Пет века преди Христос се появява Римската империя. Сто години преди нея, Персите са в апогея си. Създават теорията за небесните сфери. Век преди тях, във Вавилон се ражда астрологията, в резултат от развитието на астрономията. Триста години преди това се появяват Гърците. По същото време, според историците, се появява и еврейската писменост. Ако е вярно, това е времето на Давид и Соломон. Триста години преди тях, евреите би трябвало да са напуснали Египет. Пет века по-рано е съществувала Микена, с нейната впечатляваща култура. Според историците още пет века преди Микена е открито желязото. Според други историци, българите са го добивали и ползвали хиляда години по-рано. Преди да се появи Микена, се появяват Авраам, Исаак и Яков. Преди тях на сцената се появяват Асирия, Вавилон, Китай и Индия. По същото време е сътворен и Стоунхендж.

След Големият потоп се появили домашните животни. Да създадеш от дивите животни домашни е цяла наука и изисква много знания и умения. Вече не е необходимо да ходиш на лов. Седиш си в къщи и месото, от което имаш нужда, винаги ти е под ръка. Това променя завинаги твоя бит. Ставаш член на уседнало общество, което започва да мисли за своята организация. Появяват се и единствените опитомени животни - кучето и коня. Те ти служат и те разбират, само дето не могат да говорят. С останалите не е така, те се дресират, но не се опитомяват. Както и да е.... След потопа хората изведнъж са станали интелигентни, сигурно от еволюцията, която по някаква необяснима причина, изведнъж се ускорила до краен предел. Това не ги задоволява, ами сядат и изобретяват календара. За да изобретиш календара е необходимо да знаеш какво представлява Земята, къде се намира тя, в слънчевата система, и какво представлява самата система, като част от галактиката и т.н. Понеже това става в каменната епоха, предполага се, че някой си, облечен в нещавени животински кожи е седял на припек, дялкайки с подострен кремък дървена пръчка и през това време си е мислел за строежа на Космоса. Е така, идело му отвътре, заради безкрайната скука и природната му интелигентност...

- Все пак, нали има еволюция, която Дарвин е описал.

- Заблудите на съвременното човечество не са случайни и наивни. Не всичко започва от Дарвин, но той създава теорията за перманентното развитие, в противовес на Библията. При Библията развитието е насилствено. Колкото и да тълкуваме нейните текстове, тя като цяло, е истинската история. Откакто Дарвин е създал теорията си, никой не е в състояние да я защити и да я докаже. Дарвинизмът се приема със същото сляпо доверие както Библията, защото не служи на знанието, а на политиката. Генетиците доказаха обратното на неговите твърдения. Мутантите не са развитие, а обикновени грешки в ДНК. В повечето случаи, или са неутрални, или негативни. Маймуната няма, а няма и как да има нещо общо с човека, особено с човека, създал цивилизация след последния ледников период. Самите ледникови периоди не са факт, а предположение. Факт е потопа. Платон го отнася в зората на цивилизацията, около 10 000 години преди Христа. Тогава според него е загинала Атлантида.

- “Някъде в зората на човешката цивилизация, в Тибет се появили Боговете. Те управлявали много човешки поколения. Хората дори не помнели кога са дошли. Един ден изчезнали в небето без да познаят смъртта. Оставили на земните жители своите храмове - каменните пирамиди. Стените им били украсени с .... очи. Такива очи нямат нито хората, нито животните населяващи Земята. Очите гледали човеците и им напомняли за Бога.”

Не само в Тибет, но и в Индия и Китай, преданията разказват, че от небето са слизали Боговете и че хората са резултат едва на четвъртия им експеримент. Едни са били твърде високи и едри за земните условия. Други са били мутанти между човек и животно. След това се
появяват и такива, които не могат да се възпроизвеждат. Адам и Ева са първите и единствените
същества, успешен резултат на тези усилия.

Двете цивилизации:

Едната е Лемурийската, намирала се е на остров между Азия и Африка. Другата е Атлантида. Намирала се е на остров, между Европа и Америка.

- Всички велики цивилизации са на острови, които никой, никога няма да открие. Ако ти си космически пришълец, защо ще се заселиш на остров, който има ограничени ресурси и територия, а не на огромната суша, която може поне да те изхранва. От острова мъчно ще се спасиш. На сушата винаги можеш да намериш спасение.

- Така пише в преданията.

Фаетон, синът на Слънцето, взел колесницата на баща си и препуснал с нея по небесния път. Понеже не успял да овладее конете, предизвикал катастрофа, която унищожила и двете цивилизации. От катастрофата оживели само хората на Фороней.

- Фороней, в точен превод е “Човекът Ной”, нали?
- Да. Името е същото както в Библията. Един от оживелите се нарича Пелазг. Той става баща на народа на Пелазгите. Това е и името на древните българи.

- Пелазг води със себе си целия си народ. Те достигат Балканския полуостров и се заселват покрай сладководното езеро, което тогава нито е море, нито е Черно. Останалите се спасяват на атлантическия бряг на Африка. Оттам, част от тях стигат до долното течение на Нил.

Първата известна на човечеството и доказана от археолозите култура, която има писменост от символични знаци, се появява на Балканския полуостров, който тогава не е бил полуостров, 5 000 години преди Христа, а Египет се проявява 1 800 години по-късно. Пирамидите, почти по същото време. Може ли това да бъдат едни и същи хора?

Египет се появява изведнъж и то като организирано царство. Другите народи преживяват векове на консолидация, преди да сътворят царството си, но с Египет не е така. Официалната наука не може да се справи с фактите и ги игнорира. Египет се появява като две царства. Северно и Южно, или както е прието да се наричат, Горен и Долен Египет.

- Нали в официалната справка пише, че е било само едно.
- Става едно, когато Менес завладява Долен Египет. Преди това не са имали нищо общо помежду си. Едните са били високи руси хора със сини очи. Другите дребни, смугли, с черни къдрави коси.

Менес изгражда и първата столица Мемфис. Бащата на първите фараони е богът Пта. “Пта избра Египет, за да засели там първите хора” По тази причина те са богоизбрани и живеят в страната, посочена им от Бога.

- И евреите твърдят същото. Не може да няма някаква връзка.


Първото царство, “Ранното” е просъществувало от 3 200 до 2 778 година преди Христа. След това, египтяните тръгват по течението на Нил и на стотици километри на север създават “Старото царство”. То е просъществувало от 2 778 до 2 260 година преди Христа. После всичко се разпада. Всеки взима своето и не се интересува от останалите. Страната се разделя на области наречени “Номи”. В 2 160 година преди Христа се появява “Средното царство” и обединява цялата територия. То е просъществувало до 1 785 година преди Христа. Някъде около 1 770 година преди Христа се появяват Хиксосите, странен и неизвестен народ, който покорява Великата империя.

- Как странен и неизвестен народ ще се справи с Египет? Нали трябва някъде да има собствена територия, на която да е изградил някакъв обществен строй и да е създал армия, да премине през други територии, да покори други народи и армията му по това време да превъзхожда или по численост, или по въоръжение египетската?

Хиксосите са неизвестни, защото идват отвъд пределите на тогавашния Свят. Странни са, защото не се държат като поробители. Египет не се противопоставя на тяхното господство. Те не посягат на религията. Запазват и жреците и храмовете. Стават фараони и много бързо се превръщат в египтяни. Научават местните хора как да използват коня. Превъоръжават армията с бойни колесници. Заменят дървените копия и стрелите с оръжия от бронз. Въпреки това, Яхмос І ги прогонва.

- Кога ги прогонва и те къде отиват?

Не е ясно къде отиват Хиксосите. Вероятно там, откъдето са дошли. Това е бяло петно в историята, с което никой не се занимава. Яхмос е датиран от 1 580 до 1 559 години преди Христа. С началото на своето царуване, той създава “Новото царство”. То е просъществувало до 1 085 година преди Христа. Когато на престола се качва Тутмос І, той има изцяло реформирана държава и мощна армия. Завладява всички територии чак до Ефрат. Бил е много себичен и прибавя към титлата си – “Величие, Власт, Сила и Красота”. Негов внук е Аменхотеп ІІІ.

Следва продължение...

В подземните хранилища на рицарите йоанити на остров Малта се съхраняват древни ръкописи. От векове тези архиви са държани далеч от любопитни погледи. През 1933 г. благодарение на широките си международни контакти и влияние проф. Николай Райнов получава разрешение от Ордена на хоспиталиерите да влезе в библиотеката. Това, което го е отвело в Малта, е неистовият му интерес към едно друго, но много по-старо братство - това на богомилите.


Според една градска легенда проф. Райнов донесъл подробни записки от тази командировка, които след смъртта му останали у сина му Богомил заедно с още документи, текстове и бележки – всичко това заключено в един мистериозен железен сандък. И за да звучи наистина като легенда, по подобие на ред други писателски архиви, смята се, че и съдбата на пазеното в този сандък е загадка.


Официално е прието, че богомилството се появява първо в България по времето на цар Петър I през X век и че основател на движението е поп Богомил, оттам и наименованието на учението, но за самия поп Богомил не се знае почти нищо. Други теории разсъждават, че поп Богомил въобще не е съществувал, а наименованието богомили идва от “мили на Бога”. Трети напомнят, че по време на разцвета на учението то не е било наричано богомилство, а неговите последователи били известни просто като “добри хора”. Самите богомили наричали себе си само християни.

За истинския основател на богомилското учение - Боян Мага, син на цар Симеон и брат на Петър I, официалната наука почти не говори. Това пише в книгата си “За богомилите от уста на ухо” проф. Дамян Попхристов, който в продължение на 17 години се занимава с изучаване на езотеричните школи. Той черпи сведения от богат доказателствен материал от български и чужди източници - апокрифни писания и евангелия, богомилски легенди, хроники, документи на инквизицията и на Ватикана, включително неиздадения ръкопис на Епископ Симеон “Богомилство и богомили”.

Единствените известни автентични източници са едно копие на “Тайната книга” на богомилите в превод на латински и “Каркасонският требник”. Двете книги оцелели благодарение на инквизицията, защото били използвани като веществено доказателство в процесите против богомилите. Оцеляла по чудо е и настолната книга на богомилите - “Тайната книга на Йоан”. Останалото са няколко богомилски легенди и това изчерпва почти всичко автентично, написано от самите богомили, пише проф. Попхристов.

Благодарение на онова пътуване в Малта отлъчения по-рано от Православната църква Николай Райнов продължава темата, на която са посветени известните “Богомилски легенди”.

Появява се и тезата, че проф. Райнов е истинският автор на ръкописа, назован “Богомилство и богомили”, подписан с псевдонима Епископ Симеон. Предполага се, че в този текст Райнов е направил опит за синтез на всичко онова, което е успял да види и прочете в библиотеката на малтийските рицари.

Съществуват десетки спорове дали никому неизвестният ръкопис “Богомилство и богомили” е достоверен източник, дали наистина е написан от Николай Райнов и дали професорът въобще се е добрал до богомилски източници, ако изобщо такива се пазят в Малта. Според проф. Дамян Попхристов съвсем естествено е да има съмнения относно научната стойност на ръкописа, след като Николай Райнов не е публикувал всичко това официално.

Неотдавна в публичното пространство се появи текст, озаглавен “Богомилство и богомили”, с подзаглавие: “Тази книга е назначена за всички вътрешни. Секретно!”, както и уточнението “От Полярната Звезда - през Южния Кръст - към слънцето!” Там богомилството е разглеждано от съвсем ново окултно гледище. Авторът твърди, че основател на богомилството е Боян Мага, както казва и Учителя Дънов, и разглежда доста подробно неговия живот и дейност, а поп Богомил и другите са само разпространители на идеите на Боян. Книгата е разделена на две части - историческото развитие на богомилството и доктрината на богомилството.


Епископ Симеон разглежда богомилското като типично езотерично учение, което, както посочва проф. Дамян Попхристов, представлява възраждане на раннохристиянското, така нареченото апостолско християнство, едно своеобразно връщане към изконните му корени и дълбока същност.

Ранното християнство доста се отличава от официалния църковен канон, и то в съществени въпроси като прераждането и кармата, които присъстват в оригиналното учение на Исус Христос, както и в богомилското.

Разликата с популярните Му проповеди сред хората е съществена - на хората Той говори с притчи, а на учениците си разкрива окултната същност на учението си. Това е и учението, което след Христос проповядват и неговите апостоли по време на мисиите си. Тази практика се следва и от богомилите, които проповядват с притчи сред народа и непросветените, а само на най-висшите членове се разкриват ключовите тайни.


В богомилското общество има четири степени - Оглашени, Верни, Избрани и Съвършени. Оглашените са тези, които само слушат учението, Верните са приели вече учението и отговарят за наставляването на оглашените; всеки верен трябва да доведе поне трима оглашени и да ги подготви за влизане в общността. Това са двете степени за обикновените хора. Следващите две степени са вече само за посветените.

Неразбирането, подценяването и отричането на богомилското учение започва от самата му поява. То е смесвано и обърквано с много други подобни “еретични” учения, които са битували по същото време и са предизвиквали гнева на официалната църква - манихейството, павликянството, адамитството, масалианството и други. Характерно за богомилското учение е това, че в началото се е предавало на принципа на тайните общества - “от уста на ухо”, за да не се изопачи, опошли и профанира съдържанието и същността му, а и за да не попада на неподготвени хора. Ето защо много от него е останало нечуто и неразбрано от враговете му, пише Попхристов.


Година преди официалното създаване на богомилството, през 927 г. при “неизяснени обстоятелства” умира цар Симеон. Той има 4-ма синове и една дъщеря. На престола обаче не се възкачва най-големият Михаил, а Петър, който е първият син на Симеон от втория му брак с Мария - майка също на Боян Мага, на Йоан и на сестра им Зоя. Проф. Попхристов пише за предположенията, че Йоан е бъдещият св. Иван Рилски, за когото пък също има твърдения за сходство с богомилите.



Момчето е изпратено да учи в Магнаурската школа, където тогава се преподават и изучават т.нар. магически науки – чисто езотерично окултно познание за трансмутацията на материята, базирано на Седемте принципа на Хермес Трисмегист, заимствано от египетските мистериални школи и обогатено от всичко най-добро, което е достигнало до Византия от най-дълбоката древност през Мала Азия и Далечния изток.

Под “маг” се разбира “мъдрец”, а не както често битува днес - “магьосник” или шарлатанин. Следователно Боян Мага е равносилно на Боян Мъдреца. Той дружи с двама сирийци и често пътува на изток. При завръщането си от едно от тези пътувания Боян носел на ръката си много особен пръстен от изумруд, какъвто се е давал само на висш посветен като отличителен знак.

По онова време точно в Сирия съществува голям окултен център, който направлява Западната традиция. В него са получили своето посвещение редица от най-видните учители като апостол Павел например, а доста по-късно и Кристиян Розенкройц. По това време този окултен център се ръководи от Великия посветен - Вотан.

Точно в този център и Боян получава своето посвещение лично от Вотан и заменя рожденото си име Вениамин с Боян. За него вече няма тайни, животът тук на земята е само момент от вечното съществуване във Вселената по законите на Божествения Разум. А този Разум е един и същ, непознаваем, вечен, неизменен, непресекващ, всеобхватен. Ето защо всички посветени, независимо в кои времена живеят, при какви условия, в каква среда, сред какви народи, имат едно и също Познание, абсолютно еднакво по своята същност, но в зависимост от различните условия предавано с различни думи.


Промяната не е само в пръстена на ръката му. Способностите му бързо стават достояние на много хора. В различни византийски източници се говори за пронизващия му и смразяващ поглед, за преобразяванията му и способността му само за един миг да “се пренася от единия край на царството в другия”.

След смъртта на баща му Симеон, Боян е извикан обратно в Преслав, за да бъде съветник на по-големия си брат Петър, който току-що е коронясан. Боян е само на 17 г. От този момент той става непосредствен свидетел на всички заговори и интриги в българския двор. Идва момент, когато предлагат на самия Боян да вземе престола и той решително отказва, като според историята, написана от един от първите апостоли на богомилството Симеон Антипа, Боян казал, че “е цар на друга държава и земна корона не може да носи”. Тогавашният патриарх Стефан, който впоследствие става един от първите ученици на Боян, му отстъпва за усамотение манастира “Св. Параскева” в столицата Велики Преслав.


На 12 април 928 г. Боян Мага вика при себе си поп Богомил, съобщава му за пристигането на двамата сирийци със специална мисия и му разкрива намерението си за следващия ден. На 13 април в подземната зала, точно под олтара на църквата “Св. Параскева”, се събират при Боян Мага 21 човека. Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, боляринът Светомир Македонец. Поп Богомил довежда и една жена - Макрина - която ще остане в историята под името Михаил Унгарец.


Тази среща е началото на богомилското движение – това е моментът, в който Боян Мага посвещава присъстващите в основните моменти на своето учение, това са бъдещи апостоли на движението.

Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, негова дясна ръка, най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието “богомили”.

Фактът, че началото е поставено именно от хора на властта, и то не някъде из полето и горите, а в столицата, е очевиден показател за целта на движението. То не е властолюбиво и антихуманно, но същевременно не е никак безобидно по отношение на официалната власт и църква, а благодарение на високия си морал се оказва и доста силно и всеобхватно сред народа.

Жените при богомилите имали право на висше посвещение и можели да достигат до най-високите степени в йерархията. Това разбиране е постижение, ненадминато и до ден днешен, защото дори в наши дни не може да се каже, че жените са напълно равнопоставени с мъжете, особено в религиозен план. И при католиците, и при източноправославните християни жените не могат да заемат висши духовни постове.


В Средновековието недъгавите обикновено били гонени и изолирани, изхвърляни, забравяни, а дори и съзнателно избивани, за да не пречат и да не “подяждат” здравите.


Учението на богомилите се движи около властта не само в България, а и във Византия, където влиянието им достига чак до императора. След серия от заговори и интриги на престола в Константинопол застава законният император Константин VII Багренородни (945-959). Управлението му е време на относително спокойствие и мир, пише проф. Попхристов.




Константин става не просто редови богомил, а презвитер. В лицето на Константин VII богомилите намират мощен защитник във Византия срещу атаките на църквата и получават сигурна подкрепа за дейността си. Постепенно представители на учението, по данни на проф. Попхристов, се издигат значително - Никита Странник (виден богомил и сподвижник на Боян) е назначен от Константин VII за главен магистър и управител на византийските колонии на изток, Василий Византиец (един от първите апостоли) е назначен за главен управител на императорския двор, Светомир Македонец (също виден богомил) става началник на наемните войски.

Някои теории може да се различават по отношение на произхода на богомилството, разпространението му, влиянието му и т.н., но общо взето, от екзотерична гледна точка мнението е единодушно - богомилското учение е дуалистично и това е главното, което го отличава от официалната християнска догма.

По определение дуализъм означава изповядване на две божества, които еднакво се почитат, или просто казано - двубожие. Двете божества са независими едно от друго - това са двете начала - материя и дух, добро и зло и т.н. Самата дума е от латински - dualis - и означава двойствен. Според богомилите съществува един върховен Бог, но след него са две същества - първородният Сатанаил, творецът и владетелят на материалния свят, и Христос - на духовния свят. Богомилите почитат само единия бог - добродетелния.

Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях и видимия свят.

Луцифер създал много неща и решил да създаде и човек – взел глина и направил едно човешко тяло, но то не мърдало. Луцифер нямал силата да го оживи и помолил Господ да му помогне. Тогава Господ дал душа на човека и човекът оживял. Така се появило на земята делението между смъртното тяло, създадено от Луцифер, и безсмъртната душа, дарена на човека от Господ.

Учителя Петър Дънов неведнъж говори, че “човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.”

Друго разминаване с официалната догма е възприятието за кръста. Според богомилите той няма никакво значение, свързано с християнската вяра, защото в този контекст той е само един уред за мъчение, на него не се е извършила никаква мистика. Според тях да почиташ кръста е все едно “да почиташ въжето на обесилия се”.

Богомилите признават само една молитва - “Отче наш”, защото тя е единствената молитва, излязла директно от устата на Исус Христос и директно завещана от Него. Наричат я “Свята Молитва”. Тя е “универсалната” молитва, защото с нея се молят дори и ангелите. Всички други молитви според богомилите са “празно многоглаголстване”.

Освен че не признават част от твърденията на официалния църковен канон, богомилите директно се обявяват срещу църквата с нейната поквара и лицемерие, както и срещу държавата като апарат, който узаконява неравенството, потъпква свободата и правата на хората. Затова богомилското учение е подложено на преследване и в крайна сметка богомилите са изгонени от България.

Независимо от цялата им “тайнственост” хората винаги ги разпознавали, тръгвали веднага след тях и ги молели да им дадат благословията си. Никой не може да даде логично обяснение на какво се дължи това неналожено уважение, но хората безпрекословно и доброволно им го давали, защото знаели от опит, че точно тези странни хора, които се появяват изневиделица сред тях и също така “магически” изчезват, умеят добре да лекуват.

Богомилите церили хората не само с билки и отвари, но и с ръцете си, понякога дори без да ги докосват, или като гледат много съсредоточено право в очите им; лекуват и най-тежките болести, дори “връщат” мъртвите, те умеят да успокояват с благи думи, а мъдрите им съвети по всякакви въпроси са направо незаменими. Те са грамотни и начетени, посочва проф. Попхристов, не се смущават от нищо и от никого, могат да говорят на всякакви теми, красноречието им е завладяващо, езикът достъпен, познанията впечатляващи.

Те наставляват, без да насилват, привличат последователи, без да изискват, в спорове се намесват по най-справедливия начин, без да се натрапват, в беда помагат с каквото могат. След разговор с тях човек се чувства и успокоен, и заинтригуван, и ободрен до щастие. Те събуждат любопитството на околните, но никой не може да каже и една лоша дума за тях, никой не се е оплакал, че са му откраднали нещо или са го излъгали, никой не ги е виждал пияни, никой не ги е чул да крещят и ругаят, никой не е бил обиден от тях, никой не ги е видял да се бият или да се замесват в скандали, но около тях все пак витае нещо загадъчно и необяснимо – те привличат като магнит, имат особена сила.

Източник

"За древните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били истинска катастрофа. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните жители са ги наричали „вероломни получовеци“, а техния вожд Атила е имал прозвището „бич Божи за Земята“. Наричали са ги още „нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни“. Дълго време след края на войните с хуните, те са били обвинявани за разпадането на Римската империя и за тъмните времена които са последвали разпада. Според Сузане Хакенбек, археолог от Кеймбридж този поглед към хуните е едностранен, прекален и по-скоро се е превърнал в клише. Хакенбек е анализирала останките на близо 200 души живели през пети век в днешна Панония, Унгария. Като изследват намерените кости и съдържащите се в тях елементи, Хакенбек и нейните колеги правят изводи за това, че в този район всъщност хуните са живели заедно с местното население. Откритията им са изненадващи. Въпреки че хуните са воювали с Рим, обикновените хора по границата между двете империи са съществували относително мирно заедно и дори са се кооперирали в много дейности. В различните кости, намерени при древни погребения в Панония са открити различни елементи, доказващи различен начин на живот – при едни, че са били земеделци, при други, че са номади."

Четейки тези редове, се изумявам, как мозъците не само на цялото човечество, но и на т.н. учени от престижния Кеймбриджски университет, са промити с недомислици и фалшификации, напълно изчистили от общочовешката история името българи и тяхната огромна многохилядолетна държава Велика България.

Така наречените кембриджски учени изглеждат жалки папагали на постулатите, насаждани 1500 години в историята на Западна Европа и света. Историята за хуните е фактически история на българите-хуни. Тази история е изцяло заличена от определени ретроградни глобалистки сили, защото е в пълен разрез с техните цели за световно господство. В противен случай не би било възможно „разумното“ човечество да приеме, че „Великият културен Запад“ е бил тотално подчинен на Велика България. И така човечеството е напълно зомбирано през тези 1500 години, българските и други извори за българите са изгорени, историята фалшифицирана и днес няма и помен от истината за древните българи и най-великият неин император Туки Атилле, Атила. Прозвището му „Бич Божий“, идва от прякора му на трек-български език „Урус Баг“ (Бичът на Господаря, Бич Божий). Но смисълът му съвсем не е пейоративен, какъвто ни го предава преиначената история и тези нескопосани „учени“. Българският владетел е носил като атрибут за царствена власт царски бич. А в случаят съществителното е придобило образ на метафора заради величието на Господаря. Някой трябва да им каже да четат българските летописи, които излизат вече на бял свят, като светата истина. И нека престанат да ни унижават, да ни смятат за никакъв дребен народ, че сме били малка и незначителна държава, каквато сме сега. Историята на Велика България е величествена, както ничия друга история на никоя друга държава и народ по земята!

Своят най-голям разцвет Велика България е достигнала при император Туки Атилле (433-453 г.) от българския царски род Дуло. Синът на Монджук, внукът на Алъп-бий, с над десет имена – Атилле Туки Къй Ардар (Артур) Айбат Аудан-Дуло Тай-Мадук Колъйн Кобландъй и др. се е родил в Годината на Коня (406 г.) в крепостта Ашла (днешен гр. Казан, Волжска България, Русия) и станал единственият управник на Земята, на когото се подчинил целят тогавашен свят (Европа, Азия, Африка). На Атила му се отдало да създаде най-съвършената и справедлива държава в историята на човечеството, режима на военната демокрация, поради което станал герой в приказките и легендите на всички народи по света. Във всички страни на света се утвърдил българският култ на духа на бурята и воинската слава Баръйн-Кубар-Джамгъйр-Самъйр, защото той по заповед на Тангра (Бог), дарил Атила с меча на победата (описан и в гръцки идзвори). Поради това на запад членовете на военните съсловия получили названието „баръйни“ („барони“), а на изток „самъйри“ („самураи“).

За Атила е категорично ясно, че е от българския царски род Дуло. Хон-Българската империя, която той, синът на Монджук Ищяк Мермер, онаследява от чичо си Руджа Джураш Масгут (Руа), като продължител на Втората Хон-Българската династия, основана от прадядо му Булюмар, е най-голямата и велика държава в цялата човешка история за всички времена. Данък на Атила са плащали от Андалус („Къзъл Ибер“ – Испания), Тулус – Франция, Алтънбаш – Италия, Кермек – Германия, Цяла Средна (Среден Дунав, Панония, Баил, Авар-суба) и Източна Европа (Русия, Украйна, Беларус, Прибалтика, Скандинавия), Мала Азия, Близкият изток, Сибир и Средна Азия, до Индия-Пакистан-Белуджистан (Българ-истан), Китай, Камчатка и Аласкай (Аляска). Така нареченият Списък на българските ханове, открит от Попов и започващ с неизвестния митичен Авитохол, не е коректно интерпретиран. Митичното и тайнствено име „Авитохол“ е името на Атила. Родното име на Атила е Туки, в Алтайските диалекти, откъдето идва рода Дуло, е наричан Тукал, „-Тохол“. А „Ави-“ е промененото Абий, Абай, което означава на трек-български „Голям“, „Велик“, „Старши“, „Бате“, „Байно“ оттам и днешното ни обръщение „бай“ – еди кой си… Т.е. „Авитохол“ означава „Великият Туки“, „Великият Атила“. Това име е разпространено чрез древни българкски преселения и сред северно-американските индианци. Да си спомним романтичният образ на сина на Великата Мечка – Токай Ихто, запечатан от Майн Рид.

Хан Аспарух (Аспаръйк на български тюрки) е далечен потомък на рода на Атила, получил прякор Атилкьосе (Безбрадия Атила), наречен на своя велик предшественик Атила. Той нямал брада, очевидно има генетични остатъци от хонското му (слабо окосмено) начало (на Булюмар).

Атила получил блестящо българско, римско и гръцко образование. В младостта си е учил в Рим и Константинопол. Знаел съвършено родния си трек-български език (български тюрки), старонемски, лантински, гръцки, новоагилски (праславянски), персийски, знаел отделни фрази по арабски, китайски, индийски, берберски, етиопски, унгарски. Той заповядал на всички източни воини да говорят на трек-български, а на всички воини в Баил (Централна Европа) – на новоагилски, поради което тези езици се разпространили в техните региони и до днес.

Атила не се месил във вътрешния живот на покорилите му се страни, държави, народи, но метежниците и изменниците унищожавал бързо и безмилостно. Никога хуно-българската войска не е закачала мирното население, ако не й създават проблеми. Най-спокойните райони на Българската империя били Китай, където управлявала българската династия Сянби-Тоба (Държавата Северен Вей, 386-534 г.), Африка, където български наместник бил кралят на готите-вандали и алани Гензерих, също Индия и Персия. Но в Средна Азия и Западна Европа подържането на българските порядки изисквало значителни усилия. С цел, подчинените на Велика България две Римски империи да не помислят за отделяне, Атила им отнел всичките погранични области със силни крепости, военните кораби и главните пътища. За съжаление, българският наместник в Западната Римска Империя Аеций (Хайджи Яучи), вуйчо на Атила , бил подкупен от лабъйтския (юдеите талмудисти) Дом Надан и започнал тайно да действа срещу „императора на целия свят“. Под техен диктат и инструктаж Аеций действал кооварно с подставени лица, които тласкал към метежи срещу хуно-българската власт. Опитвайки се да развали женитбата на Атила за сестрата на западно-римския император Валентиниан ІІІ Гюннария (Хонория), поради опасението, че във вид на зестра на Атила, можело да бъде дадена част от империята, Аеций тласнал към метеж военноначалника Будар и краля на вестготите Теодорих. Метежниците разчитали да разбият Атила при град Орлеан. Но разузнаването на Атила било превъзходно. Предварително узнал за намеренията на метежниците императорът в 451 г. се отправил с огромна 700-хилядна армия.

Хон-българите на Атила удържали славна победа в двудневната Каталунска битка на 22 и 23 юни 451 г. Когато погребали своите другари, съгласно френските легенди, български оркестър от 1000 кубъйзисти изсвирил в чест на загиналите прощален химн. След погребението в лагера на Атилле пристигнал Сонгебан и докладвал, че е пленил 200 хиляди римляни. Всички пленени били присъединени към войската на Атилле. Той бил толкова доволен от победата над метежниците, че опростил обикновените римски войници. По-късно този корпус от пленени римляни се сражавал за император Джангиз (Дингезих), сина на Атилле.

Западните историци свели битките на 22 и 23 юни 451 г. в една битка и съчинили приказката за поражение на Атила. А последвалите събития по никакъв начин не доказват, че Атила е бил победен на Каталунското поле. През 452 г. Атила след като успял да си върне задържаната в Рим Гюннария и наказал няколко хиляди италиански дезертьора, превзел най-мощната европейска крепост Акавъйл (Аквилея) и окупирал цяла Италия от Милано до Калабрия. Император Валентиниан ІІІ и Папа римски Лъв му отворили портите на Рим паднали на колене, целувайки ботушите му. Когато Атила влязал в столицата, срещу него излязла невестата му Гюннария. В своята походна юрта, вдигната около портите на Рим, Атилле извършил българския обряд на бракосъчетанието. Засипвайки булката със златни и сребърни монети, императорът на целия свят се уединил с нея в юртата. За тези събития в песен за Атилле разказва съчинение на чичо му Баръйс скоро след смъртта му през 453 г…

След войната разбитият Хайджи Яучи се покорил на волята на своя кансюбиги и Атилле заповядал, баръс-българите или булгите („белгите”, „белгерите”, „българите“) да заемат северната част на Кермек (Западна Европа, Белгия), марангите (франките) – Тулуш (Франция, Тулуза), худците, аланите и кандалите (готите, аланите и вандалите) – Къзъйл Ибер (Иберийския полустров, Испания) и Кимет (Северна Африка, тук), тулунглите (тюрингите) – брега на Бесер (Везер), бурджантайците (бургундите) – Алъйп Бурджан („Алпийска България”, Швейцария), саксините („саксите”) – южната част на Кара Сувар (междуречието на Елба и Одер), алан-кубарите („лонгобардите”) – северната част на Алтънбаш (Италия)… Всички народи на света живеят и сега, където им указал или разрешил да живеят Атилле Урусбаг („Бич Божий”). И не е имало както преди него, така и след него, по-велик властелин от него. Всичките царствени династии на Кермек са основани от неговите деца…

Атила не е бил обикновен управник на света, той е създал съвременния свят и неговите най-велики страни. Със своя указ франките да заемат територията на Галия, който бил изпълнен по-късно в началото на VІ век, Атила създал съвременна Франция. Като преселил анатъйшските (ютландските) англи и българите-саксини (сакси) в Ег (Улуг)-Бурджан (Великобритания), Атила създал Англия. Като съкратил през 451 г. територията на Западната Римска империя до размерите на Апенинския полуостров, Атила създал Италия. С указа от 451 г. „За границите на Кермекската провинция на Велика България“, Атила създал Германия в съвременните й граници. За своя чичо Баръйс Атила създал провинцията Байлак – съвременна Полша; за своята майка Бинаджи – провинция Керен – съвременна Австрия; за своя шурей Бел Бургундски – провинция Бари – съвремена Швейцария; за своя брат Абраш – провинция Халан – съвременна Холандия; за своя шурей Бали – провинция Чек-Българ – съвременна Чехия; за своя тъст Марджан Искем, любител на медовата напитка – провинция Суджак – съвременна Хърватия и др. Атила дал имената на Сибир, Китай, Афганистан, Балистан (Палестина), Индия, Иран, Мароко и много други страни и държави. Занимавайки се със създаването на съвременния свят Атила писал стихове на трек-български (български тюрки, тюркски), гръцки и латински език. Негова настолна книга била „Илиадата“ на Омир, преведена от чичо му Баръйс на трек-български език.



Източник

   Отговор може да ни даде историческата книга на енигматичният книжовник Бабук, упоменат от Волтер.

   Но съществува ли той?

   Можем да предположим, че поне един човек е вярвал, че ще открие стари книги в „Горна Азия”. Това е Екатерина Велика.

   Тя започва да подготвя своята визита в Казан с две важни събития. Мечтае да създаде най-великият фонд за стари ръкописи. Идеята въодушевява Дидро, който й завещава собствената си библиотека, а братът на Жан-Жак Русо е фактически първият, който й подарява азиатски ръкописи за нейният фонд.

   Второто важно събитие е, че руската императрица започва радикални реформи в Казанската губерния, които са практически образ на западно-европейската доктрина за „просветеният монарх”.

   Защо Екатерина се надява, че ще открие стари исторически ръкописи на територията на мюсюлманската Казанска губерния?

   Един андалузки географ и пътешественик с име ал-Гарнати посещава през ХІІ в. мюсюлманската държава Болгар, която се простира по река Кама и по течението на река Волга на юг, до устието й в Каспийско море, където през ХІІ век е средновековния български град Саксин / до дн. руски град Астрахан/. Именно ал- Гарнати съобщава в своя труд, че чел една невероятна книга, която се наричала „Тарих - и България” (История на България).

   Автор на книгата бил Нугман ибн Хамид, който загинал през 1061 г., а неговият син Якуб ибн Нугман преписал собственоръчно и допълнил книгата на баща си. Ал-Гарнати бил впечатлен, понеже за този Якуб се говорело, че е потомък на Ахмед ибн Фадлан. Ал- Гарнати знаел от книгата на един друг арабски историк Якут, че този Ахмед ибн Фадлан бил назначен за секретар на посолство на Арабския халифат, което през 921 година потеглило за град Болгар. Ахмед бил написал вълнуваща книга-рисала, т. е. „Записки от Болгар”, екземпляри от които имало в Багдад и в Бухара. За съдбата на Ибн Фадлан обаче не се знаело нищо. Сякаш бил изчезнал вдън земя. В Болгар, докато четял „ История на България”, ал-Гарнати разбрал, че Ибн Фадлан не е изчезнал, а бил поканен от българския владетел Алмъс през 922 г. да заеме поста сеид на Болгар и под името Бакир, подобно благословеният от Аллах Абу Бакър, да създаде истинска ислямска държава. Това обаче не било всичко, понеже ал-Гарнати узнал, че Ибн Фадлан бил потомък на великият род Бармак, по линия на братът на Яхя, Рашид. Ал-Гарнати знаел, че синът на Яхя Бармак, е бил самият везир Джафар, по времето на Халиф Харун ар-Рашид (786 - 809). Великият род на Бармакидите направил много за утвърждаването и възхода на исляма сред иранците, ето защо ал-Гарнати внимателно изслушвал всичко, но изпитвал известна боязън към неща, които надхвърлят географските му интереси.

   Екатерина Велика не само че възстановила правата на ислямската вяра и върнала дворянските титли и имоти на мюсюлманите благородници (сеидите) в Казанската губерния, но решила да спечели и симпатиите на обикновените вярващи. По този начин смятала да стане приятелка с моллите ( духовните водачи) и да ги предразположи. Тя разбрала, че руините на древният град Болгар били превърнати от правоверните в място за хадж (поклонение) и те благовейно наричали тази земя „малката Мекка”.

   Един съветник, може би същият Евгений, я насочил към книгата на пътешественика арх. А. Шмит от 1722 година. В нея авторът бил направил скици от ръка на жалките останки от бившата северна столица на исляма. Били съхранени единствено едно почти цяло минаре, до него още едно, но разрушено до половината. Освен това имало и една особена четвъртита постройка, за която се предполагало, че е ритуален дом на мюсюлманският орден „Ел Хум”.

   Град Болгар бил покорен от монголо-татарите още през втората половина на ХІІІ век, когато владетел на Волжка България бил някакъв Барадж, чийто род (шеджере) е описан в историческият трактат „Дафтар - и Чингиз - наме”.

   Въпреки, че „светият град” бил опостушен, ордена на „Елхумовци” не напуснал град Болгар до втората половина на ХVІ век, когато руският цар Иван Грозни през 1552 година превзел новата българска столица Казан. Тогава християнската руска църква създала епископия по тези места и елхумовци минали в нелегалност. Орденът продължил да съществува и моллите (духовните водачи на Корана) казвали, че има доказателства за това. Едното било, че всяка година представители на тайния орден участвали в общомюсюлманските събори-джиени, където се обсъждали верски и традиционни въпроси. Второто доказателство, според моллите, били техните гробове и надписите върху плочите.

   Чикагският историк Расит Кадир ал-Булгари предполага, че в периода между 1722 г. и 1773 г. някой е извършвал строително-реставрационни дейности в старият Болгар. Според него това е инициатива на руската императрица.

   Той ми показа книгата на един друг пътешественик по Руската империя, някой си Палас, чийто труд е издаден през 1773 г. В нея авторът също е направил скици на останките в гр. Болгар. Старото счупено минаре от книгата на Шмид (1722 г.) вече го няма, а на негово място има възстановена скромна джамия.



   Расит допуска, на основата на архивни документи, че до 1780 г. Екатерина Велика е събрала ценни извори от българите в Казанската губерния.

   Явно те са толкова значими, че в собствените си очи тя е вярвала, че ще стане първата жена член на елитното европейско масонство.
 
   Екатерина се е готвела, още от ръкописният си очерк „За българите и хвалисите”, да продължи градежното познание на Волтер за българите.

   Очевидно най-силният й коз е, че се е добрала до ръкописа на волтеровият Бабук, чието истинско име е Баба Худжей. Това е историк, който е написал през ХІІІ век средновековната хронология на българското племе. Екатерина явно е смятала, че е готова да отговори на основното послание в новелата „Кандид”.

   В тази своята новела Волтер внушава първоначално една зловеща представа за българите, ала след това сюжета формира една друга, умерена и добра представа за тях. Тя е истинската, основното послание. Перипетията у Волтер постоянно доказва, че българите не са това, което си мислим, че са.

   Баба Худжей е бил секретар на последният волжко-български владетел преди превземането на страната от монголите през ХІІІ век. Неговото име е Гази-Барадж. Под закрилата на своя меценат той събира сведенията на две „писателски династии” за българите.

   Едната писателска династия е на Ибн Фадлан и на неговите потомци Нугман и Якуб. Те водят своето литературно начало от 922 г., когато Ахмед ибн Фадлан написва „ Записки от Болгар”. Литературният апогей на тази династия е събран в книгата „Тарих-и България”, която през ХІІ век ал-Гарнати чете. 

   Другата писателска династия е по-стара. Неин пръв представител е Шамс, който е секретар на васалният на Хазария български владетел Айдар (815 - 855). Шамсовият син Микаил получава образование в гр. Бухара и от 854 година замества баща си като секретар, понеже Шамс умира на територията на старата област Боспор ( Башту). Микаил приема низбата „Башту” и е известен като Микаил ибн Башту. Той започва да пише по бухарски образец дастан, който завършва към 882 година и го посвещава на внука на Айдар. Епосът се казва „Шан кизи дастани”.

   В началото на Х век синът на Микаил, който се казва Абдула ибн Башту, е изпратен по поръчение на българският васал (цар, малик) Алмъс /895-925/ в Багдад, за да покани посолство на Халифата в гр. Болгар. 

   Владетелят на волжките българи Алмъс се е надявал, че този външно-политически ход ще му помогне да освободи старите кубратови земи от Хазария. 

Посолството успява да тръгне от Халифата чак през 921 година и негов секретар е Ахмед ибн Фадлан. 

   В предговора към своите „Записки от Болгар” (922 г.) Ахмед ибн Фадлан съобщава, че посредник между българският владетел и халифът бил „мъж на име Абдула бну Башту”20. Благодарение на неговите дългогодишни усилия мисията се увенчава с успех. 

   Абдула ибн Башту е автор на „ Тарих-и Хазар” (История на Хазария) и Баба Худжей компилира много неща от там. 

   Той също така компилира в летописа „Барадж тарих”/ХІІІ век/и от „Тарих-и Болгар” (История на България) на Нугман ибн Хамид. 

   Така едва през ХІІІ век Баба Худжей успява да събере заедно сведенията за българите от летописите на двете основни средновековни волжко-български „литературни династии”...

   Не се знае кога точно през ХІІІ век Баба Худжей завършва своя исторически свод, но се знае, че го посвещава и кръщава на господаря си, ето защо летописите са известни като „Барадж тарих”. 

   Второто име на Баба Худжей на персийски означава Божий (Худ), т. е. не случайно Волтер намеква, че „Бабук” се ползвал от услугите на ангела, който бил „добър дух” на „Горна Азия”.

Екатерина Велика, както предполага Расит Кадир ал - Булгари, се е добрала до летописа „Барадж тарих”...

   ХVІІІ век е наричан от историците век на Просвещението.

   В един слънчев за познанието ден през 1759 година Волтер публикува новелата „Кандид”15 и обявява на всеослушание, че някога е съществувал силен и военнолюбив народ българи, който е водил битки с аварите и пред когото дори германците са скланяли глава.

   Волтер е масон, член на елитният парижки таен кръг „Темпъл”.

   Още през 1745 година Волтер е възбудил научна завист сред енциклопедистите на Европа, съобщавайки, че ползва сведения от някакъв неизвестен средновековен книжовник Бабук, който не е арабин или персиец, а е от „Горна Азия”16. В типичният си полулегален стил Волтер подхвърля сякаш небрежно, че Бабук се е ползвал в дарбите си от един „добър дух”, който отговарял за тази част на света...

   Никой не знае нищо за народ българи...

   Чак след 50-те години на ХІХ век турският султан с учудване ще разбере, че в собствената му Османска империя гяурите (християните) не са само „рум миллет”, но и съществуват „болгар миллет”17.  И ще остане истински озадачен от това.

   Европейските ерудити от втората половина на ХVІІІ век също са учудени. Те екзотично интерпретират все още полулегалната литература на Ориента, която в техните очи е свързана само с арабски и персийски извори, докато Волтер със своя неприкрит масонски интелектуален градеж, явно иска да докаже, че книжовни източници има и от Горна Азия. 

   Руската просветена императрица Екатерина Велика, която внимателно следи трудовете на енциклопедистите и мечтае не само за държавна, но и за писателска слава, е възхитена от Волтер. Тя търси повод да блесне с познанията си и веднага се насочва към темата за българите, която подхвърля Волтер. Тя написва очерк „За българите ихвалисите”. В него задочно опонира на френския гений, обявявайки, че българите не са военолюбци, а „мъдри хора”. Още Херодот, според нея, ги наричал „аргипейн”, четем в архива й. Очерка не е публикуван (факсимиле от него показваме по-нататък)...

   В дворът на Екатерина има един изгонен от гръцката патриаршия начетен теолог Евгений. Той е прекарал дълго време в библиотеките на Атон, адепт е на академичното мислене, емигрира в Германия и император Фридрих го изпраща на Екатерина, която търси точно такъв секретар. Пълното име на низвергнатият монах е Евгений Булгарис. Очевидно той съветва императрицата да потърси произхода на българите още в Античността.

   В хрониката на средновековният гръцки историк Малала 18, която Евгений със сигурност знае, е съобщено, че българите произхождат от мирмидонците на троянския герой Ахил, чийто Боспорски град Мирмикия е край Азовско море. Загадъчния народ „аргипейн” на Херодот е също по тези места. Херодот през V век пр. н. е. ги е нарекъл „мъдри хора”19, понеже учудено установил, че те нямат оръжие. За един грък като Евгений обаче причината е другаде. Явно те са имали Ареопаг (парламент) и затова Херодот ги е нарекъл „аргипейн”.

   Екатерина смело включва този извод в очерка си и съвсем в духа на ерудицията прибавя и сведения на множество други антични автори. Екатерина Велика, по собствените й думи, се е интересувала и запознала с огромна масонска литература. Тя много добре знае, че не може да обърне към себе си европейските интелектуални погледи, само чрез библиотечни справки. 

   Силата на нейният очерк е другаде.

   Тя се готви да разконспирира мъглявото масонско понятие на Волтер за „Горна Азия” и да посочи географската територия на българите.

   Тя обявява в очерка, че това място е нейната Казанска губерния.

   И започва да се готви лично да посети град Казан.


   В началото на VІІ в. един владетел с име Кубрат създава обширна държава, известна във византийските хроники като Велика България. На юг нейна граница е хребета на Кавказ, а на изток тя опира до Каспийско море. Основен сиракт (южновладение) е прочутият Дербентски проход. Една теснина, която е единственият вход към земите на север от Кавказ. Южната провинция на тази държава се нарича Бурджан и неин основен град е Самандер (около дн. гр. Махачкала в Дагестан).

   На североизток, покрай бреговете на Каспийско море, граница на държавата е делтата на р. Волга. Тази провинция, а и самата река, е наречена на името на Атила (Итил). Волга се влива в Каспийско море. На устието има поселище Итил, което по-късно хазарите ще превърнат в своя столица. На запад земите на държавата включват териториите на древните държави Боспор и Синдика. Те заобикалят Азовско море, чието старо име е Меотида. Кубрат е бил приятел на византийците и не анексира техния град-полис Херсон. Самият гр. Херсон, според една древна антична легенда, е създаден от милетинец на име Самандер. Кубрат е получил образованието си в Константинопол, бил е другар на император Ираклий. Името на основният град на провинция Бурджан не случайно е Самандер.

   Кубрат демонстрира елинско чувство за симетрия.

   На запад до Херсон е р. Днепър, тя се влива в Черно море. Териториите на запад от Днепър до устието на р. Дунав, а на север по билото на Карпатите до реките Прут и Буга образуват, заедно с Днепър, един триъгълник. Основата на „триъгълника” е Черно море, ето защо всъщност това не е триъгълник, а ъгъл. Тези земи (кезе, кааза) са наречени „Атилкезе”.

   През VІІ в. старата земя на „Атила” на запад до Карпатите (Атилкезе) и земята на „Атила” на делтата на р. Волга при Каспийско море (Итил), следват същият държавен модел на повторение на имена и симетрия.

   Южният пояс на кубратовата държава като меридиан обхваща причерноморските, приазовските и прикаспийските владения. Северният пояс пък има амбицията да възкреси старата слава на земите на Атила. Този пояс по-късно арабските географи ще наричат „седми климат”.

   Кубрат е владетел от династията Дуло. В един документ, писан след 681г. и наречен „Именник на българските канове”, Ирник, третият син на Атила, е причислен също към династията Дуло.

От своя страна „Тайната книга на въпросите и отговорите” е малка, но изпълнена само с фактология книга, която реално бе написана от сивите кардинали, носили всеки ден фактология по различни въпроси, свързани със заличаване на български древности и духовни ценности. Затова ще завърша книгата с думи на политици от световна величина и древни автори, изречени за българите, България и българската култура. По този начин тези думи са и като вид благодарност за сивите кардинали на България, които не желаят да афишират себе си, но творят съкровената българска култура. Когато предлагам сведения на различни по-съвременни личности мисълта ми винаги ги обвързва и с туй, което и древни представители на света са изричали за българите:

“В България по времето на хан Крум не са съществували думи като лъжа, измама, измяна, предателство, алчност, завист, клевета и безотговорност.” – ( Мишел дьо Монтен)

„Само в Рая женската красота надминава тази на българските жени.“ – ( Адалудин Мухаммад Балхи – персийски поет от 12 век.)

„Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.“ – ( Шарл дьо Гол – президент на Франция)

„Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация.“ – (Карло Чампи – президент на Италия)

“Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане!” – (Франсоа Митеран – президент на Франция)

“България, спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство” – (проф.Роже Бернар)

„Името „българин“ означава „мъдър, знаещ човек“ – (арабският пътешественик Абу Абдаллах ал Гарнати)

„Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.” – (руският писател Лев Толстой)

„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.” – (арменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян от XVII век)

„Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“ – (Византийски тропарх X в.)

‎“БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“ – (античният автор Магнус Феликс Енодий V в.)

„Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено.” (руският литературовед от XIX – XX в. О. М. Лернер )

„Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена” – (унгарският проф. Геза Фехер)

“О, Боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната” – (персийският поет Насири Хусрау)

“В сравнение с потомъка на Атила – Цар Сименон I, византийският император е изглеждал като парвеню!” – (академикът от Харвард Омелян Прицак)

„Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време“ – (италианският проф. Санте Грачоти)

Източник

България дава начало на новата цивилизация – от 2016 г. огромен възход (ВИДЕО)

Дълбоко пазени тайни излизат на светло. България е много по-древна, отколкото предполагаме, а бъдещето й ще бъде още по-славно.

Ива Сапунджиева, автор на предаването „Знаците“, излъчвано по Военния канал, проведе уникален разговор с Деян Колев – енергиен защитник и автор на книги.

Той е прекарал известно време в подножието на Рила, където осъществил контакти със същества от други светове.

ИДЕЛ е паралелната Вселена на българите.

ИДЕЛ датира от поне 16 000 години, защото за тях са намерени реални артеафкти, каза Деян Колев.

През 681 година хан Аспарух просто е дошъл при своите братовчеди в Дунавска България, но това няма нищо общо с основаването на България, защото тя е съществувала вече много векове, обясни Деян Колев.

Името България в превод означава „свободни по дух“.

След края на Атлантида се заражда нова цивилизация, която се нарича ИДЕЛ и тя е свързана с българите.

След ИДЕЛ българите дават начало на всички последващи култури.

Върховен бог е Тангра, което означава абсолют.

Кодът на честотите на ИДЕЛ 9563. Всеки българин може да се настрои на тях, за да получава информация от духовния свят.

В Китай отдавна се говори за присъствието на българите по техните земи.
Франсоа Митеран признал участието на древните българи в образуването на Франция.

Мисията на българите е:

Да разпространяват любовта по Земята – да научат всички какво е любов;
Да бъде разпространено Вселенското учение на Тангра;

България се намира в една бъдеща възходяща епоха.

Деян Колев е бил на Атлантида.

На ниските нива се виждат космически кораби, докато на високите нива има огромни пространства, портали за връзка с други вселени.

Там имат лаборатории, в които човек получава регенериране на клетките, а аурата става бяла. Доказателството за това твърдение е аура камерата, с която Деян Колев разполага.
Смисълът на човечеството е да живее в хармония, а не в геноцид.

България е черният дроб на планетата Земя, казвал Учителят Петър Дънов. България е най-богата страна в света, без значение, че скритото съкровище не достига все още до нас.
От 2016 г. започва огромен възход за България.

Още интересни факти ще научите като изгледате цялото видео, защото преразказани думите на Деян Колев губят своята сила.


Източник

~ Мата Киликчиева

”Всички градове и села в България, в един и същи ден да забият камбаните на църквите им и хората да излязат на площадите със свещ в ръка! Всички в един точно определен ден и час да започнат да се молят! Да се молят на Господ да престанат изпитанията ви и да се обърне животът на народа към добруване!”.

„Ако всички със запалени свещи се обърнат с молитва към Господ в един определен ден, час и минута, ще видиш какво чудо ще стане тогава!...”.

Кои са Колобрите?

Колобрите обвити с мистика и легенди са част от миналото на Българите. Възприемани са като лечители, знахари, посветени или знаещи тайните на Вселената. Магове, притежаващи знание и сила да направляват законите на природата. Какво е било това знание? Истина ли е, че са умеели да лекуват и да общуват помежду си от разстояние, че са можели да бъдат на две места едновременно? Че са били ...? Каквито и да са били, те вероятно са владеели силата, наречена Оренда.

Какво е ОРЕНДА?

ОРЕНДА е древно знание, свързано с Българите, старите Руни и Глаголицата. Оренда е Духовен път, Практика, Концентрирано намерение за щастие, Свързване със същността ни от Светлина, Дъхът на Бога.

Силата на изображенията.

Йоан Тритемий (1462г. – 1516г.) е бил автор на много произведения, свързани с история, криптография и окултизъм. В трактата си „Печати и магични изображения“, той коментира силата на символите и изображенията:

„Вярно е, че има изображения и фигури, издълбани в метал и камък, които притежават особени свойства. Причината на тия свойства не трябва да се приписва на веществото, а на божествена и магическа причина, по-горна и по-висша, както древните са я нарекли с точност „оръдие и духовна връзка“. Чрез нея тялото и душата - същности, отстоящи една от друга, се съединяват една с друга, така магнитът привлича желязото. Чрез ходатайството и намесата на това оръдие и на тая свръзка, древните влияели на мозъка, органите и веществата. Ала воля, упорство, чистота и ред други качества трябва да притежаваш, че да овладееш тези изображения ... „

Съществува геометрична фигура, която наричам „фигура-ключ”. Всеки старобългарски знак се вписва в нея. След десет години проучвания Васил Йончев (изследовател на произхода на старобългарските азбуки и писмени символи) твърди, че всеки знак от глаголицата произлиза от фигура, която той нарича „ключ-модул”. Според него Константин-Кирил Философ е познавал тази фигура, създавайки нашата азбука. Но феноменалното е, че всеки свещен Символ на земята, се вписва идеално във „фигурата-ключ” и всеки символ Оренда се вписва в тази „фигура-ключ”. За мен прякото виждане на Символите преди година беше подарък. Голямо приключение е да осъзная в пълнота фигурата, Символите, посланията и тези две сили, които изграждат Вселената ни: концентрирано намерение и синхронизиране. И винаги да помня, че всичко е взаимосвързано.

В живота си човек често взима решения, воден от разума, пренебрегвайки вътрешните си усещания или своята интуиция, която е част от нас. Гласът на разума и шепотът на интуицията се разминават. В повечето случаи сме склонни да се доверим на „здравия“ разум, а не на неясните ни усещания. Но дали това, което ни повелява разумът, е най-доброто? В много ситуации разумът е този, които ни обърква с вечното претегляне на “за” и “против”. Разумът анализира, търси доказателства, търси логика, опитва се всичко да „вкара“ в определени рамки. Ние сме обременени от външни влияния, очаквания, представи, нагласи, обществено мнение, среда и т. н. и това ни пречи да достигнем до истинската Мъдрост, до самите нас. Когато контролът на разума отслабне, към съзнанието ни си пробиват път интуитивните знания. Интуицията е като смътен глас, гласът на душата… Интуицията е инструментът на душата, който ни свързва с истински значимите за нас неща.



(Разказът на човек, осъзнал силата и значимостта на Оренда)

Ще започна с моята първа среща с Оренда. Беше отдавна... Бях абсолютно отдадена на Тай дзи цюан и предана на Рейки! Но вече бях започнала с проучванията си на Българското обредно наричане и окултизма във фолклора. Един ден видях символите Оренда. Разтърсиха ме...и...ги отрекох! Категорично!

След време разбрах, че и аз бях попаднала в идиотската "схема на авторитета". Просто човекът, който ми ги показа ми беше толкова близък, че изобщо не го погледнах сериозно. Даже започнахме да се караме. Той беше убеден в истината на този път, а аз заета да повтарям цитати от стари духовни "проверени" учения. Каква загуба на време!!!

После започнах тайничко от него да пробвам... И така започна голямото приключение. Търсенията ми по българската следа се оказа на абсолютно прав път!

Та Оренда беше Самата Магия!
Всичко, което Е, съм!
Всичко, което съм , Е!

Това беше словесния ключ (мантрата) на първия символ, който видях! Универсалните символи Оренда са 12. Те са "живи". Представляват Био Органична Геометрия (Б.О.Г.). Когато човек, не познаващ символите, застане пред тях, той избира чисто интуитивно символа, от който Душата му има нужда, ключът към Неговата врата към Пътя. Виждала съм го стотици пъти и винаги е било абсолютно точно!

Какво всъщност е Оренда?

Енергия, разбира се. Някои я наричат Дъхът на Бога, други Небесен водач. Дали Оренда е българската енергия? Това е любимият ми въпрос! Дали Рейки е японската енергия? НЕ!

Ки, Ци, Чи, Ла, Хварно, Светия дух, Прана... Всичко това са имена на Божествената енергия. И не щеш ли се оказа, че и по нашите земи тази енергия е имала име! Още преди векове...още по азиатските ни земи... Даже сме го учили в училище, помните ли?

И както всеки народ и всяка религия защитава своята философия и има различни практики, така и българите много отдавна са познали онази Висша движеща сила!


Преди време много се ядосвах, че на всякакви духовни практики в България, хората работят с Прана, с Рейки, цитират разни западни "ченълери" (любимата ми дума!).


Вече не се ядосвам, добре де, ядосвам се по-малко. Много съм писала по темата и няма да пиша пак! Искам само да кажа, че няма нищо по-страшно за една вяра и за една земя от това , да бъде забравена! Битките срещу нея и злите езици са само знак, че тя съществува! Но когато народа полека забравя езика си, когато спре да отдава почит на собствените си свети места, когато спре да чете авторите си и дори забрави името на енергията и корените си, това е началото на Края!

ОРЕНДА Е ИМЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!


Когато аз работя с Оренда, Наричането и Сбъдването се случват. То е като дълбоката ОРАН. Обръща всичко и засятото семе покълва по-здраво и по-бързо. И така, както Рейки е неотлъчно свързана с Японската земя и носи нейната философия, така Оренда е здраво свързана с българските ни корени. И символите идват не случайно на тази земя.

Преди две години един възрастен човек в село Длъжко ми каза, че на Преображение си познал Орендата. Неговият дядо му казал, че на 40 години, мъжа влиза в силата си. Тогава на Преображение, трябвало да застане по изгрев с чиста, бяла риза и когато изгрее Слънцето, да отреже "старата си сянка" и да "посрещне" Орендата си. Така са наричали Силата да ореш земята си и Мъдростта да отчуваш челядта си...

За това, когато по време на Наричане правя мълчана вода, вътре полагам 12 символа Оренда. И когато Тайнството "се завърти" всеки добросторник намира верния си ключ в Оренда. Винаги!

Австрийският вестник Die Presse излезе с водеща статия на първа страница посветена на мораториума върху продажбата на земя на чужденци, който приеха българските депутати. Статията озаглавена “Българите се вдигнаха като един за земята си” е единственият положителен отзвук в европейският печат относно най-българското дело сторено от български политици за последните 20 години. Поради това си позволихме да преведем и публикуваме въпросната статия на български език, без да искаме официално разрешение за това от австрийската медия, като същевременно подемаме инициатива за кръщаване на столичен булевард на името на вестника, както и на средно училище на името на журналиста написал статията.

” Сигурно нашите читатели се чудят защо днес техният любим вестник излиза с водеща статия посветена на случилото се в една малко позната и безинтересна за австрийският гражданин държава, каквато несъмнено е България. Но често, именно от случващото се в подобни държави, незаслужено пренебрегвани от нашите читатели, ние можем да се поучим и да вземем пример как да защитаваме интересите на родината си.

До вчера, българите бяха просто европейски граждани, мачкани и унижавани от ботуша на европейската бюрократична машина. Злонамерени и алчни чуждестранни инвеститори принуждаваха, често с откровено насилие, иначе храбрите българи да работят при ужасни условия на труд, срещу мизерно заплащане. Като с печалбите реализирани от този откровено робовладелски строй, застрояваха безразборно българското черноморие и унищожаваха ненаситно българската природа. България бе независима само по документи, дефакто тя бе под прякото управление на най-алчните европейски политици и олигарси. Нейният парламент, бе сбирщина от продажни марионетки, сложени не за да упражняват реална власт, а за да играят театър пред очите на непосветените, но иначе хиперинтелигентни българи.

До вчера, българинът намираше сигурност и утеха в обработването на земята си, тя беше неговата последна опора и богатство. През почивните дни, тази част от българите, която бе принудена от прогреса да живее в града, се устремяваше към своите родни селски места и с див планински ентусиазъм се отдаваше на обработването на наследените от поколения земеделски земи. Без да се оплакват от бедността и тежкия селски труд, тези поробени от града български селяни, нарамили мотики, кирки, лопати, лизгари, търнокопи, вили и търмъци, се отдаваха на земеделската работа, като на пречистващ душата им ритуал. Милиони здрави български мъже, опъваха платнища под милиардите овошки и събираха билиони плодове за да сварят безбройно количество ракия. А ракията – тяхното национално питие, както пише над народното им събрание – “прави съединението”.

Но ето, че зла Европа, злите европейски инвеститори, завидяха на това последно българско богатство и протегнаха грабливите си, костеливи ръце към земеделската земя на българина. Те приеха директива, в която заклеймиха българите като мързелива нация, нация която не обработва земята си, а я оставя да пустее, тогава когато има недостиг на храна в световен мащаб и решиха да отнемат земята на българина, да я дадат на чужденци да я обработват, а с отгледаната продукция да заситят глада на милионите бежанци на територията на Европа.

Само, че този път Европа грешно си бе направила сметката. Българинът може да изтърпи всичко, но не и отнемането на земята му и това трябва да послужи като пример за редовия австрийски и европейски гражданин, както и за нашите политици. Българските депутати, одухотворени от почитателя на фюрера и бъдещ български премиер Волен Сидеров и от бившият изключително интелигентен охранител на Българският цар и бивш български премиер Бойко Борисов, с подкрепата на видния комунистически текезесарски земеделски деец и бивш премиер Сергей Станишев сториха нещо нечувано в най-новата българска история – защитиха българският народен земеделски интерес и отхвърлиха почти единодушно възможността свещената българска земя да бъде продавана на други изроди освен българските. Тези горди български мъже, достойни потомци на страшните български ханове и великите български царе, на безстрашните български революционери от недалечното минало, тези синове на клета майка България, наложиха мораториум върху продажбата на българска земя на накацалите в очакване по границите чужденци.

Какъв паметен ден. Как да не му се прииска в такъв ден на всеки европеец да бъде българин за да се гордее с делата на управниците си. Още рано сутринта, когато всичките 240 български депутати, влязоха в Парламента нарамили, кой – лопата, кой – мотика, а споменатия по-горе Борисов влачещ два чувала картофи за посев, бе ясно, че днес в България ще се случи нещо повратно, ще се случи нещо което се случва веднъж на хиляди години и от което започва ново летоброене. Българските депутати бързо и без суетене осуетиха възможността свещената българска земя да попадне в ръцете на чуждестранни спекуланти, олигарси и мафиоти, излязоха от Парламента и за да потвърдят на дело и докажат безусловно непоколебимостта на своята позиция прекопаха градинката между най-старият им университет и парламента, и под вещото ръководство на споменавания няколко пъти вече Борисов посадиха картофи.

След това те се върнаха обратно в Парламента и гласуваха всеки депутат да бъде задължен да обработва минимум хиляда декара земеделски площи, а правителствената администрация да поеме грижа за обработката земите на българските емигранти. Бе гласувано дупките по черните земеделски пътища да бъдат запълнени с бяла глина и да се даде божествен тласък на хидромелиорацията, като се построят още 50 хиляди черкви, в който денонощно да се произнасят молитви за дъжд и за защита от градушки. Всеки, който бъде заловен да яде турски домати, гръцки краставици, македонски ябълки, египетски боб, перуански чушки, американска царевица, централно-африканска бамя или какъвто и да било чуждестранен плод и зеленчук с изключение на цитрусовите плодове и бананите от Лидъл, ще бъде обявяван за национален предател, земята му ще бъде отнемана, а самият той осъден на доживотен труд в града в предприятие на чуждестранен инвеститор.

Българите за пореден път доказаха, че са достойна нация с древна извънземна история. Дошли от Сириус и пренесли от там земеделието на планетата Земя. Няма друг народ, тъй-древен и тъй-влюбен в земята си, като българския. Народ който не погребва своите мъртви, тъй както го правят другите народи, а наторява с телата им свещената земя на своите деди. Българите не умират и няма да умрат, колкото и да точат зъби западните олигарси, спекуланти и мафиоти, не, българите се прераждат от векове за векове в плодовете на земеделската земя, в която телата им намират мимолетен покой, понесени от кръговрата на сивите вещества в България.

Източник