Морихей Уешиба e една от най-забележителните личности в историята на бойните изкуства на XX век. Учениците му го помнят като мастър по бойни изкуства, чиято практика наречена Айкидо го извежда на едно ново ниво. От мастър, притежаващ съвършена техника, към моралното и философско познание Айкидо, път към световната хармония пред лицето на заобикалящата агресия. Много от учениците, които обучил се превърнали в учители, създавайки свои собствени школи по Айкидо.

Уроци за живота, които създателят на Айкидо ни оставя:

1. Не ти трябват къщи, пари, власт или положение, за да практикуваш световното изкуство. Небето е там, където се намираш сега, и това е мястото, където можеш да се обучаваш.

2. Животът е миг след миг, а мярката на вашия живот е това, как духът ви процъфтява във всеки един миг.

3. Смисълът на победата е отсъствието на конфликт. Смисълът на отсъствието на конфликт е в отсъствието на изолация.

4. Да не разбереш какво е поражение, значи никога да не си бил на война.

5. В света има зло и безпорядък, защото хората са забравили за това, че всички неща се случват от едно място. Върни се към онова място и остави всички егоистични мисли, напразни желания и гняв. Този, който не владее нищо, владее всичко.

6. Движи се като лъч светлина, лети като мълния, удряй като гръм, върти се около устойчивия център.

7. Техниките изискват четири качества, в които се отразява природата на нашия свят. В зависимост от обстоятелствата, ти трябва да си: твърд като диамант, гъвкав като върба, плавен като течението на реката или празен като небето.

8. Началото на всички методи – хармонично сътрудничество на дясно и ляво. Лявата ръка държи живота и смъртта. Дясната ръка ги управлява. Четирите края са като четири подпори в небето. Те се проявяват в осем направления, Ин и Ян, външно и вътрешно.

9. Когато противника върви напред, излез и го приветствай. Ако иска да се отдръпне, изпрати го.

10. Всеки има дух, който трябва да усъвършенства, тяло, което трябва да тренира и път, който да измине.

11. Ролята на човечеството е да постига целите си с чисто сърце, намиращо се в хармония с Вселената и обичащо всичко.

12. Наблюдавай създаването на този свят, слушай думите на мъдрите и приемай всичко добро като свое. Въз основа на това, отвори своята собствена врата към истината. Не подминавай истината, която стои пред теб. Изучавай течението на водата в ручея, плавно и свободно обгръщащо камъните. Учи се от свещените книги и мъдрите хора. Всичко наоколо – дори горите, реките, тревите и дърветата – трябва да станат твои учители.

13. Съхранявай разума си светъл и чист, като необятното небе, великия океан и най-високия връх, пуст от всички мисли. Винаги съхранявай тялото си пълно със светлина и топлина. Изпълни го с мъдрост и просветление.

14. Прогресът идва към онези, които тренират ден след ден. Следващите тайни техники, няма да постигнат нищо.

15. Всички закони на небето и земята живеят в теб. Животът сам по себе си е истина и това няма да се промени. Всичко живо на небето и земята диша. Диханието е нишка, свързваща всичко живо в едно.

16. Не гледай на този свят със страх и отвращение. Смело гледай в лицето онова, което ти предлагат боговете.

17. В момента, в който започваш да търсиш “доброто” и “лошото” в своите близки в твоето сърце се отваря дупка, през която влизат лошите мисли. Ако изпитваш другите, състезаваш се с тях и ги критикуваш – това довежда до отслабване и поражение.

18. Целта на тренировките е отслабналото тяло да заякне и да шлифоваш духа.

19. В света на изкуството няма състезания. Истинският войн е непобедим, защото не се сражава с никой. Да нанесеш поражение означава да поразиш собствения си противоречив ум.

20. И не забравяй: всеки има дух, който може да усъвършенства; тяло, което да тренира; и път, който да извърви…


Създателят на айкидо Морихей Уешиба е роден в края на миналия век в Япония в старинен самурайски род от префектурата Вакаяма.

Уешиба се насочил към бойните изкуства още като малък. Казват, че е научил множество бойни изкуства, в това число и карате До. На 13 годишна възраст започнал да се занимава с джу джицу, като отделял особено внимание на силовите тренировки, лицевите опори и ходенето на ръце. Паралелно с това достигал и тайните на кен джуцу и со джуцу.

За 20 години Морихей научил толкова, колкото другите не могат да научат за цял живот. Можел да победи всеки, който се изправи пред него, а той не можел да бъде победен от никого. Но душата му така и не получила покой.

Уешиба постигнал безброй много победи и бил способен за секунди да премахне от пътя огромно количество невъоръжени и въоръжени съперници. Изведнъж осъзнал, че целта, която бил поставил пред себе си и към която се стремял през всичките тези години – да стане най-силният и да побеждава всичко и всички не е нищо друго, освен грешка.

Един ден ще се появи онзи, който ще е по-силен от него. И с възрастта непременно ще дойдат и пораженията и по-младият ще го лиши от смисъла на живота му, отнемайки му онова, заради което е живял. Разбрал, че победата не носи ползи и щастие нито на него нито на останалите. А значи всяка победа е относителна и дори безсмислена.

Губейки предишните си убеждения и начин на мислене, започнал сериозно да изучава будизъм, конфуцианство, даоизъм и шинтоизъм.

Накрая открил това, което искал. След мъчителни размишления и съмнения прозрял истината: трябва да върви по пътя на природата и любовта.

Съединявайки определени елементи от различни изкуства с нова философия, той създал ново изкуство, открояващо се сред другите изкуства и смятано за най-трудното сред тях. Нарекъл го Айкидо, което може да бъде преведено като “път на хармоничната сила”.


Морихей Уешиба искренно вярвал в огромните възможности на айкидо, като казвал, че то е предназначено не за група хора, не за цял народ, а за цялото човечество.

Източник

Когато се научим да обичаме и обвържем това с мъдростта, тогава сме съвършени. Докато сме на земята нашата задача - смисълът на живота ни - се състои в това да се научим да обичаме. Не става въпрос само за любовта към един партньор, а за всеобхватната любов, която не изключва никого и нищо, за да се превърнем по този начин в пратеник на любовта Му. Да обичаш означава също да използваш възможността да бъдеш шанс за другите.

Да си влюбен и истинската любов са толкова различни като цвета и плода. Ако вече съществува плод, то цветът е изчезнал. Любовта означава да приемем с разбиране и осъзнато недостатъците. Любовта не е външна проява, а основна промяна на нашето битие. В любовта винаги срещаме точно партньора, който съответства на самите нас. Според закона за резонанса можем да привлечем само такъв партньор. Често търсим любовта в едно партньорство само поради това, че не сме способни да обичаме сами себе си. Съзнателно или несъзнателно всеки от нас е изградил идеална представа за самия себе си и по тази причина не приема различно от това свое съществувание. Тъй като светът извън нас е само отражение на света вътре в нас, по този начин човек отхвърля и света около себе си.

Да обичаш друг човек означава да отдадеш себе си, да искаш и пожелаваш за другия най-доброто, без за това да очакваш нещо в замяна. Любовта иска да дава и се осъществява чрез даването.

Любовта е радостта, която изпитваме, мислейки за любимия човек или радостта от неговото присъствие. Радостта да бъдем близо до него, да му се радваме и да намерим осъществяване в нещата, които вършим заедно.

Да обичаш означава да се разкриеш, да допуснеш другия вътре в себе си, да взима участие в това, което те вълнува, да споделяш самия себе си, да искаш да делиш с любимия всичко. Да обичаш означава да допринасяш с радост за доброто на другия и той изцяло да може да разчита на теб, което допринася и за твоето собствено развитие.

Често казваме: „Обичам те” и при това всъщност искаме да кажем: „Имам нужда от теб” или „Не ме напускай”. Това само показва, че все още не сме почувствали истинска любов. Предпоставката за това е да започнем да обичаме сами себе си, да се приемем безрезервно такива, каквито сме, да кажем „да” на нашата битност. Това води до това, че и когато сме сами също сме щастливи и доволни. Тогава критиката от страна на другите повече не ни засяга болезнено и сме освободени от зависимостта от другия, тъй като докато имам нужда от другия, не съм наистина свободен. Ако сами се освободим от страха да не ни изоставят, сме способни да дадем повече свобода и на нашия партньор. Едва тогава е възможна истинска любов, тъй като любовта не може да обсебва и да задържа някого насила. Опитаме ли да го сторим, тя умира. Това, което остава след нея е навикът.

Ние се усещаме привлечени от някого, ако си приличаме по нещо, защото така намираме потвърждение на нашата битност. Но и противоположностите се привличат, когато се допълват взаимно. Имаме нужда и привличаме това, което ни прави цялостни. Може следователно да се каже, че основоположните прилики в една връзка изграждат основата, допълващите се взаимно различия й придават обаяние.

На влюбеността са присъщи ревност и крайни колебания в настроението, които изискват отклик на чувствата и поради това изглежда за страничните наблюдатели твърде егоистична. Влюбеността може да бъде за обичания много притесняваща, изискваща и дори задушаваща, претендираща за непрекъснати доказателства за любов. Влюбеният иска да притежава обичания, да го има единствено за себе си, влюбеният е зависим. Докато обаче в любовта съществува зависимост в каквато и да било форма, връзката е натоварваща.

В любовта изпитваме сърдечното желание другият да е щастлив и сме готови да направим всичко за това. Да му дадем време, ако има нужда от време. Да му дадем внимание, ако има нужда от внимание. И свобода, ако има нужда от свобода. В любовта не очакваме непременно отклик на чувствата, а постъпваме така от нежна симпатия, от уважение и респект, дори от възхищение. Можем да обичаме освен него и други хора и му признаваме същото право. Емоционално не сме зависими от реакциите на другия, тъй като го обичаме независимо то това, дали той отвръща на чувствата ни.

На първо място е проблемът, че повечето хора се интересуват само от тази част на любовта, която сами получават. Те искат преди всичко те самите да бъдат обичани и по-малко ги е грижа за собствената им способност да обичат.

Много хора са също така на мнение, че няма какво толкова да се учи, тъй като любовта зависи от обекта, а не от собствената способност да обичаш. "Ако само срещна подходящия партньор, то тогава любовта ще дойде от само себе си" - мислят те. Те забравят, че любовта е както даване, така и вземане и че тя винаги започва с даването. В това се състои най-голямата тайна на любовта.

Източник