Мъдростта на Валентин - Василид - Злото според Гносиса - Мани - Бездната

Злото според Гносиса - Мани - Бездната


Елеазар Хараш - 4.08.2009
Л-я: Валентин.
ИР: Мъдростта на Валентин.
Л-я: Василид.
ИР: Злото според гносиса.
Л-я: Мани.
ИР: За Бездната.


ВАЛЕНТИН

Лекцията е за плерома; плерома, т.е. пълнотата.
Плерома, това е чистият Божествен космос. Плерома или пълнотата е състояние, състояние на вселяване на строго определена висша мисъл на Бога в човека; строго определена висша мисъл на Бога в човека.
Най-великата плерома е Бездната и всички, които искат да познаят първичната Бездна, се натъкват на тайнствен предел, казва Валентин, натъкват се на тайнствен предел, защото не познават тайната на неведомостта.
Падането на световете се дължи на, забележете, Валентин казва, на мъдростта. Тя е пожелала да познае Бездната, но се е сблъскала с този тайнствен предел. Така се е случила космическата драма. Съществуването на този свят е начин да се спаси плерома от неминуема, по-голяма катастрофа.
Само този, който е сключил свещен съюз с Бога се ражда в Неговата плерома, в Неговата пълнота, в Неговата Истина.
В истинския човек няма свят, няма космос; има само пълнота. Това е първичното послание на Истината. И това е всъщност благата вест. Това е евангелието, това е благата вест, пълнотата. След време ще говорим за една голяма мистичка от Атлантида, подобна на Ал Рабия, но по-висока степен. Тя казва: Там където е Любовта, няма вселена и светове, т.е. няма ограничения. Любовта живее в Бездната. Значи няма вселена и няма светове.
В истинския човек няма църква, а само Истина и плерома, Истина и пълнота. Никоя църква не може да го побере, защото истинският човек не е нито земен, нито небесен, нито космически; той е плерома, предвечен. Истинският човек е дълбинна пълнота, която я няма в света и която я няма в космоса. Значи истинският човек е първична пълнота, изначална; тази пълнота я няма в света и я няма в космоса; той ги превъзхожда. Той е нероден, всякога жив, предвечен, не се нуждае от вечност и време. Той е беззаветен, немислим, така казва Валентин.
Истинският човек е блажен в своята пълнота, в своето единство и единородство с Отеца. Той има в себе си вечна мъдрост, която тече у него чрез Отеца. Само плерома има право да се устреми към Върховния Отец, Който е наречен още Праотец или Абсолюта. Значи, след време, когато се постигне вечността, ще се върви от там нататък към безкрайността. Но само който е постигнал тази пълнота, има право да тръгне на този път.
Замисълът е превърнал кръста в предел, който не допуска човека да се завърне в плерома, в Отеца, в своята пълнота, ако не го преодолее. Ето защо кръстът е символа на този свят. Завръщането в Отеца може да стане само за този, който премине през кръста и съумее да съхрани истината и целостта в себе си. Но затова се иска мощна, дръзновена, велика и неизменна любов. А който не успее, който няма такава любов, си остава в брак със света и вселената.
Само за чистото съзнание се явява възможност за завръщане в пълнотата. Христос, който е чисто съзнание, е въдворил нарушения мир в плерома. Така го е запомнил, така го е въвел, че плерома е постигнала непоколебимо основание. Значи той е въвел плерома и тя е постигнала непоколебимо основание, което е самото чисто съзнание, т.е. самата природа на чистото съзнание.
Само благодарение на чистото съзнание пълнотата си остава цялостна и съхранена. Вселената и светът са една празнота, отделена от плерома, те са извън плерома, извън изначалното съзнание. Но след време великият замисъл ще напълни отново тази празнота. Но засега мъдростта не е още на тази висота, защото засега тя е лишена от Любовта, от своето скрито съвършенство. Значи мъдростта поне засега е отделена, лишена от Любовта и тя няма това скрито съвършенство.
Предвечният Христос е изначалното чисто съзнание. Това съзнание е било създадено в плерома, а сегашната мъдрост е изгубила тази чистота. И когато тя си върне тази чистота, вече ще се нарича не София, което е на гръцки, а ще се нарича с древната дума Ахамот, думата на гностиците, истинската дума за мъдрост. Не тази, която минава за мъдрост, София, а ще се промени името и ще се нарича Ахамот. Но засега София обитава все още в ада, в своята непълнота и в своето несъвършенство. Тази София-мъдрост, трябва да се преобрази в Ахамот, трябва да стане напълно съзнателна и да встъпи в брак с изначалната чистота. Тогава тя ще се върне в плерома.
След падението от пълнотата се е родила вторичната София-мъдрост, която по друг начин е наречена ума, умствената мъдрост, а разумът е бил изгубен; т.е. разумът е бил изгубен, останал е умът. От него се е родил демиургът или вторичния творец, който е създал космичните и материални светове, т.е. ограничените светове, поради липса на Ахамот, изначалност, първична Мъдрост. Той пак твори, но създава копия, отражения, защото е изгубил образа и подобието. И той само копира и запълва тези светове с отражения, защото не обладава Ахамот и е изгубил своята изначална пълнота, която се намира в самия Отец.

МЪДРОСТТА НА ВАЛЕНТИН

В най-голямото страдание е тайната на живота. Тука се намира скритото око на Бога. После казва: Божията воля спасява тези, които изцяло се обръщат към нея; значи които изцяло се обръщат към нея.
Ако човекът изцяло е заживял в Бога, той е превърнал времето си в плерома. Той е превърнал времето във вечност и върви още по-надълбоко.
Отецът, който е начален, първороден и несътворен, се е съединил с първичното слово, Логоса, за да бъде едно с вечния живот. Именно затова се е съединил, за да бъде едно с вечния живот. В това първично излъчване обитавало велико усещане за единство и уют. То било наречено по-късно от Словото, от Логоса, било наречено Любов. Тука била създадената мъдрост и тя пожелала обаче да обхване всичко, но разбрала, че има нещо необятно, нещо неуловимо. И тя разбрала, че е несъвършеена да обхване Праотеца. И впоследствие тя тръгнала надолу. Надолу била свободна, а нагоре за нея имало предел.
Луцифер е познавал много добре Бога, но не и Великата тайна, която е била скрита в Него. И именно с тази могъща тайна се е сблъскал той и е бил изпратен в долни светове, външни светове. Той е бил превърнат в зло, защото е бил могъщо преобразен от Тайната на Бога, т.е. Бог му е отнел нещо. Кое е това нещо? Божественият Дух. Бог може да отнема дух; тайната вътре в Бога може да отнема дух, може да отнема и душа, в случая Божествен дух; бил му е отнет духа.
Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е решила да слезе, и да съществува чрез една част от Абсолюта, от Него. Тя е слязла надолу, преобразила се е и е станала Бог.
Кръстът, пак казвам, това е тайнственият предел на развитието. Той е границата. Той е това, което е пределът между външния космос и плерома. Значи той е мярката. Той е границата и който го мине, се връща в плерома; който не може, остава в космоса, в света, в ума и в преражданията.
Кръстът спасява човека от голямо падение и проваляне в кенома, външния космос или празнотата. Той спасява човека от нисшето. В кръста вертикалният път е спасителният път, възкресението, завръщането в пълнотата, т.е. в същността на Бога.
Кръстът е чужда среда за всичко нечисто, но чистият преминава през него и преодолява кенома, външния космос, земния живот, включително и астралния и менталния живот, той ги преодолява. Затова е много ценен кръста, след време ще говорим въобще за символите, тука само бегло споменавам.
За нечистия кръстът е враждебен и е много трудно да се обясни на нечистия какво са радост и възторг, които се раждат на кладата, които се раждат на кръста. Много е трудно да се обясни на обикновените хора какво представлява най-вътрешния свят на пълнотата и затова те си остават във външния космос и в неразбиране.

ВАСИЛИД
ПЪРВОТО, ВТОРОТО И ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО

Както си спомняте, в началото още Бог е нямал име и се е наричал Първото същество; второто Луцифер, третото Христос.
Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.
Който иска да познае Първото същество Бог, той трябва да изключи света и съществуващото, света и съществуващото в него и да се отдаде изцяло на Бога. И влизайки в Бога, той ще познае несъществуващото като тайната на безсмъртието, и ще осъзнае своя път към своята нероденост.
Когато от Бездната е изтекло дихание, Първото същество го е приело. Впоследствие то е било наречено живот. По-късно това дихание слязло надолу, ограничило се още и се е превърнало в дишане. Дишането е по-долна степен от диханието. Това дишане се е превърнало в кръговрата на света и на космоса.
Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство, това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното човечество, там където е мястото на истинската цивилизация. Затова в този свят всички цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо се дава разцвет и после, след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.
Когато чудното дихание на Бога влязло във формите, формите заживели и поели по своя път. Така самият живот тръгнал по своя път. Енергиите на Бога се облекли във форми. В Първото същество е скрита велика, древна Любов, а това изисква свобода и осъзнаване, защото само така се гради диханието, истинската връзка или истинския живот, безсмъртието.
Второто същество Луцифер е трябвало да изгуби Бога поради замисъл, след което изгубило пълнотата си. (Тука само малко ще се отклоня: ние в декемврийската лекция ще говорим повече за Ал Халладж, тя цялата ще бъде посветена на него. Той обяснява много дълбоко страхотната любов на Луцифер към Бога. Бог създава Адам и му казва да се поклони; Луцифер казва: - Не! Няма да се поклоня! Само не Теб се покланям! Бог му казва: Ако ти направя могъщо проклятие? – Само на Тебе се покланям и на никой друг! Страхотна любов, изключително същество, което след време ще се върне в боговете; не при херувимите, херувимите ще си останат херувими, той ще се върне... Но специално декември ще говорим за това особено същество. И който има по-голяма любов от него към Бога, се завръща завинаги при Бога. И не само във вечността, по-дълбоко, в Неговата тайна безкрайност. Но това е пътят на тези, които дълбоко осъзнават тези дълбочини). Поради замисъла на Бога Луцифер е изгубил Бога, след което е изгубва и пълнотата си,ь и е придобил странни собствени разбирания.
Второто същество е друг промисъл. То е условно падение. То отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта. Значи, Василид казва, че това е условно падение и то, това същество, отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта. И така те придобиват знания, но знания без същност, т.е. знания без душа, знания без любов. И затова те са включени в друга система, наречена Дървото за познанието за доброто и злото или казано по друг начин, дървото на смъртните същества.
Промисълът е бил такъв, че Второто същество Луцифер е било родено като част, като отломък от Бога, докато Христос, Третото същество е родено като цялост от Целостта. Такъв е замисълът: Луцифер като част от Него и зависим, и Христос също зависим, но по друг начин, като цялост от Целостта, като пълнота от Пълнотата.
Връзката с Второто същество е наречена съдба. Когато Второто същество е успяло да поквари човека чрез него самия, забележете, защото то не става така; чрез него самия го покварява и тогава той го е направил смъртен и го е изпратил в съдбата. Второто същество Луцифер е символично убитото божество от Бога, т.е. преобразувано в зло. И всичко това е в името на възкресението. И така, и Второто и Третото същество са спасители, но различни: Второто същество е убито божество от Божията воля, а Третото същество е разпнато, и всичко това са символи. И всичко това е за да израснем в Бога, за да може човекът да израсне в Бога.
И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща, за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това, самото Първо същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си скрити тайни, това е друг момент. Значи Той ги разпъва, убива Луцифер и разпъва Христос, за да им разкрие свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта. Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.
Целта на убиването на Луцифер и разпятието на Христос е в това, да се реализират висши нива на съществуванието.
Второто същество Луцифер условно е изгубило тайната на живота, която е Любвта, защото то е било отделено от Бога, за да се покаже на световете и на съществата какво означава отделяне от Бога, какво означава отделяне от Любовта, какво означава отделяне от Първото същество. И затова Второто същество живее в познатото, в известното и не може да се обновява; не може да се обновява. То търси нещо ново, търси промени, но не съумява да открие това, което търси.
Докато Третото същество е друг символ. То означава да избереш неизменната Любов. И така то заживяло в непознаваемото, във вечното състояние на Първото същество, което е Любов, несътвореност, сияние и безсмъртие. А тука обновяването е реално и вечно чрез тайната на Първото същество Бог. Тука има реално обновяване.
Третото същество разкрива смисъла. Третото същество е реалност вътре в Бога, това е съединена реалност, докато Второто същество е отделена реалност, пак казвам, за да се покаже на всички, които са се отделили, какво се случва.
Третото същество, това е символ на неизменно отношение към Бога. То всякога има т.н. абода и кавана. Ще обясня: кабалистически това означава, че то има постоянно обожание и вглъбление. Обожание, велико непрестанно възхищение и вглъбление, т.е. позволение да се вглъбява в Първото същество. На него му е позволено, поради чистотата, да влиза навътре в Бога и в Неговата тайна, поради особеното си неизменно отношение към Него. Значи, който има това отношение, има позволение на вглъбяване. Иначе може да влиза навътре, но ще има спиране, ще има преграда и той ще си мисли, ще проучва някои неща, даже може да си въобрази, че е в Нищото, но това е друго.
Третото същество Христос е скритият, неземен, несътворен свят в човека. Казах, че То символизира истинската Любов, вечното отношение, (това означава истинска Любов), не временно, а вечното отношение към Бога, поради което самото това същество е вечност. А непослушанието е слязло надолу и е станало време. Значи непослушанието означава същества на времето.

ЗЛОТО
(според гносиса,
според откровението)

Гностиците казват: Злото не е вечно явление. То е само процес на превръщане на добро. Значи един продължителен процес на превръщане на добро.
Злото е в това, че човекът не познава себе си.
Много е специфична Божията тайна на злото. Тя се състои в това, че злото присъства, но не съществува, защото всичко е само Бог, само Той съществува в чист вид. (На последната лекция сега в неделя в София обясних, а и преди донякъде съм казвал: понеже всичко е Бог, Той трябва да се свие навътре и да направи място на дявола да съществува, и на Сатана и на демоните, иначе те не могат ... Ако Той ги изпълни със Себе Си, те престават да са демони, дявол, Сатана и т.н. Но Той се е оттеглил, направил е място, свил се е навътре, за да може те да работят за Неговата цел. Коя е тази цел? Накратко ще я кажа, друг път ще я обясня по-дълбоко: Целта на злото е да се изпълни един велик закон, на Библията, най-важния закон – Любов към Бога, истинска Любов към Бога. Затова е създадено злото, чрез злото Бог ще завръща съществата, след време и най-упоритите и те някога ще разберат и ще изпълнят този закон, който е истинска Любов към Бога). Значи, присъства, но не съществува, защото всичко е само Бог, и само Той съществува и затова този, който има любов, той има Бог в себе си. И той преодолява злото и осъзнава, че то не съществува, освен като влияние, като особено въздействие, което иначе в дълбокия план е илюзия. Защото Любовта познава само Бога и поради това няма разделение. Но човекът, който е изгубил любовта, се раздвоява и от там той изпуска целостта.
Има само Бог, няма зло. Но главният проблем е, че ние не познаваме Бога, защото сме посветили живота си на други неща. Но ако ние посветим живота си на Бога, това зло, това въздействие, което е част от Него, ще бъде отмахнато. Но засега то си стои и работи, защото ние сме проблемът и злото е в нас; не в дявола, а в нас; не в Бога, а в нас. Това означава, че Бог иска да ни спаси от собственото ни зло; не от дявола, от собственото ни зло.
И така, злото е онази част от Бога, която Бог може да я скрие от нас, но ако изберем пътя си към Бога чрез любов. Но ако изберем пътя си към Бога чрез любов, тогава Той ще внуши на злото да се отдели от нас. Разбира се, че във въздействието на злото има сила, но то е само част от силата на Бога, защото просто Бог отсъства с целостта си, Той се скрива.
И така, злото е странна игра на Бога. Това е игра все на Неговата сила, чрез която Той крие Себе Си, но на човека на Любовта, на достойния, Той се показва, защото този човек е сроден с Любовта.
И така, злото не съществува, това е само едно много тънко изкуство на Бога и ако ти наистина имаш истинска любов към Бога, ще видиш че злото е само служител на Бога и на Неговата могъща воля. И когато твоята двойнственост изчезне, ще изчезне и злото. Говорим за напълно, не за изчезване 99%; когато напълно изчезне, ще изчезне и злото. Но разбира се, необходима е истинска Любов към Бога.
Съществува само Бог, реално, скрито, вътрешно, а злото е инструмент. То не съществува, а само е допуснато като необходимост. И никаква борба няма между Бог и злото, защото злото е част от Бога. То е само сянката на Бога, то е прикритието на Бога. Говоря всички тези неща и последната лекция в София беше особено за злото, защото когато разберем правилно това, подходът се променя. Много хора ми казаха: Вече се променяме в друг живот. Тези неща отварят врати, стават съвсем други неща, когато разбираме правилно. А иначе воюваме с външния свят, с врагове измислени, а то в нас расте. Именно затова изнасям тези лекции, след време те ще имат продължение.
Съмнението е зло, защото е тъмно, разделящо, защото е несъзнателно. (Само накратко: значи, докато човек има съмнение (какво означава съмнение: със мнение; не със знания – съзнание; не с мъдрост, а имаш някакво мнение, но нямаш мъдрост, именно това е съмнение, а не съзнание)... когато имаш съмнение, злото винаги ще изглежда зло. Когато имаш съзнание, чисто съзнание, тогава вече злото няма да изглежда зло. При съмнението дяволът винаги ще изглежда страшен, защото ние не можем да му предложим Бог в себе си, това е причината. Винаги изглежда страшен, защото ние няма какво да предложим, не можем да предложим Бог в себе си.

МАНИ

Един от великите персийски учители. И той представен по много странични начини, даже изкаран какъв ли не, но днес ще говорим за нещо дълбоко, което е в него. Истински Учител и нещо изключително.
Мани казва: Кой може да отключи тази змия? (Става въпрос, сега ще поговорим малко за змията, която е захапала опашката си. Мани е един от тези, които най-дълбоко обясняват този въпрос, символът – змията, която е захапала...) Кой може да отвори вратата й и да види Божието лице? Този затворен кръг (този символ, змията, която е захапала опашката си), този затворен кръг е сила и ужас. И светът е вселената са запечатани с този силен печат.
Змията, която е захапала опашката си означава, че това е всичко сътворено, ограничено. Кой може да разчупи този печат? И казва Мани: Всичко сътворено, и сърцето на този кръг е твърдо като камък. Мечът не може да му устои, желязото за него е слама. Този древен змей е сътворен като безстрашен. Кой може да го отключи? Всичко човешко странства в тази змия, в този кръг. Всичко земно странства в тази змия, която си е захапала опашката. Всичко човешко странства в закона на вселената и света, т.е. ограничението. Това е един път на неведение. Но този път може да стане и път и на себепознание, ако човекът успее да улови змията и да отвори кръга, да отвори вратата, ако съумее да получи гносис, откровение от Бога, ако спечели доверието на Бога – отново стигаме до Любовта. Значи, ако получи откровение, тогава той ще получи самопознание. Чрез това човек се пресъздава, той вече става, Мани казва, свещено място.
Който не съумее да отключи змията, той остава в лабиринта, наречен вселена и свят. Той остава уловен от силите на света, на вселената и на сътворението. Това означава, че цялата вселена е уловена от древната змия. На гностически език тя е наречена Уробор, това е тяхната дума за този символ. Уробор, т.е. змията, която е захапала опашката си.
Всичко, което е изгубило Любовта, се е превърнало малко или много в змия, т.е. желания. Желанията са част от вселената, не част от пълнотата, не част от Бога, те не са Любов. Разбира се, когато боговете имат желания, това е съвсем друго нещо, аз говоря за падналите ангели, а те са около 20 милиарда. Значи желания, и това означава част от вселената, част от лабиринта.
И така, змията или Уробор, е заключила човека на желанията в сътворението. Човекът е влязъл в системата на змията. Ще обясня: в системата на змията са всички, които са изгубили Любовта. Но какво е Любовта? Любовта символизира изчезване. Истинската любов към Бога означава всичко друго да изчезне, да остане само Бог. Тогава се ражда вечния живот. А по-късно, в големите мистерии ще се роди и безкрайността. В безкрайността ще ни учат Старците. Сега ще ни учат разни учители и рядко Старци; в безкрайността главно Старците. Значи, всичко друго да изчезне и да остане само Бог.
Любовта символизира велико осъзнаване на Бог в себе си. Ти може да мислиш, че обичаш. Не допускай такава грешка! Разбери, че Бог в теб обича тези същества, тези души и какво ли не, не ти. Защото ако почнеш да мислиш, че ти обичаш, може да стане опасно. Тук само ще кажа какво е осъзнаване: осъзнаването изисква голямо количество тънка енергия. Това е енергията на Любовта, Мъдростта и Истината. Не на обичта, не на знанията, да не говорим за информация, да не говорим за обич; говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, най-тънката, най-фина енергия. Тя се превръща в дълбоко осъзнаване.
И така, който има Любов, ще получи гносис, откровение, ще получи другата Мъдрост, не падналата, а другата висшата, окултна Мъдрост и ще се освободи от змията, света и лабиринта. За чувствените хора, емоционалните и менталните хора, т.е. знаещите, за тези знаещи хора спасението е недостъпно, те са вкоренени в змията. Но тези, които приемат учението за гносиса, откровението, те се спасяват и за тях Уробор, змията не е съблазнител, а Спасител, т.е. Бог я преобразява и ни представя друго лице от Себе Си, Спасител.
В миналото змията е била древномъдра, в най-първичната древност, изключително мъдра. Защо? Тогава, по него време в нея е живеел самия Бог, тогава. По-късно, когато Бог се отделя, змията вече не е мъдра. Значи, когато в нея живеел Бог, тогава змията е учила хората на големи тънкости. И сега, когато човек получи откровение, Бог се проявява в змията и тя си отваря вратата, за да пусне човека от сътвореното към несътвореното.
И така, цялата вселена е трон на древната змия. Тя държи сътворението и сътворените в неведение, до часа на Голгота или до часа на гносиса. А отвъд откровението е сияещият лик на Бога. Падналият демиург, творец, т.е. змията, също е творец, както казах, но ограничен. Тя имала способността да сътвори само материалния свят. Но Мъдростта имала и други две способности и две велики царства, там змията не може нищо подобно да сътвори. Първичната Мъдрост, Ахамот, е сътворила душата и духът. Голяма тайна има в сътворението на душата. Ако някой път Учителят ми позволи, ще ви разкажа колко много коства на Бога сътворанието на една душа, защото една душа е по-ценна от целия свят, материалния свят.
Змията не познава тайното сътворение на душата и духа. Те са непознаваеми за нея, защото тука Мъростта е изключително висша. Тя принадлежи на Бога и на тайната в Него. Змията, Уробор, е била много висше същество, но и за нея има нещо, което си е останало неразбираемо: то е скрито в самия Бог.
Самото творение е едновременно и падение, и път, и двете неща едновременно. Значи творението е и падение, и път и затова в този свят слизат изначалните Еони, т.е. изначалните излъчания, наречени Учители, мъдреци, посветени и т.н., общо казано Учителите на Мъдростта. Те слизат, за да покажат пътя.
Адам и Ева са създадени от смесена светлина, пленена светлина. Спасението идва, когато пленената светлина се освободи от материята и се завърне в своята изначална чистота.
Спасението е освобождение на вътрешния човек и завръщането му от смесената светлина, в чистата и пълна светлина, т.е. завръщането му в цялата светлина, в неговата цялост.


ЗА БЕЗДНАТА
(от Василид)

Бездната изпълва Бога и всички същества със своята неизмеримост. Вие знаете оня случай, когато Учителят видял един червей, спрял се пред него и го поздравил с велика любов; той видял в него бъдещия бял брат, защото всяко съзнание върви към тайната на Безкрайността. Затова нямаме право да посягаме и на най-малкото същество, защото то е част от тази безкрайност. Разбира се, тези, които посягат, ще отглеждат тези същества, ще се грижат за тях, ще изплащат всичко, но това е друг въпрос.
Значи, Бездната е неизречена, казва Василид, неизречена, безмълвна, абсолютно неизследима. Тя е тайната на Абсолюта. Бездната дълбоко в себе си има всичко: безмълвие, реч, светлина, мрак, глас. Чрез този глас именно е било създадено Първото същество, по-късно наречено Бог, и световете. Те са били създадени, защото са били изречени.
В този предвечен покой на Бездната всякога е живяла плерома, великата пълнота и древната Мъдрост, която е била блажена поради единението си с Любовта. Значи когато Мъдростта е единена с Любовта, тя е блажена.
Бездната е единствената, която може да спаси, чрез Бога, света и космоса от тази огромна празнота. Но Бездната има условие. Тя изисква едно нещо и то е безусловно. Това е първото качество на Бездната и то е наречено по-късно Любовта. И нищо друго не може да влезе в Нея и да придобие древната си участ, която е пълнотата, плерома. Ето защо толкова важна е заповедта на Учителя: Люби Бога повече от себе си. Тука Учителят разказва цялата Библия в едно изречение. Ако искате да знаете Библията в съкратен вид, това е именно тази мисъл на Учителя. Моисей казва десет заповеди, Христос казва две, Учителят казва една: Люби Бога повече от себе си.
И така, Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към безпределната Бездна. И оттам нататък ще имаме път на съвсем друго ниво, тука само ще го загатна. Тогава Божественото съзнание няма да е достатъчно, ще се върви към по-високата степен – от Божественото към Абсолютното съзнание. Има разлика между Божествено и Абсолютно. Божественото има случаи, когато е паднало, други пък божествени съзнания не са паднали, обаче Абсолютното ги превъзхожда. То ще се роди след време. Преди време ви говорих за тайното съзнание, именно става въпрос за абсолютното, петото съзнание, което е над свръхсъзнанието; тайното съзнание.
Бездната, казва Василид, е безначална Същност и е абсолютно безмълвна. След време ще говорим за исихазма и за науката за безмълвието. И тук съществува такъв безпределен покой, че даже е много трудно той да се понесе дори от боговете, не от ангелите; толкова дълбок покой, че много е трудно да се понесе дори от боговете. А хората дълго време трябва да бъдат подготвяни, за да понесат и вечността, и чак след време безкрайността.
В това грандиозно безмълвие е част от великата прелест на Бездната. Но само Любовта знае пътя, но тя също знае, че там има нещо непостижимо.
Същността на Бездната е велико безмълвие. Тука словото е излишно, а молитвата угасва. Какво можеш да кажеш на Това, което надминава всяко слово, казва Василид. Нищо не можеш да кажеш.
Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.
Нека накратко ви обясня нещо за безмълвието, но след време повече ще говорим. Става въпрос безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога и на Бездната; и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Много от вас сигурно са преживели съкровени неща: няма какво да кажеш. Каквото и да кажеш, тук става въпрос: съкровеното е пето измерение; тука става въпрос за девето, десето, единадесето, дванадесето измерение. Там въобще не говорим за думи и за молитви, никакви медитации. Там говорим за нещо толкова дълбоко, след време ще се спрем по-дълбоко на този въпрос. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта.
Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо? Накратко ви казвам, следващата година ще говорим пак за тойните на Египет: защото е познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той. На това основание казвам, че степента на безмълвие, която има човек, е тайната на човека.
Значи степента на безмълвието на човека е тайната на човека.

АУМЪ

Източник


Няма коментари:

Предоставено от Blogger.