1 л-я: Метхилд
1 ид. Метхилд
2 л-я: Ал Рабия
2 ид. Ал Рабия
3 л-я: Баязид Бистами
3 ид. Баязид Бистами


Преди да започна: понеже много хора ме питаха за събитията, които се случват – не са моята област тези събития, понеже те са много земни, а мен ме интересуват само Божествени неща. Но някои хора настояваха, искаха да ви кажа нещо като посока, така че, някои общи неща за посока ще ви кажа.
Питат ме: „За кого ще гласуваш?“ Преди хиляди години съм гласувал за Бог и за Истината. Всеки, който гласува за нещо друго, за хора, за народи, той изменя на Бога, няма прошка. Може да си мисли, че е нещо дребно, но щом гласува за някакви си други неща,... затуй реших да ви кажа, макар и общи приказки. Ако лодката е пробита в морето, можеш ли да кажеш „БСП или ГЕРБ, елате и ми помогнете!“? Как ще искаш помощ от потънали същества? Това могат да го разберат и деца, и животни вече, това е толкова елементарно! Например, ако тока и водата станат напълно безплатни, нищо не е решено, ама нищо! Невежеството, кармата остават.
Ако пенсиите станат големи, още по-лошо ще стане. Ако един човек на 150 лева яде свинско месо, пие и пуши, на 1000 лв, 2000 лв ще стане десет пъти по-зле, плюс може би ще си вземе за утеха и малко оръжие. Т.е. нищо не се решава нито с бедност, нито с богатство. Затова после ще говорим в лекциите за три истински същества, които знаят на кого са отдадени. Не признават народи, партии, семейство, деца, професии, оцеляване; признават само Бог и се отдават на Него.
Хората нямат брахмачария, някой път ще ви говоря, контрол, контрол над себе си. Тези, които не са разрешили себе си, никога няма да разрешат въпросите на другите, никога! Тези, които не могат да се променят, никога не могат да променят другите. Такива хора никога нищо не решават. Хора, които са изкушаеми, никога не могат да ръководят другите, никога, при никакви условия. Те имат временна власт, която после ще им бъде отнета. Те всъщност и сега я нямат истински.
Мани казва (следващият път ще говорим за него): Тези, които са смазани и притискани от данъци, това е защото в минали животи тези хора са служили на злия Бог. Както искат да вярват и да разбират. Ясно е казано от един Велик Учител, за който ще говорим другия път.
Казва: Ако правителството се състои само от мъдри и святи хора, нищо не е решено, ако човек има изопачена човешка природа. Нищо не е решено, той е в ръцете на тъмните сили. Той трябва да решава себе си.
Този, който яде месо, няма значение как изглежда, дали живее дълго и дали е здрав, това е закон: той си посява тъмнина в следващите животи. Той сее тъмнина.
Днешният човек не е готов нито за бедност, нито за изобилие – и двете не може да ги управлява, не е готов. Не говоря за хората-изключение. Говоря масово, това са хора, които не могат да понесат изобилието, не могат да ръководят, защото нямат контрол.
Никита, за който ще ви говоря ноември, един от великите богомили, Никита Мистик, казва: Човек страда и в изобилие и в бедност, и в порядък и в безпорядък. Човекът страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското. Съдбата прави поклони само на този, който се е справил със себе си.
Стачката означава, че ти не си доволен от съдбата, която си посял. Това си ти! Само искам да ви кажа: представете си Христос, Учителят и брат Михаил на стачка! Има ли такава възможност? Въобще съществува ли...? Колко е смешно, нали, и аз се смея на тези неща.
Исках да ви кажа някои общи неща, тъй като искам в тази област да навлизаме.
Ще говорим за три изключителни същества,


Метхилд е средновековна монахиня, мистичка. Още на 12 години тя е била поздравена от Духа по особен начин и става тотална промяна. С много усилия тя е събудила в себе си непоколебимия устрем. Тя повела упорита битка за придобиване на Божията воля в себе си. Тя уловила в себе си тихата жива Древност и я нарекла „Струящата Светлина“.
Тя осъзнала, че Любовта е самата Древност на Бога. Тя узнала, че само Любовта се движи свободно в ефира и навсякъде в световете.
Метхилд се интересувала само от едно: как да увеличава Бог в себе си. Тя узнала, че постоянната мисъл за Бога образува Бога и Божията сила в човека. Както ще видим после и при Баязид: той не помни от молитви и преданост дали е ден, дали е нощ и т.н. Тя разбрала, че земното мислене е самоумъртвяване, самообреченост – това е Грабителят. Тя разбрала, че само чистотата създава вечност. В страданията тя видяла дара, Милостта на Бога.
Тя решила да бъде послушна само на Бога и това послушание се оказало непобедимо, то отстранило света. Така тя излекувала себе си от най-тежката и коварна болест, наречена „светът“.
И така, какво казва Метхилд:
Колкото повече се обогатявам от света, толкова повече тъна в бедност.
Колкото по-мизерен е животът ми, толкова по-широка става душата ми.
Колкото повече се смирявам, толкова по-чисто и истинско знание се влива в мен.
От що си направена, Душа, че тъй високо стоиш над всичко? Казва: – Цялата съм изградена от Любов и никоя твар не може да ме удовлетвори, нито да ме избави. Това може единствено Любовта, единствено Бог.
Когато Бог ме обича, ставам все по-пречистена; когато Бог ме обича, ставам все по-красива. Когато Бог ме люби дълго време, тогава вече ставам свята.
Усърдието не очаква дарове, защото с него е Самият Бог.
Веднъж Метхилд помолила Бога да й подари нещо тайно, което да й напомня за Него. Бог й казал: - Ето, давам ти Очите Си, за да виждаш с тях всички неща. И тя започнала да вижда по един Божествен начин.
Злото никога не се примирява с молитвата.
Лъжата в утешението не е нужна на никого.
Днешният наш грях е бъдещо падение.
На мен нищо не ми е по вкус, освен Единният Бог.
Мъката казала на Господа: Господи, макар аз самата да не съм свята, много хора подготвих за святост, много хора поведох в Твоето Царство, но самата аз в него и с крак не съм стъпила.
В мъката Бог укрепява моята воля и аз все повече към Него се придвижвам.
Ако ти дариш себе си на Бога, и Бог ще дари Себе Си на тебе.
Истинската Любов владее четири неща, ще ги изредя:
Първо, растящото напрежение. Случва ви се голямо напрежение, от какъвто и род да е, независимо дали има причини или няма, малко го обяснявам: ако ти си ученик, да не говорим за Син, ти трябва да царуваш. Нищо друго! Питаш ли „какво да правя?“... Следващата лекция е за Синове, тя не е за народи, не е за вярващи, тя е за Синове. Значи – владее растящото напрежение.
Второ, владее струящата болка, каквато и да е – тържествуваш.
Трето, владее горещото преживяване – от какъвто и род да е, владее го.
И четвърто: постоянното единение, съединено с велико бдение.
Когато има голямо смирение, мъката, на която е подхвърлена душата, бива ограбена. Мъката се смалява пред смирението, смирението е покорител.
Страданията ни защитават от бъдни, много по-големи падения.
Когато човек има своеволие, никаква молитва не помага.
Ние приемаме дяволското чрез собственото си своеволие.


Бог е верен залог за освобождението на света.
Една от най-хубавите добродетели е готовността да помагаш потайно.
Любовта умее да облекчава тежкото бреме.
Вечната Любов към Бога обитава в душата, а старата любов към земните неща обитава в тялото.
Гневът на Бога е абсолютно съвършен и свещен.
Мъдрост без Бога накрая става гордост. Мир без Бога накрая става вмешателство.
Мъдрият вижда вълчата природа на този, който е облечен в овча кожа.
Голямо търпение без чисто, сърдечно отношение към Бога е прегрешение.
Истинският човек може да ме завоюва, казва Бог, но чрез най-сурови изпитания.
Всеки трябва да изясни, казва Метхилд, своята жажда.
На низките души Бог не им говори в дълбините и те вървят към дългата нощ.
Който не може да се насити на преходното, ще се насити на вечен глад.
Богатството никога не е надежден свят. Богатството никога не е надежден приятел, брат. А святата бедност е по-скъпа пред Бога. Разбира се, тука говоря за богати духовно хора, както ще видим за Ал Рабия. Тя няма възглавница, спи на тухла, но тя царува.
От любов към Бога изнемогвам, казва Метхилд. Ето го Пътя при всички условия – от любов към Бога изнемогва.
Тялото ми е в мъка велика, душата моя е в блаженство високо.
Който люби Бога, преодолява дявола.
Бог е Освободител от всички възли.
Любов без истинско познание е наказание за мъдрата душа.
Колкото повече душата приема Бога, толкова повече Го постига.
Душата е сътворена в самото място на Любовта, в мястото на Бога. Той е създал душата, за да узрее тя за пълнотата на великата духовна и съвършена Любов.
Своеволието е прокълнато и то отделя много души от истинската Любов.
Мъдростта е в мен вътре и с нея извършвам аз своя избор.
Мъдростта е облечена в благосклонност.
Казва: Бог е неизразима Яснота.
С радост претърпявам унижения.
Никой не трябва да дава помощ, която не е по Божията воля, която е против Божията воля.
Душа, която люби Бога, в жестоката битка със злото е въоръжена с тайна, неизмерима сила.


Говорили сме и пак ще говорим. Нарекъл съм я „най-рядкото персийско цвете“. Атар (един велик суфи) казва за нея: Онази, изгорялата, изгорялата от любов и копнеж по Аллах.
Родена е в Басра, през 717 година, живяла около 84 години. Наричана „неопетнената горяща факла“. Чудна монахиня-суфи, мистичка, живяла в голямо уединение и е живяла и в пустинята, а после в Басра. Приятелка на Аллах, висша съхранена душа.
Тя зависела само от Бога, била аскет до крайност. За нея казвали: Тя живее в затворничеството на своята святост. Легендарна суфи, нейната голяма любов към Аллах й донесла великата свобода.
Това е същество с пламтящо вдъхновение. Тя казала: О, Аллах, Ти даже не можеш да ме изпъдиш, защото голяма и непреходна е любовта ми към Тебе.
Тя била пеперуда, летящо цвете. В страданието си тя видяла само едно – Божия аромат, защото нямало какво друго да се види, това е нейният поглед. Така Ал Рабия разрушила завесата, наречена „свят“.
Живяла в голяма мизерия. Вместо възглавница имала тухла, но мизерията не я докоснала, защото носела в себе си велико духовно богатство. Била духовно богата, осъзната душа. Тя можела да бъде богата във всяка бедност. Тя била мистично независима от света.
Роднините й видяли бедността и предложили роднинска помощ, а тя само се усмихнала и казала: Защо ми е помощ, на вас нищо не ви принадлежи – всичко е на Бога.
И така, Ал Рабия:
Живея тука, но сърцето ми съществува в тайния свят на Аллах.
О, Аллах, направих Те събеседник на сърцето си.
Казва за Бога: Много се мъчих с моя Бог, но успях да Го внедря в себе си и накрая Той ми се покори. Ето я великата връзка.
Понеже много се моля и мисля за Теб, Твоята Любов стана моя любов.
Любовта към Бога е само една и тя трябва да е безусловна.
Отишъл един човек при Рабия и казал, че не бил грешил 20 години. Тя му казала: Сине мой, ти си толкова греховен, че нищо не може да се сравни с дълбините на твоите грехове. Въобще чистият човек вижда всичко. Там такива изказвания, въобще... Ще обясня: чистотата вижда в дълбините, никой не може да излъже чистотата, то е като да искаш да излъжеш Истината.
Да живееш в чистото настояще, според Ал Рабия, означава да живееш в Бога, а не в настоящето. Значи, да живееш в Бога, дълбоко в Бога, а не в настоящето.
Ал Рабия имала всепоглъщащо чувство за Бога и това не оставяло място за никаква друга любов. За малко ще се отклоня, преди ви бях казвал, но искам да ви го припомня: когато Мохамед я питал, „Ти Рабия, обичаш ли ме?“, тя казала: Извинявай, Мохамед, нямам време за тебе, толкова съм отдадена на Бога, че нямам време за тебе. Така говорят чистите. Мохамед се усмихнал и се оттеглил. Има и други случаи такива с Мохамед в хадисите (преданията), но това е друг въпрос, Рабия му отговаря конкретно. Един християнин не може да каже „нямам време за Христос“, нали, но суфите могат да кажат всякакви неща. Те са пияни по Бога.
Ал Рабия никога не търсела навън, а навътре, все навътре, докато открила Бога. Той я докоснал с откровение, а оттук нататък вече няма човешка природа. В момента, в който получиш посвещение, гносис, самадхи, вече нямаш човешка природа. Изглеждаш като другите, говориш почти подобно, но нищо подобно.
И тя казва: О, Аллах, Възлюбений на сърцето ми! Аз в никого не намирам това, което е в Тебе.
Когато един голям суфи, предано отдаден на Аллах й предложил брак, (той много обичал Ал Рабия и често разговаряли, въобще Рабия била красавица и певица, много красива жена, душа), тя му казала: О, Хасане, няма за кого да се ожениш, защото аз съм изчезнала, аз съм в Бога. И казва: Аз служа само на Тебе, Аллах, и никаква друга награда не искам. Стига ми чувството за безпределно обожание.
Приятелите на Ал Рабия я попитали: Защо си винаги така радостна? Рабия казала: Защото ме радва това, което никога не изчезва.


Който те залюби, о, Аллах, си създава свободата.
Има само един истински живот – насаме с Аллах.
Обичам само Тебе, Аллах, а не твоите блага. Наистина, те са второстепенни. Сещам се две малки случки, все пак мога да ви ги кажа, те са от дребните, от моите изпитания в гората. Пътувам до съседното село, понеже почти нямах какво да ям, да си купя хляб, имах някакви дребни там. Не ми дадоха хляб, понеже не ме познавали. Благодарих на Бога, защото Той решава. Тука няма никакви хора, нищо човешко – Бог решава. Връщам се, наистина имах много малко храна и нямах какво да ям, но и не мислех много по този въпрос. В тясното фургонче, долу в една торбичка бях скрил малко лешници и една катеричка ги спипала. И сега се гледаме: тя ме гледа, аз я гледам и казвам, какво да я направя? Мисля, мисля и казвам: Как би постъпил Учителят или Христос? Много просто, веднага ще я благословя. Това са елементарни неща, те спадат към дребните, които могат да се споделят.
Ал Рабия горяла само от един огън, от едно желание – да стане близка с Бога и да се разтвори в Него. Тя била дева, безгрешна душа от дълбините. В сравнение с Бога, за нея всичко друго било нищожно, даже любовта към децата, даже любовта към пророка, даже любовта към близките – изцяло и само Бог.
Това е велика отдаденост, която не може лесно да бъде разбрана, особено за неузрелите души, външните души. Това не е лесно за разбиране, защото пробуденото сърце е изчезнало сърце. Не само чисто, чистотата е подготовка – това е изчезнало сърце. И казва: Когато узнах Бога, аз обърнах гръб на цялото човечество. И казва: О, Аллах, Ти ми отне смъртта приживе и дори не ме попита, и тя вече не е между нас.
Търси чудото на живота, казва Ал Рабия, в смирението и покорността.
Попитали Рабия: Ти виждаш ли Бога, на когото се покланяш? Тя казала: Ако аз не Го виждах, нямаше да се моля. На Бог може да се служи само по Неговата Милост. Аз виждам Бога, а не Неговото творение.
О, Аллах, направи така, че да бъда заета само с Тебе!
Само единението с Бога може да те излекува.
Който има Любов, има Бог в себе си, а не религия.
Молих се усърдно и постоянно, и Бог не ми устоя.
Истинският стремеж е чудо, а вдъхновението е тайна.
Само Любовта пие вечност, другите пият вода.
Аз не знам своя живот, казала Ал Рабия, аз познавам Неговия живот.
Любовта реализира Бога, а който не Го е реализирал, има света в себе си; имал е себе си в себе си, а не Бог в себе си.


Разновидност на Ал Халадж. Велик, пиян суфи по Бога. Роден около 8 век, отново персиец, въобще голямото ядро от най-големите суфи са персийци.
Велик персийски суфи-мистик, великоотдаден и опиянен от Бога. Религии, вярвания, джамии, ритуали – захвърлил ги като стари обувки.
Той практикувал единствената практика – Бог, постоянно мислене за Бога. По това време за хората ислямът бил много важен, говорим за 8-9 век, но Баязид не си губел времето въобще за него. За него важен бил само Аллах. Той не бъркал нещата, той знаел кое е важно: важен е само Аллах.
Хората живеели с правила и ритуали, а Баязид избрал да живее с Аллах. За Баязид религиозният живот бил много външен, много лицемерен и повърхностен. За него това било опетняване на Истината и на Бога, защото по такъв начин се движи нафса, егото, а това е против Аллах. Външната лицемерна религия, показната е против Аллах и самият Ал Халладж казва: Това е богохулство.
Баязид не обичал да гледа себе си, а да се вглежда в Бога, защото знаел, че като гледа много себе си, ще стане опасно правоверен (нещо като православен). Ще стане религиозен, а той искал да стане истинен. Накратко казано: Бъди истинен, а не религиозен. Много е просто – бъди истинен.
Баязид много дълго съжалявал и се е разкайвал, дето виждал себе си, а не Бог в себе си. И така, след много усилия, много разкаяния, най-после той видял Аллах в себе си. Така Баязид започнал да съзира разликата между себе си (говорим за висшето Аз също) и истинския Бог. И понеже много обичал Бога, той най-накрая открил тънкото заблуждение в себе си. Той узнал, че въображението е пречка. То създавало само външни проекции, а не Истината, защото Истинският Бог не можеш да Го създадеш с проекция, със свои нужди, със свои мисления.
И така, Баязид махнал всички проекции, въображения и осъзнал, че не ти създаваш Бога, а Бог създава Себе Си в тебе. Ти можеш да Го видиш, само когато отстраниш всичко, всички проекции, включително и напълно себе си – не трябва да има никаква пречка. Той осъзнал, че това е Пътят, по който Бог създава Себе Си в нас.
И така, Баязид:
Който не е луд по Бога, той е празен мъртвец, завит с одеалото на света, булото на света, т.е. илюзиите.
Казва: Правоверните живеят в света, а еретикът живее в Бога. Еретикът е страшно отдаден, църквата не може да го понесе. Ще видите какво казва Василид следващия път, голямата грешка, която са направили църквите: ако бяха чули мнението на еретиците, както искаше Бог, те щяха да тръгнат на промяна и да получат нещо от Бога, но те не разбраха. Другият път ще говорим.
Който навлезе в истинската си същност, той се преселва в Бога.
Еретикът, пияният суфи няма родина. Той е изтрезнял от родината и от света, той се е завърнал в Аллах, в Единствения Източник, защото и Бог няма родина.
Когото Аллах люби, му дарява пиянство, лудост по Него.
Когато отговориш на агресията с доброта, ти тръгваш срещу себе си, казва Баязид, и започваш да разрушаваш своето его. И казва Баязид: Всичко, което ти е дадено от Аллах, всички добродетели, не трябва да им се радваш. Те също образуват завеса, стена между тебе и Бога. Търси Бог в Неговото единство.
Еретикът е луд суфи, защото е успял да влезе в самото Единство.
О, правоверни, които сте се завряли в света, като рибите в морето – последвайте пияния суфи и излезте на въздух!
Ако светът познаваше еретиците, нямаше да е в това окаяно състояние, състояние на робство.
Един човек попитал Баязид: С какво се занимаваш сутрин? Баязид казал: Аз съм толкова погълнат от зикр (постоянно помнене на Бога), че не знам сутрин ли е, вечер ли е.
О, Аллах, кажи ми, кое е това чудното, което съществува между нас? – казва Баязид. Бог му отговорил: О, Баязид, между нас съществува бездна от доверие. – Но, Аллах, аз даже не се познавам! – Да, Баязид, и няма нужда да се познаваш, защото Аз те познавам и Аз те избрах.
Един ходжа попитал Баязид: Какъв е моят дълг, според тебе? Баязид му казал: Твоят дълг е да станеш дете. Но ти си станал много правоверен и няма да успееш.
Обществото на хората заставя човека да забрави Бога. Аз пък ви казвам: Забравете обществото!



Още като бил малко дете, (доколкото си спомням, мисля че беше на 5 години), Баязид отишъл при майка си и й казал: Майко, освободи ме от служене на тебе, за да служа на Аллах. Майка му казала: Освобождавам те от мене и те поверявам на Аллах. И той посветил живота си на Бога. И общувал с много святи суфи, за да стигне до изключително ниво; 117 суфи, да срещнеш по пътя си такива същества, това е повече от знамение.
Когато по-късно попитали Баязид, ти откъде си дошъл, той казал: Аз съм от древен род, аз съм изчезнала птица.
Казва: Колко е красиво да живееш в почетна бедност.
Който е почел бедността, е станал духовно богат. Който е търсил само богатството, е получил в дар едно разкошно робство.
Еретикът е скрит като непознат за хората и познат за Бога.
Еретикът, това е чисто отричане на света и на правилата, без примеси – чисто отричане.
Не можеш да разбереш аромата на еретика, но той надминава аромата на 100 джамии.
Еретикът казва: Ако няма страстна любов към Бога, за какво са ти правила, разсъждения, методи, ритуали, за какво ти е правоверност? Правоверният е превърнал живота си в смърт, а еретикът е превърнал смъртта в живот.
Уповавай се не на своите сили, а на Неговата милост.
Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги. Ще го повторя, понеже е толкова важно: Когато Бог те погледне само веднъж, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги.
Другите говорят „Аз и Бог едно сме“, Баязид казва: Аз казвам – Само ти си!
Истинският извършител на всичко е Бог, независимо дали говорим за ниски нива, средни или високи. И казва Баязид: Е, тогава Юда ли е направил предателството или Бог? След време ще говорим пак за Юда.
Суфи не се подчинява на знанието, суфи съблюдава Истината.
Аллах ми прати скръб, а аз видях покой, казва Баязид. И казах Му: О, Аллах, какво си ми изпратил? Аллах ми каза: Каквото видя. И той му казал: Слава на Аллах, видях покой.
И узнах скръбта че е покой за безумните, за отдадените на Бога, но за умните тя е бреме и падение (скръбта). Когато скръбта влезе в суфи, тя се опиянява, успокоява се, но в умния, в знаещия човек тя се обременява и отегчава. Скоро разни хора ми говореха за учените и за голямата наука. Казах: Ще ви кажа едно – всички учени са плява, с чиста съвест говоря. Всички учени, всяка научна истина е прах пред Божията Истина, ама нищо не струва. Ще уважаваме трудолюбието на хората, защото някога може да се домогнат до по-нагоре.
Казва Баязид: Скръбта плаче в знаещия, защото е разочарована от него.
Суфи е майстор на заблудата: когато скръбта и обидата го посетят, скръбта се чуди, що за човек е суфи, а обидата мисли, че е объркала пътя си.
Аллах те чака вътре в тебе самия, а ти търчиш в джамията, невернико!
Нито една джамия не може да се сравни с чистото сърце. Забележете, колко просто говори Мъдростта. На какво трябва да наблегнете? Чисто сърце! Не може да се сравни с чистото сърце.
Аллах първо е създал човека, а после е създал пияния суфи и като видял красотата му, слял се с него.