Л-я: Друидите.
ИР: Филидите.
Л-я: Граалът.
ИР: Келтската книга на смъртта.
Л-я: Мерлин.
ИР: Дърветата.


Друидите са били наричани „хората на дъба”. Друид – дъб – означава Древен, Стражът, Пазителят на вратата.
Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание” тука е ключова. То е същество, висше същество, наричан е още „оракул”.
Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.н. „Белúнус” – Висшата Божествена Същност.
За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия.
Старата дума за дъб е „деруéн” – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру” на келтски, просто дъб – означава „зная” или „този, който знае нещата”. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец”.
Дъбът е стар дух на дърветата. Дърветата са посадените животи – така се наричат дърветата – посадените животи, а дъбът познава тайните на тези посадени животи и на гората, защото той е пазителят на горската мъдрост.
Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.
Друидите били познавачи на дърветата, познавачи на, както те ги наричат – „свещените същества”. Това дърво – дъбът – е символ и на космическото дърво, което поддържа трите свята: върховният, средният и долният.
Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина, здрав корен – все названия на свещеното, на съкровеното – първичният елемент. Свещеното е древната сила на проникването в нещата. Значи от това зависи проникването в нещата.
И така, друид – означава мъдрец, който почита дъба, свещеното начало. Според друидите светът е прекрасно място, защото Дáгда или Великият Промисъл е промислил за всичко. Затова този свят е нещо красиво, защото Той е промислил наистина за всичко. Тука само за малко ще се отклоня: в Русе и в Бургас сега на последните лекции, там понеже има въпроси, стана въпрос за кризата. Това са елементарни неща, тука само ще ви загатна: значи няма такава дума, не съществува такова нещо, но от една друга гледна точка има една криза и тя е единствена криза – запомнете я – нечистото съзнание. Това е единствената криза и дали човек е богат, беден или живее в разкош, няма значение – от тази по-лоша криза няма. Даже и целият му живот да мине така, той е в криза и даже по-лошо; ако целият му живот мине гладко, много късно ще усети това в другия свят, но няма и напълно да го усети, защото той умира несъзнателно. Умрелият човек и в този, и в другия свят по това се отличава – несъзнателност. И там обясних една случка, тука само ще ви я загатна. Хората мислят, че това е някаква несправедливост, примерно: когато лъвът гони сърната и я разкъсва, от човешка гледна точка има някаква жестокост, нещо неточно, нещо нередно, а всъщност от Божията гледна точка – много, много дълбока красота. Обясних и там, тука и на вас ще го кажа накратко. След време, когато ще говорим за животните, там по-надълбоко ще говорим. Лъвът не е създаден да бъде агне; сърната не е създадена да бъде тигър или нещо друго. Бог е вложил в тях съответни инстикти, т.е. духовни сили. Чрез тях Той работи и след време Той ги развива тези сили и в бъдеще Той ще ги използва за Своите тайни цели. Няма нищо грозно, нищо некрасиво или нищо несправедливо. Но ако го гледаш от човешка гледна точка, може да тръгнеш по пътя на неодобряване, на критика и т.н., и ще си загубваш все повече смирението, откъдето идва Божието Око. Така че, само ще ви кажа накратко: каквито и техники да правите, каквито и неща да тренирате, даже да се съсипвате от тренировки, ако нямате смирение, ако нямате овладяване на себе си и постоянна благодарност, всичко се обръща на погибел. Така, за малко се отклоних.
Според друидите всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. И този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи.
Що е това друид? Друидът – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността. Името „друид” е жива идея. Това е мъдрецът, който е скрит дълбоко във всеки човек; това е мъдрецът в нашите недра. Там живее дъбът, там, в нашите корени. Защото ние също сме дъбове, дървета. Друидът е дъб-мъдрец, както казах, защото е работил за този мъдрец; търсил го е чрез себепознанието и го е открил в себе си.
Друидът, това е просто скритият мъдрец в нас. Този вътрешен мъдрец е самата наша дълбочина. Ето защо ние сме сродни с всички такива учения. Всеки е друид, но трябва да си отделил много време за това търсене, за това себепознание; за търсенето и откриването на себе си трябва да се отдели реално време. Искам да кажа: всеки е друид; всеки е суфи; всеки е даос; всеки е гностик. Но някои са стигнали, а други вървят по този път. Нашето реално същество е друид, а обикновеното същество – то си е просто само човек.
Друидите са били жреци на келтите, а техните праучители са ферилтите, които пък са жреците на Атлантида.
Според друидите, земята е свещеното тяло на живота на дърветата, а дърветата са същества на тайната и според тях дървото е ключ към нашия вътрешен път.
Друидите казват: Днес свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци. И дърветата боледуват. А това означава, че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират и много животни, риби и птици – кръговратът е болен, а заедно с него и човекът умира.


Филúдите, т.е. проникновените. Филидите, това е келтският Дзен. Тук не говорим за бардове, бардовете са нещо външно. Говорим за келтския Дзен – Вътрешните.
За келтския поет поезията е израз на мистичното съзнание, не на обикновеното съзнание. Това е поезията на тайнството в човека. Филидът, келтският филид или келтският поет е скрит от чувствата и емоциите си; той говори чрез същността си.
Във филида бликва същността, бликва душата. Филидът се вслушва в същността. Всичко в природата учи филида, защото той слуша със собствената си същност.
Филидите са търсачи на същността. Те говорят простичко. Ето един пример: „Вслушвах се в гората, смълчан от величието на дърветата, събрани като братя на едно място”. Прости неща, обаче ясни и дълбоки. ... „събрани като братя на едно място” – дърветата са братство.
За филида всяко същество е нещо свято. Истинският филид, като върви по земята, усеща постоянно нейната святост. След време, когато говорим за Хераклит ще видим, как огънят слиза във въздуха, във водата и накрая част от водата също умира, и се превръща в земя. Така че цялата верига почва от този огън, който е нематериален, разбира се, и ще видим, че наистина Земята е свещена.
Филидите са изумени от простотата на природата и от нейното величие. Филидът има отворено сърце към своята душа. Ето нещо от поезията на филидите: „Аз знам, че птицата накара да лети самия вятър”. „Свещени бяха клоните на обитаващите от духове дървета”. Въобще енергията в дърветата също се движи от духове, които живеят в тях: в много от дърветата – напреднали същества, а в дъбовете – от расата на боговете.
„И въздухът беше свят; свещена беше и водата, и огънят беше свят”. „Имам колиба в гората. Бог единствено знае за нея. Две трепетлики я прегръщат”. Вижте колко сходен стил като Дзен – „две трепетлики я прегръщат с листата си”. „Лесково дръвче в дъното пее; дъб вековен обгръща ни със своите клони”.
Един филид казва: „Аз съм син на поезията. Поезията е родена от блясък; отблясъкът роден е от съзерцания; съзерцанието родено е от навик; навикът роден е от изследване; изследването родено е от велико знание; великото знание родено е от разум; разумът роден е от постижение; постижението родено е от мъдрост; мъдростта родена е от Бога”.
„Не някъде в храмове – казват друидите – е мистерията, а тука, около нас и в нас. И няма нужда от пътешествия, защото древността е тук”. Върховният филид казва: „И най-голямата тъмнина не подозира за тайния пламък, който е скрит в нея”. Най-голямата тъмнина, наречена на езика на друидите Китрáул, т.е. Мракът, за него е казано (за Мрака): „Той съществува, и полярно ниво на мрака, а мракът – самият Бог го е създал в своя кръг, за да го владее”.


Какво е граалът от гледна точка на друидите, мъдреците?
Търсенето на граала е търсене на собственото чисто и девствено съзнание. Това съзнание е граалът. То е коренът на вечното добро. Граалът е съзнание от съвсем чист вид. Граалът означава да откриеш тайната, която си ти самият.
Чашата на граал е сътворена от Мерлин чрез древен ритуал. Чашата на граал символизира идеята да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си. Въобще чашата е дълбоко възприемане.
Граал означава да направиш връзка с вечния живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре. Т.о. още, че граалът е свързан с тайната на преодоляването на смъртта. Който е видял само веднъж истинския граал, той вече не е човек; той вече е същество на вечния живот.
Придобиването на свободната воля – ето причината за изгубването на граала, макар че това да е едновременно и средството, с помощта на което можем да го открием отново вътре в нас.
Граалът, това е свещената тайна на вътрешния човек. Той е чисто духовно съкровище, за което Библията говори: „Търсете си съкровища на небето”; чисто духовно съкровище, а не земно.
Граалът, това е да се отдадеш изцяло на себепознанието. Не донякъде, а изцяло, както индианците казват: „За този път трябва да имаш остро и всеотдайно внимание”.
Тайната чаша на граала не е обикновена чаша, а божествена чаша и човекът трябва да я напълни със своята същност. И това е мистерията на граала – да я напълни със своята същност, която е и мистерията на живота. Казано по друг начин: За да познаеш тайната на живота, трябва да видиш тайната на граала, тайната на своята същност.
Свещеният граал е субстанция на чистата мистерия, най-пречистата същност. Граалът е същността на човека, а тази същност едновременно е и тайната на космоса.
Който е придобил граала, вече може да тръгне чрез същността си на път към храма на Кеугáнт, т.е. на тяхния език – Абсолюта.
Граалът, това е преобразуване на човешкото съзнание в божествено съзнание, което е наречено „съзнанието на свободата”. Истинският свети граал е субстанцията, чистата жизнена сила, която предхожда всяка физическа форма. И който усърдно търси граала, казват друидите, не го намира. Ще обясня: по незнаен начин се търси граала. Граалът не е свързан с умението на търсенето, а с умението на същността. Ще го обясня по още един друг начин, както е при суфите: те не говорят за любовта, не я изучават, защото знаят, че не могат да я изучат; с изучаване няма да стане – с проявяване. Когато проявяваш същността си, любовта си, тя постепенно започва да те учи. Ти не можеш да я учиш, но любовта вече започва да те учи и да те въвежда в себе си. Чрез това умение се стига до праединението и тука човекът се преобразува в свобода.
Посланието на граала е призоваване за завръщане в същността. Както виждате, подобно на Сфинкса: „Осмисли себе си”; тука е подобно. И това послание е винаги важно и съществено, но трябва да кажа: Граалът е тайна от мистериите, а това означава, че за простосмъртните или нечистите, тази тайна е страшна. Там Бог, за нечистите, има съвсем друго лице и друг подход.
Граалът е символ. Той може да се намери с голяма чистота и тогава той засиява в човека, и това е засияването на Бог – Той е сияещият. Една от тайните на граала е да победиш – казват друидите – доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога. Значи, трябва да надраснеш това добро, за да се домогнеш до Бога, където има съвсем друга мярка за добро. И тогава вече придобиваш в себе си чистотата на абсолютното добро. Тогава, разбира се, никога няма да казваш: Все правя добрини, а пък на мен ми се случва еди какво си – просто ще бъдеш осъзнат и няма да говориш по този начин. Означава да се освободиш от човешкото добро, защо? Всички трябва да се освободим от него, защото то не е чисто. Пак ще обясня: обикновеният добър човек не може да се приближи до това високо добро, защото човешкият живот няма тези качества на абсолютното добро. Според друидите се смята, че обикновеното добро поразява човешкия живот – те така го наричат – обикновеното добро поразява човешкия живот. Тука се сещам за една случка, за малко ще се отклоня: Настрадин Ходжа, когато го питали – Абе Настрадин, ако те направим султан, цар, какво ще направиш за хората? Той казва простичко: Много неща ще направя, но нищо няма да излезе! Иска да каже как действат хората в света, как много неща правят, ще продължават да правят, обещания ще има, но суфи е прозрял: от човешките неща нищо не излиза, освен гробища и други подобни.
Значи, обикновеното добро поразява човешкия живот и затова само граалът може да излекува това добро и този погрешен живот. Думата „граал”, която означава още и „чаша”, освен „същност”, а иначе означава „вместилище”, което пък означава много дълбока приемственост. Това е качество на чистотата на смирението – дълбока приемственост. В случая приемане на високото добро, приемане на абсолютното добро, т.е. доброто на Бога; не нашето добро, а доброто на Бога.
И така, тази чаша, тази голяма приемственост, тази дълбина се отнася до скрития живот на Бога. Така че, когато търсим граала, търсим скрития живот на Бога.


Другият свят се смята от друидите за резервоар на душите.
Друидите и келтите казват: „Смъртта е жрица, тайнствен мост към странния живот. Съзнателният живот е и съзнателно преминаване в смъртта. За осъзнатия огън в човека смъртта и животът са единни”. Точно това, което казва и Хераклит: Бог е едновременно и война, и мир, ден и нощ, изобилие и глад. И Хераклит казва: Противополжностите са приятели; те се прегръщат, те си помагат и накрая те така се сливат, че в тях израства Бог. Но за Хераклит ще говорим по-нататък. Така те са единни, те са едно цяло.
Казва един друид: „Можеш ли да бъдеш с мен в хладното утро на смъртта, когато огънят се оттегля и нищо вече не сгрява кръвта ми? Можеш ли да наблюдаваш, когато свещта догорява, а приятелите невидими са си отишли? Очаква ме дълъг и спокоен отдих”... Аз съм ви казвал, думата „умира” означава да отидеш в света на мира – „у мира”; тя думата просто си го показва и е много точна. „Отивам на пътешествие с открито сърце” – ето как говори същността. Тука няма трагедии, няма комедии, няма излишни цветя – ще даваш на умрелия цветя; като е бил жив то и тогава... както и да е... „Сега любовта ми дава друго рождение (въобще смъртат е радост) и отново ме призовава после да се върна на земята”. „Смъртта е пътешествие в простора на собствената си същност” и ако сега се научиш да влизаш в себе си, тогава ще ти е много лесно – това е за осъзнатия човек.
„Всеки, който не може да контролира живота, той не може да контролира и смъртта”. „Не е важно – казват друидите – дали животът е в тяло или не, важна е съзнателността”.
„След смъртта си съзнателният човек се ражда в простора на необятната жизнена енергия. Ние всякога имаме връзка с енергията, ние се движим в нея. Ние се движим в живота не с тялото си – с енергията си”. Някои мислят, че краката ходят. Няма такова нещо – краката не могат да ходят, то се вижда ясно в гроба. Защо не ходи човека? Защото енергията е същността, това е толкова елементарно... Значи, ние не се движим с тялото си, все едно да кажем, че колата движи нашия дух. Ако я запалим, ще тръгне – запалването е ключът, ключът е същественото. „Ние се движим със същността си, с енергията си, тя ни движи, а нашата същност – това е просто самият живот”. Дали сме в тяло или не, дали влизаме или излизаме в колата си, дали влизаме в къщата си или не – същността е нашият живот. И Учителят го е казал много просто: Като изляза от къщата си, или ако аз изляза от апартамента си, е, умрял ли съм? Щото няма никой в къщата... Вижте колко е просто! Но ние след време ще говорим по-специално за смъртта, сега говорим за кратък откъс от келтската книга.
„Щом сме осъзнати, ние винаги сме в същността си”. „Когато дишането на тялото спре, тогава диханието на душата става свободно” – огромна радост, свобода. „И в този, и в онзи свят ние пътуваме към своето вечно рождение на по-високо ниво”.
„Животът е – казват друидите – велик преобразувател. След смъртта разумната душа чувства своя дом, който е свободното жизнено пространство”. Значи това не са пещери, апартаменти и т.н., а свободното жизнено пространство – огромна свобода. „В другия свят също се преподава знание – казват друидите – но под формата на филос” – означава под формата на вдъхновение. „На земята всеки наш истински приятел е душевен приятел за нашето пътуване към себе си”. Говорим за истинския приятел – той е и душевен приятел за нашето пътуване към същността.
„Смъртта е също – казват друидите – скрит, състрадателен приятел”. Ето, навсякъде е Бог – „смъртта е скрит, състрадателен приятел, който дава на душата отдих”. Някой път има хора, които толкова обичат близките и ги задържат с обичта си, а той човекът иска да си отдъхне, душата иска да си отдъхне, но то такава привързаност... И тя продължава да живее, продължава да пъшка и да мечтае за онази почивка, но така или иначе ще дойде ден, когато и привързаностите няма да помогнат.
„Смъртта е освободител на човека от неговото минало”. „Ако не беше тайната на смъртта, ние нямаше да можем да пътуваме към себе си и да се изцелим напълно от земната реалност”. „Смъртат е тайнствен дар. Тя е изцеляващо пътешествие към самия себе си. Това, което ни очаква в другия свят е най-вече нашата натрупана любов. В тази посока се движим”. Нашата натрупана любов където е, на каквото сме я отдали, натам се движим. „Смъртта е само преместване, при което животът просто продължава с всички негови форми и блага, в един друг свят, т.н. погрешно света на мъртвите или приказния свят на отвъдното”. „Раждането тука е смърт, която се е случила в отвъдния свят – казват друидите – но смъртта никога и никога не побеждава човека”.


Кой е той? И друг път ще говорим, и днес ще говорим.
Жрец. Учител. Велик маг. Мистичен филид, т.е. истински поет – не бард, а мистичен филид и поет. Един от най-древните богове на първата слънчева раса. Тайният ръководител на друидите, който също идва от дълбоката, древна мъдрост на Атлантида.
В Мерлин звучи древният друг свят. Странен, загадъчен. Самият Мерлин е такъв. Странен свят, загадъчен, сумрак – самият той е сумрак и е живял в сумрак. Странник от Уелс. Името му истинското, и преди съм ви го казвал – Мирдúн Уилд – което означава Мирдин Първичният.
Още от дете е живял в сумрак. Но какво означава тази дума? Няма да се впускам, накратко ще ви обясня: думата „сумрак” е странно състояние между материята и съзнанието – между двете – и едновременно е по-дълбоко и от двете. Това иначе се нарича сумрак.
Още от малък той е трябвало да проучва земята, растенията, животните; после – тайните на морето и на облаците – още от дете; тайните на вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща всичко това, което се нарича Великото и да Го призовава за общуване. После, подобно на морето, на облаците и на вятъра, малкият Мерлин е трябвало да се насочва към безкрайността, както правят и те, защото те вечно странстват. Дори и животните странстват. Човекът, планетите, слънцето, даже и скалите – забелязал Мерлин – че странстват. Така още от дете той осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на вселената, и че това дихание е част от Дáгда – Великото Божествено Начало. Той осъзнал още, че всичко това, което вижда, е безначално и без край.
Още от малък Мирдин живял много дълго време в уединение – нещо много важно – уединение, и това му създало способността да прозира вътре в нещата. Въобще, истинските неща се постигат в уединение. Тука само трябва да ви загатна, че уединението няма нищо общо със самотата; то разрушава самотата. Казвал съм и преди: думата „уединение” означава да отидеш у Единния, Единния Бог и няма там въобще такава идея за самота. Самотата е за нечистото съзнание: то може да живее сред куп хора и пак да е самотно, защото самотата е въпрос на егото.
Този мистичен Учител и върховен друид е бил свръхчовешко същество, с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях, и същевременно това е същество, което е подчинило себе си в служене на Бога и на тези висши сили, т.е. между тях има единство.
Този, както го наричат, магически друид Мерлин, преди още да се потопи в странния сън на света, той е посял в себе си нещо много важно, още преди да слезе долу на Земята, в странния сън на света: той е посял в себе си силата на новото търсене. Той е пожелал най-дълбокото му намерение да бъде „търсач на новото”, т.е. поискал е силата на новото търсене да му бъде дадена, защото знае, че този свят много приспива съществата. Това е силата и на смисълът на граала. С такъв избор той е слязъл и какво се случило? Това открил в себе си, което искал – чрез ново търсене открил граала – същността, по нов начин. Защото когато слизаш в ново прераждане, винаги трябва да стигнеш до ново посвещение и в това тяло. Старите посвещения са си стари, трябва да постигнеш ново и той го постига.
Това търсене било усилено търсене, което прави човека достоен за това откриване. Не просто търсене, а усилено търсене, което прави човека достоен за самото откриване. И така, друг път пак ще говорим за самия него. А сега, какво ни казва той:
„Бъдещето е скрито даже и от тези, които го правят – боговете”. Става въпрос за боговете. Така че, ако някой от вас ходи някъде, иска да си разбере бъдещето, моят съвет е – по-хубаво да пита Настрадин Ходжа – ще научи по-точни неща. След време и за него ще говорим специално – и за самия него, и за неговата мъдрост.
Казва: „В скалите спят дълбоко приспани дракони”.
„Божията сила в нас е царят на света”.
„Човекът трябва да стане на себе си гадател и да се разгадае”. Това е тайната на Сфинкса.
„Някога – казва – аз живях в сумрак и в непрогледен мрак. И там прозрях мъдростта. В особен мрак аз прозрях вратата и тази врата ме отведе”. Думата „врата” означава преход; на атлантски език „арамон” означава преход в друго измерение, във висок свят. А стените, преградите, препятствията означават заблуждения.
„В особена тъмнина аз видях странното, аз видях живота. Аз видях, че и в мрака човекът има пазител, но трябва да го открие”. Ето защо е важно смирението, искреността. Има пазител дори и в мрака човекът, но трябва да го открие. „Този пазител обитава в Дагда – промисълът” – и неговата молитва (на Мерлин) била: „О, ти, Пазителю! Изгрей в мрака и ме опази”. И после казва: „Посветеният има странна култура – културата на тайната. Аз стоях дълго и дълго сам, и в непрогледен мрак. И нямаше слънце, което да ме стопли. Тогава аз стоплих мрака”. Ето я същността, ето го граалът. „Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго, освен духа, който разбира безкрая. Аз се чувствах странно, но духът ми разбираше безвремието. Който е преодолял смъртта, заживява в една бездънна бездна”. Тука става въпрос за безкрайността.
„Всеки човек трябва да просветли своите мрачни времена”. Ето задачата; някои питат каква е задачата – всеки е посял от миналото си мрачни времена, т.н. карма, и казва: „Всеки трябва да просветли своите мрачни времена. Всеки трябва да открие в ада своето светло време”. Значи в изпитанията, в страданията, в ада трябва да откриеш своето светло време.
„Истинското знание, това е да запалиш в себе си непрекъснат огън. Всяко нещо се защитава със силата на огъня”. Същото нещо, което казва и Хераклит, но след време ще говорим и за това.
„Тъмнината е онази сила, която не може да пробие кръга от огън”.
После казва нещо за тишината: „Тишината е страшно заклятие”. „Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина”. Разбира се, ако Бог слуша всички глупости на човека, то е нещо безкрайно. Значи, когато Бог се е отказал слуша хората и да говори с тях, Той е станал тишина. „Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина. И там Той говори насаме, защото Той е мярката и знае кой е достоен. Затова се е скрил в тишината”.
После казва: „Само сражавайки се с мрака, ние придобиваме древното, истинско знание”. Не просто знание – древното, истинско знание. Отново голямо сродство с друг жрец – Хераклит. Хераклит говори като жрец; той е жрец и от жречески род. И той обяснява, и преди ви казвах, защо войната е по-дълбока от мира: защото мирът, пак ще повторя, мирът ражда застой; застоят ражда демони и войната идва на помощ – обновление. Той казва: „Войната ражда нов живот, ново единство. Войната е велико разумно безумие” – така казва Хераклит, и е прав. Разумно безумие, защото от нея се ражда след време велик мир. Ето защо противоположностите са приятели. Но, след време ще говорим за Хераклит.
Казва: „Създавайте бъдеще, докато имате още време”. Значи, всеки човек може да подобри все повече себе си, все повече да се очиства, да се облагородява. Този процес човекът може да го сгъсти, а може и да го разреди – зависи.
Казва: „В съдбата има течения и вихри, които трябва да се изучават и преодоляват”.
И после Мерлин казва: „Древният път е скрит във времената на легендите. Древният път е скрит в действието. Действай чисто и не мисли за себе си”. Това казва и Учителят: Кажи истината и не мисли за последствията. Почнеш ли много да мислиш, че почваш да губиш, че няма полза от това – с тебе е свършено. Кажи истината и не мисли за последствията! Но разбира се, това не е така лесно, защото трябва да имаш мярка – кое е истина, а пък това зависи от това, дали си се отдал на истината. А когато се отдадеш на истината, ще минат години, докато тя те обучи.



Дървото е същество-мъдрец. „Ако съумееш да видиш душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до неговото скрито съзнание. В скрития център на дървото се намира неговата енергия”. А какво казват друидите: „Енергията е полето на съзнанието. Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос”. Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпрос!
„Особената любов към дървото създава глас в тебе и глас в дървото. По този свещен начин се изработва и онова съзнание, което вижда отвъд света”.
Казват друидите: „Посвети малка песен или молитва”... Значи, когато се отива при дървото, се носят и някои дарове: може да се запали свещ, вода, носят понякога брашно, и т.н., най-различни неща – може и мед; или и другия вариант - ... „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му, който е скрит в дълбините”. Тука за малко ще се отклоня, сещам се за индианската мъдрост: когато шаман иска да си отсече клон от дървото, той казва: „Татко Дъб, позволи ми да си отрежа истински клон за жезъл, за да служа на хората”. И сутринта, по време на изгрева, той се концентрира и се моли, и слънцето, прониквайки между клоните му показва кой е точно клонът. Тогава дървото, което има скрито съзнание, не оттегля енергията си от клона, а я оставя там. Когато човек реже без разрешение, той взима сух клон, без енергия – скритото същество я оттегля и тогава това не е жезъл, а някаква пръчка, която ще работи срещу тебе. Тя няма никаква стойност, защото не е взета по правилата на съкровеното начало. Но след време ще говорим за индианците отделно. Значи: ... „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му; занеси му малък дар” – парче медена пита, вода и т.н.
Друидът се обличал чисто и задавал концентрирано единствения си същностен въпрос към дървото-дъб или към стария мъдрец. Той запалвал благовония и докосвал свещено дървото. Няма такива прегръщания – използваш енергията и заминаваш – няма такива неща. Тука първо се създава атмосфера, съкровена атмосфера; ти не отиваш само да използваш, а и да дадеш – има тука общуване между любов и любов – скрити съзнания. Докосва свещено дървото и зачаква смирено и търпеливо. „Ако си направил всичко това правилно, ще чуеш глас от дървото”, т.е. съществото, което ръководи дървото, което при дъбовете е от расата на боговете. „Ще чуеш гласа натова скрито духовно същество, което живее скрито в тайната на дървото. И тогава се иска само едно – слушай! И никога не питай своето избрано дърво, както казах, за други хора – само съкровен, единствен въпрос”.
Жезълът е най-могъщ, когато е извлечен от дъб, но пак казвам, както казват и друидите – трябва да питаш дъба дали ще ти даде клон от своята енергия, от своята същност, от своята дълбочина, клон от себе си; трябва да разбудиш гласа му и да искаш разрешение. Ако мъдрият дъб не е съгласен, тогава ти ще отрежеш един сух клон и това ще бъде едно проклятие за тебе, защото енергията му се оттегля. И тогава този сух клон става опасност за тебе. Защо? Защото не любовта го е дала, а враждебността на дървото. Друидите казват: „Не любовта го е дала, а скритата враждебност на дървото”. Но за жреца-друид, който е с най-чисти намерения, тогава дъбът-мъдрец му дава дълбокото си съгласие и му дава част от скритата си, забележете, централна енергия, която е скрита и в това същество, което ръководи, и в тайното съзнание на дъба, в неговия център. Именно тази енергия и този клон вече става жезъл и той наистина лекува.
„Дървото е свещено природно начало. А щом е начало, друидите казват, това е и учител”; не просто дърво – едновременно с това е и учител. В дърветата живеят същества, а, както казах, в дъба – богове. В дърветата има духове-учители и друидът се прекланя пред тях. Той усеща в клоните, в листата, в гласа на вятъра, в излъчванията на Духа-Учител усеща отговорите. Учителят също говори за листата на дърветата, че по тях може да се познае какви мисли е оставил човекът под дървото.
Въобще дървото е мистично създание. То е духовна врата към небето, то е врата към мъдростта и то е светлина за мъдреците. Дърветата за друидите са техни братя. Чрез дървото боговете и хората се срещат и затова друидите казват: „Ние сме едно семейство с дърветата”. И потапяйки се в същността на дървото, друидите откривали многобройни тайни. Да застанеш до старо дърво, за друидите означава да застанеш до стар приятел. Да събудиш дървото, значи да проникнеш в центъра му, в същността му; и да се слееш с дървото, означава да станеш неподвижен като него. Значи, има и такова упражнение – да преживееш неговата неподвижност. Тя е много по-дълбока от движението, но ние и това не знаем. Въобще неподвижността - всичко е произлязло от нея, и там всичко се обновява. Да станеш неподвижен като дървото, трябва да си размениш мястото с дървото и когато съумееш да се сливаш със същността на дърветата, тогава ти навлизаш и в тяхното тайнство, и в собственото си тайнство.
Дървото е проява на тайнство, проявление на един друг свят, който е слязъл в нашия свят. Значи, това е друг свят – същества, братя, които са слезли в нашия свят. Древните имена на дъба са даир и деруен. Според друидите това е наш древен съюзник, особено дъбът, но не само дъба – и казват друидите: „Бог стои в центъра на всичко и Той е причина на всичко. Той е създал дърветата, за да ни учат на мъдрост”.

Източник