Урок Девети: Любовта
24.08.2013 от Елена
Уроците на творението. Беседи с творците
Какво ще кажеш за информацията, че расата ни е създадена като роби за добиване на злато, за друга цивилизация, така ли е?Не си струва да се вниква в проблема. Най-важното е, че сте били създадени. За да стане непроявеното проявено, е необходима нечия воля, енергиен импулс. Затова, ако сте били създадени, трябва да разберете, че не може да изчезнете повече.
Съществува непроявена моя част. Това, което наричате непроявена пустота. Тази част съществува като потенциал, като възможност за проявление. И понеже съм безкраен, по същия начин е безкрайна и непроявената ми част. За да може тази непроявена част да се реализира, съм създал механизъм за творчество: самотворяща, самовъзпроизвеждаща и самоусъвършенстваща се система, където всяка част е творяща и всяка част може да се развие до ролята на самостоятелен творец, както във вашия шахмат – всяка пешка може да стане царица. Всяка песъчинка и всеки атом са мои части и са творящи. За теб все още е трудно да го разбереш. За някого ти си атом, т.е. най-малката частица на мирозданието. Затова не е важно, как, и за какво сте били създадени. Вие съществувате и развитието ви е безкрайно.
Получава се, че няма нищо, което да се връща при теб, в изходно състояние?
Всичко се развива и променя. Няма нищо постоянно. Всички мои части, рано или късно, се завръщат в ново качество, и по този начин и аз се променям и развивам чрез моите части.
Но нали някой става самостоятелен творец и се отделя от теб.
Не съвсем правилно разбираш, какво е самостоятелност. Това е нещо повече от разделение. Твоето сърце самостоятелно ли е? То изпълнява определени функции, които не са свойствени на другите, но отделно от теб не може да съществува, защото е част от системата. Същото е и със всички останали органи. Всичко е подобно. Трябва постоянно да го помниш и тогава ще можеш самостоятелно да си отговаряш на въпросите.
Значи, когато се развия в ранг на самостоятелен творец, няма да имам свободна воля? Нима сърцето има свободна воля?
Сърцето може да спре или да продължава работата си по изпомпването на кръвта и енергията в организма. Във вашия сектор на Вселената всичко има свободна воля.
Искаш да кажеш, че сърцето решава, да тупти или не?
Не в същия смисъл, както го разбират хората, избирайки от многовариантността. По-скоро прилича на избора на реката, която си избира русло за да тече, защото не може да не тече, това е основното й свойство.
Има още версия, че сме били създадени като вселенска библиотека. Коя версия е истинска?
И двете. Били сте създадени. А след това, понеже не притежавате мощно осъзнаване, различни мои части са се опитвали да ви използват за свои цели. Някои от тях са били егоистични. Някои не. Но всичко, което четеш и знаеш за себе си, е само етапи от развитието на вашата раса. Част от боговете-творци са решили да използват вашите ДНК, за да закодират в него информация за Вселената.
Т.е. ние сме ходеща библиотека?
По-точно жива библиотека за част от Вселената. В този смисъл, че във вашата ДНК се пазят кодове за пускането и творческата матрица на много вселенски аспекти. Затова развитието ви е толкова важно за останалите. Тогава, когато бяхте все още неосъзната библиотека, информацията беше надеждно скрита във вашата ДНК и да се възползват от нея могат малцина, от тези, които знаят, как да разкодират ДНК-то. Освен това не забравяй, че всичко това е създадено в зоната на свободната воля. И затова, за да се отвори заложената във вас информация е необходимо вашето съгласие. Когато повечето от вас бяха в неосъзнатата фаза на развитие, беше лесно да се получи съгласието на същества близки по развитие до децата, те са доверчиви и не особено проницателни. Сега всичко се променя. Защо си мислиш цялата Вселена се разбуни? Вие започвате да се осъзнавате като творци и да разбирате, какви дарове притежавате. И за мнозина във Вселената засега не е ясно, ще можете ли да се възползвате от уникалните си дарове, и как ще се възползвате от тях? От една страна трябва да се запази уникалната информация, която е заложена във вас, а от друга, да се защитят вас, от достъпа до тези знания, понеже не сте готови да ги използвате с полза.
Казвали са ни, че основните знания се пазят под Сфикса, в залите Аменти?
Там са записите на кристали, във вас са кодовете за активация на тези записи. Всеки от вас може да стартира холограмното разчитане през себе си. Както в интернет. Вие сте подобни на приемащите и стартиращи устройства. Затова вашето внимание се цени толкова много, от много същности във Вселената.
Някак не се връзва това с думите за любов. Получава се, че постоянно ни използват.
Защо това те засяга толкова? Всички са използвани от някого. Не се ли замисляш, че използваш цялата природа за да живееш. Ядеш плодовете й. Дишаш изработвания от планетата въздух, пиеш водата й и т.н. всичко е подобно. Повтаряй си го. Всичко е чест от нещо и се използва за нещо. Такава е системата. Най-лошото е да не си нужен за нищо, на никого.
Има ли такива части?
Да, системата понякога произвежда такива части.
И какво се случва с тях, ти твърдиш, че нищо никога не се унищожава?
Всичко съществува, ако се подхранва с енергия. Това, което не се използва от никого, рано или късно се изтощава, престава да се захранва с енергия и се разпада на първични атоми и се завръща в непроявената моя част.
Значи и ние се захранваме от нечия енергия, само защото сме необходими?
Да, така е, ако не разбираш това прекалено по човешки. Да сте необходими означава, да сте част от някоя система и някой цикъл. Това може да си го представите като кръговрата от енергии на Вселената.
Давали са ни знания за прецесията. Т.е. за тези точки от развитието на нашата Вселена, когато като същества сме били в спящо състояние и просто не сме можели да усвояваме никакви знания. И, че сега е друг период. Това означава ли, че след това отново ще настане прецесията и всичко ще забравим?
Ти говориш за забравянето от мозъка. А паметта е по-широко понятие. Паметта е записана информация. Но, ако вие сте ходеща библиотека, защо да помните всичко, което е записано във вас. Достатъчно е в нужния момент да се обърнете към записите в библиотеката и след това отново да забравите за тях.
Във Вселената всичко се подчинява на цикли и ритми. Теб вече не те учудва, че заспиваш нощем и през това време твоето тяло практически нищо не усвоява, а се намира в режим на очакване. Не те учудва, че настъпва зима и природата заспива. Тя забравя, че е била зелена и красива през пролетта и лятото. И паметта за това се пази само в семената и корените. Но настава пролет, кодовете се активират под действието на Слънцето, а водата разнася информацията по цялата Земя и всичко разцъфтява.
На теб само ти се струва, че всяка година е едно и също. Всяка година всичко се променя: израстват нови клонки, нови растения и т.н. цикличността на развитието присъства във всичко. Периодите на покой са необходими за натрупване през активната част на цикъла, информацията (енергията) е била усвоена, анализирана, сортирана и приета от системата на вашата част от мирозданието. Неговата малка частица е вашата планета.
Вероятно имаш предвид, че за периода от прецесия до прецесия, съществуващата на земята раса е измирала и се е появявала нова.
Но това е въпроса за физическото ви безсмъртие. Във вас присъстват всички мои качества, в това число и безсмъртието. И това се отнася не само до духа, но и до всичко, което е създадено от духа, т.е. и до физическото ви тяло. Има малка част от човечеството, която е успяла да стане безсмъртна в процеса на развитието си. Физическото тяло е само една от обвивките на духа, отделена част от мен.
Защо физическото ви тяло умира? Защото на определен етап, във вас се включва изкуствено вкарана във вас програма. Понеже цялата система е самовъзпроизвеждаща се, то и вашите клетки и органи са самовъзпроизвеждащи се в продължение на целия живот. Но на определен етап това се блокира. Този ограничител е поставен във вас по време ранното развитие на другите раси. И сега имате шанса да премахнете тези блокажи. Но никой няма да го направи вместо вас, защото има свободна воля и необходимост от непосредственото ви участие.
Но когато са поставяли това ограничение нима са ни питали?
Питали са ви. Няма нито една крачка, която си направила, без твое желание и участие. Всичко това го правиш ТИ. Само че тогава, когато са ви питали, сте били подобни на децата и сте възприемали това като увлекателна игра. Вие и сега сте като децата и си играете своите игрички, затова мнозина във Вселената ви възприемат като по-малки братя, т.е. по вашите мерки, не особено сериозно.
Ти питаше за любовта. За вас е станала романтично понятие, но всичко на този свят е енергия и всичко трябва да се разглежда от гледна точка движението на енергиите, ако искаш да разбереш механизмите на взаимодействие. Енергията произлизаща от мен, въпреки приетата гледна точка, е неутрална. Тя просто съществува и пулсира във всички направления вечно и аз не избирам накъде да я насочвам, както Слънцето ви не избира на кого да свети, на кого не. След това тази енергия постъпва в проявените мои форми. Да ги наречем за по-просто, енергоприемници.
Тези енергоприемници са многочислени и разнообразни и всеки от тях е и трансформатор на енергията. Получава я и я използва за жизнената си дейност, след което я преработва и изпраща на по-ниските нива на енергопотребление. И има най-„низши“ енергийни потребители, това, което наричате микрокосмос, който получава, така да се каже, остатъците и ги връщат в мен отново в непроявено състояние, но вече обогатени и оцветени, с променено по същество качество. Такава е системата.
Приемниците са безкрайно множество и всички те са различни и освен това, притежават свободен избор, как да използват енергията. Праната постъпваща на Земята, е вече преработен продукт на по-високи нива. С тази енергия прана се храни планетата и много същества по Земята, в това число и вие. Когато получаваш енергия от обкръжаващото пространство, използваш част от нея за своята жизнена дейност, а част преработваш и изпращаш по-нататък. В това е целия въпрос.
Колкото повече използваш за жизнената си дейност, толкова по-малко можеш да отдадеш. И сама избираш, в какво да я преработиш – в енергия, оцветена като любов и нейните разновидности или в енергия, оцветена като ненавист и нейните разновидности. Във Вселената съществува всичко, значи има потребители за всяка енергия и всякакви други типове, за които засега дори не знаеш. Подобното привлича подобно.
Значи за теб е все едно, в какъв вид ще се върне при теб енергията?
Нямам предпочитания. Всичко това е моя енергия и моята цел е промяна чрез моите части. В този смисъл завися от всички вас, развитието ми е изцяло зависимо от вас, каква енергия, и какъв път на развитие ще изберете.
Но на нас постоянно ни набиват в главите, че Бог ни обича.
Имате много понятия за „бог“, това е този, който е висш. Съществува цяла армада от богове, които вие сами, моите части сте създали. Тези богове, които са създали вашата раса, са само форми създадени от мен и получили ранг на творци, на някакво ниво. Вашият спектър от Вселената, също е създаден от богове от по-висок ранг на творчество, тези, които са създали боговете, които са създали вас. Всичко е творящо. За някого и ти си бог, дори сега.
Когато казват, че бог ви обича, имат предвид разни неща. С натрупването на опит от развитието на Вселената се оказа, че енергията оцветена като любов и нейните разновидности, е по-устойчива, резултатна и съзидателна. Тя е по-пасивна и оцветена в по-голяма степен с женското начало, във ваше разбиране. И именно затова тази енергия преобладава във Вселената. Трудно е да се премести голям камък, за това е нужен голям енергиен тласък, но водата е течаща и прониква навсякъде при малка съпротива. Така е и с енергията на любовта.
Но се оказа, че само енергия на любовта е недостатъчна, че понякога са нужни революционни, взривни скокове в развитието. Тези скокове са нужни за преминаване от един оборот на спиралата на следващия. Може да се движите безкрайно дълго в течащо състояние и да се придвижвате по спиралата. А може и на скокове, подобно на огън. Това е само един начин за развитие. Този път е изпробван във вашата система.
Ако те интересува, дали ви обичам, това го възприемате прекалено по човешки. Във вашето понятие „обичам“, присъства понятието „жалея“. За какво да ви жаля, как? Вие избирате игрите си и играете на тях. Това, което се случва с вас, е ваш избор. И всяка ваша крачка е ваш избор. Всички сте равни пред мен и еднакво важни. Обичаш ли своите части от тялото? Своя черен дроб или белите дробове? От една страна, дори не се замисляш за това. Как се трудят, за да живееш и да се радваш. А от друга, без тях не можеш да живееш. Така съм и аз. Вие сте мои части и вашето битие ми носи радост и други качества от моето развитие, и аз не мога да съществувам без вас. Ние сме единна система, просто вие сте частите, а аз съм цялото. Ти си бога за своите органи.
Но моите органи не вдигат въстание и не изработват енергията на ненавистта.
За съжаление, не е така. Всичко е подобно. Раковите клетки са клетки и органи, които не се подчиняват на изискванията на системата, следователно, вдигат въстание. Твоите органи имат право да решават, дали да работят или не, просто осъзнават, че ако престанат да работят, умират като форма заедно с теб. В този смисъл са създадени като твои роби. Виждаш ли, всичко е подобно.
А как стои въпроса с любовта, която изпитват към нас разните йерархични структури на Вселената. Възнесени учители, ангели, архангели? Те постоянно говорят за това. Истина ли е?
На определено ниво на развитие, да се говорят неистини, е доста сложно, защото се създава оборот на нереализирани възможности, които трябва да се достроят и завършат. Точно затова високоразвитите същества не лъжат никога, защото всяко изречение има потенциал, който рано или късно, ще се развие във вероятностна линия. Но високоразвитите същества не винаги избират за развитието си енергията на любовта.
Всичко е една и съща енергия, но в условията на дуалността е определена, има различен заряд, различна насоченост. В това няма нищо лошо или добро. Енергията на любовта е пасивна, съзидателна, еволюционна. Енергията на ненавистта, напротив, е активна, разрушителна, революционна.
В действителност, изначално е съществувала само енергията на любовта и в този смисъл, Вселената все едно е основана на женското пасивно съзидателно начало. Но след това последвал експеримент по внедрения на дуалността и било необходимо да се създаде енергия с противоположно свойство. Така се появила енергията на мъжкото начало. Като казвам мъжка и женска, нямам предвид вашите мъже и жени. А само специфичните свойства на енергията. Това беше велик експеримент, замислен и сътворен от мен с творците. Вие наричате този експеримент „въстанието на Луцифер“. Идеята беше да се придаде на енергията друго направление и качество, а това качествено да промени системата, да я направи по-жизнеспособна и многовариантна, което да доведе до по-голямо разнообразие на формите, тъй като ще се появят антипонятия за всичко.
Всички същества във Вселената се захранват или изпълват с енергия, с разни свойства. Тези същности, които наричате тъмни, се захранват с енергия противоположна на любовта. Това е техния избор. Ангелите и Архангелите избират енергията на любовта. Същността е в това, че на определен етап, съществата напълнени с определен вид енергия, са основно от този вид енергия и придобиват качествата на тази енергия. Именно поради това, при общуването с ангелите, мнозина от вас усещат взаимодействие с енергията на любовта и усещат съзидателната й сила. На определен стадий, избора на същността, която дълго време е избирала една и съща енергия, става подобна на нея и все едно за нея няма път назад към изходното състояние, към избора на противоположна енергия. В този смисъл, ангелите, архангелите и другите подобни същества, нямат свободен избор, те вече са въплъщение на светлината. Същото става и с тези, които наричате тъмни.
Във вас, в повечето хора, присъстват и едните и другите енергии и имате широка палитра за избор, за вас всичко съществува в два варианта.
Говориш за двойствеността. За два антипода. Два първотвореца. Два дубльора…
Числото две е много важно за вашата система. Две е преходно състояние, четните нива са преход. Ти сега си на четвърто ниво на съзнание и преминаваш на пето. Едно е неустойчиво число – винаги се стреми да се раздели. Т.е. да сътвори от едно две. След това всяко от двойката се стреми да се раздвои и така се ражда цялата числова редица на Вселената. Творението е бинарно. Докато втория от чифта не си е сътворил своята двойка, първия се намира в състояние на изчакване. Те са свързани. Представи си го като схема. Ако едната част на схемата започне да се раздвоява по-бързо от другата, системата става асиметрична и неустойчива. Симетрията или двойствеността съществува във всичко в природата.
Но в моя организъм не всичко е в по два екземпляра.
Да, това е в резултат на генетичната намеса или генетичното ви сътворяване като раса. Това е една от причините, поради която физическото ви тяло има кратък живот. Ако имахте две сърца, мнозина биха били още живи. Най-важните ви органи са оставени в единичен вариант: сърцето, черния дроб, далака. Това е направено с цел да се ограничи способността ви да се раздвоявате, да си създавате чифт. Преди лемурийците е съществувала расата на андрогините. Те са имали различни тела. Всичко при тях е било в два екземпляра и при необходимост са можели да се раздвоят, както сега се делят клетките при митоза. И веднъж се разделили. Вие сте следствие от това разделение. В резултат на това деление се появили половите органи. До тогава не са съществували, размножаването ставало чрез делене, както при клетките. Наистина, по това време телата не са били толкова плътни, както сега.
Казваш, че всичко е създадено от твоята енергия и ти си твореца. При нас е прието да се разделят тези понятия: Източник и Първотворец.
Изобщо, тези понятия са неразделими. Аз като Източник се проявявам в двамата първотворци. В този смисъл аз съм и Източника и Първотвореца. Двата първотвореца са създали световете и космоса, и самовъзпроизвеждащата се и самотворяща система. Тази система е започнала да създава новите форми. Част от тези форми се развили до състояние на творци и са започнали да сътворяват свои части от мирозданието. И така до безкрайност.
Два твореца? Защо два? И защо за да сътвориш света е трябвало да сътвориш отначало първотворците, а не твориш сам?
Отделих от себе си първотворците, защото за да започнат промените, трябва да започне някакво мое движение навън. Два, защото в създадената от мен система всичко се дублира. Не може да съществува само един единствен елемент, защото, ако той засече, системата ще рухне като къща изградена от карти за игра, защото всичко е зависимо. Винаги има дубльори. Това са точни пълноценни копия и двете действат едновременно, а не по-отделно, те са двете половинки на цялото, всяка от тях има качествата на цялото, но може да бъде и самостоятелна форма.
Значи и аз имам половинка?
Да, точно на това се основават вашите легенди, че трябва да намерите половинката си. Това е получило при вас романтична окраска, подразбирайки, че половинката обезателно е от противоположния пол. В действителност, не е така. Половинката-дубльор винаги се намира в по-високо измерение и мнозина я смятат за своя бог и беседват с него. Това е, така нареченият от вас, висш Аз.
Източник
Превод: Росица
