Ние започваме днес за пореден път като предлагаме нашите поздравления за вашия продължаващ напредък. Вие вероятно не виждате нищо, въпреки че започвате да чувствате много, но ние виждаме невероятни промени в полето на енергията, което ви заобикаля. Голямо количество от благоприятна промяна беше стартирано и има трайни последици, които са, може би просто надничат в съзнанието ви. Мислете за това като за насажденията в зимната ви градина. Те трябва да са добре докато с времето новия сезон на растеж пристигне, да могат да бъдат присадени от вашите вътрешни към вашите външни животи. Този сезон може да се появи по-рано, отколкото си представяте.

Нека сега да говорим за случващото се в небесата което много от вас наблюдават. Някои го гледат с тревога и страх. Някои виждат красота и чудеса. Това е, разбира се, вашия избор. Има голяма светлина, комета, която е на път да освети нощите ви. Ние сърдечно Ви препоръчваме да гледате на това приближаващо парче от космоса, това приближаващо същество, като носител на подаръци, като чуден и красив подарък за празник, ако щете. Както знаете до сега, всичко ви дава възможност да избирате между страха и любовта. Какво, ако изберете любовта този път? Как ще се отрази това на вас и вашия свят? Това се случва с невиждан магнитуд преди, а може би и никога отново. И това е, ние потвърждаваме за вас, събитие посочено от някои от местните ви учения от доста дълго, дълго време.

Това ще потвърди за всички, които "имат очи да видят и уши да чуят", както обичате да казвате, че времето е дошло. Вие наистина сте в разгара му. И въпреки, че може да не виждате голяма промяна в личното ви обкръжение все още, ние ви призоваваме да отделите специално внимание на себе си като общност, като единство. Като се научите да правите това, ще започнете да усещате това, което можем само да опишем като катаклизъм, повратна точка, това, за което всички вие чакахте.

Това няма да е „проблясък - бум - какво - беше - това? “ вид промяна. И все пак, когато това, което се е случило започва да потъва навътре, ще видите, че е точно това. То ще бъде почти толкова бързо, колкото промяната, която се случи с вашите динозаври. Разбира се вашите динозаври не носеха ръчни часовници и не следяха двадесет и четири часа новинарски емисии.

Така че нашия най-добър съвет е сега да приветствате промените, и двете, вътрешни и външни. Получавайте ги с благодарност и признателност, в края на краищата, вие сте ги създали съвместно. И продължете да се фокусирате върху по-добрия свят, в който желаете да живеете. Вижте го в толкова голяма детайлност колкото сте в състояние. Той се приближава.

Ние ви държим в нашата любяща прегръдка и ви благодарим за силата на духа и на невероятните способности, които сте показали и все още не виждате. Добър ден, скъпи единствени.

Източник

Превод: Христо

Возеха ме в инвалидна количка по коридора на областната болница.
- Накъде? – попита едната медицинска сестра другата. – Може би, в обща стая, не в отделна?
- Защо в обща, ако има възможност за отделна?

Сестрите погледнаха към мен с такова искрено съчувствие, че безкрайно се удивих. После разбрах, че в отделна стая слагат умиращите, за да не ги виждат другите.

- Докторката каза, в отделна, - повтори медицинската сестра.

Но тогава не знаех, какво означава това и се успокоих. А когато се оказах на кревата, усетих пълно умиротворение само от това, че никъде не трябва да ходя, че на никого повече не съм длъжна и цялата ми отговорност е на нула.

Усетих странна отстраненост от обкръжаващия свят и ми беше абсолютно все едно, какво се случва в него. Не ме интересуваше никой и нищо. Получих право на почивка. И това беше хубаво. Останах насаме със себе си, с душата си. Само аз и Аз.

Проблемите ме напуснаха, напусна ме суетата, важните въпроси. Цялото това бягане за моментното ми се стори толкова дребнаво в сравнение с вечното, с Живота и Смъртта, с това неизвестното, което те очаква отвъд…

И тогава наоколо заклокочи истинския Живот! Оказва се толкова прекрасно: пеенето на птиците сутрин рано, слънчевият лъч, който пълзеше по стената над леглото, златистите листа на дърветата, които ми махаха през прозореца, синьото есенно небе, шумът на събуждащия се град – клаксоните на колите, цокането на забързани токчета по асфалта, шумоленето на падащите листа… Господи, колко е прекрасен Живота! А едва сега го разбрах…

- Но нека да е едва сега, - си казах сама на себе си, - но нали го разбрах. И имаш на разположение още два дни за да му се насладиш и да го заобичаш с цялото си сърце!
Обхваналото ме усещане за свобода и щастие, искаше да излезе и се обърнах към Бог, който сега беше най-близко до мен.

- Господи, - радвах се аз. – Благодаря ти, че ми даде възможност да разбера, колко прекрасен е Живота и да го заобичам. Дори да е пред самата смърт, но разбрах, колко е прекрасно да живееш!

Изпълваше ме състояние на спокойно щастие, умиротворение, свобода и звъняща висота, едновременно. Светът звънеше и преливаше от златистата светлина на Божията Любов. Усещах тези мощни вълни на енергията й. Струваше ми се, че Любовта е станала плътна, и в същото време, мека и прозрачна, като океанска вълна.

Тя изпълни цялото пространство наоколо и дори въздуха стана тежък и не навлизаше в дробовете, а плъзгаше бавно, на пулсираща струя. Струваше ми се, че всичко, което виждах, се изпълваше с тази златна светлина и енергия. Обичах. И това беше подобно сливане мощта на баховата органна музика и извиващата се нависоко мелодия на цигулка.

Отделната стая и диагнозата: „остър лейкоз, 4 степен“, а също признанието на лекарката за необратимото състояние на организма, имаха и своите преимущества. При умиращите пускаха всички, по всяко време. На роднините ми предложиха да извикат близките за погребение и при мен се проточи прощална верига от скърбящи роднини. Разбирах затруднението им: какво може да се говори с умиращ човек, който освен това знае. Беше ми смешно да гледам обърканите им лица.

А аз се радвах: кога ще ми се падне възможност да ги видя всичките? А повече от всичко на света, ми се искаше да споделя с тях любовта си към Живота – нима може да не си щастлив, просто понеже живееш? Веселих близките и приятелите си, както можех: разказвах анекдоти, истории от живота. Всички, слава Богу, се кискаха и прощаването минаваше в атмосфера на радост и задоволство. Някъде на третия ден ми омръзна да лежа и започнах да се разхождам по стаята, да седя до прозореца. На това занимание ме завари лекарката, която изви истерия, че не бива да ставам.

Искрено се учудих:
- Това ще промени ли нещо?
- Е… Няма, - сега се обърка лекарката. – Но вие не можете да ходите.
- Защо?
- Имате анализи на труп. Не можете да живеете, а сте станали да ходите.

Премина отредения ми максимум – четири дни. Не умирах, а с апетит лапах салам и банани. Беше ми добре. А на лекарката беше лошо: нищо не разбираше. Анализите не се променяха, кръвта ми имаше едва розов цвят, а аз започнах да ходя в хола да гледам телевизия.

Беше ми жалко за лекарката. А Любовта изискваше обкръжаващите да са радостни.

- Докторке, какви искате да са резултатите от анализа?
- Поне такива.

Бързо написа на лист някакви букви и цифри, това, което трябваше да бъде. Нищо не разбрах, но внимателно ги прочетох. Лекарката ме погледна съчувствено, нещо измърмори и си отиде.

А в девет часа на другия ден, нахлу в стаята ми с крясък:
- Как го пра… Анализите! Такива са, каквито ви ги написах.
- Откъде да знам? А добри ли са? А и какво значение има?

Комфорта свърши. Преместиха ме в обща стая (там, където не умират). Роднините не се прощаваха вече с мен и престанаха да идват.

В стаята имаше още пет жени. Лежаха, вперили поглед в стената и мрачно, мълчаливо и активно умираха. Издържах три часа. Любовта ми започна да се задъхва. Трябваше срочно да се направи нещо.

Изтъркалях изпод кревата една диня, поставих я на масата, нарязах я и високо съобщих:
- Динята премахва гаденето след химиотерапия.

По стаята заплува миризма на свеж смях. Към масата неуверено се примъкнаха и останалите.

- Действително ли, премахва?
- Аха, - като познавач потвърдих аз, мислейки: „Кой може да знае…“

Динята сочно хрупаше.

- Наистина, мина! – каза тази, която беше до прозореца и ходеше на патерици.
- И при мен, и при мен, - радостно потвърдиха останалите.
- Ето, - удовлетворено кимнах в отговор. – А един път ми се случи… А анекдота за това, знаеш ли го?

В два часа през нощта, медицинската сестра надникна в стаята и се възмути:
- Кога ще престанете да се кикотите? Не давате на целия етаж да спи!

След три дена лекарката нерешително ме помоли:
- Не бихте ли могли да се преместите в друга стая?
- Защо?
- В тази се подобри състоянието на всички, а в съседната има много зле.
- В никакъв случай! – закрещяха съседките ми. – Не даваме.

Не ме пуснаха. Но започнаха да идват в нашата стая – просто да поседят, да побъбрят. Да се посмеят. И разбирах, защо. Просто в стаята ни живееше Любовта. Тя обгръщаше всеки със златиста вълна, и на всички им ставаше уютно и спокойно.

Особено ми харесваше башкирско момиче, на около шестнадесет с бяла кърпа, завързана тила. Стърчащите във всички посоки краища на кърпата я правеха да прилича на зайче. Имаше рак на лимфните възли и ми се струваше, че не умее да се усмихва.

А след седмица видях, колко обаятелна и срамежлива усмивка има. А когато каза, че лекарството започнало да действа и оздравява, устроихме празник, отрупвайки масата, а накрая я увенчахме с бутилка кумис, който бързо ни завъртя главите и преминахме към танците.

Дошлия да види причините за шума дежурен лекар, отначало шашнато ни гледаше, а след това каза:
- Трийсет години работя тук, но такова, за пръв път виждам. – обърна се и излезе.

Дълго се смяхме, припомняйки си изражението на лицето му. Беше хубаво.

Четях книжки, пишех стихове, гледах през прозореца, общувах със съседките, разхождах се по коридора и така обичах всичко, което виждах: и книгите, и компота, и съседката, и колата на двора, и старото дърво.

Биеха ми витамини. Просто трябваше нещо да ми бият.

Лекарката почти не разговаряше с мен, само странен бегъл поглед, когато минаваше покрай мен и след три седмици каза тихо:
- Хемоглобина ви е с 20 единици повече от на здрав човек. Не бива да го повишавате повече.
Струваше ми се, че за нещо ми се сърди. По идея, се получаваше, че е глупачка и е сбъркала с диагнозата, но това е невъзможно и тя го знаеше.

Веднъж дойде при мен:
- Не мога да потвърдя диагнозата ви. Оздравявате, макар никой да не ви лекува. А това е невъзможно!
- А, каква ми е сега диагнозата?
- Още не съм я измислила, - отговори тихо тя и излезе.

Когато ме изписваха, лекарката си призна:
- Жалко, че си отивате, толкова тежки случаи имаме още.

От нашата стая изписаха всички. Като цяло, смъртността през този месец намаля с 30%. Животът продължаваше. Само виждането за него се промени. Струва ми се, че започнах да гледам на света отгоре, и затова се промени мащаба на обзора за случващото се.

А смисълът на живота се оказа толкова прост и достъпен. Просто трябва да се научим да обичаме, и тогава възможностите ни стават безгранични и желанията се сбъдват, ако разбира се, тези желания са формулирани с любов, не лъжеш никого, не завиждаш, не се обиждаш и не желаеш на никого злото. Всичко е толкова просто и толкова сложно! Нали е истина, че Бог е Любов. Трябва само да си го спомним…

Източник: http://www.pervoistok.lv/p0729.htm

Превод: http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=6939

Възлюбени,

Тъй като седмиците напредват към зимното слънцестоене в северното полукълбо и към лятното слънцестоене в южното полукълбо, ще има повече движение в сърцата на човечеството, тъй като те абсорбират мощните лъчи светлина от Космоса и много сърца ще са трансформирани от вибрациите и излъчванията на любов в тази многоаспектна бяла и многоцветна светлина. През седмиците, които водят до слънцестоенето, е важно да се придържате здраво към вътрешната си светлина и да поддържате баланс и фокус. Вие правите това автоматично, защото вашите многоизмерни аспекти ви водят напред по духовното ви пътуване във Възнесението и индивидуалните ви усилия помагат за създаването на тази възможност за всички хора.

Като вървите по ежедневния си път, бъдете внимателни спрямо мисли и чувства, които текат към съзнанието ви, защото някои от тях може да не са от собствения ви живот, а от този на хората около вас. Важно е да започвате всеки ден с изчистване на собственото ви енергийно поле, така че, когато се впуснете в рисковете на живота по вашия свят, да знаете кога в полето ви навлизат странни мисли и чувства и да можете да осъзнавате, че това идва от другите. В тези моменти, визуализирайте виолетовия пламък, горящ и пречистващ тези мисли и чувства, и ги изпратете във Великото Централно Слънце за трансмутация и превръщането им отново в Светлина. Много от вас са твърде чувствителни спрямо енергиите на другите и също спрямо Земните енергии и трябва да практикуват самозащита и изчистване постоянно и упорито.

По-висшите енергии изискват от много от вас дълги периоди на сън и почивка и ние искаме да осъзнаете, че има повече неща, които се случват на други нива на съществото ви и че всичко при вас е наред. Просто си позволете тези периоди на почивка, когато изникнат. Онези от вас, които редовно посещават този сайт, са Носителите на Светлина, които са много активни в процеса на Възнесението на тази планета и са ангажирани с много задачи, които изискват участие на други нива на съществото ви и вашето любящо усърдие в тези дейности е високо оценено и най-необходимо през тези времена. Вие сте тези, които желаят да са в истинска служба на тази планета и на всички форми на живот на нея и в нея. Вие участвате в галактическите си начинания като служите по този начин.

Отделете време, за да изразите благодарност на галактическите си братя и сестри за тяхната подкрепа, извисяване и добронамереност, които те дават безкористно и с радост. Опитайте се да се свържете с техните енергии и ще почувствате радостта и смеха, който е в енергийните им излъчвания, когато са близо до вас. Това е състоянието на съществуване, в което всички вие се придвижвате като прекосявате коридорите на съзнание в по-висш начин на съществуване и изразяване. Почувствайте хилядолетната тежест на опита на противоположностите да се вдига от ценните ви рамене и се отдайте на вибрацията на любовта, която идва от Божествената Майка във все по-мощни потоци, докато остане само светлина във вас.

Всички вие подписахте това още преди да сте стъпили на тази планета и всички ваши опити във всяка от полярностите ви доведоха до този основен момент на трансформация и до пътуването ви обратно към Източника, от където дойдохте преди много еони. Това наистина е радостно време и настъпване на пълнолетие за Земята и човечеството. Всичко, което е необходимо сега, е да продължите да поддържате устойчиво намерението си да видите тази мисия завършена. Вие осветихте пътя, така че другите да могат да пътуват по него по-лесно и по-безопасно, в по-голям брой, отколкото някога е било възможно да си представим.

До следващата седмица …

АЗ СЪМ Хиларион

Превод: Tauno

http://elvenjewels.blogspot.com/2013/11/17-24-2013.html

Както всички изпитваме със собствените си тела, емоции и съзнание нещо глобално се задвижва през последната година, при което усещаме, че сякаш няма да остане и камък необърнат в нас и света.

В момента към нас пристига нещо ново, съзидателния материал за изграждането на новото, различното от това, което дълго време сме изучавали или са ни учили, та дори и невидимия калъп в който всеки живот сме израствали, приемайки или противопоставяйки му се, защото дълбоко в себе си сме знаели, че нещо тук/в нас/ не е както трябва. Че и по-дълбоко ако погледнем всъщност всичко си е наред, защото цветето си расте според генетиката като цвете, но има и друг момент в който божествените печати са спуснати за проявление и с течение на времето дадено за разгръщане на съответния план е дадено и правото на взаимодействие чрез свободната воля на творците със творчеството. В това свободно творчество разбирайте като тръгнем от основите на божествените печати, морфогенетичните полета (които са „форма отвъд формите“, невидимото енергийно поле, в което се ражда всичко, преди да се появи във физическата реалност), кристалните решетки, генетичните кодове, че това продължава и в законите, в нормите на поведение, подражание, образование, съревнование, притежание, надпреварване, властване и т.н., сътворени шаблони от псевдотворци в които куца света всеки ден. И все пак, това е опитност, която сме извървели, сега нека да синтезираме и продължим към новата опитност.

Това ново, което пристига сега са новите божествени печати от по-висок вибрационен и еволюционен порядък, които не ни питат колко много си тачим старите модели на поведение и искаме да си останем в тях, а директно влизат в основите на храма ни в съзнавано и несъзнавано и ни сритват здраво и разтърсващо, защото времето вече отмина на всичко гнило заучено. Псевдотворците ще се напънат за последен път, защото това старото беше хляба им, а от този хляб не станахме по-здрави. А ние сега ще се радваме на това, защото изпитваме родилните мъки в преобразуването на божествените печати в основната архитектура на битието ни. Тези печати реагират със старите, защото старите все още действат и биват поддържани смело, а в това има страдание. Най-бързият и лесен лек е любовта, благодарността, приемането и отдаването и тук визирам отдаването/себепознаването на висшият ни аз, а не на телевизора.

Мандалата, която нарисувах я видях на дълбоко вътрешно ниво с името „Кардинални промени” и бях подтикнат по най-бързия начин да я сътворя и на този план, за да бъде втъкана в морфогенетичното поле и кристалната решетка, както и да послужи за познавателен творчески инструмент на Духа. Тази мандала представлява такъв печат, който ще ни помогне да направим/извървим необходимите промени у себе си, за да достигнем определена устойчивост на бъдене в любов, преминавайки към новите божествени печати.

С любов и отдаденост,

Валери Добрев

Способността ви да разпознавате истината отново се пробуди във вас. Това не е нещо ново, но е нещо, което беше умишлено държано заглушено и неизползвано. Дори когато започна да се завръща вие бяхте разсеяни на всяка крачка.

Все пак вие сте успели да сглобите една все по-точна картина на истинското състояние на вашия свят. Към този момент обаче, макар че големи количества информация са разкрити, големите части от нея са достигнали много ограничена аудитория. Въпреки вашите комуникационни мрежи, това което вие наричате вашия интернет, до който имат достъп много, вие все още не може да сглобите заедно нещо като пълна картина. Вие все още сте възпрепятствани от раздори по между ви. Вие все още позволявате на инструментите за подигравки и дезинформация да ви заслепяват за някои части от истината. И все още не сте в състояние да съобразите, че много от най-изнервящите неща биха могли да бъдат верни.

Това е много удобно за тези, които се крият зад екрана който им го позволява. Вие продължавате да растете и съзнанието ви е пробило дупки в този екран сега докато стане наистина много надупчен. Чуваме много от вас да казват: "Давай." Всеки от вас сега, моля въздържайте се да казвате това, и тихо се запитайте: "Какво е това, което аз може би отказвам да видя?" Ние казваме това, само за да ви подготвим за това което със сигурност ще видите скоро. И отново, ние ви уверяваме, че колкото по-голям бъде шока за някои от това, свободата която ще последва на нейните токчета ще бъде дори още по-голяма.

Погледнете във вътрешността си сега и намерете мирът, който ще ви позволи да стоите стабилно и в любеща сила докато вашия свят продължава да се променя около вас. Вдишвайте светлина. Издишвайте любов и благодарност. Вие сте наш брат и сестра, ангели, нашето семейство, по време на работа. Вие сте обичани силно.

Източник

Превод: Hristo