Психологически усещания - ШЕСТ МЕСЕЦА НА СОКОВЕ - Част 4

ШЕСТ МЕСЕЦА НА СОКОВЕ - Част 4


Нагласа към процеса: Психическата нагласа към този процес е един от съществените елементи. Не мога да кажа, че е най – важният, защото на мен не ми костваше някакви специални упражнения медитации и т.н. На практика „психическата” част на процеса се заключава в две направления:

  1.  воля да не се изкушиш от храната, която консумират другите и
  2.  воля да игнорираш съветите на своето обкръжение.

Когато получавах информацията за този процес ми казаха, че за да изчистя тялото си, ще трябва шест /6/ месеца да бъда само на сокове. Това ми се струваше изключително дълъг период, като вярвах, че мога да приключа по бързо (на практика процесът на изчистване може да приключи и по – бързо, чувал съм за случаи до 45 дни, но това е за хора, които водят сравнително здравословен начин на живот). Започнах процеса без да си поставям някакви шампионски цели, а само да издържа, колкото се може по – дълго и по възможност да приключа процеса на изчистване на организма. Поставянето на времева граница действа едновременно успокояващо и мотивиращо – знаех, че процесът ще има край, знаех кога ще бъде, знаех, че храната, която ми се яде ще мога да ям след приключване на процеса.

По отношение на първото направление не съм имал големи проблеми. Началото на процеса съвпадна с месец май, когато бяха великденските празници, Гергьовден, рожден ден на майка ми и ежегодното събиране с колеги от университета – събития, съпроводени със семейни трапези и вкусни ястия. За моя изненада не изпитвах никакво изкушение към сервираната храна, не се дразнех от миризмите, нито от това, че другите се хранят покрай мен. Самонаблюдавайки се прецених, че това се дължи на някаква психологическа стена, която бях изградил около себе си и през която не проникваше никакво изкушение и раздразнение. Не мога да кажа как съм изградил тази стена, но предполагам, че е в резултат на заявеното от мен намерение, изразено чрез решението ми да започна и приключа процеса. Това ми помагаше без никакви усилия на волята да преодолея описаните изкушения и раздразнения. Тази стена започна да се пропуква в края на петия месец, когато започнах да се изкушавам от храната, която се готвеше около мен и когато започнах да предъвквам храната, за да задоволя вкусовите си нужди (без да изпитвам глад). Едва тогава ми се наложи да проявя воля, за да издържа и последния месец.

В края на втория месец взех решение да изкарам още един месец и да спра. От една страна, никой не вярваше, че ще стигна толкова далече, включително и аз, като от тази гледна точка, това си беше истинско постижение за мен, а от друга страна, някак си ми „омръзна”. За два месеца не срещнах кой знае какви препятствия, бях влязъл в режим на приготвяне на сокове, пиене, чистене, както и бях изпаднал в социална изолация. Преди процеса винаги съм излизал с колеги на обяд къде, за да се храниш, къде да размениш някоя клюка. Когато започнах процеса, този социален елемент от ежедневието ми изчезна. Вече имах повече свободно време, което обаче прекарвах сам, обикновено в разходка из парка до офиса. Може би поради липсата на този социален контакт, както и поради убеждението ми, че за три месеца ще постигна пълно изчистване на организма си, в края на втория месец си дадох срок да изкарам три месеца и да приключа. В този момент беше важна подкрепата, която получих от моя водач в процеса, който ми каза общо взето, че няма смисъл да спирам по средата и че съм стигнал далече и остава още малко. Изтъкна и физиологични причини, за които не знам дали бяха верни или бяха част от неговите мотиви. Ще ги споделя за пълнота на информацията: в края на третия месец процесите на чистене на тялото ми се бяха активирали, както споменах по – горе, болките в различните вътрешни органи се появяваха и минаваха, което за мен беше признак на изчистване, но ако изведнъж прекратя този процес на изчистване (започвайки захранване), разшлаковането на организма ми щеше да спре и не се знае дали шлаката, която беше извлечена от организма ми и вкарана в отделителните системи (пот, бъбреци, черен дроб) щеше да излезе безпроблемно. Както и да е, независимо от изложените съображения, аз взех решение да продължа.

Позитивна роля в психическата ми издръжливост изигра и жена ми. Тя ме подкрепяше през целия период. На втория месец, когато кръвното ми падаше 90/70 почнах да усещам, че тя има колебания и съмнения, които не споделяше с мен. Това безспорно ме тормозеше, но не желаех да поставям ребром въпроса. През третия и началото на четвъртия месец, жена ми получи няколко обаждания от мои приятели, които се притесняваха за мен и искаха чрез нея да ме накарат да спра процеса. Това, което ни накара да си изясним отношенията, беше обаждането от майка ми до нея със същата молба. След като ми го сподели аз я попитах направо дали се страхува за мен и дали иска да спра. Тя ми каза, че е изпитвала съмнения през втория месец, но след това вече се била успокоила и вярвала, че знам какво правя и че усещам и знам кога трябва да спра. Това ме успокои изключително много и ми помогна да преодолея оставащите няколко месеца.

В края на четвъртия, началото на петия месец вече бях стигнал пикът на загубата на килограми. Кантарът показваше 77-78 кг. За пет месеца бях свалил 40 кг. и имах приятели, с които не се бях виждал доста време. За някои от тях срещата им с мен беше като шок. По – късно ми споделиха, че направо са се уплашили. Първият им въпрос беше дали не съм болен. Опитвах се да им обясня, че се чувствам чудесно, че спортувам активно, дори на майка ми и баща ми им показах физическата си форма, като цял ден работех, сменяйки покрива на един навес. Не срещнах разбиране и спрях да обяснявам какво и защо правя. Знам, че мнението на моите приятели е било от загриженост за мен и моето здраве и не мога и не им се сърдя, че не разбраха и дори не се опитаха да разберат ползите и негативите на процеса, през който минавах.

От друга страна, бяха колегите ми, които ставаха ежедневни свидетели на физическата промяна в мен. Те не изпитаха шок от рязкото ми отслабване, но безспорно имаше много коментари по мой адрес и почти съм сигурен, че се обзалагаха докога ще издържа. Трима от колегите ми решиха да опитат известно време да изкарат на сокове. Двама изкараха по една седмица, а единия достигна две седмици, без предварителна подготовка. При него се появи признак, който аз нямах - устата му пресъхваше много, признак на повишаване на кръвната захар.

Продължение - Спиране - ШЕСТ МЕСЕЦА НА СОКОВЕ - Част 5


МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments