Тези, възпитани в юдео-християнската традиция, може да се изненадат, като научат, че богът, за когото ни казаха, че е единствено свещен, веднъж е имал жена. Как да разберем? Ашера се представя за съпруга на Ел - върховния бог - в съкровищница от клинописни текстове, открити във второто хилядолетие в пристанищен град Угарит (в днешната Северна Сирия). Вероятно стотици години преди Авраам да мигрира към това, което ще стане известно като Израел, Ашера e почитанa като Атират, Земната майка и Богиня на плодородието. След като влизат в региона, древните израилтяни я приемат и й дават еврейското еквивалентно име Ашера. Разкопките при Угарит от 1928 г. отново поставят богинята Ашера на картата, след като тя загубва мястото си в продължение на хиляди години.

Ашера, партньор на Яхве

Но коя е Ашера за древните израилтяни? И защо се среща често в двойка с Яхве, еврейския бог? Историци и археолози събраха разказа на Ашера и откриха големи парчета от него, преплетени в артефактите от региона и в писанията на самата еврейска Библия. Доказателствата сочат, че Ашера е била наблюдавана в древен Израел и Юдея още от XII в. Пр. Н. Е., до няколко десетилетия преди падането на южното царство на Юдея (587-588 г. пр. Н. Е.), Време, известно като периода преди изгнанието.

Политеистични ли са били израилтяните и юдеите от периода преди изгнанието? Всъщност самото понятие за политеизъм е присъщо на стремежа към Ашера. В края на краищата мястото на Ашера в пантеона е заедно с Яхве, върховното божество. Освен това многото артефакти, представящи Ашера и нейния култ от региона, са срещу библейската забрана срещу създаването на идоли. Как тогава са почитали?


Разлики между книгата и народната религия

В този момент е важно да се направи разлика между книжната религия на управляващите класи в метрополията и народната или популярната религия, тъй като това се практикува в селските общности, от които са били част повечето израилтяни. Грамотността е била близка до несъществуващата в селските общности, поради което книжната религия, която се практикува в градовете, няма да има много смисъл в живота на тези, които обитават отдалечените райони. Вместо това селските общности са имали свои религиозни вярвания, използвайки статуи и други артефакти.

За разлика от тях, интелектуалната общност в метрополията представи текст, написан изцяло от гледна точка на висшите или управляващите класи. Може би е изненадващо, че Ашера се споменава в ранната еврейска Библия около четиридесет отделни пъти, макар и най-често като обект на присмех. Като цяло библейските писатели били недоволни, че Ашера споделя една и съща платформа със своето мъжко божество Яхве и многократно се опитват да разубедят за тяхното сдвояване.

Господ и неговата Ашера

Колкото и управляващият елит да се опитал да попречи на брака на Ашера и Яхве, техният съюз изглежда втвърден в древна благословия, наблюдавана с известна закономерност на редица места с разкопки в региона.

Надписът гласи: „Аз те благослових от Яхве .... и неговата Ашера.“ Тази гравюра не беше намерена само в светилища на Яхве от 9-ти и 8-ми век пр.н.е. в кервансарая Кунтилет Ажруд, а и в Самария, Йерусалим, Теман и в библейското юдейско царство, на древното погребение на Хирбет ел-Кум, датиращо от 750 г. пр.н.е.



Всъщност тази фраза „Яхве и неговата Ашера“ била толкова популярна, че всъщност се появява в самата еврейска Библия. Криптичното благословение е в ранното предаване на Второзаконие 33:2-3, когато влиянието на Ашера все още не било напълно подчинено. Пълният химн гласи: „Яхве дойде от Синай и освети… от дясната си ръка собствената си Ашера.“

Ашеримови полюси

Въпреки това, както религията на книгите утвърди, Ашера става все по-маргинализирана в писанията до степен да се свежда до нейния култов обект - стилизираното дърво или дървен стълб, които стават известни като ашера или ашерим. Дърветата са били почитани като символи на живот и подхранване в сухите райони и така са се свързвали с Ашера и нейния култ. Много учени смятат, че дървото на Ашера е функционирало в притчата на Райската градина. Управляващият елит пропагандира срещу поклонението на богинята, като интегрира историята за падането на човечеството към дървото, което ясно се свързва с Ашера.


„Райската градина и падането на човека.“ Фигури на Рубенс, пейзаж и животни от Брейгел

Докато влиянието на Ашера било ограничено в официалната религия, нейното присъствие се очертава голямо в селските общности, най-често под формата на фигурки, които са плодовити в региона. Дори докато идолопоклонството е осквернено в еврейската Библия, достатъчно археологически доказателства предполагат, че живеещите извън метрополията идолизират статуи и култови предмети като част от тяхната религия, което води един учен да изразява следното мнение: „Народната религия може да бъде определена като всичко осъдено от тези, които са написали Библията. "

Фигури на стълба на Ашера

Ашера е представена многократно в различни форми, разпръснати из целия регион. Но най-богатите от тях са нейните фигурки на стълбовете, които са били популярни от 10-ти до 7-ми век пр.н.е. Терминът „изображения на Ашера“ често се използва в еврейската Библия и се смята, че тези фигурки на стълбовете са това, което писателите на Библията са имали предвид.



Тъй като гърдите са преувеличени с ръцете, които ги поддържат, се смята, че символизират подхранващия аспект на богинята майка. Основно фигурките на колоната са намерени в частни домове, което подсказва за тяхната домашност. В свят, потънал в затруднения и суша, вероятно загрижеността за плодородието е това, което привлича селските израилтяни и юдеите при богинята Ашера, която те свързват с изобилието.



Липсващи части на пъзела

Докато в региона има обемни артефакти, идентифицирани като Ашера, в пъзела все още липсват парчета. Жена на Яхве ли е Ашера, както твърдят много учени сега? Почитането й било ограничено само до народната религия или нейното влияние се усеща и в книжната религия на еврейската Библия?

Всъщност откриването на богиня, която е погребана близо две хилядолетия, има своите различни недостатъци. И все повече влиянието на Ашера в региона става все по-признато от археолозите и историците, с очакването за по-нататъшно внимателно изследване и проучване в тази област.





Източник