствие на камъка.

Възхвалявай живота заради това, че ти е дарил жаждата.

Ако твоята мъдрост не те освобждава от оковите на материята, никога няма да се приближиш до трона на Истината.

Любовта прави секундите светилници.

Любовта е поемата на духовния живот.

Духовният хляб го ядем с нашето чисто сърце.

Обич има само в чистотата, а Любов има само в съвършенството.

Любовта е един висок свят, до който не достига вълчия вой, нито змийското съскане.

Душата жъне в Любовта, когато е посяла семето на истинската вярност.

Всеки е длъжник на душата си.

Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш. Пак ще повторя: Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш.

Ти си изпратен да се научиш на радост в тъгата и на познание в мрака.

Бедите проясниха разума ми. И казва: Не ходи на изток да търсиш мъдреците, но отиди при Любовта, тя знае пътя към Изтока. Любовта знае пътя към Мъдростта.

Дяволът каза: Аз съществувам, за да изпитвам. А изпитанието е мярката, чрез която Бог узнава достойнството на хората. Ако аз умра, ще умре и изпитанието, а тогава ще изчезнат и ония духовни сили, чрез които човек израства.

Дяволът каза: Аз водя хората към молитва, пост и преклонение. В моя живот е спасението на човешкия род. Аз съм принесен в жертва за спасението на човешкия род. Тука само ще ви допълня, че когато един човек идва, няма значение близък или страничен и ви обижда, той прави жертва, жертва, за да станете дълбока вода. Скоро това казах и в София на една сестра: плати на някого, ако искаш да те обижда един час, да ти каже всичко. Намери подходящ човек – всичко, каквото се сещаш. После през целия живот, който и да те обиди, ще избледнява – ще станеш независима. Тя почти реши да го направи, след време ще разбера дали... защото се поддава все още на обиди.

Казва Халил: Болката е бисер с невиждана красота.

Душата ми ме научи да не се радвам на похвалите. Сега вече зная, че дърветата цъфтят без да чакат похвала. И казва: Душата ми ме научи на това, че въпреки че нося светлина, аз не съм светлина.


Метерлинк е притжавал тихия дар на мълчанието. Търсач на живата реалност, на живия път. Това е същество на свободната светлина, на свободния вятър. Човек с пречистено чувство, поетична дарба и дълбоко мислене. Но все пак трябва да кажа, има белези – той не е посветен, въпреки че е чудно същество, върви към това. В последната му книга има голяма мъдрост - „Великата тайна” – но аз се радвам, че на едно място той сам си признава. Това е красивото, скромността и т.н., но тука това дори няма значение. Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.

Метерлинк казва: Истинската жизненост черпи сили от древността, от древни неща. Тука само ще ви кажа, че „минало” и „древност” са съвсем различни неща. Истината се намира в древността, а не в миналото. Друг път, когато говорим за египетската история, там ще обясним разликата.

Метерлинк е човек, достигнал духовно съзерцание и духовно единение и чак към края на живота си му е позволено да постигне мистично единение. Има много видове уединения, но не от всички тях се израства в духа, защото трябва да ти е позволено.

И така, Метерлинк казва:

Духът е зад пределите на символизма. Символът може да ти е близък, но духът може да е далече от тебе.

Посветеният е мистичен носител на Истината.

Словото е произлязло от мистичната субстанция. Същността се е притаила и се е скрила зад словото.

Душата е скритата доброта на вечността.

Преди да е създаден света, е имало дълъг духовен период, в който са работили други сили.

Бог – това е скритият храм в човека.

Колкото е по-дълбока една любов, толкова повече тя става мъдрост.

Любовта разбива в нашето сърце само това, което е ненужно.

Като се върви към Бога, всяко знание се превръща в неведение, защото Той е Незнайното Начало на всичко.

Всичко, което се случва с човека и човечеството е необходимост.

Събитието само по себе си е чиста вода, която съдбата налива върху нас и обикновено събитието няма нито вкус, нито цвят, нито миризма. То става хубаво или тъжно, сладко или горчиво, смъртоносно или животворно според качеството на душата, която го възприема.

Има хора, надарени с вътрешна сила, на която се подчиняват самите събития, които стават наоколо и тези събития осъзнават тази сила. Другият път, в третото учение, когато ще говорим за толтеките, ще говорим за какво е воля и какво е истинска воля. Тъй като много хора развиват силна воля и се сблъскват с Воля, която ги разрушава, понеже не са могли да различат нещо.

Има хора, в които тяхната безсмъртна част поглъща всичко. Те са подобни на остров в морето, защото са намерили твърдата точка, откъдето заповядват на съдбата.

Има хора, казва Метерлинк, чийто вътрешен живот осветлява всичко, което им се случва и то по правилния начин.

Велика истина е, че присъствието на мъдреца унищожава действието на съдбата.

Самите събития се страхуват от една велика и съкровена душа.

Истинската победа над съдбата е възможна само в душата и всичко зависи не от съдбата, а от мъдростта.

Не винаги е достатъчно да се въоръжим с високи мисли, за да победим съдбата, защото тя знае да противопоставя на високите мисли още по-високи. Но коя съдба е успяла някога да се бори с благите, прости, добри и честни мисли? Съдбата никога не влиза в душата на човека, който не я вика и не я зове.

Това, което хората наричат „съдбоносно”, това е незнанието и небрежността на хората. Съдбата се налага върху човека, когато има колебания, слабости, дребнавост, суета, непоследователност и заслепение. Това е човекът, който става жертва на съдбата. Онези, които нямат чистота и благородна мисъл, те се затварят вътре в съдбата.


Истинската Мъдрост е нещо много по-дълбоко от съзнанието.

Мъдростта живее над разума.

Любовта е в Мъдростта, а не в разума.

Съдбата винаги се отделя от нас, когато й предложим по-голямо пречистване и по-голяма светлина. Например, ако ти избереш тотално от днес идеята за пречистване, никога, в което и учение да си, никога няма да попаднеш в грешен път. Ако това го избереш твърдо, пречистването ще те заведе във всяко учение, което и да е то, на правилното място. Пречистването, когато е искрено и тотално, няма отклонения; има временни заблуждения, за да го направят още по-силно и по-чисто и за да не се възгордееш, но няма отклонения. Това са само временни крачки.

Казва: Мъдростта означава да приложиш безпределното в живота. Не е мъдър онзи, чийто разум не е свикнал да се покорява на Любовта.

Любовта храни Мъдростта, а Мъдростта храни Любовта. Това е един кръг от светлина.

Мъдър е онзи, у когото измамата и предателството влизат само за да пречистят още повече мъдростта му. Значи влизат, но не успяват нищо да направят, а още повече го пречистват.

Мъдър е онзи, у когото и самото зло трябва да раздуха огнището на Любовта.

Всъщност то не може да направи нищо друго, защото в такъв човек любовта се усилва.

Мъдър е онзи, който е навикнал да вижда в своето страдание само светлина.

Голямата тайна на живота не е история, тя е извън история. Великата тайна е скрита в избраните и жреците. Те са същества от древността, по-дълбоки от историята.

Великата тайна е първичната причина. В религиите и ученията Бог е непознаваем, но в жреците и посветените Той се разкрива. Те са негови синове.

Древният окултизъм отдавна е надраснал цялата наша наука.

Чистотата, това е най-древният мистичен завет. Чистотата всякога е била единно учение. Ако искаш непознатото да ти стане достъпно, тогава придобий чистотата.

Мълчаливи са великите пазители на тайните. Пазителите таят в себе си нерешените загадки на света.

Човекът не е готов още да знае повече от това, което знае.

Неизвестността е приятел, но само на мъдреците, но за обикновения ум неизвестността е непроницаем мрак.

Казва Метерлинк: Смъртта е странна поезия. В нея има нещо чудно, освободено.

Болестите принадлежат на живота, а не на смъртта.

Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими.

Нищо не е по-бавно от нравствения развой, а от него е зависимо всичко.

Както видяхте, една чиста душа, писал е много чудни книги за тайния живот на пчелите, термитите, мравките и т.н., след време пак ще говорим за него.


В миналото – древен атлант, древен толтек с името Ал Харúма. Роден в Япония с друго име – Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара. Древен атлантски войн, постигнал най-високите степени на безупречност. Велик японски самурай, наречен „светец на меча”. Защо? Преди да обясня що е мечът, той е постигнал победа над най-опасните врагове: първо страха, после смъртта, а също и самотата – също е успял да разсече този невидим войн. Най-тежък се оказал за него, за този толтек още от Атлантида, борбата с тайния войн, наречен „смъртта”. Чудил се как да го победи,какви стратегии, тъй като е велик стратег, древен. Разбрал, че не може да я победи, но може да умре достойно, това е също победа.

Това е човек-армия, сам човек-армия. Има случаи, когато поразява стотици хора. Постигнал е такъв контрол, че в него влиза тайно същество от боговете, което избива много хора-поробители. Но той е постигнал този висок контрол и даже в един момент, когато го воюва, не знае дали е жив, но сече наред. И този бог в него, който е от по-висока степен, знае къде да сече и къде не, макар че Мусаши в момента не знае дали е жив.

Светец на меча! Но какво означава мечът за него? Ще обясня: твърдите качества в човека, принципът. Това е учението за твърдостта – да си твърд в истината и справедливостта, тогава имаш право да бъдеш светец на меча. Това е истинското учение, учението за принципа.

Човекът на принципа означава великоотдаден и предан на своя път. Такъв е и Мусаши. Неговият девиз е: Жестока преданост до последния миг на живота! Не просто преданост – жестока преданост до последния миг на живота. За него победите нямат никакво значение, после ще обясня.

Казва: Великото изгубено познание е безупречността. На това ме научи моят дух. Този, който е изгубил познанието, тъмнината му е ревяща, стенеща, защото в неговата тъмнина няма слънце.

Безупречността е меч, т.е. величествена подкрепа.

Истинският войн има тайна усмивка. Това означава крепост, която е над живота и над смъртта. Но тази усмивка не е показ, ще обясня: това е усмивка на скритата енергия, на скритата сила. Тази усмивка е в единство с безупречността и със силата на духа. Тази усмивка е чист дух. За него смъртта и животът са странични неща.

Казва Мусаши: Ако студът дойде тук, в тази усмивка, той се стопля. Ако мракът дойде тук, той не устоява. Трудностите не понасят тази усмивка. Тази скрита усмивка, за която ви говоря, е по-дълбока от думите и от словата. Въобще войнът се усмихва потайно на всички видове страхове, включително на голямата самота, защото те също са воини, но той е войн на духа, войн на меча.

И така, тази усмивка е твърдост, а Мусаши казва: Твърдостта преодолява прегради. Смъртта, казва той, не ни убива. Тя ни прави само невидими. Смъртта ни прави скрити воини, още по-успешни от тайната битка.

Мъртвите, това не са умрелите, а осъдените да не познаят себе си. Това са мъртвите – тези, които са осъдени да не познаят себе си.

Казва Мусаши: Мъртвите са опасни хора, защото те не познават живота и не го уважават, и затова те му посягат. Затова те биват наказани от твърдостта.

Войн е само този, който неотклонно и с голям хъс преследва целта си. Тя дори се страхува от него, самата цел се страхува от него, но и самата цел го желае. Сетих се за малко пак за поговорките, ще ви кажа нещо, тъй като подготвяме там много книги, събрал съм някъде около 190 хиляди, но тука ще ви кажа една, която е също... Става въпрос за едно изпитание, например, една руска поговорка казва така: В сравнение със злата жена, Сатана е непорочен младенец. Т.е. има много такива поговорки, чудни са! Какво искам да кажа: тази зла жена е Божия воля, Божие наказание, но както виждате, Сократ израства в нея. Но само за мъдреците, тя не е за другите хора. Наистина има чудни поговорки, след време ги подготвяме, многобройни са. Понеже се сещам за още една, на която се радваха и в София, ще ви я кажа, за стоножката: С единият крак съм в гроба! – казала стоножката. Много красота, много красиво нещо, българска поговорка, т.е. много дълъг живот ме чака, не е като човека с два бедни крака, още 99, даже те може и да са повече и тя да не ги е преброила...

Продължавам: Мъртвите са опасни хора. Те не знаят на какво да посягат и как да... въобще нямат мярка. Те дори не уважават живота.

Войн е само този, който неотклонно и с хъс преследва целта. Тя хем го иска, хем се страхува, но знае че и тя ще получи нещо.

Боецът не е още войн. Той има битки, победи, цели, но не притежава смисъла. Мъдрецът притежава смисъла.

Войнът, който познава силата, но е без чувство за справедливост и истина, той се проваля. По чистия път на война и силата, човекът става мъдрец и сияещо същество.

Истинският войн търпи големи лишения, но не предава смисъла на своя живот. Никога не предава принципите! Смисъл има не в победата и в поражението, а в стратегията. Може би сте чували, някои от вас знаят: от тринадесетгодишен той призовава и предизвиква най-големите майстори на меча в света. Дори някой път излиза с дървен меч, а те със стомана. Няма нито една загуба. Най-големите майстори на меча – Япония, Китай и т.н., навсякъде и срещу много хора, говорим за пълчища – само победи и само победи, но той не държи на победата. И сам го казва: Победата е временна, стратегията продължава. Жестока преданост до последния миг на живота; победата е без значение. Смисъл има не само в победата и поражението, а в стратегията.

Войнът е изграден от качества, това означава оръжия. Но най-голямото оръжие, казва Мусаши, е безупречността. Тя е самата действена сила, тя е невидима мощ. Безупречността е силата, която ни е създала. Тя е най-древният войн. Влезем ли в нея, ние вече не сме бойци, а воини на древността.

Духът е истинският войн в човека! И всички видове тренировки се състоят в това, само да се стигне до този дух – това е целта на всички видове тренировки. Нашият дух е част от Древната безупречност на Орела. И ако един малък проблем може да те победи, той също е войн, опасен противник.

Никога не трябва да се подценява и най-малкия проблем-противник! Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от тебе. Той няма сила, но твоите страхове, твоите подавания го правят силен.

Смисълът е в битката, а не в победата, защото войнът израства в битки, а не от победи. Победата е само временно състояние, а битката – това е целият живот. Става въпрос за битка-себепознание, както е истинският смисъл на джихад. „Джихад” означава да обявиш тотална война на всичките си слабости. И досега много хора не разбират и говорят странични неща. Това е свещеният джихад: да обявиш война на себе си.



Този, който е съзнателен, ще види, че през цялото време той ходи по пътя, който търси.

Най-опасните врагове нямат човешка същност, а демонична. Трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията. Такъв е опита на този древен атлант-толтек. Значи, трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията, отвъд живота и смъртта.

Истинският поглед, казва Мусаши, е твърд като камъка.

Незнанието е стар и опасен противник. Човек носи в себе си този враг от далечното минало и всички хора, които не могат да преодолеят невежеството, те са мъртви хора. Белегът на невежите е, че те си позволяват да говорят много и за неща, които не разбират - стават още по-слаби.

И невежеството, и знанието са противници на безупречността. Много хора мислят, че знанието е техен приятел, но знанието е всъщност много опасен противник. Той те прегръща (става въпрос за знанието като противник) и ти внушава, че си велик и непогрешим войн. И ако ти не можеш да се пребориш с високото си самочувствие, ти ще бъдеш подведен и поразен.

Не е лесно да успееш да прозреш знанието като противник. Това е само за тези, които непрестанно се стремят към самоусъвършенстване. Няма спиране, няма капка почивка – и в почивката работят, никакъв мързел. Сетих се за една поговорка (египетска), ще ви кажа: Мързеливият хукнал да гони охлюва, но не можал да го настигне.

Знанието е враг, защото то не може да прекрачи отвъд обикновения смисъл. Само чистата безупречност прекрачва.

Истинският войн има жестока преданост в търсенето на смисъла. Той не търси техники, преди всичко той търси смисъла, той търси истината и те го просветляват.

Когато работиш дълго време върху контрола, контрол над себе си във всяко отношение, накрая виждаш, че друга тайна сила има контрол върху тебе самия, а ти си бил само инструмента на великата, голямата преданост.

Истинският път означава преданост до последния миг; не донякъде, а до последния миг.

Един войн може да победи всеки разбойник в планините, но само безупречният побеждава демоните в себе си.

Хуан де ла Круз казва: Състоянията на самотната птица са пет: първо – лети до най-големите висоти; второ – не страда за компания; трето – сочи с клюна си небето; четвърто – няма определен цвят и пето – тази велика птица-войн е много нежна.

Силата не се намира в твоите възможности и сили, а в твоя контрол. Това е позволение да влизаш в друти светове, ако постигнеш висока степен на контрол. Тука ще добавя: тогава в твоя живот може Бог да Си построи Своя план – не твоя план от миналото, а Божия план от древността.

Истинското бойно изкуство, казва Мусаши, е в това, да овладееш напълно своето съзнание. Който е овладян, контролира и действията на другите.

Който има висша, истинска сила, казва Мусаши, никога не прибягва до нея. Пак ще повторя: Който има висша, истинска сила, никога не прибягва до нея. Както и в онзи даоски роман, „Загадката на майстор Чан”, някои го знаят, даосите постигат огромна сила и власт, понеже напълно са се отказали от нея. И тогава Дао в тях, когато трябва, в тяхното голямо търпение, влиза като страшна власт. Какво означава това? Това означава, че ако ти развиеш такава воля и контрол, задължително свързани с голямото пречистване (уточнявам!), тогава явява ти се някаква трудност, огромна трудност и твоят ум, твоите положителни мисли, дори и твоята душа казват „невъзможно е, не можем да се справим”... Явява се Тайната воля и казва: - Възможно е, ще го направим. Т.е. Твоята воля получава позволение от Висшата воля, за което другият път ще говорим.