До 1780 година тя държи в тайна всички символи, които среща вътре, понеже е вярвала, че ще стане първата жена-масон и ще запознае интелектуалния елит на „братята” с откритието си на сбирка в Храма.

   Очевидно към 1780 година е била вече готова и висшите европейски магистрати не са можели повече да отлагат отговора си на нейното желание да бъде „посветена”.

   През 1780 година в Петербург пристига лично Калиостро, който се среща с императрицата - писателка.

   Не се знае точно как е протекла срещата, но очевидно на Екатерина е било отказано, поради непреодолимият факт, че „братята” още не били узрели до идеята да приемат „сестри” в масонските ложи. Реакцията на обидената императрица е като буря. Тя почти публично нарича Калиостро „негодяй”, а по-късно в продължение на две години (1785 - 1786) написва три комедии срещу масоните.

   През 1781 година Екатерина решава, че след като е възпрепятствана да използва сведенията от „Барадж тарих” в тайното познание на масонските ложи, ще го употреби в дейността си на държавник.

   Тя предприема издаване на указ /1781 г./, с който да утвърди герб на гр. Казан.

   Именно тази постъпка на императрицата дава повод на Расит да предположи, че тя е имала на разположение летописа на Баба Худжей.

   Името на последният волжко-български владетел Барадж означава всъщност Дракон (Добър Змей, Добра Ламя).

   Това става ясно от едно сведение на Нугман в „История на България” (1061 г.), което Баба Худжей компилира в своя труд 21. Според Нугман драконът (Барадж) бил изобразен на най-старият стяг, който древните българи имали.

   Екатерина Велика с указ утвърждава през 1781 година като герб на мюсюлманския град Казан не полумесец, нито някакъв друг ислямски символ, а царствен дракон (Барадж).


   По времето на Елцин, Расит Кадир се върна в Казан, където започна да издава вестник „ Ил-Болгар”, но много скоро бе убит при неизяснени обстоятелства. Копие от историческите му проучвания ми бяха предадени от негови другари от Татаристан, които наричат себе си „булгаристи” и отричат, че етнонима им е „татари”.

   Това са интелектуалци, които се противопоставят на официалната съветска доктрина, че в пределите на СССР не съществува народност „българи”. Още Сталин зачерква този етноним в прословутият си „Списък на народностите в СССР”.

   Волжките българи са наричали „ татари” омразните монголи на Чингиз и Бату, които превземат през ХІІІ век държавата им. По-късно те възстановяват своя суверенитет в Казанската държава (ханство) и едва през 1552 година Иван Грозни анексира тези земи в полза на Русия.

   Те са възмутени от наглата лъжа, издигната през съветско време в ранг на официална историческа доктрина, че волжки българи не съществуват.

Попитаха ме:
   - Как така вие, дунавските българи, падате под османско владение през 1393 г. и през 1878 г. се оказва, че сте няколко милиона, а ние, волжките българи, които падаме под руско владение през 1552 г., се оказва, че ни няма? Ако вас, дунавските българи, днес ви наричат „османци”, т. е. по името на вашият поробител, вие няма ли да се борите за възстановяване на историческата памет, че сте „ българи”, понеже ние, не сме чеченци и нямаме национални претенции. Живеем си добре с руснаците, но не можем да допуснем да бъдем наричани „татари” или ако ще се продължава с този кошмар, положен от Сталин през 1920 г. със създаването на една измислена автономна съветска република Татария, то нека поне се знае, че сме „българо-татари”. Понеже огромната държава на Чингиз хан не е била само по нашите земи. Вашите турци днес се наричат „български турци”, а ние даже нямаме право да се наричаме татари от български произход. Двеста души от нас успяха да получат паспорти с народност „българин”, но главният прокурор на Руската федерация през 1994 година, по молба на президента на Татарстан Шамиев, върна сталиновата забрана в „Списъка на народите” и вече пак няма народност „българин”. Тази народност и днес е забранена в Руската федерация. Ето виж как се отнасят с онези, които все пак успяха да получат в паспортите си народност „българи”, виж заповедта:
   - ”ГОСКОМСАТ РОСИИ, документ от 22 апреля 2004 года, №8-0-19/235 – Перечни национальностей и этнических групп и их самоназвании... отсуствует название „булгар”. В связи с этим лица, назвавшие себя булгарами, вошли в группу другие национальности и лица, неточно указавшие национальную принадлежность”.

   Честно казано и мен в Народна Република България ме бяха образовали в часовете по история, че няма други българи.

   А се оказа, че през ХVІІІ век Екатерина Велика е знаела, че има българи на територията на нейната Казанска губерния.